Украинската FP-7 влезе в бой, а Fire Point разработва FP-9 и прехващач

🇺🇦🚀🇷🇺 Украйна отбеляза бойния дебют на своята тактическа балистична ракета FP-7, разработена от местната компания Fire Point. Това разкри президентът Володимир Зеленски, който публикува видео от нейното изстрелване и краткото описание: „Украинска тактическа балистика. FP-7. Първо бойно използване. Благодаря за резултата. Следва производство. Слава на Украйна!“

Киев не уточни целта, мястото на пуск и резултата от удара. На въпрос на Kyiv Independent какво е поразила ракетата съветникът на Зеленски по комуникациите отговори: „Не казваме.“ Според The Wall Street Journal ударът е бил нанесен по обект на окупираната украинска територия. Видеото е заснето през нощта. На него се виждат светлината от пуска зад дърветата и светещата точка на двигателя, която се издига и постепенно се смалява, докато най-накрая изчезва в далечината. Пусковата установка остава извън кадър. Генералният и технически директор на Fire Point Ирина Терех коментира: „Балистична ракета собствено производство, създадена за рекордно време под обстрел, беше използвана на бойното поле.“

FP-7 е наземна ракета с балистична траектория: след изстрелване се издига на десетки километри и после се спуска към целта с висока скорост, което я превръща в заплаха, трудна за прехващане. Производителят я представи за първи път през септември 2025 г. на изложението за отбрана MSPO в полския град Келце с обсег до 200 км, бойна глава от 150 кг и скорост до 1500 м/с. Обявеното кръгово вероятно отклонение е 14 метра, т.е. половината ракети трябва да попаднат в кръг с такъв радиус около точката на целта. Оттогава декларираните стойности нарастват. Към настоящия момент страницата на продукта дава обсег до 250 км, полезен товар до 200 кг и височина на полета до 60 км, а Терех през август и септември говори за 300 км. Резултати от независими изпитания не са публикувани.

Компанията производител споделя, че първоначалната конструкция на FP-7 се опира на съветските зенитни ракети от комплексите С-300 и С-400. Kyiv Independent уточни, че става дума за 48Н6, но компонентите са нови, изработени по съвременни производствени технологии. Русия използва това наследство по различен начин. От ракети 48Н6 и 5В55 с изтекъл срок на годност тя сглобява учебната ракета-мишена РМ-48У и от нощта срещу 20 януари 2026 г. я изстрелва по Украйна. Руската армия преработва стари складови запаси, докато украинският производител строи нова ракета върху съветската основа.

Пътят от представянето до бойния дебют отне около 13 месеца. В края на февруари  съоснователят и главен конструктор Денис Щилерман показа кадри от изпитания. До началото на август Fire Point беше направила около 15 тестови изстрелвания, а Терех очакваше първа бойна употреба около началото на есента и срокът беше спазен. В интервю за блогъра Андрий Федорив, записано в края на септември тя каза, че FP-7 минава кодификация, т.е. вписване в каталога на Министерството на отбраната, което прави изделието допустимо за държавни поръчки. В същото интервю Терех посочи и цената: „Разработката на първата ни балистична ракета FP-7 е около 200 милиона долара, които похарчихме за научноизследователска и развойна дейност и за подготовка на началното производство.“ Нито компанията, нито държавата са съобщавали колко ракети вече са произведени и какъв е темпът на производство.

Нейната далекобойност определя мястото на FP-7 във войната. С 200-300 км ракетата достига фронтовата зона и близкия вражески тил, а не руските градове в дълбочина. Назарий Барчук от Украинския център за сигурност и сътрудничество изброява пред Kyiv Independent целите, за които е предназначена: щабове и командни пунктове, складове за въоръжение, радари, системи за радиоелектронна борба и ПВО, пускови установки, площадки за изстрелване на дронове и летища в обсега ѝ. Твърдението на WSJ, че е атакувана цел в окупираните територии на Украйна отговаря на тези детайли. По далекобойност тя е съпоставима с американските балистични ракети ATACMS, но за разлика от тях използването на собствената ракета не е обвързано с чужди ограничения при избора на цели.

FP-7 не е първата украинска балистична ракета, за чието бойно използване съобщава Киев. През май 2025 г. тогавашният ръководител на президентския офис Андрий Ермак заяви, че ракета от държавната програма „Сапсан“ е унищожила руски команден пункт на почти 300 км. На 9 декември 2025 г. Зеленски потвърди, че тя се използва, но отказа да назове цели и брой. Тогава TWZ посочи, че независими доказателства относно тези твърдения не са достъпни. WSJ пише, без да я назовава, че друга балистична програма, изпитвана от 2024 г. в Украйна, не е достигнала значителен мащаб заради недостиг на пари и производствен капацитет. Описанието съвпада с ракетата „Сапсан“, за която бивш служител на Министерството на отбраната заяви в края на 2025 г., че е влязла в серийно производство. За разлика от декемврийското изказване за „Сапсан“, при FP-7 президентът назовава ракетата и показва пуска ѝ още при обявяването.

Освен ракетата за близкия тил Fire Point разработва и средства за поразяване на цели в стратегическия тил на Руската федерация и за защита от балистични удари. За удари в дълбочина компанията вече произвежда далекобойните дронове FP-1 и крилатата ракета FP-5 „Фламинго“. Следващата ѝ балистична ракета FP-9 е обявена с обсег до 855 км и бойна глава от 800 кг. „Планираме да го направим до края на есента. Именно далекобойната ракета, която трябва да стигне до Москва“, каза Терех. Срокът вече е отлаган веднъж: през април Щилерман говореше за средата на 2026 г. На изложението в Келце тази година Терех допусна, че в Украйна няма достатъчно място за пълни изпитания на ракета с такава далекобойност и затова те може да се проведат направо срещу противника. Технологиите и компонентите, които не се продават на световния пазар, производителят разработва сам, затова FP-9 изисква още по-големи вложения от FP-7.

