Анализ: Бровди не изключва Прибалтика да падне за три дни

🇺🇦 Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна, заяви, че страните от НАТО не са готови за война с дронове и не е сигурен, че Прибалтика ще удържи три дни. СБС са отделен род войски във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), създаден специално за използването на безпилотни системи. Бровди изложи оценката си пред шведската обществена медия SVT на 22 август, а на 5 септември я разви в над 30-минутен запис в своя канал в YouTube. Ключовата теза според него: „‘Киев за три дни’ повече никога няма да има. Дали обаче балтийските страни биха издържали три дни, не съм сигурен.“

Аргументът му е преди всичко количествен: през август руската армия изпраща средно по около 300 дрона на денонощие, а между отделните вълни следват и по два ракетни удара с 30 до 50 ракети, които пристигат от различни направления. Според Бровди нито една икономика не може да отговаря продължително време на такъв обем с традиционни средства срещу ракетни и дронови удари. Решението според него е масовото въвеждане на нови и значително по-евтини технологии.

Публичните данни предлагат по-ниска средна стойност. През август ВВС на Украйна отчетоха около 4620 руски дрона, изстреляни срещу Украйна, от които над 2800 са били реактивни според говорителя на ВВС Юрий Игнат. Проектът Shahed Tracker отчита 5155 за същия период. Двете оценки дават средно между 150 и 170 дрона за 24 часа – близо половината от стойността, посочена за средна от Мадяр. Цифрата по-скоро описва особено интензивна нощ, отколкото средното за целия месец.

Разликата обаче не обезсилва основния му аргумент за икономиката на прехвата. Евтин летателен апарат може да принуди защитаващия се да използва прехващач, който струва многократно повече. Това ценово съотношение остава неблагоприятно независимо дали ударът включва 150 или 300 дрона.

В техническо отношение Бровди разделя войната на четири нива в зависимост от дълбочината на действие на безпилотните системи. Първото е ПВО в тила и непосредствено зад фронта. Второто е тактическата зона на дълбочина между 15 и 30 км, където според него се използва огромната част от произведените дронове. Трета е оперативната дълбочина. Четвърто е стратегическото ниво, където целите включват предприятията, изнасящи суровини, с които се финансира войната, военнопромишлени заводи, вътрешни логистични възли и зенитно-ракетни комплекси. Унищожаването на последните отваря коридор за последващи удари на още по-голяма дълбочина. По негови данни около 95% от всички поразявания са на тактическо ниво, а ударите в дълбочина представляват не повече от 5%.

Оттук идва и твърдението му, което засяга най-пряко европейската отбрана. Класическата бойна техника все по-трудно достига огневите си позиции, без да бъде открита и поразена. Танк на цена десетки милиони долари, навлязъл в зоната на действие на масово използваните дронове, може да се превърне в цел, преди изобщо да е открил огън. Дълбочината на тази зона зависи от техническите свойства на дроновете и техния брой във въздуха.

Според него дроновете вече са поели част от функциите, които традиционно са изпълнявани от артилерия, авиация и бронирана техника. По фронта те заместват и част от задачите, за които иначе би бил необходим личен състав. За Украйна това има особено ключово значение предвид изчерпването на мобилизационния ресурс и твърдението на Бровди, че практически всички, които са искали да воюват доброволно, вече го правят.

Безпилотните системи са превърнали бойното поле в много прозрачно. Дроновете непрекъснато се сменят във въздушното пространство, което позволява обстановката да бъде проследявана в реално време, вместо информацията да достига със закъснение от разузнавателни доклади.

Структурното обяснение, предоставено от Бровди за предимството на Украйна, е насочено към аудитория в чужбина. През 2022 г. в украинската отбрана се включиха цивилни от най-различни професии, а сред тях се оказаха достатъчно хора с опит в управлението на сложни проекти, които поеха координация на отбраната. Според него съществената разлика спрямо класическата армейска структура не е тясната специализация, а способността знанията на лекари, инженери, предприемачи и други специалисти да бъдат обединени под ефективно управление и насочени към измерими резултати. Именно това според него остава най-сложният елемент за пренасяне в друга армия: подобна организационна култура не може просто да бъде закупена по договор или въведена с доктринален документ.

Част от материалната основа на неговата теория се откроява отчетливо в публичните данни. Президентът Володимир Зеленски обяви на 15 юли, че страната му произвежда 10 млн. дрона годишно и че следващата цел е 20 милиона.

Бровди води и собствена статистика за руските загуби и попълнения в личен състав. По данните му от края на 2025 г. руските загуби са изравнили по численост новоподписаните договори, а отрицателният баланс е факт за 5 поредни месеца до април 2026 г. За този период той посочи 148 400 нови попълнения в редиците на руската армия срещу почти 157 000 убити и ранени.

Именно този баланс Бровди очаква да претърпи промяна. Изборите за Държавната дума са насрочени за провеждане на 18–20 септември и според него остават последна политическа преграда пред по-широката употреба на досегашните механизми за скрита мобилизация. След изборите той очаква значителен приток на необучена, но многобройна пехота на множество участъци от фронта.

Публикация на The Economist от 30 август допълва тази оценка с възможния механизъм. Според изданието указът за мобилизация от септември 2022 г. продължава да е в сила, тъй като никога не е отменян, поради което не е нужно президентско решение за ново разширяване на мобилизационните мерки. Вместо това регионалните власти могат да ескалират принудителното набиране, за да остане публичното недоволство канализирано основно към местното управление; подобен модел вече се е прилаган пробно в Пензенска област от няколко седмици насам.

Бровди твърди, че украинската страна знае местоположението на пусковите установки за ракети и дронове от типа „Шахед“ по цялата дъга от Ростов и Таганрог до Брянска, Курска и Белгородска области. За да могат тези цели да бъдат унищожени, според него Киев се нуждае от активен достъп до Starlink услугата на руска територия.

Като аргумент той посочи окупираните територии на Украйна, от които вече не се нанасят удари в рамките на масираните ракетни атаки, тъй като украинските удари са направили трайното разполагане на пускови установки там практически невъзможно.

Искане не е ново и вече беше отправено и от други официални лица. Президентът Володимир Зеленски го е поставил пред американския си колега Доналд Тръмп по време на техните разговори в Белия дом през юли, но това не е довело до твърд ангажимент от страна на Вашингтон. Според Kyiv Independent и Financial Times Илон Мъск счита подобно разрешение за ескалационна стъпка и за политическо решение, което трябва да бъде взето от Белия дом.

В момента украинските дронове, оборудвани със Starlink, действат на разстояние до 200 км от фронтовата линия, но само над територията на Украйна. Този механизъм вече беше използван в обратната посока: от 2 февруари 2026 г. в Украйна могат да работят единствено терминали, присъстващи в т.нар. white list, докато руският достъп по фронтовата линия беше прекъснат в рамките на дни.

Че комбинацията между евтини дронове и устойчива интернет връзка е способна да предизвика осезаем ефект на оперативно ниво, СБС демонстрираха в Азовско море. От 6 юли насам провеждат операция срещу руския сенчест флот и товарни кораби. По техни данни през първите 9 дни са били изведени от строя поне 159 плавателни съда, а за целия юли – над 180. По тези данни движението по Керченския проток е спряно, превозите по Азовско море са прекратени, а корабоплаването в северната и североизточна акватория на Черно море е значително затруднено. Операцията се провежда изцяло по въздух, без участие на сухопътни и морски сили, и продължава вече два месеца.

Бровди обаче е заинтересована страна и това трябва да бъде отчетено. Той е командващ, който настоява за повече ресурси и признание за собствения си род войски, както и за политическо решение, което се взема във Вашингтон. Планът, който представи на 21 юли, предвижда структура, изградена до значителна степен върху модела на командваните от него сили.

Бровди предлага буферна зона с дълбочина между 2 и 5 км по границата с Руската федерация и разгърната широко оптична мрежа до пусковите площадки. Освне това той планира да изгради мобилна отбрана срещу дронове, формирование за безпилотни системи с минимум 300 екипажа във всяка съюзна армия и още 40–50 екипажа за далекобойни безпилотни системи.

Основанието за тревога обаче не идва само от Бровди. На 4 август квадрокоптер с около 800 грама ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, в непосредствена близост до горивния резервоар, но не успя да детонира. На 1 септември федералните власти в Берлин обвиниха официално руско хибридно нападение, въпреки че на този етап няма задържани и съдебно установена отговорност.

В три поредни денонощия към края на юли румънски изтребители F-16 свалиха три руски камикадзе дрона. За първия прокуратурата установи, че е от типа „Шахед“, използван от руските войски. На 8 август съвсем друг дрон навлезе от посока Румъния и се взриви на родна земя до бившия граничен пункт Кардам, без да бъде засечен нито от българските, нито от румънските радари. Едва вечерта Министерството на отбраната определи останките му като украинска многоцелева платформа „Майя“, която е била отклонена в резултат на работата на руските средства за електронна война.

Тук идва и същността на тезата за член 5, аргументирана от Бровди. Според неговата логика проблемът не е непременно липсата на политическа воля, а безпощадната аритметика на отбраната срещу съвременните заплахи. Ако един военен съюз отговаря на 150 евтини дрона всяка нощ с ракети на обща стойност десетки милиони, запасите могат да започнат да се изчерпват много преди политическите консултации да приключат.

Украйна може да предостави на партньорите си дронове, казва Бровди, но не и нужния човешки ресурс, тъй като самата тя не разполага с достатъчно хора. Оттук идва и съветът му към властите в Стокхолм да не разчитат единствено на консенсус от 32 държави. Швеция участва и на Съвместните експедиционни сили – обединение под британско ръководство, което може да бъде задействано по-бързо.

Оттук произтича и упрекът, преминал през целия му запис: че партньорите се активизират едва когато една ситуация е достигнала до прага на хуманитарна катастрофа и моментът за прилагането на най-ефективните решения вече е изпуснат.

Метафората, с която Бровди описва предстоящия риск, е цивилна, не военна. Европейският „11 септември“ според него още не е настъпил, но дронове безпроблемно достигат летището в Лайпциг, без да се взривят. Оттук нататък, предупреждава той, защитата от безпилотни системи все повече ще засяга сигурността на отделни сгради и дори на отделни покриви. Според прогнозата му професията на снайпериста ще загуби значението си преди тази на оператора на дрон.

Париж е готов да отвори износа на MdCN към Швеция

🇫🇷🚀🇸🇪 Франция е готова да разреши износа за Швеция на своята крилата ракета MdCN, с която флотът ѝ поразява цели в оперативна дълбочина и досега не е била предлагана извън собствения ѝ арсенал. Тази възможност беше очертана от Елисейския дворец в петък, 28 август, за което съобщи Les Echos. Ако офертата бъде включена в окончателния текст на договора между двете страни, Стокхолм ще се превърне в първият чуждестранен клиент на оръжие, което от близо десетилетие Франция пазеше за собствената си армия.

