Анализ: Бровди не изключва Прибалтика да падне за три дни

🇺🇦 Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна, заяви, че страните от НАТО не са готови за война с дронове и не е сигурен, че Прибалтика ще удържи три дни. СБС са отделен род войски във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), създаден специално за използването на безпилотни системи. Бровди изложи оценката си пред шведската обществена медия SVT на 22 август, а на 5 септември я разви в над 30-минутен запис в своя канал в YouTube. Ключовата теза според него: „‘Киев за три дни’ повече никога няма да има. Дали обаче балтийските страни биха издържали три дни, не съм сигурен.“

Аргументът му е преди всичко количествен: през август руската армия изпраща средно по около 300 дрона на денонощие, а между отделните вълни следват и по два ракетни удара с 30 до 50 ракети, които пристигат от различни направления. Според Бровди нито една икономика не може да отговаря продължително време на такъв обем с традиционни средства срещу ракетни и дронови удари. Решението според него е масовото въвеждане на нови и значително по-евтини технологии.

Публичните данни предлагат по-ниска средна стойност. През август ВВС на Украйна отчетоха около 4620 руски дрона, изстреляни срещу Украйна, от които над 2800 са били реактивни според говорителя на ВВС Юрий Игнат. Проектът Shahed Tracker отчита 5155 за същия период. Двете оценки дават средно между 150 и 170 дрона за 24 часа – близо половината от стойността, посочена за средна от Мадяр. Цифрата по-скоро описва особено интензивна нощ, отколкото средното за целия месец.

Разликата обаче не обезсилва основния му аргумент за икономиката на прехвата. Евтин летателен апарат може да принуди защитаващия се да използва прехващач, който струва многократно повече. Това ценово съотношение остава неблагоприятно независимо дали ударът включва 150 или 300 дрона.

В техническо отношение Бровди разделя войната на четири нива в зависимост от дълбочината на действие на безпилотните системи. Първото е ПВО в тила и непосредствено зад фронта. Второто е тактическата зона на дълбочина между 15 и 30 км, където според него се използва огромната част от произведените дронове. Трета е оперативната дълбочина. Четвърто е стратегическото ниво, където целите включват предприятията, изнасящи суровини, с които се финансира войната, военнопромишлени заводи, вътрешни логистични възли и зенитно-ракетни комплекси. Унищожаването на последните отваря коридор за последващи удари на още по-голяма дълбочина. По негови данни около 95% от всички поразявания са на тактическо ниво, а ударите в дълбочина представляват не повече от 5%.

Оттук идва и твърдението му, което засяга най-пряко европейската отбрана. Класическата бойна техника все по-трудно достига огневите си позиции, без да бъде открита и поразена. Танк на цена десетки милиони долари, навлязъл в зоната на действие на масово използваните дронове, може да се превърне в цел, преди изобщо да е открил огън. Дълбочината на тази зона зависи от техническите свойства на дроновете и техния брой във въздуха.

Според него дроновете вече са поели част от функциите, които традиционно са изпълнявани от артилерия, авиация и бронирана техника. По фронта те заместват и част от задачите, за които иначе би бил необходим личен състав. За Украйна това има особено ключово значение предвид изчерпването на мобилизационния ресурс и твърдението на Бровди, че практически всички, които са искали да воюват доброволно, вече го правят.

Безпилотните системи са превърнали бойното поле в много прозрачно. Дроновете непрекъснато се сменят във въздушното пространство, което позволява обстановката да бъде проследявана в реално време, вместо информацията да достига със закъснение от разузнавателни доклади.

Структурното обяснение, предоставено от Бровди за предимството на Украйна, е насочено към аудитория в чужбина. През 2022 г. в украинската отбрана се включиха цивилни от най-различни професии, а сред тях се оказаха достатъчно хора с опит в управлението на сложни проекти, които поеха координация на отбраната. Според него съществената разлика спрямо класическата армейска структура не е тясната специализация, а способността знанията на лекари, инженери, предприемачи и други специалисти да бъдат обединени под ефективно управление и насочени към измерими резултати. Именно това според него остава най-сложният елемент за пренасяне в друга армия: подобна организационна култура не може просто да бъде закупена по договор или въведена с доктринален документ.

