Русия продава златото си десети пореден месец, дефицитът е два пъти по-голям от планирания

🇷🇺🪙 Руският бюджет се очаква да завърши годината с дефицит от 7,3 трлн рубли, почти два пъти над записаните в закона 3,786 трлн., а Банката на Русия вече 10-и пореден месец продава злато от своите резерви в операции, свързани с покриване на дефицита. През септември златният резерв е намалял с още 0,2 млн. тройски унции, около 6,2 тона, до 72,8 млн. унции. Това е най-ниското ниво от края на 2019 г. Банката на Русия публикува месечните данни за международните си резерви на 20 октомври, а The Moscow Times ги сравни с историческата статистика на Международния валутен фонд.

От декември, когато започна най-голямата разпродажба от десетилетия, запасът е намалял с 2 млн. унции, или 62 тона. По данните на МВФ Русия е разпродавала златото си по-бързо само веднъж в съвременната си история: през 1998 г. ТОгава държавата обяви неплатежоспособност по вътрешния дълг, рублата се срина и пирамидата от краткосрочни държавни облигации (ГКО) рухна. Тогава централната банка продаде 3,8 млн. унции, около 118 тона, за три месеца. До края на годината изкупи обратно част от кюлчетата и годишният спад възлезе на 1,6 млн. унции, около 50 тона. Сегашната разпродажба вече го надмина, и то без обявена неплатежоспособност. След кризата Москва увеличи запаса над 5 пъти и към началото на 2022 г. държеше около 74 млн. унции, близо 2300 тона – петия по големина златен резерв в света.

Причината се крие в бюджета. Законът за 2026 г. предвижда дефицит от 1,6% от БВП, а новата оценка на правителството е 3,2%. За първите 8 месеца дефицитът е достигнал 5,795 трлн. рубли, т.е. близо 80% от новата годишна оценка са натрупани до края на август. Приходите от нефт и газ падат и Министерство на финансите посяга към спестяванията във Фонда за национално благосъстояние (ФНБ), създаден точно за да компенсира такива сривове в постъпленията. Само през първото тримесечие финансовото ведомство е изтеглило от ФНБ 459 млрд. рубли за покриване на дефицита.

Продажбите на регулатора са свързани със сделките между Министерството на финансите с ФНБ, макар и непряко. По информация на Reuters те съответстват на тези сделки: когато министерството продаде активи на ФНБ, за да покрие разходите, Банката на Русия продава на пазара равностойно количество от метала. Александър Потавин, анализатор в инвестиционната компания „Финам“, описа механизма още през юли: „Министерство на финансите използва натрупаните резерви, включително златото, за да покрие дефицита, когато приходите не стигат.“ Според него продажбите помагат на централната банка и да запълни дефицита на валутна ликвидност, а високата световна цена на благородния метал вероятно я насърчава да ги ускори.

Отчетите на самото министерство показват колко пари остават. На 1 октомври ФНБ възлиза на 12,98 трлн. рубли, 5,5% от БВП, но по-голямата част от тях е вложена в акции, облигации и проекти, които не могат да се продадат бързо. Ликвидната част, т.е. парите по сметките на ФНБ в Банката на Русия, е 3,8 трлн. рубли, около 45 млрд. долара, при 4 трлн. месец по-рано. В нея влизат 184,4 млрд. юана и 131,7 тона кюлчета. Този резерв стига за малко над половината от тазгодишния дефицит. Около 300 млрд. долара от резервите на Русия зад граница са блокирани на Запад от първите дни на пълномащабната война, а валутният резерв на централната банка се състои вече главно от юани на стойност около 100 млрд. долара. Още на 6 август Елина Рибакова, икономист от Института за международна икономика „Питърсън“, коментира пред Deutsche Welle, че разпродажбата сочи, че другите ликвидни активи на Кремъл се изчерпват.

Този темп на продажби изведе руската централна банка на първо място сред продавачите в световен план. Според данни на Световния съвет по златото през второто тримесечие тя е продала 21,77 тона, а след нея е централната банка на Турция с 4,23 тона. Останалите продавачи са с незначителни количества. Купувачите в същото тримесечие са Полша с 50,79 тона, Китай с 32,97 и Узбекистан с 16,17. Дялът на златото в руските международни резерви е паднал от 48% в началото на годината до 41,5% през първите дни на септември. Потавин допуска, че продажбите ще спрат около 40% или малко под това ниво, но предупреди, че дялът може да продължи да пада, докато бюджетът се нуждае от толкова големи суми за покриване на дефицита.

Част от руското злато отива в Китай. Според китайската митница от януари до юли в Хонконг са внесени около 100 тона злато с руски произход, 3 пъти повече, отколкото за същите месеци на 2025 г. Митническите данни не показват каква част от този метал, ако изобщо има такава, идва от държавния резерв. Дебаджит Саха, анализатор в LSEG, обясни, че след като Лондон, най-големият пазар на злато в света, спря да приема руски кюлчета, доставчиците пренасочиха износа на изток. По изчисления на Financial Times след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. през Хонконг е минало руско злато за около 35 млрд. долара.

Самият метал не е пред изчерпване. Крис Уифър от Macro-Advisory изчисли, че при темп от 200 000 до 300 000 унции на месец пълната разпродажба би отнела около 20 години. Продадените от декември 2 млн. унции са около 2,7% от запаса, с който Банката на Русия разполагаше в началото на разпродажбата. Министерство на финансите разчита догодина да върне във ФНБ 1,1 трлн. рубли от допълнителните приходи за 2026 г. Изчерпва се резервът, до който държавата има бърз достъп и с който може да покрива разходи още същия месец.

Дългът заема мястото на този резерв. Проектобюджетът за догодина, внесен в Думата на 30 септември, предвижда дефицит от 5,443 трлн. рубли и заеми за 7,72 трлн. Отбраната получава 17,1 трлн., с 27% повече от 13,5 трлн тази година. На аукциона на 7 октомври Министерство на финансите плати 16,63% годишно за облигации с падеж през 2033 г. при 14,64% през май за същата емисия. Ключовият лихвен процент е 14%, а следващото заседание на съвета на директорите на Банката на Русия е на 23 октомври.

