15 км под земята: „Хартия“ удари руския подземен път към Купянск

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински войски са изминали над 15 км под земята, за да излезат в тила на руските позиции в Купянск, съобщи 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна, чийто щаб е ръководил операция „Велес“. Нейната цел, според говорителя на Обединената групировка Виктор Трегубов, се явява старият газопровод под река Оскол – подземният път, по който руската армия вече цяла година прехвърля пехота към ключовия град. Според корпуса над 30 руски военнослужещи са били взети в плен, а загубите на противника надхвърлят 100 души.

Корпусът описва акцията като съчетание на три действия: подземно придвижване, едновременна атака на повърхността и синхронизирани удари с дронове. Така противникът е лишен от възможността да излезе в тила на Купянск. Посочените 15 км са дължината на подземния маршрут, а не напредване на фронтовата линия. Kyiv Post прави изрично това уточнение в публикацията си по съобщението на корпуса до пресата. Участват 13-а бригада „Хартия“, 23-ти щурмов полк „Р.У.Г.“, 21-ви полк безпилотни системи „Лава“, 429-а бригада безпилотни системи „Ахилес“, както и подразделения на Главно управление разузнаване (ГУР), сред тях легионът „Свобода на Русия“ и Руският доброволчески корпус (РДК). Действията във въздуха са координирани с общ център с бригадата „Ахилес“. „Хартия“ е създадена през 2022 г. като доброволческа част от териториалната отбрана, през 2023 г. стана бригада на Националната гвардия, а от април 2025 г. е основата на 2-ри корпус.

Трегубов разказа подробности в ефира на „Суспилне“. Става дума за стара, вече празна тръба, която води на север от Купянск, минава под река Оскол и през Голубивка. Руските войски са я използвали за прикрито движение и провокации, а отскоро и за извеждане на свои войски. Газопроводът е твърде дълъг, за да бъде прекъснат по цялото си протежение, затова според Трегубов е била проведена акция, която да го направи неизползваем за руснаците. Освобождаването на даден участък от него, каза той, е същността на операция „Велес“. Дотогава украинските сили можели да държат под контрол само изхода.

Подземният път има дълга история в сраженията за града. Това е газопроводът „Шебелинка–Острогожск“, строен в съветско време, за да пренася газ от Харковска област към Русия. 4 изоставени тръби се сливат в 2 под реката и свързват окупирания източен бряг с украинския тил при Купянск. Диаметърът им е между 1 и 1,2 метра, а разстоянието до украинските позиции е около 15 км, които се изминават с пълзене, пише Kyiv Independent в репортаж от фронта през май 2026 г. През септември 2025 г. руски войски излязоха по този път в северните покрайнини на Купянск. Украинската контраатака ги изтласка и през декември 2025 г. Президентът Володимир Зеленски посети града, опровергавайки твърдението на Москва, че е превзет.

Оттогава битките около подземния път се свеждаха до дебнене. Командири от „Хартия“ описват безкрайна игра на котка и мишка: дронове следят за нови отвори, излезлите войници рядко оцеляват повече от 10-ина минути, отворът се засипва, а на 100 метра по-нататък се появява следващият. Заместник-командирът на бригадата с позивна „Абат“ описа тогава тръбата като почти неунищожима – дори когато авиобомба удари тръбата, нападателите просто прокопават обходен път. Артилерията не може да бъде използвана, тъй като украинската пехота е твърде близо.

Подземният път служи и за извеждане на цивилни. На 27 септември разузнавателни дронове на „Хартия“ заснеха как от газопровода излизат 9 цивилни – деца, възрастни, мъж с патерици, а до тях мъже в наборна възраст, облечени в цивилни дрехи. В корпуса предположиха, че това вероятно са военни без униформа. Харковската областна прокуратура разследва случая като военно престъпление. Трегубов свърза взетото решение за операцията с продължаващите извеждания: украинските сили са виждали и снимали маршрута, но не са могли да стрелят, защото до войниците е имало цивилни. За последно руснаците са използвали газопровода, за да изтеглят свои войски, в началото на октомври, каза той. Според него сега противникът едва ли ще може да се прикрива с жив щит.

Командирът на корпуса бригаден генерал Игор Оболенски не крие, че методът е заимстван. „Наблюдавах как противникът действа под земята и изучихме как го прави“, споделя той във видеото. „Знаехме, че през Харковска област минават магистрални газопроводи, и бяхме сигурни, че противникът ще се възползва от тях.“ Целта е двойна: „Първо, за да спрем противника там. Второ, за да направим неефективна тактиката, която той прилага на земята и в небето.“ От щаба съобщават, че войниците са подложени на физическа и психологическа подготовка за дълъг престой в затворено пространство. Сапьори и инженери подготвят маршрута, а за връзката, навигацията и поддържането на живота под земята са използвани собствени технически решения. Логистиката трябва да бъде безшумна, за да не бъде засечено придвижването от повърхността. В съобщение до пресата, цитирано от Kyiv Post, Оболенски отива по-далеч: според него „Велес“ доказва, че позиционна безизходица няма за онзи, който владее инициативата и разполага с технологиите.

Корпусът нарича „Велес“ първото в световната история пълномащабно подземно контранастъпление. Това обаче е почерк на Москва: нейните сили са го прилагали край Авдиивка през януари 2024 г., край Суджа в Курска област през март 2025 г. и край Купянск през септември 2025 г. Същото беше опитано към Сумска област през септември 2026 г. Новото при Купянск е обратната посока: път, на който руското командване години наред разчиташе за проникване, беше използван срещу него от сили, включващи доброволчески формирования, съставени от руски граждани, които воюват на страната на Украйна.

Данните за пленниците и загубите са на корпуса „Хартия“ и не са проверени независимо; официална руска реакция към момента няма. Точните дати на операцията не са обявени. Неясно остава колко дълъг участък от газопровода държи корпусът. Трегубов сам допуска, че руснаците могат да се опитат да преминават над тръбата през Голубивка, макар че там ще бъдат забелязани. Освен това подземният машрут никога не е бил единственият: през май „Абат“ оцени, че броят на войниците, които прекосяват Оскол с надуваеми лодки и по опънати въжета, е равен на броя на онези, които пълзят в подземните тръби. На 21 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) отчете руска инфилтрация в северните покрайнини на Купянск, без да бъде посочен маршрута ѝ.

Затова „Велес“ вероятно не измества фронта, а променя условията, при които руската пехота би могла да стигне до града. Подземният коридор позволяваше на противника да трупа хора под реката, без дронове над главите им. Ако „Хартия“ задържи участъка, руската пехота губи укритието и може да използва само откритите пътища, където е изложена на сериозна опасност от украинските дронове. Решаващо ще бъде дали през следващите седмици кадри с установено местоположение покажат ново място, откъдето руски войски излизат от тръбата северно от Купянск. Появи ли се такова, участъкът е бил само прочистен; ако проникването продължи единствено по реката и над тръбата, коридорът под реката вероятно наистина е затворен. Операцията носи името на Велес, славянския бог на подземното царство, а удържането на това царство тепърва предстои.

„Хартия“ показа украински бойци в тръба: операция „Велес“ слиза под земята

🇺🇦⚔️🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна провеждат подземна операция с кодовото име „Велес“, първите кадри от която бяха публикувани от 2-ри корпус „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна. В тях военнослужещи се придвижват през тръба под земята и извеждат пленник. Корпусът участва заедно с други украински части, но не уточнява къде, с каква цел, от колко време и с кои части. Единствено обяви защо: „Когато бойното поле стана прозрачно, войната слезе под земята“.

Клипът е кратък и монтиран като трейлър, но съдържа повече от придружаващия го текст. Бойци с челници седят в пространство, обшито с дъски, след което камерата проследява кръгъл тунел, в който светлината се отразява по извити стени. Двама бойци водят със себе си пленник с превързани очи. „Днес сме в тръбата с момчетата“, казва един от защитниците. Друг пита някого дали има шофьорска книжка и след отрицателния отговор се смее: „Ще ви повозим и без книжка“. На въпроса „Взе ли пленник?“ друг дава отговор: „Ами, там нашата група, която беше“. Последният кадър е червен надпис с дата: 22.10.2026. Корпусът дава обещание, че публикацията си „скоро да разкаже повече“, така че датата сочи кога ще излезе по-пълният материал.

Обяснението за прехода под земята дава ArmyInform, онлайн изданието на Министерството на отбраната на Украйна, позовавайки се на корпуса: заради постоянното наблюдение от въздуха става все по-трудно да се придвижваш открито. Командирът на корпуса бригаден генерал Игор Оболенски подчерта в публикацията героизма и изобретателността на бойците: „У нас има уникални хора, ние сме непобедима нация“.

Тръбата като маршрут към вражеския тил досега беше руски похват и украинската отбрана ги научи докато се защитава. Логиката на подхода е проста: термовизорът и разузнавателният дрон не виждат през пръст и стомана, а човек в тръба не оставя следа по полето. На 8 март 2025 г. руски щурмови групи изминаха около 15 км през газопровода Уренгой–Помари–Ужгород, празен, откакто Украйна спря транзита на руски газ на 1 януари същата година, и излязоха в тила на украинската отбрана до Суджа, Курска област. Оценките в Киев сочеха около 100 души, руските военни канали за много повече, а пробивът ускори украинското изтегляне през границата. През септември 2025 г. руската пехота влезе в газопровод край окупирания Лиман Перши и премина под река Оскол към ключовия град Купянск. Институтът за изследване на войната (ISW) сподели оценка, стъпваща на украински източник, според която преходът е отнел около 4 дни, с колички за носилки и електрически тротинетки вътре. Генералният щаб на Украйна потвърди опита, но отрече нападателите да са влезли в самия град, а защитниците по-късно поразиха тръбата. Слабото място на похвата си проличава още тогава: тръбата има малко изходи, а всеки изход може да се наблюдава отгоре. През февруари 2026 г. пленени войници разказаха на Укринформ, че щурмовите групи са изминали над 13 км през тръбопровод с диаметър 1 метър край Орехов.

Украинският отговор оттогава е да превърне тръбата в капан – наводниха входовете, положиха бодлива тел и поставиха всеки изход под наблюдение от дронове. На 21 октомври, същия ден, в който излезе „Велес“, 71-ва отделна аеромобилна бригада публикува кадри от Сумска област: тежки дронове-бомбардировачи и наземни роботизирани платформи разрушават входовете на газопровод, през който руските диверсанти са се придвижвили незабелязано.

