Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.