Част от материалната основа на неговата теория се откроява отчетливо в публичните данни. Президентът Володимир Зеленски обяви на 15 юли, че страната му произвежда 10 млн. дрона годишно и че следващата цел е 20 милиона.

Бровди води и собствена статистика за руските загуби и попълнения в личен състав. По данните му от края на 2025 г. руските загуби са изравнили по численост новоподписаните договори, а отрицателният баланс е факт за 5 поредни месеца до април 2026 г. За този период той посочи 148 400 нови попълнения в редиците на руската армия срещу почти 157 000 убити и ранени.

Именно този баланс Бровди очаква да претърпи промяна. Изборите за Държавната дума са насрочени за провеждане на 18–20 септември и според него остават последна политическа преграда пред по-широката употреба на досегашните механизми за скрита мобилизация. След изборите той очаква значителен приток на необучена, но многобройна пехота на множество участъци от фронта.

Публикация на The Economist от 30 август допълва тази оценка с възможния механизъм. Според изданието указът за мобилизация от септември 2022 г. продължава да е в сила, тъй като никога не е отменян, поради което не е нужно президентско решение за ново разширяване на мобилизационните мерки. Вместо това регионалните власти могат да ескалират принудителното набиране, за да остане публичното недоволство канализирано основно към местното управление; подобен модел вече се е прилаган пробно в Пензенска област от няколко седмици насам.

Бровди твърди, че украинската страна знае местоположението на пусковите установки за ракети и дронове от типа „Шахед“ по цялата дъга от Ростов и Таганрог до Брянска, Курска и Белгородска области. За да могат тези цели да бъдат унищожени, според него Киев се нуждае от активен достъп до Starlink услугата на руска територия.

Като аргумент той посочи окупираните територии на Украйна, от които вече не се нанасят удари в рамките на масираните ракетни атаки, тъй като украинските удари са направили трайното разполагане на пускови установки там практически невъзможно.

Искане не е ново и вече беше отправено и от други официални лица. Президентът Володимир Зеленски го е поставил пред американския си колега Доналд Тръмп по време на техните разговори в Белия дом през юли, но това не е довело до твърд ангажимент от страна на Вашингтон. Според Kyiv Independent и Financial Times Илон Мъск счита подобно разрешение за ескалационна стъпка и за политическо решение, което трябва да бъде взето от Белия дом.

В момента украинските дронове, оборудвани със Starlink, действат на разстояние до 200 км от фронтовата линия, но само над територията на Украйна. Този механизъм вече беше използван в обратната посока: от 2 февруари 2026 г. в Украйна могат да работят единствено терминали, присъстващи в т.нар. white list, докато руският достъп по фронтовата линия беше прекъснат в рамките на дни.

Че комбинацията между евтини дронове и устойчива интернет връзка е способна да предизвика осезаем ефект на оперативно ниво, СБС демонстрираха в Азовско море. От 6 юли насам провеждат операция срещу руския сенчест флот и товарни кораби. По техни данни през първите 9 дни са били изведени от строя поне 159 плавателни съда, а за целия юли – над 180. По тези данни движението по Керченския проток е спряно, превозите по Азовско море са прекратени, а корабоплаването в северната и североизточна акватория на Черно море е значително затруднено. Операцията се провежда изцяло по въздух, без участие на сухопътни и морски сили, и продължава вече два месеца.

Бровди обаче е заинтересована страна и това трябва да бъде отчетено. Той е командващ, който настоява за повече ресурси и признание за собствения си род войски, както и за политическо решение, което се взема във Вашингтон. Планът, който представи на 21 юли, предвижда структура, изградена до значителна степен върху модела на командваните от него сили.

Бровди предлага буферна зона с дълбочина между 2 и 5 км по границата с Руската федерация и разгърната широко оптична мрежа до пусковите площадки. Освне това той планира да изгради мобилна отбрана срещу дронове, формирование за безпилотни системи с минимум 300 екипажа във всяка съюзна армия и още 40–50 екипажа за далекобойни безпилотни системи.

Основанието за тревога обаче не идва само от Бровди. На 4 август квадрокоптер с около 800 грама ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, в непосредствена близост до горивния резервоар, но не успя да детонира. На 1 септември федералните власти в Берлин обвиниха официално руско хибридно нападение, въпреки че на този етап няма задържани и съдебно установена отговорност.

