🇪🇪🛡️🇷🇺 Естония планира да постави 150 бетонни бункера по протежение на Балтийската отбранителна линия в Ида-Виру, най-североизточния окръг в страната, който граничи с Руската федерация по река Нарва. Около 50 от тях ще бъдат разположени на общинска или частна земя. Това посочи министърът на отбраната Мартин Херем в парламентарния час за въпроси към правителството в Рийгикогу. „При изграждането на Балтийската отбранителна линия например в Ида-Виру се предвижда поставяне на около 150 бункера, от които 100 са на държавна земя и около 50 на общинска или частна“, заяви той, цитиран в стенограма на заседанието.
Това е една четвърт от максималния брой, предвиден за цялата страна. Държавният център за инвестиции в отбраната (RKIK), който е отговорен за изграждане на участъка, планира до края на 2027 г. да разположи до 600 бункера в Североизточна и Югоизточна Естония за отделения на Силите за отбрана и доброволческия Съюз за отбрана (Кайтселийт). Бункерите са групирани в опорни пунктове: към бетонните съоръжения се добавят контейнер със строителни инструменти, бетонни „драконови зъби“, бодлива тел и тел за спъване. Пътищата, горите и нивите в зоната до голяма степен остават използваеми и проходими, посочва центърът.
Изказването беше направено в отговор на Арво Алер от Консервативната народна партия (EKRE), избран в Ида-Виру. Депутатът попита дали държавата смята да придобие частните имоти по крайбрежието на река Нарва между едноименния град и Нарва-Йъесуу. Там има много частни земи, а те невинаги принадлежат на естонски граждани, посочи Алер и обясни, че пита заради сериозността на положението, тъй като „от другата страна е Русия“. Министърът отговори, че доколкото знае, такъв план няма. За бункерите в чужди имоти предстоят преговори със собственици, включително частни лица. По думите му вероятните решения са обезщетение за допускане на съоръжението в имота (плащане на собственика, който го допуска), наем и може би изкупуване. „Но някакъв по-голям план държавата да придобие цялата по-широка зона, доколкото знам, в момента няма“, каза Херем.
Сред първите места, избрани за бункери, почти не се срещат частни имоти: от първите 28 само 1 попада в такъв, става ясно от данните на RKIK. Още през януари тогавашният министър Хано Певкур предупреди, че ако противотанковият ров трябва да бъде отдалечен от граничната линия, държавата ще трябва да изкупува повече частни земи, и определи това като риск за спазването на цялостния график. Херем, който командва отбранителните сили от 2018 до 2024 г., положи клетва като негов наследник на 16 септември.
Въпроса за земята по границата постави и вторият депутат от EKRE, взел думата след Алер. Анти Поламетс напомни, че в парламента се разглежда законопроект, който забранява на руски и беларуски граждани без дългосрочно разрешение за пребиваване в ЕС или право на постоянно пребиваване да придобиват имоти в Естония. Поводът е, че руски граждани са изкупували имоти в непосредствена близост до критични обекти, като военното градче на улица „Филтри“ в Талин, Генералният щаб и граничните застави. Кабинетът одобри законопроекта на 2 юли. Забраната обхваща и дружества, чийто действителен собственик попада под нея, няма обратно действие и не засяга отдаването под наем. Първо четене приключи на 15 октомври, а срокът за поправки изтича на 29 октомври. Влизането в сила на законопроекта е планирано за 1 януари 2027 г.
Уточняващият въпрос на Алер беше за младежите и за доброволчески съюз в Ида-Виру. Херем отговори, че Министерство на отбраната е утвърдило младежка политика, с която през следващите 4 години ще увеличи финансирането на дейностите за младежи, включително на младежките организации на Кайтселийт „Млади орли“ и „Домашни дъщери“, както и на обучение за пилотиране на дрон, както и „всичко, свързано с него“. В основните училища темите за отбраната ще бъдат застъпени по-широко в учебните програми в различните предмети. Херем уточни, че политиката обхваща цялата страна, и призна, че не може да каже дали отделни планове съществуват за североизтока.
На въпрос на Поламетс за какво да се отделят средства с приоритет – за леки изтребители или за дронове – министърът представи собствената си оценка за въздушната заплаха. „По моя оценка, ако Естония влезе във военен конфликт с Русия, всеки ден в небето си бихме могли да виждаме 100–200 далекобойни ударни дрона, а до тях около 100 разузнавателни, които летят до 100 км“, каза той. Към тях, по негова преценка, ще се добавят 1500-2000 малки дрона. Според Херем половината далекобойни ударни дронове в Украйна вече са с реактивни двигатели, поради което досегашните средства, включително дроновете прехващачи, стават все по-неефективни. По думите му това означава, че прехващането във въздуха с реактивни самолети става все по-ключово, а Естония вероятно ще започне с пилотирани и по-нататък ще премине към безпилотни.
Последните публични данни за броя бункери по Балтийската отбранителна линия са от края на юни. Тогава подполковник Айнар Афанасиев, инженерен инспектор в Генералния щаб на Силите за отбрана, съобщи за 28 инсталирани бункера и 2 изградени опорни пункта, по един за североизточна и югоизточна Естония. На югоизток е изкопан и противотанков ров с дължина над 10 км, а доставените „драконови зъби“ възлизат на над 20 000. По графика на RKIK всички бункери, до 600 на брой, трябва да са поставени до края на 2027 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар