Бабиш: ако Русия нападне балтийска държава, Чехия трябва да изпрати две бригади

🇷🇺🛡️🇨🇿 Ако Русия нападне някоя от страните в Прибалтика, Чехия трябва да изпрати две механизирани бригади по член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана на НАТО, заяви премиерът на страната Андрей Бабиш. Три години и половина по-рано, като кандидат за президент, той отговори на почти същия въпрос с „определено не“.

Бабиш говори в предаването „15 минути с Катержина Перкнерова“ на сайта Deník.cz. Водещата му зададе въпроса дали страната е готова за руско нападение срещу държава от НАТО, граничеща с Русия, за каквото алармира директорът на чешкото контраразузнаване BIS Михал Коуделка. „Това, че не говорим за това и журналистите не получават материал за статиите си, не означава, че не се занимаваме с него“, отговори Бабиш. Той разказа, че се е срещнал с президента Петър Павел по-рано същия ден, след церемонията по прибирането на коронните бижута в Пражкия замък, на която и двамата са сред пазителите на ключовете. Обсъдили са дневния ред на Съвета за сигурност на страната, който ще заседава на 20 октомври, и този път са говорили „много конкретно“. „Разбира се, че се подготвяме […]. Ако не дай боже се стигне дотам Русия да нападне някоя балтийска държава, по член 5 трябва да изпратим две от нашите механизирани бригади“, подчерта премиерът и допълни, че Чехия би била готова за действие и двамата с Павел говорят за това, но не вижда причина да разкрива поверителни сведения.

Двете механизирани бригади са практически цялата маневрена бойна сила на сухопътните войски. 4-та бригада за бързо развръщане в Жатец е въоръжена с колесни бойни машини на пехотата Pandur II. 7-а механизирана бригада в Хранице разполага с танкове и верижни бойни машини, като в плановете на НАТО е предназначена за колективната отбрана на Алианса. Третото маневрено формирование на армията, 43-ти въздушно-десантен полк, все още се намира в процес на изграждане. Бабиш не беше уверен в назоваване на гарнизоните: спомена Простейов, а после „Бехине или Табор, сега не си спомням“. Простейов е базата на 601-ва група специални сили и разузнавателни части, докато в Бехине е разгърнат инженерен батальон, предназначен за поддръжка на 4-та бригада, докато в Табор е един от механизираните ѝ батальони.

През 2023 г. публичната реторика на Бабиш беше диаметрално различна. В дебата на Чешката телевизия на 22 януари, преди балотажа същия Павел, той беше попитан дали би изпратил войници, ако бъдат нападнати Полша или Прибалтика, на което той повтори „определено не“ и добави: „Искам мир, не искам война“. Бивш началник на Генералния щаб и председател на Военния комитет на НАТО, Павел му отправи напомняне във връзка с член 5. Отговорът предизвика критики и още тогава Бабиш го смекчи в Twitter с оправданието, че нямал желание да отговаря на хипотетичен въпрос, но „ако реално се стигне до нападение, разбира се, бих спазил член 5“. Няколко дни по-късно той загуби балотажа от Павел.

Съюзническото задължение не се пренася в помощта за Украйна. Правителството на „АНО“, SPD („Свобода и пряка демокрация“) и „Мотористите“, което Бабиш оглавява от декември 2025 г., не дава бюджетни пари за чешката инициатива за муниции. Благодарение на нея се купуват предимно артилерийски боеприпаси за Киев от трети страни и тя продължава със средства от съюзниците. Чехия не участва в гаранциите по заема на ЕС за Украйна в размер на 90 млрд. евро, а на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли премиерът Бабиш заяви, че няма да се включи в съюзническата помощ от 70 млрд. евро за 2026 г. Изключение прави еднократната вноска в размер на 140 млн. крони в PURL, механизма на НАТО за поръчка на американско оръжие за Украйна, която министърът на външните работи Петър Мацинка определи като символична.

Попитан в същото интервю за помощта за Киев преди срещата с италианския премиер Джорджа Мелони, Бабиш отвърна, че търси къде са европейските антибалистични ракети, „за които настоятелно призовава президентът Зеленски“, и не разбира защо предното правителство не е продължило покупките на Spyder, израелската система за противоракетна отбрана. Предложи съюзниците да си разделят производството, като Франция, Германия и Италия се концентрират върху антибалистичните ракети с пари от бюджета на ЕС. Spyder обаче е зенитно-ракетен комплекс срещу самолети, дронове и крилати ракети, не балистични. Четирите му батареи са поръчани с междуправителствено споразумение от октомври 2021 г., в последните месеци на предното управление на Бабиш. На 19 септември министърът на отбраната Яромир Зуна обяви, че комплексът е минал войсковите изпитания, а Бабиш каза, че армията обмисля още батареи от по-ново поколение.

Предупреждението, за което беше попитан премиерът, Коуделка отправи на 20 септември в интервю за The Guardian. Според него руски тест за единството на НАТО може да се случи до няколко месеца, а не години, включително като ограничено нападение срещу съюзническа държава, която граничи с Руската федерация. Балтийските събеседници на вестника са по-предпазливи и казаха, че не виждат признаци за нападение. В средата на септември словашкият премиер Роберт Фицо заяви в Прешов, че не иска Словакия да влиза във военен конфликт „заради някакъв член 5“. Павел му отговори на 21 септември от Ню Йорк, че поставянето на член 5 под съмнение е опасно в сегашната обстановка.

Интервюто излезе в деня, в който Камарата на депутатите проведе извънредно заседание по настояване на опозицията за вот на недоверие към кабинета, 10 дни преди общинските избори и първия тур на изборите за Сенат на 9-10 октомври. В същия разговор Бабиш описа заседанието като предизборен театър. Съветът за сигурност на Чешката република, чийто дневен ред са подготвяли двамата, заседава на 20 октомври под председателството на Бабиш. Дотогава от чешкия отговор на евентуално нападение публично е известно само числото, което Бабиш назова: две механизирани бригади.

