Краят на ерата „Орбан“ е факт: Кой ще бъде новият „размирник“ на ЕС?

🇪🇺 Виктор Орбан е аут, поради което короната на троянски кон на Кремъл в ЕС внезапно се оказа свободна. Това предаване на щафетата идва в деликатен момент, когато блокът залага на единство, за да прокара санкции, бюджети и други решения, изискващи единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време и веднага след поражението му предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.

Години наред войнственият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата за Украйна. След съкрушителната загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която вече подаде сигнал за готовност към по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни консенсуса. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системния и структурен размирник се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Но напускането на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да спят спокойни. В Европейския съвет все още има шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови „препъникамъни“. Ето ги и петимата лидери, които най-вероятно ще наследят ролята на Орбан като „черната овца“ на блока:

Верният съратник: Словашкият премиер Роберт Фицо

Фицо често беше в ролята на верен партньор на Орбан във ветото, включвайки се към откровено проруските му позиции за блокиране на санкции и изискване на изключения от заема от 90 млрд евро за Украйна. Сега той си остава най-близкият и може би последен приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се от това да бъда конструктивен играч, но не за сметка на Словашката република“, подчерта той. Остава въпросът дали ще поеме щафетата от Орбан за блокиране на средствата за Киев, или ще се съобрази с общата линия.

Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 милиарда евро за Киев на мястото на Орбан, ако той загуби изборите. В продължение на месеци Унгария блокираше изплащането на средствата, договорени на срещата на върха през декември, заради спор с Киев за ударения тръбопровод „Дружба“, който пренасяше руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде уверение, че не планира да саботира решенията на ЕС.

Тъй като тръбопроводът все още не работи, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че той няма да бъде готов преди края на април, въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с общата линия на ЕС. Досега словашкият държавен глава винаги е отстъпвал по въпроса за санкциите и се е включвал към съвместните изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

„Мисля, че те ще съзнават много добре рисковете и последствията от избора на път, подобен на неговия“, заяви цитираният по-горе дипломат от ЕС.

Популистът милиардер: Чешкият премиер Андрей Бабиш

71-годишният милиардер, наричан „Чешкия Тръмп“, вече демонстрира своите орбанистки наклонности. Бабиш беше единственият, заедно с Фицо, който поиска изключения за заема за Украйна и призова за ограничаване на помощта за нейната отбрана. Той също така призова за свиване на подкрепата за Киев, макар и в крайна сметка да не стигна дотам да спре чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва анти-зелената партия „Мотористи“, е взел на прицел и климатичните политики на ЕС. Той критикува схемата за търговия с въглеродни емисии, която според него убива чешката индустрия.

Вместо да блокират всичко наред, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато ги сравняваме с „водещото мислене сред останалите европейски лидери“, сподели европейски дипломат.

Еквилибристът: Италианският премиер Джорджа Мелони

Мелони върви по опасно тънка линия на прагматизъм в отношенията с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години. Тя балансира между своята дясна, националистическа политика и проевропейската си позиция в международните дела. Обединявайки сили с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, тя се опитва да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.

Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Друг обаче алармира, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.

„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, сподели вторият дипломат, визирайки признанието на италианския държавен глава пред колегите ѝ, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка.“

Завръщащият се популист: Словенецът Янез Янша

Бившият многократен премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност да влиза в конфликти с журналисти, зае второто място само с един мандат разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионски скандали. Докато преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.

Понякога наричан „мини-Тръмп“, той с удоволствие би се включил към разрастващия се клуб на популистите в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между него и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други теми, Янша пламенно подкрепя украинското членство в ЕС и посети Киев още през 2022 г. в първите дни на пълномащабната инвазия, за да покаже своята подкрепа.

Българският жокер: Румен Радев

Бившият български президент подаде оставка през януари, за да постави началото на нов проект и да се яви на парламентарните избори тази неделя. Според проучванията на социолози той е напът да спечели, което би било потенциален пробив след годините на политическа парализа в София.

Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и аргументира тезата си, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „наливането на още оръжия“ в Киев не е решението. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остър отговор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери в президентския дворец в София през 2023 г. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи си българска територия?“, попита тогава Зеленски. Видимо смутеният Радев трудно намери сили за отговор.