Защитата е обратната задача. На основата на FP-7 Fire Point разработва по-бързия прехващач FP-7.x за, европейската програма за противоракетна отбрана Freyja, която Украйна и още 9 държави стартираха с декларация на 13 юли 2026 г. Замисълът е система, по-евтина и масова от американската Patriot. Fire Point е главен интегратор и има сключени споразумения с 13 европейски компании, сред които Hensoldt, Thales, Diehl Defence, Saab, Kongsberg, Leonardo, MBDA и Safran, за радари, системи за насочване и за командване и управление. Обновената таблица с характеристиките на прехващача, публикувана на 28 септември, дава дължина 7,25 м и диаметър 0,53 м. Скоростта е от 1500 до 2000 м/с, или близо 5400-7200 км/ч, а бойната глава е осколъчна и се взривява близо до атакуващата ракета.

Новото в таблицата е главата за самонасочване – сензорът в носа на прехващача, който го насочва в последните секунди преди достигането на целта. При представянето на Freyja през август Щилерман описа само инфрачервено насочване по топлинното излъчване на атакуващата ракета. Сега таблицата посочва комбинирана инфрачервена и радарна глава, която улавя и отразения радиосигнал. Ако лошото време, лъжливите цели или конструкцията на атакуващата ракета отслабят единия канал, вторият продължава да води прехващача. До крайния участък FP-7.x лети по инерциална навигация, тоест следи положението си чрез собствените си сензори, и получава корекции по радио от земята. Компанията не обясни промяната и не назова доставчика на радарния компонент. Defense Express допуска два варианта: решение, произлязло от германския зенитно-ракетен комплекс IRIS-T SLX на Diehl, или полуактивно радарно насочване, при което ракетата улавя сигнала на наземен радар, отразен от целта, както при оригиналната 48Н6.

Сроковете за разработване на прехващача са по-дълги. Fire Point очаква първите FP-7.x до края на 2026 г., ако европейските партньори доставят липсващите компоненти, а първото прехващане на балистична цел планира за около юли 2027 г. Целевата цена е под един милион евро за ракета, при годишно производство от 2000 броя.

Така една компания, основана в Киев през 2022 г., работи едновременно по ракета за близкия тил, която вече се използва в бой, по ракета за удар в дълбочина, която още се изпитва, и по прехващач, чието първо прехващане на балистична цел е планирано чак за 2027 г. Само първата е преминала бойна проверка, при това без обявен резултат. Прогнозата на Терех за FP-7 се сбъдна в срок, което е основание прогнозите ѝ да се приемат сериозно, но при FP-9 вече има отлагане, а при Freyja решаващите елементи зависят от чужди доставки. WSJ се съмнява, че ограничената украинска оръжейна промишленост ще може да произвежда балистични ракети в нужното количество. На това противостои твърдението на Терех, че 200-те милиона долара вече покриват и подготовката на началното производство. Докато не бъде обявен производствен темп обаче, FP-7 вероятно ще се появява в бой рядко, като оръжие за отделни цели с висока стойност.

Дали FP-7 ще се превърне в редовно оръжие, ще покажат три неща: договор на Агенцията за отбранителни поръчки с посочено количество, нови пускове с назовани цели и първо изпитание на FP-9 до края на есента. Критерия посочи самият Зеленски в публикацията си: следва производство.

Украинската FP-7 влиза в сертификация, а близнакът ѝ става европейски прехващач

🇺🇦🚀🇪🇺 Украинската балистична ракета FP-7 е преминала около 15 изпитателни пуска и се намира във финалната фаза на сертификация в Министерство на отбраната на Украйна, а процедурата ще отнеме още 2-4 седмици. Първото ѝ бойно приложение е насрочено за началото на есента.

Това отбеляза пред Reuters Ирина Терех, изпълнителен директор на производителя Fire Point. По-бързата версия на същото изделие, FP7.X, вече е избрана за прехващач на Freyja, общата европейската система за противоракетна отбрана, замислена срещу руските балистични атаки. Един и същ корпус ще носи бойна глава към руския тил и ще пресреща руски ракети над европейско небе.

FP-7 е тактическо изделие с обсег до 200 км, скорост около 1500 метра в секунда и бойна глава от порядъка на 150 кг, на около половин цена от тази на ATACMS. Зад нея върви FP-9, значително по-едро изделие, чийто обсег достига 855 км, бойна глава от 800 кг, връхна точка на траекторията 70 км и заявена точност от около 20 метра. Терех определи целта без да овърта: ракета, която да може да достигне Москва. Разликата между двете личи най-ясно в двигателя, защото FP-9 иска твърдо гориво от 4,6 тона срещу 1 тон при по-малката. Отливането на този заряд е последната незавършена операция, всичко останало по изделието е готово, а първият пуск се планира за есента и бойното приложение за късната есен. Производството е разпределено между площадки в Украйна и в Дания, за да не стои на едно място.

