Южна Африка приема Ханибал Кадафи.

🇿🇦🇱🇾 Властите в Южна Африка са се съгласили да приемат Ханибал Кадафи, син на покойния либийски диктатор Муамар Кадафи, след предстоящото му освобождаване от ареста в Ливан, съобщиха съдебни източници, цитирани от телевизия Al Arabiya.

„Платихме гаранцията в канцеларията на съдията-следовател в Съдебната палата Захер Хамаде, на когото представихме разписката за плащането“, заяви френският адвокат Лоран Байон, който е един от тримата защитници на обвиняемия.

Първоначално определена на 11 милиона долара, в крайна сметка гаранцията беше намалена на 900 000 долара (80 милиарда ливански лири) от съдия Хамаде след искане на защитата. Според сведения на френското издание L'Orient-Le Jour сумата е била платена в понеделник сутринта от Правителството на националното единство в Триполи.

Байон уточни, че в момента се финализират формалностите за освобождаването с главния прокурор на Касационния съд Джамал Хаджар, чието разрешение е необходимо, за да може обвиняемият да напусне Главна дирекция „Вътрешна сигурност“ в Ашрафие, където в момента е задържан.

Ханибал Кадафи се намира в затвора в Ливан от 2015 г. заради „укриване на информация“ за изчезването на ливанския шиитски духовник и основател на движението „Амал“ Муса Садр и двамата му спътници в Либия през 1978 г. По онова време той е бил едва на три години.

Женен за ливанка и баща на три деца, Ханибал Кадафи се очаква да остане временно в Ливан, според Байон, въпреки че съдията отмени наложената му забрана за пътуване едновременно с решението за гаранцията.

Като се има предвид, че присъствието му в Ливан крие рискове за безопасността му, адвокатите очакват решение от Съвета за сигурност на ООН относно отмяната на международната забрана за пътуване, наложена на семейство Кадафи през 2011 г. по време на падането на режима. Поради тази причина в петък те подадоха искане до Съвета чрез ливанския външен министър Джо Раджи, който трябва да го предаде на ООН чрез представителя на Ливан в организацията Ахмад Арафа, съгласно установените дипломатически процедури.

По време на кампанията за освобождаване на Ханибал Кадафи Байон не се поколеба да критикува остро правосъдието в Ливан, обвинявайки го в „липса на независимост“ и „произволно задържане“ на клиента му. В понеделник обаче той пусна изявление, в което похвали „действията на сегашното правителство, и особено на министъра на правосъдието Адел Насар, който върна уважението към принципите и основните права в центъра на функционирането на съдебната система“.

Либийци от целия политически спектър реагираха на решението на Ливан да освободи сина на покойния Муамар Кадафи, докато се натрупваха въпроси къде ще отиде той в следващите дни и дали планира да се завърне обратно в Либия или да се присъедини към своите братя и сестри Ал-Саади, Мохамед и Айша, както и към майка си Сафия Фаркаш.

Вълна от празненства заля части от страната, особено сред лоялистите на някогашния режим на Кадафи, след като властите обявиха освобождаването.

Медийният комитет, който се застъпва за него, заяви, че новината за „започването на процедурите по освобождаването след години на незаконно задържане представлява победа на справедливостта над политическия шантаж“.

В отговор на въпроси за дестинацията на Ханибал висш деец от бившия режим каза: „Засега не е уточнена страната, до която ще пътува капитан Ханибал. Разбира се, ние го приветстваме сред семейството и братята си, но той няма да дойде в Либия по причини, свързани със сигурността“.

Бившият служител сподели пред Asharq Al-Awsat, че очаква Ханибал да „се присъедини към някой от членовете на семейството си, които в момента са между Турция, Египет и Султанат Оман, или може би да отиде в европейска страна“.

„Все още не е известно къде ще отиде г-н Ханибал, но не мисля, че ще дойде в Либия на този етап“, заяви от своя страна Мохамед ал-Асмар, ръководител на либийския център за проучвания „Ума“.

Комитетът в защита на Ханибал изрази своята благодарност към „почтените либийски племена, които застанаха твърдо и достойно, както и към социалните делегации и народните лидери, които следяха случая с искрена отдаденост“.

Освен това той похвали „всички официални правителствени и съдебни органи в Триполи, както и ръководителя и членовете на правния екип за сътрудничеството и проследяването, помогнали за приключването на този хуманитарен и национален случай“.

Комитетът изрази „дълбока признателност към всички местни и международни правозащитни организации, които призоваваха за свобода и справедливост“ и благодари на правосъдието в Ливан за „положителния му отговор в края на процеса“, заявявайки, че „везните на справедливостта най-накрая надделяха над политическия шантаж в стъпка, записана в полза на правните и хуманитарни ценности“.

