Превратът в Гвинея-Бисау е факт, военните поемат властта.

🇬🇼 Военните се появиха в ефира на държавната телевизия в Гвинея-Бисау и обявиха, че поемат властта в страната, след съобщения за престрелки в района на президентския дворец и изявление на президента Умаро Сисоко Ембало, който обяви пред френски медии, че е свален от власт и задържан, три дни след изборите за президент и парламент.

Това е поредният преврат в Западна Африка през последните години. От 2020 г. насам такива бяха извършени в Судан, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Габон, Гвинея и сега Гвинея-Бисау.

„Върховното военно командване за възстановяване на националната сигурност и обществения ред решава незабавно да отстрани президента на републиката и да спре дейността на всички държавни институции на Република Гвинея-Бисау до ново нареждане“, заяви говорителят Диниш Н’Чама.

Той обясни, че военните действат заради „разкриването на действащ план“ за дестабилизиране на страната чрез „манипулиране на изборните резултати“. По думите му схемата е била организирана от „някои национални политици с участието на известен наркобарон, местни и чуждестранни лица“, без да предостави повече подробности.

Войниците обявиха незабавно прекратяване на изборния процес и дейността на всички медии, както и затваряне на всички сухопътни, морски и въздушни граници.

Гвинея-Бисау е преживяла четири преврата и редица неуспешни опити за такъв от независимостта си насам, включително един опит миналия месец. Освен това страната се превърна в ключов пункт за трафика на наркотици между Латинска Америка и Европа.

Президентските и парламентарните избори бяха проведени в неделя. Във вторник победа обявиха както действащият президент Умаро Сисоко Ембало, така и опозиционният кандидат Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните предварителни резултати се очакваха чак в четвъртък.

Как протече превратът?

В сряда по обяд край президентския дворец се чуха първите изстрели. Журналист на Асошиейтед прес докладва, че пътищата към двореца са блокирани, а контролно-пропускателните пунктове се охраняват от тежко въоръжени и маскирани войници.

Представител на президентския дворец заяви, че група въоръжени мъже са направили опит за щурм на сградата, което е довело до престрелка с охраната. Служител на вътрешно министерство посочи, че е имало стрелба и край сградата на Националната избирателна комисия, разположена наблизо. И двамата говориха при условие за анонимност.

Ключов член на международна наблюдателна мисия съобщи, че председателят на избирателната комисия е арестуван, а нейният офис – запечатан от военните.

„Президентът разговаря с хора и каза, че е задържан от армията“, сподели друг анонимен служител пред АП.

Френското издание Jeune Afrique цитира Ембало, че е арестуван при преврат, начело с началника на генералния щаб, но уточни, че не е бил подлаган на насилие.

„Аз съм свален от власт“, каза Ембало пред телевизия France 24. Самият той беше изправен пред обвинения в липса на легитимност, след като опозицията настоява, че отдавна е с изтекъл мандат, поради което не го признава за президент. Според конституцията мандатът е пет години. Ембало дойде на власт през февруари 2020 г. Опозицията смята, че мандатът му е трябвало да приключи на 27 февруари тази година, въпреки постановление на Върховния съд, че всъщност трябва да остане на власт до 4 септември. Президентският вот обаче беше отложен за ноември.

Международни реакции и искания за връщане към конституционния ред

ООН следи ситуацията в Гвинея-Бисау „с дълбока загриженост“. Генералният секретар Антониу Гутериш отправи призив към всички национални участници „да проявят сдържаност и да спазват върховенството на закона“, заяви говорителят му Стефан Дюжарик.

В съвместно изявление мисиите за мониторинг на Африканския съюз и регионалната организация ECOWAS осъдиха „грубия опит за нарушаване на демократичния процес“ и призоваха за незабавно връщане към конституционния ред и освобождаване на задържаните изборни служители.

Коалицията на гражданското общество „Народен фронт“ обвини Ембало и армията в организиране на „инсцениран преврат“, за да осуетят обявяването на изборните резултати и да задържат властта.

„Този маньовър има за цел да попречи на публикуването на резултатите, предвидено за утре, 27 ноември“, гласи тяхното изявление. Според коалицията Ембало планира да назначи нов временен президент и премиер, след което да свика нови избори, в които отново да се кандидатира.

