Багдад даде на въоръжените групи срок до 30 септември да предадат оръжието

🇮🇶🤝🇺🇸 Федералното правителство на Ирак посочи 30 септември като краен срок, в който всички милиции в страната трябва да предадат своето оръжие на държавата – най-категоричната дотук формулировка на политиката, с която новият премиер Али ал-Зайди обвърза мандата си.

Датата не е подбрана случайно: тя съвпада с края на мисията на ръководената от САЩ международна коалиция срещу „Ислямска държава“, с чието присъствие проиранските фракции от години изтъкват като оправдание да задържат оръжие извън държавен контрол. Обявлението беше направено говорителя на правителството Хайдар ал-Абуди по време на седмичния брифинг в Багдад в понеделник, броени дни преди първото пътуване на Зайди като премиер в чужбина – посещение във Вашингтон в средата на юли, на което разоръжаването на милициите ще бъде сред водещите теми.

„Всички въоръжени групи са уведомени за конкретна дата, която слага край на този въпрос… септември, който в същото време бележи края на присъствието на международната коалиция. След тази дата всички оръжия извън контрола на държавата ще подлежат на законови мерки“, заяви ал-Абуди по време на брифинга, на който имаше представители на Франс прес, наред с други журналисти. В отделно изявление Зайди потвърди ангажимента си пред посланици от Европейския съюз, че ограничаването на оръжието до държавата „не е просто лозунг, то вече започна“, и обвърза политиката директно с крайния срок от 30 септември, когато според него ще се осъществи „пълното изтегляне на силите на коалицията“.

Че зад думите стои готовност за действие, новото правителство показа само едно денонощие по-рано. По първи петли в неделя иракските сили за сигурност запечатаха всички входове на укрепената Зелена зона в центъра на столицата – периметърът, подслоняващ американското посолство, чуждите дипломатически мисии, парламента и резиденциите на висши политически фигури – и проведоха поредица от арести вътре в нея и няколко столични квартала и провинции. Държавната Иракска новинарска агенция (INA) съобщи за 47 задържани, сред които 12 действащи и1 бивш депутат, бивш съветник на предишния премиер Мохамед Шия ал-Судани и висш чиновник от петролното министерство. Втори източник от сигурността уточни пред Франс прес, че разследването не опира само до финансова корупция, а обхваща и финансирането на въоръжени фракции, контрабандата на долари и ирански петрол – пряко позоваване на подкрепяните от Техеран шиитски групировки.

Сред задържаните са Али Маареж, заместник-министър на петрола по разпределението, и Мутана ал-Самараи, лидер на сунитския алианс „Ал-Азм“, отведен заедно с ръководителя на кабинета си; на прицел са попаднали и фигури от предимно шиитския блок на ал-Судани. Основанието за вълната от арести са самопризнанията на Аднан ал-Джумаили – бивш заместник-министър на петрола, задържан месец по-рано, чието дело се превърна в спусък за останалите. Разследващият съдия Дия Джаафар от Централния наказателен съд за борба с корупцията обясни, че производството е започнало още през октомври 2025 г. след сигнали, че кандидати за парламента са изразходвали огромни суми за своите предизборни кампании, черпейки от държавния ресурс с подкрепата на влиятелни фигури от предишния кабинет. По думите му съдът поискал снемане на имунитета на замесените депутати, което председателят на парламента Хайбат ал-Халбуси е одобрил, преди заповедите за арест да бъдат изпълнени. По делото „Джумаили“ властите иззеха около 86 млн долара в брой само този месец, а проследяването на активите впоследствие повиши запорираното до близо 31 млрд иракски динара (около 23,7 млн долара) и още 10 млн долара.

Кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, които показват бронирана техника, по някои твърдения дори танкове, придружени от записи на тежка стрелба, създадоха впечатление за щурм. Официалната картина е по-сдържана. По данни на Shafaq News операцията е преминала без сблъсъци, съпротива и тежък въоръжен отпор, а бронираната техника е била разположена като предпазна мярка, за да запечата изходните точки на „Зелената зона“. Двете версии не са непременно в противоречие – заснети поединично машини лесно се разчитат като повече, отколкото са – но към момента няма потвърждение нито за престрелка, нито за жертви, а официално изявление на правителството за акцията все още липсва. Федералната комисия за интегритет се ограничи до съобщение, че действа „с прецизност и в пълно съответствие със закона“, като изпълнява съдебни заповеди срещу лица, обвинени в присвояване на публични средства.

