Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Русия все по-често тества НАТО с провокации на ръба на Член 5.

🇷🇺 Русия тества усилено реакцията на НАТО с премерени провокации, които спират точно под прага за задействане на член 5 – тактика, с която се надява да изнерви Алианса и да доведе до прибързана реакция на съюзниците, която да използва като претекст за ескалация.

Това заяви Ukrinform, цитирайки изявление на най-висшият командир на НАТО по източния фланг, генерал Инго Герхартц.

„Русия все повече прибягва до хибридни тактики, точно защото е наясно с нашата сила в конвенционалната отбрана, а реагирането на действия в сивата зона е много по-сложно“, алармира ръководителят на Обединеното командване на НАТО в Брунсум.

„Москва се надява тези хибридни методи да създадат разломи в щита на НАТО, да всеят разногласия между съюзниците, да разделят обществата ни и да ни провокират към прибързана реакция, която ще им даде повод за по-нататъшна ескалация. Не бива да им го позволяваме“, продължи генералът.

Герхартц посочи, че възпирането не е спряло Кремъл да разшири действията си „точно под прага на член 5“ – гранични провокации, саботаж на сухопътна и подводна инфраструктура, кибератаки, заглушаване на GPS сигнал и непрекъснати кампании за дезинформация. Честотата им нараства, а интервалите между тях се скъсяват.

Той похвали „прецизния, хладнокръвен и предвидлив“ отговор на НАТО при последните нарушения на въздушното пространство, но предупреди, че Кремъл вероятно ще премине към друг „хибриден инструмент“. Затова Алиансът трябва да преосмисли цялостния си подход към възпирането.

„Колективната отбрана трябва да бъде план Б. Целта ни е никога да не се стига до там. Затова план А трябва да бъде надеждно възпиране.“

Генералът увери, че НАТО е напълно готово за мащабно нападение и при хипотетичо активиране на член 5 от Вашингтонския договор ще координира силите си по суша, въздух, море, кибер и космос от източния фланг до дълбоко в Западна Европа.

Освен това той припомни, че Алиансът сега е много по-силен с Финландия и Швеция в редиците си и бележи значителен ръст на отбранителните разходи на континента. Военното учение Steadfast Duel 2025, проведено миналия месец, успешно тества регионалните отбранителни планове и „потвърди, че НАТО може да защити всеки сантиметър от територията си по всяко време“.

Герхартц призна, че руските власти следят внимателно политическите дебати в Европа, забавянията от бюрокрацията и бавното нарастване на производствените мощности, като всичко това подкопава доверието в решимостта на НАТО. Особено Германия трябва да поеме по-силна лидерска роля.

„Нямаме време до 2029, 2035 или 2040 г. Трябва да купуваме готови системи от рафта“, заяви той, давайки като пример крилатите ракети Tomahawk, и призова европейската отбранителна индустрия да увеличи бързо производството.

Войната в Украйна показа нагледно колко бързо се развиват технологиите и колко бързо остаряват доскоро авангардни оръжейни системи. Танкове, фрегати и изтребители ще останат значими, но са нужни повече средства за възпиране преди всяка война.

„Ако някой ни нападне, ще ударим стратегически цели дълбоко в територията му. Това ще накара всеки противник да се замисли два пъти“, предупреди Герхартц.

НАТО трябва да приеме „мислене на силата“ – да показва ясно готовност да защитава това, което е важно. „Не сме във война, но вече не живеем и в мир. Ако искаме да не сме във война през 2029 г., думите и действията ни днес не бива да оставят никакво съмнение.“

🔙 Frontline Monitor припомня: Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung тази събота, че Русия може да възстанови способността си да нападне източния фланг на НАТО още до 2028 г.

Германското разузнаване алармира за възможна бъдеща руска операция срещу НАТО.

Знакът на централата на Bundesnachrichtendienst (BND), Федералната разузнавателна служба в столицата Берлин, Германия, 8 февруари 2019 г.
📸 Снимка: REUTERS/Axel Schmidt

🇩🇪⚔️🇷🇺 Разузнаването и военното командване на Германия изразиха своята тревога относно възможността за бъдеща военна операция на Русия срещу съюзниците в НАТО, цитирайки секретен анализ, базиран на нови оценки на Федералната разузнавателна служба (BND) и Бундесвера.

Според репортажите на Süddeutsche Zeitung и телевизионните оператори WDR и NDR, анализът предполага, че Русия може да предприеме конвенционална атака срещу държава-членка на НАТО, потенциално в Прибалтика, до края на десетилетието. Това отразява нарастващото убеждение в Берлин, че дългосрочните стратегически амбиции на Москва се простират далеч отвъд Украйна.

През ноември шефът на BND Бруно Кал посочи, че Русия може да тества клаузата за колективна отбрана на НАТО в член 5 като инициира конфликт в Балтийския регион. Докато три четвърти от сухопътните сили на страната в момента са ангажирани в Украйна, въздушните и военноморските ѝ сили в Балтийско море остават оперативни и боеспособни, се посочва в доклада.

„Вероятността от пряка атака срещу държава от НАТО в момента се оценява като ниска“, гласи анализът. Въпреки това германското разузнаване алармира, че след приключването на войната в Украйна руските сили могат бързо да се препозиционират близо до източния фланг на НАТО. В доклада се посочва още, че Русия подготвя условия за водене на „пълномащабна конвенционална война“ през следващите години.

Оценката на разузнаването също така оспорва представата, че войната в Украйна е отслабила сериозно Москва. Напротив, в него се твърди, че руската армия е доказала своята издръжливост, успявайки да поддържа операции въпреки западните санкции и големите загуби на бойното поле. Кремъл пренасочи икономиката си към военновременно производство и сега произвежда оръжия, надхвърлящи нуждите на конфликта в Украйна, като планира да разшири армията до 1,5 милиона военнослужещи до 2026 г.

Генерал Карстен Бройер, генерален инспектор на Бундесвера, затвърди тази позиция по време на проведено наскоро интервю за ARD, заявявайки, че „Русия изгражда военна инфраструктура, насочена към Запада, и това е видимо“ и добави, че приключването на войната в Украйна „няма да донесе мир на европейския континент“.

Анализът сочи, че руското военно-политическо ръководство се възприема все повече като такова, намиращо се в системна конфронтация със Запада. В този контекст германските военни експерти смятат, че Москва може да преследва част от своите цели с военни средства далеч отвъд текущата си кампания в Украйна.