🇪🇺🇺🇦 2,5 млрд евро от последния транш на стойност 3,47 млрд евро, преведен вчера от Европейската комисия на Украйна, са предназначени за покупка на 16 изтребителя Gripen E, произведени в Швеция. В официалното си съобщение ЕК посочи, че част от средствата отиват за самолетите, без да уточнява конкретен брой. Говорителят Балаж Уйвари потвърди покупката пред „Европейска правда“, но отказа допълнителни детайли. По-късно точните цифри бяха разкрити от източници на изданието.
Тези средства не поставят началото на нова сделка, а покриват вече поет ангажимент. Договорът за 16-те самолета беше подписан на 30 юни в Киев по време на срещата между президента Володимир Зеленски и шведския министър на отбраната Пал Йонсон. Според споразумението Киев договори покупка с шведската Администрация за отбранителна техника (FMV), която от своя страна сключи договор с производителя Saab. Обявената от компанията стойност е близо 2,2 млрд евро и включва резервни части и помощно оборудване. Saab ще осчетоводи поръчката през третото тримесечие на 2026 г. Разликата между договорната цена и заделените 2,5 млрд евро осигурява резерв за съпътстващи разходи, които не влизат в прекия договор с производителя.
Финансирането се осигурява от кредитната програма Ukraine Support Loan – заема от 90 млрд евро, който лидерите на Европейския съюз договориха през декември 2025 г. и Съветът на ЕС оформи окончателно на 23 април 2026 г. До онзи момент пакетът беше блокиран от правителството на Виктор Орбан в Будапеща. След изборната загуба на „Фидес“ през април тази пречка отпадна, което позволи на Брюксел да започне изплащане още през второто тримесечие. Кредитът е безлихвен и не използва замразените руски активи: той се финансира с емитиране на облигации от ЕС на капиталовите пазари и е обезпечен от бюджета на ЕС, а Украйна ще го възстановява едва след като получи репарации от Русия.
В същото време близо 210 млрд евро руски държавни средства в институции на ЕС остават замразени, без да се задействат. Идеята за т.нар. „репарационен заем“ се провали през декември поради възраженията на Белгия и оттогава не е връщан на масата за преговори. Разпределението на 90 млрд евро в два компонента: 30 млрд са за макроикономическа подкрепа, а 60 млрд – за развиване на способностите на отбранителната индустрия, включително закупуване на оръжие. За 2026 г. са предвидени 45 млрд евро, разпределени както следва: 8,35 млрд под формата на макрофинансова помощ, 8,35 млрд чрез Механизма за Украйна (Ukraine Facility) и 28,3 млрд за отбрана. Отбранителният компонент е строго обвързан с произход на оборудването: то трябва да се произвежда от украинската, съюзната или норвежко-исландската индустрия, а трети страни имат достъп само чрез двустранни споразумения по регламента SAFE.
Към 30 юли Киев е усвоил 11,6 млрд евро от тази годишна квота – 3,2 млрд за бюджетни нужди и 8,4 млрд за отбрана, по данни на украинското правителство, което очаква още 8 транша по механизма. Взети заедно, 90 млрд евро покриват около две трети от общите финансови нужди на страната за 2026-2027 г. Новият транш беше обявен от премиера Сергий Корецкий, който встъпи в длъжност на 16 юли вместо Юлия Свириденко. „Средствата ще подсилят отбраната и ще финансират приоритетни нужди“, заяви той. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза плащането с по-широката индустриална логика на програмата: „Помагаме на Украйна да защити хората си. В същото време сближаваме отбранителните си индустрии, съчетавайки промишления мащаб на Европа с несравнимите иновации на Украйна.“ Освен изтребителите, траншът покрива прехвърлянето на дронове (включително далекобойни с реактивен двигател), ракети и ПВО. Част от сумата влиза в първия продуктов списък по споразумението за безпилотни системи, подписано между Киев и Брюксел по-рано през юли.
Британското участие във веригата беше оповестено две седмици по-рано. На 16 юли, по време на визитата си в Киев, Киър Стармър съобщи, че Лондон инвестира 300 милиона евро в подкрепа на ескадрилата. Тези средства не са предназначени за самите самолети, а за обучение на пилоти и инженери, симулатори, части и оборудване – елементите, без които изтребителите не могат да достигнат бойна готовност. Британската индустрия има сериозен дял в самия самолет: според Министерството на отбраната в Лондон британски доставчици осигуряват около 30% от компонентите на всеки Gripen, а програмата поддържа близо 5000 работни места в над 50 компании, сред които Saab UK и Leonardo UK. Най-важният компонент е радарът с активна фазирана антенна решетка (AESA) Raven ES-05, разработен от Leonardo съвместно със Saab и произвеждан в Единбург. Британско производство са още колесникът и катапултните седалки Martin-Baker. Именно радарът отличава новия Gripen E от по-старите модификации C/D, дарени на Киев, които използват механично сканиране. Обявлението беше сред последните ходове във външната политика на Стармър, който подаде оставка на 22 юни; наследникът му Анди Бърнам положи клетва в края на юли.
