🇪🇺 Европейският съюз обмисля начини да заобиколи ветото на Унгария върху предложения заем за Украйна в размер на 106,1 милиарда долара. Според публикация на Politico от 25 февруари обаче, официалните лица се опасяват, че засилването на натиска върху премиера Виктор Орбан по време на предизборната кампания в Унгария може да има обратен ефект.
Очакваше се преговорите да продължат на 25 февруари на среща на посланиците на ЕС, след като на 24 февруари Съветът на ЕС прие два документа от пакета, докато Унгария блокира третия.
Представител на ЕС сподели пред Politico, че Будапеща се опитва да превърне спора за заема и по-широката си конфронтация с Брюксел в политически капан за унгарската опозиция преди парламентарните избори на 12 април.
Дипломати, цитирани от изданието, описват Унгария като „още по-непредвидима от обикновено“ и заявяват, че остава неясно дали Орбан ще се върне към компромисен вариант с наближаване на вота. Представители на ЕС коментираха, че блокът може да ескалира ситуацията чрез задействане на процедури по Член 7, които в краен случай могат да доведат до спиране правото на глас на държава членка.
Те допълниха, че ЕС може да прибегне и до стъпки като спиране на европейски средства или стартиране на наказателни процедури, макар да предупредиха, че тези опции изискват време и биха могли да подхранят предизборната реторика на Орбан.
Унгария също така заплаши да блокира заема, освен ако Украйна не поднови транзита на руски петрол към Европа по тръбопровода „Дружба“.
По-рано стана ясно, че председателят на Европейската комисия е уверил, че ЕС ще подсигури планирания заем за Украйна въпреки блокадата на Унгария, като спорът остава обвързан с прекъснатите доставки на петрол.
🇪🇺⚔️🇭🇺 В навечерието на четвъртата годишнина от началото на най-кървавия военен конфликт в Европа след Втората световна война, Европейският съюз отново се оказва парализиран от две поредни вета на Унгария.
Спешен заем от 90 милиарда евро за Киев и нов пакет от санкции в отговор на продължаващата руска агресия са блокирани от Унгария заради енергиен спор, който включва транзита на руски нефт през съветския тръбопровод „Дружба“.
„Не трябва да обвързваме неща, които нямат абсолютно нищо общо помежду си“, заяви в понеделник сутринта Кая Калас, преди да се отправи към среща на министрите на външните работи, която трябваше да одобри новия пакет санкции.
„Но нека ги изслушаме да обяснят причините, поради които блокират, и след това да видим дали има възможности за преодоляване“, добави тя.
Тръбопроводът беше повреден при скорошна атака, поради което Унгария стовари отговорността за последвалите прекъсвания в доставките върху Украйна, която обвиняви в „изнудване“. През уикенда унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от „контрамерки“: спиране на унгарския износ на дизел за Украйна и едновременни вета върху заема от 90 милиарда евро и 20-ия пакет от санкции.
„Щом петролните доставки бъдат възобновени, нормалните отношения ще бъдат възстановени“, каза Орбан.
Киев отхвърли това, което също нарече „изнудване“, и заяви, че ремонтните дейности продължават „на фона на ежедневни заплахи от нови ракетни атаки“. Страната също така предложи „алтернативни начини“ за осигуряване на транзит на неруски петрол за Централна Европа.
Ескалиращата криза постави Брюксел в сложна позиция, разкъсан между целта да гарантира енергийна сигурност за всички държави членки и спешната нужда да предостави на Украйна помощта, от която се нуждае, за да удържи руската инвазия.
За сряда е насрочена кризисна среща. Хърватия, чийто Адриатически тръбопровод се очертава като алтернатива, също ще вземе участие в нея.
Европейската комисия настоява 20-тия пакет санкции, в който е включена пълна забрана на услугите за руските петролни танкери, да получи зелена светлина до утре, когато се навършват четири години от началото на войната.
Калас обаче заяви, че за съжаление е малко вероятно пакетът да бъде договорен днес, поради „много острите изявления“ на унгарското правителство.
Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард заяви пред Euronews, че блокадата е „срам“ и „позор“.
„Всяко забавяне в приемането на пакет от санкции е провал за Европа“, каза Стенергард. „Все още не се предавам.“
Френският представител Жан-Ноел Баро заяви, че „всеки трябва да спазва ангажиментите си“, докато естонският министър Маргус Цахкна каза, че няма „никаква причина“ за задънената улица.
Унгарското вето върху заема от 90 милиарда евро е особено противоречиво, тъй като финансовата помощ вече е одобрена от Европейския парламент, както и на най-високо политическо ниво от лидерите на ЕС на среднощна среща на върха през декември, като Орбан договори пълно изключване (opt-out) за своята страна.