Поводът е визитата на Еманюел Макрон в шведската столица в понеделник, 31 август, където той ще бъде посрещнат от премиера Улф Кристерсон. Наред с рамковото споразумение за отбрана се очаква да бъде подписан и договорът за четири фрегати FDI на стойност 4,3 млрд евро. Това е най-голямата поръчка, която Швеция някога е правила от въвеждането на Gripen през 80-те години на миналия век.

Корабите бяха избрани през май пред предложения от испанската Navantia и британската Babcock. Те ще образуват клас „Лулео“, чиято първа доставка е очаква през 2030 г. и последна – около 5 години по-късно. Фрегатите ще имат водоизместимост около 4500 тона и дължина 122 метра.

Самата ракета е разработена от европейския производител MBDA и постъпва на въоръжение във френския военноморски флот от 2017 г. Бойният ѝ дебют беше през април 2018 г. в Сирия в рамките на съвместните удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство срещу обекти от химическата програма на бившия режим на Башар Асад. MdCN се изстрелва от вертикалните пускови установки (VLS) на фрегатите FREMM, както и от торпедни апарати на подводниците клас „Баракуда“, т.е. не изисква специализиран носител.

Ракетата лети на много малка височина и следва сложна траектория, което затруднява прехващането ѝ. За обсега на поразяване обаче се посочват две различни стойности: Les Echos говори за предполагаеми 1400 км, докато MBDA и съобщенията около подновяването на производството посочват над 1000 км. Разликата от близо 400 км е съществена, защото променя драматично кръга от цели, които биха попаднали в обсега на ракетата при изстрелване от Балтийско море.

Производството на MdCN беше прекратено. Линията спря през 2021 г. след изпълнение на текущи поръчки и беше подновена едва през май 2026 г. Едва оттогава насам Париж разполага с производствен капацитет, който позволява ракетата да се предлага за износ. Всяка следваща продажба би разпределила върху по-голям брой поръчки разходите по поддържането на производствената линия.

Между политическото предложение и реалното въоръжаване на корабите обаче стои ключово техническо условие. В базовата си конфигурация фрегатата FDI разполага с вертикални пускови модули Sylver A50, от които се изстрелват зенитни ракети Aster 15 и Aster 30. MdCN изисква по-дългите клетки A70.

Шведският вариант има общо 32 клетки, поместени в 4 модула, но изборът между A70 и разполагането на зенитните ракети CAMM с по-малък обсег в трипакова конфигурация все още не е обявен. Публикуваните описания на клас „Лулео“ изброяват Aster 30 и CAMM-ER, без да уточняват вида на пусковите модули.

Затова френското предложение не се свежда единствено до продажбата на боеприпаси, а засяга и самата конфигурация, в която корабите ще бъдат построени. Според описанието на Елисейския дворец фрегатите ще разполагат с противовъздушно и противоракетно въоръжение, торпедни способности и крилати ракети за поразяване на цели в дълбочина.

Отварянето на MdCN за износ се случва в момент, когато европейските столици се съмняват в готовността, но и във възможността на Вашингтон да доставя крилати ракети BGM-109 Tomahawk в нужните количества. MBDA се стреми да заеме именно тази пазарна и стратегическа ниша.

Преговори за MdCN вече се водят с Италия за оборудването на нейните фрегати, разговори има и с Полша, а наземният вариант MdCT се движи по същия път. Швеция може да стане първият клиент в тази поредица и по този начин да създаде прецедент по отношение на цена, срокове и режим за трансфер при следващите сделки.

Стокхолм развива способности за поразяване на цели в дълбочина и независимо от офертата на Франция. На 21 август шведски Gripen C изстреля крилата ракета KEPD 350 Taurus над полигона Видсел в Норботен. Това беше първия подобен пуск от този вид боен самолет.

Taurus разполага с обсег на поразяване над 500 км и според специализирани издания осигурява на Швеция първата ѝ възможност да поразява укрепени цели от такова разстояние. MdCN би добавила следващо ниво към тази способност, при това с морска платформа, която не е зависима от състоянието и достъпността на летищата.

Конвенционалните ударни способности са част от по-широко френско предложение, в рамките на което на съюзниците се предлага форма на изнесено напред възпиране, включваща участие в ядрени учения и при необходимост разполагане на въоръжени изтребители Rafale на тяхна територия. По думите на Елисейския дворец именно Швеция е първата страна, откликнала на офертата, а конвенционалните далекобойни ракети са нейното материално измерение.

Обстановката в региона се изостри точно в дните преди визитата. На 28 август финландските отбранителни сили обявиха, че шведски изтребители Gripen и корвета ще участват в наблюдение и защита на територията на Финландия поне до края на 2026 г. Разполагането е извършено по нейна молба, а шведският министър на отбраната Пол Юнсон го обясни с влошената среда за сигурност и необходимостта от въвеждане на мерки за противодействие на дронове. Финландия споделя около 1340 км обща граница с Руската федерация.

Франция е сред първите държави, които се включиха в изнесеното напред сухопътно присъствие на НАТО във Финландия, и участва в мисията Baltic Sentry срещу сенчестия флот на Москва. През февруари френски самолетоносач извърши престой на пристанището в Малмьо, а съвсем близо до него беше неутрализиран дрон с неустановен произход.

Индустриалното партньорство между двете държави също не е ново. Швеция купи противотанковите ракети Akeron от MBDA, NLAW се произвежда съвместно от Saab и Thales, а френските въоръжени сили придобиха противотанковите системи AT4 на Saab и самолетите за ранно предупреждение GlobalEye.

Този обмен се развива от 2025 г. и вече включва сътрудничество на ниво отделни системи и компоненти. Швеция стана пълноправен член на НАТО през 2024 г. и оттогава подреждат отбранителната си програма в обща рамка с Франция, вместо да ги съгласуват поотделно.

Отвъд корабостроенето Франция насочва поглед към бойната авиация. След провала на съвместния проект на Германия и Франция Future Combat Air System (SCAF) Елисейският дворец посочи няколко допирни точки със Стокхолм, които биха могли да се материализират в бъдеще: два производителя със суверенен подход към разработката на бойни самолети; две сходни конструкции, чиито концепции за употреба – излитане от шосейни участъци при Gripen и кацане на палуба при Rafale – ограничават максималната допустима маса; възможност за съвместна работа по авиационен двигател, какъвто Швеция не произвежда самостоятелно.

Засега няма формален ангажимент. Разговорите се водят на щабно ниво и са концентрирани в сферата на оперативната съвместимост. Разстоянието между предложение и договор остава значимо. Разрешаването на износа е политическо решение на Париж, а не подписана продажба. Преди окончателното оформяне на договора шведската страна все още не е обявила какъв тип пускови клетки е избрала.

Ако A70 бъде включена в конфигурацията, Швеция вероятно ще стане първият чуждестранен оператор на MdCN и ще изгради модел, спрямо който Рим и Варшава ще водят своите преговори. Сценарият би получил директно потвърждение при изрично посочване на A70 или MdCN в документите по програмата „Лулео“. Обратно, вероятността за него би отслабнала при обявяване на трипакетна конфигурация с CAMM вместо MdCN или при евентуално отлагане на решението за въоръжението за по-късен етап от строителството.

Шведски Gripen и корвета ще дежурят за Финландия до края на 2026

🇸🇪✈️🇫🇮 Шведски изтребители JAS 39 Gripen и една корвета от клас „Висбю“ ще участват в наблюдение и защита на териториалната цялост на Финландия поне до края на годината, обявиха финландските въоръжени сили в прессъобщение от 28 август, докато шведският министър на отбраната Пал Йонсон потвърди информацията пред Reuters в рамките на деня. Шведската техника ще подсили въздушното наблюдение и така ще освободи финландски сили за пресичане на евентуални нарушения и реакция при инциденти.

„Швеция отговори на искане на Финландия да укрепи въздушната си отбрана заради влошаващата се среда за сигурност“, каза Йонсон. Според него сделката позволява на шведските въоръжени сили при възникване на необходимост да участват в пресичането на нарушения над финландска територия. Освен самолетите и оборудваната с антидрон средства корвета Стокхолм може да предостави и наземни комплекси за борба с дронове. Министърът обаче представи това като възможност, а не като вече поет ангажимент.

Финландското изявление посочва и конкретна непосредствена причина за договорката. „Срещу Финландия не е насочена пряка военна заплаха“, пише в него. След това финландските военни обясняват произхода на апаратите, навлизали над страната: като част от оправданите си действия в отбрана срещу Русия Украйна е започнала мащабни удари с дронове срещу руска територия, а част от тях се отклонили във финландското въздушно пространство и са падали на територията на страната. Ударите по Русия едва ли ще спрат скоро, добавят военните, а по-задълбоченото сътрудничество с Швеция ще позволи на Финландия да си поддържа повишена готовност за продължителен период от време.

Серията от инциденти, която визира цитираното изказване, започна през пролетта и засегна общо четири държави. Първият дрон се разби край езерото Лависас в Литва на 23 март, а два дни по-късно последваха инциденти в Латвия и Естония. На 29 март дойде ред и на Финландия: два дрона се разбиха край Коувола, като нейните ВВС разпознаха единия като украински Ан-196. Дронът, открит северно от града, пренасяше невзривена бойна глава, която властите унищожиха на място с контролирана детонация. Киев се извини и заяви, че нито един украински дрон не е бил насочван към Финландия, като обясни отклонението с руско електронно заглушаване. Същото обяснение беше дадено и за случаите в Латвия и Естония, а украинският външен министър Андрий Сибиха го формулира изрично по отношение на Латвия.

След това случаите на прехват се превърнаха в ежемесечно събитие. На 19 май румънски изтребител F-16 свали дрон над Естония, на 8 юни френски изтребител стори същото над Латвия, а на 14 август италиански Eurofighter Typhoon повтори прехвата отново там. Финландия реагира не с огън, а с ограничения. В ранните часове на 24 юли въздушното пространство и морските райони край Котка бяха затворени за малко повече от 4 часа, след като Украйна нанесе удари по логистични обекти в Петербургска област. Ръководителят на военното разузнаване на Хелзинки генерал-майор Пека Турунен описа тенденцията без излишно увъртане: колкото повече Киев атакува цели в района на Финския залив, толкова по-висок става рискът дрон да бъде отклонен над финландска територия.

Успоредно с това е налице и отделна линия на риск, свързана директно с Руската федерация. На 20 август Министерство на отбраната на Финландия съобщи, че разследва съмнения за нарушение на националното въздушно пространство от страна на руски самолет. Министърът на отбраната Анти Хякянен заяви, че има всяко подозрение за подобно нарушение се приема сериозно. Това е третият такъв случай от началото на годината: Финландия вече е привиквала руския шарже д’афер през май и юни. Към момента на споделяне на изявлението августовският инцидент все още не беше получил окончателна официална квалификация.