Сценарий за Нарва: дронове от Русия срещу член 5 на НАТО

📌 Карта 1: Обхват на руските тактически дронове и военни бази в Естония Картата на ISW показва потенциалния обсег на тактически дронове при изстрелване от руската граница (съответно 15, 25 и 60 км) спрямо основните естонски и съюзнически военни бази. Отбелязани са базите в Йихви, Тапа, Луунья и Таара, както и авиобазата Емари и основните транспортни връзки. Оцветяването илюстрира възможния географски обхват на ударите, не потвърдено разполагане на руски подразделения.

📌 Карта 2 – Районите в Русия, от които дронове могат да достигнат Нарва Оцветената зона покрива територията от руската страна на границата, от която тактически дронове с обсег 60 км биха могли да поразяват цели в Нарва. Показани са Ивангород, Нарвското водохранилище, бреговете на Финския залив и пътни и железопътни връзки към Санкт Петербург. Картата онагледява възможността оператори да действат от позиции навътре в Русия, без да обозначава налични площадки за изстрелване.

📌 Карта 3 – Ключови обекти в Нарва в условния сценарий на ISW Подробната карта показва разположение на сградите на историческото кметство, градската администрация и музея на Нарва спрямо реката, граничния мост и руския Ивангород. Отбелязани са граничните пунктове, основните улици и жп линия. Близостта на тези обекти до самата граница обяснява мястото им в разглеждания сценарий за ограничено превземане на позиции в града; картата не показва действително нападение или окупирани територии.

🇪🇪🎯🇷🇺 Русия може да се опита да разклати НАТО, без да окупира цял град от съюзническа държава. В хипотетичен сценарий, публикуван на 21 септември от Института за изследване на войната (ISW) със седалище Вашингтон, въоръжени агенти превземат позиции в естонския град Нарва, докато дронове от руска територия възпрепятстват изпращането на подкрепления. Политическата цел е съюзниците да не постигнат обща и достатъчно решителна реакция. ISW изрично уточнява, че това е аналитично упражнение, а не прогноза. Според тях НАТО разполага със силите да отблъсне подобна операция, но в момента не е подготвен да го направи при приемлив риск и цена.

Основната мишена в сценария е доверието в член 5 от Вашингтонския договор – клаузата за колективна отбрана, според която въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. ISW оценява пълномащабно руско нахлуване в страна от НАТО като крайно малко вероятно, поне докато е изцяло ангажирана с войната в Украйна. Ограничената операция обаче би имала друга цел: съюзът да не приложи ангажиментите си или да реагира закъсняло и недостатъчно решително.

Според ISW Кремъл би могъл да използва подобна криза за няколко цели едновременно: да представи фактическото военно противопоставяне с НАТО като оправдание за нова принудителна мобилизация на резервисти; да задълбочи разногласията между САЩ и Европа и между самите европейски държави; да изолира балтийските съюзници; и да отклони ресурси от помощта за Украйна. Москва би могла също да предложи оттегляне от Нарва срещу отстъпки, наложени на Киев.

Един от непосредствените поводи за анализа са ограниченията от руската страна на границата. Граничното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Санкт Петербург и Ленинградска област забрани плаването с малки съдове по участък от река Нарва в периода 16-26 септември. В 5 км ивица край реката в Кингисепски и Сланцевски район са забранени нощното движение извън населени места, ловът и носенето на оръжие. ISW допуска, че мерките могат да бъдат признак за подготовка на операция, но посочва и друго възможно обяснение: намерението на Естония да затвори границата, ако бъде обявена нова принудителна мобилизация. Естонският премиер Кристен Михал потвърди на 17 септември, че границата може да бъде затворена незабавно.

Самият сценарий започва вътре в града. Предварително разположени агенти с достъп до леко стрелково оръжие превземат музея на Нарва, кметството, възможно най-много сгради между тях, наред с участъци от крайбрежната алея в района около моста. След това обявяват „Нарвска народна република“. Наличието на достатъчно въоръжени лица и тяхната способност за действие, преди да бъдат спрени от властите в Естония, са допускания на сценария.

Музеят е сравнително изолирана сграда близо до моста. По оценката на авторите малка група с интензивна дронова поддръжка би могла да я удържа продължително срещу сухопътни сили. Сградата обаче е уязвима към въздушни и далекобойни удари. Затова нападателите вероятно биха изградили и разпръснати позиции за отбрана около нея и по брега, които се поразяват по-трудно.

При опит да отстранят нападателите естонската полиция и намиращите се в района военни подразделения попадат под огън. В сценария въоръжените групи не разполагат с бойни машини, но получават подкрепа от руски спецчасти, предварително проникнали в Естония, и от други групи, които бързо преминават моста от Русия.

Решаващата поддръжка идва от отсрещния бряг. Сценарият предполага предварително подготвени укрити позиции по протежение на границата и на дълбочина поне 60 км в руска територия. В тях са разположени звена на центъра за безпилотни системи „Рубикон“ и други елитни части. Авторите залагат на употребата на дронове с управление по оптичен кабел и обхват над 60 км, баражиращи боеприпаси „Ланцет“ и „Куб“ и дронове „Молния“.

В този условен развой Кремъл обявява, че руски дронови и зенитни части защитават „руските граждани“ в Нарва от позиции в Руската федерация. Същевременно твърди, че руски войски не са навлизали и няма да влязат в Естония, освен ако тя не реши да ескалира кризата. Москва призовава за деескалация, но поставя условие: Естония да признае претенциите на „републиката“ върху целия град и да изтегли от него армията, полицията и администрацията си.

