Отзивите за мъже, отведени от улицата в омския „Сириус-55“, изчезнаха от 2ГИС

🇷🇺⛓️ Повечето отзиви, в които жители на Омск разказват как техни близки са прибирани на улицата и принуждавани да подпишат договор с армията за участие във войната срещу Украйна, изчезнаха на 28 октомври от профила на местния център „Сириус-55“ в 2ГИС, руска услуга с карти и отзиви като Google Maps. „Сириус-55“ е пункт, в който се набират военнослужещи по договор. Това стана ден след като историята обиколи независимите руски медии. Към вечерта на 28 октомври страницата на пункта показва 13 записа: видими са само 2, а другите 11 са преместени в раздела „Непотвърдени“, който не влиза в рейтинга. Колко отзива е имало преди изтриването, не е известно. Омското гражданско обединение (ОГО), местна гражданска група, публикува екранните снимки на оплакванията на 27 октомври, а на следващия ден съобщи, че са изчезнали.

Част от разказите са изтрити изцяло. Няма го вече отзивът, според който на 25 октомври свекърът на авторката е прибран на улицата, докаран в „Сириус-55“ и пребит, след което е имал нужда от болнична помощ. Изчезнал е и разказът от 9 септември за двама познати, принудени да подпишат. В скрития раздел е останал разказът на жена, чийто брат пристигнал в Омск на работа от Кемеровска област. На 18 октомври вечерта той отишъл до магазина и не се върнал. Пунктът се намира на улица „Марьяновская“, затова сестрата пише: „На 19 октомври в полицията беше подадено заявление за изчезване. Същия ден се обадиха и казаха, че е на Марьяновская в пункта за подбор и е подписал договор. А го взеха без документи и телефон.“ До него стоят още две оплаквания. Едното гласи: „Отвличат хора от улицата, бият ги, докарват ги на това място и ги държат незаконно! Принуждават ги да подписват договор. Едва измъкнахме оттам близък човек.“ Другото е от две думи: „Изтриват отзиви.“

Не е известно кой е скрил записите. Според самата 2ГИС в раздела „Непотвърдени“ попадат отзивите на нови автори до проверката им, тези без потвърдено посещение и онези, които са „временно скрити заради аномална активност“. Наплив наистина има: според „Медуза“ новата вълна оплаквания е от септември и октомври, а след медийния отзвук на 27 октомври на страницата се появиха и записи, които осмиват оплакващите се: „Дегустатор на майонеза“, „Тук можеш да станеш истински бос на фитнеса“. ОГО е намерило и коментари за „иноагенти“, както руските власти наричат критиците си, вписани като „чуждестранни агенти“, и за хора „в синьо-жълти шалвари“, подигравка с украинците.

Историята излезе извън Омск на 27 октомври, когато я подхванаха шест независими рускоезични медии, повечето от които работят от чужбина: „Медуза“, „Радио Свобода“, „Важные истории“, „Новая газета Европа“, „Дождь“ и „Эхо“. Според „Важные истории“, цитирани от „Радио Свобода“, първите оплаквания за отвличания се появяват още през март, а през последните два месеца стават забележимо повече. Част от тях са писани от профили, които от години оценяват заведения и услуги в картите. На 28 октомври провластният проект „Война с фейками“ обяви публикациите за фалшива новина. Това са Telegram канал и сайт, регистрирани на 23 февруари 2022 г., в навечерието на нахлуването в Украйна, които обявяват за „фейк“ неудобни за Кремъл новини. Според проекта първоизточникът е „иноагент“, отзивите са с маркировка „непотвърдени“, профилите са фалшиви или отдавна неактивни, а реакциите под тях са подозрително много. Последните две твърдения не са подкрепени с проверка на конкретни профили. Проектът не цитира нито военния комисариат, нито областните власти или прокуратурата и не оспорва нито един конкретен случай. Към вечерта на 28 октомври официален коментар по същество няма.

Движението на съзнателните отказници, руска организация, която помага на мъже да откажат военна служба и е вписана от властите като „чуждестранен агент“, го описва по публикувани данни като център, който обслужва кандидатите на едно гише. В него едновременно могат да бъдат настанени поне 150 души. С кандидатите работят служители на областното министерство на регионалната сигурност, на МВР и на банка. Пак според тези данни в центъра помагат на кандидата да възстанови изгубените си лични книжа за денонощие. В 2ГИС пунктът е вписан в категорията „Частни учители / Помощ в обучението“, сякаш е школа за частни уроци.

Каналът „Мобилизация“, независим Telegram канал, който следи набирането на войници, пише за пункта от пролетта. През април той показа 58-годишния бездомен Максим Берегови, приет в омската военна част 95383 по договор, сключен в „Сириус“. Мъжът няма нито един пръст на двете ръце, а са му казали, че ще служи като санитар. Първият случай на отвеждане от улица, за който двата канала публикуват дата и подробности, е от 30 юли. Тогава 56-годишен жител на Омска област излязъл с приятел да купи алкохол и не се прибрал. Според източник на ОГО двамата били отведени в „Сириус“, където продължили да им дават алкохол и ги принудили да подпишат. Още същия ден ги качили на автобус към Новосибирск. На 940-ия километър на пътя Челябинск – Новосибирск мъжът поискал да слезе до тоалетна, излязъл на платното и бил блъснат от тир. Загинал е на място. По данни на ОГО полицията съобщила за пешеходец, излязъл на пътя, и посочила лошата видимост сред възможните причини.

През следващите седмици случаите се натрупват. На 8 август 31-годишният Дмитрий седял на пейка с бутилка бира, когато мъже в цивилни дрехи го качили в кола, уж за да му съставят протокол за пиене на обществено място. Озовал се в „Сириус-55“. „Той разказа, че са му издали документи и банкови карти. Насила са го накарали да подпише договора. Паспортът и военната му книжка са вкъщи“, казват близките му. На 10 август 55-годишният Канат, баща на четири деца, изчезнал, докато работел като чистач. Съпругата му и работодателят го открили в същия пункт, където ѝ казали, че е подписал доброволно. По-късно, от влака към полигона, Канат успял да се свърже със семейството: телефонът му бил взет, а самият той нищо не бил подписвал. На 16 октомври полицаи задържали жител на Омск насред града. Сестра му твърди, че в „Сириус-55“ бил бит, докато подпише, и че там му издали нови документи вместо оставените у дома. Същия ден го откарали в Юрга в Кемеровска област, а след тридневно обучение го изпратили към Новосибирск и оттам към Ростов на Дон, през който минава пътят към фронта в Украйна.

Формално нищо от това не е мобилизация. По закон службата по контракт е доброволна и платена, и именно с този аргумент полицията отговорила на съпругата на Канат: договорът бил подписан доброволно, а мъжът ѝ вече бил на полигона. Прокуратурата казала на семейството на Дмитрий да събере още документи и да дойде по-късно. Мобилизацията е друг механизъм. Указ № 647 от 21 септември 2022 г., с който Путин обяви частичната мобилизация, не е отменян и позволява на областните власти да призовават толкова хора и в такива срокове, колкото определи Министерството на отбраната. Нова вълна по него не е обявявана, а мъжете от тези разкази влизат в армията като доброволци. Според преброяване на изданието „Вёрстка“, цитирано от „Радио Свобода“ на 27 октомври, сведения за насилствени задържания с цел подпис идват от поне 33 руски региона и от анексирания Крим, а първите, както напомня „Новая газета Европа“, дойдоха през юни от Пенза.

Изтриването не заличава случаите, защото повечето от описаните тук никога не са били в 2ГИС. Историите за загиналия на 30 юли, за Дмитрий, Канат и мъжа от 16 октомври са стигнали до ОГО, „Мобилизация“ и независимия канал „Осторожно, новости“ направо от близките им. Нито един от тези случаи не е потвърден от институция, а ОГО и Движението на съзнателните отказници сами пишат, че не могат независимо да проверят всяка история. Разказите обаче идват от различни семейства и от лятото насам повтарят една и съща последователност: задържане на улицата, често под претекст за дребно нарушение или пиянство; докарване в „Сириус-55“; подпис въпреки оставения у дома паспорт; бързо изпращане във военна част. Детайлът с новите документи съвпада и с публикуваното описание на центъра.

Обяснението на 2ГИС допуска автоматичният филтър сам да е скрил оплакванията при внезапния наплив, без някой да го е поискал. То обаче обяснява само какво се вижда в 2ГИС, не откъде идват свидетелствата. Затова е по-вероятно пунктът редовно да приема мъже, задържани навън, отколкото случаите да са единични, макар колко са те да не е известно. Следващият официален отговор ще дойде по двете заявления от октомври: това за работника от Кемеровска област, изчезнал на 18 октомври, и това на семейството на мъжа, задържан на 16 октомври. Ако прокуратурата провери „Сириус-55“, това ще е институционално потвърждение на свидетелствата. Ако отговорът отново е „доброволно подписан“, какъвто съпругата на Канат получи още през август, те ще останат там, където са и сега: при близките и в раздел, до който се стига само ако човек превърти страницата до края.

Сблъсъци с ранени на протест на харедим срещу набора край Бней Брак

🇮🇱🚨 Израелската полиция използва шокови гранати и палки срещу десетки ултраортодоксални мъже, които днес следобед блокираха път №4 при кръстовище Геха край Бней Брак в знак на протест срещу ареста на ученик в йешива, неявил се в армията. Полицията обяви протеста за незаконен и съобщи, че полицай е бил ранен в главата от камък, хвърлен от протестиращите.

„Офицер на място обяви демонстрацията за незаконна и въпреки опитите за диалог нарушителите на реда продължават да се трупат на мястото и да викат срещу полицейските сили“, гласи изявление от силите на реда. Поне един протестиращ е откаран в болница с рана от шокова граната, пише Times of Israel по данни на медии на иврит. Харедимският новинарски сайт „Кикар ха-Шабат“ съобщава за поне четирима, приети в болници, някои с травми на главата. Според Ynet полицаите са хвърлили десетки шокови гранати, а ранени са били откарани с линейки.

Кадрите на обществената медия „Кан“, заснети под естакадата на кръстовището, показват полицаи, които влачат протестиращи по платното в плътна тълпа. Силите на реда се бяха подготвили за протеста, очакван около 15:00 ч.: пътят беше затворен в двете посоки в отсечката между възлите Алуф Саде и Ем ха-Мошавот, а шофьорите бяха призовани да използват алтернативни маршрути. Задръстване има и по ул. „Жаботински“ в Бней Брак. Протестиращите излязоха и на трасе на лекото метро в Петах Тиква, където движението беше временно спряно, съобщават Srugim и Jerusalem Post.