Бързото разполагане е възможно като директен резултат от отдавна изградена двустранна рамка за военно сътрудничество, предхождаща членството на двете държави в НАТО. Финландия и Швеция имат постоянни съвместни програми между сухопътните си войски, военновъздушните сили и военноморските сили. Сред тях са редовните трансгранични летателни тренировки, поддържането на обща картина на обстановката в открито море и създадената преди няколко години рамка Nordic Air Power, чрез която ВВС на Финландия, Швеция, Норвегия и Дания уеднаквяват процедурите си.

Договорката от 28 август не представлява качествено нова мисия на алианса, каквато беше Eastern Sentry, а надгражда отдавна наличното двустранно сътрудничество. Двете съседни страни разпределят помежду си дежурствата по въздух и море, а НАТО присъства в съобщението само като обща рамка, не като посредник. Финландия и Швеция се включиха към пакта съответно през 2023 и 2024 г., но военното им сътрудничество е значително по-старо. Именно то осигурява процедурите, които позволяват бърза съвместна реакция сега.

Материалният принос е ограничен като обем, но съобразен с конкретната задача. Броят на изтребителите не е обявен, а корветата е една. Класът „Висбю“ е проектиран за плитките и сложни за корабоплаване води на Балтийско море и разполага със сензори, подходящи за наблюдение в крайбрежната зона. Поради това приносът на кораба ще бъде преди всичко в откриването и проследяването на цели, а не в огневата мощ.

Същия ден Saab получи от Командването на логистиката на Въоръжените сили на Финландия първа поръчка за преносим зенитно-ракетен комплекс RBS 70 NG на обща стойност 1,2 млрд шведски крони (или 108 млн. евро). Ракетата му се насочва по лазерен лъч, което я прави практически неподатлива на електронно война, а новото поколение има автоматично проследяване на целта и възможност за работа през нощта. Временно предоставеният шведски ресурс и закупеното шведско въоръжение са насочени към запълването на един и същ дефицит: Хелзинки не разполага с достатъчно собствени средства, за да поддържа дежурство за дълги периоди от време срещу нискоскоростни въздушни цели.

Шведската формулировка за „влошаваща се среда за сигурност“ се основава и на по-широка стратегическа оценка. В междинния доклад на парламентарната отбранителна комисия от 12 юни, отразен от Bloomberg, се посочва, че Русия може да се опита да провери сплотеността на НАТО и доверието в чл. 5 с военна акция в относително обозримо бъдеще. Това би било възможно, ако Кремъл разтълкува политическите условия за благоприятни, дори когато съотношението на силите не достига традиционно възприетия праг за започване на атака. Докладът определя и американската външна политика като все по-непредвидима и благосклонна към употреба на сила, което усложнява още повече стратегическата картина на северния фланг.

Поредицата от отклонили се дронове и продължителното натоварване на ограничения финландски ресурс не се изключват взаимно като причини за тази договорка, но предполагат различно развитие. Ако водещи са конкретните случаи на инциденти, мярката вероятно ще остане временна, докато нейният обхват ще е намален, когато украинската далекобойна кампания срещу пристанищата Уст Луга и Приморск отслабне. Ако решаващ е недостигът на ресурс за поддържане на продължително дежурство, то вероято истината е, че новината не е дотолкова в нарасналата заплаха, колкото в това, че съюзник поема част от тежестта.

Съобщението на финландските военни подкрепя по-скоро втория вариант. В него се посочва поддръжка на повишена готовност за „продължително време“, а срокът на договорката е определен като „поне до края на 2026“. Поръчката за RBS 70 NG, направена в рамките на същия ден, подкрепя тази интерпретация, тъй като осигурява способност за години напред, вместо да представлява отговор на отделен инцидент.

Четирима външни министри искат нова формула за замразените руски активи

🇪🇺💶🇷🇺 Четирима външни министри от държави-членки на Европейския съюз, настояват Европейската комисия да разработи нов механизъм за използване на замразените руски държавни средства. При него рискът трябва да бъде споделен между всички страни членки, така че никоя да не поема непропорционална тежест.

Инициативата е на Швеция и е оформена като отворено писмо, чиято чернова Kyiv Independent видя на 26 август. Документът е датиран 27 август, а трима дипломати от ЕС поотделно са заявили пред изданието, че очакват той да бъде изпратен на тази дата. Към шведската външна министърка Мария Малмер Стенергард като съподписали са се присъединили колегите ѝ от Нидерландия, Полша и Испания – Том Берендсен, Радослав Сикорски и Хосе Мануел Албарес.

Авторите на писмото искат темата да бъде включена в дневния ред на неформалната среща на външните министри в ирландското графство Уиклоу на 1 и 2 септември. Документът е адресиран до върховния представител на ЕС по външните работи Кая Калас, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, еврокомисаря по разширяването Марта Кос и ирландската външна министърка Хелън Макентий. Ирландия председателства Съвета на ЕС до края на 2026 г. и поради това участва пряко в определянето на дневния ред на министерските заседания.

ЕС трябва да продължи да осигурява всеобхватна, предвидима и структурирана финансова подкрепа за Украйна, съобразена с нейните нужди, се казва в черновата. След това идва и основното послание: „Смятаме, че сега е моментът да се върнем към въпроса как можем да използваме в по-голяма степен обездвижените руски активи в полза на Украйна.“ Заемът от 90 млрд. евро е определен като значителен напредък, но веднага следва уточнението, че „всички съзнаваме, че той няма да бъде достатъчен“.

Същинското искане е формулирано в едно изречение. Комисията е призована, в тясна консултация със страните членки, да проучи нови варианти за използване на обездвижените активи в полза на Украйна. Те трябва да „гарантират, че рискът лежи върху всички държави членки на ЕС и че никоя държава членка не носи непропорционална тежест“.

Като основни фактори, които трябва да бъдат отчетени, писмото посочва управлението на финансовите и икономическите последици и спазването на международното право. По-нататък авторите признават, че въпросът е сложен и че решенията трябва да отчитат законните интереси.

Става дума за приблизително 210 млрд. евро руски държавни средства, обездвижени в ЕС след началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Основната част се намира в белгийския депозитар Euroclear. Извън него предложението на Комисията от декември обхващаше и около 25 млрд. евро в частни банкови сметки във Франция, Германия, Белгия, Швеция и Кипър. Прякото използване на тези средства привлича европейските правителства, защото би им позволило да не прехвърлят финансовата тежест върху собствените си данъкоплатци.

Причината темата да се върне именно сега е финансова. Заемът в подкрепа на Украйна беше одобрен от Съвета през април и покрива около две трети от финансовите нужди на страната до края на 2027 г. За останалата една трета все още няма осигурен източник.

На 24 август президентът Володимир Зеленски поиска допълнителна подкрепа още до края на годината, а Европейската комисия призова съюзническите столици също да се включат. Малмер Стенергард беше в Киев същия ден и заяви пред Euractiv, че ще постави въпроса за замразените резерви. Тя предупреди, че двустранната помощ намалява, докато правителствата разчитат във все по-голяма степен на европейския пакет. Зеленски оцени недостига на 23,5 млрд. евро и поиска Брюксел да ускори плащанията по заема.

Съотношението между тези суми обяснява защо въпросът се връща в дневния ред. Недостигът, посочен от Киев, се равнява на около една девета от обездвижените средства, а целият заем представлява малко над две пети от тях. Блокираните в ЕС руски средства са напълно достатъчни както за покриване на оставащите нужди на Украйна за 2027 г., така и за вече отпуснатия пакет – при условие че се намери правно приложим механизъм за използването им.

Концепцията за споделяне на риска не е просто стилистично уточнение. Тя отговаря пряко на причините, поради които предишният опит се провали. На 3 декември 2025 г. Урсула фон дер Лайен представи предложение за репарационен заем, основан на член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Обездвижените средства трябваше да финансират Украйна, а Русия щеше да ги получи обратно едва след като плати репарации. Белгия изложи три възражения в документ, изпратен до партньорите ѝ на 27 ноември.

Първото възражение беше свързано с ликвидността. Страните членки трябваше да предоставят правно обвързващи, безусловни, неотменими и солидарни гаранции, че ЕС ще може да върне средствата по всяко време. Европейската централна банка отказа да поеме ролята на кредитор от последна инстанция, тъй като това би нарушило член 123 от Договора.

Второто възражение засягаше евентуалните искове по белгийско-руския договор за защита на инвестициите. Предложението ограничаваше обезщетенията до размера на заема и до срок от 16 години и половина. Белгийското правителство настояваше за по-дълъг период и по-висок таван, който да покрива както лихвите, така и разноските по съдебните дела.

Третото възражение беше свързано с обхвата на схемата. Белгия настояваше тя да включва всички страни, в които се държат обездвижени руски държавни активи, а не да бъде съсредоточена само върху Euroclear.

На 18 декември Европейският съвет избра друг подход. ЕС набра 90 млрд. евро от капиталовите пазари срещу гаранция от собствения си бюджет, а руските резерви останаха замразени до момента, в който Москва плати репарации. Белгийският премиер Барт де Вевер беше определил първоначалния подход като прикрита конфискация.

Оттогава белгийската позиция се промени. На 18 август белгийският външен министър Максим Прево посети Киев и заяви, че установените рискове не са изчезнали по чудо, но страната му няма принципно възражение средствата да бъдат използвани в подкрепа на украинската кауза.

Условията, посочени от Прево, до голяма степен съвпадат с искането в шведското писмо. Действията трябва да бъдат съгласувани между европейските правителства, клаузите за солидарност – договорени предварително, а Белгия не бива да остава сама срещу евентуален иск за цялата сума. Прево добави, че досегашният отказ на страната му не трябва да се тълкува като нежелание да помогне на Украйна.

Двама от адресатите на писмото вече са изразявали позиция по темата. Кая Калас от години подкрепя използването на руските авоари. Валдис Домбровскис заяви пред Kyiv Independent на 21 април, че ЕС ще трябва да се върне към въпроса, защото самият регламент за заема съдържа клауза, позволяваща средства от замразените сметки да бъдат използвани за неговото погасяване. Следователно обездвижените активи вече са юридически свързани с отпуснатия кредит, но писмото настоява за по-бързо и мащабно използване от предвидената резервна възможност.

Дали инициативата ще стигне по-далеч от предложението през декември, зависи основно от Белгия. Страната е юрисдикцията на депозитара и понася по-голямата част от правния риск, но след декември не е давала съгласие за конкретна схема. Изявлението на Прево показва готовност за обсъждане, без да означава приемане на определен механизъм: то поставя условия, но не предлага окончателно решение.

