Пет смъртни случая за едно денонощие разпалиха протести и сблъсъци в Тунис

🇹🇳🔥 Полицията в Тунис използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращи в Ет-Тадамон, предградие на едноименната столица, след смъртта на мъж в арест, заподозрян в наркотрафик. На 22 септември, четвъртък, сблъсъци избухнаха също в Джебениана и Агареб, два града в южното губернаторство Сфакс, съобщи Reuters. Зад всяко от тези огнища на бунт стои отделна смърт. Според съобщения на местни медии на 21 октомври и през нощта срещу 22 октомври на 5 различни места са загинали петима души: задържаният в Ет-Тадамон, самозапалил се мъж в Агареб, студентка в Сфакс, млад мъж след преследване в Джебениана и протестиращ в Мензел Бузелфа. За първите три случая МВР не даде публично обяснение до сутринта на 23 октомври. Фаталната поредица идва само 5 дни след най-големия протест срещу президента Кайс Саид от години.

В Ет-Тадамон, квартал на Ариана, част от Голям Тунис, обясненията за случилото се се разминават изцяло. Близките на мъж твърдят, че е починал в резултат на полицейско насилие след арест, и настоява да бъдат изяснени обстоятелства, а виновните да понесат отговорност. Във видео, споделено в социалните мрежи, бащата заявява, че синът му е бил жестоко пребит при нахлуването в дома, че съседи са били свидетели и ще съди отговорните. Частното радио Mosaïque FM цитира източник от силите за сигурност с друга версия: при обиска мъжът е погълнал наркотиците, които е държал, за да не бъдат конфискувано, с което неговото състояние се е влошило в сградата на звеното по време на разпита, в присъствието на адвокатката му, и той е починал в кварталната болница. По данни на Business News е започнато разследване за причината за смъртта му. Министерството на вътрешните работи не е отговорило на запитването на Reuters, а името на починалия не е публикувано.

Сблъсъците в квартала избухнаха на следващия ден. Протестиращи блокираха пътищата, запалиха гуми и хвърляха камъни по силите на полицията, която отговори със сълзотворен газ докато охраняваше поста на Националната гвардия в района. Гвардията е жандармерийската структура на МВР.

В Джебениана, на около 35 км северно от град Сфакс, поводът беше гибелта на 25-годишния Аун Салхи. По думите на роднините му, цитирани от Reuters, той е загинал по време на полицейско преследване. Business News уточнява, че според очевидци сред местното население това е станало на пътя към Ел Хенша, но тази версия тепърва трябва да бъде потвърдена. Според тях още на 21 октомври вечерта множество се събрало пред местната болница и започнало да сблъсъци с органите на реда. На 22 октомври напрежението отново ескалира и свидетели съобщиха за сълзотворен газ. Местни жители припомнят случая с Усама Лаатур, който преди няколко години е загинал при подобно преследване, и настояват за пълно разследване.

В Агареб, също в околностите на Сфакс, поводът е самозапалване. На 20 октомври мъж на около 45 години, женен и баща, се самозапалил пред сградата на околийската администрация на града и починал на другия ден в Университетска болница „Хабиб Бургиба“ в Сфакс. В нощта срещу 22 октомври протестиращи палиха гуми, блокираха пътища и се сблъскаха със силите на реда. Обстоятелствата около постъпката за момента остават официално неизяснени, а местните жители говорят за трайно пренебрегване на района и влошени условия на живот.

В самия град Сфакс студенти излязоха на протест заради смъртта на Рахма Дзири, студентка във Висшия институт за технологични изследвания (ISET). Тя получила проблем със сърцето в студентското общежитие в Сиди Мансур през нощта срещу 22 октомври. Нейни състуденти споделят, че линейката пристигнала над един час след първото обаждане, и посочват отсъствието на медицинско обслужване. Общият съюз на тунизийските студенти (UGET) обяви обща стачка във всички факултети и висши институти на Сфакс за петък, 23 октомври, и поиска постоянни медицински звена в общежитията.

Петият случай е в Мензел Бузелфа, губернаторство Набьол. От началото на октомври местните протестират срещу фабрика за ларви на черна войнишка муха, като се позовават на рисковете за водата, земеделската земя и здравето. В нощта срещу 22 октомври мъж на около 60 години е бил блъснат от товарен автомобил пред спорното предприятие. Спред Mosaïque FM, автомобилът е превозвал столове за тържеството, с което ръководството на завода му е щяло да обяви началото на работата му. След смъртта на мъжа протестиращи го подпалиха. Според същите сведения прокурорът е отишъл на място и по негово нареждане е назначена аутопсия и е започнато разследване.

