Украински дронове удариха Омската рафинерия на 2500 км от границата

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове поразиха Омския НПЗ – най-голямата рафинерия на Руската федерация, разположена в Западен Сибир на над 2500 км от украинската граница. Ударът дойде в следобедните часове по местно време, а след него на територията на завода избухна пожар. За първи път той беше успешно поразен на 6 юли. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди удара още на същия ден, а Силите за специални операции (ССО) обявиха, че той е дело на техните звена за Deep Strike звена, като е проведен в координация с руското въстаническо движение „Черна искра“.

Според генщаба заводът има капацитет за преработка от над 21 млн. тона петрол годишно и произвежда широка гама от горива, масла и нефтохимически продукти и участва в снабдяването на въоръжените сили. Предприятието е собственост на „Газпром нефт“, подразделение на държавната корпорация „Газпром“. „Поразявайки такива обекти Украйна упражнява неотменимото си право на самоотбрана по чл. 51 от Устава на ООН и има за цел да намали военния и икономически потенциал на Руската федерация“, заяви щабът.

Според производителя Fire Point целта е била поразена от модернизирани дронове FP-1, което предизвиква силен пожар. FP-1 е далекобоен камикадзе дрон, чийто обсег на поразяване първоначално беше посочен от компанията като 1600 км. В края на юли тя обяви модификация с ново трапецовидно крило, с която обсегът достига 3400 км при 60 кг бойна глава. По данни на ССО дроновете са прелетели почти 3000 км до целта, а Омск е най-отдалеченият руски завод за преработка на нефт, поразяван от украински дронове. Видеозапис на OSINT канала Exilenova+ показва FP-1 над града и опитите на противовъздушната отбрана да го спре.

„Черна искра“ се представя като руско въоръжено подполие – нелегална съпротива. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) го споменават вече няколко пъти от септември 2025 г. насам, а през май 2026 г. публичният му говорител стана Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на „Газпромбанк“, отговарял за връзки с медиите, който след пълномащабната инвазия се завърна в родната си Украйна и се преквалифицира в оператор на дронове в редиците на въоръжените сили. Независимото издание „Медуза“ посочи, че сведения за групата идват само от Волобуев, украинските военни и собствените му канали.

Областният губернатор Виталий Хоценко обяви, че „един безпилотник е достигнал до северния промишлен възел“ на града, където се намира е самият завод, но въпреки това изтъкна, че ПВО е свалила „по-голямата част“ от въздушните заплахи. За самото предприятие не спомена нито дума. Режимът на въздушна тревога продължи близо 6 часа. Хоценко го обяви около 2 часа и половина преди първите взривове, летището беше затворено за около 5 часа и половина, а мобилният интернет в областта беше многократно спиран. Жители на кварталите Левобережие и Нефтяники, както и на централната градска част чуха дълга серия експлозии. Руското министерство на отбраната включи Омска област в списъка с региони, над които през деня са били свалени общо 113 украински дрона. „Все пак успяхме да пробием руската ПВО в Омск“, отбеляза Fire Point в Telegram. Областта прекара 6 часа в режим на тревога и на 30 септември, когато летището беше затворено по извънредния план „Ковьор“ за освобождаване на въздушното пространство; тогава попадение не беше съобщено.

Още същия следобед жителите на Омск изпаднаха в масова истерия и тръгнаха да зареждат автомобилите си с гориво, поради което пред голяма част от бензиностанциите се извиха опашки, сред тях и пред тази на булевард „Корольов“ в квартал Нефтяники. Хоценко благодари на „защитниците на омското небе“ и помоли жителите „да не създават изкуствен ажиотаж на бензиностанциите и да запазят спокойствие“.

Първия удар по Омск беше нанесен от украинските ССО на 6 юли. Според генщаба тогава е била поразена инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-11 с проектна мощност 8,4 млн. тона годишно. Първичната дестилация е стъпалото, през което суровият петрол минава, преди да стигне до останалите съоръжения на завода. Reuters, цитирайки отраслови източници, описа щетите по-конкретно: изгоряла инсталация АВТ-10, на която се падат 38% от мощностите на завода, докато АВТ-11 е спряна аварийно заради поражения върху междуцехови комуникации. След атаката заводът преустанови изцяло както работа, така и продажбите на Петербургската стокова борса. Според ССО той е бил изведен в ремонт; кога и в какъв обем е възобновил работа, публично не е съобщено.

Сутринта на 8 октомври дронове удариха и „Газпром нефтехим Салават“ в Башкирия. Командването на ВСУ го определи като един от водещите руски нефтохимически комплекси, чийто годишен капацитет възлиза на 10 млн. тона въглеводородна суровина. Заводът произвежда бензин, дизел, мазут, битум и полиетилен. Fire Point уточни, че ударът е бил нанесен с FP-1, след като прелитат над 1300 км до целта, и описа множеството огнища на пожар на територията на завода. Кметът Марат Загидулин обясни пожара с „отломки на няколко безпилотника“, попаднали в промишлената зона, и добави, че пострадали няма.

Със същите отломки ръководителят на Република Башкирия Радий Хабиров обясни огнища на задимяване в града в продължение на часове след удара на 14 юли. Два дни по-късно източници на Reuters посочиха, че инсталациите за първична дестилация АВТ-6 и АВТ-4 са повредени, а ремонтът им ще отнеме до няколко месеца. През нощта срещу 13 август Салават беше поразен отново.

Двата удара продължават кампания, чийто ефект Киев измерва в проценти. На 4 октомври министерството на отбраната, ръководено от Йевгени Хмара, обяви, че след ударите по рафинериите в Москва, Ярославъл, Уст-Луга, Перм, Саратов и Сизран 51% от руския преработвателен капацитет е изведен от строя; Associated Press не успя да потвърди числото независимо. Международната агенция по енергетика изчислява спада на руското производство на дизелово гориво на около 30%. В средата на септември Reuters писа, че заводът в Кириши е спрял напълно, а NORSI в Нижегородска област и Волгоградската рафинерия, и двете на „Лукойл“, работят на около 1/4 от своята мощност. На 1 октомври руският президент Владимир Путин оцени загубите от ударите на около 1% от БВП и отхвърли идеята Москва да спре атаките срещу украински кораби в замяна на прекратяване на ударите по рафинериите.

През юли ССО представиха успешния удар, затворил рафинерията в Омск, като най-далечния от началото на пълномащабната инвазия. Три месеца по-късно същата цел е поразена отново, този път посред бял ден и часове след като регионът беше вдигнат по тревога. Колко сериозни са щетите, ще покаже борсата. На 7 юли, ден след първия удар, омският завод вече беше спрял търговията на Петербургската стокова борса. Ново спиране на продажбите и съобщение за затваряне на предприятието биха означавали, че водещата руска рафинерия отново се намира извън строя, а продажби без прекъсване през следващите дни биха показали, че пожарът е засегнал периферни съоръжения и не е довел до търсения резултат.