Четирима външни министри искат нова формула за замразените руски активи

🇪🇺💶🇷🇺 Четирима външни министри от държави-членки на Европейския съюз, настояват Европейската комисия да разработи нов механизъм за използване на замразените руски държавни средства. При него рискът трябва да бъде споделен между всички страни членки, така че никоя да не поема непропорционална тежест.

Инициативата е на Швеция и е оформена като отворено писмо, чиято чернова Kyiv Independent видя на 26 август. Документът е датиран 27 август, а трима дипломати от ЕС поотделно са заявили пред изданието, че очакват той да бъде изпратен на тази дата. Към шведската външна министърка Мария Малмер Стенергард като съподписали са се присъединили колегите ѝ от Нидерландия, Полша и Испания – Том Берендсен, Радослав Сикорски и Хосе Мануел Албарес.

Авторите на писмото искат темата да бъде включена в дневния ред на неформалната среща на външните министри в ирландското графство Уиклоу на 1 и 2 септември. Документът е адресиран до върховния представител на ЕС по външните работи Кая Калас, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, еврокомисаря по разширяването Марта Кос и ирландската външна министърка Хелън Макентий. Ирландия председателства Съвета на ЕС до края на 2026 г. и поради това участва пряко в определянето на дневния ред на министерските заседания.

ЕС трябва да продължи да осигурява всеобхватна, предвидима и структурирана финансова подкрепа за Украйна, съобразена с нейните нужди, се казва в черновата. След това идва и основното послание: „Смятаме, че сега е моментът да се върнем към въпроса как можем да използваме в по-голяма степен обездвижените руски активи в полза на Украйна.“ Заемът от 90 млрд. евро е определен като значителен напредък, но веднага следва уточнението, че „всички съзнаваме, че той няма да бъде достатъчен“.

Същинското искане е формулирано в едно изречение. Комисията е призована, в тясна консултация със страните членки, да проучи нови варианти за използване на обездвижените активи в полза на Украйна. Те трябва да „гарантират, че рискът лежи върху всички държави членки на ЕС и че никоя държава членка не носи непропорционална тежест“.

Като основни фактори, които трябва да бъдат отчетени, писмото посочва управлението на финансовите и икономическите последици и спазването на международното право. По-нататък авторите признават, че въпросът е сложен и че решенията трябва да отчитат законните интереси.

Става дума за приблизително 210 млрд. евро руски държавни средства, обездвижени в ЕС след началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Основната част се намира в белгийския депозитар Euroclear. Извън него предложението на Комисията от декември обхващаше и около 25 млрд. евро в частни банкови сметки във Франция, Германия, Белгия, Швеция и Кипър. Прякото използване на тези средства привлича европейските правителства, защото би им позволило да не прехвърлят финансовата тежест върху собствените си данъкоплатци.

Причината темата да се върне именно сега е финансова. Заемът в подкрепа на Украйна беше одобрен от Съвета през април и покрива около две трети от финансовите нужди на страната до края на 2027 г. За останалата една трета все още няма осигурен източник.

На 24 август президентът Володимир Зеленски поиска допълнителна подкрепа още до края на годината, а Европейската комисия призова съюзническите столици също да се включат. Малмер Стенергард беше в Киев същия ден и заяви пред Euractiv, че ще постави въпроса за замразените резерви. Тя предупреди, че двустранната помощ намалява, докато правителствата разчитат във все по-голяма степен на европейския пакет. Зеленски оцени недостига на 23,5 млрд. евро и поиска Брюксел да ускори плащанията по заема.

Съотношението между тези суми обяснява защо въпросът се връща в дневния ред. Недостигът, посочен от Киев, се равнява на около една девета от обездвижените средства, а целият заем представлява малко над две пети от тях. Блокираните в ЕС руски средства са напълно достатъчни както за покриване на оставащите нужди на Украйна за 2027 г., така и за вече отпуснатия пакет – при условие че се намери правно приложим механизъм за използването им.

