🇮🇱⚔️🇮🇷 Израелските отбранителни сили (IDF) публикуваха подробен обобщителен доклад за Roaring Lion, израелското кодово название на операцията срещу Иран, проведена паралелно с американската операция Epic Fury от 28 февруари до прекратяването на огъня на 8 април 2026 г.
Изявлението на говорителя на IDF бригаден генерал Ефи Дефрин и публикуваните с него графики предоставят цифровия и оперативен профил на най-мащабната въздушна кампания в историята на Израел. Официалните данни сочат, че над 1000 ударни мисии над иранска територия, 10800 удара срещу 6700 компонента на 4000 цели, 18000 използвани боеприпаса и общо над 8500 оперативни полета над Иран.
Първият залп остава най-сложният от чисто оперативна гледна точка. Анализ на INSS описва подробно, че той е изисквал синхронизация между близо 200 изтребителя, десетки танкери и командни центрове във въздуха, действали на разстояние от 1800-2000 км от дома и обработващи сензорни даннив реално време. В рамките на първите часове е унищожена основната част от мрежата за противовъздушна и противоракетна отбрана на Иран, прекъсната бе веригата за командване и контрол на иранския режим, а израелската авиация постигна въздушно господство – предпоставка за всичко, което последва. В това първо нападение бяха ликвидирани и части от висшето военно-политическо ръководство на режима, включително върховният лидер Али Хаменеи, чиято смърт беше потвърдена от иранските държавни медии на 1 март.
В обявените от IDF цели влизат и трите ключови сектора, които дават стратегическо значение на операцията. Първият са балистичните ракети – според израелската оценка, цитирана от Defense Update и Times of Israel, към 60% от иранските ракетни пускови установки са изведени от строя или унищожени, а производственият капацитет за нови ракети е тежко увреден от ударите по заводи за стомана, електроника, оптика и химически предприятия за течно и твърдо ракетно гориво. Вторият сектор е ядрената програма – съоръженията в Натанц и Исфахан бяха ударени отново, заедно с обявения от IDF като „скрит“ обект за разработка на ядрено оръжие, идентифициран като „Мин Задаи“. Третият сектор обхваща конвенционалните военни сили – господството на Израел в небето позволи унищожаване на голяма част от военновъздушните сили на Ислямската република, вклчващи военно-транспортните самолети на IRGC, и поразяване на ключови компоненти на военноморския флот, включително плавателни съдове, поддържаща инфраструктура и щабни обекти в Каспийско море.
Иранската реакция е впечатляваща количествено, но ограничена качествено. По данни, обобщени от AJC, той е изстрелял около 550 балистични ракети срещу Израел и други около 850 по държави в Персийския залив в опит да повиши цената за участващите в коалицията. Първоначалният залп от 80 ракети в рамките на първото денонощие намаля до около 60 на втория, 30 на третия, а през следващите седмици спаднал до 10–20 дневно. Тази динамика потвърждава тезата за ефективността на ударите по логистиката на иранските стратегически арсенали. IDF оценява причинените на Иран икономически щети на не по-малко от 100 млрд долара, докато ирански източници говорят за значително по-високи цифри.
Аналитично, обявените от IDF резултати открояват три основни области на трансформация. Първата е фактът, че израелските военни демонстрираха способност за поддържане на въздушна офанзива срещу държава на 2000 км – нещо, което анализатори от INSS и JINSA изтъкнаха като „исторически прецедент“ за израелските ВВС. Втората е, че комбинацията от обезглавяване на висше ръководство, разрушаване на ядрена програма и системно изтощаване на ракетните способности създава прозорец за преструктуриране в региона, в рамките на който се очертават нови коалиционни линии с включване на залива, Йордания и Египет. Третата има пряко значение за текущия момент – въпреки стратегическото отслабване Техеран запази достатъчно способности, с които да дестабилизира Ормузкия пролив, което в момента се проявява в серията атаки срещу търговски съдове и публичното изявление на IRGC, според което проливът „остава затворен“ до окончателния край на войната. Точно тази остатъчна способност определя спорността на въпроса дали постигнатите от Roaring Lion резултати водят към траен мир, или само към следваща фаза от продължаващ конфликт.
