Дронове изгориха най-големия склад на Wildberries в Русия

🔥📦🇷🇺 Украински дронове поразиха най-големия склад на Wildberries изобщо в Руската федерация – логистичния комплекс в подмосковското село Коледино – през изминалата нощ. Министерството на отбраната на Украйна обяви, че обектът е изведен от строя, с което броят на поразените от топ 10 на най-големите логистични центрове на компанията достигна 7.

Ударът е нанесен с дронове FP-1, съобщи същия ден украинската отбранителна компания Fire Point. Това са далекобоен дрон за еднократна употреба с обсег до 1600 км и сменяема бойна глава с маса между 60 и 120 кг, а цената на един дрон се оценява на около 55 000 долара. Същият производител разработва и крилатата ракета „Фламинго“. По данни на Fire Point площадката в Коледино заема около 250 000 кв. метра и се използва за съхранение, сортиране и разпределение на стоки с двойно предназначение.

Militarnyi определя склада като най-големия на Wildberries в Русия с площ, надхвърляща 225 000 кв. метра. Комплексът се намира край село Подолск, разположено южно от Москва, и е основният разпределителен възел на платформата за столичния регион. Кадри, публикувани след удара, показват пожар по протежение на комплекса и плътен черен стълб дим над него. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов заяви, че всички работници са евакуирани, а на самия обект няма пострадали. Коледино вече беше мишена на предишно нападение на 20 юли, но тогава не понесе сериозни щети.

Същата нощ дронове удариха и производствено-логистичния комплекс „Северное Домодедово“, един от най-големите в Русия от клас А, с площ над 500 000 кв. метра. Огънят обхвана склад №15, в който според областните власти се е съхранявал запас от медикаменти, а по-късно рухна складова конструкция с площ близо 56 000 кв. метра.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че между 20:00 ч. на 15 август и 08:00 ч. на 16 август ПВО е неутрализирала 822 дрона в 14 региона – Белгородски, Брянски, Владимирски, Волгоградски, Воронежки, Калужки, Курски, Липецки, Нижегородски, Орловски, Ростовски, Рязански, Тамбовски и Тулски. Кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че към столицата са летели около 600 дрона, от които 201 са били унищожени. Воробьов отчете 187 свалени или неутрализирани чрез средства за електронна война апарата над 10 общини, сред които Домодедово, Подолск, Ступино, Чехов и Кашира. „Известия“ определиха нощта като тази с най-масираната атака срещу руска територия от началото на годината, а руското министерство на отбраната обяви второ поредно денонощие с рекорден общ брой унищожени безпилотни апарати.

Смъртният случай в Подмосковието е далеч от Коледино и Домодедово. В Раменски район дрон се разби в частна къща и уби 83-годишен мъж. Воробьов съобщи за трима ранени в Подолск, а по-късно през деня различни руски агенции посочиха общ брой на пострадалите между 6 и 9 души. Повредени са жилищни сгради, сграда на полицията в Кашира и промишлени постройки във Воскресенск.

Вълната не се ограничи до столичния регион. В Ростовска област беше ударен комбинатът „Каменский“ – едно от най-големите химически предприятия в страната, което произвежда барут за боеприпаси – и там избухна пожар. Губернаторът Юрий Слюсар съобщи за над 150 прехванати дрона и ракети над 3 града и 9 района, а броят на загиналите нарасна от 3 на 5, след като спасителите откриха още 2 тела.

Кампанията срещу складовата мрежа на Wildberries продължава вече почти месец. Тя започна през нощта срещу 18 юли с Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където загинаха 8 души и 82 бяха ранени, а пожарът в Електростал беше гасен в продължение на 4 денонощия. На 19 юли беше поразен сортировъчен център в Домодедово, а на следващата нощ и Коледино. Невинномиск в Ставрополския край и Краснодар последваха на 22 юли, Воронеж на 23-и, Шушари и Новосаратовка до Санкт Петербург заедно със Симферопол на 24-и, паркингът на центъра в Екатеринбург на 25-и и промишленият парк край Рязан на 29-и.