Алтернативното обяснение за момента на писмото е свързано с политическия календар. Срещата в Уиклоу е първият неформален съвет на външните министри под ирландското председателство, а призивът на Зеленски от 24 август вече постави финансирането в дневния ред. При тези обстоятелства темата вероятно би била обсъдена и без промяната в белгийския тон. Неформалният съвет освен това не може да приема правни актове. Най-много той би могъл да възложи на Комисията да разработи конкретни варианти.

Вероятно въпросът ще бъде обсъден в Уиклоу и срещата ще доведе до възлагане на допълнителен анализ. Малко вероятно е обаче до края на годината да бъде представено законодателно предложение с напълно разработен гаранционен механизъм.

Сигнал за ускоряване на процеса би било белгийско изявление, което посочва приемлива формула за разпределяне на риска, или официално възлагане на Комисията с конкретен срок. Обратният сигнал би бил срещата да приключи без препратка към руските резерви или дискусията отново да бъде ограничена до резервната клауза в регламента за заема.

Шведската отбрана поиска отчуждаване на руския имот при Мускьо

🇸🇪⚓🇷🇺 Шведските въоръжени сили поискаха държавата принудително да отчужди цял нос при един от входовете към военноморската база Мускьо, купен през 2017 г. от съпругата на руски бизнесмен. Искането беше внесено на 25 август от Fortifikationsverket – ведомството, което управлява имотите на отбраната. Окончателното решение трябва да бъде взето от правителството.

Мотивите са конкретни и практически. Според Въоръжените сили имотът е единствената територия в района на базата, с която те не разполагат, за да изградят ефективна отбрана – преди всичко срещу дронове. „Безпилотните системи могат да се използват по много различни начини – както за наблюдение и събиране на разузнавателни данни, така и за преки нападения“, казва генерал-лейтенант Карл-Йохан Едстрьом, началник на Отбранителния щаб.

Вторият мотив е свързан със собствеността. В заявлението се посочва, че собственичката и съпругът ѝ представляват заплаха за сигурността и че Русия би получила значително оперативно предимство, ако имотът остане в сегашните ръце. Това е оценка на военното ведомство. Срещу двамата не са повдигани обвинения и няма съдебно решение, което да установява подобна дейност.

Мускьо се намира южно от Стокхолм и е свързан със сушата чрез 3 км подводен тунел. Базата заема площ, приблизително равна на тази на Стария град на Стокхолм. Голяма част от нея е изградена чрез взривяване на скалата, а във вътрешността ѝ се намират щабът на флота и доковете за подводници. Непосредствено след изхода на тунела, вляво, започва Бергхолмен – нос с 1,8 хектара суша и още около 2 хектара водна площ, който гледа директно към фарватера.

Върху билото, на 14 метра над морското равнище, се издига голямо строително покритие с дължина около 20 метра. Къщата под него ще бъде с площ над 600 кв. метра, близо половината от които под земята. Освен това са предвидени гараж, кинозала и работилница с площ над 100 кв. метра. Долу, при частния кей, спират бетоновози. Строителството беше преустановено за няколко години, но се възобнови през есента на 2025 г.

Историята започва през август 2017 г., когато имотът е купен за 18 млн крони, платени без ипотечен кредит. В нотариалния акт като собственик е вписана Татяна Сазонова – шведска гражданка, която живее в Стокхолм. Данъчната агенция обаче определя като действителен собственик и ползвател нейния съпруг, руския бизнесмен Станислав Алешченко.

През януари 2023 г. Expressen публикува първото разследване за покупката. Изданието установява, че Алешченко е притежавал дялове в руски дружества, работили с държавната ядрена корпорация „Росатом“. Той е бил и съсобственик на компания, за която източници в Русия твърдят, че е доставяла компоненти за ядрено оръжие.

Данъчната проверка води до отделен резултат. Тя установи над 600 млн крони недекларирани капиталови доходи, прехвърлени с дружествена схема в Панама, и начислява допълнителен данък от 224 млн крони. За известно време държавата поставя имота под запор като обезпечение. Алешченко плаща цялата сума, освобождава имота от запора и оспорва данъчното начисление. След като губи делото на първа инстанция, спорът е отнесен пред апелативния административен съд Kammarrätten.

Разкритието от 2023 г. не води до институционална намеса, защото действащото законодателство не дава подходящ механизъм. Разрешението за строеж е издадено в съответствие с подробния устройствен план и без отклонения от него, поради което общината няма правно основание да го откаже.

„Това е направо отвратително, честно казано. Не искам руски олигарх да си строи огромна къща на нос срещу нашата военноморска база“, казва пред Fokus Свен Густафсон от Умерената коалиционна партия, оглавяващ общинската управа в Ханинге. Според него служителят, който издава строителни разрешения, не може да спре проекта заради близостта му до военноморската база, защото подобна правна норма не съществува. Общината би трябвало да разполага с възможност да откаже разрешението, добавя Густафсон, но такава възможност няма. Местната власт се обръща както към Въоръжените сили, така и към областната управа, но нито една от институциите няма правомощия да се намеси.

През декември 2024 г. държавна комисия, начело с апелативния съдия Хенрик Мац, предлага решение. Според предложението придобиването на недвижими имоти от чужденци и чуждестранни юридически лица трябва да преминава през разрешителен режим, а сделките, които могат да навредят на съществени интереси на системата за тотална отбрана, да бъдат спирани.

Предвиждаше се законът да влезе в сила на 1 юли 2026 г., като изрично не се прилага за придобивания, извършени преди тази дата. За случая „Мускьо“ това значи, че дори да беше приет в предвидения срок, законът нямаше да засегне нито покупката, нито строежа.

Съгласувателната процедура през 2025 г. разкрива още по-съществен пропуск. Проектът обхваща само лица, които притежават гражданство на държава извън Европейското икономическо пространство. Алешченко обаче има както руско, така и кипърско гражданство. Това означава, че властите не биха имали право дори да проверят подобна сделка.

Шведската служба за сигурност Säkerhetspolisen посочва в становището си, че пълното изключване на държавна намеса при покупки от граждани на антагонистични държави само защото те притежават и гражданство на страна от Европейското икономическо пространство, може в значителна степен да обезсмисли закона.

Службата предупреждава и за използването на подставени лица, или т.нар. булвани. Подставеното лице няма само да поиска разрешение, поради което надзорният орган трябва да разполага с правомощие да започва проверка по собствена инициатива – възможност, която комисията не предлага.

Инспекцията по стратегическите продукти напомня, че субектите с враждебни намерения действат дългосрочно и планомерно. Няколко областни управи, на които се предвижда да бъде възложен надзорът, отговарят, че не разполагат с необходимите знания, за да преценят кои имоти са от значение за отбраната.

Проектът изключва от обхвата си и придобиванията чрез делба, наследяване и завещание. В случая с Мускьо това би позволило собствеността да бъде прехвърлена от съпругата на съпруга без никаква проверка.

През ноември 2025 г., когато строителството вече е подновено, Сазонова за първи път говори публично. Пред Expressen тя заяви, че съпругът ѝ няма нищо общо с проекта, не живее в Швеция, не е идвал в страната от години и не проявява интерес към строежа. Къщата и земята са нейни, подчертава тя, а самата тя е шведска гражданка.

На подозренията, че имотът може да бъде използван за разузнавателна дейност, Сазонова отговаря кратко: „Това е просто смешно, хората си измислят.“ По думите ѝ при покупката тя не е знаела колко близо се намира военноморската база и определя това като нещастно съвпадение.

Сазонова отказва да каже дали е запазила руското си гражданство. През август 2026 г. шведската агенция TT съобщава, че тя притежава както руско, така и шведско гражданство. Сазонова заявява, че ще завърши къщата, защото проектът продължава отдавна и за нея представлява интерес да го доведе докрай. Другата възможност, по думите ѝ, е просто да отпише вложените средства като загуба.

Предвиденият срок 1 юли 2026 г. изтече, без законът да влезе в сила. Към 27 август 2026 г. законопроект, изготвен въз основа на предложението на Мац, не се открива нито в регистрите на правителството, нито в тези на Риксдага, въпреки че кабинетът беше заявил намерение да го внесе през пролетта.

Вместо това на 8 юни правителството назначи втора комисия, отново под ръководството на Мац. Този път задачата ѝ е да разработи ново основание за отчуждаване за защита на сигурността на Швеция. Комисията трябва да представи заключенията си най-късно до 31 март 2027 г.

Затова документът от 25 август не стъпва на нов закон, а на наличния ред за принудително отчуждаване. Процедурата се състои от два етапа: кабинетът първо разрешава или отказва отчуждаването, а в случай че го разреши, спорът за размера на обезщетението се решава от съда. Държавата заплаща пазарната цена на имота – следователно става дума за отчуждаване, а не за конфискация.

Как ще се произнесе кабинетът, остава открит въпрос. Пред правителството вече чака и друго подобно искане. На 24 септември 2025 г. управата на Вестерос поиска да отчужди терена на руска православна църква, построена в непосредствена близост до летището. Искането последва предупреждение на Säkerhetspolisen, че храмът се използва като платформа за събиране на информация и за оказване на влияние върху Швеция.

Fokus определя подобна процедура като без аналог в съвременната история на страната. 8 месеца след внасянето на искането министърът на инфраструктурата Андреас Карлсон от Християндемократите (ХД) заяви пред SVT, че правителството все още подготвя преписката. По думите му подробностите и сроковете не могат да бъдат оповестени, защото попадат под режима на външнополитическата и отбранителната тайна. Решение няма и до днес.

Министърът на отбраната Пол Йонсон също отказа да коментира конкретния случай, но заяви, че искането за Мускьо ще бъде разгледано приоритетно, тъй като е свързано с изграждането на системата за тотална отбрана.

Разрешаването на отчуждаването изглежда вероятно. Искането идва от Въоръжените сили, основава се на конкретна отбранителна необходимост, а не единствено на самоличността на собствениците, и е внесено през година, в която кабинетът вече създаде комисия именно за решаването на подобен проблем. Кога обаче ще бъде взето решението, е отделен въпрос. Искането от Вестерос чака вече 11 месеца.

Юридическата празнина в Швеция има български аналог, макар че тук проблемът се проявява по различен начин. Конституцията не позволява на чужденци и чуждестранни юридически лица извън Европейския съюз да придобиват земя, освен по силата на международен договор или чрез наследяване по закон. Те обаче могат да придобиват сгради и дружествени дялове. Поради това руското присъствие на българския имотен пазар се реализира предимно чрез регистрирани в страната дружества.

От март 2024 г. към Министерския съвет действа и междуведомствен съвет за скрининг. Всяка пряка чуждестранна инвестиция от инвеститор от Русия или Беларус подлежи на проверка, без да се прилага минимален стойностен праг. Режимът изрично обхваща земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на критична инфраструктура, включително отбранителна.