Хронологията на сделката се разви бързо в рамките на 2 месеца. На 28 май в авиобаза „Упсала“ Зеленски и шведският премиер Улф Кристерсон подписаха декларация за задълбочено сътрудничество в отбраната. В нея Стокхолм пое два ангажимента: да продаде на Украйна начална партида от до 20 изтребителя Gripen E/F и да ѝ дари до 16 от по-стария вариант C/D, използвани в момента от шведските ВВС. Още тогава Зеленски уточни, Киев заделя за самолетите 2,5 млрд евро от европейския кредит. Дарените изтребители ще бъдат заменени с нови, които шведските ВВС ще получат по собствената си програма за превъоръжаване. Пилоти и технически персонал се обучават в Швеция още от пролетта, като нови предстои да постъпят на обучение през есента. Месец по-късно, на 30 юни, декларацията се превърна в обвързващ договор, а на 30 юли – в преведени финансови средства.
Двата потока самолети се движат по два съвсем различен времеви график. Дарените Gripen C/D се очакват в Украйна в началото на 2027 г. Те ще пристигнат оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег Meteor – обстоятелство, което украинското командване подчертава с по-голяма важност дори от самите самолетни корпуси. Новите Gripen E са много по-назад във времето: Saab ще ги предаде на шведската администрация през 2029 и 2030 г., откъдето те ще бъдат прехвърлени на Украйна. Британското правителство описва целта си като „ескадрила от 16 изтребителя Gripen E на въоръжение до 2029 г.“. Оръжейният пакет към тях, според официалните шведски съобщения, може да включва ракети Meteor и ракети със среден обсег AMRAAM и IRIS-T.
Ракетата Meteor е основната причина Киев да настоява толкова силно за този самолет. Saab обявява обсега на над 100 км, а зоната, в която попадението е гарантирано независимо от маневрите на целта (т.нар. no-escape zone), е над 60 км. Съветник на компанията е споменавал и за обсег от 200 км, но това предполага оптимална височина, челен курс и неманеврираща цел – условия, които рядко се срещат в реални бойни действия. Дори консервативната цифра обаче променя фундаментално уравнението при най-критичната задача за украинската отбрана: прехващането на руските бомбардировачи Су-34. Те изстрелват силно разрушителни планиращи бомби от 60 до 70 км зад фронтовата линия и се обръщат обратно, преди наличните на Украйна ракети AMRAAM (от F-16) или MICA (от Mirage 2000) да могат да ги достигнат. Към това се добавя и ключовата конструктивна особеност, заради която шведският изтребител е първоначално създаден: способността да действа от импровизирани площадки и пътни участъци, с малък земен екипаж и с изключително кратко време за зареждане между полетите. Тази концепция е проектирана именно срещу съветския тип заплаха, пред каквато Украйна е изправена и днес.
Дългият хоризонт за изпълнение на поръчката се обяснява с началната точка, от която тръгва Украйна. Украинската бойна авиация все още разчита предимно на съветски машини – Су-24М, Су-25, Су-27 и МиГ-29, чиято поддръжка зависи от все по-оскъдните резервни части и постоянно импровизиране. Западната ѝ флотилия е малка и разнородна. Изтребителите F-16 постъпват от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия от лятото на 2024 г., но към април 2026 г. Украйна е получила едва около половината от обещания брой. В същото време най-малко шест самолета Mirage 2000-5F от Франция изпълняват боеви задачи от февруари 2025 г. Загубите не са малки и обхващат както техника, така и летателен състав, а обучените пилоти си остават най-трудно заменимият ресурс. Шведският самолет влиза в тази картина като първата поръчка на напълно нови, а не на употребявани или дарени бойни самолети в цялата история на украинските ВВС.
Преведените в четвъртък пари няма да купят реални бойни способности за тази или следващата година. Първите нови самолети ще влязат в строя най-рано в края на десетилетието, а дотогава прекият принос за украинската авиация се свежда до дарените бройки C/D в началото на 2027 г. Това, което плащането постига днес, е затварянето на индустриалната поръчка: то ангажира производствения капацитет на Saab и обвързва кредитен ресурс, който съществува в много тесен времеви прозорец. Програмата с 90 млрд евро е разчетена конкретно за 2026 и 2027 г. Предимството е, че поръчка, платена в нейните рамки, оцелява при евентуална промяна на политическата конюнктура, за разлика от необезпечените намерения. Оттук идва и разминаването между бързия ритъм на политически решения и бавния темп на производство – два месеца от декларацията до платения договор срещу 3-4 години до първия доставен самолет. Плащането вече влияе пряко върху производствения календар на Saab; въздушната обстановка над фронта обаче дотогава ще бъде определяна от наличните F-16 и Mirage, от дарените Gripen C/D, от съветските изтребители и от наземната ПВО.
Реалният мащаб на покупката остава скромен спрямо обявените намерения. 16 самолета формират една ескадрила, докато дългосрочната амбиция на Стокхолм и Киев е за достигане на до 150 изтребителя Gripen E/F с течение на времето, а Зеленски е споменавал и бъдещ флот от общо 250 изтребителя (който включва и около 100 френски Rafale). Между първата поръчка и тези мащабни цифри стои разлика от цял порядък. Тя зависи от осигуряването на допълнително финансиране, каквото към момента липсва, както и от темпото на производство, което Saab тепърва ще трябва да разгръща. Междувременно украинските ВВС ще трябва да поддържат едновременно четири коренно различни платформи: съветските (МиГ-29 и Су-27), американски F-16, френски Mirage и шведски Gripen. Това означава четири отделни логистични вериги, четири различни програми за обучение и четири номенклатури от боеприпаси – и то в държава, която не разполага нито с излишък от техници, нито от пилоти.