Хелез предупреди от Баня Лука за „брутален отговор“ при опит за сецесия

🇧🇦⚔️🇷🇸 Министърът на отбраната на Босна и Херцеговина Зукан Хелез заяви от центъра на Баня Лука, че всеки опит за отделяне от държавата ще получи „брутален отговор“. На същия ден двама депутати от Съюза на независимите социалдемократи (СНСД), управляващата партия в Република Сръбска, една от съставните единици на страната, подадоха сигнал срещу него до прокуратурата на страната за злоупотреба със служебно положение.

Поводът е решението му да прекрати договорите на двама военнослужещи, възхвалявали Ратко Младич, осъден на доживотен затвор за геноцида в Сребреница. Сигналът и заплахите, за които Хелез говореше в Баня Лука, са част от спора след смъртта на Младич в края на август: как обединените Въоръжени сили на БиХ, в които от 2006 г. служат бошняци, сърби и хървати, трябва да разграничават полковото военно наследство от публичното възхваляване на човек, осъден за геноцид и военни престъпления.

Хелез, министър от квотата на Социалдемократическата партия (СДП), пристигна в петък в Баня Лука, най-големия град на Република Сръбска и седалище на институциите ѝ. Той присъства на петъчната молитва в джамията Ферхадия, която властите на Република Сръбска сринаха на 7 май 1993 г. и която беше отворена отново на същата дата през 2016 г. Посети и Агенцията за развитие на висшето образование и осигуряване на качеството, на която обеща дарение, и мюфтията на Баня Лука, с когото по думите му са говорили за сигурността, завръщането на разселените и условията, в които работи ислямската общност. Обръщението записа на видео в центъра на града и го публикува във Facebook.

„Що се отнася до заплахите към мен, днес съм в сърцето на БиХ, в един от най-красивите градове на БиХ, Баня Лука, и призовавам към търпимост, към съвместен живот, всички да се чувстват спокойно в нашата родина БиХ“, каза той и после добави: „Искам също тук, от центъра на Баня Лука, да кажа на онези, които призовават към сецесия: това никога няма да се случи, Босна винаги ще остане единна, цяла, суверенна, независима, а ако някой опита, ще получи брутален отговор.“ Банялушкият портал Srpskainfo представи думите му като заплаха.

Хелез не може сам да разпореди употреба на въоръжените сили. Законът за отбраната на страната дава върховното командване на тричленното Председателство, колективния държавен глава, което решава с консенсус, а министърът на отбраната нарежда употреба и разполагане на сили само ако го упълномощи. Така всяко подобно решение изисква и съгласието на сръбския член на Председателство Желка Цвиянович, която присъства на погребението на Младич.

Сигналът беше подаден от Саня Вулич, председател на групата на СНСД в Камарата на представителите на Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина, и от депутата Милорад Коич. Той засяга и офицера от Въоръжените сили Шефик Чимпо. По текста на сигнала, цитиран от обществената телевизия на Република Сръбска (РТРС), на 10 септември Чимпо е открил дисциплинарно производство в Трети пехотен полк за „възхваляване на военнопрестъпник“, а Хелез обяви в социалните мрежи, че е подписал прекратяване на договорите на двама военнослужещи. Вулич и Коич настояват, че основанията за прекратяване на договор са изброени изчерпателно в чл. 173 от Закона за службата във Въоръжените сили, като дисциплинарното нарушение не е сред тях. Според тях Хелез е трябвало да наложи дисциплинарно наказание по чл. 162, което не би довело до уволнение. Депутатите го обвиняват, че е злоупотребил с поста си за политическа реклама в предизборната кампания. Общите избори са на 4 октомври, а Хелез е водач на листата на СДП за Камарата на представителите в един от изборните райони на Федерацията на Босна и Херцеговина, другата съставна единица на страната.

Младич почина на 27 август, на 84 години, в ареста на ООН в Схевенинген, където излежаваше доживотна присъда. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия я произнесе през ноември 2017 г. Тя беше потвърдена на обжалване през юни 2021 г. Международният остатъчен механизъм за наказателните трибунали. Присъдата го признава за виновен за геноцида в Сребреница, за преследването на бошняци и хървати, за тероризирането на населението на обсадения Сараево и за вземането на миротворци на ООН за заложници. Погребан е на 7 септември на гробището Топчидер в Белград, където почетна рота на сръбската армия даде три залпа. Сред присъстващите бяха лидерът на СНСД Милорад Додик и Цвиянович.