Западна Африка преживява вълна от преврати след 2020 г. Три вътрешноконтинентални държави – Мали, Нигер и Буркина Фасо – в момента се управляват от военни, дошли на власт със сила и обещаващи повече сигурност срещу ислямистките бунтове. В съседна Гвинея генерал Мамади Думбуя свали президента през 2021 г. В Габон през 2023 г. бунтовнически войници поеха властта малко след обявяването на президентската победа на избори без международни наблюдатели. През април водачът на преврата генерал Брис Олиги Нгема беше избран за президент.

„Няма геноцид в Нигерия“, заяви председателят на Африканския съюз в отговор на Тръмп.

Председателят на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф говори на Втората африканска климатична среща на върха (ACS2) в Адис Абеба, Етиопия, на 8 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Tiksa Negeri

🇳🇬 Няма геноцид в Северна Нигерия, заяви председателят на Комисията на Африканския съюз, отхвърляйки обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че „много голям брой“ християни са убивани в най-населената страна на Африка.

„Това, което се случва в северната част на Нигерия, няма нищо общо с вида зверства, които виждаме в Судан или в някои части на Източна ДРК“, подчерта Махмуд Али Юсуф пред репортери в централата на ООН в Ню Йорк, визирайки Демократична република Конго.

„Помислете два пъти, преди да правите подобни изявления“, добави той. „Първите жертви на Боко Харам са мюсюлманите, а не християните.“

Екстремистката групировка Боко Харам тероризира и североизточна Нигерия – действия, отнели живота на десетки хиляди невинни хора през последните 15 години. Експерти по правата на човека отбелязват, че повечето жертви на Боко Харам са мюсюлмани.

По-рано този месец Тръмп заяви, че е помолил Министерството на отбраната да започне подготовка за евентуална „бърза“ военна акция, ако Нигерия не успее да прекрати убийствата на християни, но без да предостави конкретни доказателства за обвиненията си.

Той също така заплаши да „спре цялата помощ и подкрепа за Нигерия“ и заплаши, че „може би ще влезе в тази опозорена страна с оръжия в ръце, за да изтрие напълно ислямските терористи, които извършват тези ужасни зверства“.

Министерство на външните работи на Нигерия заяви, че страната ще продължи да води битката си с насилието и екстремизма и се надява Вашингтон да остане неин близък съюзник, като подчерта, че „ще продължи да защитава всички граждани, независимо от раса, вероизповедание или религия“.

Нигерия, в която живеят над 200 етнически групи, изповядващи християнство, ислям и традиционни религии, има дълга история на мирно съвместно съществуване, но в същото време се е превърнала в арена на насилие между групите, често засилвани от етнически разделения или конфликти заради оскъдни ресурси.

Африканският съюз призова за спешна намеса в Мали.

🇲🇱 Африканският съюз призова за спешен международен отговор, включително споделяне на разузнавателни данни, за справяне с влошаващата се обстановка със сигурността в Мали, където бунтовници налагат блокада на горивата и отвличат чужденци.

Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – местния клон на Ал-Кайда, активен в региона на Сахел в Западна Африка – продължава да налага блокада на вноса на гориво от септември и атакува конвои с цистерни, което доведе до остър недостиг, принудил училища и фирми да затворят.

Последната демонстрация на сила от страна на джихадистите породи опасения, че в крайна сметка те може да се опитат да наложат властта си над страната. Редица държави, включително Франция, Великобритания и Италия, отправиха призив към гражданите си да напуснат.

Махмуд Али Юсуф, председател на Комисията на Африканския съюз, изрази „дълбока загриженост от бързо влошаващата се обстановка със сигурността в Мали, където терористични групи наложиха блокади, прекъснаха достъпа до основни доставки и влошиха хуманитарните условия за цивилното население“.

Юсуф заяви, че е необходимо „засилено сътрудничество, споделяне на разузнавателна информация и устойчива подкрепа“ за страните в Сахел, засегнати от екстремизъм. Освен това той призова за незабавно освобождаване на трима египетски граждани, които наскоро са били отвлечени.