Историческият паралел е Крим. На 4 март 2014 г. руският президент Владимир Путин отрече твърденията, че униформените без отличителни знаци на полуострова са руски военнослужещи. На 17 април той призна, че зад „силите за самоотбрана“ са стояли именно руски военнослужещи. Събитията в Донбас от пролетта дадоха и модела на „народните републики“.

Сценарият в Нарва променя начина, по който Москва би отричала отговорност. Тя не прикрива дроновите удари, а ги обявява за защита на сънародници и отхвърля определянето им като нападение срещу НАТО. Според ISW част от информационната подготовка вече е направена чрез тиражирани от месеци внушения за „Нарвска народна република“.

Непосредственият военен проблем за Естония е придвижването на подкрепления. Най-близката база на отбранителните сили е в Йихви, на около 40 км западно от Нарва. Според сценария руските оператори на дронове биха могли да атакуват силите там още от първите минути и да възпрепятстват движението по пътищата към града. Изпратените подкрепления рискуват да се превърнат в уязвими цели по маршрутите си.

Авторите приемат, че относително малки военни сили могат да разгромят въоръжените агенти в Нарва. Следователно основната руска задача би била да попречи на тези сили да достигнат града. Далекобойни ударни дронове „Геран“ биха могли да атакуват и неподвижни бази в останалата част на Естония. Ако около Нарва няма предварително разположени дронове прехващачи, системи за електронна война и средства за огнево поразяване на дронове, доставянето им след началото на атаката би било значително по-трудно.

Това поставя и въпроса за реакцията на съюзниците. Естония вероятно би поискала прилагането на член 5, макар очакването за разногласия между съюзниците да повлияе на избора ѝ. Институтът алармира, че част от държавите може да се колебаят заради ограничения мащаб на нападението и опасенията от избухването на пълномащабна война с Русия.

НАТО взема общите си решения с консенсус, без гласуване. Член 5 задължава съюзниците да предоставят помощ, но всяка държава определя действията, които смята за нужни; той не предписва единен отговор от всички. Липсата на общо политическо решение не изключва оказването на подкрепа от отделни държави. Евентуалното разногласие би било тежък удар по единството на НАТО, но не би означавало автоматично липса на военна реакция.

Начинът за противодействие на дроновете допълнително усложнява политическия избор. В този сценарий операторите са разположени на руска територия. Според ISW, ако няма налице достатъчно средства срещу дронове в района, съюзническите сили ще трябва да поразяват укритите им позиции на руска територия. Авторите посочват и нуждата от прекъсване на достъпа на руските сили до Starlink при действията им в Естония, по примера на ограниченията, въведени от SpaceX в Украйна в началото на 2026 г.

Плътната руска ПВО около Санкт Петербург вероятно би наложила използването на изтребители от пето поколение в началните етапи на въздушната операция. Авторите отбелязват, че само САЩ разполагат с достатъчно такива самолети за продължителни интензивни удари по множество разпръснати цели. Така американското участие става ключово за този вариант на отговор.

Далекобойните удари по руския тил, обсъждани от държави на източния фланг на НАТО, според ISW едва ли биха имали съществен оперативен ефект върху точно такава ограничена операция. Причината за това е, че участниците в нея биха имали относително малки нужди от снабдяване и обслужваща инфраструктура, чието унищожаване да прекъсне действията им.

ISW обръща внимание и на планираното засилване на естонското военно присъствие в самата Нарва. През юни министърът на отбраната Хано Певкур обяви, че в индустриалната зона Кадастик ще бъде разположена рота от 100–120 военнослужещи. Първоначално се предвижда временна база от контейнери, а през януари или февруари 2027 г. ще започне строителство на постоянна база. По думите му там ще има и съюзнически подразделения, които се разполагат заедно с естонските сили.

Институтът уточнява, че бъдещата база все още не е включена в настоящия вариант на този сценарий и би наложила промяна в руския план. Като възможен отговор авторите разглеждат масирани удари с дронове по гарнизона още от началото на операцията, които Москва би могла да приписва на „републиката“.

Властите в Естония не представят обстановката като подготовка за непосредствено руско нападение. На 21 септември в Ню Йорк външният министър Маргус Цахкна заяви, че отвъд Нарва няма руски войски. Според него говоренето за война служи за всяване на страх, който да откаже Европа от подкрепата за Украйна.

Андрис Вилтсин, пълномощникът по естонско-руската граница, не смята мерките на ФСБ за извънредни и ги свързва с изборите за Държавна дума. В същото време той отбелязва, че Русия укрепва брега на реката и отделя значителни ресурси за неговата охрана. Министърът на вътрешните работи Игор Таро не изключва ограниченията да са свързани с подготовка за мобилизация и опит да бъде възпрепятствано напускането на страната.

Липсата на голямо струпване на войски сама по себе си не опровергава разглеждания сценарий, тъй като той предполага ограничени сухопътни сили и звена с дронове. Това обаче не го потвърждава. Наличието на въоръжени агенти, подготвени операторски позиции и недостатъчна местна защита са част от условията, върху които е изградено упражнението.

Препоръките на ISW са насочени предимно към Вашингтон. Според него неяснотата около американската готовност да защитава съюзниците увеличава риска Путин да предприеме ограничена операция. Авторите смятат, че разговорите за изтегляне на американски военни от Европа подкопават доверието в гаранциите за сигурност независимо от начина, по който са представени.

За страните от Европа препоръката е да развиват ускорено свои средства срещу дронове, включително прехващачи, както и обучени подразделения, способни да откриват и поразяват бързо вражески оператори. Тези сили и системи трябва да бъдат разгърнати предварително по източната граница въпреки очакваните руски обвинения в агресия. Възможността за бързо отблъскване на ограничена атака с наличните сили би намалила зависимостта на непосредствената отбрана от продължителни консултации на съюзниците. Това не предрешава дали Естония би поискала по1мощ по член 5.

