Анализ: САЩ свиват KFOR и отдръпват гаранцията за мира на Балканите

🇺🇸🇧🇦🇽🇰 НАТО ще намали числеността на мироопазващите сили на KFOR в Косово с до една трета – от 4700 на 3000-3500 военнослужещи, като според дипломатически източници натискът за това идва от Вашингтон. Обявено от генералния секретар на Алианса Марк Рюте на 12 юни с аргумента за трайно подобрената обстановка, решението съвпада с доклад на Белия дом до Конгреса, който обявява „ерата на ръководеното от САЩ държавно строителство“ за приключена. Взети заедно, тези два хода сочат едно и също: Вашингтон изтегля военното и политическото си присъствие, което в продължение на три десетилетия беше ключов възпиращ фактор пред всяка страна на терен, изкушена отново да поеме по пътя на въоръжения конфликт.

Докладът, който представлява документ от 7 страници на Държавния департамент на САЩ, описва по-хладна и пресметлива линия. Според нея политиката на САЩ за Западните Балкани „не е за спасяване и възстановяване, а за стабилност и взаимноизгодни партньорства“, а фокусът вече пада на това „местните участници да бъдат овластени да решават собствените си проблеми, вместо да се увековечи прекомерна зависимост от международна намеса или надзор“. Правната рамка беше зададена още година по-рано със Закона за демокрация и просперитет на Западните Балкани, приет от Конгреса през 2025 г. Той извежда на преден план търговски и геополитически интереси за сметка на директното ангажиране в политически спорове. Държавният департамент подрежда новата си политика около три стълба – поддържане на стабилността, разширяване на търговското сътрудничество и борба със заплахите за САЩ и региона. За демокрация и евроинтеграция в текста не се споменава нито дума. Посланието е очевидно: ангажиментът вече не се движи от ценностен дневен ред, а от сигурност, енергетика и инфраструктура.

Зад тази прагматика стои геополитическо съперничество. Вашингтон иска да отреже региона от руските енергийни доставки и да ограничи китайското влияние, изхождайки от разбирането, че Москва и Пекин се възползват от нестабилност, корупция и слабото управление в региона. „Москва дирижира етнически конфликти, финансира дестабилизиращи фактори и използва въглеводородните доставки, за да притиска политици и да подкопава доверието в западните институции“, се посочва в доклада. Китай постепенно се настанява, измествайки традиционните икономически партньори на страните от Балканите, и „използва търговия, заеми, подкупи, пропаганда и връзки с елитите, за да разширява влиянието си“. Всичко това върви успоредно с обявеното намаляване на военното присъствие на САЩ в Европа и искането към съюзниците да поемат по-голям дял от отбраната на континента.

На пръв поглед тази политическа линия изглежда разумна. Десетилетия наред местните политици прехвърляха отговорността за проблемите на региона върху Брюксел, Вашингтон и ООН и отбягваха максимално всяко трудно решение. Само че самият модел за разрешаване на балканските конфликти беше построен върху допускането за дълготрайно външно ангажиране – политическо, финансово и военно. В тази конструкция присъствието на САЩ играеше ролята на гаранта, който възпира. Оттеглянето му поставя въпрос, оставен съвсем удобно неизговорен през последните 30 години: доколко трайно бяха решени войните в Югославия. Сърбия, наред с половината страни по света, не признава независимостта на Косово и споразумение за нормализация на отношенията по оста Прищина-Белград така и не се случи. Босна и Херцеговина вече три десетилетия функционира под международна администрация, натоварена да следи спазването на Дейтънското мирно споразумение. Разликата е значима: изтеглянето отслабва възпиращата способност, но не променя намеренията на нито една от страните – то само оголва докъде изобщо е стигнало реалното помирение.

Най-остро това пролича в Босна. Миналата година Белият дом обяви, че е овладял „остра криза“ между лидера на босненските сърби Милорад Додик и върховния представител Кристиан Шмит – ръководител на надзорната мисия, чието назначение и правомощия Додик отрича от самото начало. След осъдителна присъда, потвърдена при обжалване през февруари 2025 г. – една година затвор и шест години забрана да заема публична длъжност, Додик беше свален от поста президент на Република Сръбска, а Народната скупщина утвърди Ана Тришич-Бабич за временен президент. Шмит от своя страна обяви оставка през май, но САЩ и ЕС и до днес не могат да се разберат за негов наследник – първата видима пукнатина в трансатлантическото единство по отношение на Босна. Междувременно Додик, макар и без правомощия във външната политика, редовно пътува до Москва, където е посрещан като лидер на сувененна държава. След отмяната на американските санкции срещу него миналата година, той изгради и редица контакти с обкръжението на Тръмп. Тръмп-младши дори посети семейството му, докато в публичното пространство се появиха сигнали, че „САЩ ще преразгледат присъствието си в Босна“.

Именно тук вакуумът в сферата на сигурността се превръща в осезаем проблем. Дейтън спря войната, но не заличи разделенията, които бяха сред причините за избухването ѝ: страната остава сглобена от два полуавтономни субекта – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска – със слаби централни институции, в които всяка страна може да блокира ключово решение, когато пожелае. Босна на практика не може да функционира без външен надзор, а възпиращата рамка на терен днес се крепи на европейската мисия EUFOR „Алтеа“. Мандатът ѝ беше подновен на 30 октомври 2025 г. с Резолюция 2795 на Съвета за сигурност на ООН – без Руската федерация да наложи вето, въпреки че в предишни години тя поставяше мисията под въпрос. Следващото гласуване предстои наесен, а рисковете Москва този път да блокира подновяването са съвсем реални. При отслабваща американска опора този сценарий изправя европейците пред перспективата да поддържат мисията сами или да я загубят.

В Косово вакуумът има по-ясно изразено военно измерение. Съкращаването на KFOR засяга сила, в която американският дял е скромен по численост, но ключов като значение: САЩ държат 590 военни – вторият по численост контингент след италианския, който наброява близо 1000 войници. Тяхната роля обаче е критична заради нейните оперативни способности и командни позиции в структурата на НАТО. Базата Camp Bondsteel е сред най-големите американски военни обекти в Европа и логистичен възел за целия регион. Колко бързо обстановката може да пламне стана ясно през 2023 г. Тогава – след сблъсъци в Северно Косово, породени от бойкот на местни избори и протести срещу албански кметове – KFOR беше подсилен с 1000 военнослужещи (най-голямото подкрепление от десетилетие насам), а сръбската армия беше приведена в най-висока степен на бойна готовност. Оттогава страната се намира във втора поредна година на конституционна криза, а нормализацията със Сърбия буксува на едно място. На този фон миналогодишните съобщения за възможно изтегляне на американските войски бяха окачествени от експерти като „грешен ход в грешен момент“ – решение, което би преначертало регионалния баланс и би оставило европейците сами пред заплахите.