Краят на юли и началото на август запазиха сходна интензивност. На 30 юли ударът срещу площадката край Пенза наложи евакуацията на 200 души, на 31-и беше опожарен склад във Волгоград, на 2 август от обект в Новосемейкино край Самара бяха евакуирани 710 работници. На 3 август беше поразена голяма база в Собински район, на 5 август дрон падна върху сортировъчния център в Алексин, а на 13 август беше ударен недостроен логистичен комплекс в Чишмински район на Башкортостан – в същата промишлена зона, където същата нощ пострада и нефтохимическият комбинат в Салават.

Различните източници дават три различни числа за мащабите на кампанията. Militarnyi отчита 16 ударени логистични центъра към 16 август, руски и украински медии съобщават за повече от 20 обекта, в които са възникнали пожари, а украинското министерство на отбраната говори за 7 от 10-те най-големи склада. Тези оценки не са непременно противоречиви: пожарите могат да бъдат повече от отделните площадки, а само част от ударените обекти попадат сред десетте най-големи.

Мащабът на Wildberries обяснява защо пораженията по отделни големи центрове имат такъв внушителен ефект върху собствената му мрежа. Wildberries е най-големият онлайн търговец в Русия, с оборот над 6 трилиона рубли за 2025 г., между 500 000 и 800 000 продавачи на платформата и около половината от всички онлайн поръчки в страната. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ дружеството се свързва със сенатора Сюлейман Керимов.

Обявените основания за ударите са няколко и са формулирани от конкретни украински представители. Володимир Зеленски посочва компонентите за дронове; съветникът Михайло Подоляк добавя връзките с Кремъл, данъчните облекчения и натиска върху дребния бизнес; украински чиновник заяви пред Financial Times, че кампанията е и отговор на руските удари по украинската куриерска мрежа „Нова пошта“, в които от 2022 г. насам са пострадали над 400 клона и терминала.

Аргументът за двойното предназначение на стоките в логистичната мрежа се основава и на асортимента на платформата. В каталога ѝ имаше рубрика „Всичко за специалната военна операция“, което Defense Express документира подробно, а CNN потвърди – там се продаваха бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели, каски и бронеплочи, част от които се рекламират като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Wildberries отрича да подпомага руските военни усилия. Недоказано остава обаче дали именно ударените площадки са обработвали такива поръчки, а не само потребителски стоки.

Материалните щети нарастват по-бързо от броя на засегнатите обекти. Към 2 август Data Insight оценяваше повредената складова инфраструктура на до 22% от общия капацитет на страната. Към 5 август The Moscow Times изчисляваше засегната площ от над 1,5 милиона кв. метра, или около 27% от капацитета. На 13 август Forbes вече оценяваше пораженията на около една трета от складовата инфраструктура, а общите загуби за платформата и продавачите ѝ – на до 1 трилион рубли, или около 11,9 млрд долара.

Разбивката показва как се разпределят тези загуби. Според същата оценка собствените щети на Wildberries са между 1,75 и 2,66 млрд долара, а заедно с разчистването и възстановяването на площадките могат да достигнат 3,31 млрд. Загубите на продавачите са между 5,3 и 6,04 млрд долара по консервативния разчет и между 7,15 и 8,34 млрд по оценката на Маргарита Евстигнеева от асоциацията на доставчиците за електронните платформи. Преките щети за самата платформа вече надхвърлят чистата ѝ печалба за 2025 г., а според разчет на The Bell общата ѝ нужда от свеж ресурс може да достигне 1,3 трилиона рубли и да остави дружеството на загуба с години.

Най-тежките последици се стоварват върху продавачите. Около 80% от стоката, налична в складовете, не е застрахована, а много търговци са изгубили до 95% от наличностите си. Изплащанията към най-дребните започнаха на 22 юли за 88 000 души и продължиха на 30 юли за още 97 000, но покриват между 3 и 50% от стойността на стоката, а средните суми между 2000 и 30 000 рубли остават под 20% от реалната загуба. Към 13 август продавачите съобщават и за масово забавени преводи за стока, продадена преди 3 август, въпреки правилото за изплащане в рамките на пет работни дни. Татяна Ким заяви, че компанията ще търси начин да помогне, макар да няма правно задължение да обезщетява търговците.