Сред индикаторите, които ISW предлага да бъдат наблюдавани, са засилено присъствие на подразделения за дронове и подготовка на площадки за излитане в района на Санкт Петербург. Ретранслаторни станции от руска страна на границата или кораби във Финския залив; прехвърляне на малки сухопътни подразделения в Ленинградския военен окръг; и засилена информационна кампания за предполагаемо „преследване“ на руското малцинство в Естония.

Основният риск в анализа е съчетанието между ограничена военна атака и забавена политическа реакция. Несъгласието дори на 1 от 32 съюзници може да попречи на общо решение на Северноатлантическия съвет. Военният изход обаче би зависел и от готовността на естонските сили, предварително разгърната защита и решения на отделните държави за оказване на помощ. Именно връзката между всички тези фактори прави сценария полезен за отбранителното планиране, без да го превръща в прогноза за предстоящо нападение.

Анализ: Прагът под член 5 е в речника, не в договора

🇷🇺 Русия вече води Трета световна война по начин, който пречи на Запада да я разпознае като такава. Това смята израелският политически стратег Ави Сахар, според когото езикът, с който европейските институции описват руските атаки, допринася за нерешителния им отговор. Той изложи тезата си на 9 септември в Европейския парламент, по време на конференцията „Русия като фалшив защитник на традиционните ценности“, организирана от групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) с домакини евродепутатите Мариуш Камински и Рихардс Колс.

Видео от изказването сподели естонският депутат Еерик-Нийлес Крос, бивш координатор на разузнаването на страната. В своя коментар той наложи тезата, че „изрази като хибриден, устойчивост и под прага просто прикриват нашето малодушие“.

Сахар не е академичен изследовател. Над 20 години води изборни кампании в Израел за „Ликуд“, „Кадима“ и „Нова надежда“ и съветва настоящият външен министър Гидеон Саар. Рижкият университет „Страдиньш“ го представя като специалист по „настъпателно и отбранително управление на общественото възприятие“. Той живее в Берлин и е основател на консултантската фирма Mithril Global Strategies. Професионалният му опит е в политическите кампании и влиянието върху обществените нагласи – областта, към която е насочен и заключителният му призив в Брюксел.

„Тяхната тактика е да започнат Трета световна война по такъв начин, че ние да не я възприемем като война“, категоричен е Сахар. Той изрично подчерта оценката си: „Да, казах Трета световна война. Евфемизмите не ме интересуват.“

Критиката му е насочена към езика на институциите в Брюксел. Според него всеки път, когато официален представител на НАТО или ЕС използва изрази като „хибриден“, „устойчивост“ или „под прага на член 5“, „един еднорог се самоубива“. Европа трябва да спре „да се самоубива с приказки“ и вместо това да мине към настъпление, настоява той.

В основата на аргумента му е тезата, че Русия не просто атакува западния светоглед, а присвоява неговите понятия и променя значението им. „Откраднаха речника и промениха смисъла на това, което наричаме наши ценности. Щом притежаваш речника, не ти трябва армия. Не ти трябва да нахлуваш. Просто си спечелил войната.“

Сахар изброи понятията, които според него са станали „радиоактивни“ в Европа: традиционни ценности, самоопределение, национална държава, патриотизъм, дълг и вяра. По думите му без тях никой не защитава страната си.

Описаната от него тактика разчита на натрупването на щети. Той го нарече „смърт от хиляда порязвания“: всеки отделен удар остава под прага, който би предизвикал решителен отговор, но съвкупният ефект може да бъде разрушителен. В неговата метафора хиляда порязвания на едно място накрая отсичат главата.

„Ние мислим в изборни цикли, те мислят в столетия“, заяви Сахар. По думите му западните институции се концентрират върху оценката на отделни инциденти, а противникът провежда кампания, която продължава десетилетия. Той свързва въпросната кампания с ясно формулираа цел: „Единственото, което Кремъл иска, е да спре превъоръжаването на Запада и на ЕС. Всичко останало е пътят дотам.“

Според него посланията се променят според аудиторията и могат да се позовават на мира, хуманизма, околната среда, правата на работниците или на малцинствата. Той описва един и същ механизъм, който едновременно отслабва западните общества с позоваване на универсални ценности и представя Русия като защитник на традиционните такива. Крайният резултат според него е демократичен блок, който губи своята способност да действа и „се самоубива с приказки“.

Използването на противоположни идеологически послания е основна тема на конференцията. Модераторът Томаш Шатковски, генерален секретар на групата ECR и бивш посланик на Полша в НАТО, го определи като „рефлексивно управление“ – въздействие, целящо да насочи решенията на противника в желаната посока. По неговата оценка Кремъл се обръща паралелно към псевдоконсервативни среди и части от либералния и левия политически спектър, за да задълбочи разделенията. Колс формулира теорията още по-категорично: Русия няма устойчиви убеждения, а използва идеите като инструменти.

Сахар свързва сегашните обществени нагласи с десетилетия на чуждестранно финансиране в западното образование. В своя публикация с изказването той цитира катарски, саудитски, китайски и руски средства, постъпвали в университети и граждански организации на Запад през последните 40 години. Това мащабно финансиране има своята документална основа: американските отчети регистрират милиарди долари под формата на дарения и договори, докато разследване на Сената описва китайски държавен контрол върху институтите „Конфуций“. Тези данни обаче не доказват обща стратегия, нито че тя определя нагласите на западните университетски среди. Това причинно обяснение и оценката на Сахар за тяхната враждебност към западните ценности остават неподкрепени с достатъчно доказателства.

Сахар коментира готовността за отбрана с иронично сравнение. Той посочи Мъртво море като най-ниската точка на земното кълбо, а делът на европейците, особено тези на запад, готови да вземат оръжие, е „още по-нисък“.