На 9 септември Хелез съобщи, че е подал сигнали срещу 37 военнослужещи за публично възхваляване на Младич. От тях 10 са квалифицирани като сигнали за престъпление и са изпратени в прокуратурата на БиХ, а останалите проверява Генералният инспекторат на министерството. Сред подадените бяха двама кадети, приети наскоро и все още на обучение в Пазарич край Сараево. „Видяхме снимки, на които възхваляват военния престъпник, и това е недопустимо, а преди всичко противоречи на конституцията и е незаконно“, заяви Хелез пред N1 на 22 септември. По думите му заместник-министърът е задържал изпълнението на решението, но „накрая, знае се, последната дума е моя“. Два дни по-късно министърът каза, че е подписал прекратяване на договорите: „Искам да бъда напълно ясен: докато аз съм министър на отбраната на Босна и Херцеговина, във Въоръжените сили няма да има търпимост към възхваляването на военни престъпници.“

Спорът засяга самото устройство на обединената войска. Въоръжените сили съществуват от 1 януари 2006 г., когато армиите на Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска бяха обединени под държавно командване. Законът за отбраната предвижда 3 пехотни полка, пазещи военното наследство и идентичност на частите и народите, от които произлизат, но нямат нито оперативни, нито служебни правомощия. Основната формация е бригадата, в която служат батальони от повече от един полк. Трети пехотен полк пази наследството на армията на Република Сръбска, чийто Главен щаб Младич оглавяваше. Полкът има за свой празник Деня на тази армия, 12 май, и тази година го отбеляза в казармата „Козара“ в Баня Лука. Отделно член 145а от Наказателния кодекс на страната, наложен на 23 юли 2021 г. от тогавашния върховен представител Валентин Инцко, международния пратеник с правомощия да налага закони, предвижда от 6 месеца до 5 години затвор за публично одобряване, отричане или оправдаване на военни престъпления и геноцид, установени с окончателна присъда.

Премиерът на Република Сръбска Саво Минич, кандидат на СНСД на президентските избори в Републиката на 4 октомври, написа в X на 24 септември: „Недопустимо е прогонването на сърби от Въоръжените сили на Босна и Херцеговина. Министър, чиято основна грижа е разпространяването на омраза към сръбския народ, не може да представя такива действия като борба за справедливост.“ Додик нападна Хелез още на 10 септември. По данни на сръбската агенция Танюг той е заявил, че Хелез „само се състезава да покаже омраза към сърбите“ и изрази мнение, че БиХ „се дели и разпада като труп, който е невъзможно да бъде сглобен“. На 23 септември Хелез публикува част от съобщенията, които получава във Facebook. В тях има заплахи към него и семейството му, ругатни по адрес на държавата и на минаретата и възхвала на Младич. „Заради всяка заплаха, всяка обида и всеки опит да ме сплашат ще бъда още по-решителен и ще се боря още по-силно за Босна и Херцеговина“, написа той.

Армията не е единственото място, където публикации за Младич доведоха до уволнения. В последните дни на август Домът на здравето в Томиславград прекрати договора на лекарка, публикувала снимка на Младич с благодарствено послание. Кантоналната болница в Орашие прекрати ангажимента на хирург след негова почетна публикация за Младич. Академията на ФК „Сараево“ се раздели с 15-годишен вратар, чийто баща написа в социалните мрежи „Благодаря за всичко, генерале“. Сръбският таблоид Informer описа случая в Томиславград като „прогонване на сърби“, със същата дума, която Минич употреби за въоръжените сили.

Следващите решения остават на институциите. Прокуратурата трябва да се произнесе по 10-те сигнала на министъра и сигнала на СНСД срещу него и срещу Чимпо, а уволнените кадети могат да обжалват. Докъде ще стигнат мерките на министъра, ще стане ясно по три признака. Първо, дали прокуратурата ще образува разследвания по чл. 145а срещу военнослужещи. Второ, дали проверките по останалите случаи ще доведат до уволнения в действащи части, а не само сред кадети на обучение. Трето, дали обжалването ще потвърди прекратяване на договорите, или ще приеме довода, че според чл. 173 посоченото основание е невалидно. Трети пехотен полк ще продължи да пази наследството на армията, която Младич командваше. Решенията на прокуратурата и инстанциите по обжалването ще покажат къде институциите прокарват границата между това наследство на полка и публичното възхваляване на самия Младич.