Поводът е арестът на Алон Смаджа, ученик в йешивата „Тиферет Шрага“ в Йерусалим. Според Israel National News военната полиция го е задържала пред дома му в квартал Бейт ваГан, след като му се обадили, че го очаква доставка от куриер. Ynet пише, че младежът е във военния затвор № 10 заради неявяване. В деня на протеста военната полиция е задържала и Исраел Лендерер, последовател на хасидската династия Биала, който е американски гражданин и има само статут на постоянно пребиваващ в Израел, съобщава Israel National News.

Протестът беше свикан от равин Цви Фридман, чиито ученици са най-войнствената група в Йерусалимската фракция. Движението се обявява против явяването на учениците му в наборна служба дори за получаване на отсрочка. Преди изборите Фридман разпореди на последователите си и да не гласуват, пише Ynet. На платното протестиращи седяха с табели „По-добре да умреш като хареди, отколкото да живееш като светски. Ще умрем, но няма да влезем в армията!“ и с надпис на английски „Израел е антисемитска държава“.

Насилие е имало и срещу журналисти. Репортерката на i24NEWS Шани Вайцман и операторът Надав Абес са блъскани и заплювани, а по тях са хвърляни бутилки, докато протестиращите викали да бъде изгонена „шиксата“, обидна дума за жена, която не е еврейка, пише сайтът ice. Телевизията съобщи, че „насилието срещу журналисти по време на работа не може да бъде подминато с мълчание“. Ynet съобщи, че полицаи са арестували Давид Кешет, местен журналист от Бней Брак, докато е снимал действията на полицаите.

Йерусалимската фракция обвини министъра на националната сигурност: „Бен Гвир използва полицията, за да си отмъсти за резултатите от изборите. Ще се разплатим с всички отговорни за това. Кръвта на харедим не се пролива безнаказано.“ Председателят на „Обединен юдаизъм на Тора“ Яаков Ашер заяви: „Въпреки че сме против блокиране на пътищата, не може да се подминат с мълчание тежките кадри, на които се виждат протестиращи, сред тях и младеж със специални потребности, проснати на земята, натъртени и обляни в кръв.“ Той нарече това „червена линия“ и поиска от генералния комисар Дани Леви незабавно да извика на изслушване полицаите, „действали в нарушение на закона и с тежко насилие“.

Протестът дойде два дни след изборите за Кнесет на 27 октомври, които засега не дават ясно мнозинство на нито един от лагерите. При 90% преброени бюлетини блокът на Бенямин Нетаняху има 53 от 120 места, следван от Гади Айзенкот с 48. Арабските партии печелят рекордните 19 места, съобщи The Times of Israel. До съставяне на нов кабинет управлява служебното правителство на Нетаняху, в което Бен Гвир отговаря за полицията.

През юни 2024 г. Върховният съд постанови единодушно, че без закон държавата не може да освобождава от военна служба учениците в йешиви и трябва да ги призовава. The Times of Israel посочва, че 80 000 мъже харедим на възраст между 18 и 24 години подлежат на военна служба, но не са постъпили в армията. В края на септември Kan и Haaretz съобщиха, че след масови протести военните и полицията са спрели арестите, извършвани по тяхна инициатива; армията отрече това. Блокадата на 29 октомври не е първата тази есен: на 8 октомври харедим затвориха същата магистрала и входа на Йерусалим, а при предишната си акция групата на Фридман блокира път 4 при възела Ган Явне.

Нина Хрушчова пред руски съд: правнучката на Хрушчов и войната на Путин

🇷🇺⚖️ Срещу Нина Хрушчова, правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов и професор по международни отношения в Ню Йорк, е съставен протокол за нарушаване на реда за дейност на „чуждестранен агент“. Тверският районен съд в Москва ще разгледа делото на 24 ноември, а глобата по чл. 19.34, ал. 1 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация достига 50 000 рубли.

За протокола стана известно на 29 октомври от съдебни материали, с които се е запознала РИА Новости, а „Известия“ откриха делото и датата на заседанието в електронната картотека на съда. Нормата обхваща и дейност отпреди нейното вписване, затова РИА Новости допуска, че нарушението е от времето преди март. Министерството на правосъдието я вписа под № 1163 в регистъра на чуждестранни агенти на 13 март 2026 г. Посочените мотиви са, че е тиражира недостоверна информация за решенията на властите, обявявала се е против „специалната военна операция“ и изготвя материали за други чуждестранни агенти.

Сумата е незначителна, но случаят насочва вниманието към нейните публични позиции през последните 12 години. Подредени хронологично, те показват устойчива линия. Хрушчова променя прогнозите за изхода на войната, но не и своята оценка за режима: войната е на Путин, а цената ѝ плаща Русия.

Нина Лвовна Хрушчова е родена в Москва. Нейната майка Юлия е дъщеря на Леонид Хрушчов, загиналият през Втората световна война син на Никита Хрушчов. Той осиновява двегодишното момиче и то израства като негова дъщеря, затова по кръв Нина е негова правнучка, въпреки че по документи е внучка. Нейният баща е журналистът и преводач Лев Петров. Тя завършва филология в Московския държавен университет през 1987 г. Защитава докторат по сравнително литературознание в Принстън през 1998 г. и от 30 години живее и работи в САЩ. Преподава в New School, пише колонки за Project Syndicate и книги за Набоков, за своя прадядо и за пътуване през 11-те часови зони на Руската федерация (In Putin's Footsteps, 2019). В свое интервю от февруари 2026 г. казва, че в университета не преподава за Русия, а за пропагандата, за Холивуд като нейна най-въздействаща форма и за глобалния авторитаризъм.

През юни 2014 г. три месеца след анексията на Крим, тя обяснява пред Радио Свобода подкрепата за нея в Русия с това, че за руснаците е важно страната им да бъде велика и затова не възразяват, когато държавата иска от тях да пожертват своите лични свободи. Нейният прадядо, казва тя тогава, обичал Украйна и смятал украинците за особен народ.

Две седмици след началото на пълномащабната война в интервю за германската обществена медия ARD на 8 март 2022 г. тя описа Путин като самотен автократ, който съществува в измислена реалност. „Той изпитва панически страх от смъртта – като Сталин в късните си години. Путин е параноичен вече е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена“, смята Хрушчова. Целта на инвазията според нея е „царството на Путин Велики“. В същия разговор тя стига до по-неудобен извод: украинците трябвало да преценят каква част от територията си са готови да отстъпят, за да спрат сраженията, защото Путин иска Крим и двете самопровъзгласили се „народни републики“ в Донбас.

Към края на март тя пише в Project Syndicate, че с инвазията Путин е превърнал страната от функционираща автокрация в диктатура от сталински тип. На 24 април в свое интервю за DW прогнозата ѝ вече е за провал: „Ще свърши ужасно. Ще е втори Афганистан. Ще се наложи или позорно излизане, или позорно признаване, или пък непризнаване, на грешките.“ И още: „Мисля, че Украйна ще устои, ще издържи и ще бъде по-добре, отколкото е била преди.“ В същото интервю Хрушчова развенчава мита, че нейният прадядо подарява Крим на Украйна. Решението от 1954 г. е на колективното ръководство след смъртта на Сталин, а твърдението за подаръка, което често повтаря и самият Путин, е „удобно от пропагандна гледна точка“.

В началото на 2024 г. тонът е трезв. В колонка, публикувана от Gulf Times и Social Europe, тя пише, че Путин ще хвърли във войната си всичко, с което разполага, докато решимостта на западните съюзници отслабва. Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“, а Западът трябва да укрепи отбраната на Украйна и да бъде готов да използва „всяка възможност за реалистични преговори с Кремъл“.

През ноември същата година представянето на нейната книга „Никита Хрушчов. Вождът извън системата“, насрочено за 26 ноември в Елцин център в Екатеринбург, е отменено. Активисти на движение „Зов народа“ искат от Министерство на правосъдието и Генералната прокуратура да я обявят за чуждестранен агент и да започнат проверка за шпионаж.

На 17 февруари 2026 г. YouTube каналът „Скажи Гордеевой“ публикува 3-часово интервю с журналистката Катерина Гордеева, също вписана като чуждестранен агент. В него Хрушчова разказва решението Крим да бъде прехвърлен от Русия към Украйна, оформено с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 г. – не като подарък, а като отговор на стопански проблем. След Втората световна война и депортацията на кримските татари през 1944 г. на полуострова няма кой да бере гроздето и ябълките. По думите ѝ задачата да го засели получава Хрушчов като ръководител на Украйна: да изпрати около 10 000 колхозници, които колхозите не искат да пуснат, а заедно с украинците там заселват и руснаци. „Т.е. това беше изцяло управленско решение. Не беше дори политическо“, споделя Хрушчова. Управленско в смисъл на административно: щом полуостровът стане украински, възстановяването и заселването му стават грижа на Киев – „възможност проблемът да се прехвърли на Украйна“.

Идеологическата опаковка идва след това: „Понеже Русия не може без идеология, задължително трябва да прикачи нещо идеологическо.“ Решението се обвързва с 300-годишнината от Переяславската рада, която в СССР се чества като „обединение“ на Украйна с Русия. Оттам и вторият смисъл на хода: „Когато Крим става украински, значи и Украйна става повече руска. И това беше управленски ход.“ Прехвърлянето на Крим към състава на Украйна по думите ѝ „просто стиска Украйна в клещи“, привързвайки я дори още по-здраво към Москва. Изводът за днешния спор е юридически. На въпроса чий е Крим отговаря „Легално украински“, а идеята за „изконни“ руски земи нарича „напълно феодална“.

Михаил Шеремет, член на комисията по сигурност в Държавната дума, родом от Крим, определя това като предателство: „Тези изявления са направени в духа на предателите на Русия.“ В същия разговор тя посочва кога според нея е настъпил преходът към диктатура. Преломът за нея е 2023 г., а „още от началото на 2024 г. практически е диктатура“. За метода на Путин казва: „Тази жаба той я вари дълго.“

По-малко от месец по-късно министерството я обявява за чуждестранен агент. В своята онлайн изложба „Защита на суверенитета на руската държава“ поставя до нейното име цитат именно от този канал: „Ако една страна си спомня, че ѝ трябва свобода, веднъж на 25 години, значи тази страна не заслужава тази свобода.“ В записа тя уточнява, че е написала тази мисъл още по време на протестите от 2011 г. В колонка от 13 юли 2026 г. в Project Syndicate нейната диагноза е най-изчерпателна: войната се превърна в принципа, около който е организиран режимът на Путин, и без дълбока политическа промяна траен мир просто няма как да настъпи.