Част от социологическите данни действително показват ниска готовност за участие във война. Проучване, възложено от Рижкия университет „Страдинш“ и Центъра за геополитически изследвания в Рига, е първото, което задава един и същ въпрос във всички държави от НАТО. Между 10 септември и 29 октомври 2025 г. са анкетирани 31 217 души. Готовност да се сражават за страната си заявяват 27% от германците, по 25% от италианците и словаците и 30% от нидерландците. България е в средата на класацията с 41%.

Отделно, годишното проучване на Gallup International в края на 2023 г. отчита 32% готовност за ЕС като цяло и 41% за САЩ. Президентът на организацията Кънчо Стойчев обяснява резултатите с разминаване между политическите елити и гражданите: според него посланието в страните от Г-7 и ЕС, че войната в Украйна е и тяхна, не намира съответствие в готовността на самите граждани да вземат оръжие. Двете анкети обаче са проведени в различни периоди и резултатите им не бива да се третират като напълно съпоставими.

Други резултати поставят под въпрос обобщението на Сахар за връзката между либералните обществени нагласи и отслабената воля за отбрана. В проучване сред всички страни членки на НАТО, след Албания и Турция най-висока готовност показват Швеция с 66%, Финландия с 64% и Норвегия с 61% – общества със силно изразен светски и либерален характер. Литва отчита 52%, а Полша – 49%.

Авторът на проучването Марис Анджанс обяснява ниските стойности в Германия и Италия с отсъствието на пряка военна заплаха и историческия опит след Втората световна война, докато високите в Северна Европа – с близостта до Русия. Gallup International от своя страна отчита, че спадът не е явление, наблюдавано само на запад: в световен мащаб заявената готовност спада от 61% през 2014 г. до половината от анкетираните в проучването от края на 2023 г. Поне на теория спадът в. Руската федерация също е огромен – от 59 до 32%.

Горните резултати дават основание да се разглеждат усещането за заплаха и историческият опит като алтернативни обяснения. Те не установяват сами по себе си причините за различията, но не подкрепят еднозначно тезата, че подмяната на ценностите е водещият фактор. Заявената готовност за участие във война също не е директен показател на способностите на една държава в отбраната.

По-силната част от аргумента на Сахар засяга преценката кога дадена поредица от нападения изисква по-решителен отговор. Показателен за този спор е случаят на летище Лайпциг/Хале. Вечерта на 4 август дрон с експлозив се насочи към украински товарен самолет Ан-124 на летището. Записи от охранителни камери показват как около 19:30 ч. той се удря в крилото на самолета и пада на земята, без да избухне. Служител на летището го открива около четири часа по-късно и уведомява охраната.

На 1 септември германският вътрешен министър Александер Добринт заяви, че Русия носи отговорност за „хибридното нападение в Лайпциг“. Външният министър Йохан Вадефул обобщи германската позиция така: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства ответните мерки и също определи случилото се като хибридна атака.

Германия не поиска консултации по член 4. В отговор тя затвори последното руско генерално консулство в страната – това в Бон. Путин определи доказателствата като „подхвърлени“, а руското посолство в Берлин нарече обвинението „абсурдно“. В деня, в който консулството в Бон прекрати работа, Москва отговори със затваряне на германското генерално консулство в Санкт Петербург.

Употребата на определението „хибридна война“ обаче не изключва задействане на колективната отбрана в отговор. От срещата на върха във Варшава през 2016 г. декларациите на НАТО допускат прилагане на член 5 в случаи на хибридна война „както при въоръжено нападение“, което беше потвърдено в декларациите от Брюксел през 2018 и 2021 г. Това е изразена политическа позиция на Алианса във връзка с прилагането на договора, а не отделна разпоредба в самия договор.

За 10-те години години от Варшава тази възможност не е била използвана за задействане на член 5 заради хибридна атака. В посочените случаи от септември 2025 г. Полша поиска консултации по член 4 след като руски дронове навлязоха във въздушното пространство на страната, а Естония – след навлизане на руски изтребители. Член 4 предвижда консултации при заплаха за сигурността на съюзник, но не задейства сам по себе си колективна отбрана. НАТО разгърна и мисията „Eastern Sentry“ за укрепване на източния фланг.

Следователно въпросът не се свежда до избора на дума. „Хибридна атака“ може да описва методите на противника, без да предопределя отговора на съюзниците. Политическият избор е как да бъдат оценени тежестта на конкретното нападение и натрупващият се ефект от цялата кампания.

Според информация на The Economist от 30 август, основана на източници, близки до Кремъл, Путин е избрал ескалация, включваща допълнителен личен състав, масиран удар по украинската енергетика и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев. Ако тези прогнози се материализират, операциите срещу западните държави са част от по-широк подход към ескалацията. Отказът от термина, предложен от Сахар, не би премахнал самите операции. Ключовият въпрос е дали Европа ги оценява поотделно, или като свързана кампания, и как това променя реакцията ѝ.

Сахар настоява на следващата среща да бъдат обсъдени „стратегии за нападение срещу Русия, които да пренесат войната на прага на врага“. Той изрично уточнява, че не предлага военни удари или нахлуване в Русия, а ответни действия в духа на отношението, което Москва проявява към Запада.

При следваща атака, извършена или дирижирана от Русия, европейските страни могат отново да потърсят дипломатически и санкционни мерки. Колективното решение в НАТО изисква консенсус, но от описаните случаи не може да стигне до категоричен извод, че именно липсата на жертви е възпрепятствала по-силен отговор.

Нов саботаж с експлозиви срещу съюзнически обект, последван от изгонване на дипломати или закриване на консулства, без по-сериозен отговор, би подкрепил критиката на Сахар за твърде ограничения обхват на реакцията. Той обаче не би доказал, че причината е институционалният речник. Искане за консултации по член 4 също не би опровергало тезата му – такива искания вече има. Обсъждане на член 5 изрично заради хибридна атака или публично обявени мерки на ЕС за активно противодействие на руските операции за влияние биха показали промяна в подхода, но ефектът им ще зависи от съдържанието и изпълнението.