Вторият стълб на политиката е търговски, с недвусмислен акцент върху енергетиката. Сред приоритетите на Белия дом е газопроводът Southern Interconnection, предназначен да свърже газопреносните мрежи на Босна и Хърватия, както и терминалът за втечнен газ на адриатическия остров Крк, който окончателно ще премахне зависимостта на страната от доставките на руски газ. Списъкът се допълва от газовата връзка между Сърбия и Северна Македония, модернизацията на въглищни централи в Косово и проекти за ВЕЦ на територията на няколко държави. Вашингтон предлага собствения си втечнен газ, ядрени технологии, малки модулни реактори и възобновяеми източници. Най-силният сигнал за натиск върху присъствието на руските интереси дойде през октомври 2025 г., когато под американски санкции беше поставен най-важният търговски актив на Москва в региона – сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ притежава дял от 43%.

Именно в тази комбинация от отдръпване и натиск политологът Игор Новакович, директор изследвания в Центъра за международни отношения и сигурност със седалище в Белград, вижда отличителния белег на транзакционната природа на сегашните отговорни фактори в Белия дом. „Докладът до Конгреса и други документи на администрацията ясно показват, че тя вече не смята Западните Балкани за свой приоритет – липсва емоционална привързаност към региона“, заяви той пред изданието The Insider. Приоритетите са стабилността и проектите, които носят полза на американски компании и специфични частни интереси. Оттам и рискът, за който Новакович предупреждава: готовността на САЩ да действат срещу интересите на своите европейски съюзници, пример за което е отказът от подкрепа към кандидата им за върховен представител в Босна и поемането на проекта Southern Interconnection, първоначално предложен от ЕС. В Брюксел започва да пуска корени разбирането, че ЕС трябва да се съревновава геополитически със САЩ, включително чрез ускоряване на преговорите за членство, най-вече със Сърбия – сблъсък между бюрократичната логика на разширяването и логиката на геополитическата необходимост.

Тъкмо това напрежение прави оценката на посоката трудна. „Балканската политика на Тръмп е непонятна смесица от приемственост и разрив, което напълно съответства на общата непредвидимост на сегашната администрация“, смята Вук Вуксанович, преподавател в катедрата по военни науки в Кралски колеж Лондон. Приемственост, защото Вашингтон продължава да подкрепя независимостта на Косово, заедно с териториалната цялост на Босна и Херцеговина, и все така разглежда Русия и Китай като стратегически съперници – санкциите срещу НИС са точно такъв ход. Разрив, защото центърът на тежестта се измества от държавно строителство към сделки: Вуксанович посочи стремежите на Джаред Кушнер, зет на американския президент, към бизнес проекти в Сърбия и Албания, както и самите твърдения на президента, че е предотвратил война между Сърбия и Косово. И все пак експертът по региона не вижда признаци за предстоящо завръщане на войната: „САЩ искат да намалят присъствието си в Европа, което ще отслаби чувствително НАТО, но това не означава връщане към миналите военни действия, защото държавите в региона имат ограничен капацитет да водят продължителни войни.“ При новите условия, прогнозира той, едни страни ще се обръщат все повече към европейските правителства, докато други – към САЩ, а Сърбия най-вероятно ще продължи добре познатата си политика на балансиране.

Оттук идва и оценката, около която се обединяват анализаторите на Atlantic Council, описали промяната във външната политика на Вашингтон като „тиха, но историческа“. В продължение на три десетилетия западната линия за Балканите почиваше на допускането, че регионът се нуждае от непрекъснато външно управление – политическо, институционално и дори психологическо – а най-чистото въплъщение на този подход беше Босна. САЩ вече не възприема този модел като устойчив, ефективен и дори стратегически значим. Проблемът, който собствената му риторика подминава, е, че текущите резултати не подкрепят подобен оптимизъм: въпреки годините на международни усилия, функционираща политическа система в Босна така и не се роди, национализмът владее публичния дебат, а предложения за промяна на граници се обсъждат съвсем открито, макар Дейтън да не дава основание за подобен сценарий. Крайната цел на процеса – членство в ЕС и НАТО като последна гаранция срещу нова война – остана блокирана.

Именно затова най-вероятният сценарий в близко бъдеще не е нито голяма война, нито траен мир, а продължаващо балансиране върху отслабена опора. Ограниченият капацитет на балканските държави за продължителна война прави твърде малко вероятно скорошно завръщане към мащабни бойни действия. В същото време обаче същият този механизъм, който досега възпираше рецидива, бива отслабен точно когато помирението остава недовършено. Ако Вашингтон наистина се безпокои от руското и китайското влияние, оттеглянето на собствения му лост изглежда трудно съвместимо с въпросната цел – оттам идва и настояването съюзниците да ускорят подготовката за самостоятелен ангажимент в Босна в бъдеще. Проверката ще дойде скоро и ще бъде съвсем конкретна: руско вето върху мандата на EUFOR наесен би потвърдило, че вакуумът вече се запълва от друг; договорен между САЩ и ЕС наследник на Шмит, както и задържане на американския контингент в Косово в настоящата му форма биха потвърдили обратното, а именно че разривът засега е предимно в реториката, а не в реалните действия.

📸 Снимка: Президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, на Хърватия Франьо Туджман и на Сърбия Слободан Милошевич подписват Дейтънското мирно споразумение в Елисейския дворец в Париж на 14 декември 1995 г., с което беше сложен край на 44-месечната война в Босна.

Сребреница, 31 години по-късно: бащата, принуден да извика сина си

🇧🇦🕯 Обкръжен от въоръжени сръбски войници на поле край пътя между Братунац и Конйевич, възрастен мъж вика по име нагоре към гората към сина си Нермин и другите укрили се мъже да слязат и да се предадат, защото нищо нямало да им се случи. Обещанието е лъжа. Рамо Османович е принуден да го изрече. Нермин се предава. След дни и двамата са екзекутирани, а телата – хвърлени в масови гробове, разделени от десетки километри.

Онази минута, заснета на видео, остава сред най-известните образи на геноцида в Сребреница. И днес – на 11 юли 2026 г., тридесет и една години след клането – тя обяснява защо в мемориалния център „Поточари“ бяха положени още десет жертви.

Материалът е сред най-тежките веществени доказателства за престъплението именно защото извършителите го заснемат сами. Белградският журналист Зоран Петрович-Пирочанац придружава подразделения на специалната полиция на Република Сръбска под командването на заместник-командира Любомир Боровчанин, когато на 13 юли 1995 г. камерата му запечатва сцената край село Сандичи. По същия път Армията на Република Сръбска (ВРС) пленява най-големия брой мъже, напуснали анклава – по свидетелски показания няколко хиляди души, събрани впоследствие на поляната край Сандичи и в земеделския склад в Кравица.