JNIM насочва атаките си към чужденци с цел отвличания, за да осигури финансиране за операциите си в Западна Африка.

През октомври Ройтерс съобщи, че е постигнато споразумение за освобождаване на двама граждани на ОАЕ срещу откуп от около 50 милиона долара.

Училищата в столицата Бамако отвориха отново в понеделник, както установи свидетел на Ройтерс, след като бяха затворени за две седмици заради недостига на гориво.

Мисията на Африканския съюз в Сомалия отрича твърденията за загуби в Бариире

🇸🇴 Мисията на Африканския съюз за подкрепа и стабилизация на Сомалия (AUSSOM) отрече сведенията, че нейните сили са понесли загуби на личен състав и оборудване при съвместната военна офанзива в Бариире, спорен град в провинция Долно Шабеле.

В официално изявление, публикувано на 3 август, AUSSOM отхвърли обвиненията, направени от Ал-Шабааб и повторени в някои местни медии, според които бронирани машини на Африканския съюз са били унищожени, а войските му са се оттеглили от района.

Мисията потвърди, че на 1 август силите на AUSSOM в координация със Сомалийската национална армия (SNA) са започнали мащабна офанзива за връщане на контрола над Бариире от ислямистката групировка Ал-Шабааб.

„Съвместната военна операция доведе до значителни загуби за терористичната група, като над 50 бойци на Ал-Шабааб бяха убити, а много други бяха тежко ранени,“ се посочва в изявлението.

Ел Хаджи Ибрахима Диене, специален пратеник на ръководителя на Комисията на Африканския съюз за Сомалия, заяви, че операцията е част от продължаващи усилия за връщане на територии обратно от контрола на бойците.

„Войските на AUSSOM и SNAF са решени да превземат град Бариире и други територии, които все още под контрола на Ал-Шабааб, за да осигурят траен мир и сигурност за народа на Сомалия,“ каза посланикът.

Изявлението не уточнява дали по време на операцията е имало убити или ранени военнослужещи на AUSSOM или SNAF. Не е налична независима проверка на жертвите на бойното поле.

AUSSOM, която замени ATMIS по-рано тази година, действа под обновен мандат, фокусиран върху стабилизация под ръководството на Сомалия и съвместни операции за сигурност. Бариире остава един от ключовите градове в Долен Шабеле, исторически използван като база от Ал-Шабааб.

Зверства в Мали: Десетки екзекуции от армията на Мали и ЧВК Вагнер

Руски бойци от групировката Вагнер в северно Мали на снимка без дата, публикувана от френските военни през 2022 г.

🇲🇱🇷🇺 Въоръжените сили на Мали и ЧВК „Вагнер“ са извършили десетки екзекуции без съдебен процес и отвличания на мъже от етническата група фулани от януари 2025 г. насам, съобщи днес Human Rights Watch.

От януари насам малийската армия и руската паравоенна групировка, които в последните три години провеждат съвместни операции срещу ислямистки въоръжени групировки, са екзекутирали най-малко 12 мъже и отвлекли най-малко 81 други, в контекста на операции за борба с бунтовниците в няколко региона на страната срещу свързаната с Ал-Кайда Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM). Свидетели твърдят, че военнослужещи от малийската армия и наемници от групата „Вагнер“ са извършили злоупотреби срещу хора, принадлежащи към етническата група фулани, които обвиняват в сътрудничество с JNIM.

„Военната хунта на Мали носи крайната отговорност за извънсъдебните убийства и отвличания, извършени от армията и съюзническите бойци от групата Вагнер. Хунтата трябва да сложи край на злоупотребите, да разкрие местонахождението на задържаните, да разследва и да подведе под отговорност виновните“, заяви Илария Алегроци, старши изследовател по Сахел в HRW.

Африканският съюз трябва да настоява пред военната хунта на Мали да разследва тези сериозни твърдения, да преследва справедливо отговорните и да осигури обезщетение за семействата на жертвите, отбелязват от HRW.

Правозащитната организация интервюира 29 души, запознати с инцидентите, по телефона между февруари и май 2025 г. включително 16 очевидци и 7 лидери на общности, активисти, журналисти и представители на международни организации. На 10 юни тя изпрати писмо до министрите на правосъдието и отбраната на Мали със своите констатации и въпроси, но не получи отговор.