ЕС блокира 16 милиарда евро на Унгария в отговор на ветото върху помощта за Украйна.

🇪🇺🚫🇭🇺 Европейският съюз на практика спря одобрението на заем за отбрана в размер на 16 милиарда евро за Унгария, след като правителството на премиера Виктор Орбан блокира финансов пакет от 90 милиарда евро, предназначен за Украйна.

Според репортаж на RMF24, позоваващ се на дипломат от ЕС, позицията на Унгария за финансирането на Украйна се е превърнала в основна пречка при одобряването на нейното участие в програмата на ЕС за превъоръжаване SAFE (Security Action for Europe).

Дипломатът заяви, че „за Европейската комисия е трудно да се съгласи да отпусне милиарди евро на Виктор Орбан, докато той нарушава принципа на „лоялно сътрудничество“ и блокира финансирането за държава във война с Русия“.

Европейската комисия поддържа официална позиция, че планът на Унгария остава в процес на разглеждане. Говорителят на Комисията Томас Рение заяви пред „Европейска правда“, че процесът на оценка продължава и одобрението ще последва веднага щом той приключи.

Унгария е единствената страна сред 19-те кандидати, чийто план за финансиране по SAFE не е бил одобрен. Тя е поискала над 16 милиарда евро по програмата, която предоставя нисколихвени заеми за отбранителни поръчки, фокусирани основно върху произведено в Европа военно оборудване.

Забавянето идва, след като на 19 март премиерът Виктор Орбан потвърди, че ще продължи ветото на всички решения на ЕС, благоприятни за Украйна. Той обвърза своята позиция със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ и заяви, че подкрепата за Киев ще бъде блокирана, докато доставките не бъдат възстановени.

Пакетът от 90 милиарда евро за Украйна, планиран за тази и следващата година предвижда близо 60 млрд. евро за военни нужди. Украинските власти посочиха, че част от финансирането може да бъде използвано за закупуване на шведски изтребители Gripen и друго критично оборудване, включително покупки извън ЕС.

Програмата SAFE набра скорост сред държавите в ЕС в рамките на стремежа им към бързо разширяване на отбранителните способности в отговор на заплахата от руска агресия. Ветото на Унгария обаче се простира и отвъд финансовата помощ, а RMF24 съобщава, че тя продължава да бави приемането на най-новия пакет санкции на ЕС срещу Русия.

Унгария вече ескалира напрежението с Киев, след като запорира украински държавни средства и обвърза тяхното връщане с подновяването на доставките на петрол през „Дружба“.

ЕС обмисля варианти за заобикаляне на ветото на Унгария.

🇪🇺 Европейският съюз обмисля начини да заобиколи ветото на Унгария върху предложения заем за Украйна в размер на 106,1 милиарда долара. Според публикация на Politico от 25 февруари обаче, официалните лица се опасяват, че засилването на натиска върху премиера Виктор Орбан по време на предизборната кампания в Унгария може да има обратен ефект.

Очакваше се преговорите да продължат на 25 февруари на среща на посланиците на ЕС, след като на 24 февруари Съветът на ЕС прие два документа от пакета, докато Унгария блокира третия.

Представител на ЕС сподели пред Politico, че Будапеща се опитва да превърне спора за заема и по-широката си конфронтация с Брюксел в политически капан за унгарската опозиция преди парламентарните избори на 12 април.

Дипломати, цитирани от изданието, описват Унгария като „още по-непредвидима от обикновено“ и заявяват, че остава неясно дали Орбан ще се върне към компромисен вариант с наближаване на вота. Представители на ЕС коментираха, че блокът може да ескалира ситуацията чрез задействане на процедури по Член 7, които в краен случай могат да доведат до спиране правото на глас на държава членка.

Те допълниха, че ЕС може да прибегне и до стъпки като спиране на европейски средства или стартиране на наказателни процедури, макар да предупредиха, че тези опции изискват време и биха могли да подхранят предизборната реторика на Орбан.