Заместващ капацитет се намира трудно. Собствениците на свободни складове в Русия се въздържат да ги отдават на Wildberries, което принуждава компанията да разглежда площадки в Казахстан, а маршрутите се удължават и сроковете за доставка нарастват. Отливът на продавачи вече е намалил оборота с около 25%, а банката на групата привлича депозити при лихви над 14% годишно.

Свиването достига и до последното звено на веригата. Пунктовете за получаване на поръчки зависят пряко от потока пратки и намаляването му бързо се отразява върху приходите: част от тях вече работят на загуба, а през август обявите за продажба на пунктове на Wildberries и Ozon са скочили. Именно тук последиците от войната започват да се усещат и от руския потребител, който не проследява нито карта на ударите, нито финансовите отчети на търговеца, но вижда по-дълъг срок за доставка или обява за продажба на пункта в квартала си.

С извеждането на Коледино от строя от 10-те най-големи по площ логистични центъра на Wildberries според украинската сметка остават незасегнати само 3, а останалият капацитет е по-дребен и по-разпръснат. Това значи, че всеки следващ удар по същата мрежа вероятно ще унищожава по-малък капацитет при идентичен разход, така че натискът може да продължи, но пределната ефективност на отделните удари постепенно да намалява. Ключовият въпрос все повече се измества от броя на унищожените площадки към скоростта, с която търговецът успява да осигурява заместващ капацитет.

Икономистът Дмитрий Некрасов поставя мащаба в друга перспектива: дори щети за 200 млрд рубли са под 0,1% от руския БВП, а наличието на конкуренти – начело с Ozon и прогнозен пазарен дял от 32% срещу 45% за Wildberries – ограничава пренасянето на ефекта върху останалата икономика. Двете тези не се изключват взаимно: загубата може да е изключително тежка за конкретното дружество и за стотици хиляди зависими от него дребни търговци, без едновременно с това да има съпоставим ефект върху макроикономическите показатели на Русия. Признак, че големите цели в мрежата са изчерпани, би било концентриране на удари към по-малки площадки или към други сегменти на руската логистика; признак за отслабване на ефекта от кампанията – наемането на голям заместващ обект, възстановяването на оборота и спирането на отлива на продавачи.

Украйна удари Омския НПЗ – последната от 11-те руски бензинови рафинерии

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украински дронове нанесоха исторически първи удар по Омския НПЗ, най-голямата петролна рафинерия в Русия и последното от 11 водещи бензинови производства в страната, което украинските пилоти на дронове отметнаха от списъка си. Заводът, собственост на „Газпром нефт“, е разположен на близо 2 500 км по права линия от държавната граница на Украйна – дълбочина, която до днес го държеше извън обсега на войната.

Ударът беше потвърден от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и Силите за специални операции (ССО) в официално изявление. По думите им Омският завод е „последният от 11-те най-големи производители на бензин в Русия“, поразен от украинските сили – рубеж, който затваря дълга кампания срещу горивния гръбнак на руската държава. По предварителни данни е ударена установка за първична преработка на нефт ЕЛОУ-АВТ-11 с проектна мощност от 8,4 млн тона суров петрол годишно. По оценки на независимия екип на Dnipro OSINT попаденията са легнали по технологичните колони на инсталацията. Въпросният компонент е тясното гърло на всяка рафинерия – без нея вторичните инсталации остават без суровина, което прави тъкмо тази установка непропорционално ценна спрямо нейния физически обем.

Ударната група е прелетяла около 3000 км по маршрута до целта, съобщиха ССО. Използвани са дронове FP-1 с обявен обсег до 3400 км. Разликата между трите числа не е противоречие, а различни измерения на едно и също нещо – правата от границата, изминатият заобиколен маршрут и таванът на платформата. Според Exilenova+, потвърдено с геолокация и анализ на руското независимо издание ASTRA, в завода са попаднали няколко дрона, което е довело до пожари в промишления комплекс. Кадрите, публикувани от Exilenova+, показват няколко огнища в рамките на съоръжението. Губернаторът на Омска област Виталий Хоценко потвърди, че дронове са достигнали северния промишлен район на Омск, без изрично да назове рафинерията – обичайното мълчание, което признава атаката, но премълчава пораженията.