HRW също така получи достоверни доклади, потвърдени от ООН, че армията и бойците на Вагнер са екзекутирали до 65 пастири и търговци на добитък от фулани от село Себабугу, регион Кайс, през април, след като са ги събрали и отвели към армейски лагер.

Обвинения и конфликти

Сателитни изображения от 5 февруари 2025 г. показват десетки изгорели домове и други структури в село Кобу след нападение на 23 януари.
📸 Снимка: Airbus / Google Earth

Ислямистките въоръжени групи, които също са замесени в редица тежки злоупотреби, отдавна са съсредоточили усилията си за набиране на членове върху общността на фулани. Последователни правителства на Мали са смесвали общността на фулани с ислямистки бойци, излагайки ги на сериозен риск.

На 30 март малийската армия и бойците на „Вагнер“ навлизат в Белиданедджи, регион Сегу, и без съдебен процес екзекутират най-малко шестима цивилни от групата фулани, които са бягали или са се укривали, твърдят свидетели.

„Простреляха приятеля ми в гърдите пред мен. Когато войниците си тръгнаха, открихме пет тела и евакуирахме един ранен мъж, но той по-късно почина в болницата“, разказва 47-годишен мъж.

На 19 март малийската армия и бойци на „Вагнер“ проведоха операция в село Курма, регион Сегу. „Те ги биеха с прикладите на пушките си, преди да ги хвърлят в пикап“, обясни 50-годишен селянин, според когото са задържали най-малко 12 мъже от фулани. Роднините им са ги търсили в различни места за задържане, но властите не предоставили информация за това къде се намират.

Присъствието на „Вагнер“ и последиците

HRW документира широко разпространени злоупотреби от малийската армия и руски наемници по време на операции за борба с бунтовниците в цяло Мали от 2021 г. насам. На 6 юни руската група обяви, че се изтегля от Мали, след като е „изпълнила“ мисията си.

Източници от сферата на сигурността споделиха пред медиите, че наемниците на Вагнер ще бъдат заменени от т.нар. Африкански корпус – паравоенна групировка под директен контрол от руското министерство на отбраната, създадена след смъртта на основателя на „Вагнер“ Евгений Пригожин през 2023 г.

Призиви за действия

Обявеното преформулиране на руското присъствие в Мали съвпадна с поредица от големи атаки от ислямистки въоръжени групи и туарегски сепаратистки групи през юни, които убиха десетки малийски войници и някои бойци от Африканския корпус.

Африканският съюз трябва да засили своя ангажимент в страната, за да съдейства за защитата на цивилното население от злоупотреби от всички воюващи страни, включително с подпомагане на разследвания на злоупотреби и настояване за справедливи съдебни преследвания. Това е особено спешно след оттеглянето на Мали от регионалния блок на ECOWAS през януари, което лишава жертвите на злоупотреби от възможност за обезщетение в западноафриканския регионален съд. Мироопазваща мисия на ООН се изтегли през 2023 г. след искане, отправено от военната хунта в Бамако, което увеличи опасенията относно защитата на цивилното население и мониторинга на злоупотреби.

Всички страни в конфликта в Мали са обвързани от международното хуманитарно право, по-конкретно Общ член 3 от Женевските конвенции от 1949 г. и обичайното военно право. Той забранява убийствата, жестокото отношение и изтезанията на всеки, който се намира в арест. Лица, извършващи сериозни нарушения на военното право с престъпно намерение или отговорни като командири, могат да бъдат преследвани за военни престъпления.

Документираните арести без връзка с външния свят по същество са отвличания, които нарушават Международната конвенция за защита на всички лица от отвличания, по която Мали е страна.

Освен това Мали е страна и по Римския статут на Международния наказателен съд, който води разследване на предполагаеми военни престъпления, извършени в страната от 2012 г. насам.

„Високопоставените малийски и руски служители трябва да разберат, че могат да носят отговорност за престъпленията, извършени от техните войници и наемници. Независимо дали Африканският съюз най-накрая ще успее да принуди властите в Мали да разследват и преследват злоупотреби, или Международният наказателен съд ще се намеси, свързаните със сегашните зверства може да се изправят пред съдебни процеси в бъдеще“, предположи Алегроци.