Подредени така, позициите ѝ показват промени в преценката за хода на войната, но неизменна оценка за управляващия режим в Кремъл. През март 2022 г., по преразказа на DW, тя смята, че украинците трябва да преценят какви територии са готови да отстъпят; през април предрича на Русия „позорно излизане“ както в Афганистан; през януари 2024 г. пише, че Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“. Оценката ѝ за генезиса на режима обаче не се променя: Путин, който живее „в съвсем друга вселена“, превръща Русия в диктатура от сталински тип, а към днешна дата войната вече е принципът, около който той е организиран. Критиците ѝ могат да видят в същите думи непоследователност и могат да се позоват на това, че в рамките на седмици тя говори и за отстъпки, и за руски провал. Колебанието обаче е в прогнозите за изхода, а не в отговора кой носи отговорност: от март 2022 г. насам за нея това е война на един диктатор.

На 24 ноември Тверският съд ще вземе решение дали да наложи глобата на Хрушчова. От октомври 2025 г. едно административно наказание по този член е достатъчно, за да може следващо нарушение на закона за чуждестранни агенти да бъде преследвано като престъпление по чл. 330.1 от Наказателния кодекс, за което се предвиждат до две години лишаване от свобода. Затова значението на решението надхвърля размера на глобата: ако съдът наложи наказание сега, всяко следващо нарушение вече носи риск от наказателно дело срещу жена, чиято фамилия стои в учебниците по съветска история.

Около 150 бункера в Ида-Виру, една трета от тях на общинска или частна земя

🇪🇪🛡️🇷🇺 Естония планира да постави 150 бетонни бункера по протежение на Балтийската отбранителна линия в Ида-Виру, най-североизточния окръг в страната, който граничи с Руската федерация по река Нарва. Около 50 от тях ще бъдат разположени на общинска или частна земя. Това посочи министърът на отбраната Мартин Херем в парламентарния час за въпроси към правителството в Рийгикогу. „При изграждането на Балтийската отбранителна линия например в Ида-Виру се предвижда поставяне на около 150 бункера, от които 100 са на държавна земя и около 50 на общинска или частна“, заяви той, цитиран в стенограма на заседанието.

Това е една четвърт от максималния брой, предвиден за цялата страна. Държавният център за инвестиции в отбраната (RKIK), който е отговорен за изграждане на участъка, планира до края на 2027 г. да разположи до 600 бункера в Североизточна и Югоизточна Естония за отделения на Силите за отбрана и доброволческия Съюз за отбрана (Кайтселийт). Бункерите са групирани в опорни пунктове: към бетонните съоръжения се добавят контейнер със строителни инструменти, бетонни „драконови зъби“, бодлива тел и тел за спъване. Пътищата, горите и нивите в зоната до голяма степен остават използваеми и проходими, посочва центърът.

Изказването беше направено в отговор на Арво Алер от Консервативната народна партия (EKRE), избран в Ида-Виру. Депутатът попита дали държавата смята да придобие частните имоти по крайбрежието на река Нарва между едноименния град и Нарва-Йъесуу. Там има много частни земи, а те невинаги принадлежат на естонски граждани, посочи Алер и обясни, че пита заради сериозността на положението, тъй като „от другата страна е Русия“. Министърът отговори, че доколкото знае, такъв план няма. За бункерите в чужди имоти предстоят преговори със собственици, включително частни лица. По думите му вероятните решения са обезщетение за допускане на съоръжението в имота (плащане на собственика, който го допуска), наем и може би изкупуване. „Но някакъв по-голям план държавата да придобие цялата по-широка зона, доколкото знам, в момента няма“, каза Херем.

Сред първите места, избрани за бункери, почти не се срещат частни имоти: от първите 28 само 1 попада в такъв, става ясно от данните на RKIK. Още през януари тогавашният министър Хано Певкур предупреди, че ако противотанковият ров трябва да бъде отдалечен от граничната линия, държавата ще трябва да изкупува повече частни земи, и определи това като риск за спазването на цялостния график. Херем, който командва отбранителните сили от 2018 до 2024 г., положи клетва като негов наследник на 16 септември.

Въпроса за земята по границата постави и вторият депутат от EKRE, взел думата след Алер. Анти Поламетс напомни, че в парламента се разглежда законопроект, който забранява на руски и беларуски граждани без дългосрочно разрешение за пребиваване в ЕС или право на постоянно пребиваване да придобиват имоти в Естония. Поводът е, че руски граждани са изкупували имоти в непосредствена близост до критични обекти, като военното градче на улица „Филтри“ в Талин, Генералният щаб и граничните застави. Кабинетът одобри законопроекта на 2 юли. Забраната обхваща и дружества, чийто действителен собственик попада под нея, няма обратно действие и не засяга отдаването под наем. Първо четене приключи на 15 октомври, а срокът за поправки изтича на 29 октомври. Влизането в сила на законопроекта е планирано за 1 януари 2027 г.

Уточняващият въпрос на Алер беше за младежите и за доброволчески съюз в Ида-Виру. Херем отговори, че Министерство на отбраната е утвърдило младежка политика, с която през следващите 4 години ще увеличи финансирането на дейностите за младежи, включително на младежките организации на Кайтселийт „Млади орли“ и „Домашни дъщери“, както и на обучение за пилотиране на дрон, както и „всичко, свързано с него“. В основните училища темите за отбраната ще бъдат застъпени по-широко в учебните програми в различните предмети. Херем уточни, че политиката обхваща цялата страна, и призна, че не може да каже дали отделни планове съществуват за североизтока.

На въпрос на Поламетс за какво да се отделят средства с приоритет – за леки изтребители или за дронове – министърът представи собствената си оценка за въздушната заплаха. „По моя оценка, ако Естония влезе във военен конфликт с Русия, всеки ден в небето си бихме могли да виждаме 100–200 далекобойни ударни дрона, а до тях около 100 разузнавателни, които летят до 100 км“, каза той. Към тях, по негова преценка, ще се добавят 1500-2000 малки дрона. Според Херем половината далекобойни ударни дронове в Украйна вече са с реактивни двигатели, поради което досегашните средства, включително дроновете прехващачи, стават все по-неефективни. По думите му това означава, че прехващането във въздуха с реактивни самолети става все по-ключово, а Естония вероятно ще започне с пилотирани и по-нататък ще премине към безпилотни.

Последните публични данни за броя бункери по Балтийската отбранителна линия са от края на юни. Тогава подполковник Айнар Афанасиев, инженерен инспектор в Генералния щаб на Силите за отбрана, съобщи за 28 инсталирани бункера и 2 изградени опорни пункта, по един за североизточна и югоизточна Естония. На югоизток е изкопан и противотанков ров с дължина над 10 км, а доставените „драконови зъби“ възлизат на над 20 000. По графика на RKIK всички бункери, до 600 на брой, трябва да са поставени до края на 2027 г.

Хегсет отстрани ръководителя на военното планиране на САЩ преди решението за Иран

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е отстранил генерал-лейтенант Брет Силвия от поста директор на Службата за стратегия, планове и политика на Обединения щаб, по-известна като J-5. Това е звеното, отговорно за изготвяне на военните планове и съгласуването им с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента.

Това е поредно отстраняване на представител на висшето командване и идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп обмисля да поднови ударите срещу Иран след междинните избори за Конгрес на 3 ноември. Първи го съобщи The Atlantic в материал на Нанси Юсеф от вечерта на 28 октомври местно време. Същата вечер решението беше потвърдено от материал на Associated Press, който се позова на служител в сферата на отбраната, и The Hill, който цитира двама американски служители.

Говорител на Обединения щаб изпрати кратко изявление: „Председателят [генерал Дан Кейн], Обединеният щаб и обединените сили изказват най-дълбока благодарност на генерал-лейтенант Брет Силвия и неговото семейство за 32-те години отлична служба на страната ни. Пожелаваме на него и на семейството му всичко най-добро по пътя към нови възможности и следващите етапи от живота им.“ Кабинетът на Хегсет препрати въпросите на The Hill към Обединения щаб, а самият Силвия не отговори на The Atlantic. Официалната му биография вече е свалена от сайта на щаба.

Наследник не е назначен и не е ясно кой поема задълженията. По досегашната практика постът временно се заема от заместника или вицедиректора на службата, докато президентът не номинира нов кандидат и той не бъде утвърден от Сената. Според описанието на Пентагона, J-5 отговаря за подготовката на планове, препоръки и стратегии, с които председателят на Комитета на началник-щабовете съветва президента. Бивш служител от щаба обясни пред The Atlantic защо моментът е така важен: „Точно сега не бихте искали да загубите директора на J-5.“ и добави: „Човекът на този пост е ключова връзка между оперативните сили, политиката на министерството и Белия дом.“

Само анонимни източници посочват причина за отстраняването. Пред The Atlantic служители на Пентагона заявиха, че обяснението е същото като при уволнените преди него: Хегсет е загубил доверие в него. Освен това Силвия не се разбирал с Елбридж Колби, заместник-министъра по политиката, който е третият по ранг в ръководството на Пентагона. Никой от анонимните източници на трите издания не свързва решението за отстраняване с плановете за Иран.

Силвия е вторият директор на J-5, принуден да напусне в рамките на една година. Неговият предшественик генерал-лейтенант Джоузеф Макгий напусна поста през октомври 2025 г. AP и The Atlantic тогава посочиха, че е бил принуден да се пенсионира, а CNN твърди, че Макгий е възразявал на Хегсет и на генерал Кейн по няколко казуса, сред които Русия, Украйна и ударите по нарколодки в Карибско море. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел беше лаконичен: „Генерал Макгий се пенсионира и Министерството на войната е благодарно за службата му.“

Силвия завършва военната академия в Уест Пойнт през 1994 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си във въздушно-десантни и десантно-щурмови части. Многократно служи в Ирак и Афганистан със 101-ва въздушно-десантна дивизия, а от юли 2023 до май 2025 г. е неин командир във Форт Кембъл, щата Кентъки. Преди това е заместник-директор на същата служба J-5, която впоследствие оглавява.

Силвия е поне петият генерал на ключов пост, отстранен от началото на годината. Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски, е принуден да напусне през април, в разгара на кампанията на удари срещу Ислямска република Иран. Това се случи въпреки ролята на армията в попълване на ключови запаси, от които сега има остър недостиг. През същия месец Хегсет отстрани и генерал Дейвид Ходни, началник на командването за трансформация и подготовка на армията, а няколко дни след това и генерал-майор Уилям Грийн-младши, началник на капеланската служба на Сухопътните войски. През юни генерал Крис Донахю, командващ армейските сили в Европа и Африка, се оттегли след разногласия с Хегсет. В миналото Донахю е командир на Delta Force, смятан за един от основните кандидати за началник-щаб на армията. Различните издания посочват различен общ брой на напусналите. The Atlantic брои поне 26 генерали и адмирали, които са напуснали или принудени да се оттеглят, откакто Хегсет пое Пентагона през януари 2025 г. AP говори за близо две дузини висши военни ръководители, включително цивилните министри на Сухопътните войски и на ВМС.