„Хартия“ познава този похват отблизо, тъй като зоната му на отговорност е Купянск. През декември 2025 г. основателят на частта Всеволод Кожемяко обясняваше, че руснаците навлизат в града през газовите тръби и прокопават от тях странични отклонения. На 27 септември 2026 г. разузнавателните дронове на корпуса заснеха как руски военни превеждат през газопровода 9 цивилни, сред които деца, възрастни хора и човек с патерици. Корпусът го описа като прикритие за изтеглянето на собствените им сили, докато самият той води контранастъпателни действия в района. На 13 октомври руските сили отново поведоха група цивилни, две жени, дете и няколко мъже, в посока газопровода Шебелинка–Острогожск, при което бяха подложени на минометен и артилерийски обстрел. Корпусът не свързва „Велес“ с Купянск и мястото на подземните действия остава неизвестно. Ясно е обаче, че частта, която година наред наблюдава руската пехота да излиза от тръбите, сега показва собствените си бойци вътре.

Самото формирование израсна от доброволческа отбрана. „Хартия“ възниква в Харков през 2022 г. като обществена инициатива на Кожемяко, после се превръща в 13-а оперативна бригада на Националната гвардия, а през април 2025 г. става основа на 2-ри корпус със седалище в Харков. Корпусът участва в контраатаката при Купянск в края на 2025 г. Оболенски, който го командва от неговото създаване като полковник, вече носи генералско звание.

Името на операцията също е подбрано, за да отрази подземната война. В славянската митология Велес е богът на подземния свят, на добитъка и богатството, вечният противник на гръмовержеца Перун, който удря от небето. Корпусът не обяснява избора, но той съвпада с образа от собствения му текст: щом небето е заето от дронове, бойците слизат долу.

Подземните маршрути сами по себе си не са нови за украинските сили. На 18 октомври Militarnyi описа как бойци от 93-та механизирана бригада „Холодни Яр“ стигат до своите позиции до Краматорск по подземни ходове, които излизат направо в окопите и съкращават времето на открито. Подобни ходове пазят хората по пътя към фронта. „Велес“ показва нещо друго: акция с име, водена от няколко формирования, с тръба като маршрут и пленник в кадъра. Оскъдните детайли вероятно сочат нова настъпателна операция. Така Киев обръща похвата, който Москва използва при Суджа, Купянск и Авдеевка, и го прилага в момент, когато и двете армии вече са се научили да дебнат изходите на тръбите.

Пълният материал, обявен за 22 октомври, ще покаже доколко е вярна тази оценка. Ако той показва изход в руския тил, превзети точки или конкретно селище, „Велес“ ще бъде подземен пробив по образец на Суджа, само че в обратна посока. Ако покаже предимно укрития, складове и пътища за снабдяване, операцията ще се окаже по-близка до тази на 93-та бригада, отколкото до руската при Суджа. Скоро ще се види и руският отговор: ако неговите дронове започнат да ловуват около входовете на тръбите откъм украинската страна, както украинските правят от години, похватът е разпознат и рискът при него се изравнява. Тръбата прави човека невидим, докато е вътре, но има малко места, през които да влезеш, и отгоре всяко от тях се вижда.

„Азов“ превърна интернационалния си батальон в 52-ри щурмов полк Forge

🇺🇦⚔️ Интернационалният батальон на „Азов“, който по данни на командването си е събрал бойци от 40 държави, вече е самостоятелен полк. Това съобщи 1-ви корпус „Азов“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ) в официално изявление, според което досегашния батальон в състава на 12-а бригада със специално предназначение „Азов“ става 52-ри отделен международен щурмови полк Forge.

Новото формирование, чието име в превод означава „ковачница“, излиза от състава на бригадата и минава към самостоятелна част на корпуса. Така и „Азов“, и „Хартия“, двата бойни корпуса на гвардията, вече имат щурмови полк, създаден на основата на подразделение с бойци от различни националности. В Сухопътните войски отделните легиони за чужденци бяха вляти в щурмови части още около нова година.

Съобщението беше разпространено на украински и английски в Telegram и X, придружено от кратко видео. „За година и половина 3-ти международен батальон събра хора от 40 държави. Уникалният опит на всички нас изгради общ силен дух, закален в боевете“, пише в него. „Днес ставаме полк. Доказахме, че сме готови за повече: повече отговорност, повече средства и ресурси и по-резултатна работа.“ Изявлението завършва с призив към читателите да се присъединят към новата част.

Съобщението от 12 октомври е публичният завършек на процес, започнал още през пролетта. Страницата на Forge в официалния сайт на „Азов“ беше публикувана на 16 август. На същия ден уебсайта MilitaryLand, който проследява бойния ред на украинските сили, съобщи за сформирането на полка. Според изданието той първоначално е трябвало да носи номер 14. След май в платформата за набиране на военнослужещи LobbyX излизаха обяви за 14-и полк под този номер. Номерът е сменен на 52 по причини, които не бяха уточнени от „Азов“.

Международното подразделение беше основано на 23 и 24 декември 2024 г. от украински военнослужещи от учебния батальон на бригадата и група чужденци, воювали дотогава в нейния 1-ви батальон. Първият му командир, подполковник Юрий Чех с позивна „Карл“, пише през май 2025 г. в Kyiv Independent, че ядрото се е оформило в боевете край Терни между февруари и май 2024 г. По данни на MilitaryLand частта е набирала бойци главно в Западна Европа и Северна Америка, използвайки английския като работен език. Първите си задачи е изпълнила в периода май-август 2025 г. в района на Яблунивка и Олександро-Калинове в района на Торецк. От септември 2025 г. воюва край Золотий Колодяз в Добропилски район, под командването на капитан Павло Курченко с позивна „Киль“, който оглавява и новия полк.

Разликата между батальон и полк не е само в номера. Батальонът в състава на бригада разчита на нейния щаб, тил и огнева поддръжка, а отделният полк има собствени такива. Командирът му отговаря пряко пред командването на корпуса. MilitaryLand очаква Forge да получи повече личен състав, по-тежко въоръжение и по-голяма отговорност в отбраната на Добропилския участък. Последната промяна е част от разрастването на цялото съединение. Още през май неговият командир бригаден генерал Денис Прокопенко обяви, че ще бъде създадена артилерийска бригада, част за безпилотни системи, отряд със специално предназначение, медицински батальон и щурмови полк. От 13 септември Прокопенко командва и групировката „Азов“, която обединява няколко съединения под едно командване в Донецка област. По думите на командването зоната ѝ на отговорност се разширява.

Ходът на „Азов“ повтаря постигнатото от 2-ри корпус „Хартия“ през март, когато неговият 23-ти щурмови полк, първият в гвардията, беше създаден на основата на 4-ти оперативен батальон на бригада „Хартия“, който изпълняваше и ролята на интернационален батальон, в който преобладаваха доброволци от Южна Америка. В Сухопътните войски промяната беше още по-рязка. През декември 2025 г. Генералният щаб, цитиран от украинската служба на BBC, обяви, че 4-те международни легиона ще бъдат разформировани до края на годината, а бойците им ще преминат в щурмови части. Когато през февруари Le Monde написа, че легионът е разпуснат без публично разгласяване, Сухопътните войски възразиха, че не са били закрити, а само са „трансформирани и интегрирани в щурмови подразделения“, и признаха, че проверка е открила нарушения при отчетността. Бойците на 1-ви легион навлязоха като самостоятелна част към 475-и отделен щурмови полк CODE 9.2. „Когато влязохме в полка, веднага получихме по-добро осигуряване и ясни задачи“, каза командирът на легиона с позивна „Чечен“.

Както и да се нарича решението, резултатът е един и същ. В украинската армия и гвардия вече няма единен легион, през който да минават всички чуждестранни бойци. Вместо това те постъпват в украински бригади и корпуси и воюват в щурмови части под украинско командване, обикновено в роти и батальони, групирани според езика. 3-та щурмова бригада тръгна по същия път още през 2025 г. Тогава тя положи основните на първите си собствени чуждестранни части и групира бойците според езика, който владеят. Извън модела остават Международният легион на Главно управление на разузнаването (ГУР), който не е обхванат от това рещение, и по-старите национални части като Грузинския легион, част от въоръжените сили от 2016 г. по думите на командира му Мамука Мамулашвили. „Азов“ не съобщава броя на бойците, а международната част е създадена с участието и на украински военнослужещи. Затова „40 държави“ показва географския обхват на набирането на бойци, а не какъв дял от бойците ѝ са чужденци.

Forge получи и нова нашивка, публикувана на сайта на „Азов“. Заостреният шеврон в цветовете на корпуса, черно и бледожълто. Отгоре е поставен надписът FORGE, в средата има два кръстосани меча сред пламъци, а отдолу стои знакът „Идея на нацията“, монограм на буквите I и N, който „Азов“ носи още от сформирането си през 2014 г. Движението го обяснява като съкращение на „национална идея“. Знакът напомня Wolfsangel („вълчата кука“), използвана от дивизии на Waffen-SS и някои неонацистки групи след войната. Al Jazeera го определя като неонацистки символ, но „Азов“ отрича такъв смисъл.

Руските държавни медии реагираха още вечерта на 12 октомври. РИА Новости цитира анонимен източник в силовите структури, според когото чрез отделни подразделения украинското командване иска да привлече повече чуждестранни бойци, а „ядрото на полка ще бъде съставено от неонацисти“. В заглавието агенцията вече твърди от свое име, че полкът е сформиран „от наемници-неонацисти“, без да посочи име, число или документ. Номерът на новата част и подразделението, на чиято основа е създадена, съвпадат с обявеното от „Азов“ сутринта. Върховният съд на Руската федерация обяви „Азов“ за терористична организация през август 2022 г. и оттогава руските медии пишат името със звездичка и бележка за забраната.

Тиражираното определение за „наемници“ не издържа и по силата на международното право. Член 47 от Допълнителния протокол I към Женевските конвенции, по който Русия също е страна, определя наемника по шест условия, които трябва да бъдат изпълнени едновременно. Едно от тях е лицето да не бъде член на въоръжените сили на страна в конфликта. Чужденецът, подписал договор с гвардията, е военнослужещ в украинските сили за отбрана, поради което автоматично отпада от това определение. Още през май 2025 г. Юрий Чех го обясни с краткото: „Това не са наемници, а доброволци.“

Новият статут ще означава повече от нов номер, ако в следващите месеци корпусът представи собствени батальони и поддържащи подразделения на Forge и ако отчетите за бойните действия към Добропилския сектор започнат да посочват полка, а не 12-а бригада. До момента „Азов“ не е съобщвал какъв е общият дял на чужденците. Когато го стори, ще стане ясно дали полкът е международен по състав, или само по име.

Дронове пренесоха четири тона храна над Днепър в окупираните Олешки

🇺🇦📦🇷🇺 Украинската армия пренесе с дронове над река Днепър около 4 тона храна за окупирания град Олешки, оставяйки я на 100 предварително уточнени места в града. Проведената операция е една от най-мащабните, откакто доставките по въздуха станаха редовни през март, съобщи на 27 септември началникът на Херсонската областна военна администрация Александър Прокудин. Не се съобщава кога точно е проведена тя.