Този механизъм обаче се задейства при инвестиция – тоест при придобиване на дял в предприятие или при вложение над 2 млн евро – а не при покупка на къща от физическо лице. Покупката на Бергхолмен е именно такава сделка.

Никой не знае точно какъв е мащабът на руската собственост в България. Според справка на Агенцията по вписванията, поискана от вестник „Сега“ и получена след съдебна процедура, в Имотния регистър се откриват 10 954 имота с 10 375 собственици. Около половината от тези имоти се намират в община Несебър. От съответните партиди 8 723 са създадени след 24 февруари 2022 г.

Отделно са установени 7 854 дружества с руски съдружник или руски едноличен собственик на капитала. Това представлява 0,84% от близо 935 000 капиталови дружества в страната.

Агенция по вписванията уточнява, че гражданството не е сред обстоятелствата, които задължително се вписват, и че извлечение, направено по този критерий, не може да предостави точна и пълна картина. Това значи, че горните числа описват наличните данни в регистъра, а не действителния мащаб на собствеността в страната.

Положението в Швеция е сходно. Изследователи от Шведския институт за отбранителни изследвания (FOI) са установили най-малко 247 имота, притежавани от руски граждани, но се предполага, че действителният им брой е значително по-голям.

Показател, че Швеция действително затяга режима, би било решение на кабинета по поне едно от двете искания – за Мускьо или за Вестерос – през следващите месеци, както и внасянето на законопроекта по предложението на Мац през есенната сесия. Обратен сигнал би била още една парламентарна сесия без внесен законопроект, съчетана с продължаващо мълчание по двете искания до края на годината.

Значението на случая не се изчерпва с една къща. Между покупката през 2017 г. и искането от 25 август стоят девет години, през които шведската държава е знаела какво се строи при входа на една от най-защитените ѝ военноморски бази, но не е разполагала с механизъм да го спре. Разрешението за строеж се издава въз основа на устройствения план, а не според самоличността на собственика.

Поисканото сега отчуждаване идва след започването на строежа, а не преди сключването на сделката. Ако процедурата бъде одобрена, държавата ще трябва да плати пазарна цена за имот, чието придобиване би могла да блокира без обезщетение още през 2017 г., ако тогава разполагаше с необходимото правно основание.

Швеция предава „Кафа“ на Украйна – първият кораб, отнет по украинско искане

🇸🇪⚖️🇺🇦 Швеция ще предаде на Украйна товарния кораб „Кафа“, задържан край Трелеборг от началото на март по подозрение, че е изнасял зърно от окупирания Крим. Върховният съд отказа да разгледа жалбата на собственика, с което предаването стана окончателно. Украинското външно министерство съобщи изхода на 6 август, а ден по-рано министър Андрий Сибиха го приветства с думите, че той „създава важен прецедент“. „Върховният съд разгледа материалите и не намери основание да допусне ревизия“, гласи актът, цитиран от шведската обществена телевизия SVT.

Прецедентът не е самото предаването на кораб, а основанието за него. Украйна поиска правна помощ от Швеция по наказателна преписка, а шведското право допуска предаване само ако деянието е наказуемо в Швеция. Ищадският районен съд направи точно това преизчисление и стигна до квалификация, каквато съд на чужда държава дотогава не беше давал на износ на селскостопанска продукция от окупирана територия. „Когато преведем обстоятелствата, които те изложиха, смятаме, че в Швеция това би било преценено като военно престъпление“, заяви пред Dagens Nyheter държавният прокурор Хокан Ларшон. Председателят на Ищадския съд Никлас Сьодерберг определи делото пред SVT като необичайно за инстанцията си.

Деянието, което шведските магистрати претеглиха, е конкретно и датирано. През юни 2025 г., след смяна на името, флага и собственика, „Кафа“ влезе в окупирания Севастопол и натовари около 3000 тона ечемик на зърнения терминал „Авлита“, а товарът беше разтоварен в сирийското пристанище Тартус. Това установява проектът SeaKrime на центъра „Миротворец“, който проследява корабоплаването към пристанищата в Крим. Курсът има и по-широко значение: той е сред първите превози, с които Русия възобнови морския износ на зърно от окупираните украински земи към Сирия, след като режимът на Башар Асад падна през декември 2024 г. и Москва започна да гради отношения с новите власти в Дамаск. Според украинското разследване корабът за сухи товари системно е нарушавал реда за влизане и излизане от окупираната територия, а фалшивата регистрация е служила да прикрие маршрутите.

Такова обвинение не би могло да се повдигне без апаратура за доказване на произхода, а Киев я изгради в последните четири години. Украйна поддържа семенна банка с проби от местните култури и лаборатория в Литва, работеща по британска методика: всяка проба носи отпечатъка на почвата и климата, където расте, и сравнението с архива установява произхода. Смесването с обикновено търговско зърно е обичайният начин за прикриване, но лабораторията разпознава примес от окупирани земи още при 10% от товара, а под 5% разредяването струва повече, отколкото носи. Успоредно сателитните кадри показват товарене директно на кейовете в Севастопол, Бердянск и Мариупол. Заместник-министърът на икономиката Тарас Височки описа метода пред Deutsche Welle през май и уточни, че той се прилага към няколко десетки подбрани случая, не към стотици рутинни превози. „Кафа“ е един от тези десетки.

Потокът, в който този превоз е просто пореден епизод, е от съвсем друг порядък. Украинското разузнаване отчете над 2 млн тона зърно, изнесени от окупираните територии само през 2025 г. и 15 млн тона за цялата пълномащабна война; над половината от обема за миналата година е отишъл в Египет и Бангладеш. Ресурсната база отговаря: около 6 млн хектара обработваема земя под руска окупация, от които около 80% се засяват всяка година, и близо 30 млн. тона зърнени и маслодайни култури, прибрани там за първите три години от войната, според същите данни на Височки. Трите хиляди тона ечемик на „Кафа“ са около 0,15% от изнесеното през 2025 г. Актът от Ищад не свива обема; той сменя вида на риска.

Русия и окупираният Крим осигуряват 85% от вноса на пшеница в Сирия – 2,9 млн. тона за сезон 2025/26, сочи документ на сирийските митници, цитиран от Reuters. През юли Москва опита да институционализира канала: сирийски служители описаха план за търговски логистичен център на четвърти кей на пристанище Тартус, с целеви обем около 250 хиляди тона месечно и първа пратка от 30 хиляди тона житни, разработван от местната фирма „Рус Лайн“ заедно с руско-сирийския бизнес съвет. Пристанищната администрация на Сирия отрече проекта да съществува; говорителят ѝ Мазен Алуш нарече съобщенията напълно неверни. Двете версии стоят непримирени.

Именно флагът, а не товарът, донесоха кораба в юрисдикцията на Швеция. Поне от 2017 г. до юни 2025 г. той плаваше под руски флаг; през юни 2025 г. руският морски регистър оттегли класа му и той се появи в базите данни на международното корабоплаване като гвинейски. Регистрацията му в африканската държава обаче се оказа, че не съществува. На 6 март шведската брегова охрана и полицията се качиха на борда на празния кораб в Балтийско море, докато плаваше от Казабланка за Санкт Петербург, и заключиха, че по местното и международното право той няма националност. „Кафа“ вече фигурираше в санкционен списък на Украйна от ноември 2025 г.

Разликата, която прави знамето, личи от друго дело в Швеция. На 3 април бреговата охрана и полицията се качиха на танкера „Флора 1“, засечен ден преди това заради петно от петролен разлив, дълъг над 12 км, в шведската икономическа зона; прокуратурата добави и съмнение за негодност за плаване заради неясната държава на флага, защото танкерът беше сменял име и регистрация няколко пъти през последните години. На следващия ден Камерун потвърди, че той стои в неговия морски регистър, екологичното обвинение не издържа и той си тръгна. „Ако липсва правно основание за продължаване на разследването, не задържаме кораби. Освен това има държава на флага“, обясни заместник-началникът на оперативния отдел на бреговата охрана Даниел Стенлинг. Регистър, който отговаря на запитването, връща на кораба защитата, предвидена в международното морско право. Регистър, който не съществува, не дава нищо.

Оттам нататък делото вървя по шведския процесуален часовник. Киев отправи искането си за правна помощ на 12 март. На 11 май прокурорът разпореди изземване на „Кафа“, буксирът я прибра на кей в пристанището на Трелеборг, а 11-те членове на екипажа, предимно руски граждани, бяха изведени от страната още същата вечер; капитанът, задържан по-рано по обвинение за ползване на фалшив документ, също отпътува, защото обвинението не издържа. Ищадският районен съд се произнесе на 4 юни, въззивната инстанция потвърди изземването на 3 юли, а на 5 август Върховният съд отказа ревизия. Шведският министър на правосъдието Гунар Стрьомер още през юни вписа делото в по-широката линия срещу сенчестия флот и го определи като важно за всички държави около Балтийско море. Текстът на окончателното решение все още не бе стигнал по официален път до украинската прокуратура, съобщи говорителката на ведомството Маряна Гайовска-Ковбасюк; главният прокурор Руслан Кравченко и упълномощеният по санкционната политика Владислав Власюк вече бяха обявили изхода за окончателен.

Материално Киев получава скромен актив. „Кафа“ е сухотоварен кораб от 1997 г., дълъг 96 метра, с обща товароподемност от 4337 тона, т.е. малък каботажен превозвач в самия край на експлоатационния живот. Практиката на украинските власти с конфискувани съдове е да ги продадат и да насочат постъпленията към бюджета, а за това предстои отделно производство по украинското законодателство. Стойността на акта не се крие в тонажа, а в това, че за първи път чужд съд уважи иск на украинската прокуратура по разследване за изнесени от окупирана територия стоки, както подчерта Кравченко.

Швеция стигна дотук, защото натрупа практика. Щурмовата група на полицията се качи на борда на „Кафа“ в началото на март в операция, наречена „Черно кафе“, а до средата на април властите качиха екипи на още три плавателни съда: „SEA OWL I“ по съмнение за фалшив флаг, „FLORA 1“ и „YUAN YUE HU“ заради остатъци от въглища и нефт, изпуснати във водата. Съветът на ЕС прие санкционен пакет №20 на 23 април, добави 46 нови кораба към списъка, с което обозначените станаха 632, и положи правното основание за пълна забрана върху морските услуги. Санкционният режим се разраства административно; шведското дело показва какво се случва, когато същият проблем влезе в наказателна зала.