Пентагонът почти никога не посочва причини. По думите на служители причините обикновено попадат в една или повече от три категории. Първата е предишна работа по политики, които Хегсет смята за „woke“, сред които насърчаване на многообразието. Втората е близост с генерали, отхвърлени от администрацията на Тръмп, като бившия председател на Комитета на началник-щабовете Марк Милей. Третата е подозрение, че лицето е изнасло информация в медиите. Посланието, което според The Atlantic достига до военните, е: всеки, който не се чувства достатъчно въодушевен от политическите възгледи и приоритети на министъра, е застрашен.

Уволненията са част от мащабно съкращаване на генералските постове. На 30 септември Хегсет съобщи по време на своя реч в базата на морската пехота в Куантико, че 10% от генералите и адмиралите вече са били освободени. Освен това е наредил съкращението на генералските и адмиралските постове да бъде удвоено до 20% към 1 януари 2027 г. при около 800 такива длъжности към момента. „Аз наричам това търсене на отговорност, и то отдавна закъсняло“, заяви Хегсет пред младши офицери и сержанти. Уволненията срещат съпротива и от демократите, и от републиканците в Конгреса. Демократът Марк Кели, сенатор от Аризона и бивш боен пилот от ВМС, каза през септември: „Той изчиства цяло поколение отлични военни ръководители и ще е нужно цяло поколение, за да се възстановим.“

Силвия беше обект на критики още през 2025 г. Скоро след убийството на консервативния активист Чарли Кърк активистката Лора Лумър поиска в социалните мрежи уволнението на сина му Гавин. Той работи като анализатор на данни във Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), а Лумър му приписа подстрекателска публикация в Instagram. В същото изказване тя насочи вниманието и към бащата: „Номиниран е за трета звезда от Джо Байдън.“ Номинацията на Силвия наистина е внесена в Сената през декември 2024 г., в последните седмици на мандата на Байдън. Лумър завърши с думите, че Хегсет „трябва да провери и работата на бащата на Гавин, генерал-майор Брет Силвия“. Според The Washington Post Гавин Силвия е изпратен в административен отпуск. Обяснението, което служителите дават сега, не споменава този епизод.

От месеци във войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, цари относително затишие. Силите на двете страни стоят едни срещу други във водите на Ормузкия проток: Революционната гвардия пое контрола над него скоро след началото на войната, на което САЩ отговори с блокада на корабоплаването към иранските пристанища. The Atlantic пише, че Централното командване на САЩ (CENTCOM), отговорно за операциите в Близкия изток, е подготвило няколко варианта на действие. Те варират от кратка серия удари срещу ядрени обекти до продължителна кампания, която да доближи иранската икономика до срив и да принуди Техеран да седне на масата за преговори. Тръмп все още не е решил, а удари преди следващата седмица са малко вероятни. Двама дипломати споделиха пред AP, че САЩ са предупредили съюзниците в Близкия изток да се готвят за нови военни действия след изборите и възможен ирански отговор срещу тях.

Междувременно за Близкия изток плават ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) и амфибийната група на десантния кораб USS Makin Island (LHD-8) с 13-и експедиционен отряд на морската пехота, потвърдиха двама американски служители пред Fox News. Заедно те носят 10 000 моряци и морски пехотинци. Ако пристигнат преди някоя от двете ударни групи на USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS George Washington (CVN-73) да се изтегли, в зоната на отговорност на CENTCOM ще има разположени цели 3 ударни групи. Според TWZ това ще е най-голямото присъствие в региона от началото на войната.

На 28 октомври The Wall Street Journal, а след него и Axios съобщиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резаи, един от най-висшите служители по националната сигурност на режима в Техеран с пряк достъп до върховния лидер Моджтаба Хаменей. В него Ванс напомня, че преговорите, които биха предотвратили нови удари, „изискват обсъждане на ядрения въпрос“. Тръмп представи писмото иначе: „По същество става дума да се осигурят доставки, за да се помогне на хора, които не са добре.“

Самите планове за удар едва ли зависят от един генерал. Вариантите вече са разработени в CENTCOM, а до назначаване на наследник на поста, по обичайния ред той се поема от досегашния заместник. Поради тази причина отстраняването надали ще забави решение, което и без това беше отложено за след изборите на 3 ноември. Голямата загуба е за звеното, от което се очаква да съгласува военните планове с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента. То остава без титуляр начело тоно в седмиците, когато САЩ едновременно готвят подновяване на ударите и проучват варианти за продължаване на преговорите. The Atlantic вижда в решението предвестник на поредна вълна от сътресения във висшето ръководство на Пентагона.

Полша ще предаде на Украйна 2 МиГ-29; ресурсът на единия е изтекъл

🇵🇱✈️🇺🇦 Полша ще предаде на Украйна два изтребителя МиГ-29 като част от нов пакет с военна помощ на стойност 50 млн. евро, а ресурсът на единия от тях вече е изтекъл. Решението потвърди генерал-лейтенант от резерва Дариуш Луковски, директор на Департамента за стратегия и отбранително планиране в Министерство на отбраната на Полша, в разговор с Rzeczpospolita, публикуван днес. На въпроса кога ще се случи това, той отговори: „В най-скоро време. Решението е взето и двата МиГ-29 ще бъдат предадени.“ Според изданието срокът за експлоатация на единия самолет е изтекъл и има възможност да бъде използван за части.

Двете машини заминават, без Полша да е получила онова, което искаше в замяна в продължение на година. В края на 2025 г. вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обвърза предаването на останалите полски МиГ-29 с достъп до украинските технологии за дронове и ракети, а на 15 януари 2026 г. заместник-министърът Павел Залевски говореше пред TVP World за под 10 машини. На този етап подобна размяна не се е състояла. Според Rzeczpospolita, трансферът на технологични знания е блокиран предимно на политическо ниво, след като президентът Володимир Зеленски кръсти украинско поделение на героите на Украинската въстаническа армия (УПА). Сега Полша дава два изтребителя от парк, който по собственото ѝ решение предстои да бъде изведен от експлоатация. Условията на договорката за тях не се съобщават. Решението от 29 октомври е по-скоро краят на един стар пазарлък, отколкото подновяването му.

Разривът датира от края на май, когато указ на Зеленски даде почетното наименование „на героите на УПА“ на Отделен център за специални операции „Север“ на Силите за специални операции (ССУ). Украинската въстаническа армия (УПА) се помни в Полша преди всичко с избиването на поляци във Волиния през 1943–1944 г. На 19 юни президентът Карол Навроцки отне ордена „Бял орел“, връчен по-рано на Зеленски. Малко преди това Залевски изрази убеждение, че украинците искат машините да са пригодени за по-съвременни бойни условия, без да има договорено финансиране за това. На 29 юни Косиняк-Камиш обобщи пред Polsat News: „Няма МиГ-ове, защото няма дронове.“ Според него Киев първо приел идеята, но после не е изпълнил договореното. На 3 юли Wirtualna Polska обяви решението на министерството: МиГ-29 постепенно ще бъдат изведени от експлоатация, тъй като ресурсът им изтича, а не е предвидена модернизация. Графикът за това е класифицирана информация, а машините са разположени в авиобаза Малборк. В края на юли разговорите бяха подновени и в средата на август същото издание писа, че могат да заминат до седмици в рамките на договорения обмен.

Със същия аргумент ведомството обясни и сегашния пакет. В писмен отговор до Rzeczpospolita то отбеляза: „Полша готви поредния пакет с помощ за Украйна. Мащабът на подкрепата е ограничен от сигурността на полската държава и ресурсите на въоръжените сили, определяни от началника на Генералния щаб.“ Според писмото дарението включва „техника, която излиза от употреба в полските въоръжени сили или ресурсите ѝ изтичат, такава, която полската армия не би използвала, а може да бъде полезна в Украйна“. Ведомството не дава повече детайли за съдържанието, като се позовава на поверителността на информацията. Задачите на извежданите от експлоатация МиГ-29 вече се изпълняват от полските F-16 и първите 12 корейски FA-50, които достигнаха пълна оперативна готовност п-рано тази година.

Какво още влиза в доставката, научи вестникът. Освен изтребителите Полша ще предаде артилерийски снаряди с калибър 155 и 152 мм, патрони 20×102 мм за шестцевните оръдия на F-16, с които се свалят и руски дронове, както и ракети за преносимия зенитно-ракетен комплекс с малък обсег Piorun на завода Mesko в Скаржиско-Каменна. Украинското министерство на отбраната първо обяви сумата от 50 млн. евро в отчета си от срещата „Рамщайн“ на 8 септември, като добави, че помощта ще съдържа и средства за ПВО. На другия ден тя беше потвърдена от Залевски, а една седмица по-късно заместник-министърът Станислав Вжонтек разкри пред Polskie Radio, че в помощта ще влязат боеприпаси, с които F-16 свалят руски дронове. Патроните за оръдията, които Rzeczpospolita изброява сега, отговарят на това описание.

Извън това дарение Полша ще предаде на Украйна 5 прехващача PAC-3 MSE за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot. Rzeczpospolita описва доставката като международно дарение, което Белият дом ръководи съвместно с НАТО. Други 5 прехващача PAC-3 MSE бяха доставени от Полша в самото начало на годината. Нейните запаси са относително скромни: има 16 пускови установки Patriot в 2 батареи, а от поръчаните 800 единици PAC-3 MSE са доставени под 200. Допълнителни 6 батареи се очакват през 2027–2029 г. Генерал-майор Иренеуш Новак, оперативен командир на видовете въоръжени сили, заяви пред вестника, че Полша трябва да предоставя ракети за Patriot „до декларирания брой, а той е класифицирана информация“. Новак смята, че „никой не говори за масови дарения“ и че страната може да предложи и постсъветска техника, която още е на въоръжение, дори ако тя се нуждае от основен ремонт.

Мащабът на полските дарения е спаднал рязко след първите години на войната. През юли Косиняк-Камиш съобщи, че общата стойност на даренията дотогава е 16,45 млрд. злоти. От тях 14,9 млрд. са от 2022–2023 г. при правителството на „Право и справедливост“. За 2024–2026 г. остават към 1,55 млрд. злоти или 9,4%. Новото дарение, по изчисления на Defence24 над 215 млн. злоти, е близо 1/7 от общата сума за последните 3 години. През 2022–2023 г. Полша предаде и първите 14 изтребителя МиГ-29, в различно техническо състояние.

