Украинските удари затегнаха допълнително логистичната примка около Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха координирани удари по всички основни мостови съоръжения, свързващи северните подстъпи на Крим с окупираните територии на Херсонска област, точно на прага на Перекопския провлак.

Поразени бяха два моста над Северно-Кримския канал в района на Преображенка и Мирне, автомобилният мост по маршрута Перекоп–Армянск, както и инфраструктурен обект в района на село Ставки. Назначеният от Кремъл губернатор на окупационната власт Владимир Салдо потвърди атаката, която първоначално беше сведена от него до три обекта, и докладва за свалянето на 45 украински дрона над региона през изминалата нощ. Самото признание е от негова страна е показателно: то изважда инцидента от рамката на пропагандното отразяване и го фиксира като потвърден факт дори за най-отявлените скептици, въпреки че засега не разполагаме с пълната картина на пораженията.

Значението на операцията може да бъде разчетено правилно единствено през географските особености на провлака. Кримският полуостров е свързан с континенталнта част на Украйна по три основни коридора: Перекопския провлак на запад, в района на Армянск и Перекоп; централния чонгарски маршрут през Сиваш; и източния обход по Арабатската коса при Геническ, като и трите артерии за изключително тесни. От две седмици насам украинските удари се фокусират последователно над всяка от тези оси. Чонгарският мост беше поразен два пъти (7 и 9 юни), след което движението през пункта при Джанкой беше спряно, а руските власти наложиха ограничения за използването и на трасето при Геническ. Така Салдо беше принуден да пренасочи трафика към западния обход през Армянск и Перекоп – маршрут, който удължава разстонието с приблизително 130 км. Настоящият удар засяга именно този последен резервен коридор – мостовете над Северно-Кримския канал и шосейния мост Перекоп–Армянск, който съвсем доскоро се считаше за устойчива алтернатива на останалите пътни артерии.

Подборът на цели следва ясна оперативна логика. Северно-Кримският канал не е просто хидротехническо съоръжение, а ключов воден ресурс, който осигурява около 85% от прясната вода на полуострова. Ударите, поразили мостовете над него, създават паралелно логистичен и психологически натиск. По украински данни, които следва да се тълкуват консервативно, тъй като не подлежат на независимо потвърждение, товарният трафик по основните сухопътни артерии към Крим е спаднал с 71% само за последните две седмици, докато руското командване е принудено да ограничи движението на военни доставки. Отчетени са затруднения при снабдяването с гориво, което при нарушена проходимост на ключови мостове се превръща в ключов фактор на натиск. Както руски, така и украински източници съобщават за пълен хаос и срив на логистиката.

Важно е да се отбележи, че Чонгарският мост беше поразяван на няколко пъти от 2023 г. насам. Въпреки това във всеки един от случаите окупационните власти успяваха да възстановят движението по него в рамките на няколко дни. Руските инженерни звена разполагат със значителен капацитет за бърз ремонт и разгръщане на временни съоръжения, докато ударите с ограничен заряд по-скоро нарушават ритъма на движение, отколкото да причинят трайно прекъсване на пътни артерии. В този смисъл за момента „островизацията“ на окупирания Крим остава оперативна цел, вместо наложено фактическо състояние. По-реалистичен, а вероятно и удобен, сценарий за украинската страна е този на пермаментно влошена логистика – по-дълги маршрути, повишени разходи и невъзможност за предоставяне на каквато и да е форма на гаранция за оцеляване на логистичните доставки към Крим.

Именно в кумулативния ефект се съдържа стратегическото значение на тези удари. Системната деградация на трите водещи сухопътни коридора – Чонгар, Геническ и вече Перекоп–Армянск – заедно с мостовете над канала. Сухопътният коридор, изграден през първите седмици на инвазията през 2022 г. като демонстрация на устойчива връзка между Крим и континента, бавно и необратимо се превръща в пълна противоположност на първоначалния замисъл. Вместо стабилен и сигурен маршрут – такъв под непрекъсната уязвимост, който ежедневно поглъща ресурси без възвръщаемост. Дали този процес в един момент ще доведе до повторение на сценария от ноември 2022 г. в Херсон – само времето ще покаже. Украинското командване не търси бърз резултат, а трайно налагане на непосилна цена за снабдяване на Крим, което в дългосрочен план неизбежно ще постави въпроса, доколко е рационално изобщо поддържането на окупацията на полуострова, който отдавна изгуби първоначалната си роля.

Украйна удари ключов мост, свързващ Крим с окупираната част от Херсонска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Мост близо до село Чонгар, свързващ окупирания Крим с контролираните от Русия части на Южна Украйна, беше повреден при украинска атака с дронове през изминалата нощ, потвърди Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), публикувайки кадри от операцията.

По-рано на 7 юни Владимир Салдо, назначеният от Кремъл ръководител на окупационните власти на Херсонска област, заяви, че мостът е бил поразен от украински дронове. Съобщеният удар идва в момент, в който Украйна засилва усилията за прекъсване на руските логистични маршрути, снабдяващи окупирания Крим и фронтовите линии в Южна Украйна.