Ефектът вече личи в маршрутите. Анализ на GPS-данни в средата на април показа, че съдове, свързвани със сенчестия флот, минават южно от Борнхолм към Големия Белт вместо северно от острова, т.е. заобикалят шведските териториални води и икономическата зона. „Шведските води станаха малко прекалено рискови“, обобщи пред TV4 експертът Кристиан Пантон. Ханс Ливонг, професор по отбранителни системи в Шведския университет по отбрана, отбеляза, че по-дългият маршрут за износ на нефт през Финския залив оскъпява руската логистика, и не вижда в тези случаи ескалация към военно измерение.

Разликата между двата подхода е очевидна. На 2 август италианската фрегата Thaon di Revel спря танкера Toa Payoh, попаднал под санкции на ЕС и плаващ под флага на Камерун, в международни води западно от Пантелерия, по линия на операцията IRINI на ЕС. Капитанът отказа съдействие при извършване на проверка на националността, италианците спуснаха отряд с хеликоптер, събраха доказателства и тръгнаха, а танкерът продължи търговското си плаване от Котону към Истанбул. Военноморската операция може да качи екип на борда и да документира; тя не може да отнеме кораба. Шведската прокуратура не разполага с фрегати, но разполага с наказателен процес и с молба за правна помощ, а те доведоха до отнемане на собственост.

Тази асиметрия очертава и границите на прецедента. Моделът работи там, където съвпадат три условия: корабът физически влиза в териториални води на държава с работеща съдебна система; флагът е фалшив или липсва, което сваля защитата на държавата на флага; и има документирано плаване до пристанище на окупирана територия с товар, който според местното право би бил престъпление. Голяма част от сенчестия флот са петролни танкери, а руският петрол, колкото и да е санкциониран, не е откраднато имущество на Украйна; за тях квалификацията „военно престъпление“ не се прехвърля и остават административните лостове.

Съседна юрисдикция вече показа другия изход. Френски военни спряха танкера „Боракай“ във водите край остров Ушант на 27 септември 2025 г. Той се представяше за бенински, но плаваше без видим флаг. Броени дни по-късно продължи да плава по маршрута си, а на 30 март 2026 г. поправителният съд в Брест задочно осъди капитана му, 39-годишния китайски гражданин Чен Джанджие, на 1 година затвор и 150 хиляди евро глоба за неподчинение при проверка. Там беше наказан човекът, а танкерът отплава. Затова е твърде малко вероятно актът да отключи вълна от еднакви дела в следващата година. Много вероятно е обаче да промени сметката на операторите, които обслужват зърнените терминали в Крим, защото рискът вече е загуба на самия кораб, а не просто задържане за няколко седмици и глоба.

ЕС преведе 2,5 млрд. евро за 16 изтребителя Gripen E за Украйна

🇪🇺🇺🇦 2,5 млрд евро от последния транш на стойност 3,47 млрд евро, преведен вчера от Европейската комисия на Украйна, са предназначени за покупка на 16 изтребителя Gripen E, произведени в Швеция. В официалното си съобщение ЕК посочи, че част от средствата отиват за самолетите, без да уточнява конкретен брой. Говорителят Балаж Уйвари потвърди покупката пред „Европейска правда“, но отказа допълнителни детайли. По-късно точните цифри бяха разкрити от източници на изданието.

Тези средства не поставят началото на нова сделка, а покриват вече поет ангажимент. Договорът за 16-те самолета беше подписан на 30 юни в Киев по време на срещата между президента Володимир Зеленски и шведския министър на отбраната Пал Йонсон. Според споразумението Киев договори покупка с шведската Администрация за отбранителна техника (FMV), която от своя страна сключи договор с производителя Saab. Обявената от компанията стойност е близо 2,2 млрд евро и включва резервни части и помощно оборудване. Saab ще осчетоводи поръчката през третото тримесечие на 2026 г. Разликата между договорната цена и заделените 2,5 млрд евро осигурява резерв за съпътстващи разходи, които не влизат в прекия договор с производителя.

Финансирането се осигурява от кредитната програма Ukraine Support Loan – заема от 90 млрд евро, който лидерите на Европейския съюз договориха през декември 2025 г. и Съветът на ЕС оформи окончателно на 23 април 2026 г. До онзи момент пакетът беше блокиран от правителството на Виктор Орбан в Будапеща. След изборната загуба на „Фидес“ през април тази пречка отпадна, което позволи на Брюксел да започне изплащане още през второто тримесечие. Кредитът е безлихвен и не използва замразените руски активи: той се финансира с емитиране на облигации от ЕС на капиталовите пазари и е обезпечен от бюджета на ЕС, а Украйна ще го възстановява едва след като получи репарации от Русия.

В същото време близо 210 млрд евро руски държавни средства в институции на ЕС остават замразени, без да се задействат. Идеята за т.нар. „репарационен заем“ се провали през декември поради възраженията на Белгия и оттогава не е връщан на масата за преговори. Разпределението на 90 млрд евро в два компонента: 30 млрд са за макроикономическа подкрепа, а 60 млрд – за развиване на способностите на отбранителната индустрия, включително закупуване на оръжие. За 2026 г. са предвидени 45 млрд евро, разпределени както следва: 8,35 млрд под формата на макрофинансова помощ, 8,35 млрд чрез Механизма за Украйна (Ukraine Facility) и 28,3 млрд за отбрана. Отбранителният компонент е строго обвързан с произход на оборудването: то трябва да се произвежда от украинската, съюзната или норвежко-исландската индустрия, а трети страни имат достъп само чрез двустранни споразумения по регламента SAFE.

Към 30 юли Киев е усвоил 11,6 млрд евро от тази годишна квота – 3,2 млрд за бюджетни нужди и 8,4 млрд за отбрана, по данни на украинското правителство, което очаква още 8 транша по механизма. Взети заедно, 90 млрд евро покриват около две трети от общите финансови нужди на страната за 2026-2027 г. Новият транш беше обявен от премиера Сергий Корецкий, който встъпи в длъжност на 16 юли вместо Юлия Свириденко. „Средствата ще подсилят отбраната и ще финансират приоритетни нужди“, заяви той. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза плащането с по-широката индустриална логика на програмата: „Помагаме на Украйна да защити хората си. В същото време сближаваме отбранителните си индустрии, съчетавайки промишления мащаб на Европа с несравнимите иновации на Украйна.“ Освен изтребителите, траншът покрива прехвърлянето на дронове (включително далекобойни с реактивен двигател), ракети и ПВО. Част от сумата влиза в първия продуктов списък по споразумението за безпилотни системи, подписано между Киев и Брюксел по-рано през юли.

Британското участие във веригата беше оповестено две седмици по-рано. На 16 юли, по време на визитата си в Киев, Киър Стармър съобщи, че Лондон инвестира 300 милиона евро в подкрепа на ескадрилата. Тези средства не са предназначени за самите самолети, а за обучение на пилоти и инженери, симулатори, части и оборудване – елементите, без които изтребителите не могат да достигнат бойна готовност. Британската индустрия има сериозен дял в самия самолет: според Министерството на отбраната в Лондон британски доставчици осигуряват около 30% от компонентите на всеки Gripen, а програмата поддържа близо 5000 работни места в над 50 компании, сред които Saab UK и Leonardo UK. Най-важният компонент е радарът с активна фазирана антенна решетка (AESA) Raven ES-05, разработен от Leonardo съвместно със Saab и произвеждан в Единбург. Британско производство са още колесникът и катапултните седалки Martin-Baker. Именно радарът отличава новия Gripen E от по-старите модификации C/D, дарени на Киев, които използват механично сканиране. Обявлението беше сред последните ходове във външната политика на Стармър, който подаде оставка на 22 юни; наследникът му Анди Бърнам положи клетва в края на юли.

Хронологията на сделката се разви бързо в рамките на 2 месеца. На 28 май в авиобаза „Упсала“ Зеленски и шведският премиер Улф Кристерсон подписаха декларация за задълбочено сътрудничество в отбраната. В нея Стокхолм пое два ангажимента: да продаде на Украйна начална партида от до 20 изтребителя Gripen E/F и да ѝ дари до 16 от по-стария вариант C/D, използвани в момента от шведските ВВС. Още тогава Зеленски уточни, Киев заделя за самолетите 2,5 млрд евро от европейския кредит. Дарените изтребители ще бъдат заменени с нови, които шведските ВВС ще получат по собствената си програма за превъоръжаване. Пилоти и технически персонал се обучават в Швеция още от пролетта, като нови предстои да постъпят на обучение през есента. Месец по-късно, на 30 юни, декларацията се превърна в обвързващ договор, а на 30 юли – в преведени финансови средства.

Двата потока самолети се движат по два съвсем различен времеви график. Дарените Gripen C/D се очакват в Украйна в началото на 2027 г. Те ще пристигнат оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег Meteor – обстоятелство, което украинското командване подчертава с по-голяма важност дори от самите самолетни корпуси. Новите Gripen E са много по-назад във времето: Saab ще ги предаде на шведската администрация през 2029 и 2030 г., откъдето те ще бъдат прехвърлени на Украйна. Британското правителство описва целта си като „ескадрила от 16 изтребителя Gripen E на въоръжение до 2029 г.“. Оръжейният пакет към тях, според официалните шведски съобщения, може да включва ракети Meteor и ракети със среден обсег AMRAAM и IRIS-T.

Ракетата Meteor е основната причина Киев да настоява толкова силно за този самолет. Saab обявява обсега на над 100 км, а зоната, в която попадението е гарантирано независимо от маневрите на целта (т.нар. no-escape zone), е над 60 км. Съветник на компанията е споменавал и за обсег от 200 км, но това предполага оптимална височина, челен курс и неманеврираща цел – условия, които рядко се срещат в реални бойни действия. Дори консервативната цифра обаче променя фундаментално уравнението при най-критичната задача за украинската отбрана: прехващането на руските бомбардировачи Су-34. Те изстрелват силно разрушителни планиращи бомби от 60 до 70 км зад фронтовата линия и се обръщат обратно, преди наличните на Украйна ракети AMRAAM (от F-16) или MICA (от Mirage 2000) да могат да ги достигнат. Към това се добавя и ключовата конструктивна особеност, заради която шведският изтребител е първоначално създаден: способността да действа от импровизирани площадки и пътни участъци, с малък земен екипаж и с изключително кратко време за зареждане между полетите. Тази концепция е проектирана именно срещу съветския тип заплаха, пред каквато Украйна е изправена и днес.

Дългият хоризонт за изпълнение на поръчката се обяснява с началната точка, от която тръгва Украйна. Украинската бойна авиация все още разчита предимно на съветски машини – Су-24М, Су-25, Су-27 и МиГ-29, чиято поддръжка зависи от все по-оскъдните резервни части и постоянно импровизиране. Западната ѝ флотилия е малка и разнородна. Изтребителите F-16 постъпват от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия от лятото на 2024 г., но към април 2026 г. Украйна е получила едва около половината от обещания брой. В същото време най-малко шест самолета Mirage 2000-5F от Франция изпълняват боеви задачи от февруари 2025 г. Загубите не са малки и обхващат както техника, така и летателен състав, а обучените пилоти си остават най-трудно заменимият ресурс. Шведският самолет влиза в тази картина като първата поръчка на напълно нови, а не на употребявани или дарени бойни самолети в цялата история на украинските ВВС.