В деня на публикацията Залевски потвърди пред TVP Info, че за двата МиГ-29 има договорка, а предаването на останалите още се обсъжда. Той допълни, че интересът на украинците към тези самолети е намалял и че предпочитат F-16, Mirage и други съвременни изтребители. Към останалите бройки беше проявен интерес и от правителството на Румен Радев. В началото на август министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че съветските изтребители са нужни само за резервни части. Кабинетът настоява, че трябва да използваме своите МиГ-29 до доставката на всички поръчани F-16, поради което е изпратил запитване за техническото състояние и точния брой на самолетите. Потвърждението идва 9 дни след като Лвовският областен съвет обяви 2027 г. за година на УПА, на Роман Шухевич и на Олег Олжич. На 22 октомври „Европейска правда“ съобщи, позовавайки се на източник в украинското правителство, че Варшава е спряла голям пакет помощ. Говорителят на полското министерство на отбраната Януш Сеймей определи твърденията като неверни. Междувременно резолюцията изчезна от сайта на областния съвет, а заместник-министърът на външните работи Марчин Босацки каза, че хората на Зеленски са уверили полските си партньори, че тя няма да влезе в сила.

Същите факти позволяват и алтернативен прочит. Потвърждението идва девет дни след гласуването в Лвов и седмица след опровержението от властите във Варшава, а Залевски оставя отворен казуса за останалите машини. При този прочит военните доставки продължават независимо от спора за историческата памет, а предаването на повече самолети е напълно възможно. Кога точно е било взето решението, не се уточнява, затова връзка с Лвов не може да бъде установена. Срещу този прочит стоят думите на самото ведомство, решението от юли машините да бъдат изтеглени без модернизация, изтеклият ресурс на единия самолет и признанието на Залевски, че Киев вече гледа към други изтребители. Затова е по-вероятно предаването на двата самолета да са част от процеса по освобождаване от самолетен парк, извеждан от експлоатация, а не начало на нова сделка.

Отговорът ще дадат самолетите, които остават в Малборк. Залевски отбеляза, че разговорите продължават, а решение от юли предвижда извеждането им от експлоатация по класифициран график. Ново предаване на годните изтребители оттам би превърнало 29 октомври в начало на нова доставка. Изтеглянето им по плана от юли би означавало, че Украйна е получила последните 2 самолета от парк, който се извежда от експлоатация.

2 боеприпаса HIMARS унищожиха командния пункт на руски танков полк

🇷🇺🎯🇺🇦 Месеци разузнаване и два боеприпаса от високомобилната реактивна система за залпов огън M142 HIMARS бяха нужни на 33-та отделна механизирана бригада, за да унищожи командния пункт на 26-и танков полк към 47-ма дивизия на 1-ва гвардейска танкова армия н Московския военен окръг – мястото, от което командването на полка управлява своите подразделения. Бригадата обяви удара на 26 октомври с видео в Telegram и Facebook. По думите ѝ пунктът се е намирал на 15 км навътре от зоната на бойните действия. Датата на самия удар не е посочена.

Изстрелването на двете ракети е последната и най-кратка част от операцията. Според надписи във видеото събирането на данни за целта е продължило месеци: разпити на военнопленници, изучаване на местността, прехващане на разговори в радио ефира и анализ на събраната информация. Разузнавачите са уточнявали координатите, докато не са потвърдили окончателно целта, и едва тогава са насочили HIMARS. В кадрите се виждат двата взрива и димът над горска ивица между обработени ниви.

HIMARS изстрелва управляемите ракети GMLRS, чийто обсег по данни на производителя Lockheed Martin надхвърля 70 км. Пусковата установка носи един контейнер с 6 ракети. Украйна използва системата още от лятото на 2022 г. Колесното шаси позволява на разчета да стреля и бързо да напусне позицията. Пункт на 15 км от зоната на бойните действия се намира в рамките на този обсег, поради което решаващото условие се оказва точността на координатите, а не обсегът или точността на ракетите, които са многократно доказали се. 33-та бригада не уточнява какъв точно боеприпас е използван.

Резултатът е описан в публикацията с думите: „Всички, които оцеляха, бягаха с каквото имаха, а останалите загуби на врага още ги броим.“ Надписите в записа са по-подробни. Работата на командния пункт е спряла, а остатъците му е трябвало да бъдат преместени. Управлението на руските звена „от полка до взводовете“ е било нарушено за поне 72 часа, а натискът от малки пехотни групи в участъка, за чиято отбрана отговаря бригадата, е намалял.

Записът включва и прехванати разговори в ефира. В тях се чува как руски военнослужещ казва, че „всички бягат оттам като плъхове от кораба“. Следва ироничният упрек: „Защото трябваше да се преместят, а не да седят 3 години на едно място.“ Втората реплика посочва уязвимостта, на която е стъпила цялата операция. Командният пункт, който не сменя мястото си, може да бъде наблюдаван месеци наред, а координатите му – проверявани многократно до окончателното им потвърждаване.

26-и танков полк влиза в състава на 47-а танкова дивизия на руските сухопътни войски. Сформиран в края на 2021 г. в Мулино, Нижегородска област, той наследи ядрото на разформированата 6-а танкова бригада. Бригадата не посочва участъка, в който е поразен пунктът на полка.

От 30 септември украинската 33-та бригада носи почетното наименование „Дмитро Байда-Вишневецки“, което ѝ беше дадено с указ на президента Володимир Зеленски. Вишневецки е казашки предводител от XVI в. Неговата крепост на остров Мала Хортица се смята за предшественица на Запорожката Сеч.

Това далеч не е първия такъв удар от бригадата с американския комплекс. На 2 август 2025 г. ArmyInform, информационната агенция на Министерство на отбраната на Украйна, обяви, че бойците ѝ са открили руско артилерийско оръдие и са насочили удар с HIMARS по него. Оръдието е унищожено заедно с разчета.

На 26 октомври 2025 г. бригадата съобщи за неуспешен руски щурм при Володимиривка в Донецка област. От 5-те бронирани машини, тръгнали откъм Новоторецке, 3 са затънали в калта и екипажите им са излезли във водата. По струпаните руски сили тогава е стреляла украинската артилерия, включително HIMARS.

Все още няма официално потвърждение за мащаба на руските загуби, но ефектът от удара, описан от 33-та бригада в записа, е друг: най-малко три денонощия нарушено управление от полка до взводовете и силно отслабен натиск на пехотата в защитавания от нея участък.

Седем години за Беседин: каналът, на който руски дипломат отваряше вратите

🇷🇺🕵️🇪🇪 Олег Беседин, един от най-влиятелните рускоезични автори в YouTube в Естония, ще излежи 7 години затвор. На 28 септември Харюският окръжен съд одобри споразумение с прокуратурата, с което той признава две неща: многократно нарушаване на международните санкции и ненасилствена дейност срещу независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Естония. Държавата конфискува имущество за 77 104 евро, от които ще бъдат покрити и разноските по делото.

Делото описва модел, при който Москва не държи пропагандиста на заплата и не му дава заповеди, а само му отваря врати. Един от хората, които са ги отваряли, е бившият руски дипломат Сергей Налобин, изгонен от Естония през март 2022 г. Външното министерство не обяви имената на изгонените, а името на Налобин установиха Delfi и New Lines. Според прокуратурата Налобин е осигурявал на Беседин полезни контакти и е помагал интервютата му да стигнат до по-широка публика. В кореспонденцията им Беседин го моли да го насочи как да действа занапред. Така връзката е описана в доклад на BECID, финансирана от ЕС балтийска мрежа от проверители на факти и разследващи журналисти. Докладът се основава на разследване на Delfi и Eesti Ekspress.

Според обвинението поне от май 2022 г. Беседин участва в операции за влияние, насочени срещу Естония и дирижирани от Русия, и поддържа връзка с руски държавни органи и служители. Нарушава санкциите по два начина. Допуска контролиран от него канал TVN да излъчва програми на санкционирана руска медия. Продава и правата върху 3 свои документални филма на санкционирана руска държавна медийна агенция. Държавният прокурор Таави Перн отбеляза пред TV3, че Беседин е получавал приходи от продажбата на документални филми на руски телевизионен канал. Според BECID купувачът е „Россия сегодня“, а сумата е близо 15 000 евро. Byline Times пише за 2 филма, продадени на RT. „Според доказателствата Олег Беседин е навредил пряко на сигурността на Естония и е спечелил от това престъпни доходи“, отбелязва Перн при сключване на споразумението. Присъдата включва 6 години и половина за престъпление срещу държавата и 2 години и 9 месеца за нарушаване на санкциите, като по-тежкото наказание поглъща частично по-лекото и общият срок е 7 години. Беседин се намира в ареста от ноември 2025 г., когато е задържан от Полицията за сигурност (KAPO), и ще може да поиска условно предсрочно освобождаване след 2 години и половина.

Разследването на Delfi и Eesti Ekspress не открива офицер за връзка. Прокурорите и службите за сигурност описват човек, който разпространява удобни за Кремъл тези главно защото съвпадат с неговите собствени възгледи. Хора, свързани с руските държавни институции, улесняват работата и разширяват влиянието му. Основният му постоянен доход идва от самата платформа: постъпленията на Беседин от реклама в YouTube са достигали 5000–7000 евро на месец, понякога и повече. Пред TV3 Перн обясни, че обвинението третира и тези плащания като престъпен доход. Пари от Руската федерация също има. Освен приходите от филми, полицията е иззела от дома му големи суми в рубли, чийто произход остава необяснен.

Интервютата на Беседин с видни пропагандисти от Москва са събрали над 40 млн. гледания. Според Byline Times, каналът години наред получава подкрепа от лица, близки до Службата за външно разузнаване (СВР) и Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Изданието дава пример от 2024 г. Две от интервютата, които развиват тезата на Кремъл за превъзходство на руската балистична ракета със среден обсег „Орешник“, събират съответно 2,8 и 2,4 млн. гледания.

Мрежата дава на Беседин онова, което обикновеният блогър няма: достъп до видни медийни фигури и лица от държавни и силови структури. Налобин го свързва и с АНО „Диалог“, организация към администрацията на руския президент, санкционирана от ЕС заради пропаганда и операции за влияние. Беседин е проявявал интерес към нейната Глобална мрежа за проверка на фактите, представяща тезите на Кремъл под формата на проверка на твърдения. Осигурява техническа подкрепа и за събития на Института на страните от ОНД, включително конференция със заглавие „Етноцид на руските сънародници в Прибалтика“, която представя Естония и Латвия като враждебни режими, които се готвят за война.

Delfi анализира 23 негови интервюта и открива повтарящи се послания. Русия не напада, а само отговаря на НАТО, Украйна и Прибалтика. Рускоговорящите в Естония са обект на систематично преследване. Украйна се управлява от „колективния Запад“, а европейските страни жертват собствените си народи и икономики. Следователите са открили и хиляди запитвания към ChatGPT. С тях Беседин е карал инструмента да пише текстове с по-радикална проруска позиция и е създавал рекламни изображения, които показват Естония в лоша светлина, а Русия – в добра.