От Варшава през 2016 г. до Лайпциг през 2026 г. НАТО запазва своята възможност да приложи член 5 при хибридна война. Аргументът на Сахар е най-убедителен като предупреждение, че поредица от ограничени нападения може лесно да бъде подценена, ако всяко се разглежда изолирано. Именно затова държавите в Европа трябва да оценяват съвкупния ефект от тези действия и връзките между тях, а когато са налице ясни доказателства за общ замисъл – да отговарят на цялата кампания. Решаващият въпрос е дали предприетите мерки ограничават способността на Москва да организира следващи нападения и увеличават цената, която тя плаща за тях.

Анализ: Бровди не изключва Прибалтика да падне за три дни

🇺🇦 Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна, заяви, че страните от НАТО не са готови за война с дронове и не е сигурен, че Прибалтика ще удържи три дни. СБС са отделен род войски във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), създаден специално за използването на безпилотни системи. Бровди изложи оценката си пред шведската обществена медия SVT на 22 август, а на 5 септември я разви в над 30-минутен запис в своя канал в YouTube. Ключовата теза според него: „‘Киев за три дни’ повече никога няма да има. Дали обаче балтийските страни биха издържали три дни, не съм сигурен.“

Аргументът му е преди всичко количествен: през август руската армия изпраща средно по около 300 дрона на денонощие, а между отделните вълни следват и по два ракетни удара с 30 до 50 ракети, които пристигат от различни направления. Според Бровди нито една икономика не може да отговаря продължително време на такъв обем с традиционни средства срещу ракетни и дронови удари. Решението според него е масовото въвеждане на нови и значително по-евтини технологии.

Публичните данни предлагат по-ниска средна стойност. През август ВВС на Украйна отчетоха около 4620 руски дрона, изстреляни срещу Украйна, от които над 2800 са били реактивни според говорителя на ВВС Юрий Игнат. Проектът Shahed Tracker отчита 5155 за същия период. Двете оценки дават средно между 150 и 170 дрона за 24 часа – близо половината от стойността, посочена за средна от Мадяр. Цифрата по-скоро описва особено интензивна нощ, отколкото средното за целия месец.

Разликата обаче не обезсилва основния му аргумент за икономиката на прехвата. Евтин летателен апарат може да принуди защитаващия се да използва прехващач, който струва многократно повече. Това ценово съотношение остава неблагоприятно независимо дали ударът включва 150 или 300 дрона.

В техническо отношение Бровди разделя войната на четири нива в зависимост от дълбочината на действие на безпилотните системи. Първото е ПВО в тила и непосредствено зад фронта. Второто е тактическата зона на дълбочина между 15 и 30 км, където според него се използва огромната част от произведените дронове. Трета е оперативната дълбочина. Четвърто е стратегическото ниво, където целите включват предприятията, изнасящи суровини, с които се финансира войната, военнопромишлени заводи, вътрешни логистични възли и зенитно-ракетни комплекси. Унищожаването на последните отваря коридор за последващи удари на още по-голяма дълбочина. По негови данни около 95% от всички поразявания са на тактическо ниво, а ударите в дълбочина представляват не повече от 5%.

Оттук идва и твърдението му, което засяга най-пряко европейската отбрана. Класическата бойна техника все по-трудно достига огневите си позиции, без да бъде открита и поразена. Танк на цена десетки милиони долари, навлязъл в зоната на действие на масово използваните дронове, може да се превърне в цел, преди изобщо да е открил огън. Дълбочината на тази зона зависи от техническите свойства на дроновете и техния брой във въздуха.

Според него дроновете вече са поели част от функциите, които традиционно са изпълнявани от артилерия, авиация и бронирана техника. По фронта те заместват и част от задачите, за които иначе би бил необходим личен състав. За Украйна това има особено ключово значение предвид изчерпването на мобилизационния ресурс и твърдението на Бровди, че практически всички, които са искали да воюват доброволно, вече го правят.

Безпилотните системи са превърнали бойното поле в много прозрачно. Дроновете непрекъснато се сменят във въздушното пространство, което позволява обстановката да бъде проследявана в реално време, вместо информацията да достига със закъснение от разузнавателни доклади.

Структурното обяснение, предоставено от Бровди за предимството на Украйна, е насочено към аудитория в чужбина. През 2022 г. в украинската отбрана се включиха цивилни от най-различни професии, а сред тях се оказаха достатъчно хора с опит в управлението на сложни проекти, които поеха координация на отбраната. Според него съществената разлика спрямо класическата армейска структура не е тясната специализация, а способността знанията на лекари, инженери, предприемачи и други специалисти да бъдат обединени под ефективно управление и насочени към измерими резултати. Именно това според него остава най-сложният елемент за пренасяне в друга армия: подобна организационна култура не може просто да бъде закупена по договор или въведена с доктринален документ.

Част от материалната основа на неговата теория се откроява отчетливо в публичните данни. Президентът Володимир Зеленски обяви на 15 юли, че страната му произвежда 10 млн. дрона годишно и че следващата цел е 20 милиона.

Бровди води и собствена статистика за руските загуби и попълнения в личен състав. По данните му от края на 2025 г. руските загуби са изравнили по численост новоподписаните договори, а отрицателният баланс е факт за 5 поредни месеца до април 2026 г. За този период той посочи 148 400 нови попълнения в редиците на руската армия срещу почти 157 000 убити и ранени.

Именно този баланс Бровди очаква да претърпи промяна. Изборите за Държавната дума са насрочени за провеждане на 18–20 септември и според него остават последна политическа преграда пред по-широката употреба на досегашните механизми за скрита мобилизация. След изборите той очаква значителен приток на необучена, но многобройна пехота на множество участъци от фронта.