Руският посланик отдаде почит на Ратко Младич в Белград

🇷🇸⚰️🇷🇺 Руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко оглави делегация на погребението на Ратко Младич в Белград в понеделник, 7 септември, и лично отдаде последна почит на отговорния за геноцида в Сребреница военнопрестъпник часове преди опелото. Сутринта той посети храма „Свети Лука“ в столичното предградие Видиковац, придружен от сътрудници и адвоката Горан Петрониевич, и изказа съболезнования на неговия син Дарко Младич и останалите негови близки. Присъствието му беше описано от Radio Free Europe/Radio Liberty, Balkan Insight и Al Jazeera, а кадри от него публикува сръбската агенция Танюг.

Позицията, представлявана от Боцан-Харченко в Белград, беше изложена писмено от Москва още в деня на смъртта. Младич почина на 27 август на 84-годишна възраст в ареста на ООН в Хага, където изтърпяваше доживотна присъда, наложена през 2017 г. Министерство на външните работи на Руската федерация изказа съболезнования на близките още на същия ден и възложи отговорността за смъртта му на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали, поел функциите на Международния трибунал за бивша Югославия след закриването му.

„Руската страна последователно посочваше, че процесът срещу Младич в Хага и условията на задържането му са съпроводени с пренебрежение към основните му права, включително правото на здраве и адекватна медицинска помощ“, гласи съобщението на сайта на министерството. Делото, според изявлението, „каквито и да са фактите, стоящи в основата му, се превърна в крещяща проява на двойни стандарти и антисръбски уклон на трибунала“.

Именно това уточнение за фактите по делото е показателно. С него Москва не влиза в спор с конкретните фактически констатации, върху които стъпва присъдата, а насочва своята атака към самата институция, към нейната безпристрастност, легитимност и начина, по който е третирала подсъдим. Това е ключова разлика: вместо спор за доказателствата Русия предлага спор за институцията, която ги е оценила.

Руското изявление характеризира последния отказ за освобождаване като „крайно нехуманно решение“ и назовава поименно председателят на Механизма Грасиела Гати Сантана. Младич беше в затворническата болница в Хага от 2024 г. По-късно през юни 2025 г. той беше прехвърлен на палиативни грижи и претърпя два инсулта на 10 април и 2 май.

Белград поиска Младич да бъде прехвърлен за лечение във Военномедицинска академия, но Гати Сантана отхвърли искането на 14 май с аргумента, че състоянието му е тежко вследствие на хронични заболявания, но не се наблюдава остро влошаване, което да оправдае неговото освобождаване по хуманитарни причини. На 22 август тя отхвърли и молбата на правната защита от 18 август, като вместо това прие, че затворникът получава необходимите медицински грижи и разширен режим на свиждания. Три дни по-късно сръбският министър на правосъдието Ненад Вуйич ѝ писа лично, позовавайки се на доклад на лекар в ареста, според който Младич е навлязъл в последната фаза от живота си. Генералът почина два дни след писмото.

Москва настояваше за неговото освобождаване и публично. На заседание на Съвета за сигурност на 12 май постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя призова Механизма да освободи Младич по хуманитарни причини и предупреди, че в противен случай ще носи отговорност за влошаването на здравето му. По време на дебата през юни руският представител определи последователния отказ като нехуманен и незаконен и заяви, че най-добрият вариант би бил всички осъдени да изтърпяват собствените си присъди в родните страни под съответен надзор. На същото заседание представителят на САЩ подкрепи постепенното закриване на Механизма, но по друга причина – според него разследванията трябва да бъдат прехвърлени към националните институции и прокуратури.

Русия описа Механизма като „де юре прекратил съществуването си“ на 1 юли. Срокът на мандата съгласно резолюция 2740 на Съвета за сигурност на ООН от 2024 г.  наистина изтичаше на 30 юни, но самият орган продължи да се произнася, включително с отказа от 22 август, който Москва посочи като доказателство за неговата вина.

Ковчегът с тялото на Младич беше изложен в катедралния храм „Свети Лука“ от 9:00 до 12:30 ч. Хиляди се стекоха пред църквата, някои с тениски с неговия образ или символика на Войската на Република Сръбска, която той командваше от 1992 до 1995 г. В 12:35 ч. сръбският патриарх Порфирий отслужи опелото, в което заяви, че името на осъдения ще остане „дълбоко вплетено в паметта и молитвите“ на по-голямата част от сръбския православен народ.