Колко спешна е отбранителната половина от този замисъл, стана ясно в нощта срещу 6 юли. Руската армия изстреля 23 балистични, 39 крилати и 6 хиперзвукови ракети „Циркон“ и 351 дрона срещу Украйна, а ПВО успя да свали 37 крилати ракети и 326 дрона, но нито една балистична ракета. В Киев и региона загинаха поне 26 души, 19 от в пределите на столицата. Военният експерт Сергий Бескрестнов го формулира кратко: „Просто нямаме ракетите. Нямаме с какво да работим срещу балистиката.“

Цифрите дават отговор защо. Украйна разполага с около 6 батареи MIM-104 Patriot и доставки, ограничени от световното търсене и конкуренцията на други клиенти; Руската армия поддържа към 50 дивизиона С-400 и произвежда около 40 зенитни ракети месечно, според Майкъл Бонърт от RAND Corporation. Балистичното оръжие обаче поставя пред руската отбрана задача, каквато дроновете и крилатите ракети не поставят, тъй като скоростта не оставя време за втори опит срещу същата цел. Ако FP-7 и FP-9 влязат в серия, Москва ще трябва да реши дали да задържи своите зенитни дивизиони върху обектите в тила, или да продължи да ги придвижва напред в подкрепа на ударите срещу украинските градове. Двете едновременно трудно ще ѝ се отдадат.

Посоката на отбраната вече има институционален адрес. Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Обединеното кралство и Украйна подписаха на 13 юли съвместна декларация в Париж за Интегрирана антибалистична коалиция, а Freyja беше обявена за водещия проект. В учредяването участваха 12 отбранителни концерна, сред които Eurosam, Leonardo, Thales и Saab. Fire Point се споразумя с 13 европейски компании за радарна техника, системи за насочване, командване и контрол и други видове компоненти, а броят индустриални партньори може да достигне 20. „Практически всичко е договорено“, каза Терех.

В момента върви най-тежката част. Украинската компания сглобява FP7.X заедно с обзорни и проследяващи радари и самонасочващи глави от своите европейски доставчици. „В момента се намира в най-интензивния и същевременно най-сложния етап от финалното сглобяване на всичко заедно с обзорните и проследяващи радари, с главите за самонасочване“, каза тя. Норвежката Kongsberg разработва командния пункт, който ще свърже отделните елементи. Германската Diehl Defence потвърди преговорите, но нито тя, нито украинският производител са разкрили подробности за евентуален договор за самонасочващи глави.

Самият прехващач е дълъг 7,25 метра, изпълнен от композитни материали, развива скорост до 2200 метра в секунда, като е разчетен да поразява цели на височина 20-25 км. Насочва се по полуактивна инфрачервена глава от семейството IRIS-T, а поразява с осколочно-фугасна бойна част, т.е. с подрив в близост до целта, а не чрез директен удар; кинетичното прихващане е заложено за по-късен етап. Fire Point е взела изходната конструкция от съветските зенитни комплекси С-300 и С-400, но според Терех от тях е останало около 20% сходство. Проведени са поне 5 изпитания на прехващача, а пусковата установка е проектирана за 4-6 броя ракети.

В основата на целия замисъл стои икономическата страна. Fire Point иска всеки прехващач да струва под 1 млн евро, т.е. между една четвърт и една шеста от обявената цена на прехващач за Patriot. Компонентите на различните производители се разменят помежду си, без да преработват цялото: украински официални лица посочват като пример, че един радар може да бъде заменен с друг, без другото да се пипа. „Опитваме се да сместим в няколко години програма, която обикновено отнема 20 или 30“, каза Терех.

Отдолу се крие производствено ограничение, което компанията не крие. Крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ досега летеше с реактивни двигатели втора употреба, а те стават все по-трудни за намиране. По думите на Терех досега се е ровело „из гробището на двигателите… като в магазин за втора употреба“. Сега се правят първите 10 прототипа на собствен двигател и мащабът на програмата зависи от изхода от изпитанията им: щом резултатите я удовлетворят, ще последват много повече „Фламинго“.

Обявените срокове са корпоративни ангажименти, не изпълнени етапи, и именно това е разликата в двата проекта. Ударната линия зависи само от украинското военно ведомство и от собствения двигател, тъй като сертификацията е в ход, пусковете са направени и решението остава в Киев. Freyja зависи от чужди пари и чужди подписи. Парижката декларация урежда общи оперативни изисквания, работни групи и правила за управление, но не поръчки, а участващите изпълнители финансират разработката със собствени средства чак до първото успешно прехващане на балистична цел, което се планира за средата на 2027 г. Дотогава коалицията притежава намерение, не договор.

„Красота“: Щилерман показа неназована украинска ракета след масираната атака срещу Москва

🇺🇦🚀🇷🇺 Главният конструктор и собственик на украинската компания Fire Point Денис Щилерман публикува видео от изпитание на ракета, придружено с една-единствена дума: „Красота“. Той не разкри нито вида оръжие, нито място или дата на изстрелване – именно това мълчание превърна публикацията в събитие. Кадрите се появиха часове след една от най-мащабните атаки с дронове в Московска област от години, в момент, в който догадките за възможностите на украинската програма за балистични ракети се множат с всяка изминала седмица.