Концепцията за споделяне на риска не е просто стилистично уточнение. Тя отговаря пряко на причините, поради които предишният опит се провали. На 3 декември 2025 г. Урсула фон дер Лайен представи предложение за репарационен заем, основан на член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Обездвижените средства трябваше да финансират Украйна, а Русия щеше да ги получи обратно едва след като плати репарации. Белгия изложи три възражения в документ, изпратен до партньорите ѝ на 27 ноември.

Първото възражение беше свързано с ликвидността. Страните членки трябваше да предоставят правно обвързващи, безусловни, неотменими и солидарни гаранции, че ЕС ще може да върне средствата по всяко време. Европейската централна банка отказа да поеме ролята на кредитор от последна инстанция, тъй като това би нарушило член 123 от Договора.

Второто възражение засягаше евентуалните искове по белгийско-руския договор за защита на инвестициите. Предложението ограничаваше обезщетенията до размера на заема и до срок от 16 години и половина. Белгийското правителство настояваше за по-дълъг период и по-висок таван, който да покрива както лихвите, така и разноските по съдебните дела.

Третото възражение беше свързано с обхвата на схемата. Белгия настояваше тя да включва всички страни, в които се държат обездвижени руски държавни активи, а не да бъде съсредоточена само върху Euroclear.

На 18 декември Европейският съвет избра друг подход. ЕС набра 90 млрд. евро от капиталовите пазари срещу гаранция от собствения си бюджет, а руските резерви останаха замразени до момента, в който Москва плати репарации. Белгийският премиер Барт де Вевер беше определил първоначалния подход като прикрита конфискация.

Оттогава белгийската позиция се промени. На 18 август белгийският външен министър Максим Прево посети Киев и заяви, че установените рискове не са изчезнали по чудо, но страната му няма принципно възражение средствата да бъдат използвани в подкрепа на украинската кауза.

Условията, посочени от Прево, до голяма степен съвпадат с искането в шведското писмо. Действията трябва да бъдат съгласувани между европейските правителства, клаузите за солидарност – договорени предварително, а Белгия не бива да остава сама срещу евентуален иск за цялата сума. Прево добави, че досегашният отказ на страната му не трябва да се тълкува като нежелание да помогне на Украйна.

Двама от адресатите на писмото вече са изразявали позиция по темата. Кая Калас от години подкрепя използването на руските авоари. Валдис Домбровскис заяви пред Kyiv Independent на 21 април, че ЕС ще трябва да се върне към въпроса, защото самият регламент за заема съдържа клауза, позволяваща средства от замразените сметки да бъдат използвани за неговото погасяване. Следователно обездвижените активи вече са юридически свързани с отпуснатия кредит, но писмото настоява за по-бързо и мащабно използване от предвидената резервна възможност.

Дали инициативата ще стигне по-далеч от предложението през декември, зависи основно от Белгия. Страната е юрисдикцията на депозитара и понася по-голямата част от правния риск, но след декември не е давала съгласие за конкретна схема. Изявлението на Прево показва готовност за обсъждане, без да означава приемане на определен механизъм: то поставя условия, но не предлага окончателно решение.

Алтернативното обяснение за момента на писмото е свързано с политическия календар. Срещата в Уиклоу е първият неформален съвет на външните министри под ирландското председателство, а призивът на Зеленски от 24 август вече постави финансирането в дневния ред. При тези обстоятелства темата вероятно би била обсъдена и без промяната в белгийския тон. Неформалният съвет освен това не може да приема правни актове. Най-много той би могъл да възложи на Комисията да разработи конкретни варианти.

Вероятно въпросът ще бъде обсъден в Уиклоу и срещата ще доведе до възлагане на допълнителен анализ. Малко вероятно е обаче до края на годината да бъде представено законодателно предложение с напълно разработен гаранционен механизъм.

Сигнал за ускоряване на процеса би било белгийско изявление, което посочва приемлива формула за разпределяне на риска, или официално възлагане на Комисията с конкретен срок. Обратният сигнал би бил срещата да приключи без препратка към руските резерви или дискусията отново да бъде ограничена до резервната клауза в регламента за заема.