Военнослужещи изнесоха ковчега, покрит със знамената на Сърбия и Република Сръбска, а траурното шествие потегли към Топчидерското гробище. Там Младич беше погребан с троен залп от почетна гвардия на сръбската армия до дъщеря си Ана, която се самоубива през 1994 г. По време на самото шествие синът му Дарко носеше сабя и благодари на присъстващите за „великолепното изпращане“. „Благодаря ви, братя мои, че дойдохте да отсъдите дали баща ми е герой, или престъпник“, каза той.

Сърбия участва в поклонението в отсъствието на своя държавен глава. Присъстваха 6 действащи членове на кабинета: министърът на отбраната Братислав Гашич, министърът на правосъдието Ненад Вуйич, министърът на културата Никола Селакович, министърът на публичните инвестиции Дарко Глишич, министърът без портфейл Ненад Попович и министърът на труда и ветераните Милица Джурджевич Стаменковски.

Президентът Александър Вучич не присъства с аргумента, че е зает с посещението на узбекския президент Шавкат Мирзийоев в Белград, но неговият син Данило Вучич присъства. От Република Сръбска пристигнаха Милорад Додик и Желка Цвиянович, сръбската представителка в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина. 4 автобуса докараха демобилизирани бойци от Баня Лука, а за всички желаещи да присъстват беше осигурен безплатен транспорт от Сърбия, Босна и Черна гора.

За семействата на убитите в Сребреница тази церемония имаше съвсем друго значение. Фазила Ефендич, председател на сдружението „Майки на Сребреница“, е загубила своите син, съпруг и 22 други роднини по време на геноцида през юли 1995 г. Пред Балканската служба на Radio Free Europe/Radio Liberty тя заяви, че Младич е бил погребан, „сякаш е бил държавник“.

„Това е ужасно за мен. Но ето. Това е огледало на Сърбия, нека целият свят види“, призова Ефендич. Преди самата церемония сдружението предупреди, че тя „заплашва да се превърне в най-големия фашистки сбор в Европа през последните 70 години“, и призова Европейския съюз да реагира.

Трибуналът в Хага осъди Младич през 2017 г. по 10 от общо 11 повдигнати обвинение. Сред тях са геноцидът в Сребреница, където армията на Република Сръбска екзекутира над 8000 бошняшки мъже и момчета, пет престъпления срещу човечеството и четири нарушения на законите и обичаите на войната. В последните се включват тероризирането на цивилното население по време на 4-годишната обсада на Сараево с обстрел и снайперистки огън и вземането на военнослужещи на ООН за заложници. По второ обвинение за геноцид в други общини съдът го оправда.

Политическата цена дойде за по-малко от денонощие и ще бъде платена от Белград, не Москва. Външният министър на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович обяви, че свежда дипломатическите отношения със Сърбия до възможно най-ниското ниво и изтегля по-голямата част от персонала на посолството в Белград. Консулското обслужване ще бъде прехвърлено към Загреб, Подгорица и Нови Пазар.

„Ако можех, днес щях да прекъсна дипломатическите отношения със Сърбия. Каквото мога, ще направя, за да сведа връзките до абсолютния минимум“, каза Конакович. Това остава извън неговите правомощия, тъй като решение за пълно прекъсване може да бъде взето само от тричленното Председателство, където една от страните е Република Сръбска, която разполага с възможност за вето.

Три дни преди това еврокомисарят по разширяването Марта Кос отмени официалната си визита в Сърбия, след като неин правителствен самолет транспортира тялото на Младич от Хага, а военнослужещи свалиха от борда ковчега, покрит със сръбското знаме. Европейската комисия разпострани изявление по случая, че прославянето на военнопрестъпници и отричането на геноцид „противоречат на най-основните европейски ценности и нямат място в ЕС и страните кандидатки“. Хърватският външен министър Гордан Грлич Радман предупреди, че случилото се може да се отрази на преговорите на Сърбия за членство в блока.

Погребението се вписа в предизборния период в страната. В същия ден кабинетът на Джуро Мацут прие на извънредно заседание предложение за разпускане на Народната скупщина, което изпрати на Вучич, който от своя страна обяви, че най-късно на 9 или 10 септември ще насрочи парламентарни избори за 18 или 25 октомври. Конакович определи отсъствието му като страхливост и го обяви за „организатор, изпълнител и лично най-отговорният“ за случилото се.

