🇺🇦💥🇷🇺 Серия от успешни удари рано сутринта днес отново изнесе далекобойната кампания на Украйна на близо 800 км дълбочина в Руската федерация – разстояние, което само допреди две години Москва смяташе за своя недосегаем индустриален тил.
По данни на Telegram канала Exilenova+ украински дронове са поразили Куйбишевската рафинерия в Самара, докато производствена площадка в Чебоксари, столицата на Чувашия, е била поразена от крилати ракети. Хронологията от изминалата нощ подсказва координиран замисъл: според губернатора на Самарска област Вячеслав Федорищев въздушна тревога е била обявена часове по-рано – индикация, че Киев е комбинирал ударни средства с различни профили през цялата нощ.
Куйбишевската рафинерия е една от трите мощности за преработка на „Роснефт" в Самарска област, заедно с Новокуйбишевска и Сизранска, което превръща региона в ключов гръбнак на руското производство на горива за нуждите на армията и за износ. Поразяването ѝ не е изолиран инцидент, а поредния епизод в систематична кампания за изтощаване на паричния поток и логистиката, които захранват войната. Тъкмо тази повторяемост, при която самарският възел е удрян нееднократно през последната година – превръща всеки нов инцидент по резервоарния парк от тактическо събитие в кумулативен натиск върху капацитета за ремонт и икономиката на застраховане на руската петролна индустрия.
Ударът по Чебоксари носи отделна логика. Негова цел е завода ВНИИР-Прогрес, известен като производител на навигационни и GNSS-модули (включително от семейството „Комета") за ударни дронове „Шахед", крилати ракети „Калибър" и балистични ракети „Искандер-М", а също така за авиационни бомби с УМПК. Ударът влиза във фина доктринална тенденция: пренасочване на огъня от платформите към тесните места във веригата на доставки, които правят руските прецизни боеприпаси устойчиви на електронно заглушаване.
Тези два удара не са изключение. Те се наслагват върху серия операции от началото на юни, които очертават паралелен натиск по две отделни оси: стратегическия енергиен и индустриален тил и оперативната логистика на окупирания юг. В нощта на 7 юни украинското командване потвърди поразяване на моста при село Чонгар, една от малкото сухопътни връзки между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област в залива Сиваш. Същата нощ Силите за специални операции. (ССО) на Украйна съобщиха за удар по петролното депо при Йеди Куйу в източен Крим. Ден по-рано, на 6 юни, пилоти на дронове от 3-ти полк на ССО заявиха, че са установили въздушен контрол върху участък от сухопътния коридор, по който Русия снабдява полуострова – твърдение, което очертава тенденция към трайно отричане на маршрути, а не отделни удари.
Хронологичната рамка придава на кампанията и ясно политическо измерение. На 3 юни, докато делегациите пристигаха за Петербургския международен икономически форум – витрината, с която Кремъл демонстрира предполагаемия си имунитет срещу санкциите и международната изолация, украинският президент Зеленски лично потвърди удар по нефтен терминал в Ленинградска област. Изборът на точния момент за удара трудно може да се тълкува като случаен: поразяването на енергийна инфраструктура край Санкт Петербург в деня на откриване на форума е ясен сигнал за реномето на руската икономическа стабилност пред чуждестранните инвеститори.
Сглобена в едно, картината от първите 10 дни на юни показва кампания, която вече не се изчерпва с отделни ефективни удари, а действа като устойчива и непрекъсната система на изтощение. Тя атакува едновременно три различни слоя на руското военно усилие – рафиниращия капацитет, който превръща суровината в гориво за фронта и генерира средства за продължаване на войната; отбранително-промишлени възли, осигуряващи производство на „мозъка" на прецизните оръжия; и сухопътните артерии, които поддържат окупацията на юг.
Стратегически значима обаче е не съдбата на който и да било отделен обект, а постоянството на украинския натиск – Киев разширява систематично и непреклонно географията на своите цели и принуждава Москва да разпределя все по-оскъдната си противовъздушна отбрана върху територия, която доскоро не изискваше никаква.