Ал-Саади Кадафи изрази радостта си от новината за освобождаването на своя брат в профил в Х, който мнозина му приписват: „На моите обичани милиони, нося ви новината за освобождаването на Ханибал“. Той също така благодари на правителството в Ливан и на Абдулхамид ал-Дбейба, ръководител на правителството в Триполи, както и на няколко от неговите служители.

Ал-Саади, който живее в Турция откакто напусна Либия, беше оправдан от Наказателната камара на Апелативния съд в Триполи през април 2018 г. по обвинения в убийство и изтезания на футболист през 2005 г.

Въпреки това той остана в затвора до освобождаването си на 6 септември 2021 г. След това той замина за Турция сред противоречиви сведения за сегашното му местожителство. Вдовицата на Кадафи живее в Кайро, докато Оман е домакин на дъщеря му Айша и сина му Мохамед.

Сафия Фаркаш, втората съпруга на Кадафи, напусна Либия след избухването на въстанието през февруари 2011 г. заедно с Ханибал, Айша и Мохамед – син на съпруга ѝ от първия му брак.

Няколко от другите ѝ синове – Азиз ал-Араб, Мутасим и Хамис – бяха убити по време на войната между режима и бунтовниците същата година.

Валид ал-Лафи, министър по комуникациите на правителството в Триполи, посочи, че решението за освобождаване на Ханибал е „победа за Революцията от 17 февруари“ – коментар, предизвикал вълна от критики.

5 години затвор за Никола Саркози заради предполагаемо финансиране от Либия

Френският президент Никола Саркози (вляво) посреща либийския лидер полк. Муамар Кадафи при пристигането му в Елисейския дворец в Париж, 10 декември 2007 г.
📸 Снимка: AP Photo/Francois Mori

🇫🇷⚖️ Бившият френски президент Никола Саркози беше осъден на пет години затвор от парижки съд, който изненадващо постанови, че ще бъде лишен от свобода дори при обжалване, след като беше признат за виновен по делото за незаконно финансиране на неговата кампания от страна на Либия.

Съдът обяви, че датата за влизането му в затвора ще бъде уточнена по-късно, като по този начин 70-годишният Саркози бе пощаден от унижението да бъде изведен от съдебната зала с белезници.

Магистратите го признаха за виновен в „престъпно сдружение“ за финансиране на кампанията му с либийски средства в замяна на дипломатически услуги в периода 2005-2007 г. В същото време той е оправдан по три други обвинения – пасивна корупция, незаконно финансиране на кампания и прикриване на присвояване на публични средства.

Двама от най-близките му сътрудници по време на президентството му – бившите министри Клод Геан и Брис Ортефьо – също бяха признати за виновни в престъпно сдружение, но бяха оправдани по други обвинения.

Като цяло решението показва, че съдът смята, че е имало опит да се търси либийско финансиране за кампанията на Саркози през 2007 г., но съдиите не бяха убедени, че той е имал пряко участие и че либийски пари реално са били използвани в печелившата му кампания.

Председателката на състава, в дълго четене на мотивите, продължило часове, заяви, че Саркози е позволил на свои приближени да търсят подкрепа от либийските власти „за да осигурят или да се опитат да осигурят финансови средства за кампанията му“. Той изслуша решението прав на крака.

В същото време съдът подчерта, че не може да се установи с абсолютна сигурност либийски пари да са финансирали кампанията. Но според френския закон корупционна схема може да има, дори когато не е доказано плащане.

В съдебната зала Саркози беше придружен от съпругата си Карла Бруни-Саркози докато тримата му пълнолетни синове също присъстваха. Той седеше на първия ред на подсъдимите.

Саркози, който спечели изборите през 2007 г., но не успя да спечели преизбирането си пет години по-късно, отхрече всички обвинения по време на тримесечния процес тази година, в който общо 11 души бяха подсъдими, сред които трима бивши министри.

Въпреки поредица от съдебни скандали, помрачили наследството му, Саркози остава влиятелна фигура в дясната политика във Франция и публичния живот заради брака си с Бруни-Саркози.

Бившият френски президент Никола Саркози (вляво) и съпругата му Карла Бруни (вдясно) пристигат в съда в Париж, Франция, четвъртък, 25 септември 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Christophe Ena

Либийското финансиране

Обвиненията водят началото си от 2011 г., когато либийска агенция и самият Кадафи твърдяха, че са отпуснали тайно милиони евро за президентската кампания на Саркози през 2007 г.

През 2012 г. френското разследващо издание Mediapart публикува бележка на либийското разузнаване за договор за финансиране на стойност 50 млн. евро. Саркози нарече документа фалшификат и заведе дело за клевета. В четвъртък съдът постанови, че „най-вероятно този документ е фалшификат“.