Между 20:30 ч. на 19 юли и 5:00 ч. на 20 юли към руската столица са полетели над 400 украински дрона, съобщи кметът на Москва Сергей Собянин в своя Telegram канал. По думите му, по-голямата част от тях са свалени в покрайнините, а 85 – на подхода към самия град. Според изчисления на ТАСС, базирани на данни от официални лица, това е една от най-мащабните атаки срещу столичния регион от началото на инвазията. Агенцията я поставя редом с вълните от предходните две седмици – над 300 дрона в нощта на 11 срещу 12 юли и общо 1892 за седмицата до 18 юли (по отчета на самия Собянин). През нощта в Московска и още 10 области бе обявена ракетна тревога, която по-късно бе отменена.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов обяви пожари и щети по „цивилни инфраструктурни обекти“ в Подолск, без да навлиза в подробности. Конкретиката обаче дойде от независими източници: според данни на Telegram канала Astra, подкрепени с кадри и свидетелства, гори петролна база в южния подолски квартал „Лвовски“. Жители на съседното село Коледино съобщиха за пожар в логистичен център на Wildberries – един от водещите на компанията, в покрайнините на Домодедово пламна складов комплекс в индустриален парк с обща площ над 650 000 кв. метра. Дрон се вряза в жилищен блок в Домодедово, при което шестима души бяха приети в местната болница, потвърди ръководителката на градския окръг Евгения Хрусталева. ТАСС обобщи, че пострадалите в региона са общо 10. Щети има и извън поразените обекти: в Одинцово са повредени частна къща и автомобил, в село Малое Толбино горя частен дом, а на магистрала М-4 човек пострада, след като дрон падна до колата му. От Wildberries излязоха с противоположна версия: логистичният пункт „не е пострадал“, а персоналът е изведен „за гарантиране на безопасността“ и по-късно върнат обратно по работните места.

Киев потвърди операцията в рамките на часове. „Отговаряме справедливо на всеки руски удар по нашите градове и общини. Тази война трябва да бъде доведена до край, а това е възможно само с увеличаване на натиска върху единствената ѝ причина – Русия“, написа президентът Володимир Зеленски в X. Той обяви поражението на петролна база и логистични обекти на повече от 400 км от украинската граница, както и на 6 руски кораба в Черно море – два танкера и четири сухотоварни плавателни съда. Ударът по Коледино е втори по складовата мрежа на Wildberries само за три дни: в нощта срещу 18 юли, както Frontline Monitor вече съобщи, дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха разпределителните центрове на компанията в Електростал и Котовск, както и петролна база в Ногинск. По руски официални данни тогава са загинали 8 души, ранени са над 60, а щетите се оценяват на над 50 млрд. рубли, което е до 15% от складовия капацитет на търговеца. Зеленски описа складовете като звена, снабдяващи руските сили, а мониторинг канали, цитирани от Kyiv Post, приписват удара по Коледино на FP-1 – далекобойния ударен дрон на Fire Point с деклариран обсег от 1600 км.

Именно тази връзка направи еднословния пост толкова красноречив. Fire Point е компанията зад крилатата ракета „Фламинго“ (FP-5) с обсег до 3000 км, която от февруари насам атакува обекти на руския военно-промишлен комплекс – от завода във Воткинск, произвеждащ „Искандер“ и „Ярс“, до ВНИИР-Прогрес в Чебоксари. Компанията стои и зад балистичните ракети FP-7 и FP-9. Самият Щилерман доста често показва изстрелвания: на 12 февруари той разкри удари на „Фламинго“ по цели в Русия, а на 27 февруари – първото видео на балистична ракета FP-7, завършващо с латинското мото „Quis nisi nos“ („Кой, ако не ние“). Новото на 20 юли е отказът му да назове оръжието – и тази празнина веднага бе запълнена: според „24 Канал“ под поста се трупаха предположения дали кадрите не показват по-мощната FP-9.

Зад догадките стои документирано развитие. В интервю за LIGA.net от 8 юли Щилерман разкри графика на балистичната програма: остава едно последно изпитание на двигателя, последвано от летателни тестове и изстрелвания по руска територия. „Мисля, че наесен вече ще изпитваме нашите ракети върху Русия“, заяви той. Попитан за целите, отговори: „Първо, това е Москва, защитени военни предприятия. Практически съм 100% сигурен, че няма да могат да ги прехващат както трябва.“

FP-9, с деклариран обсег около 850 км, е предназначена за цели дълбоко на руска територия. Още на 1 юли Министерството на отбраната на Руската федерация оповести прехващането на „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, без технически детайли, Наблюдатели тогава допуснаха, че става дума за първо бойно приложение на украинска балистична ракета. Киев запази мълчание по теата. На 14 юли, в деня на рокади в правителството, Украйна проведе успешен тест на балистична ракета от неразкрит тип. Според изявление на Михайло Федоров, министър на отбраната в оттеглящия се кабинет, неговият екип преработил из основи техническите изисквания, повишил е чувствително точността и е намалил цената с 30%. Според изданието „Милитарний“ описанието трудно пасва на FP-7 и FP-9 – по-вероятен кандидат е оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“, който се намира в серийно производство от 2025 г.

Зеленски говори за балистичните ракети все по-често, макар и премерено. В средата на юли той заяви, че украинската програма дава „добри резултати“, за които Киев засега мълчи, а изпитанията продължават. Ден преди атаката срещу Москва – след един от най-тежките руски балистични обстрели на Киев от началото на войната – президентът обърна логиката срещу противника: „Русия залага на балистичните ракети и именно заради тях Путин все още вярва в своята война.“

Отвъд самото видео, траекторията на програмата е ясна: само за три седмици се натрупаха официално съобщение от руските власти за прехваната ракета, публично обявен график с назована първа цел, успешен тест на неразкрит тип оръжие и президентско изявление, обвързващо руската балистика с волята на Путин да продължава агресията. Засега натискът срещу руската столица се поема от дроновете – стотици апарати всяка нощ, които насищат ПВО и стигат до складове и петролни бази, разположени на под 50 км от Кремъл. Балистичният елемент обаче променя фундаментално задачата на руската ПВО: както отбелязва Bloomberg, такава траектория съкращава времето за реакция и рязко усложнява прехващането. Дали преходът ще бъде проведен, ще стане ясно през следващите седмици. И докато Москва продължава да използва балистични ракети като инструмент за сплашване на Киев, развоят на събитията подсказва, че този обстрел неминуемо ще се върне обратно при своя източник. Днес украинските способности се превръщат в бумеранг, който с всеки изминал ден лети все по-уверено обратно към онези, които се опитаха да прекършат украинската воля с ракети.