Прокурорите на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) по-късно идентифицират в кадрите именно Рамо Османович – обкръжен от въоръжени войници, той е принуден да извика сина си от гората. Нермин се предава и впоследствие е убит. Останките му са открити години по-късно в масов гроб край Снагово, близо до Зворник. Тези на баща му са намерени при Зелени Ядар, недалеч от Сребреница. Съпругата и майка Салиха Османович успява да ги погребе заедно в Поточари едва през 2008 г.

Лъжливото обещание за безопасност не е отделен акт на жестокост, а един от основните механизми, чрез които е извършено престъплението. През нощта на 12 юли близо 15 000 военнослужещи от 28-а дивизия на Армията на Босна и Херцеговина и цивилни – поемат през горите на североизток към контролираната от правителството територия при Тузла. Пътят между Братунац и Конйевич поле разсича колоната. Следват дни на засади, артилерийски обстрел, психологически натиск и предавания, изтръгнати със същото обещание, което Рамо е принуден да отправи към сина си.

Предалите се мъже са отделени от жените и децата и транспортирани към складове, училища, ниви и язовирни диги, превърнати във временни места за задържане и екзекуции. През следващите дни на места като Ораховац, фермата „Бранево“, Дома на културата в Пилица и склада в Кравица се разиграват едни от най-мащабните масови убийства в Европа след Втората световна война. Хиляди вързани пленници са разстреляни с картечен огън.

Кадрите на Петрович, заснети ден след сцената с Рамо Османович, показват купчина тела пред входа на склада в Кравица, където стотици предали се мъже вече са били убити. Списъкът на жертвите между 11 и 22 юли 1995 г. съдържа 8372 установени имена.

Бягството на колоната остава в паметта на Босна като „Марша на смъртта“. Преследвана в продължение на дни през минирани гори, картечни засади и артилерийски обстрел, тя достига територия, контролирана от правителството край Тузла силно оредяла. По различни оценки между една трета и половината от всички тръгнали успяват да оцелеят; останалите загиват по пътя или са заловени и впоследствие екзекутирани.

Всяко лято същият маршрут се извървява в обратната посока. Хиляди участници в „Марша на мира“ изминават близо 100 километра за три дни – от Нежук до Поточари – за да пристигнат навреме за възпоменателната церемония и погребенията на 11 юли. Така стана и тази година.

Сребреница е обявена за „защитена зона“ с Резолюция 819 на Съвета за сигурност на ООН през април 1993 г. и поставена под охраната на нидерландския батальон на мироопазващите сили на ООН. За жителите на анклава обещанието за сигурност има две измерения – международно и местно. И двете се провалят.

Нидерландският контингент е леко въоръжен, с ограничен мандат и практически неспособен да се противопостави на настъпващите сили на Армията на Република Сръбска. Исканията му за въздушна подкрепа са одобрени твърде късно и в крайна сметка остават без решаващ ефект. След падането на анклава хиляди цивилни, потърсили убежище в базата на ООН в Поточари, са предадени на силите на генерал Ратко Младич. Жените и децата са депортирани, а мъжете и момчетата са отделени – решение, което за мнозина се оказва смъртна присъда.

За Салиха Османович юли 1995 г. отнема тримата мъже в семейството ѝ. Най-малкият ѝ син Един е убит от гранатен обстрел на 6 юли и погребан още същия ден, преди падането на анклава. Няколко дни по-късно тя губи и съпруга си Рамо, и сина си Нермин.

Видеото, заснето от сръбските части като хроника на собствената им операция, за Салиха се превръща в последния запис, на който вижда живи съпруга и сина си. Докато за извършителите то е било свидетелство за военен успех, за нея остава последният миг от живота на най-близките ѝ хора.

„Със сигурност има живот след такова страдание, но радост няма никога“, казва тя.

Причината ковчези да продължават да се спускат в земята и през 2026 г. също е част от самото престъпление. След масовите екзекуции силите на ВРС разкопават с тежка техника първичните масови гробове и преместват останките в десетки вторични гробове, за да прикрият мащаба на убийствата. В резултат костите на един и същ човек често са откривани на няколко различни места.

Идентификацията с ДНК анализ, извършвана от Международната комисия за изчезнали лица, продължава вече три десетилетия. От 8372-те установени жертви близо 7000 са идентифицирани, а 6772 са погребани в мемориалния център в Поточари. Затова всеки 11 юли се извършват нови погребения – не защото жертвите са нови, а защото прикриването на престъплението успява да забави връщането на останките на техните семейства с десетилетия.

Отричането на геноцида в Сребреница не принадлежи на миналото. Въпреки че престъплението е юридически установено от Международния трибунал за бивша Югославия и впоследствие потвърдено от Международния съд на ООН, през последните години отрицанието все по-ясно се превръща в елемент от официалния политически дискурс в Република Сръбска.

МТБЮ квалифицира убийствата като геноцид още с присъдата на генерал Радислав Кръстич, окончателно потвърдена през 2004 г. През 2007 г. Международният съд на ООН също постановява, че в Сребреница е извършен геноцид. Шестима представители на военното и политическото ръководство на босненските сърби са осъдени за това престъпление, сред тях генерал Ратко Младич и бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич.

Въпреки този съдебно установен факт Милорад Додик, който повече от две десетилетия е водещата политическа фигура в Република Сръбска, продължава публично да отрича, че в Сребреница е извършен геноцид. По негово управление по-ранни официални признания са отменени, а в учебните програми на ентитета терминът „геноцид“ отсъства, докато решенията на международните съдилища често се представят като политически мотивирани и антисръбски.

През февруари 2025 г. Додик беше осъден на една година лишаване от свобода и шест години забрана да заема президентския пост заради неизпълнение на решенията на върховния представител за Босна и Херцеговина. Независимо от това политическата конфронтация между институциите на държавата и ръководството на Република Сръбска продължава да се задълбочава.

Сблъсъкът между историческото признание и политическото отрицание вече се води далеч извън пределите на Босна и Херцеговина. През май 2024 г. Общото събрание на ООН обяви 11 юли за Международен ден на размисъл и възпоменание за геноцида в Сребреница с Резолюция 78/282, приета с 84 гласа „за“, 19 „против“ и 68 въздържали се. Решението беше прието въпреки активната кампания на Сърбия и Република Сръбска, подкрепени от Русия, срещу приемането му.

Две години по-късно, през май 2026 г., Република Сръбска внесе в Съвета за сигурност на ООН документ, който поставя под въпрос легитимността на върховния представител за Босна и Херцеговина и представя бошняците като носители на ислямистка заплаха, а Република Сръбска – като защитник на християнска Европа.