За Русия политическата сметка от вчерашния ден е нулева. Москва не води преговори за членство, които да бъдат забавени, нито понася непосредствения удар по двустранните отношения между Белград и Сараево, а прекият разход се изчерпва с посещението на един посланик в една църква.

Онова, което остава за Москва, е риторичната рамка от 27 август, вече приложена към конкретен съдебен казус: двойни стандарти, антисръбски уклон, наказание, поставено над хуманността. Но този аргумент не се ограничава до един съд.

През 2016 г. Руската федерация се оттегли от учредителния договор на Международния наказателен съд, а на 17 март 2023 г. същият съд издаде заповед за задържане на президента Владимир Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца от окупираните територии на страната. Това е различна институция и съвсем друга юрисдикция от тази, която осъди Младич, но политическата остава същата: международното наказателно правосъдие следва политика, а не право.

Ако тази рамка се окаже полезна, е напълно възможно въпросните внушения да се появят в една или друга в рамките на руската аргументация по досието в Украйна.

Община край Сараево свика помен за Младич в деня на Маркале

🇧🇦🕯🇷🇸 Община Източно Ново Сараево покани гражданите си да почетат паметта на осъден за геноцид и по този начин няколкостотин местни жители се събраха на площад „Република Сръбска“ вечерта за служба, проведена върху основите на строящия се в момента съборен храм „Христос Спасител“ – на 20-ина минути път с кола от центъра на Сараево. Призивът отправи общинската управа, която събра пожелалите да се сбогуват с бившия командващ Главния щаб на Войската на Република Сръбска.

Кадрите от мястото на събитието показват нагледно обстановката. Голяма снимка на Младич в униформа, поставена в черна рамка с траурна лента в единия ъгъл, е подпряна на каменния постамент пред основите на храма. Върху постамента е постлано сръбското знаме, а на плочата се трупат восъчни свещи. Възрастни жени се кръстят. Мъж води за ръка две деца в предучилищна възраст, на които подава запалени свещи. По-късно през площада преминава колона от млади мъже в черно, предвождана от сръбското знаме с герба. Върху една от фланелките се чете „Гробари“ – името на организираните привърженици на белградския „Партизан“.

Самото място има своя история. Площад „Република Сръбска“ е най-големият в Източно Сараево. Открит е през 2020 г. Изграден е със финансиране директно от правителството на Сърбия. Първата света литургия върху основите на храма в единия му край беше отслужена едва на 21 май тази година, на Спасовден. Три месеца по-късно общинската администрация подреди на същото място свещите за Младич.

Пред събралите се духовенството на Източно Сараево заяви, че строящият се храм е „свидетел и паметник на едно тежко време, в което една от личностите беше и Ратко Младич, който не завърши борбата си през 1995 г., а се бори до мига, в който се упокои“. Драгиша Тушевляк, председател на общинската организация на ветераните, добави, че „легендите не умират, а живеят в сърцата на народа на Република Сръбска“, и определи присъдата като несправедлива. След службата група младежи окачи транспарант на залата в края на площада и запали факли.

Присъдата, която Тушевляк описва като несправедлива, е окончателна от 8 юни 2021 г. Тогава апелативният състав на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали потвърди доживотния затвор, постановен на 22 ноември 2017 г. Съдът призна Младич за виновен по 10 от общо 11 повдигнати обвинения: геноцид в Сребреница, преследване, изтребление, убийства, депортация и насилствено преместване, тероризиране на цивилното население на Сараево, противоправни нападения срещу цивилни и вземане на военнослужещи на ООН за заложници. Той беше оправдан само по обвинението за геноцид в шест общини, различни от Сребреница, през 1992 г.

Обвинението за терор на цивилното население обхваща обсадата на Сараево от май 1992 до ноември 1995 г. В него влиза обстрелът на пазарът „Маркале“ на 28 август 1995 г. Съдебният състав по делото на Младич прие единодушно, че снарядът е бил изстрелян от позиции на силите на босненските сърби. Обстрелът уби 43 цивилни, а над 80 други бяха ранени. Същия следобед, броени часове преди възпоменателната служба в Източно Ново Сараево, роднини на жертвите, сдружения на пострадали и представители на местната власт се поклониха на улица „Мула Мустафа Башеския“ по повод 31 години от обстрела.