Войната вече се финансира по двата най-скъпи начина едновременно: с резервите, натрупани за криза, и с дълг, който струва над 16% годишно. Ако данните на регулатора за октомври отново покажат продажби, а ликвидната част на ФНБ спадне и на 1 ноември, Кремъл вероятно ще покрива все повече от разходите чрез вътрешен дълг. Обратната посока би личала, ако допълнителните приходи от петрол реално върнат пари във фонда, а разпродажбата спре преди дялът на златото в резервите да падне под 40%.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин държи златно кюлче по време на посещение в Централния депозитар на Банката на Русия в Москва, до Георги Лунтовски, 24 януари 2011 г. (Getty Images)

Анализ: Войната струва скъпо на Русия, но не притиска Путин

🇷🇺📉 Войната в Украйна натоварва руската икономика, бюджета и личните финанси, но според двама изследователи на САЩ тази цена не се превръща в политически натиск срещу президента Владимир Путин. Майкъл Кимидж, директор на Института „Кенан“ във Вашингтон, и Мария Липман, гостуващ изследовател в Института за глобални въпроси „Робърта Бъфет“ към Северозападен университет в САЩ, излагат тезата си във Foreign Affairs на 14 септември 2026 г., четири дни преди началото на изборите за Държавна дума. Според тях войната вече е част от начина, по който функционира руската държава, а очакванията за руски отстъпки или договорено уреждане в краткосрочен и средносрочен план са неоснователни.

Икономическите затруднения имат конкретно измерение. В първото тримесечие на 2026 г. руският брутен вътрешен продукт се е свил с 0,2% на годишна база, а през второто е нараснал с 1,3%, по данни на Росстат, цитирани от „Медуза“. Централната банка очаква растеж между нула и един процент за цялата година. На 11 септември тя остави основния лихвен процент на 14%, при годишна инфлация от 6,3% към 7 септември, и изрично посочи поскъпването на горивата сред факторите, които поддържат инфлацията. Според CNN към началото на юли недостигът на бензин е засегнал почти всеки руски регион на фона на засилените украински удари с дронове по рафинериите.

Натискът се вижда и в държавните финанси. От януари до юли федералният бюджетен дефицит е достигнал 6,455 трлн. рубли, или 2,8% от брутния вътрешен продукт, а приходите от петрол и газ са спаднали с 16,8% до 4,6 трлн. рубли. Правителството търси допълнителни приходи от данъкоплатците и от 1 януари увеличи ДДС от 20 на 22%. Разширява се и кръгът на малките фирми на опростен данъчен режим, които трябва да начисляват ДДС: прагът на оборота за освобождаване от данъка е намален до 20 млн. рубли и продължава да спада до 10 млн. през 2028 г. Кимидж и Липман отбелязват, че именно собствениците и служителите на малките и средните предприятия са най-недоволни от данъчния натиск. По думите им капиталът напуска страната, а вложителите изтеглят депозити.

Открита критика прозвуча и директно от представител на държавния икономически сектор. Андрей Клепач, който в продължение на 12 години беше главен икономист на държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ, заяви през май в клуба „Никитски“ на Московската борса, че Русия губи технологичното и икономическото съревнование не само с Китай и САЩ, но в някои отношения още с Украйна. Думите му се разпространиха широко в руското медийно пространство едва на 15 август, а на другия ден той е освободен. Корпорацията потвърди напускането, без да посочи причина. Според източник на The Bell ръководителят ѝ Игор Шувалов е взел решението след „обаждане отгоре“.

Случаят с Клепач илюстрира разграничението, на което стъпва тезата на двамата изследователи: критика може да прозвучи, без да получи политическо влияние. На 7 август националистическата партия „Родина“ поиска партия „Яблоко“ – единствената регистрирана такава, която открито се обяви против войната – да бъде отстранена от парламентарните избори, насрочени за 18–20 септември. На 17 август Върховният съд на Руската федерация потвърди отстраняването ѝ. В същия ден Псковският градски съд осъди заместник председател Лев Шлосберг на 11 години и 1 месец в наказателна колония по закона за „неверни сведения“ за армията заради споделено съдържание в Telegram от февруари 2022 г. За Кимидж и Липман присъди са обичайна практика на система, която отдавна е обезсмислила конкуренцията между партии и политически програми. Според тях в страната вече няма антивоенно движение.

Двамата обясняват устойчивостта на режима с две тенденции, белязали четвърт век управление на Путин: постепенното концентриране на властта в Кремъл и милитаризацията на страната. Путин постави под свой контрол държавните телевизии, ограничи политическото влияние на регионите, принуди олигарсите да се откажат от политически амбиции и лиши партиите от реална роля. Най-видният му критик Алексей Навални почина в ареста през 2024 г. След 2022 г. повечето независими медии изнесоха своята дейност в чужбина, а стотици хиляди граждани, обявили се против войната, бяха принудени да напуснат страната.

Паралелно с това Путин водеше дълга серия от войни – в Чечня, Грузия, Украйна през 2014 г. и Сирия – без да подчинява цялата страна на военните нужди. Според Кимидж и Липман така войната се е превърнала в познато явление, което за голяма част от обществото е оставало извън всекидневието. Двамата виждат в това една от причините руснаците да приемат много по-продължителната война в Украйна като нормално състояние, а не като извънредна ситуация.

Новите данни на независимата социологическа агенция „Левада център“ съвпадат с тезата за устойчивост на обществената подкрепа, въпреи че не доказват всички изводи на двамата автори. Между 18 и 28 август социолозите са анкетирали 1600 души в 50 региона. От тях 59% предпочитат преминаване към преговори за мир, а 31% искат бойните действия да продължат. Делът на предпочитащите преговори е с 8% по-нисък спрямо февруари, докато привържениците на продължаването на военната кампания са със 7% повече от март. В същото време 68% подкрепят действията на руската армия. Следователно предпочитанието към преговори остава преобладаващо, но не може да се отъждествява с отхвърляне на войната.

Публичните изказвания на руския президент също не дават основание да се очаква скорошен компромис. На 26 юли, по време на среща с военноморския флот в Санкт Петербург, той изяви увереност, че „рано или късно Украйна ще загуби тези западни територии, земи, които някога са принадлежали на Полша, Унгария и Румъния“. Добави, че това може да отнеме „година, две години, 10 или 15 години“. Кимидж и Липман виждат в тези думи продължение на възгледите, изложени в неговото авторско есе, публикувано през юли 2021 г. В него Путин отхвърля самостоятелното съществуване на украинската държава. Те смятат, че укрепването на путинизма върви заедно с неговата радикализация, а продължителната война вече подхранва увереността на режима.

Последните дипломатически контакти също не дават основание за бърз пробив. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи рядко, предварително необявено посещение в Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Ратклиф не се е срещал с Путин, а контактите са били „на нивото на специалните служби“. Според Axios директорът на ЦРУ е предложил тристранна среща между Тръмп, Путин и Зеленски. Една от целите е да се провери дали ръководителите на руското разузнаване могат да склонят президента към възобновяване на преговорите с американско посредничество. На 4 септември The Washington Post съобщи, че след посещението Путин засилва натиска за военна победа. Кимидж и Липман определят надеждата, че той може да бъде убеден да спре войната, като самозаблуда.