Ударът по моста при Чонгар е съвместна операция на украинското звено за дронове „Код 9.2“ и 1-ви отделен щурмови батальон, съобщиха военните. Стратегическата цел е била да се прекъсне единственият начин на руските войски за доставка на личен състав, боеприпаси и гориво до бойното поле при Хуляйполе от окупирания Крим.

„Това беше направено специално, за да се блокират маршрутите за доставка на горива и смазочни материали за 37-ма мотострелкова бригада“, заяви Дмитро Филатов с позивна „Перун“, командир на 1-ви отделен щурмови батальон на ВСУ.

Атаката е проведена с местно произведените дронове „Fire Point“ и новият далекобоен дрон „Begemoth“, заявиха военните. Ударът е нанесъл значителни поражения на моста, за чието възстановяване ще са нужни „колосални усилия“, според командира на звеното „Код 9.2“ Олександър Настенко с позивна „Флинт“.

„От наши източници знаем, че врагът е силно притеснен“, каза Филатов.

Според Салдо, атаката е повредила пътното платно близо до Чонгар. Той заяви, че движението през контролно-пропускателния пункт на пътя за Джанкой, разположен на административната граница между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област, е спряно от „съображения за сигурност“.

Прелезът при Джанкой е част от ключов сухопътен маршрут, свързващ окупирания Крим с континенталната част на Украйна, която се намира под руска окупация, и служи като важен логистичен коридор за доставки за руските сили.

Съобщената атака идва на фона на нарастващи логистични проблеми на окупираният Крим. През последните седмици полуостровът изпитва недостиг на гориво, който руските власти свързват с прекъсвания в логистичните вериги, предизвикани от украински удари, които често са насочени към маршрути и инфраструктура за горива.

Киев последователно разширява своята кампания за удари със среден обсег, поразявайки редовно руски военни обекти и логистични пунктиве, разположени на 20-300 лм зад фронтовата линия, както в окупираните украински територии, така и в самата Русия.

Много от тези удари са фокусирани в т.нар. сухопътен коридор, който свързва Руската федерация с окупирания Крим през окупираните територии на Запорожка и Херсонска области – маршрут, критичен за поддържането на руските военни операции в Южна Украйна.

Новият украински дрон „Бегемот“, подобен на иранските камикадзе дронове „Шахед“, който може да носи две бойни глави, принадлежи към класа за „среден удар“ и има боен обсег до 300 км. Той може да лети на ниска височина, което затруднява откриването и прехващането му от руската противовъздушна отбрана.

На 6 юни украинската армия съобщи, че оператори на дронове от 3-ти полк на Силите за специални операции са установили въздушен контрол върху част от руската мрежа за доставки, водеща към Крим. При докладването на удара по моста при Чонгар, украинското командване заяви, че „не е изолиран инцидент“, а част от системни усилия за влошаване на руските операции на фронтовата линия.

„Това определено е само началото, сега ще видите“, закани се Настенко. „Какво ще се случи? Просто предлагам на всички да си купят пуканки. Седнете, гледайте и се наслаждавайте. Това е само началото.“

Непотвърдено: Губернаторът на окупираната Херсонска област е загинал при украински удар срещу Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Владимир Салдо, назначен от Кремъл за губернатор на окупираната Херсонска област е загинал при удара по вилата на ФСБ в Крим, според непотвърдени сведения в руски медии, които твърдят, че той е бил на мястото по време на атаката в неделя и оттогава насам не е имало връзка с него, докато окупационната администрация прави опити да го открие.

Кримският полуостров беше разтърсен от експлозии край санаториума „Форос“ в неделя вечерта. Обектът е свързан с Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, а сведения на местния Telegram канал „Кримски вятър“ в резултат на атаката има загинали и тежко ранени.

По данни на руски издания на полуострова е била обявена въздушна тревога в 21:11 ч. местно време заради опасност от безпилотни удари. Министерство на отбраната на Русия заяви, че е свалило украински дронове – 16 над Черно море и 3 над Крим.

Местни канали започнаха да съобщават за мощни експлозии в района на Форос, които по-късно бяха потвърдено и от украински акаунти. По предварителна информация ударът е засегнал именно сгради на санаториума.

Обектът е свързан с ФСБ, като е известно, че руският президент Владимир Путин е отсядал в него на няколко пъти в миналото. В района между Форос и Ялта се намират поне четири държавни вили.

В съветската епоха Форос е бил средище за отдих на висшата партийна номенклатура и там отсядат генералните секретари на КПСС. През 1991 г. Михаил Горбачов прекарва там дните на неуспешния опит за преврат на Държавния комитет по извънредното положение в Москва, известен като „Августовски пуч“.

Според публикации в местни медии, на 21 септември вечерта във „Форос“ е било планирано частно мероприятие с неясен характер. Окупационните власти в Крим потвърдиха удара и предупредиха за възможни жертви.

В същото време украинското партизанско движение „АТЕШ“ публикува сведения за недостиг на военна техника и хранителни запаси в един от ключовите обекти на Черноморския флот в Крим, като пряк резултат на украинските удари.