Унгария също така заплаши да блокира заема, освен ако Украйна не поднови транзита на руски петрол към Европа по тръбопровода „Дружба“.

По-рано стана ясно, че председателят на Европейската комисия е уверил, че ЕС ще подсигури планирания заем за Украйна въпреки блокадата на Унгария, като спорът остава обвързан с прекъснатите доставки на петрол.

ЕС отново е парализиран от ветото на Унгария.

🇪🇺⚔️🇭🇺 В навечерието на четвъртата годишнина от началото на най-кървавия военен конфликт в Европа след Втората световна война, Европейският съюз отново се оказва парализиран от две поредни вета на Унгария.

Спешен заем от 90 милиарда евро за Киев и нов пакет от санкции в отговор на продължаващата руска агресия са блокирани от Унгария заради енергиен спор, който включва транзита на руски нефт през съветския тръбопровод „Дружба“.

„Не трябва да обвързваме неща, които нямат абсолютно нищо общо помежду си“, заяви в понеделник сутринта Кая Калас, преди да се отправи към среща на министрите на външните работи, която трябваше да одобри новия пакет санкции.

„Но нека ги изслушаме да обяснят причините, поради които блокират, и след това да видим дали има възможности за преодоляване“, добави тя.

Тръбопроводът беше повреден при скорошна атака, поради което Унгария стовари отговорността за последвалите прекъсвания в доставките върху Украйна, която обвиняви в „изнудване“. През уикенда унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от „контрамерки“: спиране на унгарския износ на дизел за Украйна и едновременни вета върху заема от 90 милиарда евро и 20-ия пакет от санкции.

„Щом петролните доставки бъдат възобновени, нормалните отношения ще бъдат възстановени“, каза Орбан.

Киев отхвърли това, което също нарече „изнудване“, и заяви, че ремонтните дейности продължават „на фона на ежедневни заплахи от нови ракетни атаки“. Страната също така предложи „алтернативни начини“ за осигуряване на транзит на неруски петрол за Централна Европа.

Ескалиращата криза постави Брюксел в сложна позиция, разкъсан между целта да гарантира енергийна сигурност за всички държави членки и спешната нужда да предостави на Украйна помощта, от която се нуждае, за да удържи руската инвазия.

За сряда е насрочена кризисна среща. Хърватия, чийто Адриатически тръбопровод се очертава като алтернатива, също ще вземе участие в нея.

Европейската комисия настоява 20-тия пакет санкции, в който е включена пълна забрана на услугите за руските петролни танкери, да получи зелена светлина до утре, когато се навършват четири години от началото на войната.

Калас обаче заяви, че за съжаление е малко вероятно пакетът да бъде договорен днес, поради „много острите изявления“ на унгарското правителство.

Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард заяви пред Euronews, че блокадата е „срам“ и „позор“.

„Всяко забавяне в приемането на пакет от санкции е провал за Европа“, каза Стенергард. „Все още не се предавам.“

Френският представител Жан-Ноел Баро заяви, че „всеки трябва да спазва ангажиментите си“, докато естонският министър Маргус Цахкна каза, че няма „никаква причина“ за задънената улица.

Унгарското вето върху заема от 90 милиарда евро е особено противоречиво, тъй като финансовата помощ вече е одобрена от Европейския парламент, както и на най-високо политическо ниво от лидерите на ЕС на среднощна среща на върха през декември, като Орбан договори пълно изключване (opt-out) за своята страна.

Словакия, която също спря износа на дизел за Украйна, и Чешката република също бяха освободени от участие в заема.

Киев предупреди, че се нуждае от нова помощ още през април, предвид пълното оттегляне на американските дарения след преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп.

За да се усложни ситуацията още повече, ветата идват в момент, когато Орбан води предизборна кампания за преизбиране, в която опозицията на неговото правителство срещу Киев и Брюксел заема централно място.

Унгария отива до урните на 12 април.

ЕС обсъжда „уникален“ подход за членството на Украйна и Молдова въпреки унгарското вето

🇪🇺🇺🇦 Европейският съюз е приел иновативен подход, който позволява на Украйна и Молдова да продължат по пътя към членство в блока, въпреки наложеното от Унгария вето, заяви на 13 септември украинският вицепремиер по европейската интеграция Тарас Качка.