Словакия, която също спря износа на дизел за Украйна, и Чешката република също бяха освободени от участие в заема.
Киев предупреди, че се нуждае от нова помощ още през април, предвид пълното оттегляне на американските дарения след преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп.
За да се усложни ситуацията още повече, ветата идват в момент, когато Орбан води предизборна кампания за преизбиране, в която опозицията на неговото правителство срещу Киев и Брюксел заема централно място.
🇪🇺🇺🇦 Европейският съюз е приел иновативен подход, който позволява на Украйна и Молдова да продължат по пътя към членство в блока, въпреки наложеното от Унгария вето, заяви на 13 септември украинският вицепремиер по европейската интеграция Тарас Качка.
Будапеща, считана за най-близкия до Кремъл партньор в ЕС и НАТО, обяви на 30 август, че няма да даде съгласие за започването на преговори за присъединяване на Украйна. Като пълноправна членка на съюза, Унгария разполага с право на вето върху процеса.
Качка заяви, че Киев е стигнал до съгласие с Брюксел за продължаване на подготовката за членство без значение от блокадата на Будапеща. „Традиционно ЕС изисква убеждаване на подобна държава членка. Докато това не се случи, процесът е блокиран – понякога седмици, понякога десетилетия“, отбеляза той, след което припомни примера на някои страни от Западните Балкани.
„В случая с Украйна държавните-членки и Европейската комисия смятат, че процесът не трябва да спира. Те могат да определят така наречените ‘бенчмаркове’ за отваряне на преговорни глави, без да изчакват унгарско съгласие“, обясни Качка.
По думите му Киев и Брюксел вече работят върху национална програма за законодателни адаптации за подмяна с европейските стандарти. В същото време формалното одобрение изисква единодушие и ще бъде гласувано, когато Унгария промени позицията си.
Качка потвърди, че почти всички държави в ЕС са готови да започнат преговорни глави, дори и Будапеща да остане против. Подобно предложение беше отправено и от Литва, която в края на август призова съюза да заобиколи ветото на Орбан.
Украйна кандидатства за членство през 2022 г., малко след началото на пълномащабната война, и получи статут на кандидат в рамките на няколко месеца. Почти всички държави членки смятат, че страната е готова да отвори първия клъстер „Основи“, но формално това може да се случи само с единодушие.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас вече заяви, че съюзът има „план Б и план В“, ако унгарското вето се запази.
🇱🇹🇪🇺 Литва призова ЕС да намери начин да заобиколи ветото на Унгария в преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, като настоява за „решителни стъпки“. Това съобщи литовската обществена телевизия LRT на 27 август, цитирайки писмо, което е прегледала.
Унгарският премиер Виктор Орбан, чието правителство е широко възприемано като най-близко до Кремъл в европейския блок, многократно е възпрепятствал пътя на Украйна към ЕС.
В писмо, изпратено до столиците на ЕС миналата седмица преди неформална среща на външните министри в Копенхаген на 1 и 2 септември, Литва настоява блокът да предприеме конкретни стъпки, за да направи кандидатурата на Украйна за членство „осезаема и необратима“.
Според съобщенията Вилнюс предлага започване на преговори за присъединяване на техническо ниво с Украйна и Молдова без участието на Унгария, при условие че останалите 26 държави се съгласят. Официалното одобрение може да последва по-късно, ако Будапеща промени своята позиция или ръководството ѝ се смени, пише медията.
Според писмото бездействието може да отслаби обществената подкрепа в Украйна и да подкопае институционалната воля на страната за провеждане на реформи. Започването на преговори от своя страна би повишило морала на Украйна и би засилило инерцията за реформи, се казва в писмото.
По-рано през август президентът Володимир Зеленски заяви, че по време на скорошната си визита във Вашингтон е поискал от американския си колега Доналд Тръмп да помогне за предотвратяване на възпрепятстването от страна на Будапеща на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Той добави, че Тръмп е обещал екипът му да разгледа въпроса.
Politico съобщи, позовавайки се на неназован дипломат, че Тръмп е апелирал към Орбан да вдигне ветото и че това е променило динамиката.
Украйна кандидатства за членство в ЕС малко след като Русия започна войната си през 2022 г. и получи статут на кандидат в рамките на месеци.
Будапеща многократно блокира санкции срещу Русия и забави военната помощ за Украйна. През юни Съветът на ЕС не успя да приеме единодушно изявление в подкрепа на Киев, след като Унгария отново отказа да го подкрепи.
Почти всички държави членки на ЕС се съгласиха през юни, че Украйна е готова да открие клъстер „Основи“, но официалните преговори могат да започнат само с единодушното съгласие на всички 27 държави членки.