В операцията са участвали 6 формирования: 30-и корпус и 34-та отделна бригада „Борисфен“ на Морската пехота и тактическа група „Гръм“, наред с подразделение „Болгаричи“ от 11-а бригада и 34-ти отделен полк на Национална гвардия (НГУ) и 79-и отряд на Държавната гранична служба (ДПСУ). Редовните доставки от март насам местните власти организират заедно с „Болгаричи“ и „Борисфен“, а продуктите са осигурени от партньори, които Прокудин не назовава.

Началникът на пресслужбата на „Борисфен“ Евген Воронецки обясни за обществената медия „Суспилне“, че всяка част е изпратила дроновете, с които разполага. Малко от тях разполагат с големи апарати, които вдигат по 50 кг, а повечето носят между 10 и 20 кг. При подобна товароносимост товар от 4 тона означава по груба сметка няколкостотин полета над реката. В пакетите има хляб, брашно, мая, консерви в стъклени буркани, бисквити, хлебчета, масло и зърнени храни. Най-търсен е пастетът, каза Воронецки, и хората са благодарили, защото отдавна не са опитвали. Видеото, публикувано от администрацията, показва увити в стреч фолио пакети и нощни термовизионни кадри, на които товарът виси на въже от дрона, преди да бъде спуснат край полуразрушени сгради.

„Болгаричи“ е ротата за безпилотни системи със специално предназначение на 11-а бригада, създадена в края на 2022 г. около командир с позивна „Болгарич“. Това е Сергий, фермер от Николаевска област, който в първите месеци на инвазията е разузнавал като доброволец в тила на руските колони, а после е купил със семейни пари първия си дрон. Пресслужбата на Националната гвардия посочва, че в ротата има и екипажи на тежки 6-роторни бомбардировачи. Произхода на позивната командирът не обяснява; в интервю от 2025 г. разказа, че е рязал неизбухнали ракети от „Ураган“ с ъглошлайф, който на украински се нарича болгарка, и се пошегува, че българин без болгарка не е работа. Украинско-българското издание „Бесарабски фронт“ представи ротата през юли като създадена по инициатива на човек от Николаевска област, където живее компактна българска общност. Около 20 септември управлението на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Херсонска област съобщи, че заедно с „Болгаричи“ с помощта на дронове е разпръснало хиляди листовки над окупираните селища на левия бряг.

Олешки се намира на същия този ляв бряг на река Днепър, точно срещу областния град Херсон, от който по права линия го разделят 9 км. Руските войски окупираха Олешки още през първите дни на пълномащабната инвазия. През юни 2023 г. той беше почти изцяло наводнен след разрушаването на Каховската ВЕЦ. Според Министерство на външните работи на Украйна населението му е спаднало от около 24 хил. души до войната до около 2 хил. сега. Според ръководителят на градската военна администрация Татяна Гасаненко руските сили са минирали пътищата толкова плътно, че последните автомобили с продукти са влезли в града на 26 май и на връщане са извели желаещите да напуснат. При опит за доставка на 2 юни загинаха двама души, а още двама бяха тежко ранени.

На 1 септември колона от 4 коли с продукти не е успяла да влезе. Гасаненко посочи, че са я спрели мините и опънатите жици на взривни устройства. Доброволката Ксения Архипова, която помага на местни жители да се измъкнат оттам, разказа, че първата кола е закачила такова устройство, колоната е обърнала и едва тогава са я атакували руски дронове. Назначеният от Кремъл губернатор на окупационната власт Владимир Салдо твърди обратното: хуманитарната колона е била атакувана от украински дронове, които умишлено са ударили първата и последната кола.

По оценка на Прокудин в самия град има около 2 хил. души, от които около 50 деца. Гасаненко сочи около 6 хил. души и 180 деца в цялата община, която обхваща 13 селища. За тази по-широка територия се отнасят и цифрите, посочени от Всеукраинския съвет на църквите, чийто призив от 19 септември говори за над 6 хил. души, от които 200 са деца. Жителка, която DW цитира с измислено име поради страх от репресии, разказа на 18 септември за градски пазар, на който чувал брашно се продава за 200 хил. рубли, и тежък украински дрон-бомбардировач от типа „Баба Яга“, ударил съседната къща. „Все пак някак е долетяла дотук и не са я свалили. Защо тогава не ми донесе храна?“, попита тя.

Прокудин сподели, че руските войски свалят дроновете с провизии, отнемат или препродават доставеното, а получателите на пакетите са задържани, хвърляни „в мазето“ и пребивани. Москва признава бедствието, но обвинява украинската страна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече положението критично на 21 септември и прехвърли вината на Киев: „Дроновете постоянно висят във въздуха и убиват хора“. Родион Мирошник, посланик по особени поръчения в Министерството на външните работи на Руската федерация, обвини Украйна, че се опитва да обсади Олешки дистанционно; още през юли той описваше пътя от Гола Пристан до Олешки като опасен заради украинските дронове и дистанционно разпръснатите мини.

Хуманитарният координатор на ООН за Украйна Матиас Шмале сподели пред „Суспилне“ на 26 септември, че Русия не е осигурила безопасен достъп на хуманитарни организации до Олешки и Гола Пристан, и също така напомни, че според международното хуманитарно право окупационната власт носи задължението да снабдява местното население с храна и лекарства. Още същия ден омбудсманът на украинския парламент Дмитро Лубинец съобщи, че Москва е отхвърлила всички предложения на Киев за временно прекратяване на огъня с цел евакуация. Изводът е, че хората могат да излязат само по сухопътен коридор и операцията би отнела един ден. Международният комитет на Червения кръст заяви готовност да съдейства, щом бъде договорена евакуация, безопасна за цивилните.

Гола Пристан, разположен на 20 км югозападно от Олешки, се намира в сходно положение. Началничката на градската ѝ военна администрация Светлана Линник сподели, че по нейна оценка в самия град живеят до 1600 души, а за цялата община броят им е до 6 хил. Децата в общината са между 250 и 270, а една част от селищата не са получавали хуманитарна помощ повече от година.

4 тона за около 2 хил. души са близо 2 кг храна на човек, доставени в една от най-мащабните операции за последните 6 месеца. Докато сухопътният коридор остава затворен, доставките с дронове ще продължат, но по обем няма как да заместят снабдяването по наземни маршрути. Оценката ще се промени, ако Русия все пак реши да допусне евакуация с участието на Червения кръст или ако хуманитарна колона успее да премине по смъртоносния път от Раденс.

Дронове на „Омега“ поразиха руски Су-24М на „Саки“ в Крим

🇺🇦 Центърът за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ) унищожи руски фронтови бомбардировач Су-24М, разположен в авиобаза „Саки“ на окупирания Крим. Ударът е нанесен с дронове камикадзе в момент, когато машината се е готвила за поредната бойна операция в небето над Южна Украйна. Първият дрон е поразил носовата част, докато вторият е попаднал в резервоарите за гориво, предизвиквайки силен пожар, който е изпепелил самолета. Това става ясно от информация, публикувана от командващия НГУ бригаден генерал Олександър Пивненко.

Су-24М е фронтови бомбардировач с променлива геометрия на крилото от съветската епоха, способен да носи управляеми боеприпаси на голямо разстояние. Русия го използва системно за атаки по фронтовата линия срещу Украйна – самолетът е една от основните платформи за нанасяне на въздушни удари, а паркът от този вид машини не се попълва лесно. Именно затова самолетите, базирани на летищата в окупирания Крим, се превърнаха в приоритетна цел: всяка унищожена машина означава един носител по-малко за удари навътре в страната.

„Саки“ край Новофедоровка е една от опорните бази на руската морска авиация по западното крайбрежие на Крим. Базата има своята символика: през август 2022 г. серия от мощни експлозии унищожи наведнъж близо 10 руски самолета. По онова време това отбеляза най-тежката загуба на руската военна авиация за денонощие от Втората световна война насам – събитие, което Москва се опита да представи като случаен инцидент, довел до детонация на боеприпаси. Онзи удар беше първата стъпка от дълъг процес, превърнал летищата в Крим от сигурен тил в обекти под непрекъсната заплаха. Оттогава „Саки“ е редовна мишена, а през последните седмици понася удар след удар. Русия отдавна разпръсква тактическата си авиация към по-далечни летища дълбоко в собствената си територия, но за останалите в обсега на украинските дронове това все по-често се оказва недостатъчна защита.

„Омега“ е специално звено на Националната гвардия, обединяващо снайперисти, сапьори, бойни водолази, както и оператори на дронове и роботизирани системи. Първоначално създадено за борба с тероризма и специални задачи, „Омега“ все по-често намира място в хрониките на украинската дълбочинна кампания. Няколко седмици по-рано негови военнослужещи съобщиха за унищожен руски зенитно-ракетен комплекс „Тор-М1“ на стойност 25 млндолара. Поразяването на паркиран боен самолет последователно два пъти демонстрира същия тактически почерк, който прави тези операции дотолкова рентабилни за Киев. Докато един ударен дрон струва от порядъка на няколко хиляди долара, стойността на бомбардировач като Су-24 се измерва в десетки милиони. Именно това асиметрично съотношение – изключително евтино средство срещу многократно по-скъпа цел – тласка Нацгвардията и другите украински служби да залагат все повече на далекобойните безпилотни атаки вместо на скъпи ракетни залпове.

Атаката се вписва във все по-ясно очертаващата се вълна от украински удари по кримските летища. В началото на юли Службата за сигурност на Украйна (СБУ) атакува „Саки“ два пъти в рамките на седмица (1-3 юли). При второто нападение бяха засегнати 7 самолета Су-30СМ, Су-30 и Су-24, укрити в хангарите; сателитни изображения, заснети в деня след удара, ясно показват разкъсаните защитни врати на четири от тези укрития. Няколко дни преди това, на 24 юни, украински дронове удариха „Саки“ и съседното военно летище „Гвардейско“, където руските сили базират изтребители и ирански дронове „Шахед“. Отделно, спецотряд „Призраци“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) също отчете унищожен Су-24 в Крим. Успехът на „Омега“ е поредният епизод в тази верига – този път осъществен по линия на НГУ.

В изявлението си Пивненко обобщава картината и отвъд конкретната операция. По думите му силите на НГУ, сред които 1-ви корпус „Азов“ и 2-ри корпус „Хартия“, вече поразяват цели, разположени на над 100 км разстояние: логистични маршрути, складове за боеприпаси, командни пунктове, ПВО комплекси и авиация. В изказването му ясно се откроява една структурна промяна. През последната година Нацгвардията, която исторически е вътрешна сила за охрана и специални операции, беше преустроена като армейска структура, а бригади като „Азов“ и „Хартия“ бяха трансформирани в корпуси със собствени ударни способности. Ведомството представя атаката по Су-24М като част от това системно нарастване на далекобойния безпилотен капацитет.