Според двамата същото концентриране на властта обяснява защо икономическата цена не може да доведе до промяна на курса. Руснаците нямат политически инструменти, с които да превърнат своето недоволство във влияние върху политическите решения, като управлението не подлежи на ефективен публичен контрол. Ресурсите на страната позволяват на Путин да възнаграждава лоялните, да възпитава младежта с лъжите на режима и да продължава да финансира войната.

Кимидж и Липман допускат, че ударите по руска територия могат дори да засилват подкрепата за руския президент, засилвайки внушавания от години образ на „колективния Запад“, който търси начин да навреди на Русия. Демонстрацията на военна сила, дори без постигане на победа, се представя като доказателство за суверенитет. Според статията именно отстояването на независимост от Европа и САЩ е една от опорите на вътрешната популярност на Путин.

Авторите не пренебрегват слабостите на системата. Според оценката външната политика на Путин постига ограничени резултати: след падането на Николас Мадуро Москва има малко влияние във Венецуела, а след свалянето на Башар ал-Асад Дамаск ограничи руското военно присъствие в Източното Средиземноморие. Влиянието на Кремъл отслабва също в Централна Азия, Молдова, Азербайджан и Армения. Независимостта от Запада е съпроводена от все по-дълбока зависимост от Китай.

В Украйна Путин остава далеч от победата, която си е представял през февруари 2022 г. Кимидж и Липман свързват нарастващите страдания на цивилното население с по-големите европейски инвестиции както в отбраната на Украйна, така и собствена отбрана. Парадоксът според тях е, че ограничените стратегически резултати могат да удължават живота на режима: колкото по-враждебен изглежда външният свят, толкова по-силна може да бъде обществената привързаност към управник, който залага на силата.

Тезата има материално ограничение, което не зависи от общественото мнение. Бюджетен дефицит от 2,8% от брутния вътрешен продукт за седем месеца, спад на приходите от петрол и газ и очакван растеж около нулата означават натиск върху ресурсите за продължаване на войната. Покриването на военните разходи може да изисква по-високи данъци и повече дълг или да засилва инфлационния натиск. Увеличението на ДДС и намаляването на прага за освобождаване на малкия бизнес вече показват прехвърляне на част от тежестта върху домакинствата и фирмите.

Кимидж и Липман не отричат икономическия натиск; тезата им е, че липсват политически механизми, чрез които общественото недоволство да принуди Кремъл да промени решенията си. Проучванията на „Левада център“ са съвместими с тази оценка, но не установява директна връзка между недоволството от данъци с отношението към войната. Те не показват и докога държавата може да поддържа сегашното равнище на разходите.

Въпросът за наследяването на властта поставя идентичен проблем. Кимидж и Липман смятат, че Кремъл със сигурност има планове за приемственост, но не може да гарантира изпълнението им. Опозиционната дейност и революциите изискват организация, докато разпокъсаното недоволство се сблъсква с огромния апарат за сигурност. Според авторите наследник, който запази този апарат, трудно би бил свален, дори да не наследи личния авторитет на Путин.

Самият Путин е запазил властта си през войната в Чечня, потъването на подводницата „Курск“ през 2000 г., големи терористични атаки, финансовата криза от 2008 г. и бунта на покойния Евгений Пригожин от 2023 г. Според статията елитът му се подчинява не толкова от лоялност, колкото от стремеж да запази собственото си положение и все повече от страх.

При описаните условия съществени руски отстъпки в следващите месеци изглеждат малко вероятни. Путин говори публично за години и десетилетия, тяхният дял на привържениците на продължаването на бойните действия е нараснал спрямо март, а мисията на Ратклиф не е довела до подновяване на преговорите. Това подкрепя оценката за поддържане на сегашния курс, но не доказва, че той е неподатлив на икономически ограничения.

Основание за преоценка биха дали съкращаване на военните разходи в проектобюджета за догодина, нови публични критики от държавния апарат, останали без наказание, или едновременен спад на подкрепата за продължаване на войната и за действията на армията в следващите проучвания на „Левада център“. Нито един от тези признаци сам по себе си не би означавал готовност за компромис. Значението ще зависи от това дали са съпроводени с промяна в реалните решения на Кремъл. Засега представените данни, че растящата икономическа цена може да съществува едновременно с политическа устойчивост на режима; те не установяват колко дълго може да продължи това.

Заемът зад най-големия пакет в Ozon води до компания на Тимченко

🇷🇺💰 Парите за най-големия акционерен пакет в Ozon са дошли от „Делта“ – дружеството, чрез което Генадий Тимченко държи 17% от нефтохимическия концерн „Сибур“ и получава дивидентите по този дял. Това е изводът на Фонда за борба с корупцията (ФБК), който реконструира по счетоводни отчети верига от заеми, свързваща един от най-близките приятели на президента Владимир Путин с втория по големина маркетплейс в Русия. Разследването, с автор Георгий Албуров, беше публикувано на 26 август 2026 г. – в седмица, в която удари с украински дронове засегнаха складове на Ozon в четири региона.

Публично известната част от сделката е сравнително кратка. През 2024 г. холдингът „Восток Инвестиции“, поел активите на фонда Baring Vostok след ареста на неговия основател Майкъл Калви и след началото на войната, продава своя дял в Ozon. Акциите се консолидират в новото акционерно дружество „О23“, което по-късно преминава у Александър Чачава за 38,2 млрд. рубли. Смяната на собствеността става публична едва на 25 юли 2025 г. Тогава пакетът е 27,71%. Към април 2026 г. Чачава го увеличава до 34,95% и вече е най-големият акционер в Ozon.

Чачава има значителна инвестиционна биография: основава фонда LETA Capital през 2012 г. Той придобива My.Games от VK срещу 642 млн. долара и държи 19,69% от „Яндекс“. Размерът на сделката за Ozon обаче надхвърля обичайния мащаб на венчърен фонд от този тип, а самият Чачава никога не е посочвал откъде са дошли средствата. По собствените му думи големите му сделки са финансирани със собствени средства и такива от заеми, но не е уточнявал кои са кредиторите.

Самата сделка не е реализирана на открит пазар. По котировките от 2024 г. същият брой акции би струвал около 200 млрд. рубли, а независими оценки на актива го поставят в диапазона 100–120 млрд. рубли. Обявената цена е 38,2 млрд. Режимът за излизане на чуждестранен капитал от Русия налага значителен дисконт и изисква правителствено разрешение, което свежда кръга на потенциалните купувачи до онези, които могат да го получат. Още преди разследването пазарни участници, цитирани от „Ведомости“, смятат, че Чачава представлява интересите на по-голям инвеститор, без да го назовават.

По документите, анализирани от ФБК, финансовата верига се проследява първо чрез сравнително малки по размер взаимни вземания и задължения, а не чрез основния заем. В отчетността на „О23“ е записано, че на 14 август 2024 г. дружеството е придобито от акционерно дружество, чието име е скрито. Там фигурира и задължение от 5 млн. рубли към компанията майка по договор за безлихвен заем от 15 април 2025 г.

Директорът на „О23“ Алексей Егоров ръководи още три фирми. Една от тях е „Корпорация 42“. В нея същите 5 млн. рубли са записани като вземане от дъщерно дружество по договор със същата дата. Самата фирма е длъжник с 2,7 млн. рубли към своя неназована компания майка, а огледалното вземане фигурира в третата фирма, ръководена от Егоров – инвестиционната група „Стратосфера“. Неин собственик е физическо лице, чието име не е посочено в регистъра.

Ключовият заем се появява именно в отчетността на „Стратосфера“: 51 230 297 000 рубли, записани на ред 4311 от отчета за паричните потоци – „получаване на кредити и заеми“. Именно необичайната точност на сумата позволява тя да бъде проследена. Логиката на ФБК е, че насрещната страна би трябвало да отчете съответстваща стойност в собствената си отчетност.

В изтегления от фонда масив с отчетността на всички руски юридически лица за 2024 г. само 194 компании са отпускали заеми над 51,2 млрд. рубли. Търсенето по точната сума предлага само едно съвпадение извън „Стратосфера“ – акционерно дружество „Оптима“. Самият заем надхвърля с 13 млрд. рубли обявената цена на пакета в Ozon, като публикуваната отчетност не обяснява разликата.

„Оптима“ не е финансова институция и според данните, приведени от ФБК, не сочи собствен източник на средства от подобен мащаб. Кадровите връзки на дружеството обаче водят към един и същ корпоративно-политически кръг. Генералният директор Даря Брилякова работи и в автодрума „Игора Драйв“, записан на племенника на Путин Михаил Шеломов, както и в „АБР Менеджмент“ на Юрий Ковалчук. Предишният директор Анастасия Юлдашева е свързана с „Акцепт“ – друга фирма на Шеломов. Главният счетоводител Жана Цаплева идва от „Релакс“ – дружеството на Светлана Кривоногих, която в разследващи публикации е посочвана като бивша интимна партньорка на Путин и майка на дъщеря му Луиза Розова.

Според отчетността, цитирана от ФБК, средствата на „Оптима“ идват от „Делта“ – отново чрез безлихвено финансиране и то в размер, който се различава от заема към „Стратосфера“ с едва 1000 рубли вследствие на закръгляване. „Делта“ официално и публично принадлежи на Генадий Тимченко, а през това дружество минават дивидентите му от „Сибур“.

Според предишни разследвания на ФБК същият корпоративен кръг е финансирал строежа на двореца край Геленджик, издръжката на бавачките и учителите на синовете на Путин и Алина Кабаева, както и сделката за придобиване на пивоварната „Балтика“ от датската Carlsberg. Фондът твърди, че Тимченко е подарил на зетя на Путин Кирил Шамалов пакет в „Сибур“, който го е превърнал в доларов милиардер малко след като навършва 30 години, а също така че замък в Биариц е бил предоставен на Шамалов и дъщерята на Путин Катерина Тихонова.

През последните седмици тази финансова верига отново попадна в полезрението, след като украинските дронове започнаха да нанасят системни удари по логистична инфраструктура на Wildberries: над 40% от складовите площи на най-големия руски маркетплейс бяха унищожени, а щетите за платформата и нейните търговци доближават един трилион рубли.

От 22 август ударите се пренесоха и върху Ozon. Поразени бяха комплексите в Чапаевск, Оренбург, Енем в Адигея и Махачкала, последвани от склад в Ростов на Дон. На 30 август беше ударен сортировъчен център в Белгород, след което приемането на поръчки за областта не беше възстановено до края на месеца.

Пазарната реакция не закъсня. Акциите на Ozon паднаха с 26% до 2140 рубли, след което се възстановиха с 3,54% на следващия ден. Директният материален ефект засега изглежда под контрол: складове се наемат от девелопери, товарите са застраховани срещу диверсия, а изваждането на един комплекс засяга около 0,75% от оборота.

Основният риск е друг. Маряна Лазаричева определя като главен фактор за нестабилността не текущата щета, а трайно високата вероятност от повторение. Павел Веревкин посочва, че устойчива серия от удари би увеличила разходите за охрана, застраховки и транспорт. Ако темпът от август се запази, вероятността от нови удари срещу складовата мрежа на компанията остава висока – и именно такъв риск пазарът вече изглежда калкулира в цената.

Случаят с Ozon повтаря модел, документиран вече при „Балтика“, Shell и VK. Пивоварната беше извадена от контрола на Carlsberg с указ и впоследствие се озова при същия корпоративен кръг; руските активи на Shell поеха по сходен път; VK отдавна е под контрола на хора от най-близкото до Путин бизнес обкръжение.

Това очертава системен модел, при който войната действа и като механизъм за преразпределяне на дадена собственост. Чуждестранният акционер е принуден да излезе, цената се свива с административно наложен дисконт, а разрешение за сделката получава купувач, който не е избран чрез конкурентен пазарен процес.

ФБК призова Европейския съюз да наложи санкции на хората и фирмите, които според фонда държат дела в интерес на Путин. Нито Чачава, нито „О23“ фигурират в санкционните режими на ЕС, САЩ и Обединеното кралство, макар че на 23 юли Брюксел замрази активите на „Озон Банк“ със своя 21-ви пакет.

Според анализа на ФБК структурата остава устойчива и трудно проследима, докато крайният ѝ собственик е обозначен само като физическо лице без име в регистъра, а всяко следващо звено е прикрито поотделно чрез механизми, допустими от закона.

Към 1 септември 2026 г. нито Ozon, нито Александър Чачава, нито Генадий Тимченко са дали публичен отговор на твърденията.

Дронове изгориха най-големия склад на Wildberries в Русия

🔥📦🇷🇺 Украински дронове поразиха най-големия склад на Wildberries изобщо в Руската федерация – логистичния комплекс в подмосковското село Коледино – през изминалата нощ. Министерството на отбраната на Украйна обяви, че обектът е изведен от строя, с което броят на поразените от топ 10 на най-големите логистични центрове на компанията достигна 7.

Ударът е нанесен с дронове FP-1, съобщи същия ден украинската отбранителна компания Fire Point. Това са далекобоен дрон за еднократна употреба с обсег до 1600 км и сменяема бойна глава с маса между 60 и 120 кг, а цената на един дрон се оценява на около 55 000 долара. Същият производител разработва и крилатата ракета „Фламинго“. По данни на Fire Point площадката в Коледино заема около 250 000 кв. метра и се използва за съхранение, сортиране и разпределение на стоки с двойно предназначение.

Militarnyi определя склада като най-големия на Wildberries в Русия с площ, надхвърляща 225 000 кв. метра. Комплексът се намира край село Подолск, разположено южно от Москва, и е основният разпределителен възел на платформата за столичния регион. Кадри, публикувани след удара, показват пожар по протежение на комплекса и плътен черен стълб дим над него. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов заяви, че всички работници са евакуирани, а на самия обект няма пострадали. Коледино вече беше мишена на предишно нападение на 20 юли, но тогава не понесе сериозни щети.

Същата нощ дронове удариха и производствено-логистичния комплекс „Северное Домодедово“, един от най-големите в Русия от клас А, с площ над 500 000 кв. метра. Огънят обхвана склад №15, в който според областните власти се е съхранявал запас от медикаменти, а по-късно рухна складова конструкция с площ близо 56 000 кв. метра.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че между 20:00 ч. на 15 август и 08:00 ч. на 16 август ПВО е неутрализирала 822 дрона в 14 региона – Белгородски, Брянски, Владимирски, Волгоградски, Воронежки, Калужки, Курски, Липецки, Нижегородски, Орловски, Ростовски, Рязански, Тамбовски и Тулски. Кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че към столицата са летели около 600 дрона, от които 201 са били унищожени. Воробьов отчете 187 свалени или неутрализирани чрез средства за електронна война апарата над 10 общини, сред които Домодедово, Подолск, Ступино, Чехов и Кашира. „Известия“ определиха нощта като тази с най-масираната атака срещу руска територия от началото на годината, а руското министерство на отбраната обяви второ поредно денонощие с рекорден общ брой унищожени безпилотни апарати.

Смъртният случай в Подмосковието е далеч от Коледино и Домодедово. В Раменски район дрон се разби в частна къща и уби 83-годишен мъж. Воробьов съобщи за трима ранени в Подолск, а по-късно през деня различни руски агенции посочиха общ брой на пострадалите между 6 и 9 души. Повредени са жилищни сгради, сграда на полицията в Кашира и промишлени постройки във Воскресенск.

Вълната не се ограничи до столичния регион. В Ростовска област беше ударен комбинатът „Каменский“ – едно от най-големите химически предприятия в страната, което произвежда барут за боеприпаси – и там избухна пожар. Губернаторът Юрий Слюсар съобщи за над 150 прехванати дрона и ракети над 3 града и 9 района, а броят на загиналите нарасна от 3 на 5, след като спасителите откриха още 2 тела.

Кампанията срещу складовата мрежа на Wildberries продължава вече почти месец. Тя започна през нощта срещу 18 юли с Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където загинаха 8 души и 82 бяха ранени, а пожарът в Електростал беше гасен в продължение на 4 денонощия. На 19 юли беше поразен сортировъчен център в Домодедово, а на следващата нощ и Коледино. Невинномиск в Ставрополския край и Краснодар последваха на 22 юли, Воронеж на 23-и, Шушари и Новосаратовка до Санкт Петербург заедно със Симферопол на 24-и, паркингът на центъра в Екатеринбург на 25-и и промишленият парк край Рязан на 29-и.

Краят на юли и началото на август запазиха сходна интензивност. На 30 юли ударът срещу площадката край Пенза наложи евакуацията на 200 души, на 31-и беше опожарен склад във Волгоград, на 2 август от обект в Новосемейкино край Самара бяха евакуирани 710 работници. На 3 август беше поразена голяма база в Собински район, на 5 август дрон падна върху сортировъчния център в Алексин, а на 13 август беше ударен недостроен логистичен комплекс в Чишмински район на Башкортостан – в същата промишлена зона, където същата нощ пострада и нефтохимическият комбинат в Салават.

Различните източници дават три различни числа за мащабите на кампанията. Militarnyi отчита 16 ударени логистични центъра към 16 август, руски и украински медии съобщават за повече от 20 обекта, в които са възникнали пожари, а украинското министерство на отбраната говори за 7 от 10-те най-големи склада. Тези оценки не са непременно противоречиви: пожарите могат да бъдат повече от отделните площадки, а само част от ударените обекти попадат сред десетте най-големи.

Мащабът на Wildberries обяснява защо пораженията по отделни големи центрове имат такъв внушителен ефект върху собствената му мрежа. Wildberries е най-големият онлайн търговец в Русия, с оборот над 6 трилиона рубли за 2025 г., между 500 000 и 800 000 продавачи на платформата и около половината от всички онлайн поръчки в страната. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ дружеството се свързва със сенатора Сюлейман Керимов.

Обявените основания за ударите са няколко и са формулирани от конкретни украински представители. Володимир Зеленски посочва компонентите за дронове; съветникът Михайло Подоляк добавя връзките с Кремъл, данъчните облекчения и натиска върху дребния бизнес; украински чиновник заяви пред Financial Times, че кампанията е и отговор на руските удари по украинската куриерска мрежа „Нова пошта“, в които от 2022 г. насам са пострадали над 400 клона и терминала.

Аргументът за двойното предназначение на стоките в логистичната мрежа се основава и на асортимента на платформата. В каталога ѝ имаше рубрика „Всичко за специалната военна операция“, което Defense Express документира подробно, а CNN потвърди – там се продаваха бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели, каски и бронеплочи, част от които се рекламират като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Wildberries отрича да подпомага руските военни усилия. Недоказано остава обаче дали именно ударените площадки са обработвали такива поръчки, а не само потребителски стоки.

Материалните щети нарастват по-бързо от броя на засегнатите обекти. Към 2 август Data Insight оценяваше повредената складова инфраструктура на до 22% от общия капацитет на страната. Към 5 август The Moscow Times изчисляваше засегната площ от над 1,5 милиона кв. метра, или около 27% от капацитета. На 13 август Forbes вече оценяваше пораженията на около една трета от складовата инфраструктура, а общите загуби за платформата и продавачите ѝ – на до 1 трилион рубли, или около 11,9 млрд долара.