Необичаен прехват над Московска област подхранва версията за украински балистичен тест

🇺🇦🚀🇷🇺 Системите за противоракетна отбрана на Москва се задействаха на височина, необичайна за крилата ракета или дрон, по време на въздушната тревога над руската столица във вторник, 30 юни. В същото време на земята след прехвата остана голям кратер – комбинация от признаци, която за часове разпали дискусии в руските и украинските OSINT общности около хипотеза, непотвърдена от нито една от двете страни: че Украйна може да е направила първия си опит да изпрати тежка балистична ракета към Москва.

Наблюдението, което постави началото на дебата, идва от популярния руски военен Telegram канал „Военный Осведомитель“, следен широко заради устойчивата си близост до източници в руската армия. В публикация от 30 юни авторът описа случилото се с предпазливост, необичайна дори за собствените му стандарти:

„По време на ракетната тревога в Московска област беше отчетена работа на системите за противовъздушна отбрана С-300/400 на голяма височина, нехарактерна за полета на дрон или крилата ракета, и голям кратер на земята от прехванатия обект“, написа той. „Не е изключено това да е прехват на украинска балистична ракета, но засега информацията за еднозначни изводи е малко – само косвени признаци.“

Когато руски военен канал публично допуска, че украинска балистична ракета е достигнала въздушното пространство над Московска област, това е сериозно отклонение от установената практика: местните власти последователно отричат, че украински ударен потенциал изобщо достига този район.

Украинският канал Exilenova+ също засегна темата в публикация в Telegram. „Мястото на падане на една от ракетите в Московска област. Свалена или недолетяла – трудно е да се каже, но бойната глава е мощна за такова разстояние“, гласи постът от същия ден. Добавката „за такова разстояние“ описва обект, изминал далеч повече път, отколкото украинска крилата ракета или далекобоен ударен дрон обикновено успяват да преодолеят под руския противовъздушен щит – профил, съвместим с балистична траектория, която стартира от украинска територия и изминава няколкостотин километра до руската столица.

Мястото на удара беше геолокирано от украинската група CyberBoroshno, която публикува точни координати на кратера от видеото – той се намира край село Юдановка в Московска област, по коридора на Варшавско шосе в югозападния подстъп към Москва. Юдановка лежи на разстояние от украинската граница, реалистично за балистична ракета с обсег от порядъка на 800 км и нагоре, но трудно постижимо за крилата ракета или дрон по същия маршрут – при обичайни условия руската противовъздушна отбрана ги сваля, преди да проникнат толкова навътре в ешелонираната защита около столицата. Какво точно се е случило с ракетата и дали е била свалена или е паднала преди целта – от CyberBoroshno признаха, че без допълнителни данни не може да се определи.

Инцидентът се разигра по време на масирана атака с украински дронове: Министерството на отбраната на Русия съобщи за 50 прехванати дрона над Московска област, а летищата Домодедово и Жуковски временно спряха работа. Тревогата, в която се появи необичайният височинен прехват, не беше изолиран случай, а част от нощ, през която столичната противовъздушна отбрана обработваше десетки цели.

Ден по-късно се появи и първото официално парче от пъзела. В сводката си от 1 юли руското Министерство на отбраната обяви, че за денонощието силите за ПВО са свалили „далекобойна оперативно-тактическа ракета“, наред със седем управляеми авиобомби и 602 дрона. Сводката не посочи къде е станал прехватът, не употреби думата „балистична“ и не направи връзка с кратера край Юдановка. Формулировката на видовете въздушни заплахи обаче този път се откроява: в обичайния репертоар на ведомството украинските заплахи са дронове, крилати ракети, реактивни снаряди HIMARS и управляеми бомби, а „оперативно-тактическа ракета“ е категорията, с която руската военна номенклатура описва своите балистични системи от класа на „Точка-У“ и „Искандер“. Bloomberg посочи изявлението като индиректен сигнал от Москва, че Украйна може за първи път да е прибегнала до балистично оръжие с обсег до столичния регион.

Украинската програма за балистични ракети не е нова. Оперативно-тактическият ракетен комплекс „Сапсан“ – държавна разработка с деклариран обсег около 500 км – премина първото си бойно изпитание още през юни 2025 г. на 300 км дистанция, а през декември 2025 г. президентът Володимир Зеленски потвърди, че системата вече се използва в бой и е в серийно производство. Обсегът на ракетата обаче кара експертите да гледат в друга посока: полетното разстояние от реалистични пускови райони в украинския тил до югозападните подстъпи на Москва надхвърля публично обявените възможности на „Сапсан“. Комбинацията от височинен прехват, голям кратер и дълбочина на проникване насочи оценките към единствената публично известна украинска балистична система с деклариран обсег от този порядък – FP-9, тежката балистична ракета на частната компания Fire Point.