Тази последователност показва, че отрицанието вече не се изчерпва с изолирани политически изказвания. То постепенно се превръща в инструмент за легитимиране на по-широк политически проект, насочен към оспорване на следвоенния конституционен ред в Босна и Херцеговина. Именно в това се крие неговият дестабилизиращ потенциал. Когато едно престъпление бъде отречено, по-лесно се поставят под съмнение и институциите, възникнали след него.

При запазване на сегашната политическа динамика е по-вероятно напрежението между държавните институции и ръководството на Република Сръбска да се задълбочава, отколкото да отслабва. Това би изисквало или трайна промяна в политическото ръководство на ентитета, или отказ на Белград и неговите международни партньори да подкрепят сегашния курс – развитие, за което засега липсват убедителни признаци.

Именно тук стойността на онези кадри надхвърля ролята на исторически документ. Те опровергават отрицанието със свидетелството на самите извършители.

Записът не е направен от жертвите, нито от международни разследващи. Заснет е от хора, които в момента на снимането вярват, че документират собствената си победа. Камерата, с която е заснет пропаганден трофей, неволно съхранява едно от най-силните доказателства за престъплението.

Баща, принуден да извика сина си от гората с обещание за спасение, остава завинаги на тази лента, защото убийците му държат камерата.

31 години по-късно отрицанието не се изправя само срещу свидетелски показания, архиви и съдебни решения. То се изправя и срещу собствените изображения на извършителите – кадри, заснети не за да документират престъпление, а за да увековечат онова, което тогава е било възприемано като победа.

Защитата на Ратко Младич с извънредно искане за освобождаване: „В последен етап от живота си“

🇷🇸⚖️🇺🇳 Защитата на осъдения военен престъпник Ратко Младич внесе спешно искане до Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали (МОМНТ), настоявайки за временно или предсрочно освобождаване по предполагаеми „хуманитарни причини“.

В молба, подадена до председателя на Механизма съдия Грасиела Гати Сантана адвокатите на Младич твърдят, че здравето му се е влошило внезапно и необратимо и че той се намира „в последния етап от живота си“.

Защитата твърди, че Младич наскоро е претърпял сериозен неврологичен инцидент, придружен от пълна загуба на говор и затруднено преглъщане, което е довело до неговата спешна хоспитализация. Според твърденията им оттогава неговото състояние се е влошило допълнително и сега той е почти напълно неподвижен, прикован към легло или инвалидна количка.

В искането се посочва, че Младич се намира в „напреднал и необратим медицински упадък“ с редица диагнози, сред които сърдечни проблеми, увреждане на бъбреците, диабет и неврологични усложнения, които сочат към възможен инсулт.

Защитата също така твърди, че „Касапинът от Босна“ вече не е способен да проведе смислена разговор дори с членове на семейството и адвокати, което според тях затруднява допълнително лечението му.

Молбата критикува и медицинските грижи, предоставяни в центъра за задържане на ООН в Хага. Позовавайки се на лекарски доклади, защитата твърди, че условията за непрекъснато наблюдение на неговото състояние са неадекватни, липсва редовен ЕКГ мониторинг, денонощно наблюдение на жизнени показатели и други ключови процедури за диагностика.

Посочва се също, че затворническата болница не може да осигури нивото на грижи, нужни за терминално болен пациент, и че „хосписни грижи извън затворническата система“ биха били по-подходящи.

Аргумент за липса на риск от бягство

Защитата настоява, че поради здравословното си състояние, не съществува риск от бягството му, позовавайки се на предишна съдебна практика, според която тежкото заболяване и нуждата от палиативни грижи изключват хипотезата за укриване или бягство. Те също така подчертават, че синът му, който има правомощието да взема медицински решения, би могъл да участва по-ефективно в лечението, ако Младич бъде освободен.

В заключение защитата твърди, че продължаващо задържане при подобни обстоятелства може да представлява „нечовешко и унизително отношение“ и изисква да бъде позволено на Младич да се лекува извън системата на затворите при спазване на определени мерки за сигурност. Те наблягат на това, че трябва да му бъде осигурен „достоен край на живота в семеен кръг и с адекватни медицински грижи“.

Кой е Радко Младич?

Лидерът на босненските сърби Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор за ключовата роля, изиграна в най-тежкото военно престъпление в Европа след Втората световна война. Като главнокомандващ Войската на Република Сръбска (ВРС) по време на войната в Босна (1992–1995), той е архитект на стратегията за „етническо прочистване“, насочена към създаване на хомогенна сръбска държава с насилствено отстраняване на бошняци и хървати.

Младич носи пряка отговорност за геноцида в Сребреница през юли 1995 г. – най-тежкото военно престъпление на континента за последните 80 години, при което под негово лично командване бяха екзекутирани над 8 000 невъоръжени мъже и момчета мюсюлмани. Присъдата му обхваща и безмилостната обсада на Сараево, която продължи 44 месеца, през които градът беше подложен на непрекъснат артилерийски и снайперски обстрел, отнел живота на над 10 000 цивилни, хиляди от които деца.

Освен за геноцид, Трибуналът в Хага го призна за виновен в престъпления срещу човечеството и нарушаване на законите и обичаите на войната, в това число вземането на миротворци от ООН за заложници и използването им като „човешки щит“. Неговото брутално военно наследство остави дълбоки рани в региона, а залавянето му през 2011 г., след 16 години укриване от международното правосъдие, бе прието като ключов момент за възмездието на Балканите.

Исканията за предсрочно или временно освобождаване на лица, осъдени за най-тежките военни престъпления в практиката на международните съдилища, се разглеждат изключително рестриктивно, особено имайки предвид тежестта на извършените деяния и интересите на правосъдието и жертвите.

Въпреки че международното право предвижда вариант за хуманитарно освобождаване в случаи на терминално болен, удовлетворяването на конкретното искане със сигурност вероятно ще разпали дълбоко възмущение сред обществото и сдруженията на жертвите, които напомнят, че тежестта на престъплението и страданието, което то е предизвикало, трябва да останат ключов фактор при вземането на решение.

Окончателното искане на защитата на военния престъпник Ратко Младич ще бъде разгледано от председателя на МОМНТ в предстоящия период.

Апелативен съд в Босна и Херцеговина потвърди присъда срещу Милорад Додик

🇧🇦⚖️🇷🇸 Апелативен съд в Босна и Херцеговина потвърди предишно решение, което осъди на една година затвор президента на босненските сърби Милорад Додик и му забрани да участва в политическия живот за шест години заради сепаратистка дейност, докато напрежението в крехката балканска държава нараства с всеки изминал ден.