В три поредни денонощия към края на юли румънски изтребители F-16 свалиха три руски камикадзе дрона. За първия прокуратурата установи, че е от типа „Шахед“, използван от руските войски. На 8 август съвсем друг дрон навлезе от посока Румъния и се взриви на родна земя до бившия граничен пункт Кардам, без да бъде засечен нито от българските, нито от румънските радари. Едва вечерта Министерството на отбраната определи останките му като украинска многоцелева платформа „Майя“, която е била отклонена в резултат на работата на руските средства за електронна война.

Тук идва и същността на тезата за член 5, аргументирана от Бровди. Според неговата логика проблемът не е непременно липсата на политическа воля, а безпощадната аритметика на отбраната срещу съвременните заплахи. Ако един военен съюз отговаря на 150 евтини дрона всяка нощ с ракети на обща стойност десетки милиони, запасите могат да започнат да се изчерпват много преди политическите консултации да приключат.

Украйна може да предостави на партньорите си дронове, казва Бровди, но не и нужния човешки ресурс, тъй като самата тя не разполага с достатъчно хора. Оттук идва и съветът му към властите в Стокхолм да не разчитат единствено на консенсус от 32 държави. Швеция участва и на Съвместните експедиционни сили – обединение под британско ръководство, което може да бъде задействано по-бързо.

Оттук произтича и упрекът, преминал през целия му запис: че партньорите се активизират едва когато една ситуация е достигнала до прага на хуманитарна катастрофа и моментът за прилагането на най-ефективните решения вече е изпуснат.

Метафората, с която Бровди описва предстоящия риск, е цивилна, не военна. Европейският „11 септември“ според него още не е настъпил, но дронове безпроблемно достигат летището в Лайпциг, без да се взривят. Оттук нататък, предупреждава той, защитата от безпилотни системи все повече ще засяга сигурността на отделни сгради и дори на отделни покриви. Според прогнозата му професията на снайпериста ще загуби значението си преди тази на оператора на дрон.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Русия все по-често тества НАТО с провокации на ръба на Член 5.

🇷🇺 Русия тества усилено реакцията на НАТО с премерени провокации, които спират точно под прага за задействане на член 5 – тактика, с която се надява да изнерви Алианса и да доведе до прибързана реакция на съюзниците, която да използва като претекст за ескалация.

Това заяви Ukrinform, цитирайки изявление на най-висшият командир на НАТО по източния фланг, генерал Инго Герхартц.

„Русия все повече прибягва до хибридни тактики, точно защото е наясно с нашата сила в конвенционалната отбрана, а реагирането на действия в сивата зона е много по-сложно“, алармира ръководителят на Обединеното командване на НАТО в Брунсум.

„Москва се надява тези хибридни методи да създадат разломи в щита на НАТО, да всеят разногласия между съюзниците, да разделят обществата ни и да ни провокират към прибързана реакция, която ще им даде повод за по-нататъшна ескалация. Не бива да им го позволяваме“, продължи генералът.

Герхартц посочи, че възпирането не е спряло Кремъл да разшири действията си „точно под прага на член 5“ – гранични провокации, саботаж на сухопътна и подводна инфраструктура, кибератаки, заглушаване на GPS сигнал и непрекъснати кампании за дезинформация. Честотата им нараства, а интервалите между тях се скъсяват.

Той похвали „прецизния, хладнокръвен и предвидлив“ отговор на НАТО при последните нарушения на въздушното пространство, но предупреди, че Кремъл вероятно ще премине към друг „хибриден инструмент“. Затова Алиансът трябва да преосмисли цялостния си подход към възпирането.

„Колективната отбрана трябва да бъде план Б. Целта ни е никога да не се стига до там. Затова план А трябва да бъде надеждно възпиране.“

Генералът увери, че НАТО е напълно готово за мащабно нападение и при хипотетичо активиране на член 5 от Вашингтонския договор ще координира силите си по суша, въздух, море, кибер и космос от източния фланг до дълбоко в Западна Европа.

Освен това той припомни, че Алиансът сега е много по-силен с Финландия и Швеция в редиците си и бележи значителен ръст на отбранителните разходи на континента. Военното учение Steadfast Duel 2025, проведено миналия месец, успешно тества регионалните отбранителни планове и „потвърди, че НАТО може да защити всеки сантиметър от територията си по всяко време“.