Кримските летища не са единствените потърпевши от тази кампания. През последните две години Киев последователно разширява обхвата на атаките срещу руската бойна авиация – от базите на полуострова до летища дълбоко в руския тил – използвайки морски и въздушни дронове, както и далекобойни ракети. Логиката е ясна и прагматична: колкото повече самолети изгарят на пистите или биват изтегляни извън обсег, толкова по-рядко те ще бъдат вдигани за нанасяне на удари срещу украинските позиции на фронта и градовете в тила. Успешният удар на „Омега“ срещу Су-24М е малък, но изключително показателен епизод от тази мащабна стратегия.

Първи корпус „Азов“ публикува кадри от системни удари по руската логистика в Приазовието.

🇺🇦🎯🇷🇺 Първи корпус на Националната гвардия на Украйна „Азов“ публикува кадри от удари срещу руска военна логистика по магистралите Мариупол–Таганрог и Мариупол–Волноваха, насочени към прекъсване на маршрутите за снабдяване на окупационните сили в Приазовието и изтласкване на тиловите коридори по-близо до руската граница и окупирания Крим.

Командването на корпуса, оглавяван от бригаден генерал Денис „Редис“ Прокопенко, определя действията като част от усилие за изграждане на „санитарна зона“ – пояс, в който руските сили не могат да придвижват техника, гориво и попълнения безопасно. „Безопасно Приазовие за окупаторите повече няма да има“, гласи съобщението на пресслужбата.

Според специализираното издание Militarnyi основното оръжие в операцията е безпилотната система Hornet на американската компания Perennial Autonomy на бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. Този дрон камикадзе от самолетен тип има обявен обсег над 100 км, бойна глава до 5 кг и широка интеграция на елементи на изкуствен интелект. Връзката на оператора с платформата се поддържа през терминали Starlink. По данни на Militarnyi пилотите на 1-ви корпус наблюдават и удрят цели на дълбочина до 160 км зад фронтовата линия, което извежда мариуполското направление от диапазона на класическите FPV-дронове и приближава оперативния обхват на украинските сили до целия източен сектор на Запорожка и Донецка области.

Кадрите, разпространени от „Азов", показват попадения по руски камиони, които транспортират личен състав, боеприпаси и машини за зареждане с гориво. Към края на седмицата платформата Shraik News докладва поне 30 изгорели тежки камиона по магистралата Донецк–Мариупол (Н-20), както и 15 по коридора Ростов–Крим (М-14). Атакуваните участъци, магистралите към Таганрог в Ростовска област и към Волноваха в Донецка, са основните сухопътни артерии, по които руските части в Приазовието получават снабдяване от тила в самата Русия и от Крим, а заедно с Бердянск и Мелитопол съставят т.нар. „Новоросийско шосе" (Р-280).

Кампанията срещу руската логистика не се ограничава само до светлата част на денонощието. Пилоти на „Азов" заявяват пред украински медии, че провеждат операции денонощно; руски военни блогъри също потвърждават, че новите украински платформи „създават системни проблеми, защото работят денем и нощем". Украинската страна разчита освен на бордовия AI на Hornet и на термовизорни сензори за нощно прицелване, и на тактика със засади от т.нар. „чакащи" дронове, скрити покрай маршрутите и активирани при подаване на конкретна цел от разузнавателен дрон. Руските сили на свой ред провеждат доставки през нощта, използват противотермични покривала и комбинират автомобилни конвои с вертолетен и наземно-роботизиран превоз. Според собствените им канали обаче дори тези мерки не премахват загубите по Р-280, а свиват пропускливостта на маршрута.

Появата на „Азов“ в района на Мариупол има допълнително значение, което самата пресслужба подчертава индиректно с формулата „Азов се завръща в Мариупол“. 1-ви корпус е наследник на бригадата, която водеше отбраната на „Азовстал“ през пролетта на 2022 г. до капитулацията си в средата на май същата година; част от командния състав, включително Прокопенко, прекара над четири месеца в руски плен преди размяната през септември 2022 г. От тогава Мариупол остава под руска окупация, а градът играе ролята на тилов хъб за руските групировки, действащи на юг от Велика Новоселка и в посока Запорожие.

Според съобщение на корпуса, на този етап „Азов“ работи „с разузнавателно-ударен комплекс“, а „дълбочината на ударите ще нараства“. Кадрите от 25 май включват точни попадения срещу движещи се товарни автомобили.

Развитието съвпада с усилията на украинската страна за прехвърляне на инициативата към ударите по руския тил – линия, която Главното управление на разузнаването и Силите за безпилотни системи следват от началото на годината с все по-чести удари по рафинерии, складове за гориво и логистични възли в Краснодарския край и Ростовска област. Появата на тежки безпилотни системи в зоната Мариупол–Таганрог разширява тази логика и към сухопътната логистика на най-плътно окупираната украинска територия.

В стратегическо отношение операцията на „Азов“ има три отделни измерения. Първо, тя показва експортно-оперативния мост между американски частни технологии и украински бойни части без посредничеството на американската военна помощ – Hornet идва по линията на Perennial Autonomy, не по програмата USAI. Шмид е известен дарител и инвеститор в украински стартъп компании за дронове още от 2023 г. Това дава възможност на украинската страна да поддържа темпото на ударите дори при колебанията в политиката на Вашингтон към оказване на военна помощ.

Второ, ударите по района на Мариупол се вписват в трислойна архитектура на украинския безпилотен натиск в окупираните територии – FPV квадрокоптери в първите около 20 км, Hornet и съпоставими AI-платформи до 150 км, ударни FP-1 и FP-2 на Fire Point до 200 км, по данни, обявени от Euromaidan Press. В резултат руските тилови коридори между Ростов, Мариупол, Бердянск и Мелитопол попадат в зона на постоянна заплаха, не епизодични прозорци на удар.

Трето, обявеното завръщане на „Азов“ в Мариупол има ярка символика за украинското общество, която допълва оперативния ефект. За руското командване в Приазовието това е сигнал, че контролираният от 2022 г. тил далеч не е окончателно гарантиран.

„Азов" обяви контрол над руската логистика около окупирания Донецк

🇺🇦 Първи корпус „Азов" към Националната гвардия на Украйна публикува видео, в което отбелязва, че неговите ударни дронове са наложили контрол върху логистичните маршрути на руската армия около областния град Донецк.

„Отсега нататък всички военни цели, които се придвижват по пътищата около Донецк, ще бъдат унищожавани. Окупаторите нямат безопасен тил", заявиха от съединението, цитирано от Gordon.ua. Сред посочените зони на поражение са селищата Зугрес, Андриевка, Старобешево, Горловка и Лисичанск, както и т.нар. околовръстна магистрала на областния град.

Във видеото, публикувано в Telegram канала на корпуса, се вижда прелитане на украински безпилотен апарат над „Донбас Арена" – 50-хилядният стадион на „Шахтьор" Донецк, проектиран от ArupSport и открит през 2009 г. Футболното бижу беше затворено през май 2014 г. – броени дни след като Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, навлезе със своя отря през държавната граница в Донецка област, за да превземе административни сгради в Словянск и Донецк, принуждавайки украинската армия да започне антитерористична операция (АТО). Донбас Арена беше поразявана от артилерийски обстрел многократно през август и октомври същата година. Разследване на вестник „Украинска правда" от 2025 г. разкрива, че стадионът се използва денонощно за тренировки на военнослужещи от руската армия, поради което има поддържан вид, за разлика от всички останали спортни обекти в региона. Прелитането на украински разузнавателен дрон над обекта е символичен акт – демонстрация на оперативен обхват дълбоко в руския тил.

Историята на „Азов" е неразделна част от хода на руско-украинската война. Звеното е основано на 5 май 2014 г. като доброволчески батальон със специални задачи към патрулната полиция, по инициатива на крайнодесния активист Андрий Билецки с финансовата подкрепа на Игор Коломойски. Първоначално действа като милиция в Харков, като провежда първата си значима бойна операция по време на Първата битка за Мариупол през май 2014 г. когато помага за освобождаването на града от сепаратистите. През септември е преобразуван в полк, а на 11 ноември 2014 г. е интегриран официално в Националната гвардия на Украйна като „Отряд за специални операции «Азов»" към 12-а оперативна бригада. Билецки напуска командването още през октомври 2014 г.

Произходът на звеното е обвързан с крайнодесни организации като „Патриот на Украйна" и Социал-национална асамблея, а оригиналната му символика включва знака „Волфсангел". Русия експлоатира активно тази история като обосновка за манипулативния наратив за „денацификация" и през август 2022 г. обявява формированието за терористична организация. През юни 2024 г. обаче Държавният департамент на САЩ вдигна ограниченията за използване на американски оръжия от бригадата, потвърждавайки, че тя е преминала проверката по закона „Лийхи" без установени нарушения на правата на човека.

Най-героичната глава в историята на „Азов" остава отбраната на Мариупол по време на руската обсада на града през април и май 2022 г. След пълномащабната инвазия полкът е сред основните защитници на пристанищния град. В началото на април бойците се оттеглят в металургичния завод „Азовстал", който се превръща в символ на украинската съпротива. На 16–17 май около 2500 украински военнослужещи, сред които Денис Прокопенко, командир на „Азов", се предават. Част от тях са държани в Оленовка, където през юли 2022 г. при спорен взрив загиват най-малко 50 души. През септември 2022 г. Украйна разменя олигарха Виктор Медведчук срещу 215 военнопленници, включително Прокопенко и неговия заместник Святослав Паламар, при условие да останат в Турция до края на войната.

През февруари 2023 г. Министерство на вътрешните работи на Украйна обяви сформирането на нова бригада „Азов" в рамките на инициатива с името „Настъпателна гвардия", създадена от оцелели от Мариупол, ветерани и доброволци. Прокопенко се завръща в Украйна през юни 2023 г. и поема отново командването два месеца по-късно.

На 15 април 2025 г. бригадата е реорганизирана в Първи корпус „Азов", най-голямото формирование в състава на Националната гвардия, с указ №160 на МВР. Корпусът обединява пет бригади: 1-ва президентска оперативна бригада „Буревий", 12-а бригада специално предназначение „Азов", 14-а оперативна бригада „Червона калина", 15-а оперативна бригада „Кара-Даг" и 20-а оперативна бригада „Любарт".

На 25 февруари 2026 г. Зеленски присвоява звание бригаден генерал на Прокопенко, става ясно от репортаж на вестник „Украинска правда".