Додик отхвърли съдебното решение и заяви, че ще продължи да изпълнява ролята си на президент на Република Сръбска, докато има подкрепата на парламента на босненските сърби. Той обяви, че не е изненадан от присъдата и я нарече „ясно политическо решение“, организирано от босненските мюсюлмани в сътрудничество с Европейския съюз.

„Очаквам пълна подкрепа от Сърбия, ще се обърнем към Русия за подкрепа, ще напишем писмо до новата администрация на САЩ“, отбеляза Додик.

Брюксел посочи в кратко изявление, че „присъдата е задължителна и трябва да бъде уважена“.

„ЕС призовава всички страни да признаят независимостта и безпристрастността на съда и да уважават и подкрепят неговата присъда“, гласи изявлението.

Адвокатите на Додик заявиха, че ще обжалват съдебното решение пред най-висшия съд на Босна.

Додик многократно е призовавал за отделяне на управляваната от сърбите половина на страната, за да се присъедини към Сърбия, което накара администрацията на Байдън да наложи санкции срещу него и неговите съюзници. Освен това Додик беше в корупция и проруски политики.

Заплахите за сепаратизъм, отправени от Додик, събудиха страховете от етническо насилие в Босна, където през 1992-1995 г. избухна кървав военен конфликт, в който босненските сърби тръгнаха на бунт срещу независимостта от бивша Югославия и създадоха собствена държава, която имаха за цел да обединят със Сърбия. Около 100 000 души бяха убити, а милиони бяха разселени.

Дейтънските споразумения сложиха край на войната и създадоха две области в Босна – Република Сръбска и Бошняшко-хърватска федерация, които получиха широка автономия, но бяха запазени някои общи институции, сред които армията, висшата съдебна система и данъчната администрация. Начело на Босна стои ротационно тричленно президентство, съставено от бошняк, босненски сърби и босненски хървати.

Додик често влиза в конфликт с главния международен представител, наблюдаващ за спазването на условията по мирното споразумение, Кристиан Шмидт, и на няколко пъти обявява решенията му за незаконни в Република Сръбска. Според Дейтънското споразумение той може да налага решения и да променя закони в страната.

Босненската полиция с неуспешен опит за арест на Милорад Додик.

🇧🇦⚔️🇷🇸 Държавната полиция на Босна (SIPA) направи неуспешен опит да арестува сръбския сепаратистки лидер Милорад Додик, издирван за атака срещу конституционния ред, тъй като беше спряна от неговите въоръжени полицейски сили, заяви босненски служител.

Държавният съд издаде заповед за арест на Додик, президент на автономната Република Сръбска, една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, и на двама негови близки съюзници, след като пренебрегнаха призовка за явяването им в съда по разследване на инициираното от тях сепаратистко законодателство, което беше спряно от конституционния съд.

Въпреки заповедта за арест, Додик продължи дейността си и пътува свободно из предимно сръбския регион, защитен от тежковъоръжени членове на своя антитерористичен отряд. Вчера той пристигна в град Източно Сараево, разположен непосредствено до столицата Сараево, където е разположена централата на Държавната агенция за разследване и защита.

„Днес служителите на SIPA се опитаха да изпълнят заповедта на съда и да арестуват президента на Република Сръбска Милорад Додик в Източно Сараево“, каза говорителката Йелена Миовчич пред Ройтерс. „Те разговаряха с членовете на полицията на РС, които ги предупредиха, че ще използват сила и така им попречиха да изпълнят заповедите.“

Репортер на Ройтерс не видя полицейски служители на SIPA пред правителствения офис в Източно Сараево, където Додик пристигна с антуража си, а единствено полицейски служители от Република Сръбска.

С действията си Додик предизвика най-сериозната политическа криза в Босна след края на войната в средата на 90-те години на миналия век, след като през февруари беше осъден на една година затвор и получи забрана да участва в политическия живот на страната за период от шест години, в отговор на неспазване на решенията на пратеника на международната общност, чиято роля е да предотврати повторно изпадане на страната в кървав етнически конфликт.

Спорът изправя Додик и съюзниците му от Русия и Сърбия срещу Съединените щати и Европейския съюз. Миналия месец конституционният съд в Босна поиска да бъде издадена международна заповед за арест за Додик и дясната му ръка, след като пътуваха до Израел в пряко нарушение на вътрешна заповед за арест, но в крайна сметка Интерпол отхвърли искането му за „червена бюлетина“.

Дългогодишен застъпник за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, той инициира сепаратистко законодателство, забраняващо на държавното правосъдие и правоприлагащите органи да действат в сръбския регион, но новият закон беше блокиран от конституционният съд в Сараево.

Съединените щати и Обединеното кралство наложиха санкции на Додик за нарушаване на условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на кървавия въоръжен конфликт, който се води в периода 1992-1995 г.

По-рано този месец Германия и Австрия обявиха, че ще забранят на Додик и двамата му помощници да навлизат на тяхна територия, обвинявайки го, че заплашва крехката сигурност на своята страна и региона като цяло.

НАТО потвърди ангажимента си в опазването на Дейтънското мирно споразумение.

🇧🇦 Зам.-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска посрещна в централата на Алианса в Брюксел делегация от тримата членове на Председателството на Босна и Херцеговина – Желка Цвянович, Желко Комшич и Денис Бечирови.

Те обмениха мнения с постоянните представители на съюзниците за последните събития в страната и региона, както и относно партньорството на НАТО с Босна и Херцеговина.

Северноатлантическият съвет на НАТО подчерта своя траен ангажимент за териториалната цялост, стабилността и суверенитета на Босна и Херцеговина, в съответствие с Дейтънския мирен договор. По време на дискусията беше заявено, че НАТО остава загрижено за последните събития и техните неблагоприятни последици, включително за конституционния ред на страната и функционалността на държавните институции.

На този фон заместник-генералният секретар потвърди необходимостта от спазване на Дейтънското мирно споразумение, което се явява „крайъгълен камък на стабилността и държавната архитектура на Босна и Херцеговина“.

Тя подчерта още, че „НАТО остава тясно свързана с международните си партньори“, включително с ръководената от ЕС операция „Алтея“ и върховния представител на международната общност, и че НАТО „няма да приеме какъвто и да е вакуум в сигурността“ и „няма позволи трудно извоюваният мир да бъде застрашен“.

Шекеринска подчерта още веднъж подкрепата на Алианса за напредъка на Босна и Херцеговина „по нейния европейски и евроатлантически път“ и изтъкна значението на това „да се надгражда върху тази основа в полза на всички, които живеят там“.

Президентството на Босна и Херцеговина поиска от EUFOR да съдействат за ареста на Додик.