Публичната възхвала на осъдени за геноцид е престъпление по силата на член 145а от Наказателния кодекс на в Босна и Херцеговина, за което се предвиждат до 5 години затвор за одобрение, отричане и прославяне на лица с влезли в сила присъди за такива престъпления. Когато извършителят се издържа от публичния бюджет, санкцията е по-тежка. Разпоредбата беше наложена през юли 2021 г. от тогавашния върховен представител Валентин Инцко, след като местните институции не приеха собствено законодателство.

Оттогава Прокуратурата на Босна и Херцеговина не е повдигнала нито едно обвинение по своя инициатива. Голяма част от подадените сигнали са отхвърлени, а влезли в сила присъди има срещу двама души – Войин Павлович и Миодраг Малич. Сред осъдените няма известни политици.

Източно Ново Сараево не е изключение, а част от дълга поредица. Вечерта на 27 август, в деня на смъртта на Младич, лидерът на босненските сърби Милорад Додик и премиерът на Република Сръбска Саво Минич запалиха свещи в негова памет в храма „Христос Спасител“ в Баня Лука. Додик определи покойника като човек, показал „как се брани собственият народ“, и допълни, че чувствата на хората не биха могли да се забранят.

В Зворник няколкостотин души, голяма част от които младежи, преминаха на шествие в града, скандираха името на Младич и носеха знамена и символи на Войската на Република Сръбска. Служби бяха отслужени в Требине, Биелина, Приедор, Източна Илиджа и в манастира „Свети Никола“ на Озрен. Там се събраха както представители на управляващите, така и на опозицията: ръководител на община Източна Илиджа Маринко Божович, кметът на Баня Лука Драшко Станивукович и народната представителка Йелена Тривич.

Чамил Дуракович, вицепрезидент на Република Сръбска и оцелял от Сребреница, реагира с неприкрито възмущение от сцените, разиграли се в Зворник. „Това е Зворник, градът, в който кучетата на войната на Младич изпълняваха неговите заповеди. Това е градът на масовите гробове на моя народ“, припомни той, като нарече случващото се „последния стадий на геноцида“.

Мунира Субашич от сдружение „Майките на Сребреница“ припомни, че майките на убитите продължават да слушат как Младич е бил герой. Рамо Исак, министър на вътрешните работи на Федерация Босна и Херцеговина, отговори, че нито пропагандата от Белград, нито графитите, песните и митингите могат да отменят окончателните присъди. Екип на Федералната телевизия завари местни жители, завърнали се в Сребреница, които не смееха да говорят пред камера.

С оглед на всичко това, Белград не само не се дистанцира, но и придава на почитта и официален държавен характер. Сръбският министър на правосъдието Ненад Вуйич заяви, че Младич ще получи „всички военни и държавни почести, които му се полагат“, а мястото на гроба ще бъде определено от семейството. Адвокатът Бранко Лукич уточни последната воля на Младич – да бъде погребан до дъщеря си Ана в Топчидерското гробище на сръбската столица.

Тялото все още се намира в Хага. Механизмът е започнал разследване на обстоятелствата около смъртта и не съобщава кога ще го предаде на семейството, поради което все още няма дата за погребението.

Депутатите от Социалдемократическата партия Саша Магазинович и Дамир Машич внесоха сигнали срещу Додик, Сташа Кошарац, Ненад Стевандич и Драшко Станивукович и обявиха, че тепърва ще последват още такива. Дали настоящите сигнали ще стигнат по-далеч от предишните зависи изцяло от прокуратура, която в продължение на пет години не е прилагала разпоредбата, въведена именно заради прояви като тези.

Дотогава остава вече направеното: орган на местната власт свика гражданите на площад, построен със средства на съседна държава, за да почетат човек, осъден за избиването на над 8000 мъже и момчета в Сребреница и за умишления и напълно съзнателен обстрел на пазар, пълен с цивилни, чиито жертви бяха почетени същия ден – само на 20 минути път оттам.

Защитата на Ратко Младич с извънредно искане за освобождаване: „В последен етап от живота си“

🇷🇸⚖️🇺🇳 Защитата на осъдения военен престъпник Ратко Младич внесе спешно искане до Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали (МОМНТ), настоявайки за временно или предсрочно освобождаване по предполагаеми „хуманитарни причини“.