„Азов" играе ключова роля в отбраната на Донецка област. През август 2025 г. е разгърнат в Покровски сектор, за да блокира руския пробив, напреднал над 23 км в дълбочина към пътя Доброполие–Краматорск. До ноември  частите му ликвидират руски клин от 40 кв. км северно от Покровск, отвоюват шест селища в областта (Грузке, Весело, Нововодяне, Петровка, Рубижне и Золотий Колодяз) и стабилизират фланговете, защитаващи Покровск и Мирноград.

През броени дни „Азов" използва за първи път наземна роботизирана система за гасене на пожар, предизвикан от руски удар по Краматорск. През март организира в Киев конференция „MITS x Azov Corps: Defense Technology Horizons 2026" съвместно с представители на страни членки на НАТО и украински производители в сферата на отбраната, посветена на интеграцията на авангардни технологии в бойните операции. Прокопенко подчерта, че съвременните технологии трябва да са „прости за употреба и оперативно съвместими в рамките на системите за командване и контрол".

Заявлението на „Азов" не е изолиран случай – то вписва се в продължаващите украински усилия, насочени към систематично поразяване на руската логистика в оперативна дълбочина. Според геолокализирани данни, които  Институтът за изучаване на войната (ISW) анализира, украинските сили са нанесли поне 41 безпилотни удара на средно разстояние през януари, 61 през февруари и 115 през март – трикратен ръст само за тримесечие.

За периода март 2025 – март 2026 г. Atlantic Council документира над 365 подобни удара в зоната от 20 до 300 км от линията на съприкосновение, насочени срещу складове, командни пунктове, транспортни възли, радарни системи и зенитно-ракетни комплекси. В конкретния случай с Донецк ударните дронове на „Азов" са действали на дълбочина над 60 км от фронта – посред бял ден и без видим опит за противодействие от страна на руската противовъздушна отбрана, отбелязва Focus.ua.

Сред вероятните платформи, използвани за подобни мисии, местни издания посочват дронове от самолетен тип „Бабай" (обсег до 60 км) и „Жук" (до 45 км), а по-новите средни ударни системи като FP-2 и „Булава" разшириха обхвата допълнително. Украинските производители разработиха модели с подобрена навигация, устойчивост на руската електронна война и възможност за корекция на траекторията по време на полет, като почти всички са с изцяло местно производство, според изследване на Atlantic Council. ISW оценява, че тази кампания вероятно ще затрудни съществено руските настъпателни планове за пролетта и лятото на 2026 г.

Германия достави на Украйна модерни бронирани линейки MEDIGUARD с анти-дрон защита.

🇺🇦🤝🇩🇪 Военното аташе на Германия в Киев обяви официално доставката на пет бронирани машини за евакуация MEDIGUARD за Националната гвардия на Украйна и отбеляза, че това е първа група машини, доставени по нов мащабен договор, финансиран изцяло от правителството на Германия. Предходната партида от октомври 2025 г. включваше бронирани линейки, които в момента се използват на фронта за евакуация на ранени войници.

Новите модели MEDIGUARD са конструирани въз основа на обратната връзка от украинските войници и техния опит по време на пълномащабната война срещу Русия. Съобщава се, че една от доставените по-рано машини е оцеляла след три удара от дронове, без екипажът да понесе сериозни наранявания и без кабината да бъде унищожена. Последните модели включват и анти-дрон решетки за защита срещу FPV дронове.

Производството на MEDIGUARD включва три компании. Медицинското оборудване и бронята се произвеждат в Германия, докато окончателното сглобяване се извършва в Украйна. Целият проект се подкрепя от средства на федералното правителство на Германия, за да гарантира, че линейките отговарят на специфичните бойни изисквания.

Докато тези нови машини пристигат, Министерство на отбраната на Украйна наскоро спря новите поръчки за бронирана техника. Няколко местни производители съобщиха за това забавяне в края на месец март. Арсен Жумадилов, ръководител на Агенцията за отбранителни поръчки, потвърди, че от началото на годината не са правени нови поръчки, въпреки че оборудването продължава да пристига въз основа на договори, подписани през 2025 г.

„В момента доставките ни на бронирани машини се извършват с договори, които сключихме миналата година. Генералният щаб и Министерството на отбраната разбират, че тези обеми вероятно няма да бъдат достатъчни и ще има нова поръчка. Но кога ще се случи това и в какъв обем, все още не е известно“, заяви Жумадилов.

През януари Украйна получи осем верижни бронирани машини за бойна поддръжка (ACSV), произведени от  германската Flensburger Fahrzeugbau Gesellschaft (FFG). Финансирани със средства от германския федерален бюджет, тези машини осигуриха нова защитена платформа за поддръжка, способна на адаптация за различни задачи на бойното поле посредством сменяеми модули за мисията. По същото време доклади в социалните мрежи посочиха, че подобни машини с етикет ACSV вече са били забелязани на въоръжение в 501-ва бригада на морската пехота на Украйна.

В сърцето на „Рубеж“: ежедневието на 4-ти специален батальон

🇺🇦 Бригадата за бързо реагиране „Рубеж“ към Националната гвардия на Украйна публикува любопитни кадри от щабквартирата на 4-ти батальон с оперативно предназначение „Сила на свободата“, които ни дават шанс да надникнем в ежедневието на украинските защитници, подчертавайки духа на единството и професионализма в това елитно звено.

4-та бригада с оперативно предназначение, позната днес като бригада за бързо реагиране „Рубеж“, е създадена в средата на миналото десетилетие като елитна част на Националната гвардия, което е изградено по стандарти, близки до НАТО – внимателен подбор на личен състав, професионално обучение и съвременно техническо обезпечение. В отделните източници са налице разминавания по отношение на точната година на създаване (2015 или 2016), но всички от тях обрисува бързо формиране на елитно звено малко след незаконното анексиране на Крим и началото на войната в Донбас.

През януари 2023 г. тя беше подложена на реформи в рамките на инициатива „Гвардия на настъплението“, насочена към създаване на ударни и оперативно гъвкави части за активни настъпателни операции. Това включваше обновена тактика и оборудване с фокус върху способностите за бързо придвижване и маневреност.

„Рубеж“ изпълнява широк набор от задачи: участие в контраатаки, специални мисии, разузнаване, бързо минаване от защитни към настъпателни действия, както и защита на ключови сектори в случай на внезапно възникнали заплахи. Личният състав е подготвен за мисии с висока степен на сложност, както и съвместни действия с други звена на Силите за отбрана и специалните служби.

4-ти батальон „Сила на свободата“ е едно от ключовите оперативни ядра на бригадата. Той е описван като ударно-разузнавателна част със силен боен дух и висока степен на автономност – от рейдове и зачистване на противникови позиции до запазване на контрол над отбранителни линии в критични сектори от фронта. Разкази на бойци свидетелстват за инициативност и тактическа гъвкавост в полеви условия.

От началото на пълномащабната война бригадата е активно ангажирана в няколко ключови сектора на фронта. В ранните дни на войната отделни части на бригадата участваха в сраженията за летище Хостомел, където бързите контрамерки изиграха решаваща роля в осуетяването на руските планове за въздушен мост и светкавичен щурм на Киев още в ден първи. Впоследствие бригадата взе участие в операции за задържане и изтласкване на противника, използване на дронове за корекция на огъня и разузнаване, както и в контраофанзивни действия.

Публичните материали на бригадата разкриват висока степен на употреба на тактически дронове в мисии за разузнаване и целеуказване, което е давало многократно тактическо предимство при унищожаване на вражески позиции и осуетяване на опитите за тяхното укрепване. Оборудването и логистиката са насочени към мобилност, автономия и поддръжка на устойчиви действия в полеви условия.

Интервюта и репортажи представят личностите зад знамето – всеки боец в 4-ти батальон има своята лична история, която разкрива спасителни акции, героизъм и чувство за взаимопомощ, изграждащи образа на звено с висок морал и дисциплина.

4-ти батальон „Сила на свободата“ и цялата бригада „Рубеж“ са ярък пример за модерните украински подразделения, изградени в последното десетилетие, съчетавайки професионализъм, технологична адаптивност и непоклатим боен дух. Кадрите от неговия щаб не просто илюстрират бойни способности – те показват човешката страна на украинските защитници – дисциплина, хумор, взаимопомощ и готовност за саможертва.

Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна зае позиции в Покровск.

Членове на 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ по време на учение по разчистване на окопи на 14 октомври 2023 г. в Краматорск, Украйна.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇦⚔️🇷🇺 Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна е бил изпратен да заеме отбранителни позиции в сектора Покровск, за да блокира настъпващите руски сили, съобщи подразделението на 12 август.

Покровск, прифронтов град в Донецка област, от месеци е едно от най-оспорваните бойни полета на руската офанзива за завладяване на Донецка област.

Азов съобщи, че силите му са пристигнали в района преди няколко дни. Подразделението отбелязва, че ситуацията по това направление е „сложна и динамична“, с руски войски, които непрекъснато се опитват да напреднат, докато според съобщенията претърпяват загуби както в личен състав, така и в техника.

Подразделенията на Азов вече са приложили мерки за блокиране на руските войски в района, като резултатите от тях ще бъдат докладвани по-късно, гласи изявлението.

Новината идва в момент, когато руските сили осъществяват максимален натиск към магистралата Добропилия–Краматорск в Донецка област, пробивайки украинската отбрана и завземайки позиции в близки селища, за да подкрепят по-нататъшни настъпателни операции.

Добропилия се намира на 94 км северозападно от окупирания областен център Донецк и на около 22 км северно от обсадения Покровск.

Украинските бригади, които са сериозно недокомплектовани с пехота, се борят да удържат линията срещу руския натиск в Донецка област, тъй като руските сили изглежда се научиха да целят слаби точки в украинската отбрана.

Евакуацията на цивилното население от оспорвани или окупирани райони е изключително опасна, с руски войски, които многократно са обвинявани в умишлени нападения срещу цивилни.

Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна (в/ч 4110) е оперативно-тактическо съединение, създадено през април 2025 г. в рамките на реформата за преминаване към корпусна система на Силите за отбрана на Украйна. Формиран е на базата на 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ и включва пет бригади, които са доказали своята ефективност в боевете:

• 1-ва Президентска бригада оперативно назначение „Буревий“ – известна с участието си в отбраната на Киев и боевете в Серебрянския лес.
• 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ – основата на корпуса, с опит от тежки битки като обсадата на Мариупол през 2022 г.
• 14-та бригада оперативно назначение „Червона Калина“ – участвала в освобождаването на Харковската областна администрация през 2014 г. и боеве край Покровск.
• 15-та бригада оперативно назначение „Кара-Даг“ – ключова в отбраната на Орехов, Запорожка област, с фокус върху връщането на Крим.
• 20-та бригада оперативно назначение „Любарт“ – новосъздадена, произлиза от 5-ти батальон на „Азов“, с опит в боеве в Бахмут и Херсон.