Мащабът на поразения завод обяснява атаката е безпрецедентна. Омският завод преработва над 21 млн тона суров петрол годишно – около 10% от целия капацитет на Руската федерация и покрива около 50% от нуждите на Сибирския федерален окръг. Освен това той притежава един от най-високите показатели за дълбочина на преработка в цялата страна, близо 99%. Освен това захранва над половината търсене на моторно гориво в Сибирския федерален окръг и произвежда бензини с високо октаново число (АИ-92, АИ-95, G-Drive 100), дизел клас „Евро-5“, авиационен керосин от марките ТС-1 и РТ, както и широка гама масла и нефтохимия. Част от продукцията му отива за руската армия. Отделно от обема, заводът има качество, което го прави възлов за цялата руска преработка: той остава единственият производител на катализатори за каталитичен крекинг – ключовите материали за вторичната преработка в останалите рафинерии в страната. Тази монополна роля превръща Омск от една много голяма мишена сред многото в единична точка, чието трайно извеждане от строя би се усетило далеч отвъд собствения му портал.

До 6 юли Омският завод беше 1 от едва 2 предприятия сред 10-те водещи руски рафинерии, които никога не бяха достигани от украински ударни дронове. Другото остава Ангарската нефтохимическа компания в Иркутска област – още по-навътре в Сибир. Exilenova+ докладва още, че руски изтребители Су-57 заедно със самолети за радарно откриване и управление А-50 са били вдигнати над град Омск, за да прехванат въздушната заплаха, но не са успелида го сторят. Това твърдение беше подкрепено от множество видеа, заснети от местни жители. Епизодът илюстрира позната диспропорция – изтребител с декларирани поне на хартия способности от пето поколение, хвърлен срещу евтини ударни дронове, без ясен резултат.

Ударът по Омск беше нанесен в рамките на вълна от далекобойни удари срещу руска енергийна и военна инфраструктура. В същия период украинските сили съобщиха за успешни удари срещу Ярославския НПЗ, горивни терминали във Висоцк и Уст-Луга и дълъг списък от военни цели във временно окупирания Крим. Според скорошен анализ на Financial Times украинските дронове са поразили руски рафинерии поне 194 пъти през първото полугодие на 2026 г. и са постигнали рекорден месечен темп през май, допринасяйки за все по-критични смущения в снабдяването с гориво по необятната руска територия.

Украински дронове удариха полигона Луга и балтийските пристанища край Санкт Петербург

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински далекобойни дронове удариха полигона Луга, един от най-големите учебни центрове на Министерство на отбраната на Руската федерация, край Санкт Петербург тази сутрин, както и инфраструктура на балтийските пристанища Уст-Луга и Висоцк. Това отнесе далекобойната кампания на около 700 км навътре в руска територия, до самия праг на втория по големина град на страната и на един от главните му коридори за износ на петрол.

Атаката продължи часове. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщава през нощта растящ брой прехванати дронове – първо 47, после 56, а към сутринта на 6 юли цифрата достигна 62. „Досега над територията на Ленинградска област са свалени 62 безпилотни апарата. Бойни действия продължават“, заяви Дрозденко. Числата са на руската противовъздушна отбрана и остават непроверими от независим източник; по-скоро описват темпото на отбранителната работа през изминалата нощ, но не и окончателен баланс на изстреляното и поразеното. Отделно Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за свалянето на 519 дрона над всички руски региони и Азовско море.