Десетки хиляди конгоанци на шествие против войната в Букаву.

🇨🇩 Десетки хиляди излязоха на шествие по улиците на Букаву в Демократична република Конго, за да кажат „не на войната“, на фона на продължаващи сражения между бунтовниците от движение М23 и конгоанската армия в източния град Гома.

Кадри показват протестиращи, които маршируват по улиците на Букаву със знамена на страната и табели с надписи „Повече от 30 години – ДРК във война“.

Нене Бинту, директор на Службата за координация на гражданското общество в Южно Киву, приписа рязкото влошаване на ситуацията със сигурността на „войната, наложена ни от Руанда и нейните съюзници на конгоанска земя“ и добави, че гражданското общество в региона се чувства изоставено в борбата си срещу балканизацията на страната.

„Ние сме зад тях, ще продължим да се борим, да се застъпваме до най-високо ниво“, подчерта един от протестиращите, очевидно имайки предвид въоръжените сили на страната, а друг осъди остро действията на Руанда, описвайки ги като агресия и нарушение на международните права.

Конгоанските власти прекъснаха дипломатически връзки с Руанда в събота вечерта, след като описаха нейните действия като „обявяване на война“. Кигали изпрати войски през границата, за да подпомогне офанзивата на бунтовническото движение M23 срещу Гома. Въпреки многобройните доказателства, предоставени от експерти на ООН, Руанда продължава да отрича всички обвинения по свой адрес.

Съобщава се, че най-малко 13 войници от мироопазващите сили на ООН и Африканския съюз са били убити в източната част на страната през изминалата седмица, докато бунтовниците настъпваха към Гома, регионална столица на Северно Киву с население от 2 милиона жители и жизненоважен пункт както за сигурността, така и за хуманитарните усилия.

ООН съобщи, че броят на вътрешно разселените лица в страната се е увеличил до над 7,2 милиона, което превръща кризата в една от най-тежките в световен мащаб. Местната икономика се основава на селското стопанство и добива на природни ресурси, сред които злато, диаманти, мед и кобалт.

Одобрението на ООН за нова мисия на Африканския съюз в Сомалия легитимира присъствието на Египет в региона.

Делегация от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (AUPSC) на посещение в Могадишу за оценка на Преходната мисия на Африканския съюз в Сомалия (ATMIS), 19 юли 2022 г.
📸 Снимка: ATMIS

🇪🇬🤝🇸🇴 Съветът за сигурност на ООН одобри резолюция, разрешаваща изпращането на нова мисия на Африканския съюз в Сомалия за борба с ислямистката групировка Ал-Шабаб, според AFP.

Резолюцията идва месеци след като Египет започна да изпраща войски и оборудване в Могадишу по искане на Сомалия. Двете страни подписаха пакт за отбрана през август.

Очаква се египетските войски да представляват значителна част от силите на новата мисия, като според съобщенията Египет планира да разположи до 10 000 войници, половината от които ще се присъединят към мисията на Африканския съюз, докато другата половина ще действа съгласно двустранното споразумение със Сомалия.

Предишната мисия на Африканския съюз в Сомалия разчиташе до голяма степен на етиопските войски. Сомалия обаче е пожелала да ги изключи от новата мисия, а като официална причина за решението беше изтъкната тяхната неефективност.

Позицията е отражение и на нарастващото напрежение между двете съседни страни. Отношенията се влошиха преди година, след като според съобщенията Етиопия е взела решение за признаване на независимостта на отцепилия се регион Сомалиленд в замяна на осигуряване на достъп до Червено море за създаване на военноморска база.

Турция влезе в ролята на посредник в конфликта, като проведе среща с лидерите на двете страни в Анкара, на която беше взето решение преговорите да бъдат подновени през февруари.

Египет също е в спор с Етиопия заради изграждането на големия язовир “Ренесанс”, открит от Адис Абеба преди четири години, който е считан от Египет за заплаха за водоснабдяването му.

Установяването на египетско военно присъствие в Сомалия се случва на фона на засилващата се конкуренция между различни чужди сили за стратегически позиции по африканското крайбрежие на Червено море.