Разбивката показва как се разпределят тези загуби. Според същата оценка собствените щети на Wildberries са между 1,75 и 2,66 млрд долара, а заедно с разчистването и възстановяването на площадките могат да достигнат 3,31 млрд. Загубите на продавачите са между 5,3 и 6,04 млрд долара по консервативния разчет и между 7,15 и 8,34 млрд по оценката на Маргарита Евстигнеева от асоциацията на доставчиците за електронните платформи. Преките щети за самата платформа вече надхвърлят чистата ѝ печалба за 2025 г., а според разчет на The Bell общата ѝ нужда от свеж ресурс може да достигне 1,3 трилиона рубли и да остави дружеството на загуба с години.

Най-тежките последици се стоварват върху продавачите. Около 80% от стоката, налична в складовете, не е застрахована, а много търговци са изгубили до 95% от наличностите си. Изплащанията към най-дребните започнаха на 22 юли за 88 000 души и продължиха на 30 юли за още 97 000, но покриват между 3 и 50% от стойността на стоката, а средните суми между 2000 и 30 000 рубли остават под 20% от реалната загуба. Към 13 август продавачите съобщават и за масово забавени преводи за стока, продадена преди 3 август, въпреки правилото за изплащане в рамките на пет работни дни. Татяна Ким заяви, че компанията ще търси начин да помогне, макар да няма правно задължение да обезщетява търговците.

Заместващ капацитет се намира трудно. Собствениците на свободни складове в Русия се въздържат да ги отдават на Wildberries, което принуждава компанията да разглежда площадки в Казахстан, а маршрутите се удължават и сроковете за доставка нарастват. Отливът на продавачи вече е намалил оборота с около 25%, а банката на групата привлича депозити при лихви над 14% годишно.

Свиването достига и до последното звено на веригата. Пунктовете за получаване на поръчки зависят пряко от потока пратки и намаляването му бързо се отразява върху приходите: част от тях вече работят на загуба, а през август обявите за продажба на пунктове на Wildberries и Ozon са скочили. Именно тук последиците от войната започват да се усещат и от руския потребител, който не проследява нито карта на ударите, нито финансовите отчети на търговеца, но вижда по-дълъг срок за доставка или обява за продажба на пункта в квартала си.

С извеждането на Коледино от строя от 10-те най-големи по площ логистични центъра на Wildberries според украинската сметка остават незасегнати само 3, а останалият капацитет е по-дребен и по-разпръснат. Това значи, че всеки следващ удар по същата мрежа вероятно ще унищожава по-малък капацитет при идентичен разход, така че натискът може да продължи, но пределната ефективност на отделните удари постепенно да намалява. Ключовият въпрос все повече се измества от броя на унищожените площадки към скоростта, с която търговецът успява да осигурява заместващ капацитет.

Икономистът Дмитрий Некрасов поставя мащаба в друга перспектива: дори щети за 200 млрд рубли са под 0,1% от руския БВП, а наличието на конкуренти – начело с Ozon и прогнозен пазарен дял от 32% срещу 45% за Wildberries – ограничава пренасянето на ефекта върху останалата икономика. Двете тези не се изключват взаимно: загубата може да е изключително тежка за конкретното дружество и за стотици хиляди зависими от него дребни търговци, без едновременно с това да има съпоставим ефект върху макроикономическите показатели на Русия. Признак, че големите цели в мрежата са изчерпани, би било концентриране на удари към по-малки площадки или към други сегменти на руската логистика; признак за отслабване на ефекта от кампанията – наемането на голям заместващ обект, възстановяването на оборота и спирането на отлива на продавачи.

Втори удар за две седмици по склада на Wildberries в Екатеринбург

🇷🇺🔥📦 Три ударни дрона Ан-196 „Лютий“ поразиха покрива на логистичния комплекс на Wildberries в Екатеринбург рано сутринта на 7 август и подпалиха първия складов блок. Това е вторият удар по същия обект в рамките на две седмици и едно от най-дълбоките попадения в поредицата, с която от средата на юли украинските сили методично унищожават складовата мрежа на най-големия руски маркетплейс.

От Wildberries потвърдиха атаката и възникналия пожар. „Пожарни екипи работят на територията на обекта на компанията в Екатеринбург, Свердловска област, където възникна пожар след атаката. Обектът беше своевременно евакуиран. Приемането на текущи доставки е временно ограничено и те се пренасочват към други складове“, се казва в официалното съобщение на компанията. Кадрите от мястото показват няколко отделни огнища под покрива на халето и събрали се отвън служители.

Губернаторът Денис Паслер обяви въздушна опасност за целия регион още преди самия удар. След първите съобщения за пожара той заяви, че противовъздушната отбрана е свалила 8 дрона, а 3 са паднали върху покрива на логистичния център. По негови думи от обекта са били евакуирани 800 души и няма пострадали. В същото време „Росавиация“ въведе ограничения на полетите на летище „Колцово“, а Министерство на отбраната отчете общо 203 свалени дрона над страната през същата нощ.

Обектът беше идентифициран от украинското издание „Милитарний“ на базата на публикувани в мрежата снимки и видеа. Комплексът в Чкаловския район на Екатеринбург се простира на около 110 000 кв. метра, което го прави осмият по големина логистичен център на групата. Разстоянието до него варира според изходната точка: над 1700 км от украинската граница по данни на „РБК-Украйна“, около 1800 км според „Милитарний“ и близо 2000 км от фронта според Kyiv Independent. Това е поредно доказателство, че Урал вече не е онзи сигурен тил, който беше през първите години от войната.

Дронът „Лютий“ е това, което прави тези удари възможни на такова голямо разстояние. Разработен от „Укроборонпром“ и приет на въоръжение през 2024 г. Тежи между 250 и 300 кг, има размах на крилете 6,7 м, управлява се чрез сателни и инерциални навигационни системи и носи бойна глава от 50 кг, увеличена до 75 кг при обновената версия. Официално декларираният му обсег на поразяване достига 2000 км. През февруари такива апарати поразиха рафинерията на „Лукойл“ в Ухта, Република Коми, разположена на около 1700 км. Взривното вещество в бойната глава е скромно за хале с подобни размери, но въпросният склад не е бетонен цех – гори съдържанието на склада, а не самата конструкция, поради което три попадения се оказват съвсем достатъчни.

Първият удар по същия комплекс на 25 юли нанесе щети върху паркинг с площ около 300 кв. метра. Тогава Паслер обясни пожара с падащи отломки, а пресслужбата на Wildberries заяви, че самото хале не е понесло поражения. Две седмици по-късно обаче огънят се разрази под покрива. При почти идентичен маршрут разликата в крайния резултат се дължи на по-точната прицелна точка, а не на броя изстреляни дронове.