Будапеща, считана за най-близкия до Кремъл партньор в ЕС и НАТО, обяви на 30 август, че няма да даде съгласие за започването на преговори за присъединяване на Украйна. Като пълноправна членка на съюза, Унгария разполага с право на вето върху процеса.

Качка заяви, че Киев е стигнал до съгласие с Брюксел за продължаване на подготовката за членство без значение от блокадата на Будапеща. „Традиционно ЕС изисква убеждаване на подобна държава членка. Докато това не се случи, процесът е блокиран – понякога седмици, понякога десетилетия“, отбеляза той, след което припомни примера на някои страни от Западните Балкани.

„В случая с Украйна държавните-членки и Европейската комисия смятат, че процесът не трябва да спира. Те могат да определят така наречените ‘бенчмаркове’ за отваряне на преговорни глави, без да изчакват унгарско съгласие“, обясни Качка.

По думите му Киев и Брюксел вече работят върху национална програма за законодателни адаптации за подмяна с европейските стандарти. В същото време формалното одобрение изисква единодушие и ще бъде гласувано, когато Унгария промени позицията си.

Качка потвърди, че почти всички държави в ЕС са готови да започнат преговорни глави, дори и Будапеща да остане против. Подобно предложение беше отправено и от Литва, която в края на август призова съюза да заобиколи ветото на Орбан.

Украйна кандидатства за членство през 2022 г., малко след началото на пълномащабната война, и получи статут на кандидат в рамките на няколко месеца. Почти всички държави членки смятат, че страната е готова да отвори първия клъстер „Основи“, но формално това може да се случи само с единодушие.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас вече заяви, че съюзът има „план Б и план В“, ако унгарското вето се запази.

Литва настоява ЕС да заобиколи Унгария в преговорите за членство на Украйна

🇱🇹🇪🇺 Литва призова ЕС да намери начин да заобиколи ветото на Унгария в преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, като настоява за „решителни стъпки“. Това съобщи литовската обществена телевизия LRT на 27 август, цитирайки писмо, което е прегледала.

Унгарският премиер Виктор Орбан, чието правителство е широко възприемано като най-близко до Кремъл в европейския блок, многократно е възпрепятствал пътя на Украйна към ЕС.

В писмо, изпратено до столиците на ЕС миналата седмица преди неформална среща на външните министри в Копенхаген на 1 и 2 септември, Литва настоява блокът да предприеме конкретни стъпки, за да направи кандидатурата на Украйна за членство „осезаема и необратима“.

Според съобщенията Вилнюс предлага започване на преговори за присъединяване на техническо ниво с Украйна и Молдова без участието на Унгария, при условие че останалите 26 държави се съгласят. Официалното одобрение може да последва по-късно, ако Будапеща промени своята позиция или ръководството ѝ се смени, пише медията.

Според писмото бездействието може да отслаби обществената подкрепа в Украйна и да подкопае институционалната воля на страната за провеждане на реформи. Започването на преговори от своя страна би повишило морала на Украйна и би засилило инерцията за реформи, се казва в писмото.

По-рано през август президентът Володимир Зеленски заяви, че по време на скорошната си визита във Вашингтон е поискал от американския си колега Доналд Тръмп да помогне за предотвратяване на възпрепятстването от страна на Будапеща на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Той добави, че Тръмп е обещал екипът му да разгледа въпроса.

Politico съобщи, позовавайки се на неназован дипломат, че Тръмп е апелирал към Орбан да вдигне ветото и че това е променило динамиката.

Украйна кандидатства за членство в ЕС малко след като Русия започна войната си през 2022 г. и получи статут на кандидат в рамките на месеци.

Будапеща многократно блокира санкции срещу Русия и забави военната помощ за Украйна. През юни Съветът на ЕС не успя да приеме единодушно изявление в подкрепа на Киев, след като Унгария отново отказа да го подкрепи.

Почти всички държави членки на ЕС се съгласиха през юни, че Украйна е готова да открие клъстер „Основи“, но официалните преговори могат да започнат само с единодушното съгласие на всички 27 държави членки.