🇷🇺 Руската съпротивителна група „Черна искра“ съобщи, че е извела от строя газопровода „Валдай-Псков-Рига“ в района на Стара Руса – артерия, която захранва Псковския завод за апаратура за далечни комуникации, производител на секретно радио оборудване за Министерството на отбраната, Газпром и РЖД.
В своята публикация тя свърза избора на целта с три доверени лица на президента Владимир Путин – Сергей Чемезов от „Ростех“, Алексей Милер от „Газпром“ и Олег Белозьоров от РЖД – и с премерена ирония заявява, че отсега нататък „тя решава на кого да тече газът в северозапада на Русия“. Жестът е показателен не толкова с физическия резултат – независимо потвърждение за поражението липсва, а такива канали често надценяват постигнатия ефект – колкото с това, че илюстрира един цял пласт от войната, който до голяма степен остава непознат за широката публика: въоръжената съпротива във вътрешността на Русия.
Зад групата „Черна искра“ стои една-единствена публична фигура – Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на Газпромбанк, който от началото на войната се сражава на украинска страна и през май осветли движението, след като обяви неговите цели без заобикалки: диверсии, сваляне на режима и разпад на империята. Но „Черна искра“ е просто един фрагмент от мозайка, която е далеч по-разнородна и противоречива отколкото победоносната реторика на тези канали внушава.
Грешката, която допускат повечето външни наблюдатели, е да обединят под названието „руска съпротива“ цели четири явления с различна природа и лоялност.
- Идеологически мрежи – като „Бойна организация на анархокомунистите“ (БОАК), която от февруари 2022 г. извежда от строя жп линии, подпалва военкомати и комуникационни кули и публикува наръчници за саботаж. Това са реални антивоенни руснаци, които по собствените им оценки поддържат между 20 и 40 автономни клетки на територията на Русия.
- Проукраински диверсанти – „Атеш“ (в превод: „огън“) – група с кримско-татарски корени, отговорна за над половината диверсии в Русия, с 32 акции, проведени само за 2025 г. – от държавната граница с Украйна чак до Далечния изток.
- Националисти – Легион „Свобода на Русия“ и „Руски доброволчески корпус“ (обявен от Кремъл за терористична организация на 30 декември 2023 г.), действат не като нелегална мрежа, а като подразделения в състава на Въоръжените сили на Украйна и провеждат трансгранични операции в Курска и Белгородска области.
- Хибридни явления – „Черна искра“ съчетава публично лице зад граница с агентурна мрежа на терен.
Моделът на действие издава именно тази разнородност. Идеологическите клетки залагат на евтиния, масов саботаж: разглобяване на скрепления на релси, палежи на релейни шкафове по участъци – точката, в която минимално усилие спира максимален трафик. „Атеш“ работи на същия принцип, но координирано с Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна: на 7 юни групата съобщи за унищожаване на тежък жп кран от серията ЕDK-300/5 във Воронежка област, а през май претендира, че диверсия в Московска област е лишила част от ПВО около столицата от капацитет за наблюдение. На по-високо, професионално ниво са съвместните удари със Силите за специални операции (ССО) на Украйна – както при поразяване на първичната установка за преработка на Илския НПЗ в Краснодарски край през септември 2025 г. и завода „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област в нощта на 4 октомври, и двата приписани на сътрудничество с „Черна искра“. Към тях ще добавим и серия от съмнителни взривове по танкери в руски пристанища от края на 2024 г. насам.
Тъкмо тук е и най-неудобният факт за романтичния разказ. Голяма част от хилядите случаи (ACLED анализира над 1200 събития в Русия и окупираните територии на Украйна) се извършват не от идеологически борци, а от наети аматьори, често непълнолетни, вербувани в Telegram срещу заплащане. ГУР предлага възнаграждение в парични суми за палеж, изисква фото, видео и GPS-доказателство за извършеното и плаща суми от порядъка на 10 000 рубли (около 120 долара) на еднократни изпълнители, които често не осъзнават, че са оперативен консуматив. Кремъл води огледална кампания, вербувайки украински тийнейджъри по съвсем сходен начин. С други думи, под знамето на „съпротивата“ съжителстват автентичното политическа съпротива и студената, транзакционна икономика на саботажа, в която рискът е изнесен изцяло върху най-уязвимите.
Отговорът на Кремъл е тъкмо толкова безмилостен, колкото и системен. ФСБ преобразува саботажа в основание за показателни присъди: по членовете за тероризъм руските съдилища произнасят средно около 5 присъди дневно. Жител на Краснодарския край получи 16 години за палеж на жп мрежата още в началото на 2025 г. В края на декември четирима жители на Кубан получиха дългогодишни присъди за палеж на релеен шкаф. Анархистът Руслан Сидики беше осъден на 29 години от гарнизонния военен съд в Рязан за взрив на релси към фронтовата линия, както и за удар с дрон срещу военна база, с над 58 милиона рубли обезщетения и глоби. Все по-често на подсъдимата скамейка сядат непълнолетни – двама тийнейджъри на 15 и 16 години в Нижегородска област получиха 6 и 8 години за диверсия на жп линия. През март 2026 г. ФСБ докладва общо 37 ареста на руски граждани за палеж по украински инструкции, а от началото на 2025 г. твърди, че десетки „терористични“ деяния с участие на малолетни са били осуетени.
Стратегическата равносметка изисква трезва оценка, която самите канали избягват. Физическият ефект на огромна част от тези акции е тактически и преходен: повредени релейни шкафове, прекъснати трасета и подпалени трансформатори се възстановяват бързо, а трафикът се пренасочва – заключение, до което стига и ACLED, описва нанесените щети предимно като символни. Реалната стойност на групата лежи другаде – в информационно и психологическо измерение: то принуждава Кремъл да разпилява ресурс по охрана на хиляди километри тилова инфраструктура, подхранва усещането за несигурност дълбоко зад фронта и доставя на украинското разузнаване мрежа от очи в територия, до която иначе няма достъп.
Същата равносметка обаче разкрива структурните ограничения на този вид съпротива: дълбоката фрагментация и идеологическа несъвместимост на съставните ѝ части – анархисти, либерали и националисти емигранти не споделят нито обща визия, нито командна структура или контакти – и до известна степен зависят от външно спонсорство. Доколкото живецът ѝ се захранва от украински пари и логистика, тя остава помощен инструмент в борбата срещу руската агресия, а не автономен вътрешен политически фактор, способен да бутне режима на Путин. „Ледът се пропука“, както заявява „Черна искра“, но от пукнатината до разлома има дистанция, която нито честотата на саботажите, нито реториката са в състояние да скъсят.
