Московска област не пусна сирени при най-големия удар, докато течеше вотът

🇷🇺 Московска област остана без сирени за въздушна тревога и SMS известия за местното население при мащабната украинска атака към региона през нощта на 19 срещу 20 септември, последния ден от изборите за Държавна дума. При много по-малки атаки властите са използвали и двата метода за известяване. Институтът за изследване на войната (ISW) стига до заключение, че столичните власти са поставили високата избирателна активност над защитата на цивилните.

Властите ограничиха мобилния интернет – обичайна мярка  по време на украински атаки, предназначена да затрудни дроновете, които използват мобилните мрежи. Този път обаче ограниченията бяха въведени без публично известие. Жителите се оплакваха от липсата на сведения в Telegram канала на губернатора Андрей Воробьов, докато коментарите в него не бяха изключени. Известен руски военен блогър, близък до Кремъл и цитиран от ISW, алармира, че подобно отношение подкопава доверието във властите, а подобни ограничения на връзката по думите му „не помагат особено“.

Системата за предупреждение в Московска област съществува, като е била задействана в отговор на много по-незначителна заплаха. Във вечерните часове на 2 юни, когато два дрона летяха към столицата, руската държавна система за реагиране при извънредни ситуации за първи път изпрати официално съобщение до телефоните в областта: „В Московска област е обявена заплаха от безпилотни летателни апарати. Останете у дома и не се приближавайте до прозорците или отидете в укритие.“ Съобщението предупреди за спиране на мобилния интернет. Тогава властите предварително обявиха мярката, която на 20 септември въведоха без предупреждение.

ISW описва нощния удар като най-мащабния украински удар с ракети и дронове срещу стратегически цели в Московска област от началото на войната. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че ПВО е прехванала над 1600 дрона над цялата страна, сред които 450 на подстъпите към Москва. Воробьов отчете 249 свалени или заглушени дрона над 17 общини в областта.

Областните власти съобщиха за 3 убити и 20 ранени, включително деца. Сред жертвите са 74-годишен мъж от Орехово-Зуевски окръг и 44-годишна жена от Раменское, където пожар изпепели покрива на 21-етажен жилищен блок, от който бяха евакуирани 400 души. В Нови Котелники изгоряха апартаменти от висок блок, докато в Софьино избухна пожар в логистичен комплекс с площ около 290 000 кв. метра. „Медуза“ съобщи, че е била поразена и ТЕЦ-22 в Дзержински, която снабдява с топлина и електроенергия югоизточната част на Москва и съседни райони. Летищата Внуково, Домодедово, Шереметиево и Жуковски ограничиха работа и около 100 полета закъсняха или бяха отменени.

Удар понесе и рафинерия „Газпромнефт-Москва“ в квартал Капотня, на около 16 км от Кремъл. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи за голям пожар и повредена основна инсталация за първична преработка на суров петрол. Сред посочените като поразени съоръжения са дестилационната инсталация АВТ-6, комбинираната инсталация за преработка и инсталацията за изомеризация.

Заводът е сред най-големите в Русия, с капацитет за преработка на 12 млн. тона годишно, и при нормална работа покрива близо 40% от столичния пазар на горива. Украинската компания Fire Point заяви, че нейни далекобойни ударни дронове FP-1 са поразили завода, който е спрял работа изцяло. Това е поне четвъртата атака срещу него от май месец насам, след ударите на 17 май, 16 юни и 18 юни. След юнските атаки Reuters цитира източници в бранша, според които рафинерията едва ли ще възобнови работа преди 2027 г. От това изявление на Fire Point не става ясно дали преди последния удар е била възстановена част от преработката.

Атаката продължава украинската кампания на удари по руската рафинерийна промишленост, която не спря и след призивите, отправени от Вашингтон. На 13 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп публично поиска Киев да спре ударите по рафинерии, защото според него те повишават цените на дизела по света. На другия ден той обяви, че двете страни са постигнали съгласие да не атакуват енергийни обекти, въпреки сведенията, че в Киев не са знаели за такава договорка. Москва не прие предложението. По информация на Financial Times руският президент Владимир Путин не желае подобно споразумение преди зимата, защото разчита ударите по украинската енергетика през студените месеци да принудят Киев да направи отстъпки. Володимир Зеленски многократно потвърди, че Украйна е готова на взаимен мораториум върху ударите по енергийни обекти.

Капотня е последната цел в дълга серия от удари по руската нефтопреработка. В нощта срещу 13 септември дронове поразиха рафинерия ТАНЕКО на „Татнефт“ в Нижнекамск, Република Татарстан, на около 1200 км от Украйна, и подпалиха резервоар. През същата нощ украински удари поразиха инсталация за първична преработка и резервоарен парк на „Славянск ЕКО“ в Славянск на Кубан, Краснодарски край, който остава един от най-големите независими рафинерии в Южна Русия, с проектен капацитет от около 5,2 млн. тона суров петрол годишно.

Новите удари засягат отрасъл, в който обемите на преработка вече са ниски. Според сметки на Bloomberg през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Забраната за износ на бензин и дизел е удължена до края на януари 2027 г., като от септември за дизела действат изключения.

Според ISW украинските сили не са ударили целенасочено избирателни секции или друга инфраструктура за провеждането на избори. Задействане на сирените и изпращане на съобщения можеше да предупредят милиони жители за заплахата от украинските дронове в московското небе няколко часа преди отварянето на секциите. Официално отчетената избирателна активност в Русия достигна 59,32% – почти 8% пункта над тази на изборите през 2021 г.

Властите ограничиха полетите и мобилната връзка, прилагайки мерки за сигурност на въздушния трафик и за затрудняване на дроновете, но не предупредиха пряко населението. Това обаче има прецедент отпреди изборите. На 18 юни, по време на най-мащабната към онзи момент атака, когато също горя рафинерията в Капотня, жители на Котелники и Орехово-Зуево се оплакваха, че не са получили „нито един SMS, нито една сирена“. Властите в Орехово-Зуево обясниха, че предупреждения се подават „според текущата оперативна обстановка и само при непосредствена заплаха“.

Юнският случай не изключва оценката на ISW за изборен мотив, но показва, че липсата на предупреждения не е възникнала с вота. Наличните сведения не позволяват да бъде установено дали властите са действали заради изборите, дали са следвали вече прилаган подход, или са съчетали двете. Не може да се установи и как липсата на предупреждения е повлияла върху избирателната активност.

Реакцията при бъдещи атаки със сходен мащаб извън изборния период може да помогне за оценка на тези обяснения. Подновяването на предупрежденията би подкрепило хипотеза за действителен изборен мотив на 20 септември. Продължаващото отсъствие на сирени и съобщения би насочила към траен проблем със способностите за уведомяване на населението, при който жителите разчитат на местни чатове вместо на официална информация.