Следователи разглеждаха и серия пътувания до Либия на приближени до Саркози, когато той заемаше поста вътрешен министър между 2005 и 2007 г., включително началника на кабинета му.

През 2016 г. френско-ливанският бизнесмен Зиад Такиедин заяви пред Mediapart, че е пренасял куфари с пари от Триполи до френското вътрешно министерство. По-късно той се отрече от показанията си.

Това оттегляне стана обект на отделно разследване за евентуален натиск върху свидетел. Саркози и съпругата му бяха обвинени предварително за участие в предполагаеми усилия за оказване на натиск върху Такиедин. Делото още не е стигнало до съд.

Такиедин, който беше сред подсъдимите, почина във вторник в Бейрут на 75 години. Той избяга в Ливан през 2020 г. и не присъстваше на процеса.

Прокуратурата твърди, че Саркози се е възползвал съзнателно от „корупционен пакт“ с режима на Кадафи. Либийският диктатор бе свален и убит през 2011 г., след като управляваше страната над четири десетилетия.

Саркози отрича „заговор“

Процесът осветли неофициалните контакти на Франция с Либия в началото на новия век, когато Кадафи се опитваше да възстанови връзките си със Запада. Саркози определи обвиненията като политически мотивирани и основани на фалшиви доказателства. В хода на делото той заклейми процеса като заговор, организиран от „лъжци и измамници от клана Кадафи“.

Той намекна, че обвиненията са отмъщение за ролята му като президент за свалянето на Кадафи през 2011 г., когато Франция беше сред първите западни страни, призовали за военна интервенция.

„Какво доверие може да се даде на твърдения, белязани от отмъщение?“ – каза Саркози по време на делото.

Лишен от Ордена на Почетния легион

След друга присъда през юни Саркози беше лишен от най-високото френско отличие – Ордена на Почетния легион.

Преди това той беше признат за виновен по дело за корупция и търговия с влияние заради опит да подкупи съдия през 2014 г. за сдобиване с информация по дело, в което беше замесен. За това той получи една година домашен арест с електронна гривна, но през май тази година беше освободен условно заради възрастта си, след като изкара малко над три месеца с устройството.

В друго дело миналата година той беше признат за виновен за незаконно финансиране на своята кампания при неуспешния опит за преизбиране през 2012 г. Тогава Саркози беше обвинен, че е похарчил почти два пъти повече от допустимия по закон максимум, и получи една година затвор, от които шест месеца условно.

Саркози продължава да отрича всички обвинения и е обжалвал присъдата пред Касационния съд, поради което процедурата още продължава.

Либийски политик беше арестуван за публикуване на секрени документи, свързани с Локърби.

Часове след инцидента полицейски служители стоят близо до останките от Боинг 747 на Pan Am, който експлодира и се разби над Локърби, Шотландия, на 21 декември 1988 г.
📸 Снимка: Roy Letkey/AFP

Либийският писател и политик Самир Шегвара беше арестуван по обвинения, свързани с националната сигурност, след като публикува документи, които свързват либийското разузнаване с бомбения атентат в Локърби на полет 103 на Pan Am през 1988 г.

Съобщава се, че Шегвара, който също е кмет на Хай ал-Андалус в Триполи, е бил задържан на 20 март, само два дни след като BBC съобщи, че документите могат да послужат като доказателство по делото срещу Абу Агила Масуд Хейр Ал-Марими, известен като Масуд.

Масуд беше заловен в дома си в Триполи от въоръжена милиция през 2022 г. и по-късно задържан в САЩ. В момента той е задържан във Вашингтон, окръг Колумбия по обвинение в създаването на бомбата, свалила полет 103. Процесът срещу него, първоначално насрочен за 12 май, беше отложен по искане както на обвинението, така и на защитата.

Шегвара публично обсъжда документите от 2018 г. и твърди, че те са били открити от архивите на бившия шеф на либийското разузнаване Абдула Сенуси след падането на Муамар Кадафи през 2011 г. Файловете, публикувани този януари в книга, написана в съавторство с френските журналисти Карл Ласке и Венсан Нузил, също замесват либийски агенти в бомбардировка на френски самолет през 1989 г.

Шегвара е изправен пред обвинения за притежание на „класифицирани документи за сигурност без правно основание“. Арестът му предизвика международна критика и призиви за оттегляне на обвиненията. Въпреки че беше временно освободен на 1 април, той е изложен на риск от повторно задържане и съдебно преследване.

Разсекретени документи сочат, че Тони Блеър е лобирал за оръжейна сделка с Либия в нарушение на ембаргото.

Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър се ръкува с Муамар ал-Кадафи преди да напусне пустинната база на либийския диктатор в родния му град Сирт, 29 май 2007 г.
📸 Снимка: Peter Macdiarmid/Getty Images

🇬🇧🇱🇾 Документи, разсекретени съвсем наскоро от властите в Обединеното кралство, хвърлят светлина върху усилията на бившия министър-председател Тони Блеър да лобира за оръжейна сделка с Либия от името на BAE Systems, една от водещите отбранителни компании в Европа, базирана в Лондон. Разкритията бяха съобщени от Financial Times.

Документите включват писмо от 2004 г. от председателя на BAE Systems до тогавашния началник на кабинета на Блеър, в което се иска министър-председателят да започне разговори с либийския лидер Муамар Кадафи. Предложеният диалог се фокусира върху изготвянето на меморандум за разбирателство, включващ “граждански и военни проекти за бъдещето”.

Съобщава се, че Блеър е предал това искане на Кадафи, като това се случва само година след като либийският диктатор пое отговорност за бомбения атентат над Локърби от 1988 година, при който пътнически полет 103 на Pan American Airways се взриви във въздуха, убивайки всички 270 души на борда.

По времето на лобирането от страна на Блеър оръжейното ембарго на ЕС срещу Либия, наложено през 1986 г. заради обвинения в подкрепа на терористични групи, все още беше в сила. Ембаргото обаче беше вдигнато през октомври 2004 г., малко след като Блеър се срещна с Кадафи в Либия.

Действията на Блеър в интерес на британска отбранителна компания, докато ембаргото още беше активно, подчертават противоречивите му отношения с Кадафи. По време на гражданската война през 2011 г. либийският лидер потърси помощ от Обединеното кралство за евакуация, но такава му беше отказана, при което той беше заловен и убит от бунтовническите сили.

Либия иска да изтегли 60 млрд. долара, инвестирани тайно от Кадафи в държавни облигации на САЩ.

📸 Илюстрация: Tom Jay/POLITICO

🇺🇸💰🇱🇾 Уебсайтът African Energy разкри, че Либия е поискала да изтегли от държавния и финансовия отдел на Съединените щати либийски активи в размер на повече от 60 милиарда долара, добавяйки, че според Триполи активите са били тайно инвестирани в държавни облигации на САЩ от режима на Муамар Кадафи.

Очаква се делегация, ръководена от Мохамед Мансли, генерален директор на Либийската служба за възстановяване и управление на активи (LARMO), да се срещне с американски официални лица през декември, за да поиска активите, се твърди в доклада, като се подчертава, че съществуването на тези активи доскоро не е било известно.

Уебсайтът посочва, че от 90-те години на миналия век парите са били насочвани посредством сложна мрежа, за да бъдат инвестирани тайно в държавни облигации на САЩ, в нарушение на строгите санкции, наложени на Либия от Вашингтон и много други страни. Закупени са стотици облигации, някои от които са достигнали падежа, а други са все още валидни – в процес, който е продължил до свалянето на режима на Кадафи през 2011 г., докато разследвания на LARMO сочат, че парите не са върнати на Либия.

African Energy посочи, че повечето активи, включително банковите сметки, в които са изплатени парите от изтеклите облигации и купонните плащания, са във финансови институции, базирани в Средния запад на САЩ, което показва, че тези депозити могат да представляват голяма част на капиталовите изисквания на някои по-малки банки. Също така се казва, че в рамките на LARMO има известна загриженост, че тези институции могат да устоят на предаването на парите поради потенциалната нестабилност, която това може да причини на части от американската финансова система.

Докладът също така посочва, че в повечето случаи все още не е ясно кой притежава номиналната собственост върху активите, а в един случай компания, регистрирана в САЩ, собственост на вече починал либийски гражданин от Мисрата, има три облигации на стойност 800 милиона долара, и наследниците на първоначалния собственик са сътрудничили на LARMO.

Докладът също така казва, че съществуват облигации, които са били открити посредством анализ на данни, извлечени от компютърни дискети, намерени в дома на зетя на Кадафи, ръководител на вътрешната сигурност Абдула Ал-Сенуси, непосредствено след революцията от 2011 г.; тъй като тези дискове съдържат номерата на Комитета по единни процедури за идентификация на ценни книжа (Cusip) за облигациите, които определят вида на ценните книжа и тяхната дата на падеж.

Освен това се посочва, че следователите на LARMO, с помощта на британския експерт Джонатан Берман, са проследили веригата от бизнес фронтове и европейски банки, използвани за насочване на либийски средства към Съединените щати. Уебсайтът потвърди, че тези облигации са отделни от замразеното суверенно богатство на Либия, оценено на около 200 милиарда долара, което включва недвижими имоти, облигации и финансови инструменти, държани в банки по целия свят.

African Energy споделя, че Либийският орган за инвестиции „се надява, че Съветът за сигурност на ООН скоро ще размрази портфолиото му от 70 милиарда долара, за да може да направи нови инвестиции.