Според губернатора ударът е нанесъл щети на инфраструктура на артилерийски полигон Луга и районите около пристанищата Уст-Луга и Висоцк на Балтийско море. Полигонът, разположен близо до град Луга на около 700 км от украинската граница, се използва от руската армия за артилерийски учения, изпитания на въоръжение и подготовка на войски – тоест за самото производство на бойна годност, което Москва подхранва, за да снабдява бойното поле в Украйна. Руските власти не оповестиха нито размер на щетите, нито дали работата на съоръжението е била прекъсната – премълчаване, което при удар по военен обект обикновено казва повече от самото признание, че е ударен.

Двете пристанища добавят икономическо измерение на удара. Уст-Луга е един от водещите терминали за износ на руски петрол на Балтийско море и играе ключова роля в товаренето на суров петрол и петролни продукти; Висоцк е друго голямо регионално пристанище, през което минават нефтопродукти и въглища. Двата възела спадат към балтийския фланг, който доскоро оставаше относително встрани от украинските удари – за разлика от черноморските и южните съоръжения, поемали основния натиск през последната година. Дрозденко не уточни какво точно е засегнато „в района“ на терминалите – формулировка, която оставя открито дали ударите са стигнали до самите съоръжения, или са паднали в периметъра около тях. При липса на потвърждение за пряко попадение това остава по-скоро сигнал за обсега на заплахата, отколкото документиран удар по капацитета; но самото пренасяне на заплахата върху този фланг е промяна в географията на кампанията.

Руските власти въведоха и временни ограничения на полетите на летище Пулково в Санкт Петербург по време на атаката, докато местни канали в Telegram съобщаваха за експлозии и прелитания на дронове в региона. Официално не беше потвърдено дали ограниченията над Пулково са пряко свързани с ударите – стандартна практика на затваряне на въздушното пространство при въздушна тревога, която обаче сама по себе си очертава колко навътре достига смущението: най-натовареното летище на руския северозапад спира да работи, докато отбраната гони дронове над областта.

Ударът идва само два дни след като украински дронове поразиха петролния терминал в Санкт Петербург, един от най-големите руски експортни възли на Балтийско море, обработващ до 12,5 милиона метрични тона петролни продукти годишно. След атаката от 4 юли в съоръжението избухна силен пожар. По време на същата операция украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските сили са нанесли успешни удари по военни цели в Кронщат край Санкт Петербург – крепостния остров, който пази морския подстъп към града и играе ролята на основна база на Балтийския флот. Тогава руската ПВО свали цели 72 дрона над града и областта. За два дни украинската кампания докосна трите слоя на руското присъствие в региона – енергийния износ, военноморския флот и подготовката на сухопътни войски.

Двата удара за 48 часа се вписват в траектория, която Киев следва от месеци – постепенно изнасяне на далекобойните удари все по-навътре в руския тил и все по-близо до символно натоварени центрове. Санкт Петербург, разположен в най-северозападния ъгъл на европейска Русия, дълго изглеждаше вън от практическия обсег; сега втори град за седмицата попада под удар в неговата периферия. Всяко следващо попадение на такова разстояние измества наум границата на онова, което руската отбрана може да смята за защитено, и принуждава Москва да разпределя противовъздушни средства на все по-широк периметър – цена, която се плаща независимо колко дрона в крайна сметка са свалени.

Полигонът Луга е военна цел в тесния смисъл на израза – там се обучават, изпитват и въоръжават силите, които предстои да бъдат изпратени към бойното поле; поразяване на такъв център, дори и повърхностно, засяга ритъма на подготовка, а не просто една сграда. Двете пристанища добавят натиск върху приходите на Москва, с които финансира войната: балтийските терминали са сред малкото маршрути, останали относително защитени от досегашните украински удари, и именно тяхната относителна недосегаемост Киев изглежда решен да оспори. А самото разстояние – около 700 километра до цел на прага на Санкт Петербург – е посланието, отправено най-силно: руската дълбочина на северозапад вече не е тил.

Отбранителната картина от руска страна е двусмислена. Нарастващите цифри на свалените дронове през нощта, от 47 до 62 само над Ленинградска област, при 519 обявени над цялата руска територия, говорят както за плътност на атаката, така и за системното правило на руските власти да публикуват отчет, който подчертава прехванати въздушни заплахи и прикрива украинския успех.