🇧🇦 Президентството на Босна и Херцеговина, с гласовете на своите членове Желко Комшич и Денис Бечирович, поиска мироопазващите сили на EUFOR да окажат съдействие на полицейските служби за изпълнението на заповедта за арест на Милорад Додик.

„Президентството на БиХ официално призовава силите на EUFOR, разположени в БиХ, да окажат помощ на полицейските служби на БиХ при изпълнение на решението на съдебните власти на БиХ“, се посочва в изявлението. Както беше обявено, заключението ще бъде предадено на командващия EUFOR в БиХ.

Сръбският член и председател на президентството Желка Цвянович гласува против заключението и свика специална сесия на Народното събрание на Република Сръбска, позовавайки се на национален интерес приетото заключение относно политическата ситуация в страната да бъде отменено.

В него се посочва, че законите и решенията, взети от Народното събрание на Република Сръбска, които се опитват да отрекат подчинението на суверенитета на страната, представляват атака срещу конституционния и правов ред на страната и застрашават нейния мир и стабилност.

Конституциите на субектите, техните закони и подзаконови актове, както и всички дейности на обществените органи на субекта трябва да бъдат в съответствие с Конституцията и държавните закони на страната. Върховен тълкувател на Конституцията на БиХ е Конституционният съд на страната, чиито решения са окончателни и задължителни за цялата ѝ територия, се посочва още в заключението.

Президентството на БиХ призовава всички институции в страната, всяка в съответствие със своята юрисдикция, да предприеме необходимите мерки за защита на конституционния ред на държавата. Освен това то поиска от Съвета на министрите да уволни всички ръководители в службите за сигурност и полицията, които отказват да изпълняват решенията на съдебните власти. Съветът на министрите беше помолен да инициира дисциплинарна и наказателна отговорност за неизпълнение на решенията на съдебни органи. Цвянович също гласува против това заключение.

🇪🇺 Европейският съюз няма да толерира заплахи за териториалната цялост, суверенитета и конституционния ред на Босна и Херцеговина, заяви във вторник върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

„Всякакви опити за разбиване на страната са неприемливи“, заяви тя в речта си пред военния контингент на EUFOR по време на визитата си в столицата Сараево.

Босна се намира в най-голямата си политическа криза от десетилетия, след като през февруари лидерът на босненските сръбски националисти Милорад Додик беше осъден на година затвор и му беше забранено да участва в политиката на страната за период от шест години в отговор на неспазване на решенията на международния пратеник.

В отговор на наложената присъда Додик инициира закони, забраняващи държавното правосъдие и полиция в региона. Ситуацията постепенно ескалира в правно и политическо противопоставяне на Додик и покровителите му Сърбия и Русия срещу САЩ и ЕС и е смятана за една от най-големите заплахи за мира на Балканите след войните през 1990 г.

„Ръководството на Република Сръбска подкопава конституционния и правния ред на страната, заплашвайки основните свободи на всички граждани“, подчерта Калас по време на визитата си при миротворческите сили на ЕС EUFOR в Сараево.

Тя посочи, че решението на ЕС през март да увеличи броя на войниците на EUFOR със стотици „изпраща ясното послание, че ЕС остава твърдо ангажиран със стабилността на този регион и сигурността на Босна и Херцеговина“.

Калас призова политическите лидери да работят заедно за решаване на проблемите, но алармира, че „подпалващата реторика и разделящите действия са опасни“ и противоречат на ангажиментите, поети от балканската страна по пътя ѝ към ЕС.

Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация са два региона, създадени след войната от 1992-1995 г. в която загинаха 100 000 души. Те са свързани от слабо централно правителство в държава, контролирана от международен орган, за да спре обратното й изпадане в конфликт.

Босна издаде международна заповед за арест на Милорад Додик

🇧🇦🇮🇱 В четвъртък Босна и Херцеговина издаде международна заповед за арест на Милорад Додик, президент на автономния регион Република Сръбска, който е обвинен в нарушаване на конституцията и в момента е на посещение в Израел.

Подобна заповед за арест беше издадена и за председателя на местния парламент на населения с етнически сърби регион Ненад Стевандич, който се завърна в Босна и Херцеговина на 18 март след посещение в Сърбия.

След края на войната от 1992-1995 г. страната е разделена на две съставни части: Република Сръбска и мюсюлманско-хърватска федерация. И двете имат свои собствени правителства и парламенти и споделят слаби централизирани институции.

Прокуратурата посочи, че са издадени заповеди за Додик и Стевандич за „използване на техните високопоставени позиции в Република Сръбска“, за да отидат в чужбина „избягвайки законово предписаните процедури за граничен контрол“.

Додик, който е близък съюзник на Кремъл, заплаши да отцепи сръбската област от централната власт в Сараево и забрани на босненската полиция и съдебни служители да работят там в заповед, която беше спряна от конституционния съд.

Додик, Стевандич и министър-председателялт на Република Сръбска Радован Вишкович имат повдигнати обвинения в посегателство върху конституционния ред, както и издадена заповед за арест в страната, на който се противопоставиха, пътувайки в чужбина.

„Всичко това предполага, че и двамата могат да бъдат в чужбина във всеки един момент, което дава основание за действие“, се посочва в изявлението на Държавния съд, добавяйки, че е издал международна заповед за арест и въпросът вече е в ръцете на Интерпол.

Стевандич беше забелязан в сръбската столица Белград на 15 март, а Додик пътува тази седмица до съседна Сърбия, където присъства на среща с президента Александър Вучич, който посочи, че страната му няма да арестува Додик и критикува съдебното производство срещу него.

След това Додик се отправи към Израел, за да присъства на международна конференция за борба с антисемитизма.

„Започнах посещение в Израел, страна, чиято сила, история и решителност дълбоко уважавам“, заяви Додик по-рано на X.

Като член на Интерпол Израел ще трябва да реши дали ще действа по заповедта за арест.

Това беше последното сътресение за конференцията за антисемитизма, организирана от министъра по въпросите на диаспората Амичай Чикли, която беше хвърлена в полемика, свързана с включването на крайнодесни европейски политици.

В сряда Додик се срещна с министър Зеев Елкин и посети мястото на клането на музикалния фестивал Nova в южната част на страната, където над 360 души бяха убити при нахлуването, водено от палестинската терористична група Хамас на 7 октомври 2023 г.

Сръбският лидер беше изправен пред санкции от САЩ и Великобритания за своя сепаратизъм, но в същото време се ползва с подкрепата на Москва.

Напрежението в Босна скочи, откакто миналия месец Додик беше осъден на една година затвор и му беше връчена шестгодишна забрана за заемане на длъжности за това, че се противопостави на Кристиан Шмид, международният пратеник, натоварен да наблюдава мирното споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна през 90-те години.

