🇷🇺🛡️🇺🇦 Руският комплекс за активна защита „Арена-М“ е свалил 7 украински FPV дрона, атакували един и същ танк, преди машината да бъде унищожена от следващите. Това е първото свидетелство, че системата е способна да противодейства на безпилотни апарати в реални бойни условия, като в същото време дава най-конкретната досега представа за нейните ограничения. Числото произлиза от Дмитро Путята, специалист по бойна употреба на безпилотни летателни апарати, който заедно с Роб Лий от Foreign Policy Research Institute е разговарял с едно от украинските звена, участвали в боя.
„Роб Лий и аз разговаряхме с едно от подразделенията, участвали в тази операция, и проверихме дали системата работи ефективно, или не. И за съжаление тя работи. При един танк системата унищожи 7 FPV дрона“, написа Путята в X на английски. По думите му за унищожаването на един танк са били нужни между 15 и 20 дрона, а танковете в щурма са били седем.
Кадрите са част от видео, публикувано на 7 август от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) – месечен отчет на Центъра за специални операции „Алфа“, който води вътрешната класация на службата по брой на поразените цели. Андрей Тарасенко, анализатор на бронирана техника, обърна специално внимание на един конкретен кадър. T-72Б3A с бордови №133, оборудван с „Арена-М“, се движи с празни касети за противоснаряди. Към момента, в който дронът, унищожил машината, достига до нея, танкът очевидно е бил изразходвал противоснарядите си.
Именно тук си проличава и основното количествено ограничение на комплекса. „Арена-М“ носи 12 шахти с противоснаряди, разположени в периферията на купола; броят се потвърждава както от западни издания, така и от руски описания на системата, а според разчет на Defense Express покритието е организирано по два боеприпаса на сектор. Ако за унищожаването на един танк реално са нужни между 15 и 20 FPV дрона, боекомплектът на активната защита може да се изчерпи още преди атаката да приключи. Седем успешни прехвата са реално инженерно постижение, но сами по себе си не променят крайния резултат.
Тарасенко посочва и защо проблемът не може просто да се реши с добавяне на допълнителни боеприпаси. Новите шахти за тях биха блокирали люка над моторно-трансмисионното отделение, през който екипажът получава достъп до двигателя и трансмисията при поддръжка и ремонт в полеви условия. Размерите на самия комплекс и ограниченото свободно пространство по външната част на машината поставят същата граница. Следователно това не е особеност на конкретния екземпляр, а ограничение на компоновката: възможният боекомплект зависи от геометрията и конструкцията на танка, а не единствено от избора на производителя.
Произходът на системата обяснява защо боекомплектът е именно такъв. Комплексът със заводски индекс Т09-А6-1 произлиза от съветска разработка от 80-те години на миналия век, проектирана за свалянето на противотанкови управляеми ракети и гранатомети – т.е. на заплахи, които обичайно идват поединично или по няколко. Конструкторите работят по интегрирането му в T-72Б3 и T-90M поне от 2019 г.; отделни машини с него се появяват през 2024 г., а изпитания с бойна стрелба с T-72Б3 бяха излъчени по руската държавна телевизия още през 2021 г. В началото на януари 2026 г. представители на Министерството на отбраната на Руската федерация съобщиха, че е завършена софтуерна актуализация, която добавя режим за борба с дронове.
Първото публично документирано бойна употреба беше регистрирана на 24 юли 2026 г. край село Маяк в Донецка област. Кадри на Центъра за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна показаха FPV дрон, който удря кърмата на T-72Б3A без видима реакция от страна на комплекса; машината се придвижваше в рамките на колона от 10 танка. Специализирани издания представиха случая като неуспешен боен дебют и припомниха възражение, формулирано от руския военен анализатор Виктор Мураховски още през ноември 2025 г.: радарът се затруднява да открива малки дронове от композитни материали и пластмаса, които летят бавно, ниско и по непостоянна траектория. Дали новите кадри показват същия бой или по-късен щурм, различните издания предават противоречиво.
Разминават се значително и описанията на защитавания сектор. Kyiv Post твърди, че 12 пускови устройства осигуряват почти кръгово покритие, докато Defence Blog определя кърмата като най-уязвимата област, тъй като радарът и пусковите устройства на „Арена-М“ са ориентирани основно напред и встрани. Попадението от юли беше именно в задната част на машината.
Останалата бронирана техника в същото видео показва колко необичайна остава машина като танка №133. Тарасенко описва произведеният през 2025 г. T-72Б3M, оборудван само със заводските анти-дрон решетки и реално без допълнителна активна защита, както и T-90M с импровизирана метална конструкция на купола и напълно открит корпус. Активната защита все още не е стандарт в руските бронетанкови сили, а се среща при отделни машини сред значително по-голям брой танкове, които разчитат на пасивни и импровизирани решетъчни конструкции.
Сравнението с чуждите аналози показва и колко ограничена остава базата за оценка. Израелската система за активна защита Trophy има продължителен боен опит с танковете „Меркава“, докато „Арена-М“ влезе във войната с практически недоказана ефективност срещу дронове, подкрепяна дотогава основно от твърдения на производителя и компютърни анимации. Междувременно проекти с отворени данни, които проследяват руските загуби на бронирана техника, са документирали най-малко 150 потвърдено загубени T-90M, което обяснява натиска върху руските конструктори да осигурят активна защита дори за най-способните машини.
Отчетът на „Алфа“ за юли – материал на СБУ, който завършва с покана за постъпване на служба – показва мащаба, в който трябва да се поставят тези 7 прехвата. По верифицирани данни на подразделението през месеца са ликвидирани близо 6000 руски военнослужещи и 8748 дрона и наземни роботизирани апарата, 67 единици бронирана техника, от които 20 танка, както и 13 летателни апарата. Центърът е част от СБУ, чийто временно изпълняващ длъжността ръководител от 17 юли 2026 г. е генерал-майор Олександър Поклад.
Изводът е за система, адаптирана към дроновата война, но закъсняла с цяло едно технологично поколение. Проектирана за единични противотанкови ракети и гранати, „Арена-М“ придоби специализиран анти-дрон режим в момент, когато украинската тактика вече разчита не на единични апарати, а на рояци от дронове срещу една цел. Източници от руската страна, цитирани от Тарасенко, стигат до сходен извод: комплексът би имал значително по-голямо значение между 2023 и 2025 г., преди тактиката с FPV дронове да премине към масиране срещу отделна машина.
Съществува обаче и точно обратния прочит. Никой не предполага, че активната защита трябва да действа самостоятелно: комбинирана с решетки, средства за електронна война и плътно съпровождане, тя би могла да увеличи броя на нужните средства за унищожаването на един танк, вместо да му гарантира неуязвимост. Именно това оскъпяване представляват 7-те прехванати FPV дрона. Ограничението е разменната стойност. По оценка на Defense Express снарядите са скъпи и изискват редовно попълване, а FPV дроновете остават сравнително евтини и лесно заменими. Затова икономиката на размяната продължава да благоприятства атакуващия. Разликата между двата прочита е дали Москва разглежда „Арена-М“ като самостоятелен отговор на повсеместната заплаха от дронове, или като един от няколко взаимно допълващи се слоя на защита.
Засега е вероятно руската страна да продължи да разгръща „Арена-М“ в текущата ѝ конфигурация, защото алтернативата изисква преработка на купола и моторно-трансмисионното отделение, докато капацитетът за производство на Уралвагонзавод остава твърде ограничен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар