Нина Хрушчова пред руски съд: правнучката на Хрушчов и войната на Путин

🇷🇺⚖️ Срещу Нина Хрушчова, правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов и професор по международни отношения в Ню Йорк, е съставен протокол за нарушаване на реда за дейност на „чуждестранен агент“. Тверският районен съд в Москва ще разгледа делото на 24 ноември, а глобата по чл. 19.34, ал. 1 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация достига 50 000 рубли.

За протокола стана известно на 29 октомври от съдебни материали, с които се е запознала РИА Новости, а „Известия“ откриха делото и датата на заседанието в електронната картотека на съда. Нормата обхваща и дейност отпреди нейното вписване, затова РИА Новости допуска, че нарушението е от времето преди март. Министерството на правосъдието я вписа под № 1163 в регистъра на чуждестранни агенти на 13 март 2026 г. Посочените мотиви са, че е тиражира недостоверна информация за решенията на властите, обявявала се е против „специалната военна операция“ и изготвя материали за други чуждестранни агенти.

Сумата е незначителна, но случаят насочва вниманието към нейните публични позиции през последните 12 години. Подредени хронологично, те показват устойчива линия. Хрушчова променя прогнозите за изхода на войната, но не и своята оценка за режима: войната е на Путин, а цената ѝ плаща Русия.

Нина Лвовна Хрушчова е родена в Москва. Нейната майка Юлия е дъщеря на Леонид Хрушчов, загиналият през Втората световна война син на Никита Хрушчов. Той осиновява двегодишното момиче и то израства като негова дъщеря, затова по кръв Нина е негова правнучка, въпреки че по документи е внучка. Нейният баща е журналистът и преводач Лев Петров. Тя завършва филология в Московския държавен университет през 1987 г. Защитава докторат по сравнително литературознание в Принстън през 1998 г. и от 30 години живее и работи в САЩ. Преподава в New School, пише колонки за Project Syndicate и книги за Набоков, за своя прадядо и за пътуване през 11-те часови зони на Руската федерация (In Putin's Footsteps, 2019). В свое интервю от февруари 2026 г. казва, че в университета не преподава за Русия, а за пропагандата, за Холивуд като нейна най-въздействаща форма и за глобалния авторитаризъм.

През юни 2014 г. три месеца след анексията на Крим, тя обяснява пред Радио Свобода подкрепата за нея в Русия с това, че за руснаците е важно страната им да бъде велика и затова не възразяват, когато държавата иска от тях да пожертват своите лични свободи. Нейният прадядо, казва тя тогава, обичал Украйна и смятал украинците за особен народ.

Две седмици след началото на пълномащабната война в интервю за германската обществена медия ARD на 8 март 2022 г. тя описа Путин като самотен автократ, който съществува в измислена реалност. „Той изпитва панически страх от смъртта – като Сталин в късните си години. Путин е параноичен вече е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена“, смята Хрушчова. Целта на инвазията според нея е „царството на Путин Велики“. В същия разговор тя стига до по-неудобен извод: украинците трябвало да преценят каква част от територията си са готови да отстъпят, за да спрат сраженията, защото Путин иска Крим и двете самопровъзгласили се „народни републики“ в Донбас.

Към края на март тя пише в Project Syndicate, че с инвазията Путин е превърнал страната от функционираща автокрация в диктатура от сталински тип. На 24 април в свое интервю за DW прогнозата ѝ вече е за провал: „Ще свърши ужасно. Ще е втори Афганистан. Ще се наложи или позорно излизане, или позорно признаване, или пък непризнаване, на грешките.“ И още: „Мисля, че Украйна ще устои, ще издържи и ще бъде по-добре, отколкото е била преди.“ В същото интервю Хрушчова развенчава мита, че нейният прадядо подарява Крим на Украйна. Решението от 1954 г. е на колективното ръководство след смъртта на Сталин, а твърдението за подаръка, което често повтаря и самият Путин, е „удобно от пропагандна гледна точка“.

В началото на 2024 г. тонът е трезв. В колонка, публикувана от Gulf Times и Social Europe, тя пише, че Путин ще хвърли във войната си всичко, с което разполага, докато решимостта на западните съюзници отслабва. Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“, а Западът трябва да укрепи отбраната на Украйна и да бъде готов да използва „всяка възможност за реалистични преговори с Кремъл“.