Тук хипотезата се опира на разписание, обявено преди броени дни от главния конструктор и съосновател на Fire Point Денис Щилерман, който даде рядко интервю пред камера в едно от производствените халета на компанията, публикувано в украинския YouTube канал Pressing. „Имаме всичко за FP-9, която може да стигне до Москва освен двигателя. Ще изпитаме двигателя този месец и очакваме скоро да извършим тестов полет. Щом тестов полет покаже, че всичко работи както трябва, следващият полет трябва да бъде изстрелян към Москва.“ Наземните изпитания на двигателя с твърдо гориво са се провеждали към момента на записване на видеото; ако валидацията е приключила през юни по обявения график, 30 юни попада точно в прозореца, който Щилерман сам очерта. Специализиран цех за смесване и леене на твърдо гориво – индустриална способност, която Украйна дотогава не притежаваше – по негови думи е завършен след повече от година строителство и експерименти.

Публикуваните данни за FP-9 описват оръжие от категория, с каквато Украйна досега не е разполагала. Според Fire Point ракетата е дълга 9,5 метра при диаметър 1,1 метра – осезаемо по-голяма от руската „Искандер-М“ с нейните 7,2 метра дължина и 0,95 метра диаметър, смятана за едно от най-опасните оръжия сред балистичните ракети с малък обсег. Обявеният обсег от 855 км поставя Москва удобно в досегаемост от украинска територия, а декларираната бойна глава от 800 кг, доставяна със скорост над 2200 метра в секунда – около седем пъти скоростта на звука – би обяснила и големия кратер, и височинния профил на прехвата: срещу балистични цели С-400 работи на височини и срещу скорости, далеч надхвърлящи тези на крилати ракети и дронове. Специализирани издания, позоваващи се на данни около програмата, поставят цената на изделието малко над 500 хиляди долара за брой.

За Fire Point това би бил трети пробив в дълбочинната война за по-малко от две години. Компанията – основана след пълномащабното нахлуване от екип без военно минало, дошъл от строителството, геймдизайна и архитектурата – вече произвежда два от основните инструменти на украинската кампания срещу руския тил: далекобойния ударен дрон FP-1 с обсег до 2700 км, използван според данни на Janes в почти ежедневни удари, и крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ с обявени 3000 км обсег и бойна глава от 1150 кг. През 2026 г. „Фламинго“ премина от любопитна новост в системен инструмент: на 20 февруари Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви удар по машиностроителния завод във Воткинск, който произвежда „Искандер“, на 1400 км от границите; през март ракетите достигнаха завода за взривни вещества „Промсинтез“ в Чапаевск, а през май и юни – два пъти военни производствени мощности в Чебоксари, включително завода ВНИИР „Прогрес“, чието поразяване Зеленски потвърди лично в официално изявление. Fire Point твърди, че към март произвежда по три „Фламинго“ на ден. Балистичната FP-9 е следващото стъпало в същата логика: от дрона през крилатата ракета към оръжие, срещу което прехватът е най-скъп, а прозорецът за реакция – най-къс.

Намерението на Украйна не е новина – то е декларирано пред камера от човека, който строи ракетата, с цел, назована по име. Новината би била способността: пренасянето на изпитанията от полигона в реални бойни условия, срещу най-плътно защитеното въздушно пространство в Руската федерация, точно в месеца, когато водещият балистичен разработчик на страната обяви, че ще направи именно това. Косвените признаци – височинният профил на прехвата, кратерът, дълбочината на проникване и изборът на категория в руската сводка – правят балистичното обяснение вероятно. Идентификацията на конкретната система е по-несигурна: FP-9 е водещият кандидат по обсег и график, но без отломки, визуална идентификация или поне признание от някоя от страните тя остава обосновано предположение, а не установен факт. Алтернативите също имат своите следи: големият кратер може да е дело и на паднала руска ракета-прехващач – зенитните ракети също могат да се върнат на земята, но това обяснение не покрива нито височинния профил на ангажимента, нито избора на руското ведомство да опише свалената цел като далекобойна оперативно-тактическа ракета; а версията за крилата ракета и далекобоен ударен дрон си противоречи едновременно с профила на прехват и с преценката на наблюдателите за мощността на бойната глава.

Разходната сметка тук тежи различно от всяка досегашна украинска система: балистична цел със скорост от порядъка на Мах 7 свива времето за реакция до минути и ангажира най-скъпия слой на руския ПРО/ПВО щит, а самата FP-9, при обявена цена малко над половин милион долара, оставя размяната в полза на атакуващия. Прецедентът на самата компания подсказва темпото, с което заявената способност може да стане серийна: от първите публични данни за „Фламинго“ до системните удари по руския военно-промишлен комплекс вече изминаха месеци, не години. При запазване на тази траектория по-вероятният сценарий е 30 юни да се окаже не изолиран епизод, а началото на изпитателна серия, в която всяка следваща тревога над Московска област ще се чете през същия въпрос.

Украйна е на крачка от тест на балистична ракета FP-9 с обсег до Москва и Санкт Петербург.

🇺🇦🚀 Украйна е на прага на първия тестов пуск на собствена балистична ракета с голям обсег, способна да порази Москва. Това съобщи основателят на компанията производител в рядко интервю за украинския YouTube канал Pressing, заснето в едно от производствените съоръжения на фирмата.

Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на Fire Point, заяви, че балистичната ракета FP-9 вече е преминала през всички основни етапи на разработка с изключение на двигателя с твърдо гориво, който по време на снимките е преминавал наземни тестове. Той добави, че първият изпитателен полет към цел в Москва може да последва скоро след успешната валидация на двигателя.