В молба, подадена до председателя на Механизма съдия Грасиела Гати Сантана адвокатите на Младич твърдят, че здравето му се е влошило внезапно и необратимо и че той се намира „в последния етап от живота си“.

Защитата твърди, че Младич наскоро е претърпял сериозен неврологичен инцидент, придружен от пълна загуба на говор и затруднено преглъщане, което е довело до неговата спешна хоспитализация. Според твърденията им оттогава неговото състояние се е влошило допълнително и сега той е почти напълно неподвижен, прикован към легло или инвалидна количка.

В искането се посочва, че Младич се намира в „напреднал и необратим медицински упадък“ с редица диагнози, сред които сърдечни проблеми, увреждане на бъбреците, диабет и неврологични усложнения, които сочат към възможен инсулт.

Защитата също така твърди, че „Касапинът от Босна“ вече не е способен да проведе смислена разговор дори с членове на семейството и адвокати, което според тях затруднява допълнително лечението му.

Молбата критикува и медицинските грижи, предоставяни в центъра за задържане на ООН в Хага. Позовавайки се на лекарски доклади, защитата твърди, че условията за непрекъснато наблюдение на неговото състояние са неадекватни, липсва редовен ЕКГ мониторинг, денонощно наблюдение на жизнени показатели и други ключови процедури за диагностика.

Посочва се също, че затворническата болница не може да осигури нивото на грижи, нужни за терминално болен пациент, и че „хосписни грижи извън затворническата система“ биха били по-подходящи.

Аргумент за липса на риск от бягство

Защитата настоява, че поради здравословното си състояние, не съществува риск от бягството му, позовавайки се на предишна съдебна практика, според която тежкото заболяване и нуждата от палиативни грижи изключват хипотезата за укриване или бягство. Те също така подчертават, че синът му, който има правомощието да взема медицински решения, би могъл да участва по-ефективно в лечението, ако Младич бъде освободен.

В заключение защитата твърди, че продължаващо задържане при подобни обстоятелства може да представлява „нечовешко и унизително отношение“ и изисква да бъде позволено на Младич да се лекува извън системата на затворите при спазване на определени мерки за сигурност. Те наблягат на това, че трябва да му бъде осигурен „достоен край на живота в семеен кръг и с адекватни медицински грижи“.

Кой е Радко Младич?

Лидерът на босненските сърби Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор за ключовата роля, изиграна в най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. Като главнокомандващ Войската на Република Сръбска (ВРС) по време на войната в Босна (1992–1995), той е архитект на стратегията за „етническо прочистване“, насочена към създаване на хомогенна сръбска държава с насилствено отстраняване на бошняци и хървати.

Младич носи пряка отговорност за геноцида в Сребреница през юли 1995 г. – най-тежкото военно престъпление на континента за последните 80 години, при което под негово лично командване бяха екзекутирани над 8 000 невъоръжени мъже и момчета мюсюлмани. Присъдата му обхваща и безмилостната обсада на Сараево, която продължи 44 месеца, през които градът беше подложен на непрекъснат артилерийски и снайперски обстрел, отнел живота на над 10 000 цивилни, хиляди от които деца.

Освен за геноцид, Трибуналът в Хага го призна за виновен в престъпления срещу човечеството и нарушаване на законите и обичаите на войната, в това число вземането на миротворци от ООН за заложници и използването им като „човешки щит“. Неговото брутално военно наследство остави дълбоки рани в региона, а залавянето му през 2011 г., след 16 години укриване от международното правосъдие, бе прието като ключов момент за възмездието на Балканите.

Исканията за предсрочно или временно освобождаване на лица, осъдени за най-тежките военни престъпления в практиката на международните съдилища, се разглеждат изключително рестриктивно, особено имайки предвид тежестта на извършените деяния и интересите на правосъдието и жертвите.

Въпреки че международното право предвижда вариант за хуманитарно освобождаване в случаи на терминално болен, удовлетворяването на конкретното искане със сигурност вероятно ще разпали дълбоко възмущение сред обществото и сдруженията на жертвите, които напомнят, че тежестта на престъплението и страданието, което то е предизвикало, трябва да останат ключов фактор при вземането на решение.

Окончателното искане на защитата на военния престъпник Ратко Младич ще бъде разгледано от председателя на МОМНТ в предстоящия период.