Кампанията срещу Wildberries продължава от 18 юли и вече обхваща около 20 обекта в руските региони и на окупирания Крим. Началото ѝ бе най-кърваво: при ударите по Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област загинаха 8 души, между 60 и 82 бяха ранени според различни доклади, а огнената стихия в Електростал беше гасен в продължение на 4 дни. Оттогава насам последиците са предимно материални, тъй като евакуациите изпреварват самите попадения. Командирът на Силите за безпилотни системи Роберт Бровди отчете 15 поразени склада за 18 дни (към 4 август) – т.е. средно по 1 на всеки 36 часа. Подобно ниво на интензивност не оставя време за възстановяване между атаките, което го отличава от единичните удари срещу военни заводи.

Мащабът на щетите става ясен след като проследим изгубената площ. На 5 август The Moscow Times отчете 14 изгорели комплекса с обща площ около 1,5 млн. кв. метра, което е 27% от общия капацитет на групата. При средна браншова цена от 70 000 рубли на кв. метра, само за възстановяването на разрушените сгради ще са нужни около 105 млрд. рубли – близо 60% от чистата печалба на RWB за 2025 г. (175 млрд. при оборот от 6,1 трлн. рубли). Съоснователката Татяна Ким призна, че застраховките не покриват щети от нападения с дронове, което оставя всички финансови щети за сметка на компанията.

Изданието The Bell оценява преките загуби на платформата на над 100 до 200 млрд. рубли, тъй като до 10% от предлаганата стока на сайта е собственост на маркетплейса, а не на независими търговци. Анализатори прогнозират, че платформата ще бъде на загуба с години, защото оборотът се свива, а търговците мигрират към конкуренти. Загубите за самите продавачи са отделен и още по-голям проблем: те се оценяват на 215–280 млрд. рубли по данни, представени пред Forbes Russia. Общата сума на щетите от двете направления се равнява на близо две годишни печалби на групата преди началото на кампанията срещу складовете ѝ.

С това последиците излизат извън рамките на самата компания. Ако държавата компенсира засегнатите търговци по схемата, приложена след пожара в склада в Санкт Петербург през 2024 г., разходът за бюджета ще бъде около 250 млрд. рубли по изчисления на The Moscow Times. В същото време основният конкурент Ozon усвои част от освободения пазар: прогнозите за 2026 г. сочат 45% пазарен дял за Wildberries срещу 32% за Ozon. Държавните банки, кредитирали разширяването на мрежата, понасят негативни последици поради влошеното качество на кредитните си портфейли, отбелязва „РБК-Украйна“.

Киев обоснова избора на тези цели с двойното предназначение на платформата – и това твърдение не идва единствено от негова страна. На самия уебсайт се продават бойни FPV дронове, макари с оптични влакна за управление, полетни контролери, мерници и бронеплочи, което е широко документирано от Defense Express и потвърдено от CNN и Fortune. Отворен остава въпросът дали точно ударените центрове са обработвали военни доставки, или единствено потребителски стоки.

Икономистът Дмитрий Некрасов оценява общият мащаб на натрупани щети на около 0,1% от БВП на Русия – показател, който дава реална представа за обхвата на кампанията: тя не парализира военната икономика на страната и не променя пряко ситуацията на фронта. Ефектът обаче е фокусиран и кумулативен. Унищожава се търговската логистика на компания, която държи близо половината от онлайн пазара в страната, с темпо, което изпреварва възможностите за възстановяване (разходът за повторно изграждане вече изяжда близо 60% от годишната печалба, а атаките продължават без прекъсване от седмици). Същевременно всяко ново попадение на 1700 км навътре в територията показва, че руската ПВО може да свали 8 от 11 апарата, но пак да загуби даден обект, ако останалите 3 достигнат целта.

Недостигът на ликвидност затруднява финансирането на руския дефицит

🇷🇺🚫💰 Министерството на финансите на Руската федерация е изправено пред все по-трудна задача: бюджетният дефицит на федералното правителство вече надхвърля годишния план, а банките, които обичайно купуват основната част от новия държавен дълг, разполагат с по-малко свободни средства в рубли. Натискът върху пазара на облигации на федералния заем (ОФЗ) принуди ведомството да спре аукционите през юли, точно когато нуждата от допълнително финансиране расте.

За първите шест месеца на годината федералният бюджет събра 18,622 трлн. рубли приходи и извърши разходи за 24,353 трлн. рубли. Разликата е дефицит от 5,731 трлн. рубли, или 2,5% от БВП. Той е с 2,345 трлн. рубли по-голям от дефицита за същия период на 2025 г. и вече превишава с 51% заложените за цялата година 3,786 трлн. рубли. Министерството обясни голяма част от разминаването с авансовото финансиране на държавни договори, но числата сочат, че възстановяването на баланса през второто полугодие изисква или по-високи приходи, или по-бавни разходи, или повече дълг.

Сравнението с 2025 г. подчертава колко бързо се разширява фискалният натиск. Тогава годишният дефицит достигна 5,7 трлн. рубли, почти 5 пъти над първоначалната цел и най-високото равнище след пандемичната 2020 г. Федералният бюджет за 2026 г. трябваше да намали разликата, но разходите надхвърлиха прихода с 1,7 трлн. рубли още през януари. До края на април натрупаният дефицит нарасна до 5,877 трлн. рубли, през май премина 6 трлн. рубли, а юнският месечен излишък само го намали до 5,731 трлн. рубли.

Русия все още има дълбок вътрешен пазар и нисък държавен дълг спрямо повечето от големите икономики. Според обобщение на The Moscow Times през 2025 г. Министерството на финансите е пласирало 6,7 трлн. рубли ОФЗ брутно, или около 5,5 трлн. след падежите, като освен банките купувачи са били инвестиционни и пенсионни фондове, застрахователи и частни инвеститори. Следователно описаното затруднение от юли не доказва изчерпване на възможностите за заемане. То показва, че при настоящите лихви и очаквания инвеститорите искат цена, която министерството засега не приема.

Първоначалният план предвиждаше Министерство на финансите да привлече около 4,4 трлн. рубли от ОФЗ с държавни облигации. През пролетта този механизъм все още работеше. На 17 юни ведомството пласира ОФЗ за 120 млрд. рубли и вече беше изпълнило почти целия план за второто тримесечие. Само няколко дни по-късно обаче пазарът рязко се обърна. Индексът на държавните облигации RGBI записа най-големия си дневен спад от септември 2022 г., а доходността на дългосрочните книжа достигна около 15,5%.