Командир на корпуса е полковник Денис Прокопенко с позивна „Редис“, който ръководи „Азов“ от 2017 г. и е известен с ролята си в отбраната на Мариупол. Началник на щаба е подполковник Арсен Дмитрик с позивна „Лемко“.

Корпусът разполага с дивизион за противовъздушна отбрана, който включва дронове-прехващачи за унищожаване на руски безпилотни самолети „Шахед“, и батальон за обучение.

Руски ракетен удар с Искандер уби най-малко шестима военни на украински полигон в Суми.

🇺🇦💥🇷🇺 Руски удар с ракета Искандер по украински полигон за стрелби е убил шестима военнослужещи и ранил най-малко десет други по време на учения във вторник. Това съобщи Националната гвардия на Украйна в сряда, като добави, че командирът на поделението е временно отстранен.

Министерството на отбраната на Руската федерация заяви във вторник, че ударът по учебния лагер в Сумска област, в североизточна Украйна, е убил до 70 украински военнослужещи, сред които 20 инструктори.

В изявлението на Националната гвардия на Украйна се посочва, че започва вътрешно разследване и че подробности са споделени с правоохранителните органи.

„Разследването ще даде правна оценка на действията на всички лица, взели съответните решения“, се посочва в изявлението. След предишни смъртоносни удари по военни учебни лагери Украйна също започна разследвания за евентуална небрежност.

Битката за летище Антонов: как украинската отбрана спаси Киев от падане за три дни.

🇺🇦🔙 Битката за летище Хостомел е първата голяма битка от войната в Украйна и може би най-ключовата такава в ранния етап на войната. Тя започна рано сутринта на 24 февруари и продължи малко под 36 часа. В първите часове на инвазията руските сили се опитаха да превземат ключовото летище, разположено само на 19 километра от центъра на столицата.

Допълнителни въздушнодесантни батальони трябваше да пристигнат на борда на транспортни самолети, след което да се разположат бързо, да започнат действия по установяване на контрол над столицата Киев, като в крайна сметка свалят правителството или накарат ръководството да избяга. В крайна сметка руските сили поеха контрола над летището, но не успяха да постигнат целта на операцията.

Наборниците от Националната гвардия на Украйна с подкрепата на артилерийски части успяха да забавят елитните руски въздушнодесантни войски достатъчно дълго, така че да им попречат да използват летището като въздушен мост за подпомагане на бързото превземане на украинската столица.

Основната цел на Русия беше да овладее Киев в рамките на 3-4 дни. Владимир Путин вярваше, че ако руската армия успее да достигне столицата достатъчно бързо, украинският президент Володимир Зеленски и неговото правителство ще капитулират, населението ще бъде покорено и ще бъде установен проруски режим, преди да може да бъде мобилизирана ефективна съпротива или международната общност да може да реагира. Именно това е причината висши служители на САЩ, в навечерието на войната, да смятат, че Киев може да падне в рамките на 72 часа.

Руското ръководство планира атака с обезглавяване, наблягайки на бързината на действие, но включва и значителен риск за участващите сили. Вместо операция на съвместните сили, с унищожаването на украинските въоръжени сили като основно усилие, Русия се опита да извърши преврат, насочен към украинското ръководство с операцията в Хостомел като централно усилие в нея.

Големи нахлувания на маневрени сили по други оси трябваше да се осъществят едновременно, за да парализират украинските въоръжени сили. Операцията беше замислена като противовес на обширни подривни и инфилтрационни дейности, като руското ръководство очакваше, че голяма част от украинската съпротива може да бъде елиминирана отвътре. Москва смяташе, че няма да се наложи да води конвенционална война с по-голямата част от украинската армия, а вместо това големи части от нея ще отстъпят или ще бъдат лесно изолирани след падането на столицата.

Тази високорискова и високовъзнаграждаваща стратегия не е нетипична предвид броя на подобни операции в руската и съветската история – операция „Дунав“ през 1968 г., „Буря-333“ през 1979 г., превземането на летището в Прищина през 1999 г. и въздушното прехвърляне на сили към летището в Симферопол по време на превземането на Крим през 2014 г. Този рискован подход за превземане на столицата също напомняше за първоначалния неуспешен опит за превземането на Грозни през 1994 г., когато една операция в сърцето завърши катастрофално по време на Първата чеченска война. Руските операции често съдържат начален ход, включващ в себе си осигуряване на значителна въздушна база, последвано от бързо натрупване на десантни сили, които след това се опитват да свалят политическото ръководство и да създадат условия за по-голяма операция на сухопътните сили.

Преди инвазията руското разузнаване е прехвърлило агентура в Киев и предградията му, сред които Ирпин и Буча. Според многобройни сведения преди инвазията е имало широко проникване и усилия за подкрепа, чиято цел би била да се даде възможност на руските въздушнодесантни и специални сили да достигнат бързо до столицата. Тези проруски диверсанти маркираха зони за кацане, опитаха се да осигурят инфраструктура и бяха натоварени с други поддържащи усилия. Руската военна стратегия се основаваше на предположението, че са били създадени правилните условия от разузнавателните служби на терен, които да осигурят възможност за светкавично нападение, което би парализирало украинското ръководство.

Това обаче не се осъществи. Руското разузнаване силно надцени това, което можеше да постигне, тъй като украинските служби успяха да неутрализират ключовите елементи от руската мрежа в навечерието на операцията. Освен това изглежда, че руските части, извършващи инвазията, не са обърнали особено внимание на плановете и очертанията на операцията. Мнозина бяха изненадани, че първоначалното им разгръщане по границата „на учение“ се е превърнало в сложна схема за широкомащабно нахлуване, включващо кратки графици и множество оси на атака. Украинската армия предположи, че руската атака ще се фокусира върху Донбас, а не широкомащабна инвазия в цялата страна, и разположи силите си по съответния начин. В резултат на това и двете сили бяха до известна степен изненадани от това, с което се сблъскаха в първия ден на войната.

Украински военнослужещ използва оръжието си, за да задържи руска барета, извадена от унищожен руски хеликоптер на летище Антонов.
📸 Снимка: Vadim Ghirda / Associated Press

Битката

Оперативният план на Русия изискваше бързо въздушно нападение на летище Хостомел, докато механизираните сили щяха едновременно да напредват към Киев от Беларус, от западната страна на река Днепър, и от Русия, от източната страна на реката.

Летище Хостомел, военновъздушна база, позната още като летище Антонов, се намира близо до Хостомел, град в Киевска област на около 19 километра северозападно от центъра на столицата Киев с население от около 17 500 души преди войната. Военната база включваше писта с дължина 3500 метра, способна да поддържа най-големия транспортен самолет, и десетки едноетажни и многоетажни конструкции. Застроената зона, или районът на дислокацията, беше основната база на 4-та бригада за бързо реагиране на украинската национална гвардия и се намираше югоизточно от пистата.

Смятаме, че руската армия е избрала Хостомел поради голямата писта, местоположението му по маршрута на механизираните сили на руската армия за настъпление и наличието на защитен терен около летището, както и по-слабата защита от други летища, разположени около Киев, поради което малка ударна сила е способна да превземе и задържи летището достатъчно дълго, за да пристигнат подкрепления по въздух или земя.

Руските десантни сили бяха съставени от 34 хеликоптера и 200 до 300 руски десантни войници от 31-ва гвардейска десантно-щурмова бригада и 45-а отделна гвардейска бригада на Спецназ, като и двете части са част от руските въздушно-десантни сили. Хеликоптерите включваха смесица от транспортни Ми-8 за превоз на войниците във въздуха, щурмови Ка-52 и няколко от по-старите щурмови Ми-24. Силите тръгват от беларуското летище Болшой Боков, приблизително на 170 километра северно от Хостомел, с основна цел да превземат летище Антонов и да установят въздушен мост за осъществяване на нападение над столицата.

Руската армия вероятно е очаквала минимална съпротива при Хостомел, тъй като само малък брой украински сили са останали да пазят столицата. 72-ра механизирана бригада, натоварена със защитата на Киев, все още беше в своя гарнизон южно от града. Въпреки че много украински части започнаха да се придвижват предишния ден, те все още не бяха достигнали планираните си отбранителни позиции, когато руските десантчици пристигнаха в Хостомел.

И така в сутринта на атаката приблизително 200 войници от 4-та бригада за бързо реагиране на украинската национална гвардия бяха оставени да защитават летището. Бригадата е ново звено, организирано по стандартите на НАТО, в което бяха съчетани лека пехота, танкове, артилерия и разузнавателни дронове. Украйна очакваше основните руски усилия да бъдат в района на Донбас, така че по-голямата част от бригадата беше преместена там. 200-те души персонал, оставени да охраняват летището, бяха до голяма степен новобранци и войници от тила. С пехотата, танковете, артилерията и безпилотните самолети на изток, защитниците бяха оставени с малки оръжия, по-стари преносими ракетни системи за противовъздушна отбрана Игла и един ЗУ-23-2, теглено 23×152 милиметрово зенитно оръдие. Имаха и въздушна подкрепа, съставена от два украински бомбардировача Су-24М и два изтребителя МиГ-29. Шепата останали офицери приличаха повече на финансови офицери, отколкото на пехотни офицери. Въпреки това тази малка група носеше огромната отговорност да защитава летището.

Украйна притежаваше най-мащабната наземна мрежа за противовъздушна отбрана с радарно базиране в Европа, която бе наследила от Съветския съюз. Състои се от три бригади и два полка от системи С-300ПС/ПТ, бригада от С-300В1, две бригади от Бук-M1, няколко модернизирани системи С-125 и комбинация от системи за противовъздушна отбрана с малък обсег на действие „Оса“ и „Тор“. Мрежата за противовъздушна отбрана, съчетана с уменията на операторите, беше може би най-способната, срещана досега от военновъздушните сили през последните десетилетия.

Руските въздушно-космически сили бяха отговорни за неутрализирането на въпросната мрежа, но анализаторите смятаха, че руската авиация е неспособна за динамично насочване към вражеските системи за противовъздушна отбрана и навременна оценка на нанесените щети. Следователно те използваха статичен план за ангажиране и атакуваха предварително определени цели в предварително определени моменти. По този начин много от руските ракетни удари сутринта на нападението поразиха фиксирани обекти и предварително определени цели, пропускайки много от украинските системи за противовъздушна отбрана, които бяха предислоцирани на предишния ден. В резултат на това смятаме, че първоначалната руска атака е много по-малко успешна, отколкото руското командване е очаквало.