„Имаме всичко за FP-9, която може да достигне Москва, освен двигателя“, каза Щилерман пред Pressing. „Ще тестваме двигателя този месец и очакваме скоро да започнем изпитателните полети. Щом тестовият полет покаже, че всичко работи правилно, следващият трябва да бъде изстрелян към Москва.“

Fire Point – отбранителен стартъп със седалище в Киев, основан през 2022 г. от група инженери, архитекти и дизайнери на игри без предишен опит във военната индустрия – се превърна в една от популярите компании в украинския отбранителен сектор по време на войната. По данни на Генералния щаб на Украйна тя произвежда над половината от украинските далекобойни дронове и вече внедри FP-5 Flamingo – крилата ракета с наземно базиране, до 1150 кг бойна глава и 3000 км обсег.

FP-9 обаче представлява съвсем различно оръжие: балистична ракета с малък обсег, проектирана да достига цели на разстояние от 855 км за по-малко от 3 минути полет. Тя доставя 800 кг бойна глава със скорост Мах 7 (над 2200 м/с), с кръгово вероятно отклонение от 20 метра. Ракетата е с дължина 9,5 м и диаметър 1,1 м, което я прави по-голяма от руската балистична ракета „Искандер-М“, която е дълга 7,2 м има диаметър 0,95 м.

Значението на този обсег е съвсем пряко: Москва се намира на около 800 км от североизточната граница на Украйна, което я поставя в рамките на обявения работен обхват на FP-9. Щилерман заяви пред Pressing, че Санкт Петебург, родното място на президента Владимир Путин, също попада в този обсег. Той описа Русия като моноцентрична държава, в която инфраструктурата на военната промишленост, командните центрове и политическата власт са концентрирани в малка географска област. Това прави балистичните ракети с голям обсег категорично различен стратегически инструмент в сравнение с крилати ракети и дронове.

Балистична ракета, движеща се със скорост Мах 7, съкращава времето за реакция на системите за ПВО така, както една крилата ракета с дозвукова или ниска свръхзвукова скорост не може. Процентът на прехващане на такава скорост поставя изключително високи изисквания дори към съвременни системи като С-400 „Триумф“ и по-новите С-500 „Прометей“, нито една от които не е показала надеждна ефективност при прехващане на модерни балистични ракети в реални бойни условия.

В интервюто Щилерман засегна пряко и икономическата страна на балистичните ракети. Неговите аргументи оспорват всеобщото схващане, че балистичните ракети по презумпция са по-рентабилни от крилатите ракети при удари на големи разстояния. Той посочи, че балистична ракета с обсег 300 км и бойна глава от 200 кг би струвала около 600 000 долара на пуск, докато същата 200 кг бойна глава може да бъде доставена на 380 км от модифициран дрон FP-2 за близо 40 000 долара. Това превръща балистичните ракети с малък обсег в икономически нелогични, освен ако скоростта не е критично оперативно изискване. При обсега на FP-9 от 855 км обаче аритметиката се променя: нито една крилата ракета в настоящия арсенал на Украйна не може да измине това разстояние и да оцелее срещу ешелонираната ПВО около Москва. Това прави балистичната траектория единствения жизнеспособен механизъм за доставка до цели в този обхват.

Програмата FP-9 е част от широка пътна карта за балистични ракети, която Fire Point разработва паралелно. FP-7 – балистична ракета с по-малък обсег, базирана на корпуса на зенитната ракета от съветската епоха 48Н6, използвана в С-400 – завърши първия си тестов управляем полет през февруари, когато Щилерман потвърди за изстрелването в социалните мрежи. Според техническите данни, публикувани от „Милитарний“, FP-7 има до 200 км обсег, 150 кг бойна глава, 1500 м/с максимална скорост и 14 метра кръгово вероятно отклонение. Това я прави аналогична на американската система ATACMS, но на наполовина по-ниска цена, според твърденията на самите Fire Point.

FP-9 извежда тази логика на качествено различно ниво, с бойна глава, която е над 5 пъти по-тежка, и 4 пъти по-голям обсег на поразяване. Кодификацията от Министерството на отбраната на Украйна – официалният процес на одобрение, който позволява използването на дадено оръжие за бойни действия – се очаква в рамките на 2026 г., според компанията.

Предизвикателство в производството, за което Щилерман разказа публично, е заводът за твърдо гориво. Изграждането на твърдогоривен двигател за балистична ракета изисква специално съоръжение за смесване и леене, способно да обработва големи обеми гориво на един етап – индустриален капацитет, какъвто Украйна нямаше, преди Fire Point да изгради такъв от нулата. Щилерман сподели пред Pressing, че обектът вече е готов след над година строителство и експерименти. По време на този процес компанията е трябвало да разработи свои собствени формули за гориво, цикли на втвърдяване и методи за проверка на качеството без достъп до налична съветска или руска техническа документация. Той допълни, че Украйна е загубила повече от година, тъй като обещаната техническа библиотека с чертежи на съветското ракетно инженерство, която би дала на украинските инженери достъп до десетилетия наред решавани проблеми, така и не е била събрана въпреки ангажиментите на двама поредни министри на отбраната.

Амбициите на Fire Point надхвърлят FP-9 и се разпростират върху изцяло отделна програма, която Щилерман нарича Project Freya – украинска система за антибалистична отбрана, замислена като евтина алтернатива на Patriot. На 3 юни Fire Point публикува кадри от тестовете на FP-7x, която описва като маневрираща ракета-прехващач, провеждаща управляем полетен тест. Щилерман заяви, че Freya използва прехващач FP-7 като средство за унищожаване, интегрира се с налични западни радари, включително Saab Giraffe, Thales Ground Master 400 и Hensoldt TRML-4D, и е изградена около софтуерна архитектура с отворен код. Тя е проектирана специално, за да предотвратява вида дистанционно изключване, което направи неработоспособни батареите Patriot на Катар, когато САЩ спряха достъпа по време на израелска операция срещу ръководството на Хамас. Той окачестви цялата архитектура на Freya като съзнателен отговор на стратегическата уязвимост от зависимостта от оръжия, които чужди правителства могат да изключат едностранно.

