🇺🇸🏛️🇨🇳 Китайската страна е поискала от САЩ частна стая в Западното крило, в която Си Дзинпин да почива между събитията на държавното си посещение във Вашингтон, и е отказала работен обяд с президента Доналд Тръмп на 24 септември. Това съобщава The Wall Street Journal, като се позовава на хора, запознати с подготовката на визитата. В стаята е имала право да влиза само съпругата му Пън Лиюан, а програмата на визита, продължила едва 2 дни, е останала с около 5 часа без събития.
Стаята, наричана „стая за изчакване“, не е била достъпна за никого друг от китайската делегация, дори за началника на кабинета на Си Цай Чи. Около месец преди пътуването авансовият екип на Пекин е отказал работния обяд между Си и Тръмп, насрочен за 24 септември, единствения пълен ден на срещата. През май в Пекин двамата са обядвали заедно. Китайските представители са обяснили на американските си колеги, че предпочитат Си да има повече време за почивка. Вечерта на 23 септември, след кацането на авиобаза Андрюс, делегацията не е насрочила никакви дейности за него. На 25 септември в Националния архив на САЩ той е прекарал около 10 минути, далеч по-малко от предвиденото от американските организатори.
Денис Уайлдър, бивш старши директор за Китай в Съвета за национална сигурност на САЩ, организирал три държавни визити по времето на Джордж Буш-младши, описва стаята като нещо безпрецедентно. При посещенията на Джуничиро Коидзуми от Япония, Джон Хауърд от Австралия и Ху Дзинтао, предшественика на Си, „никога не сме правили нещо такова. Необичайно е“, казва той пред WSJ. Двустранната среща на 24 септември е започнала към обяд и свършила към ранния следобед. След нея Си е напуснал територията на Белия дом и не се е върнал до държавната вечеря. „Учудващо кратко е за такава среща“, отбелязва Уайлдър за времето, отредено на съдържателния разговор между лидерите на двете най-големи икономики.
WSJ допуска умората от пътуването като обяснение. Си е бил току-що след около 14-часов полет от Пекин, а часовата разлика може сама да е обяснение за част от промените, особено през нощта на пристигането. Вестникът сравнява и графика на самия Тръмп в Пекин. Екипът му е предвидил там блокове необвързано време (executive time) в продължение на два дни, а според правителствения дайджест на президентските дейности Тръмп е давал интервюта за Fox News в част от тях.
По данни на източниците на WSJ екипът на Си е строил програмата около това колко дълго може да стои, колко далеч може да върви и кога трябва да спре. Според изданието случаят предлага рядък поглед към „появяващите се физически ограничения“ на 73-годишния държавен глава. Към това WSJ прибавя кадри. При слизането от самолета на базата Андрюс Си е хванал с едната ръка парапета, а с другата Пън Лиюан. На стълбите на Националния архив Си и Пън отново са държали ръце по цялото изкачване и по преценка на вестника, направена по кадрите, той се е опирал на съпругата си за физическа опора, а не просто е държал ръката ѝ. Китайските държавни медии са изрязали и двата епизода от централното си вечерно излъчване. WSJ посочва, че Си отдавна държи Пън за ръка на официални поводи, жест, необичаен за китайски лидер, който държавните медии представят като знак на привързаност.
Потвърдено заболяване статията не съобщава. WSJ напомня, че въпроси за здравето му възникват отдавна: след европейската му обиколка през 2019 г. се появи видео, което според вестника показва леко накуцване и подпиране на подлакътниците на стол. На срещата на БРИКС в Делхи Си пропусна вечерята на лидерите на 12 септември. По-рано WSJ писа, че причината е неразположение, според хора, запознати със случая. Индийската агенция PTIсъобщи, че Си се е прибрал в хотела си да почива.
Минсин Пей, професор по мениджмънт в колежа „Клермонт Маккена“, разграничава два отделни случая: лидер, който изобщо не може да функционира, и ръководител с физически затруднения, но работоспособен ум. При първия партията би трябвало бързо да намери наследник, при втория би изчакала и политиката би се променила трудно, както през последните години на Мао Дзедун. Според Пей надпреварата между желаещите наследят Си може да тласне някои фракции към агресивни политики, чрез които да спечелят предимство във вътрешната борба. Си е концентрирал повече власт от всеки китайски лидер след Мао и не е определил наследник, а на практика Китай няма институционализиран ред за избор на човек, който да държи трите му длъжности: генерален секретар на партията, президент и председател на Централната военна комисия.
Към 4 октомври 2026 г. публичен отговор на Пекин или на Белия дом по публикацията не е известен. Освен удължаването на търговското примирие с два месеца, оповестено от министъра на финансите Скот Бесент, сред малкото твърди договорки от визитата е обещанието за още две срещи на лидерите тази година, пише The Hill, докато преговорите за регулации в изкуствения интелект, дългосрочните търговски споразумения, сигурността на Тайван и освобождаването на задържани в Китай американци останаха на заден план. Двете срещи са на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) в Шънджън на 18–19 ноември, където домакин е самият Си, и на Г-20 в Маями на 14–15 декември.