Преведените в четвъртък пари няма да купят реални бойни способности за тази или следващата година. Първите нови самолети ще влязат в строя най-рано в края на десетилетието, а дотогава прекият принос за украинската авиация се свежда до дарените бройки C/D в началото на 2027 г. Това, което плащането постига днес, е затварянето на индустриалната поръчка: то ангажира производствения капацитет на Saab и обвързва кредитен ресурс, който съществува в много тесен времеви прозорец. Програмата с 90 млрд евро е разчетена конкретно за 2026 и 2027 г. Предимството е, че поръчка, платена в нейните рамки, оцелява при евентуална промяна на политическата конюнктура, за разлика от необезпечените намерения. Оттук идва и разминаването между бързия ритъм на политически решения и бавния темп на производство – два месеца от декларацията до платения договор срещу 3-4 години до първия доставен самолет. Плащането вече влияе пряко върху производствения календар на Saab; въздушната обстановка над фронта обаче дотогава ще бъде определяна от наличните F-16 и Mirage, от дарените Gripen C/D, от съветските изтребители и от наземната ПВО.

Реалният мащаб на покупката остава скромен спрямо обявените намерения. 16 самолета формират една ескадрила, докато дългосрочната амбиция на Стокхолм и Киев е за достигане на до 150 изтребителя Gripen E/F с течение на времето, а Зеленски е споменавал и бъдещ флот от общо 250 изтребителя (който включва и около 100 френски Rafale). Между първата поръчка и тези мащабни цифри стои разлика от цял порядък. Тя зависи от осигуряването на допълнително финансиране, каквото към момента липсва, както и от темпото на производство, което Saab тепърва ще трябва да разгръща. Междувременно украинските ВВС ще трябва да поддържат едновременно четири коренно различни платформи: съветските (МиГ-29 и Су-27), американски F-16, френски Mirage и шведски Gripen. Това означава четири отделни логистични вериги, четири различни програми за обучение и четири номенклатури от боеприпаси – и то в държава, която не разполага нито с излишък от техници, нито от пилоти.

Украйна си осигури мащабен договор за ракети Patriot и купува 16 изтребителя Gripen E от Швеция.

🇺🇦🤝🇩🇪 Украйна си осигури мащабен договор, подкрепен от Германия, за доставката на стотици зенитни ракети PAC-2 и PAC-3, която се очаква да започне през следващата година. В същото време се полагат усилия за получаване на допълнителни ракети от партньорски нации, както и за разработване на свои собствени антибалистични способности.

Анонсът беше направен от украинския министър на отбраната Михайло Федоров по време на съвместна пресконференция с шведския му колега Пол Йонсон, предава кореспондентът на Укринформ.

„Във връзка с PAC-2 или PAC-3, които са противоракетни системи, на първо място, благодарение на Германия сключихме голям договор за стотици такива ракети, чиито доставки ще започнат догодина. В същото време се опитваме временно да заемем такива ракети от някои страни, за да ги върнем по-късно“, заяви Федоров.

Министърът добави, че по време на първите срещи във формата „Рамщайн“ Киев е положил подобни усилия за получаване на ракети от запасите на Европейския съюз. Той призна, че процесът се е оказал изключително сложен, тъй като от всяка страна са били изисквани едва по една или две ракети. В крайна сметка, по думите му, Украйна е получила няколко десетки ракети, които са помогнали на страната да отблъсне руските атаки през февруари и март.

Федоров посочи, че Украйна работи също така по сключване на директни договори за покупка на ракети PAC-3, продължава да получава доставки от САЩ и проучва нови механизми за осигуряване на помощ от държави, които досега не са предоставяли такива системи.

„В момента работим по директно договаряне на покупката на PAC-3, нещо, което не е правено досега. Уверен съм, че това ще е постигнато скоро. Продължаваме да получаваме тези ракети от американските партньори, макар и в недостатъчни количества за пълното поддържане на нашата система за противовъздушна отбрана. Имаме обаче конкретен план за осигуряване на допълнителни ракети и ще водим борба за всяка една от тях. Вчера обсъдихме това с президента и шведския министър на отбраната. Разполагаме с някои нетрадиционни решения за това как да включим партньори, които никога досега не са ни доставяли PAC-3. Работим по темата денонощно“, каза той.

Според Федоров ключов стратегически приоритет е разработка на украинска ПРО система, която да намали зависимостта от чуждестранни доставки и да засили капацитета на вътрешното производство. Той също така разкри, че въпросът вече е бил обсъден със Saab и министъра на отбраната на Швеция, в т.ч. евентуален тест на радарни системи Saab като част от бъдеща интегрирана архитектура за отбрана. Федеоров не разкри още подробности, но увери, че работата продължава с прякото участие на президента на Украйна.

Успоредно с придобиването на средства за ПВО, Украйна разширява сътрудничеството с Швеция в сферата на бойната авиация. Президентът Зеленски обяви, че двете страни са формализирали сделка за закупуване на 16 модерни изтребителя Gripen E.

„Заедно с Швеция продължаваме укрепването на украинската бойна авиация. Днес страните ни сключиха сделка за закупуване на 16 изтребителя Gripen E. Важно е, че заедно със самолетите ще бъде предоставен и пакет от съответното оборудване, техническа помощ и поддръжка“, поясни Зеленски.

Договорената рамка за обществени поръчки стъпва върху предишни ангажименти в отбраната между Киев и Стокхолм, съгласно които първите 16 изтребителя Gripen C/D се очаква да бъдат доставени на украинските ВВС още към началото на 2027 г.

Паралелно с текущите усилия за придобиване на военно оборудване, Украйна призовава своите партньори да засилят подкрепата за развитието на отбранителните технологии. Киев отправи призив към международните съюзници да предоставят допълнителна военна помощ, насочена към ускоряване на иновациите в сферата на отбраната, укрепване на военните му възможности и поддържане на натиска върху руските сили.

По думите на Федоров Киев настоява съюзниците да се възползват от това, което той определи като „бързо отминаваща възможност“, като инвестират в ново поколение дронове, ракети и други технологии в отбраната, проектирани да нарушат руските военни операции и да затвърдят последните успехи на Украйна на бойното поле.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Полша предава балтийското председателство на Исландия с фокус върху сенчестия флот.

🇵🇱🤝🇮🇸 Предаването на ротационното председателство на Съвета на балтийските държави (CBSS) от Полша на Исландия, която поема поста на 1 юли, е по-малко протоколна смяна на караула и повече равносметка на един дълбоко променен морски театър.

След като Финландия (2023 г.) и Швеция (2024 г.) се присъединиха към НАТО, Балтийско море на практика стана обкръжено от територия на съюзниците, но именно това го превърна в предпочитан полигон за натиск под прага на открития военен сблъсък. Полският министър на външните работи Радослав Сикорски, който предаде поста в крайбрежните Гдиня и Сопот, формулира парадокса без заобикалки.

„След присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса Балтийско море, по своята брегова линия, стана 93% натовско море. Това обаче не означава, че е свободно от сериозни предизвикателства пред сигурността“, заяви Сикорски.

Зад неговите думи стои конкретен дневен ред. Започнало на 1 юли 2025 г. полското председателство изведе на преден план укрепването на регионалната устойчивост, противодействието на руския сенчест флот и защитата на критичната подводна инфраструктура – приоритети, които Варшава онагледи и в последните дни на мандата си с учение по сценарий за отвличане на ферибот. Изборът на посочената симулация не е случаен: той рамкира заплахата не като фронтален сблъсък между флоти, а като поредица от хибридни действия в сивата зона, които остават под прага на формално приписване на отговорност.

Самата организация измина дълъг път от създаването си през 1992 г., когато трябваше да институционализира сътрудничеството в регион, който излизаше от Студената война. Руската федерация, член и основател, напусна структурата през 2022 г. след замразяването на членството ѝ от останалите участници в отговор на инвазията в Украйна. Така форум, замислен отчасти като мост към Москва, се преобрази в инструмент за координация на западната устойчивост – преназначение, което председателството на Сикорски затвърди още повече.

Заплахата, около която Полша организира своя мандат, има конкретна хроника. На Коледа 2024 г. подводният електропровод Estlink 2 между Финландия и Естония беше прекъснат. Финландските власти задържаха танкера Eagle S – плавателен съд, свързван със сенчестия флот на Москва – по подозрение, че е влачил своята котва по морското дъно близо 100 км, за да скъса кабела, а по-късно повдигнаха обвинения срещу старши членовете на екипажа. Инцидентът се вписа в серия от повреди по кабели и тръбопроводи в Балтийско море, която принуди НАТО да реагира оперативно: в началото на 2025 г. Алиансът даде началото на мисията „Baltic Sentry“, в рамките на която разположи кораби, самолети и дронове за охрана на подводните комуникации и мониторинг на руския сенчест флот.

Сенчестият флот – мрежа от стари танкери с неясна собственост и съмнителна застраховка, с помощта на които Кремъл заобикаля наложения от Г-7 таван върху цената на петрола – се оказа инструмент с повече от функция: източник на приходи извън санкционния режим и удобно средство за причиняване на „случайни“ аварии върху кабелите и тръбите, прорязващи дъното на едно от най-натоварените морета в света. Предизвикателството тук е структурно: морето е общо пространство, през което минават търговски съдове под чужд флаг, и то не може да бъде нито оградено, нито патрулирано непрекъснато по цялата си площ.

Изборът на приемник носи собствено послание. Исландия – член-основател на НАТО от 1949 г., но държава без постоянни въоръжени сили, обърната към Северния Атлантик и Арктика – ще наследи дневен ред, доминиран от морската сигурност, без да разполага със собствен военен инструмент за нея. Точно това илюстрира характера на самия CBSS: той е форум за гражданска координация и устойчивост, а не оперативно военно тяло; тежката възпираща работа остава за НАТО, бреговата охрана на отделните членки и санкционния апарат на ЕС.

Оперативната логика подсказва, че докато Руската федерация разполага със сенчест флот и запазва мотивация за подобни действия по морското дъно, „натовското море“ ще продължи да бъде подлагано на изпитания – не с открити военноморски сблъсъци, а чрез влачене на котви, прекъснати кабели и трудни за доказване маневри. С оглед на това Балтийско море се очертава като един от най-красноречивите примери за съперничество, в което формалният контрол върху картата не означава автоматично справяне с рисковете пред сигурността.

Швеция предупреди: Русия може да завземе остров в Балтийско море.