Интервюто за Pressing разкри и нови подробности около оценката на Fire Point и споровете за собствеността. Щилерман заяви, че настоящата капитализация на компанията надхвърля 5 милиарда долара, като се позова на неискано предложение от инвестиционна банка за частно пласиране при оценка от 5,8 милиарда долара, което компанията е отказала. Той отхвърли възможността за продажба на цялата компания като юридически невъзможна съгласно украинските разпоредби за контрол върху износа на оръжие и описа продължаваща, координирана кампания за принудителна национализация на предприятието, която описа като атака срещу частната отбранителна индустриална база. Съоснователят на компанията сподели, че собственото му име е било публично разкрито без съгласието му от журналисти – разкритие, което той свързва с факта, че две от децата му са живеели с бившата му съпруга в Русия по това време, което е създало пряка уязвимост за личната им сигурност.

Малък украински стартъп, основан от хора, които никога не са създавали оръжие, сега Fire Point управлява производствени линии, бълващи крилати ракети, дронове, а скоро и балистични ракети – и всичко това без достъп до техническото наследство, което руско-съветските ракетни инженери са натрупвали в продължение на 70 години. Тестът на двигателя, който Щилерман описа в интервюто за Pressing, е последното голямо техническо препятствие преди FP-9 да полети. Ако го премине, следващата дестинация, по думите му, е Москва.

Предназначена за Москва: Украйна разкри първия макет на балистична ракета FP-9 с обсег до 855 км.

🇺🇦 По време на международния форум „Ukraine Recovery Conference – Security and Defense Dimension“, проведен през изминалия уикенд в полския град Жешув, беше разкрит първи макет на балистичната ракета FP-9, разработвана от украинската компания Fire Point.

Предварително обявените характеристики на ракетата включват обсег от 855 км и бойна глава с тегло 800 кг.

По-рано компанията разкри, че очаква FP-9 да завърши процеса по кодификация от Министерство на отбраната това лято и да открие пътя за доставки до Въоръжените сили на Украйна. Тъй като нейният обсег достатъчен за удари по цели в района на Москва, публичната поява на макета съвсем очаквано привлече сериозно внимание.

Макар на този етап да са налични само снимки, дори те позволяват далеч по-подробна оценка на проекта, тъй като доскоро едно и също изображение се използваше както за FP-7, така и за FP-9, създавайки усещането, че по-мощната ракета просто ще бъде уголемена версия на по-малката.

Още по-важно е, че макетът на FP-9 беше поставен до макета на FP-7, който вече преминава изпитания с реални пускове. Ако и двата модела са изработени в един и същ мащаб, това странично разположение дава възможност да се оценят размерите на по-голямата балистична ракета.

Причината това сравнение да е важно е, че FP-7 използва корпуса на зенитната ракета 48Н6 за С-400, което означава дължина от 7,5 метра и диаметър 0,52 метра. На база този ориентир FP-9 изглежда има дължина от 12,5 метра, а максималният ѝ диаметър вероятно достига 1,1 метра. Това би я направило по-голяма от руската балистична ракета с малък обсег 9M723, използвана в оперативно-тактическия комплекс Искандер, която е с дължина 7,2 метра и диаметър 0,95 метра.

Интересното е, че сходни размери бяха обявени и за друг украински ракетен проект – Хрим-2, известен още като „Сапсан“, за който беше посочена дължина от 7,2 метра.

FP-9 надхвърля размерите и на друга позната балистична ракета – течно-горивната Р-17 от комплекса Елбрус, по-известна със своето НАТО обозначение, Скъд. чиято дължина възлиза на 11,1 метра, а диаметър – 0,88 метра.

С оглед на горните параметри, включването на ATACMS в сравнението изглежда излишно, тъй като армейската тактическа балистична ракета е сравнително компактна като размери – едва 4 метра дължина при диаметър от 0,61 метра.

Украйна подготвя тестове на нова балистична ракета FP-9 с обсег над 850 км

🇺🇦 Украинската компания за отбранителни технологии Fire Point се подготвя да започне изпитания на нова балистична ракета, способна да поразява цели на стотици километри разстояние. Това заяви Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на компанията, в интервю за Army TV на 9 март.

Компанията планира да стартира летателните изпитания на своята балистична ракета FP-9 в началото на това лято. Според Щилерман инженерите в момента завършват разработката на ракетния двигател, който остава един от последните компоненти преди началото на тестовете.

Очаква се FP-9 да има обсег от около 855 км с максимална скорост от приблизително 2200 метра в секунда. Ракетата е проектирана да носи бойна глава с тегло до 800 кг и да достига височина до 70 км по време на полет.

С прогнозна точност от около 20 метра, ракетата би могла да се използва за поразяване на големи цели дълбоко в тила на врага.

Fire Point вече започна тестването на по-ранни ракетни конструкции. През февруари тя проведе летателни изпитания на оперативно-тактическа балистична ракета FP-7 – друга система, която в момента е в процес на разработка.

Кадри от тези тестове показват, че ракетата коригира траекторията си по време на полет, което предполага, че работи с управляема система за контрол на полета, вместо да следва чисто балистична крива.

Освен това Щилерман наскоро заяви, че украинската отбранителна индустрия произвежда по около 200 ударни дрона с голям обсег всеки ден, с капацитет за бързо увеличаване на производството.