Името на Налобин е познато в Лондон. В периода 2010-2015 г. той е първи секретар в политическия отдел на руското посолство в страната. Сергей Кристо, роден в Русия британски гражданин и виден активист на Консервативната партия, разказва, че през 2010 г. Налобин му предлага да връзка с руски компании, готови да даряват на партията. Кристо веднага съобщава за предложението на MI5. По думите му отговорът е, че службата не разполага с доказателства Налобин да е нещо друго освен дипломат. През 2012 г. той участва в организирането на прием за групата „Консервативни приятели на Русия“, която след публичен скандал е преименувана на Westminster Russia Forum и се саморазпуска през март 2022 г. През 2015 г. той напуска Обединеното кралство. През 2018 г. Форин офис потвърждава, че не е бил изгонен, а заминава, след като визата му изтича, докато New Lines пише, че Министерството на вътрешните работи отнема разрешението му за престой. В Талин идва като министър-съветник през септември 2019 г. Докато Руската федерация няма акредитиран посланик, той ръководи посолството като временно управляващ. Украинската група за разузнаване от открити източници Molfar го открива в изтекъл списък на предполагаеми служители на СВР, а Byline Times цитира украински и естонски източници, според които той е офицер от разузнаването.

Самата прокуратура не твърди повече, отколкото може да докаже. „В обвинението не е посочено конкретно сътрудничество на Беседин с която и да е разузнавателна служба“, споделя Перн пред TV3. „Посочили сме обаче сътрудничество например с Министерство на външните работи на Руската федерация.“ Като партньор обвинението назовава и Института на страните от ОНД. Естонската присъда описва как работи моделът, без за това да е необходимо да се доказва кой е Налобин. Британската страна не е изяснила по този начин как действа моделът. Докладът на парламентарната комисия по разузнаване и сигурност за Русия от 21 юли 2020 г. констатира, че правителството „не е виждало, нито е търсило доказателства за успешна намеса“ в демократичните процеси на Обединеното кралство. Комисията така и не е получила оценка на руските опити за намеса след референдума за Брекзит.

Това не значи, че британската държава не преследва руското влияние по съдебен път. На 21 ноември 2025 г. бившият лидер на Reform UK в Уелс Нейтън Гил получава 10 години и половина затвор. Той се признава за виновен, че е взел подкупи от проруския украински политик Олег Волошин срещу изявления в Европейския парламент. Във въпросното дело британският съд наказа класическия модел, в който влиянието се поръчва. При Беседин основната връзка с Москва се поддържа с контакти, гости в интервюта и разпространение на съдържание, а редовните плащания идват от самата платформа. Самата дейност на Налобин би могла да се разглежда като дипломатическа, а не като разузнавателна. През 2022 г. New Lines пише, че непосредствени доказателства за шпионаж няма. След Лондон той оглавява отдела за развитие на цифровата дипломация в Министерство на външните работи на Руската федерация, докато в Талин е известен със своята активност в социалните мрежи. Депутатът Марко Михкелсон разказва, че Налобин често го отбелязва в пропагандните си статии. Контактите, описани от прокуратурата, се вписват в профила на служител по информационни въпроси. За модела обаче разликата е малка: блогърът получава същия достъп независимо дали вратата му отваря посолството, или службата.

Естония не е заявявала официално дали Налобин е разузнавач. Годишникът на KAPO, който обикновено излиза през април, ще покаже дали служба за сигурност на държава от НАТО ще го назове като такъв. Ако това се случи, оценката, която днес стъпва на изтекъл списък и неуточнени източници в Украйна и Естония, ще се превърне в официално твърдение на държава. При това ще се отнася за човек, когото MI5 е считала за най-обикновен дипломат.

Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Опят приживе: американският парашутист, който воюва в Червената армия

🇺🇸🤝🇷🇺 През септември 1944 г. родителите на парашутиста Джоузеф Байърли от Мъскигон, Мичиган, получиха телеграма от Министерство на войната: техният син е загинал на бойното поле на Франция. В местната църква отслужиха опело, а градският вестник отпечата некролога му. Байърли беше жив. По това време го прехвърляха от един германски лагер за военнопленници в друг, а през януари 1945 г. той избяга на изток и вече около месец воюва в редиците на танков батальон от Червената армия. 6 десетилетия по-късно синът му Джон Байърли пристигна в София като посланик на САЩ, след което замина за Москва.

Историята е документирана от Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, от стенограма по време на церемония в Белия дом през 1994 г. и от руските музеи, които му посветиха изложба през 2010 г. Байърли е единственият известен американски военнослужещ, воювал на фронта както в Червената, така и американската армия.

Църквата в Сен Ком дю Мон

Байърли е роден на 25 август 1923 г. в Мъскигон като пето дете в своето семейство. При Голямата депресия семейството остава без дом, след като бащата губи работата си във фабриката. В гимназията става отличен лекоатлет, но след Пърл Харбър отказва стипендия от частния католически университет Нотр Дам и вместо това постъпва в армията.

Преминава парашутна подготовка в лагера Токоа в щата Джорджия и бива обучен за свързочник и сапьор в 506-и парашутно-пехотен полк на 101-ва въздушно-десантна дивизия. Другарите му го наричат Jumpin' Joe, Скачащия Джо.

В нощта на десанта в Нормандия, 6 юни 1944 г. германската зенитна артилерия поразява товарен самолет C-47 Skytrain още над брега и Байърли скача по-рано от около 110 метра височина. Пада върху покрива на църква в Сен Ком дю Мон, плъзга се по него до земята, но в цялата тази суматоха изгубва връзка с частта си.

Няколко дни воюва сам. Взриви електроцентрала и прекъсна вражески свързочни линии. След това го плениха.

Мъртвецът с чуждите жетони

Оттук нататък съдбата му тръгва по две необикновени сюжетни линии. Немски войник облича униформата на Байърли и носи неговите идентификационни жетони. Германецът загива, а когато американски войници намират тялото, го разпознават по жетоните като Джоузеф Байърли. Военното министерство го вписва като убит в бой на 10 юни 1944 г. Телеграмата стигна до Мъскигон през септември, а след нея дойдоха опелото и некрологът.

Седем затвора за седем месеца

Истинският Байърли междувременно минава през германски затвори и лагери за военнопленници. Според данни на Националния музей на Втората световна война за около 7 месеца той преминава през 7 затвора и лагера, сред които Шталаг XII-A и Шталаг III-C. Пленниците са принудени да преминат пеша през Париж, но после цяла седмица пътуват в тесни товарни вагони, натъпкани по 80 души във всекйи, докато влакът бива обстрелван от въздуха.

Два пъти успява да избяга и двата пъти е арестуван още веднъж. Веднъж с други двама пленници скочи от влак, който пътуваше на изток. Мислеха, че отиват към Русия и свободата, но се заблудиха и по грешка се качиха на влак, който ги откара в Берлин. Един цивилен ги предаде на Гестапо. Там Байърли беше пребит, измъчван и обвинен, че е американски шпионин, спуснат с парашут над Берлин. Според по-късни разкази Гестапо се е канело да разстреля пленниците. Офицери от редовната армия се намесили, защото тайната полиция няма правомощия над военнопленници, и Байърли е върнат обратно в лагер.

„Американски другар“

В началото на януари 1945 г. Байърли успява да избяга за трети път, от Шталаг III-C край Алт Древиц. Тогава лагерът се намира в източната част на Германия, а днес мястото се намира до полското село Джевице. Този път бягството успява. Тръгна на изток към съветските войски, по посока на артилерийската канонада.

Бягството струва живота на двама от спътниците му. Байърли го описва в запис, направен преди смъртта му и излъчен по NPR през 2010 г. „Изскочихме и хукнахме през ниските борове. И тогава охраната откри огън. Двамата, които избягаха с мен, бяха убити, а аз достигнах до потока.“ Тръгна надолу по течението, тъй като пазачите бяха пуснали кучетата.

След около седмица стига до съветски танкисти. Излиза срещу тях с вдигнати ръце и кутия цигари Lucky Strike. Извика единствените думи, които знаеше на руски: „Американски другар!“ Подейства. Байърли иска да остане при тях и те се съгласяват.

Частта е батальон от 1-ва гвардейска танкова бригада, а политическият комисар знае малко английски. „Казах му, че съм американец, избягал военнопленник, и че искам да тръгна с него и да победим Хитлер. А той каза не, че не мога“, спомня си Байърли в записа. Решението взима жената, която командва батальона: когато комисарят ѝ споделя за случая, тя отговаря с „да, да“. Американските източници отбелязват името ѝ: гвардейски капитан Александра Самусенко. Руските източници описват длъжността ѝ различно: в началото на 1945 г. е офицер за свръзка в щаба на бригадата, а според някои сведения заместник-командир на 1-ви танков батальон. По същите данни е единствената жена танкист в 1-ва гвардейска танкова армия. Родена през 1922 г. в беларуската Гомелска област, Самусенко загива от раните си на 3 март 1945 г. до Цюлцефиц, днешно Сулишевице в Полша. Дотогава е наградена с орден „Червена звезда“ и орден „Отечествена война“ I степен, а втори орден „Отечествена война“, II степен, ѝ се присъжда посмъртно.

Около месец американският парашутист настъпва в редиците на бригадата. Танкистите ценят отличните му сапьорски умения. Той пък научава новите си другари на бойната песен на Notre Dame, университета, чиято стипендия по-рано е отказал.

Пикиращите бомбардировачи

В началото на февруари 1945 г. германски пикиращи бомбардировачи нападат колоната и Байърли е тежко ранен в крака. Съветските лекари го евакуират във военна болница в Ландсберг ан дер Варте, днес Гожов Велкополски в Полша.

Там при него идва маршал Георгий Жуков, командващият 1-ви Белоруски фронт. „Маршал Жуков посети болницата, дойде до леглото ми и с преводач поиска да знае името ми и как съм попаднал там“, разказва Байърли. Жуков го пита дали може да направи нещо за него, а американецът отговаря, че няма нито един документ, с който да докаже кой е. На другия ден преводачът му носи плик с писмо, написано изцяло на руски, и му казва, че с него ще стигне, където поиска.

Посолството, което не му повярва

С писмото Байърли се включва в съветска военна колона и през февруари 1945 г. стига до американското посолство в Москва. Там не му вярват: за американската държава Джоузеф Байърли е мъртъв от юни 1944 г. Посолството го настанява в хотел „Метропол“ под охраната на морски пехотинци, докато пръстовите му отпечатъци не потвърждават кой е.

На 21 април 1945 г. Байърли се прибира в Мичиган, само 19 дни преди Нацистка Германия да капитулира. Уволнява се от армията през ноември същата година, а след това в продължение на 28 години работи за корпорация Brunswick, откъдето се пенсионира като ръководител на експедицията. През 1946 г. се жени за ДжоАн Холоуел в същата църква и пред същия свещеник, който две години по-рано е отслужил опелото му.