Русия започна атаката си на 24 февруари с предварителни удари в рамките на града, въздушната база и коридора за проникване. Две крилати ракети 3M14 Калибър удариха летище Хостомел около 6 или 7 сутринта, но се оказаха крайно неефективни. Едната пропусна казармата и вместо това направи кратер в близкото парадно поле; втората се е разминала с близка жилищна сграда. Въздушно-космическите сили обаче бяха ефективни при потискането на част от украинската противовъздушна отбрана, като насочиха други елеметни към украинското командване и контрол, оставяйки украинските военновъздушни сили да оспорат небето тази сутрин.

Украински войник минава покрай унищожения Антонов Ан-225, гигантски транспортен самолет с шест двигателя, който беше популярен символ на украинската национална гордост.
📸 Снимка: Celestino Arce / Associated Press

Руските въздушно-космически сили създадоха коридор за въздушно нападение, заглушавайки успешно някои украински радари и потискайки два основни обекта за противовъздушна отбрана, отговорни за скрининга на река Днепър северно от града. След като противовъздушната отбрана беше отслабена, руските хеликоптери пресякоха беларуската граница и навлязоха в украинското въздушно пространство приблизително в 9:30 ч. и проведоха полет на ниска надморска височина по протежение на река Днепър, за да избегнат всякакви украински радари, оцеляли след ударите. Те останаха незабелязани, докато не се приближиха до язовира на водноелектрическата централа в Киев, северно от града в около 10:30 ч. След като бяха забелязани, ракети земя-въздух свалиха два от водещите хеликоптери в района на язовира. Повреден Ка-52 се приземи аварийно близо до брега на реката, а унищожен Ми-24 падна в реката. Останалите хеликоптери изстреляха сигнални ракети и избегнаха допълнителни загуби.

Около 11 часа сутринта атакуващата формация се приближи до летище Хостомел, след което атакуващите хеликоптери се насочиха на север, за да атакуват цели на летището, а транспортните хеликоптери се насочиха на юг, планирайки да кацнат и да осигурят казармите и съоръженията на военната база. Украинският командир, майор Виталий Руденко, не знаеше за приближаването на хеликоптери, докато не чу звука от перките на ротора на хеликоптера. Минути по-късно звуците на роторите бяха заглушени от звуците на ракети и картечен огън от атакуващите хеликоптери.

Но руснаците срещнаха по-твърда съпротива, отколкото очакваха. Руденко разположи малката си сила да защитава летището по-рано сутринта. Около 20 войници от украинската Национална гвардия браниха радара в северния край на летището със зенитни оръдия ЗУ-23-2, а останалите, които включват няколко отряда подкрепления от Националната гвардия, които бяха изпратени да помогнат за защитата на летището по-рано сутринта, защитаваха летището от бойни позиции в южната му част. Освен това украинската армия беше прекарало големи камиони и други превозни средства на пистата на летището, за да я превърне в неизползваема от самолети с фиксирани крила, докато те не бъдат премахнати.

Не след дълго наборниците от Националната гвардия разгласиха присъствието си. Докато един от атакуващите Ка-52 извършваше обстрел, войник се опита да го засегне със своята инфрачервена система земя-въздух 9К38 Игла, но руският хеликоптер се оказа твърде близо. Докато минаваше, той върна ударния хеликоптер в мерника си и стреля. Директното попадение накара хеликоптера да се разбие на пистата, създавайки случайно друго препятствие. Този успешен удар даде тласък на украинския боен дух, който бързо се разпространи сред останалите бранители. Наборниците от тила започнаха да вярват, че наистина ще успеят да се справят с руските нашественици. Това беше първият, но не и последният хеликоптер, свален от тези войници. В следващите два часа бойците на Националната гвардия свалиха още два Ка-52 и един Ми-8 със смесица от ПВО, зенитни оръдия и малки оръжия.

Въпреки съпротивата, руските сили вкараха около 300 десантчици на летището в две вълни от по 10 хеликоптера всяка. Стъпвайки на земята, руските войници, въоръжени само с леко стрелково оръжие, картечници и преносими противотанкови оръжия, започнаха действия по осигуряване на периметъра около летището и съседните структури. Въпреки че участниците в руския въздушен десант вероятно са тренирали многократно подобни сценарии, те не са били запознати с плана за нападение предварително или са разполагали с твърде малко време да го отрепетират. Освен това летището не им предлага качествено прикритие, а техният брой е твърде малък спрямо силата, необходима за поемане и задържане на контрола върху обект с подобни размери.

Страдайки от недостиг на боеприпаси, войниците на Националната гвардия се консолидираха в района на разпределение точно преди руското проникване и се готвеха за изтегляне, тъй като изчерпаха основния си товар от боеприпаси. По някаква причина те не са успели да пренесат и складират боеприпасите, необходими за продължителен бой.

Сателитна снимка на летище Антонов, което трябваше да се превърне в основната база и логистичен център за руското нападение срещу Киев.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Независимо от това, те извършиха умишлено изтегляне по тясна улица на въздушната база и успяха да се измъкнат, до голяма степен невредими, като се смята, че не са понесли значителни загуби по време на битката. Фактът, че са успели да се оттеглят толкова лесно, дава достоверност на това твърдение, тъй като изглежда, че не са били забавени от евакуацията на пациенти. Около 20-тина наборници, които охраняваха радара в северния край на базата, обаче нямаха този късмет. Заобиколени единствено от равно поле без скрити пътища за бягство, те бяха сред първите военнопленници.

Около 13:00 часа, близо два часа след началото на битката, руските сили най-накрая осигуриха периметъра на летището, но се намираха в несигурна позиция. Хеликоптерите се завърнаха в Беларус и десантните войници, оставени без танкове и артилерия, трябваше да защитават базата с ограничена въздушна подкрепа, вероятно състояща се от два самолета Су-25, до пристигането на подкрепления. Междувременно украинските сили мобилизираха жива сила и получиха решаващо предимство в боевете около столицата.

Първите руски подкрепления, които трябваше да пристигнат по въздух, наброяваща около 1000 войници и се намираха във въздушна база в Псков, Русия, разположена на около два часа по въздух от Хостомел. Подкрепленията са били натоварени на 18 транспортни самолета Ил-76 по-рано през деня и са излетяли за Хостомел, преди мисията да бъде прекратена във въздуха, след като става ясно, че руснаците не успяват да бързо да превземат обезопасят летището.

Това е ключов момент в битката, но причината, поради която руският въздушен десант се отказва от плана си за подсилване на силите, вече разположени в Хостомел, не е ясна. Това може да се е дължало на украински артилерийски огън, превърнал пистата на летището в неизползваема, или на общата неспособност на руските сили да задържат контрола върху летището. Друга теория е, че руснаците са загубили Ил-76, свален от противовъздушна отбрана, след като са загубили 6-7 хеликоптера по време на нападението.

Вторият набор от руски подкрепления бяха механизираните и бронирани сили, напредващи към Киев от Беларус по западния бряг на река Днепър. След като първоначалните механизирани сили пресякоха украинската граница в 4 часа сутринта на 24 февруари, те трябваше да изминат само 130 километра по шосеен път, за да стигнат до Киев. Руският план вероятно предполагаше, че или транспортните самолети, или механизираните сили ще стигнат до летището до късния следобед, но нито едното, нито другото не се случи по план. Настъпващите механизирани сили се сблъскаха със собствените си трудности, докато се бият по тесния коридор през Чернобил и Иванкив, което означаваше, че руските въздушнодесантни сили ще бъдат оставени без подкрепления в първата нощ от войната.

Украински военнослужещ минава край унищожения Антонов Ан-225, най-големият самолет в света.
📸 Снимка: Vadim Ghirda / Associated Press

Украинската контраатака

Украинските военни признаха стратегическото значение на летище Хостомел. Ако руските сили бяха успели да задържат летището и да създадат условия за въздушен мост, столицата щеше да е изложена на сериозен риск. Украинското военно ръководство незабавно разпореди контраатака за превземане на летището с части от 80-а и 95-а десантно-щурмови бригади, 72-ра механизирана бригада и 3-ти полк със специално предназначение на Силите за специални операции (ССО).

Доброволчески отряди, съставени от ветерани и други украински граждани, също взеха оръжие, за да подкрепят контраатаката и да защитят Киев, така както направиха украинци в цялата страна в ранните часове и дни на инвазията. Силите за въздушно нападение стартираха от Житомир с помощта на хеликоптери, докато механизираните сили се придвижиха по суша от военната база в Била Церква, приблизително на 96 километра южно от Хостомел.

Около 15:30 ч. украинският президент Володимир Зеленски заяви: „Врагът е блокиран и войските са получили заповед да ги унищожат.“ И все пак атаката нямаше да започне преди залез слънце (около 17:30). Около 16 часа репортерът на CNN Матю Чанс беше изненадан да бъде посрещнат от руските десантни войници, които установиха блокиращи позиции по периметъра на летището. Малко преди залез слънце украинските сили предприеха контраатака, започнала с артилерийски обстрел и въздушни удари от Су-24, предназначени да смекчат руската отбрана. Когато наземната атака започна, някои от украинските войници отбелязаха, че руските десантчици не са успели да заемат добри отбранителни позиции и е било доста лесно да бъдат изместени. Един украински войник описа битката на минимално защитените руски сили на летището като „играене на видео игра, просто стреляхме и ги събаряхме от нашите позиции извън летището“.

До края на нощта, украинските войници си върнаха контрол над летището, ликвидирайки голяма част от руските десантчии; останалите се оттеглиха в гората на запад от летището. Към 21 часа 4-та бригада за бързо реагиране публикува на страницата си във Facebook снимка на войници, които празнуват победата, но престоят им на летището също ще се окаже кратък. Украинците знаеха, че руските механизирани сили се приближават от север и че им липсва бойна мощ да задържат летището, затова се оттеглиха. Но преди да го направят те използваха артилерия и самолети, за да направят огромни кратери на пистата, превръщайки я в напълно неизползваема за установяването на въздушен мост за руски денса.

На следващата сутрин, 25 февруари, руските сухопътни сили стигнаха летището и отново поеха контрол върху него. Групировката войски на Източния военен окръг беше изпратена да прикрие руската въздушна операция, обкръжавайки града от запад, с което да предотврати евентуалното пристигане на подкрепления. Първоначално украинските власти отрекоха твърденията, че Русия контролира летището, но до края на деня те признаха, че все пак то се намира под руски контрол, след като министърът на отбраната обяви, че летището е твърде повредено, за да бъде използвано.

Части от унищожени самолети на летище Антонов в Хостомел, Украйна.
📸 Снимка: Felipe Dana / Associated Press

Последствията и научените уроци

Битката при Хостомел вероятно е най-критичната битка в руско-украинската война. Въпреки че украинските военни не успяха да запазят контрола над летището, наборниците от Националната гвардия успяха да забавят щурма достатъчно дълго, за да попречат на Русия да използва незабавно летището за установяване на въздушен мост. Украинските сили на север от града също забавиха механизираните батальони, настъпващи на юг от Беларус, за да създадат прозорец за украинската контраатака и да превърнат пистата в неизползваема.