Публикация на The Economist от 30 август допълва тази оценка с възможния механизъм. Според изданието указът за мобилизация от септември 2022 г. продължава да е в сила, тъй като никога не е отменян, поради което не е нужно президентско решение за ново разширяване на мобилизационните мерки. Вместо това регионалните власти могат да ескалират принудителното набиране, за да остане публичното недоволство канализирано основно към местното управление; подобен модел вече се е прилаган пробно в Пензенска област от няколко седмици насам.

Бровди твърди, че украинската страна знае местоположението на пусковите установки за ракети и дронове от типа „Шахед“ по цялата дъга от Ростов и Таганрог до Брянска, Курска и Белгородска области. За да могат тези цели да бъдат унищожени, според него Киев се нуждае от активен достъп до Starlink услугата на руска територия.

Като аргумент той посочи окупираните територии на Украйна, от които вече не се нанасят удари в рамките на масираните ракетни атаки, тъй като украинските удари са направили трайното разполагане на пускови установки там практически невъзможно.

Искане не е ново и вече беше отправено и от други официални лица. Президентът Володимир Зеленски го е поставил пред американския си колега Доналд Тръмп по време на техните разговори в Белия дом през юли, но това не е довело до твърд ангажимент от страна на Вашингтон. Според Kyiv Independent и Financial Times Илон Мъск счита подобно разрешение за ескалационна стъпка и за политическо решение, което трябва да бъде взето от Белия дом.

В момента украинските дронове, оборудвани със Starlink, действат на разстояние до 200 км от фронтовата линия, но само над територията на Украйна. Този механизъм вече беше използван в обратната посока: от 2 февруари 2026 г. в Украйна могат да работят единствено терминали, присъстващи в т.нар. white list, докато руският достъп по фронтовата линия беше прекъснат в рамките на дни.

Че комбинацията между евтини дронове и устойчива интернет връзка е способна да предизвика осезаем ефект на оперативно ниво, СБС демонстрираха в Азовско море. От 6 юли насам провеждат операция срещу руския сенчест флот и товарни кораби. По техни данни през първите 9 дни са били изведени от строя поне 159 плавателни съда, а за целия юли – над 180. По тези данни движението по Керченския проток е спряно, превозите по Азовско море са прекратени, а корабоплаването в северната и североизточна акватория на Черно море е значително затруднено. Операцията се провежда изцяло по въздух, без участие на сухопътни и морски сили, и продължава вече два месеца.

Бровди обаче е заинтересована страна и това трябва да бъде отчетено. Той е командващ, който настоява за повече ресурси и признание за собствения си род войски, както и за политическо решение, което се взема във Вашингтон. Планът, който представи на 21 юли, предвижда структура, изградена до значителна степен върху модела на командваните от него сили.

Бровди предлага буферна зона с дълбочина между 2 и 5 км по границата с Руската федерация и разгърната широко оптична мрежа до пусковите площадки. Освне това той планира да изгради мобилна отбрана срещу дронове, формирование за безпилотни системи с минимум 300 екипажа във всяка съюзна армия и още 40–50 екипажа за далекобойни безпилотни системи.

Основанието за тревога обаче не идва само от Бровди. На 4 август квадрокоптер с около 800 грама ПЕТН се удари в крилото на украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале, в непосредствена близост до горивния резервоар, но не успя да детонира. На 1 септември федералните власти в Берлин обвиниха официално руско хибридно нападение, въпреки че на този етап няма задържани и съдебно установена отговорност.

В три поредни денонощия към края на юли румънски изтребители F-16 свалиха три руски камикадзе дрона. За първия прокуратурата установи, че е от типа „Шахед“, използван от руските войски. На 8 август съвсем друг дрон навлезе от посока Румъния и се взриви на родна земя до бившия граничен пункт Кардам, без да бъде засечен нито от българските, нито от румънските радари. Едва вечерта Министерството на отбраната определи останките му като украинска многоцелева платформа „Майя“, която е била отклонена в резултат на работата на руските средства за електронна война.

Тук идва и същността на тезата за член 5, аргументирана от Бровди. Според неговата логика проблемът не е непременно липсата на политическа воля, а безпощадната аритметика на отбраната срещу съвременните заплахи. Ако един военен съюз отговаря на 150 евтини дрона всяка нощ с ракети на обща стойност десетки милиони, запасите могат да започнат да се изчерпват много преди политическите консултации да приключат.

Украйна може да предостави на партньорите си дронове, казва Бровди, но не и нужния човешки ресурс, тъй като самата тя не разполага с достатъчно хора. Оттук идва и съветът му към властите в Стокхолм да не разчитат единствено на консенсус от 32 държави. Швеция участва и на Съвместните експедиционни сили – обединение под британско ръководство, което може да бъде задействано по-бързо.

Оттук произтича и упрекът, преминал през целия му запис: че партньорите се активизират едва когато една ситуация е достигнала до прага на хуманитарна катастрофа и моментът за прилагането на най-ефективните решения вече е изпуснат.

Метафората, с която Бровди описва предстоящия риск, е цивилна, не военна. Европейският „11 септември“ според него още не е настъпил, но дронове безпроблемно достигат летището в Лайпциг, без да се взривят. Оттук нататък, предупреждава той, защитата от безпилотни системи все повече ще засяга сигурността на отделни сгради и дори на отделни покриви. Според прогнозата му професията на снайпериста ще загуби значението си преди тази на оператора на дрон.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Русия все по-често тества НАТО с провокации на ръба на Член 5.

🇷🇺 Русия тества усилено реакцията на НАТО с премерени провокации, които спират точно под прага за задействане на член 5 – тактика, с която се надява да изнерви Алианса и да доведе до прибързана реакция на съюзниците, която да използва като претекст за ескалация.

Това заяви Ukrinform, цитирайки изявление на най-висшият командир на НАТО по източния фланг, генерал Инго Герхартц.