Герхартц призна, че руските власти следят внимателно политическите дебати в Европа, забавянията от бюрокрацията и бавното нарастване на производствените мощности, като всичко това подкопава доверието в решимостта на НАТО. Особено Германия трябва да поеме по-силна лидерска роля.

„Нямаме време до 2029, 2035 или 2040 г. Трябва да купуваме готови системи от рафта“, заяви той, давайки като пример крилатите ракети Tomahawk, и призова европейската отбранителна индустрия да увеличи бързо производството.

Войната в Украйна показа нагледно колко бързо се развиват технологиите и колко бързо остаряват доскоро авангардни оръжейни системи. Танкове, фрегати и изтребители ще останат значими, но са нужни повече средства за възпиране преди всяка война.

„Ако някой ни нападне, ще ударим стратегически цели дълбоко в територията му. Това ще накара всеки противник да се замисли два пъти“, предупреди Герхартц.

НАТО трябва да приеме „мислене на силата“ – да показва ясно готовност да защитава това, което е важно. „Не сме във война, но вече не живеем и в мир. Ако искаме да не сме във война през 2029 г., думите и действията ни днес не бива да оставят никакво съмнение.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung тази събота, че Русия може да възстанови способността си да нападне източния фланг на НАТО още до 2028 г.

Германското разузнаване алармира за възможна бъдеща руска операция срещу НАТО.

Знакът на централата на Bundesnachrichtendienst (BND), Федералната разузнавателна служба в столицата Берлин, Германия, 8 февруари 2019 г.
📸 Снимка: REUTERS/Axel Schmidt

🇩🇪⚔️🇷🇺 Разузнаването и военното командване на Германия изразиха своята тревога относно възможността за бъдеща военна операция на Русия срещу съюзниците в НАТО, цитирайки секретен анализ, базиран на нови оценки на Федералната разузнавателна служба (BND) и Бундесвера.

Според репортажите на Süddeutsche Zeitung и телевизионните оператори WDR и NDR, анализът предполага, че Русия може да предприеме конвенционална атака срещу държава-членка на НАТО, потенциално в Прибалтика, до края на десетилетието. Това отразява нарастващото убеждение в Берлин, че дългосрочните стратегически амбиции на Москва се простират далеч отвъд Украйна.

През ноември шефът на BND Бруно Кал посочи, че Русия може да тества клаузата за колективна отбрана на НАТО в член 5 като инициира конфликт в Балтийския регион. Докато три четвърти от сухопътните сили на страната в момента са ангажирани в Украйна, въздушните и военноморските ѝ сили в Балтийско море остават оперативни и боеспособни, се посочва в доклада.

„Вероятността от пряка атака срещу държава от НАТО в момента се оценява като ниска“, гласи анализът. Въпреки това германското разузнаване алармира, че след приключването на войната в Украйна руските сили могат бързо да се препозиционират близо до източния фланг на НАТО. В доклада се посочва още, че Русия подготвя условия за водене на „пълномащабна конвенционална война“ през следващите години.

Оценката на разузнаването също така оспорва представата, че войната в Украйна е отслабила сериозно Москва. Напротив, в него се твърди, че руската армия е доказала своята издръжливост, успявайки да поддържа операции въпреки западните санкции и големите загуби на бойното поле. Кремъл пренасочи икономиката си към военновременно производство и сега произвежда оръжия, надхвърлящи нуждите на конфликта в Украйна, като планира да разшири армията до 1,5 милиона военнослужещи до 2026 г.

Генерал Карстен Бройер, генерален инспектор на Бундесвера, затвърди тази позиция по време на проведено наскоро интервю за ARD, заявявайки, че „Русия изгражда военна инфраструктура, насочена към Запада, и това е видимо“ и добави, че приключването на войната в Украйна „няма да донесе мир на европейския континент“.

Анализът сочи, че руското военно-политическо ръководство се възприема все повече като такова, намиращо се в системна конфронтация със Запада. В този контекст германските военни експерти смятат, че Москва може да преследва част от своите цели с военни средства далеч отвъд текущата си кампания в Украйна.