🇸🇪⚔️🇷🇺 Швеция предупреди, че Русия може да предприеме ограничена операция срещу малък остров в Балтийско море, за да изпита политическото единство и военния отговор на НАТО, съобщиха датските обществени радио-телевизия DR.

Върховният военен командир на Швеция Михаел Клаесон заяви, че Москва теоретично може да опита такава акция като „демонстрация на сила“, а не като пълномащабна инвазия. „Смятам, че алиансът може да бъде предизвикан чрез завземането на почти всичко. Не е нужно да е нещо голямо. Става въпрос по-скоро за демонстрация на сила и проверка на политическата реакция“, каза Клаесон.

Предупреждението идва с оглед на нарастваща тревога сред служителите на отбраната в Скандинавия, които се опасяват, че Балтийският регион би могъл да стане в едно от най-опасните огнища на напрежение между Русия и НАТО. Според разузнавателната оценка на датската армия именно Балтийско море е с най-висок риск от руски военни действия срещу алианса.

Датският военен командир Михаел Хилдгор обаче заяви, че не разполага със сведения за активно планиране на подобна операция от страна на Русия. „Не ми е известно за руски планове за такъв сценарий. Приоритетът ни е сътрудничеството в национални и колективни рамки с цел демонстриране на готовност“, посочи той.

Анализатори в сферата на отбраната алармират, че Русия може да разчита на хибридна тактика – ограничени окупации, саботаж, кибератаки и символични военни действия, замислени да останат под формалния праг на война, но въпреки това да тестват сплотеността на алианса. Дори временното завземане на малък балтийски остров може да упражни огромен политически натиск върху НАТО, тъй като ще принуди страните-членки да вземат решение относно степента на реакция.

Клаесон е на мнение, че Москва вероятно осъзнава, че би загубила конвенционална война срещу НАТО, което прави контролираната ескалация и действията в „сивата зона“ значително по-вероятни от директен сблъсък.

Швеция задържа танкер от руския „сенчест флот“ в Балтийско море заради нарушения и санкции.

🇸🇪⚓️🇷🇺 Бреговата охрана на Швеция съобщи преди около час, че е задържала танкер в Балтийско море, за когото смята, че е част от руския „сенчест флот“ – последното от поредица такива действия, предприети от властите в страната през последните месеци.

В официално изявление бреговата охрана посочи, че заедно с полицията са се качили на борда на плаващия под сирийски флаг кораб „Jin Hui“ в шведски териториални води южно от Трелеборг и са предприели предварително разследване за липса на мореходност.

„Бреговата охрана подозира, че корабът плава под фалшив флаг, имайки предвид редица нередности, свързани със статута на неговия флаг, и следователно не отговаря на изискванията за мореходност, които са определени в международните разпоредби и споразумения“, се казва в съобщението.

От ведомството уточняват, че плавателният съд, чиято дестинация е била неясна и за който се предполага, че е без товар, фигурира в няколко санкционни списъка, включително тези на Европейския съюз и Великобритания.

Министърът на гражданската отбрана Карл-Оскар Болин, заяви отделно в социалната мрежа X, че съществуват подозрения, че корабът принадлежи към така наречения руски „сенчест флот“.

Европейските държави засилиха усилията си срещу дейността на танкерите от „сенчестия флот“, използвани от Руската федерация за финансиране на продължаващата война срещу Украйна. Крмеъл осъди подобни действия като враждебни.

От началото на тази година Швеция е спряла пет общо кораба по подозрение в различни нарушения, сред които разливи на нефт и плаване под фалшив флаг, като срещу някои членове на екипажите са започнати наказателни производства.

Aurora 26: украински оператори обучават Lv6 – единственият противовъздушен полк на Швеция

🇺🇦🤝🇸🇪 Украински оператори на дронове с експертиза от фронта участват като „Red Team" – квалифициран противник – в Aurora 26, най-голямото национално учение на Швеция за тази година, което се провежда в периода 27 април - 13 май.

Те работят съвместно с UAS-centrum – центърът за безпилотни летателни системи на Livregementets husarer (K3) – елитен кавалерийски полк в Карлсборг със специализирана роля в разузнаването – и обучават личния състав на Luftvärnsregementet (Lv6) в Халмстад – единственият ПВО полк на Шведските въоръжени сили.

Учението обхваща около 18 000 души от 13 държави, от които над 16 000 шведски военнослужещи и около 1 500 украински и съюзнически войници. Ръководител на маневрите е контраадмирал Йонас Викстрьом.

Учебният сценарий, описан в публикуваните бележки на Lv6, протича в горист терен. Украинските оператори използват разузнавателен дрон за откриване на шведско звено, което се намира в района. Радио съобщението на украинския оператор: „I see radar, send FPV!" Шведските войници не успяват да реагират достатъчно бързо: радистът докладва „Flygare, skydd!" – „Самолет, прикритие!" – а гранатата от прикачения бойен товар детонира на няколко метра от позицията. Срещу спускащия се безпилотник е открит огън от картечница, но ударът вече е извършен.

„Войниците тук не са свикнали с този вид заплаха и трябва бързо да се научат да я управляват", коментира един от украинските оператори. По време на тренировките се използват няколко системи за разузнаване и хвърляне на боеприпаси. Самият инструктор, представен от Försvarsmakten само с първото си име Вадим, добавя: „Те се оплакваха, че сме използвали само два дрона, но в действителност те трябваше да са много повече."

Участието на Украйна в Aurora 26 е първата оперативна стъпка от засиленото сътрудничество Швеция–Украйна, договорено на среща на върха на Joint Expeditionary Force в Осло на 9 май 2025 г. Партньорството формализира сътрудничеството между десетте държави на JEF – Великобритания, Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия и Швеция и Украйна, надграждайки помощта от 2022 г. насам.

Освен учения с бойни стрелби и съвместни тренировки, украинският контингент провежда семинари, посветени на безпилотната война, включително нейните приложения във водата и въздушната отбрана. Контраадмирал Викстрьом описа участието на Украйна като ускоряващо развитието на отбранителната тактика и укрепващо европейската сигурност.

Lv6 в Халмстад е възстановен като самостоятелен полк през 2000 г. след структурните реформи на шведската армия и днес отговаря за цялата подготовка на противовъздушните единици на страната. Командир на полка от 2024 г. насам е полковник София Вестермарк – първата жена начело на формированието, която зае поста след завръщане от мисия в Сомалия.

„Това е уникална възможност за нас да получим достъп до най-актуалното в сферата, и сме благодарни за подкрепата от Украйна и UAS-centrum", коментира Вестермарк при посещението си на тренировките. Швеция е член на НАТО от 7 март 2024 г.; настоящото учение е първото мащабно национално учение на страната като член на алианса и тестова рамка за функциите на host nation support.

UAS-centrum в Карлсборг е инициатива на Försvarsmakten за централизирана подготовка, развитие и оценка на безпилотни системи за всички видове сили – Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. Центърът е разположен в K3 – Livregementets husarer – който се управлява и от Flygenheten (Летателен отряд) на Försvarsmakten, отговарящ за безпилотни парашутните операции.

Сътрудничеството с украинския Red Team е непосредствен трансфер на 3-годишна практика от фронта върху обучителната рамка на шведската армия – обхваща както употребата на дронове за разузнаване и удар, така и контра-дроновата защита: разпознаване на сигнали, организирано прикритие, картечен огън по приближаващи цели, ограничаване на радио-сигналното присъствие на групата.

Тактическата стойност на сценария за Швеция се съдържа в констатацията на украинските оператори: пехотата не е свикнала да действа в среда, наситена с малки FPV и разузнавателни дронове, действащи в координация. Опитът от фронта в Донбас и Запорожието, където комбинацията спускащ боеприпаси разузнавателен дрон и FPV-удар е стандартен метод за поразяване на бронирана техника, ПВО и пехота, се прехвърля към учения на територията на държава, която до 2024 г. поддържаше неутралитет и чието ПВО устройство е калибрирано за по-висока скорост и по-големи разстояния – самолети и крилати ракети, а не евтини серийни дронове. Aurora 26 е именно онази тестова среда, насочена към адаптиране на доктрината.

Малмьо: бомбен отряд унищожи граната в центъра на града

🇸🇪💥 Паника обхвана центъра на Малмьо в петък, след като в обществено пространство на открито беше намерена ръчна бойна граната. Властите реагираха светкавично, като отцепиха пет улици и активираха т.нар. „обществен сигнал за тревога“ (VMA), разпространяван чрез SMS и медии.

В него те отправиха призив към местните жители да останат далеч от прозорци и балкони. Малко по-късно на място пристигнаха експерти от Националната служба за обезвреждане на бомби, които извършиха оценка на опасността, която представлява взривното устройство.

Два часа по-късно беше извършена контролирана детонация, която неутрализира заплахата. Говорителят на полицията Филип Анас потвърди, че предварителните оценки са посочили предмета като ръчна бойна граната. Криминалисти остават на място, за да установят произхода на оръжието и срещу кого е било насочена. Местни жители съобщават за засилено полицейско присъствие около магазини и заведения, но повечето кордони вече са вдигнати. По време на операцията няма пострадали.

Престъпните мрежи в Швеция все по-често посягат към ръчни гранати и самоделни взривни устройства (IED), за да уреждат вътрешни спорове. Малмьо усеща особено силно тази вълна, като броят на подобни случаи нараства рязко през последните години и често се свързва с нелегалната търговия на оръжие в Европа. Подобни снаряди от военен клас се внасят контрабандно в страната и предлагат на бандите евтини, но смъртоносни средства за сплашване.

Според националната статистика Швеция отчита по-висока честота на взривове от почти всяка друга страна по света, която не води война. Властите се борят да обуздаят тенденцията, а взривове често отекват по входовете на жилищни блокове и градски площади. Случаят в Малмьо е типичен за нестабилността в шведските градски центрове. Експерти алармират, че докато потокът от нелегално оръжие не бъде спрян на границите, рискът за цивилни жертви остава постоянна заплаха за шведското общество. Полицията продължава разследването, но засега няма конкретни задържани.

Към днешна дата в страната са регистрирани значителен инциденти с експлозии:

• Среден темп: Следвайки тенденцията от началото на 2025 г. (в първите 27 дни от годината в страната бяха отчетени 27 експлозии), инцидентите през 2026 г. продължават да се случват с подобна честота, почти на всеки ден-два. Експлозиите в Швеция са станали толкова обичайни, че вече не винаги попадат в челото на новинарските емисии.
• Сравнение с 2025 г.: Миналата година е сред най-кървавите в историята на Швеция: близо 200 експлозии,  а според някои полицейски данни общият брой на детонациите достига 317.
• Огнища: Стокхолм и Малмьо остават най-честите места на подобни инциденти. Откритата днес граната в Малмьо е част от трайна вълна на насилие, в която се използват както ръчни гранати, така и самоделни бомби.