През ноември същата година представянето на нейната книга „Никита Хрушчов. Вождът извън системата“, насрочено за 26 ноември в Елцин център в Екатеринбург, е отменено. Активисти на движение „Зов народа“ искат от Министерство на правосъдието и Генералната прокуратура да я обявят за чуждестранен агент и да започнат проверка за шпионаж.

На 17 февруари 2026 г. YouTube каналът „Скажи Гордеевой“ публикува 3-часово интервю с журналистката Катерина Гордеева, също вписана като чуждестранен агент. В него Хрушчова разказва решението Крим да бъде прехвърлен от Русия към Украйна, оформено с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 г. – не като подарък, а като отговор на стопански проблем. След Втората световна война и депортацията на кримските татари през 1944 г. на полуострова няма кой да бере гроздето и ябълките. По думите ѝ задачата да го засели получава Хрушчов като ръководител на Украйна: да изпрати около 10 000 колхозници, които колхозите не искат да пуснат, а заедно с украинците там заселват и руснаци. „Т.е. това беше изцяло управленско решение. Не беше дори политическо“, споделя Хрушчова. Управленско в смисъл на административно: щом полуостровът стане украински, възстановяването и заселването му стават грижа на Киев – „възможност проблемът да се прехвърли на Украйна“.

Идеологическата опаковка идва след това: „Понеже Русия не може без идеология, задължително трябва да прикачи нещо идеологическо.“ Решението се обвързва с 300-годишнината от Переяславската рада, която в СССР се чества като „обединение“ на Украйна с Русия. Оттам и вторият смисъл на хода: „Когато Крим става украински, значи и Украйна става повече руска. И това беше управленски ход.“ Прехвърлянето на Крим към състава на Украйна по думите ѝ „просто стиска Украйна в клещи“, привързвайки я дори още по-здраво към Москва. Изводът за днешния спор е юридически. На въпроса чий е Крим отговаря „Легално украински“, а идеята за „изконни“ руски земи нарича „напълно феодална“.

Михаил Шеремет, член на комисията по сигурност в Държавната дума, родом от Крим, определя това като предателство: „Тези изявления са направени в духа на предателите на Русия.“ В същия разговор тя посочва кога според нея е настъпил преходът към диктатура. Преломът за нея е 2023 г., а „още от началото на 2024 г. практически е диктатура“. За метода на Путин казва: „Тази жаба той я вари дълго.“

По-малко от месец по-късно министерството я обявява за чуждестранен агент. В своята онлайн изложба „Защита на суверенитета на руската държава“ поставя до нейното име цитат именно от този канал: „Ако една страна си спомня, че ѝ трябва свобода, веднъж на 25 години, значи тази страна не заслужава тази свобода.“ В записа тя уточнява, че е написала тази мисъл още по време на протестите от 2011 г. В колонка от 13 юли 2026 г. в Project Syndicate нейната диагноза е най-изчерпателна: войната се превърна в принципа, около който е организиран режимът на Путин, и без дълбока политическа промяна траен мир просто няма как да настъпи.

Подредени така, позициите ѝ показват промени в преценката за хода на войната, но неизменна оценка за управляващия режим в Кремъл. През март 2022 г., по преразказа на DW, тя смята, че украинците трябва да преценят какви територии са готови да отстъпят; през април предрича на Русия „позорно излизане“ както в Афганистан; през януари 2024 г. пише, че Украйна „едва ли ще си върне цялата своя територия“. Оценката ѝ за генезиса на режима обаче не се променя: Путин, който живее „в съвсем друга вселена“, превръща Русия в диктатура от сталински тип, а към днешна дата войната вече е принципът, около който той е организиран. Критиците ѝ могат да видят в същите думи непоследователност и могат да се позоват на това, че в рамките на седмици тя говори и за отстъпки, и за руски провал. Колебанието обаче е в прогнозите за изхода, а не в отговора кой носи отговорност: от март 2022 г. насам за нея това е война на един диктатор.

На 24 ноември Тверският съд ще вземе решение дали да наложи глобата на Хрушчова. От октомври 2025 г. едно административно наказание по този член е достатъчно, за да може следващо нарушение на закона за чуждестранни агенти да бъде преследвано като престъпление по чл. 330.1 от Наказателния кодекс, за което се предвиждат до две години лишаване от свобода. Затова значението на решението надхвърля размера на глобата: ако съдът наложи наказание сега, всяко следващо нарушение вече носи риск от наказателно дело срещу жена, чиято фамилия стои в учебниците по съветска история.