Разделената политика на Босна и крехките следвоенни институции са изправени пред нарастваща несигурност на фона на разгръщащата се политическа криза. Съществуват опасения от сблъсъци между полицията, лоялна на Додик, и босненските полицейски сили подклаждайки напрежението, тласкащо Босна до най-голямата криза, откакто повече от 100 000 души бяха убити в етническа война в периода 1992–1995 г.

Босненските сърби взеха оръжие след разпадането на бивша Югославия през 90-те години, за да създадат държава, която да се присъедини към съседна Сърбия. Конфликтът завърши с мирното споразумение от Дейтън, сключено с посредничеството на Съединените щати, което създаде две администрации, обвързани от централните институции.

Босна се стреми към членство в Европейския съюз, но напредъкът е бавен поради постоянните етнически и политически спорове.

Сепаратисткия лидер на босненските сърби беше осъден на една година затвор.

Сепаратисткият лидер на босненските сърби Милорад Додик беше осъден ан една година затвор от босненски съд за нарушаване на заповед от върховния представител Кристиан Шмит.
📸 Снимка: Anton Vaganov/Pool via AP

🇷🇸⚔️🇧🇦 Съдът в Босна и Херцеговина осъди на една година затвор сепаратисткия лидер на босненските сърби Милорад Додик и му нареди да се оттегли за 6 години от президентския пост на населения предимно със сърби регион за нарушаване на заповед на международния посланик за мир.

Додик, ръководител на автономната Република Сръбска, беше за подписването на закони, които суспендират решенията на конституционния съд и на международния пратеник за мир Кристиан Шмид, чиято роля беше създадена през 1995 г., за да спре страната от завръщане към състояние на война.

Додик, който поддържа тесни връзки с Русия, отхвърли обвинителния акт и отговори с налагане на мерки за редуциране на държавното присъствие в доминирания от етнически сърби регион на страната, забранявайки държавния прокурор, държавния съд и разузнавателната агенция.

Той вероятно ще избегне затвора, защото според местните закони може да се плати глоба вместо излежаване на ефективната присъда, ако тя е за не повече от една година. Додик има две седмици да обжалва решението, което ще стане официално, когато процесът по обжалване завърши. Нито той, нито адвокатите му присъстваха в съда в сряда.

„От днес вече няма Босна и Херцеговина“, заяви той пред тълпа от поддръжници в Баня Лука. „Имам нужда от подкрепата на хората и ще отида докрай.“

Присъдата бележи поредната точка на замръзване в страната, станала арена на кървав етнически конфликт през 90-те години на миналия век. Оттогава насам тя разделена на две автономни части: Република Сръбска на Додик и Федерацията, споделена от хървати и бошняци. Двете са свързани чрез слабо централно правителство, което така и не успя да превъзмогне разделението.

Додик, който отдавна призовава за отделянето на Република Сръбска и сливането ѝ със съседна Сърбия, сподели, че е провел разговори със сръбския президент Александър Вучич и унгарския му колега Виктор Орбан.

„Посмяхме се на онези в Сараево“, заяви той.

„Наказателното преследване срещу Милорад Додик е чисто политическо по характер, вдъхновено от Запада“, се посочва в изявление на руското външно министерство, което беше разпространено от руското посолство в Сараево. „Това ще бъде удар върху стабилността в региона на Балканите като цяло.“

Войната в Босна доведе до смъртта на близо 100 000 души в периода 1992-1995 г. Тя беше част от дълга серия от въоръжени конфликти, довели до разпадането на бивша Югославия. Краят ѝ беше сложен през 1995 г. със Дейтънското мирно споразумение, подкрепено от САЩ, съгласно което страната се разделя на две съставни части – Федерация Босна и Херцеговина (населена предимно с бошняци и хървати) и Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби).

Освен това, съгласно споразумението международната общност назначава върховен представител в Босна и Херцеговина, който да наблюдава за спазването на условията по споразумението, както и разполага с правомощия за неговото тълкуване. Към момента позицията се заема от Кристиан Шмит, бивш депутат от германския Бундестаг.

Додик е подсъдим за възпрепятстване, тъй като подобно на много етнически сърби заявява, че Шмит не разполага със законни правомощия, тъй като неговото назначение няма одобрение от Съвета за сигурност на ООН.

Първоначалното обвинение дойде, след като Додик подписа два закона, които бяха отменени от Шмит, защото противоречат на конституцията на страната и условията по мирното споразумение. Единият закон спря решенията на конституционния съд, а вторият сложи край на публикуването на указите и законите на върховния представител в официалния вестник на Република Сръбска.

Босна и Херцеговина поръча дронове Bayraktar TB-2 от Турция.

📸 Снимка: Birol Bebek/AFP via Getty Images

🇧🇦🤝🇹🇷 Босна и Херцеговина потвърди придобиването на най-малко шест тактически дрона Bayraktar TB-2 от Турция, целящо укрепване на военните способности в регион, белязан от напрежение. Босненският министър на отбраната Зукан Хелез обяви, че първите единици ще бъдат доставени от януари 2025 г., като бъдещите оператори вече преминават обучение в Турция.

След подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г. страната е разделена на две автономни единици: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбскa, под надзора на трима президенти, които се сменят на ротационен принцип на всеки 4 години между представители на трите етнически общности (сърби, бошняци и хървати).

Въпреки тази структура, напрежението продължава, подхранвано от външни влияния. Сърбия упражнява влиянието си чрез Република Сръбска, водена от Милорад Додик, който все по-явно изразява сепаратистките си амбиции. Междувременно Хърватия поддържа тесни връзки с хърватската общност в Босна и Херцеговина. Турция, от друга страна, подкрепя бошняшката общност и засилва военното си сътрудничество със Сараево от 2021 г.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган повтори подкрепата на страната си по време на среща с босненския си колега Денис Бечирович на 14 септември, заявявайки: „Ние винаги сме стояли зад Босна и Херцеговина от обявяването на нейната независимост и ще продължим да го правим“. Той подчерта важността на териториалната цялост и суверенитета на страната.

Босненските въоръжени сили, чието оборудване е до голяма степен остаряло, ще се възползват от тези нови дронове, за да модернизират своя арсенал. В момента техният въздушен флот се състои предимно от няколко хеликоптера Bell UH-1, Ми-8Т и Gazelle. Безпилотните самолети Bayraktar TB-2 с размах на крилата 12 метра, дължина 6,5 метра и излетно тегло 650 килограма могат да носят четири управляеми ракети, включително модели MAM-L и MAM-C и предлагат издръжливост до 24 часа с обсег на действие от около 150 километра.

Разработен и произведен от турската компания Baykar, този дрон влезе в производство през 2014 г. и оттогава беше придобит от няколко страни, включително Турция, Украйна, Катар, Либия и Азербайджан, с над 110 платформи, които в момента се използват само в Турция.

TB2 е дрон със средна надморска височина и дълга издръжливост (MALE), предназначен за извършване на мисии за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), както и на въоръжени атаки. Притежава комуникационен обхват на пряка видимост (LOS), издръжливост до 27 часа и работна надморска височина до 5500 метра, с максимален оперативен таван от 8200 метра.

Оборудван с усъвършенствани функции като напълно автономно излитане и кацане, автоматичен контрол на полета с тройна дублирана автопилотна система и капацитет от 150 кг полезен товар, този дрон може да носи четири лазерно насочвани интелигентни боеприпаса, сред които Roketsan MAM-L и МАМ-С.

TB2 е доказал своята бойна ефективност в редица операции във въздушното пространство на Сирия, Либия и региона на Нагорни Карабах, като играе решаваща роля в неутрализирането на различни системи за противовъздушна отбрана, радари и бронирани превозни средства. Успя да привлече вниманието върху себе си в първите седмици от войната в Украйна, когато се превърна в едно от основните оръжия на Киев за унищожаване на колоните с руска бронирана техника. Освен това миналата година Косово направи поръчка на дузина единици, позовавайки се на продължаващото напрежение със Сърбия.

Междувременно Европейският съюз продължава да наблюдава мисията EUFOR Althea в Босна и Херцеговина, за да гарантира спазването на условията по Дейтънското споразумение, както и да предотврати възобновяване на конфликта. Въпреки международното присъствие, вътрешното напрежение продължава, подхранвано от влиянието на чужди сили в комбинация с амбициите на определени местни кръгове.

Придобиването на безпилотните самолети Bayraktar TB-2 от страна на Босна и Херцеговина отразява желанието за укрепване на отбранителните ѝ способности и защита на суверенитета ѝ в лицето на регионалните предизвикателства. Това нейно решение сигнализира и за стратегическо сближаване между Сараево и Анкара в сферата на военното сътрудничество.

Република Сръбска ще подготви споразумение за мирното отделяне от Босна и Херцеговна до края на юни

Етническо и федерално разделение на Босна и Херцеговина след сключването на Дейтънското споразумение на 21 ноември 1995 г.
🔍 Източник: Radio Free Europe/Radio Liberty

🇷🇸⚔️🇧🇦 Парламентът на Република Сръбска ще изготви проект на споразумение за мирно отделяне от Босна и Херцеговина до края на юни, съобщи местната обществена телевизия (РТРС) късно снощи, позовавайки се на официално изявление на Милорад Додик, президент на населената предимно с етнически сърби автономна република, която представлява една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, заемаща 49% от общата й териториална площ.

"Казахме, че ще го направим до 30 юни и ще го направим. До края на юни ще направим анализ на краха на Дейтънското споразумение, което остана само частично. Много неща не са конституционни в тази държава и ще кажем, че ние не можем да останем в общността, в която преди това сме вкарали нашата територия, нашата юрисдикция и нашата самостоятелност. Имаме право на това, каквото и да си измислят американците и да си мислят, че някой се страхува от тях. Те не са безобиден противник, могат да направят всичко, но това не означава, че са прави“, каза Додик.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна между 1992 – 1995 година, страната бе разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани – бошняци, и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

На 23 май Общото събрание на ООН прие резолюция, според която 11 юли ще бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в босненския анклав Сребреница по време на войната в Босна през 1995 г. Преди гласуването Додик отново заплаши, че ще отцепи Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Той каза, че властите на Република Сръбска ще изготвят проект за мирно отделяне на Босна и Херцеговина в рамките на 30 дни. По думите на Додик проектът ще осигури запазване на сегашния модел на функциониране на икономиката и адаптация на икономиката към модел на мирно отделяне в продължение на няколко години, отбелязва ТАСС. 

Вчера правителството на Република Сръбска взе решение за създаване на работна група за проучване на въпроса за мирното отделяне от Босна и Херцеговина.

Милорад Додик декларира готовност да подсигури отделянето на Република Сръбска

Милорад Додик, президент на Република Сръбска - една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, чиято столица е град Баня Лука.
📸 Снимка: AP

🇧🇦🇷🇸 Западните Балкани може да са изправени пред повишен риск от етническо насилие през 2024 г., особено в Босна и Херцеговина, където лидерът на босненските сърби Милорад Додик цели де факто отцепването на Република Сръбска, и в Косово, където напрежението рязко ескалира миналата година, каза американското разузнаване в годишен доклад за оценка на заплахите.

„Националистическите лидери вероятно ще подклаждат напрежение с цел политическа изгода, докато външни фактори ще използват етническите разделения, за да защитят или увеличат собственото си влияние в региона, както и по всяка вероятност да предотвратят по-голяма интеграция на Балканите в евроатлантическите институции и Европейския съюз“, се казва още в доклада.

В него се посочва още, че „сблъсъците между сръбските националисти и косовските власти са довели до смъртни случаи и ранени, в това число и пострадали сред членовете на мироопазващия контингент на НАТО през изминалата 2023 г.“

На 24 септември 2023 г. група въоръжени сърби нападнаха косовската полиция в Банска на Звечан, убивайки офицера Африм Буняку. При последвалите сблъсъци бяха убити трима от сръбските нападатели.

Косово обвини Сърбия за атаката, заявявайки, че се е опитала да „анексира“ северната част на автономния регион, но Сърбия отрече да е замесена в инцидента.

Мироопазващата мисия на НАТО в Косово, КФОР, увеличи числеността на войските си след атаката на 24 февруари, като сега възлиза на общо 4500 души.

Що се отнася до Босна и Херцеговина, докладът подчертава, че „лидерът на босненските сърби Милорад Додик предприема провокативни стъпки, за да неутрализира международното наблюдение в Босна и де факто да подсигури отделянето на Република Сръбска“.

„Неговите действия може да подтикнат босненските лидери [босненските мюсюлмани] да подобрят способностите си да защитават интересите си и по този начин потенциално да разпалят вълна от насилие и етнически конфликт, които да победят мироопазващите сили“, се казва в доклада.

Додик, президент на Република Сръбска, през последните две години се опитва да изтръгне държавната власт от Босна и Херцеговина и да създаде собствени паралелни институции, заплашвайки с окончателното отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.

Заради „дейностите си срещу Дейтънското споразумение” Додик е в списъка със санкционираните от САЩ и Великобритания лица.

По-рано Додик заяви, че не се страхува от американските предупреждения и заплаши да превърне границата на автономната област в държавна.

Посолството на САЩ в Сараево многократно предупреждава за рисковете от сепаратистката политика на Додик, заявявайки, че тя „застрашава европейската перспектива, демокрацията и икономиката на Босна и Херцеговина“.