🇵🇱🤝🇮🇸 Предаването на ротационното председателство на Съвета на балтийските държави (CBSS) от Полша на Исландия, която поема поста на 1 юли, е по-малко протоколна смяна на караула и повече равносметка на един дълбоко променен морски театър.
След като Финландия (2023 г.) и Швеция (2024 г.) се присъединиха към НАТО, Балтийско море на практика стана обкръжено от територия на съюзниците, но именно това го превърна в предпочитан полигон за натиск под прага на открития военен сблъсък. Полският министър на външните работи Радослав Сикорски, който предаде поста в крайбрежните Гдиня и Сопот, формулира парадокса без заобикалки.
„След присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса Балтийско море, по своята брегова линия, стана 93% натовско море. Това обаче не означава, че е свободно от сериозни предизвикателства пред сигурността“, заяви Сикорски.
Зад неговите думи стои конкретен дневен ред. Започнало на 1 юли 2025 г. полското председателство изведе на преден план укрепването на регионалната устойчивост, противодействието на руския сенчест флот и защитата на критичната подводна инфраструктура – приоритети, които Варшава онагледи и в последните дни на мандата си с учение по сценарий за отвличане на ферибот. Изборът на посочената симулация не е случаен: той рамкира заплахата не като фронтален сблъсък между флоти, а като поредица от хибридни действия в сивата зона, които остават под прага на формално приписване на отговорност.
Самата организация измина дълъг път от създаването си през 1992 г., когато трябваше да институционализира сътрудничеството в регион, който излизаше от Студената война. Руската федерация, член и основател, напусна структурата през 2022 г. след замразяването на членството ѝ от останалите участници в отговор на инвазията в Украйна. Така форум, замислен отчасти като мост към Москва, се преобрази в инструмент за координация на западната устойчивост – преназначение, което председателството на Сикорски затвърди още повече.
Заплахата, около която Полша организира своя мандат, има конкретна хроника. На Коледа 2024 г. подводният електропровод Estlink 2 между Финландия и Естония беше прекъснат. Финландските власти задържаха танкера Eagle S – плавателен съд, свързван със сенчестия флот на Москва – по подозрение, че е влачил своята котва по морското дъно близо 100 км, за да скъса кабела, а по-късно повдигнаха обвинения срещу старши членовете на екипажа. Инцидентът се вписа в серия от повреди по кабели и тръбопроводи в Балтийско море, която принуди НАТО да реагира оперативно: в началото на 2025 г. Алиансът даде началото на мисията „Baltic Sentry“, в рамките на която разположи кораби, самолети и дронове за охрана на подводните комуникации и мониторинг на руския сенчест флот.
Сенчестият флот – мрежа от стари танкери с неясна собственост и съмнителна застраховка, с помощта на които Кремъл заобикаля наложения от Г-7 таван върху цената на петрола – се оказа инструмент с повече от функция: източник на приходи извън санкционния режим и удобно средство за причиняване на „случайни“ аварии върху кабелите и тръбите, прорязващи дъното на едно от най-натоварените морета в света. Предизвикателството тук е структурно: морето е общо пространство, през което минават търговски съдове под чужд флаг, и то не може да бъде нито оградено, нито патрулирано непрекъснато по цялата си площ.
Изборът на приемник носи собствено послание. Исландия – член-основател на НАТО от 1949 г., но държава без постоянни въоръжени сили, обърната към Северния Атлантик и Арктика – ще наследи дневен ред, доминиран от морската сигурност, без да разполага със собствен военен инструмент за нея. Точно това илюстрира характера на самия CBSS: той е форум за гражданска координация и устойчивост, а не оперативно военно тяло; тежката възпираща работа остава за НАТО, бреговата охрана на отделните членки и санкционния апарат на ЕС.
Оперативната логика подсказва, че докато Руската федерация разполага със сенчест флот и запазва мотивация за подобни действия по морското дъно, „натовското море“ ще продължи да бъде подлагано на изпитания – не с открити военноморски сблъсъци, а чрез влачене на котви, прекъснати кабели и трудни за доказване маневри. С оглед на това Балтийско море се очертава като един от най-красноречивите примери за съперничество, в което формалният контрол върху картата не означава автоматично справяне с рисковете пред сигурността.