Розовата градина

Половин век по-късно историята му става част от официалните изказвания на двамата държавни глави. На 27 септември 1994 г. по време на официалното посещение на руския президент Борис Елцин във Вашингтон американският президент Бил Клинтън отдава почит на американски и руски ветерани от Втората световна война. В речта си в Розовата градина на Белия дом той разказва необикновената история за Байърли: „През 1944 г. Джоузеф Байърли скочи с парашут над Франция със 101-ва въздушно-десантна дивизия, но е пленен и откаран в лагер в Германия. Той обаче избяга, включи се към настъпващите руски войски и се сражава за руска армейска част, докато тя настъпваше към Берлин.“

Клинтън продължи: „Докато обслужваше оръдието на руски танк, Джоузеф Байърли беше ранен, но руски лекари спасиха живота му.“ След това представи и сина му: „Синът му, Джон Байърли, работи тук, в Белия дом, като един от съветниците ми по руските въпроси.“ По това време Джон Байърли е директор по Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност. Президентът помоли двамата да станат и публиката ги аплодира.

Синът в София и Москва

Джон Байърли е роден през 1954 г. в Мъскигон и постъпва на работа в Държавния департамент през 1983 г. Първите му назначения в дипломацията го изпращат в Москва, а между 1985 и 1987 г. работи в посолството на САЩ в София. Подробности за участието на своя баща във войната Джон научава едва когато пристига в Москва за първи път с правителствена делегация. „Измъкнах от него още малко от тази история и накрая открихме достатъчно, за да му уредим виза да дойде тук през 1979 г.“, споделя той за NPR. Тогава Джоузеф Байърли се среща със Съветския комитет на ветераните от войната. По-големият му брат Джоузеф Байърли II служи във Виетнам в същата 101-ва въздушно-десантна дивизия, в която скача с парашут техния баща.

Джоузеф Байърли почива в съня си от сърдечна недостатъчност на 12 декември 2004 г. по време на визита в Токоа, щата Джорджия. През април 2005 г. е погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън.

3 месеца по-късно на 9 юли 2005 г. Джон Байърли е назначен за американски посланик в България. Връчва акредитивните си писма на 8 септември 2005 г. и остава в София до заминаването си за Москва на 28 юни 2008 г. Там връчва акредитивните си писма на 18 септември 2008 г. и остава посланик до 4 януари 2012 г.

През 2010 г. Русия посвещава изложба с 260 експоната: медали, униформа, снимки и документи от плена, на неговия баща. Тя е открита на 18 февруари в Руския музей в Санкт Петербург, а след това е показана от Централния музей на Великата отечествена война на Поклонная гора в Москва и в Псковския Кремъл. При откриването в Санкт Петербург посланикът говори на руски. Според Associated Press той заявява, че двете нации описват баща му като герой, но самият той никога не е смятал себе си за такъв. „Той винаги казваше, че истинските герои са онези, които не са се върнали от войната“, цитира го агенцията.

В Москва половината музиканти в оркестъра на откриването са американски военни. Оркестърът изпълнява и бойния марш на Нотр Дам. Джон Байърли обяснява пред NPR какво означава тази история за работата му: „Историята на баща ми, фактът, че е воювал с Червената армия, макар и за кратко към края на войната, ми отвори много врати. Тя ми дава много по-стабилна основа да се обърна към руснаците, много от които все още гледат на САЩ с голямо подозрение.“

През 2005 г. на стената на църквата в Сен Ком дю Мон поставят табела в памет на Джоузеф Байърли, а през 2014 г. – и постоянна плоча. В селото в Нормандия, където през нощта на десанта той каца върху покрива на църква, на 3 юни 2024 г. преименуват улица на Rue Joe Beyrle. Преди откриването на табелата говори Джон Байърли, вече бивш посланик в Москва.

Военното разузнаване на САЩ отчита над 510 китайски спътника за наблюдение

🇨🇳🛰️🇺🇸 Китай разполага с над 510 спътника за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), над три пъти повече, отколкото през 2018 г. Тези в ниска орбита могат да снимат всяка точка на Земята за не повече от 30 минути. Това гласи оценка в доклада Challenges to Security in Space 2026, публикуван на 26 октомври от Агенцията за военно разузнаване на САЩ (DIA), който съдържа актуални данни за юли. Това е третото издание на поредицата след 2019 и 2022 г. и описва космическите програми на Китай, Русия, Иран и Северна Корея като заплаха за космическите системи на САЩ и съюзниците.

Броят включва не само апарати със строго военно предназначение. Самата DIA отбелязва, че много от тях формално обслужват граждански и търговски мисии, но двойната им употреба и вероятно политиката на военно-гражданско сливане означават, че събраните от тях данни и снимки могат да бъдат използвани от Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Сателитният флот осигурява оптични снимки, радарни изображения, електронно и радиотехническо разузнаване, т.е. прихващане на емисиите на чужди радари и средства за връзка. Самото „510+“ не е ново. Космическите сили на САЩ посочват същия брой за китайски ISR спътници в своята. справка за космическите заплахи още в изданието от 21 февруари 2025 г. DIA цитира версията ѝ от юли 2026 г. В нея общият брой китайски апарати в орбита е 1506, така че близо една трета от тях са годни за наблюдение.

Апаратите в геосинхронна и ниска орбита вършат различна работа. Първите летят на височина под 2000 км, минават бързо над всяка точка и затова са нужни в голям брой: колкото повече са, толкова по-кратко е чакането до следващото прелитане. DIA заимства оценката за 30-те минути от анализ на The Economist от март 2024 г. Геосинхронните, на около 36 000 км, остават над една и съща точка на екватора и по думите на доклада осигуряват „постоянно покритие без забавяне“. През 2023 г. Китай изведе на такава височина Ludi-Tance-4 – първия в света радарен спътник от този клас, който подсигурява постоянно наблюдение на голяма част от Индо-Пасифика. Радарът със синтезирана апертура вижда през облаци и нощем, затова картината от него не зависи от времето над океана.

Докладът посочва изрично срещу какво са насочени тези подобрения – увеличават способността на Китай да следи американските и съюзническите самолетоносачи, експедиционни ударни групи (десантни кораби с морска пехота и ескорт) и разположените въздушни крила в целия Тихи океан. Флотът като цяло би могъл да подпомага „глобалното наблюдение, проследяване и прицелване“ на американски и съюзнически сили – особено Корейския полуостров, Тайван, Филипините, в Индийския океан и Южнокитайско море. Справката на Космическите сили стига до следващия извод: подобрените космически способности на НОАК, заедно с нарастващия ѝ арсенал от оръжия с голям обсег, позволяват прецизни удари от разстояние по американски и съюзнически сили. Звено между засичането и удара са спътниците за ретранслация, които по описанието на DIA пренасят данните за прицелване от разузнавателните апарати до военните командни центрове.

Ръстът се дължи на невиждан досега за Китай темп на изстрелвания. Според доклада годишният брой на изстрелвания е скочил от 22 през 2016 г. до 93 през 2025 г. За същия период броят изведени в орбита за година спътници е скочил от 40 на 384. Космическите сили отчитат 37 изстрелвания до края на юни 2026 г. и цел от 140 за цялата година. Голяма част от новите апарати обаче са комуникационни: към юли в орбита са 177 спътника на държавната мрежа Guowang и 238 на търговската Qianfan. И двете са огромни сателитни мрежи, замислени да се конкурират със западните услуги като Starlink.

Независимите сметки дават по-сдържана картина. Тод Харисън, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество (AEI), упрекна DIA пред Breaking Defense, че не уточнява какво точно брои и не дава никакъв контекст. Според неговото преброяване действащите китайски спътници за наблюдение и метеорология са нараснали от 141 през 2018 г. до 541 в края на октомври 2026 г. Само тези за наблюдение сред тях са скочили от 124 на 453. Според Харисън кривата на растежа се е изравнила през последните години. Американският флот от същия клас по неговите сметки наброява 643 апарата, при 298 през 2018 г. и според него сега расте по-бързо от китайския. За целия период китайският флот е нараснал почти 4 пъти, а американският – малко над 2 пъти, но по абсолютен брой Китай все още не е настигнал САЩ.

Част от доклада, посветена на Русия, описва точно обратна тенденция. Серия от тежки провали затрудниха производството, изстрелването и поддръжката на военните разузнавателни спътници, затова все по-често Москва възлага военни задачи на своите граждански системи. Освен това много разузнавателни спътници наближават или вече надхвърлиха проектния си ресурс. Космическите сензори подпомагат прицелването на руските противокорабни крилати ракети. DIA проследява и китайската подкрепа за руската космическа програма.

През юли 2022 г. тогавашният директор на „Роскосмос“ Юрий Борисов призна, че западните санкции върху електронните компоненти засягат производството на спътници, а през януари 2023 г. заяви, че страната се е договорила да купува компоненти за космически апарати от Китай. През ноември 2022 г. ЧВК „Вагнер“ сключи договори с китайски търговски оператори за два спътника за заснемане на земната повърхност и снимки в подкрепа на своите операции в Украйна и Африка, а Spacety  радарни изображения на Украйна. DIA пише също, че Русия разработва спътник, предназначен да носи ядрено оръжие, въпреки че Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява извеждането на такова оръжие в орбита около Земята.

Държавният Global Times отговори на 27 октомври с коментар на военния анализатор Сун Джунпин, според когото САЩ представя Китай и Русия като заплаха, за да оправдае собственото си въоръжаване в космоса – по думите му класически случай на крадец, който вика „дръжте крадеца“. Изданието припомня документа с позицията на Министерство на външните работи на Китай от 23 октомври, който алармира относно риска от надпревара във въоръжаването в космоса и призова към държавите да застанат срещу офанзивните военни политики там.

Докладът описва преди всичко първото звено от веригата между засичане на самолетоносач и нанасяне на удара по него – способността да бъде видян. 30-те минути показват колко бързо може да се получи снимка на дадена точка, а не колко дълго може да се следи кораб в движение. Прицелването изисква още пренос на данните и ракета, която да достигне целта. Все пак е вероятно американска ударна група в западната част на Тихия океан вече да не може да остане дълго незабелязана: геосинхронният радар гледа постоянно, а нискоорбиталните спътници минават често. Колко бързо се сгъстява мрежата, е по-спорно. Изравнената крива на Харисън сочи по-бавен растеж, отколкото внушава утрояването, а официалните данни не позволяват това да се провери: от февруари 2025 г. те повтарят долната граница „510+“, зад която може да стои и неотчетено увеличение. Затова спорът ще бъде решен от първото преброяване, което замени тази граница с точно число – то ще покаже дали китайският разузнавателен флот още расте с темпа от първите години, или кривата наистина се е изравнила.

Опят приживе: американският парашутист, който воюва в Червената армия

🇺🇸🤝🇷🇺 През септември 1944 г. родителите на парашутиста Джоузеф Байърли от Мъскигон, Мичиган, получиха телеграма от Министерство на войната: техният син е загинал на бойното поле на Франция. В местната църква отслужиха опело, а градският вестник отпечата некролога му. Байърли беше жив. По това време го прехвърляха от един германски лагер за военнопленници в друг, а през януари 1945 г. той избяга на изток и вече около месец воюва в редиците на танков батальон от Червената армия. 6 десетилетия по-късно синът му Джон Байърли пристигна в София като посланик на САЩ, след което замина за Москва.

Историята е документирана от Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, от стенограма по време на церемония в Белия дом през 1994 г. и от руските музеи, които му посветиха изложба през 2010 г. Байърли е единственият известен американски военнослужещ, воювал на фронта както в Червената, така и американската армия.

Църквата в Сен Ком дю Мон

Байърли е роден на 25 август 1923 г. в Мъскигон като пето дете в своето семейство. При Голямата депресия семейството остава без дом, след като бащата губи работата си във фабриката. В гимназията става отличен лекоатлет, но след Пърл Харбър отказва стипендия от частния католически университет Нотр Дам и вместо това постъпва в армията.

Преминава парашутна подготовка в лагера Токоа в щата Джорджия и бива обучен за свързочник и сапьор в 506-и парашутно-пехотен полк на 101-ва въздушно-десантна дивизия. Другарите му го наричат Jumpin' Joe, Скачащия Джо.

В нощта на десанта в Нормандия, 6 юни 1944 г. германската зенитна артилерия поразява товарен самолет C-47 Skytrain още над брега и Байърли скача по-рано от около 110 метра височина. Пада върху покрива на църква в Сен Ком дю Мон, плъзга се по него до земята, но в цялата тази суматоха изгубва връзка с частта си.

Няколко дни воюва сам. Взриви електроцентрала и прекъсна вражески свързочни линии. След това го плениха.

Мъртвецът с чуждите жетони

Оттук нататък съдбата му тръгва по две необикновени сюжетни линии. Немски войник облича униформата на Байърли и носи неговите идентификационни жетони. Германецът загива, а когато американски войници намират тялото, го разпознават по жетоните като Джоузеф Байърли. Военното министерство го вписва като убит в бой на 10 юни 1944 г. Телеграмата стигна до Мъскигон през септември, а след нея дойдоха опелото и некрологът.

Седем затвора за седем месеца

Истинският Байърли междувременно минава през германски затвори и лагери за военнопленници. Според данни на Националния музей на Втората световна война за около 7 месеца той преминава през 7 затвора и лагера, сред които Шталаг XII-A и Шталаг III-C. Пленниците са принудени да преминат пеша през Париж, но после цяла седмица пътуват в тесни товарни вагони, натъпкани по 80 души във всекйи, докато влакът бива обстрелван от въздуха.

Два пъти успява да избяга и двата пъти е арестуван още веднъж. Веднъж с други двама пленници скочи от влак, който пътуваше на изток. Мислеха, че отиват към Русия и свободата, но се заблудиха и по грешка се качиха на влак, който ги откара в Берлин. Един цивилен ги предаде на Гестапо. Там Байърли беше пребит, измъчван и обвинен, че е американски шпионин, спуснат с парашут над Берлин. Според по-късни разкази Гестапо се е канело да разстреля пленниците. Офицери от редовната армия се намесили, защото тайната полиция няма правомощия над военнопленници, и Байърли е върнат обратно в лагер.

„Американски другар“

В началото на януари 1945 г. Байърли успява да избяга за трети път, от Шталаг III-C край Алт Древиц. Тогава лагерът се намира в източната част на Германия, а днес мястото се намира до полското село Джевице. Този път бягството успява. Тръгна на изток към съветските войски, по посока на артилерийската канонада.

Бягството струва живота на двама от спътниците му. Байърли го описва в запис, направен преди смъртта му и излъчен по NPR през 2010 г. „Изскочихме и хукнахме през ниските борове. И тогава охраната откри огън. Двамата, които избягаха с мен, бяха убити, а аз достигнах до потока.“ Тръгна надолу по течението, тъй като пазачите бяха пуснали кучетата.

След около седмица стига до съветски танкисти. Излиза срещу тях с вдигнати ръце и кутия цигари Lucky Strike. Извика единствените думи, които знаеше на руски: „Американски другар!“ Подейства. Байърли иска да остане при тях и те се съгласяват.

Частта е батальон от 1-ва гвардейска танкова бригада, а политическият комисар знае малко английски. „Казах му, че съм американец, избягал военнопленник, и че искам да тръгна с него и да победим Хитлер. А той каза не, че не мога“, спомня си Байърли в записа. Решението взима жената, която командва батальона: когато комисарят ѝ споделя за случая, тя отговаря с „да, да“. Американските източници отбелязват името ѝ: гвардейски капитан Александра Самусенко. Руските източници описват длъжността ѝ различно: в началото на 1945 г. е офицер за свръзка в щаба на бригадата, а според някои сведения заместник-командир на 1-ви танков батальон. По същите данни е единствената жена танкист в 1-ва гвардейска танкова армия. Родена през 1922 г. в беларуската Гомелска област, Самусенко загива от раните си на 3 март 1945 г. до Цюлцефиц, днешно Сулишевице в Полша. Дотогава е наградена с орден „Червена звезда“ и орден „Отечествена война“ I степен, а втори орден „Отечествена война“, II степен, ѝ се присъжда посмъртно.

Около месец американският парашутист настъпва в редиците на бригадата. Танкистите ценят отличните му сапьорски умения. Той пък научава новите си другари на бойната песен на Notre Dame, университета, чиято стипендия по-рано е отказал.

Пикиращите бомбардировачи

В началото на февруари 1945 г. германски пикиращи бомбардировачи нападат колоната и Байърли е тежко ранен в крака. Съветските лекари го евакуират във военна болница в Ландсберг ан дер Варте, днес Гожов Велкополски в Полша.

Там при него идва маршал Георгий Жуков, командващият 1-ви Белоруски фронт. „Маршал Жуков посети болницата, дойде до леглото ми и с преводач поиска да знае името ми и как съм попаднал там“, разказва Байърли. Жуков го пита дали може да направи нещо за него, а американецът отговаря, че няма нито един документ, с който да докаже кой е. На другия ден преводачът му носи плик с писмо, написано изцяло на руски, и му казва, че с него ще стигне, където поиска.

Посолството, което не му повярва

С писмото Байърли се включва в съветска военна колона и през февруари 1945 г. стига до американското посолство в Москва. Там не му вярват: за американската държава Джоузеф Байърли е мъртъв от юни 1944 г. Посолството го настанява в хотел „Метропол“ под охраната на морски пехотинци, докато пръстовите му отпечатъци не потвърждават кой е.

На 21 април 1945 г. Байърли се прибира в Мичиган, само 19 дни преди Нацистка Германия да капитулира. Уволнява се от армията през ноември същата година, а след това в продължение на 28 години работи за корпорация Brunswick, откъдето се пенсионира като ръководител на експедицията. През 1946 г. се жени за ДжоАн Холоуел в същата църква и пред същия свещеник, който две години по-рано е отслужил опелото му.

Розовата градина

Половин век по-късно историята му става част от официалните изказвания на двамата държавни глави. На 27 септември 1994 г. по време на официалното посещение на руския президент Борис Елцин във Вашингтон американският президент Бил Клинтън отдава почит на американски и руски ветерани от Втората световна война. В речта си в Розовата градина на Белия дом той разказва необикновената история за Байърли: „През 1944 г. Джоузеф Байърли скочи с парашут над Франция със 101-ва въздушно-десантна дивизия, но е пленен и откаран в лагер в Германия. Той обаче избяга, включи се към настъпващите руски войски и се сражава за руска армейска част, докато тя настъпваше към Берлин.“

Клинтън продължи: „Докато обслужваше оръдието на руски танк, Джоузеф Байърли беше ранен, но руски лекари спасиха живота му.“ След това представи и сина му: „Синът му, Джон Байърли, работи тук, в Белия дом, като един от съветниците ми по руските въпроси.“ По това време Джон Байърли е директор по Русия, Украйна и Евразия в Съвета за национална сигурност. Президентът помоли двамата да станат и публиката ги аплодира.

Синът в София и Москва

Джон Байърли е роден през 1954 г. в Мъскигон и постъпва на работа в Държавния департамент през 1983 г. Първите му назначения в дипломацията го изпращат в Москва, а между 1985 и 1987 г. работи в посолството на САЩ в София. Подробности за участието на своя баща във войната Джон научава едва когато пристига в Москва за първи път с правителствена делегация. „Измъкнах от него още малко от тази история и накрая открихме достатъчно, за да му уредим виза да дойде тук през 1979 г.“, споделя той за NPR. Тогава Джоузеф Байърли се среща със Съветския комитет на ветераните от войната. По-големият му брат Джоузеф Байърли II служи във Виетнам в същата 101-ва въздушно-десантна дивизия, в която скача с парашут техния баща.

Джоузеф Байърли почива в съня си от сърдечна недостатъчност на 12 декември 2004 г. по време на визита в Токоа, щата Джорджия. През април 2005 г. е погребан с пълни военни почести в Националното гробище в Арлингтън.

3 месеца по-късно на 9 юли 2005 г. Джон Байърли е назначен за американски посланик в България. Връчва акредитивните си писма на 8 септември 2005 г. и остава в София до заминаването си за Москва на 28 юни 2008 г. Там връчва акредитивните си писма на 18 септември 2008 г. и остава посланик до 4 януари 2012 г.

През 2010 г. Русия посвещава изложба с 260 експоната: медали, униформа, снимки и документи от плена, на неговия баща. Тя е открита на 18 февруари в Руския музей в Санкт Петербург, а след това е показана от Централния музей на Великата отечествена война на Поклонная гора в Москва и в Псковския Кремъл. При откриването в Санкт Петербург посланикът говори на руски. Според Associated Press той заявява, че двете нации описват баща му като герой, но самият той никога не е смятал себе си за такъв. „Той винаги казваше, че истинските герои са онези, които не са се върнали от войната“, цитира го агенцията.

В Москва половината музиканти в оркестъра на откриването са американски военни. Оркестърът изпълнява и бойния марш на Нотр Дам. Джон Байърли обяснява пред NPR какво означава тази история за работата му: „Историята на баща ми, фактът, че е воювал с Червената армия, макар и за кратко към края на войната, ми отвори много врати. Тя ми дава много по-стабилна основа да се обърна към руснаците, много от които все още гледат на САЩ с голямо подозрение.“

През 2005 г. на стената на църквата в Сен Ком дю Мон поставят табела в памет на Джоузеф Байърли, а през 2014 г. – и постоянна плоча. В селото в Нормандия, където през нощта на десанта той каца върху покрива на църква, на 3 юни 2024 г. преименуват улица на Rue Joe Beyrle. Преди откриването на табелата говори Джон Байърли, вече бивш посланик в Москва.