„Русия все повече прибягва до хибридни тактики, точно защото е наясно с нашата сила в конвенционалната отбрана, а реагирането на действия в сивата зона е много по-сложно“, алармира ръководителят на Обединеното командване на НАТО в Брунсум.

„Москва се надява тези хибридни методи да създадат разломи в щита на НАТО, да всеят разногласия между съюзниците, да разделят обществата ни и да ни провокират към прибързана реакция, която ще им даде повод за по-нататъшна ескалация. Не бива да им го позволяваме“, продължи генералът.

Герхартц посочи, че възпирането не е спряло Кремъл да разшири действията си „точно под прага на член 5“ – гранични провокации, саботаж на сухопътна и подводна инфраструктура, кибератаки, заглушаване на GPS сигнал и непрекъснати кампании за дезинформация. Честотата им нараства, а интервалите между тях се скъсяват.

Той похвали „прецизния, хладнокръвен и предвидлив“ отговор на НАТО при последните нарушения на въздушното пространство, но предупреди, че Кремъл вероятно ще премине към друг „хибриден инструмент“. Затова Алиансът трябва да преосмисли цялостния си подход към възпирането.

„Колективната отбрана трябва да бъде план Б. Целта ни е никога да не се стига до там. Затова план А трябва да бъде надеждно възпиране.“

Генералът увери, че НАТО е напълно готово за мащабно нападение и при хипотетичо активиране на член 5 от Вашингтонския договор ще координира силите си по суша, въздух, море, кибер и космос от източния фланг до дълбоко в Западна Европа.

Освен това той припомни, че Алиансът сега е много по-силен с Финландия и Швеция в редиците си и бележи значителен ръст на отбранителните разходи на континента. Военното учение Steadfast Duel 2025, проведено миналия месец, успешно тества регионалните отбранителни планове и „потвърди, че НАТО може да защити всеки сантиметър от територията си по всяко време“.

Герхартц призна, че руските власти следят внимателно политическите дебати в Европа, забавянията от бюрокрацията и бавното нарастване на производствените мощности, като всичко това подкопава доверието в решимостта на НАТО. Особено Германия трябва да поеме по-силна лидерска роля.

„Нямаме време до 2029, 2035 или 2040 г. Трябва да купуваме готови системи от рафта“, заяви той, давайки като пример крилатите ракети Tomahawk, и призова европейската отбранителна индустрия да увеличи бързо производството.

Войната в Украйна показа нагледно колко бързо се развиват технологиите и колко бързо остаряват доскоро авангардни оръжейни системи. Танкове, фрегати и изтребители ще останат значими, но са нужни повече средства за възпиране преди всяка война.

„Ако някой ни нападне, ще ударим стратегически цели дълбоко в територията му. Това ще накара всеки противник да се замисли два пъти“, предупреди Герхартц.

НАТО трябва да приеме „мислене на силата“ – да показва ясно готовност да защитава това, което е важно. „Не сме във война, но вече не живеем и в мир. Ако искаме да не сме във война през 2029 г., думите и действията ни днес не бива да оставят никакво съмнение.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung тази събота, че Русия може да възстанови способността си да нападне източния фланг на НАТО още до 2028 г.

Германското разузнаване алармира за възможна бъдеща руска операция срещу НАТО.

Знакът на централата на Bundesnachrichtendienst (BND), Федералната разузнавателна служба в столицата Берлин, Германия, 8 февруари 2019 г.
📸 Снимка: REUTERS/Axel Schmidt

🇩🇪⚔️🇷🇺 Разузнаването и военното командване на Германия изразиха своята тревога относно възможността за бъдеща военна операция на Русия срещу съюзниците в НАТО, цитирайки секретен анализ, базиран на нови оценки на Федералната разузнавателна служба (BND) и Бундесвера.

Според репортажите на Süddeutsche Zeitung и телевизионните оператори WDR и NDR, анализът предполага, че Русия може да предприеме конвенционална атака срещу държава-членка на НАТО, потенциално в Прибалтика, до края на десетилетието. Това отразява нарастващото убеждение в Берлин, че дългосрочните стратегически амбиции на Москва се простират далеч отвъд Украйна.

През ноември шефът на BND Бруно Кал посочи, че Русия може да тества клаузата за колективна отбрана на НАТО в член 5 като инициира конфликт в Балтийския регион. Докато три четвърти от сухопътните сили на страната в момента са ангажирани в Украйна, въздушните и военноморските ѝ сили в Балтийско море остават оперативни и боеспособни, се посочва в доклада.

„Вероятността от пряка атака срещу държава от НАТО в момента се оценява като ниска“, гласи анализът. Въпреки това германското разузнаване алармира, че след приключването на войната в Украйна руските сили могат бързо да се препозиционират близо до източния фланг на НАТО. В доклада се посочва още, че Русия подготвя условия за водене на „пълномащабна конвенционална война“ през следващите години.

Оценката на разузнаването също така оспорва представата, че войната в Украйна е отслабила сериозно Москва. Напротив, в него се твърди, че руската армия е доказала своята издръжливост, успявайки да поддържа операции въпреки западните санкции и големите загуби на бойното поле. Кремъл пренасочи икономиката си към военновременно производство и сега произвежда оръжия, надхвърлящи нуждите на конфликта в Украйна, като планира да разшири армията до 1,5 милиона военнослужещи до 2026 г.

Генерал Карстен Бройер, генерален инспектор на Бундесвера, затвърди тази позиция по време на проведено наскоро интервю за ARD, заявявайки, че „Русия изгражда военна инфраструктура, насочена към Запада, и това е видимо“ и добави, че приключването на войната в Украйна „няма да донесе мир на европейския континент“.

Анализът сочи, че руското военно-политическо ръководство се възприема все повече като такова, намиращо се в системна конфронтация със Запада. В този контекст германските военни експерти смятат, че Москва може да преследва част от своите цели с военни средства далеч отвъд текущата си кампания в Украйна.