На 24 юни Министерство на финансите отмени аукцион за първи път от две години, като посочи повишената пазарна волатилност. На 1 юли то успя да продаде едва 10,4 млрд. рубли по номинал, най-слабия резултат от близо година. Следващият аукцион, насрочен за 8 юли, отново беше отменен. На 15 юли предложената емисия с плаващ купон не намери достатъчно заявки на приемливи за министерството цени. Пет дни по-късно ведомството прекрати аукционите за неопределено време „в интерес на стабилизирането на пазарната ситуация“.

Решението временно подкрепи цените на вторичния пазар, но не реши задачата за финансиране. За третото тримесечие ведомството беше планирало продажби на ОФЗ в размер на 1,5 трлн. рубли, като до спирането беше пласирало само 10,4 млрд. рубли. Ако аукционите останат затворени дълго, държавата ще трябва да използва бюджетни наличности, средства от резервите, други форми на вътрешно финансиране или да се върне на пазара при по-висока доходност. Последният вариант увеличава бъдещите разходи за обслужване на дълга, които вече са около 4 трлн. рубли в бюджета за тази година.

Проблемът не е просто цената, която инвеститорите искат. Банковата система, основният купувач на ОФЗ, изпитва сериозен недостиг на ликвидност. Парите в брой извън банките се увеличиха с над 17% на годишна база и преминаха 19 трлн. рубли, след като домакинства и фирми започнаха да държат повече кеш заради прекъсвания на мобилния интернет, опасения за електронните плащания и промени в данъчното поведение. До юни това беше създало ликвиден дефицит от около 2 трлн. рубли.

Данните на Централната банка на Русия сочат, че към 28 юли вземанията на централната банка от кредитни институции по операции за предоставяне на ликвидност са достигнали близо 6,77 трлн. рубли. Нетният дефицит на ликвидност в системата е бил около 2,21 трлн. рубли. Това не означава, че банките са останали без средства за нормалната си дейност, но означава, че имат по-малък буфер за едновременно разширяване на кредитирането и покупка на големи количества нов държавен дълг.

Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов описа ограничението директно: банките разполагат със средства преди всичко за кредитиране на клиентите, а ОФЗ се купуват без специална премия, когато има свободна и предвидима ликвидност. „Днес ситуацията е обратната“, каза той, цитиран от Ройтерс, като добави, че „цялата надежда“ е за някаква подкрепа от Централната банка. Изказването е показателно, тъй като Сбербанк е най-голямата руска банка и традиционно държи значителен дял от първичния пазар на държавен дълг.

Централната банка вече предоставя тази подкрепа чрез репо и обезпечени кредити. Механизмът позволява на банките да заложат ОФЗ и други допустими активи срещу рублево финансиране. Така бюджетът може косвено да получава ресурс през баланса на банковата система, без Банката на Русия да купува директно новите облигации. Каналът обаче не е безплатен: той увеличава зависимостта на банките от регулатора и добавя ликвидност в икономика, в която бюджетните разходи вече поддържат силно парично търсене.

На 24 юли Централната банка понижи основната лихва с 0,25% до 14%, но предупреди, че по-стимулираща бюджетна политика налага по-бавно разхлабване на паричните условия. Управителят Елвира Набиулина заяви, че фактическите разходи са много над равнищата от предишни години и че очакваният структурен дефицит е по-висок от заложения. При равни условия това принуждава централната банка да ограничава по-силно растежа на частното кредитиране, за да не допусне бюджетният импулс да се превърне в нова инфлационна вълна.

Тук се сблъскват две държавни цели. Министерство на финансите се нуждае от евтин и постоянен купувач на ОФЗ, докато централната банка се опитва да задържи инфлацията чрез скъпи пари и по-умерен кредит. Ако регулаторът предостави повече ликвидност на банките, те могат да купят повече държавни облигации, но част от ефекта на високата лихва се отслабва. Ако подкрепата остане ограничена, Министерството на финансите трябва да приеме по-висока доходност, да намали други разходи или да използва натрупани наличности.

Военните разходи правят това противоречие по-трудно за управление. В приетия бюджет националната отбрана получава около 13 трлн. рубли, а заедно с вътрешната сигурност свързаните пера достигат близо 16,8 трлн. рубли. Източници на Bloomberg, запознати с бюджетните обсъждания, оценяват, че реалните военни разходи за 2026 г. могат да надхвърлят плана с още 4–5 трлн. рубли. Според тях това би наложило нови вътрешни заеми за 2–3 трлн. рубли, освен ако други разходи не бъдат съкратени или приходите не се окажат значително по-силни.

На 10 юни Държавната дума даде на правителството право да увеличава разходите и държавния дълг над ограниченията в бюджетния закон без обичайната продължителна процедура за поправка. Мярката дава оперативна свобода, но намалява предварителната видимост върху окончателния размер и структура на разходите. Така формалният годишен план вече не е твърда граница за заемите, а отправна точка, която кабинетът може да промени според военните и икономическите нужди.

По-високите цени на петрола могат временно да подобрят постъпленията, но не махат риска от по-слаби приходи извън суровинния сектор. Забавянето на икономиката, влошаването на корпоративните кредитни портфейли и исканията за преструктуриране на заеми ограничават данъка на печалбата и потреблението. В същото време държавата плаща субсидии и компенсации на рафинериите и горивния пазар, включително след щети и производствени прекъсвания, причинени от украински удари с дронове.

Официалните проектировки вече сочат дефицит над първоначалния план. Данни от правителствения портал предполагат разходи от 45,11 трлн. рубли и дефицит около 4,83 трлн. рубли. Частните оценки са по-високи: експерти на Газпромбанк допускат разлика между 6,5 и 7,5 трлн. рубли, ако разходите надхвърлят закона с 3–4 трлн. рубли и приходите отслабнат наесен. Тези прогнози не са равнозначни на окончателен резултат, защото авансовото финансиране може да забави разходите през второто полугодие, а по-скъпият петрол може да увеличи приходите.

Пазарът на ОФЗ ще покаже коя от двете сили надделява. Ако Министерство на финансите поднови аукциони без значителна премия и успее да изпълни плана, сривът от юли ще остане временен епизод. Ако са нужни по-високи приходи или нова вълна от финансиране от централната банка, бюджетният дефицит ще започне по-видимо да се прехвърля към банковите баланси, лихвените разходи и паричната политика. Това не значи непосредствена невъзможност Русия да финансира бюджета си. Означава, че цената на това финансиране расте, а свободата едновременно да се поддържат военните разходи, кредитирането и ниската инфлация намалява.