Провалът при Хостомел беше усложнен от бавното руско настъпление от Беларус, което принуди руските войски да се опитат да превземат столицата без елемента на изненада, с дни изоставяне от първоначалния си график. Но въз основа на това как се развиха събитията през следващия месец, чрез поредица от привидно случайни и некоординирани атаки в Ирпин, Буча, Мошчун и редица други предградия на Киев, стана ясно, че руското ръководство не е разработило сериозен резервен план за превземането на Киев. Украйна не разполагаше с подходяща защита и отбранителни сили от западната страна на града в първата седмица на войната, но въпреки това руската армия не успя да се адаптира, придържайки се към първоначалния план за нападение от Хостомел към центъра на града. Освен това руските сили не успяха да завършат обкръжението на града, което позволи на украинските сили да подсилят отбраната на столицата.

След като се провали в установяването на въздушен мост до Киев и постигането на светкавична победа, руската армия беше принудена да се сражава с украинските сили, окопани в предградията на столицата. Руските войски, които дадоха предимство на маневрената война с механизирани съединения, нямаха необходимата подготовка за битка в гъста градска среда. Десантните войски, без подготовка и обучение за ефективни действия в градска среда, се оказаха също толкова подготвени, колкото обикновената руска пехота.

Освен предизвикателствата в града, руската армия се сблъска и със сериозни проблеми в своите линии за доставки. Украинските сили задушиха тесните наземни линии на комуникация, които идваха от Беларус. Проблемът с руската поддръжка беше породен не толкова от общ логистичен провал, колкото от ефективните украински усилия за спиране на руското настъпление от север, включващо разрушаване на мостове, наводняване на реки и организиране на множество засади.

В следващия месец украинските сили постоянно изтощаваха руските сили, като в крайна сметка унищожиха най-добре обучените компоненти на въздушнодесантните сили и силите за специални операции на Руската федерация. На 25 март руските военни обявиха официалното си изтегляне от Киев. До 1 април руските сили се бяха изтеглили напълно от Хостомел, отказвайки се от целта си да превземат столицата, с което да спечелят бързо войната, не успявайки нито веднъж да навлезат в пределите на града.

До 6 април руските сили се изтеглиха напълно от Киевска област. Липсата на обучена пехота и загубите, понесени в първите седмици на войната, оказаха решаващо негативно въздействие върху руската кампания през 2022 г., която страдаше от структурен дефицит на жива сила, особено на войски, способни да се бият в градски терен.

Битката при Хостомел предлага много уроци: демонстрира нуждата от наличие на достатъчно огнева поддръжка (от артилерия и/или самолети) за дълбоки ударни операции. Лишени от този жизненоважен актив, руските сили бяха силно уязвими от украинския артилерийски огън, идващ от столицата, без възможност да му противодействат, тъй като артилерия не беше включена във въздушното нападение. В резултат на това руските десантни сили не успяха да осигурят летището достатъчно бързо за започването на мащабна атака срещу столицата.

Освен това битката демонстрира значението на постигането и задържането на превъзходство във въздуха. Руските въздушно-космически сили имаха известен първоначален успех, когато ставаше въпрос за заглушаване на радари и потискане на фиксирани обекти, но бяха крайно неефективни в справянето с мобилните системи за противовъздушна отбрана. В началните дни на инвазията те принудиха украинските системи за противовъздушна отбрана да се изместят, за да оцелеят, но няколко дни по-късно наземните системи за противовъздушна отбрана на Украйна се върнаха в действие и в крайна сметка затвориха небето за руските въздушни сили.

След като първоначалният план се провали, руската авиация се оказа без възможностите, опита или плана да се справи с противовъздушната отбрана на Украйна. Въпреки че постигнаха някакъв успех в краткосрочен план, руските въздушно-космически сили не приоритизираха обучението за унищожаване на наземна противовъздушна отбрана като ключова мисия, като се има предвид, че армиите на НАТО разчитаха на постигане на въздушно превъзходство и се отказаха от наземната противовъздушна отбрана в структурата на силите си.

След като не успяха да постигнат обезглавяващ удар по противовъздушната отбрана на Украйна, руските сили не успяха да спечелят въздушно превъзходство или господство, на каквото вероятно са очаквали да се насладят по време на войната.

Тази ключова битка илюстрира и значението на политическите предположения в оформянето на концепцията за операции и военна стратегия, които в този случай доведоха до пагубни резултати. Руските сили се опитаха да извършат високорискова операция с голяма вероятност нещо в нея да се обърка. Ако вместо това бяха нахлули в Украйна с операция на съвместни сили, предполагайки продължителна конвенционална кампания и широка съпротива, резултатът в най-добрия случай щеше да е съвсем друг. И все пак, докато много от руските предположения зад плана за нахлуване бяха фундаментално неверни, първоначалното нападение не беше обречено на провал. Упоритата отбрана и последвалите контраатаки на украинските сили при летище Хостомел бяха решаващи за потушаването на руските опити за извършване на обезглавяваща атака. Ако руската операция при Хостомел беше протекла по различен начин и руските сили бяха влязли в столицата в тези ранни часове от войната, това вероятно щеше да има каскаден ефект върху цялостния ход на инвазията.

Подробностите по-горе остават ранен и в най-добрия случай несъвършен опит да бъде уловена тази история. Това, което се опитват да илюстрират, е колко условна би могла да е историята в действителност и как действията на отделни командири, военнослужещи и граждани на практика имат огромно и дълбоко въздействие за изхода на ключова битка, която би помогнала да се реши хода на войната, а от там и хода на историята.

“Азов“ остава най-популярната украинска бойна единица, търси новобранци с английски език

Операторите на безпилотни летателни апарати от 6-ти батальон, 12-та бригада специални сили “Азов“ към Националната гвардия на Украйна в Серебрянската гора, Луганска област, Украйна.
📸 Снимка: Julia Kochetova

🇺🇦 Най-популярната бойна единица в украинската армия търси новобранци, които владеят добре английски език, и то в момент, когато предстоящото встъпване в длъжност на Доналд Тръмп означава, че Киев вероятно ще бъде подложен на силен натиск на бойното поле.

Азов, доброволческата бригада, чийто десетилетен националистически произход я превърна в мишена на руската пропаганда, планира да изгради международен батальон, за да увеличи числеността си, докато Украйна се насочва към четвъртата си година на пълномащабна война.

Командирът на частта с позивна е “Карл” сподели, че до голяма степен бригадата му се е надявала да наеме хора с военен опит, защото страната му е далеч по-малка от своя враг, поради което има нужда от цялата помощ, която може да ѝ бъде предоставена в битка от международно значение.

„Ние се борим да не позволим на Русия да доближи Европа“, подчерта командирът и предположи, че дори и да заграби цялата украинска територия, Путин не би могъл да спре дотук и ще продължи със заплахите си срещу Полша, Прибалтика и други европейски страни.

Най-малко петнадесет британски граждани, участващи във войната като войници или доброволци на украинска страна, са били убити от началото на пълномащабната руска инвазия, сред които двама, чиято смърт беше обявена едва този месец: Джордан Маклаклан, 26-годишен медик на първа линия от Шотландия и Джейк Уодингтън, 34-годишен бивш военнослужещ от британската армия и член на Международния легион.

Те са част от непрестанния прилив бойци от западни страни, присъединяващи се към въоръжените сили на Украйна в продължаващия близо три години конфликт, отнел живота на стотици хиляди руски и украински военнослужещи.

Пътуването до Украйна, за да се сражавате в редиците на въоръжените сили на страната, е съвсем законно, освен ако не сте член на въоръжените сили на Обединеното кралство. В ранните етапи на войната тогавашният министър на отбраната Бен Уолъс заяви, че британските граждани, които не са минали военно обучение няма да бъдат от голяма полза за украинската армия.

Неукраинците, които искат да се присъединят към Азов, трябва да преминат процес на набиране, включващ интервюта в Киев, които според Карл включват психологическа оценка „и тестове на полиграф, за да се провери дали не работят под прикритие за руските специални части“.

Първоначалното обучение има продължителност от два до три месеца, дори за тези с военен опит, в групи с численост от около 80 души, за да бъдат отразени реалностите на бойното поле, където се наблюдава интензивна употреба на ударни дронове и артилерия. „Обучението на някои войници в Европа не се е променило много от Втората световна война“, изтъкна Карл.

След обучение желаещите да останат се очаква да се присъединят към пехотните щурмови части. Карл призна, че новобранците в крайна сметка ще бъдат изложени в различни опасни ситуации. „Реалността може да бъде доста лоша, това е война“, каза командирът.

Азов сега действа близо до Торецк в източната част на страната – призрачен град, разделен между армиите на двете страни. Очаква се ситуацията по целия фронт да се влоши за Украйна, тъй като според мнозина Тръмп ще ограничи потока от американска военна помощ в опитите си да сложи край на конфликта.

В миналото неведнъж бяха повдигани въпроси относно ефективността на Международния легион, специалното звено за чуждестранни бойци в началото на войната, с обвинения в корупция и лошо командване, което в крайна сметка води до тежки загуби.

Азов обаче остава една от най-популярните бойни единици за украинците, въпреки намаляващото желание на цивилните да се присъединят към армията. Бригадата си е изградила имидж на добре управлявана структура в сравнение с други части и продължава да се счита за един от стълбовете в украинската отбрана, след героичния отпор, който даде на руските нашественици при обсадата на Мариупол през пролетта на 2022 г.

Бригадата започна своя път като доброволческа милиция, сражаваща се с проруските сепаратисти в Донбас през 2014 г. Някои от лидерите ѝ имат ултранационалистически и крайнодесни възгледи, а Кремъл я добави в списъка си със забранени терористична организация през 2022 г. докато по-рано в продължение на няколко години ѝ бяха отказвани директните доставки на военна помощ от Съединените щати.

Въпреки това Азов премина през огромни трансформации в последното десетилетие на почти непрестанни сражения. През лятото проверка от страна на американските власти приключи с извода, че звеното не е извършило никакви нарушения на човешките права и в крайна сметка доведе до премахване на забраната за доставки на оръжие. Това от своя страна доведе до нови обвинения от Русия по адрес на Белия дом за това, че е готов да „флиртува с неонацистите“, коментари, които членовете на Азов отхвърлят като абсурдна пропаганда.

„Нашият подвиг в Мариупол промени много“, спомня си Карл. През май 2022 г. бригадата беше обкръжена в подземията на завода “Азовстал“ и близо 2500 от нейните бойци сложиха оръжие след като се оказаха с изчерпани запаси на боеприпаси. Близо 900 от тях все още се намират в плен в Русия.