Крайният срок и арестите имат по-дълга предистория. Зайди – 41-годишен банкер и политически новак, най-младият премиер в историята на страната – встъпи в длъжност през май като консенсусна фигура с одобрение от Вашингтон, и още през първите дни постави „оръжието в ръцете на държавата“ в основата на програмата си. На 30 май той учреди Върховен суверенен съвет за интегритет, надзор и възстановяване на публични средства, натоварен да преследва злоупотребите с обществени пари в министерствата и провинциалните администрации. Часовникът за разоръжаването е прикачен към друга, по-стара договореност: по споразумението между Багдад и Вашингтон от 2024 г. силите на международната коалиция напуснаха федерален Ирак до септември 2025 г. и трябва да се изтеглят от кюрдския регион до септември 2026 г. – именно тази последна дата ал-Абуди превърна в граница, отвъд която „причините за нерегламентирано оръжие отпадат“.

В центъра на казуса стоят „Силите за народна мобилизация“ (Хашд аш-Шааби) – коалиция от предимно шиитски милиции, сформирана през 2014 г. за отпор срещу „Ислямска държава“, която впоследствие беше интегрирана формално във военната структура на Ирак. Част от тези формирования са обвързани с Техеран, а няколко от тях Вашингтон определя като чуждестранни терористични организации. Реакцията на поставения ултиматум отсега е разделен. Две от групите – Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али – обявиха, че ще предадат администрацията на бригадите си в ръцете на държавата. Твърдото ядро обаче, в което влизат Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ал-Нуджаба, държи на обратното: тези фракции отказват да се разоръжат, докато чуждите войски не напуснат страната. Самата инициатива за разоръжаване по-рано този месец беше приветствана от специалния пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия Том Барак, който я определи като принос към „архитектурата на реда“.

Така за по-малко от 48 часа Багдад изпрати два сигнала, които се четат едновременно навътре и навън. Навътре операцията е антикорупционен удар по съдебни заповеди – начин новият премиер да докаже, че обещанието за чистка не е реторика. Навън таймингът е трудно да бъде пренебрегнат: акциите съвпаднаха с официална визита в Багдад на иранския външен министър Абас Арагчи – напомняне, че Техеран държи Ирак за ценен партньор – и предшестваха с дни пътуването на Зайди във Вашингтон, където разоръжаването на шиитските милиции е едно от условията на американска страна за партньорство в сферата на сигурността и икономиката. Дипломатически източник от Багдад определи операцията като „част от подготовката за визитата във Вашингтон“, която цели да покаже, че Зайди държи на думата си – оценка, която съвпадението на датите прави трудна за пренебрегване.

Самите арести показват едновременно способност и намерение Багдад да нанесе удар по разхищението вътре в системата: задействани са елитни звена, конфискувани са десетки милиони в брой и са снети имунитети по съдебен път. Разоръжаването на фракциите обаче е задача от друг порядък. То опира не до заповеди срещу отделни лица, а до организирани въоръжени групировки със собствена логистика, източници на приходи и политически гръб – и публичният отказ на най-твърдите от тях очертава предела на чисто административния подход. При запазване на сегашната траектория пълно разоръжаване до 30 септември изглежда твърде малко вероятно; частично предаване на оръжие от вече склонните групи, придружено от формален отказ на ядрото, е по-вероятният изход. В този сценарий резултатът би бил частичен държавен монопол над оръжието, при който истинският тест се измества от обявяването към принудата – от заповедта към изпълнението ѝ.

Хронологията на натиска е последователна. Разследването срещу Джумаили тръгва през октомври 2025 г. През май 2026 г. Зайди положи клетва и обяви разоръжаването за свой приоритет и създаде антикорупционния съвет; на 10 юни кабинетът за пръв път маркира края на септември за краен срок; седмици по-късно дойде арестът на Джумаили и иззетите около 86 млн долара; в неделя, 28 юни, следват рейдовете в Зелената зона; в понеделник, 29 юни, ал-Абуди затвърди 30 септември като ултиматум, докато Арагчи е на посещение в Багдад; в средата на юли предстои визитата във Вашингтон; на 30 септември изтича както срокът, така и мандатът на коалицията.

Дали тази верига ще доведе до държавен монопол върху оръжието, ще проличи по няколко осезаеми признака. Потвърждение за успех би било склонните фракции действително да предадат тежките си въоръжения и Багдад да поеме командването на бригадите им преди крайния срок, докато твърдото ядро остане формално изолирано извън закона. Отслабване на политиката би било обратното – отлагане на предаването от вече съгласните групи под претекст за оставащото присъствие на коалицията в кюрдския регион, при което 30 септември се нарежда сред датите, надживени от баланса на силите. Засега Багдад показа, че е способен да арестува депутат, както и да конфискува пари в брой; дали може да разоръжи бригада, няма да покажат следващите дни, а 30 септември.

📸 Снимка: Членове на Сарая ал-Салам празнуват по време на церемония в град Самара по отделяне на групата от движението на Муктада ал-Садр и нейната интеграция в Силите за сигурност на Ирак, 4 юни 2026 г. (AFP)