Фонът е протестът от събота, 17 октомври. Тогава хиляди тунизийци минаха по булевард „Хабиб Бургиба“, място на протестите от 2011 г., които дадоха тласък на Арабската пролет. Начело на шествието са Общият съюз на тунизийските трудещи се (UGTT), водеща синдикална група в страната, и граждански организации. В рядко срещана проява на единство към него се включиха опозиционни партии от целия политически спектър, адвокати, лекари, журналисти и безработни. Те отправиха остри обвинения към Саид, че проваля икономиката и подкопава демокрацията. Скандираха „Затворите са пълни, народът е гладен!“ и възродиха лозунга от 2011 г. „Народът иска падането на режима!“. Председателят на UGTT Салах Еддин Салми заяви пред тях: „Мълчанието вече няма да е приемливо […] държавата не може да бъде изградена, като всички правомощия се концентрират в ръцете на един човек“. Ясин Гарсели, дошъл именно от Сфакс, описа своето ежедневие по-просто: „Стига вече! Страната рухва. Страдаме от спиране на тока и водата, от една криза след друга.“

Саид разпусна парламента, уволни десетки съдии и управлява с укази след 2021–2022 г., когато си присвои широки правомощия. Противниците му наричат тези ходове преврат, а той отрича обвиненията в диктатура, и обвинява своите опоненти, че нарочно създават икономически кризи, за да разпалят недоволство. На 21 октомври военен съд осъди на 4 години затвор Олфа Хамди, лидер на опозиционната Партия на Третата република. Тя има двойно гражданство – тунизийско и американско. Повдигнатите обвинения са заговор срещу държавната сигурност и подстрекаване на военните към неподчинение, а сшпред адвоката ѝ Акрам Муса произтичат от публикации в социалните мрежи. Също на 21 октомври съд в Габес осъди 10 активисти за протестите срещу замърсяването от държавния завод за преработка на фосфати в града през 2020 г.: 8 от тях получиха условни присъди от по 6 месеца, а двама – по една година затвор.

Петте смъртни случая не са едно събитие. Едната смърт е след арест, другата след преследване, третата е самозапалване, четвъртата е резултат от спешен медицински случай, а петата е протест срещу фабрика. В Ет-Тадамон по версията на източника от силите за сигурност мъжът е погълнал наркотиците при обиска, но причината за смъртта му тепърва ще се установява. Общото между петте случая е друго. Протестът имаше синдикат начело, определен маршрут и лозунги. Сблъсъците в Ет-Тадамон, Джебениана и Агареб нямат обявен организатор: всяко от тези огнища на недоволство е породено от смъртен случай и въпрос, на който властите не са дали публичен отговор. В Джебениана и преди е имало жертви на полицейско преследване, както припомнят местните хора. Сега обаче такива поводи се натрупват в рамките на едно денонощие, от периферията на столицата до Сфакс, на около 250 км южно от Тунис. Единственият организиран отговор засега е студентската стачка в Сфакс в петък, а нея организира студентският съюз UGET, а не синдикалната централа. Затова действията на UGTT, която изведе хилядите по „Хабиб Бургиба“, първи ще покажат накъде се насочва недоволството. Ако през следващите дни централата или регионалният ѝ съюз в Сфакс призоват за стачка или шествие заради загиналите, разпръснатите огнища биха получили общ организатор, какъвто имаше протестът от 17 октомври.

На този ден през 1985: Израел бомбардира ООП в Тунис.

🇮🇱✈️🇹🇳 На 1 октомври 1985 г. израелски изтребители F-15 Eagle разрушават щаба на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в Хамам Шот, крайбрежно градче на около 20 км южно от Тунис, едноименната столица на държавата в Северна Африка. За целта те прелитат над 2000 км над водите на Средиземно море, извършвайки дозареждане във въздуха. Ударът, наречен от израелската армия операция „Дървен крак“, уби десетки палестинци и тунизийци в държава, приела три години по-рано ръководството на ООП по насърчение на Вашингтон.

Еврейската телеграфна агенция определи операцията още на следващия ден като най-далечния боен полет на израелските ВВС след операция „Мълния“, довела до освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 г. От авиобаза Тел Ноф излизат 10 изтребителя F-15, 8 от които атакуваха. Горивото за тях е осигурявано от два самолета-цистерни Boeing 707, а трети служи за въздушен команден пункт. Всеки атакуващ изтребител носи по една управляема авиобомба GBU-15, която се насочва към целта по образа от телевизионна камера в носа си. Сред сринатите сгради бяха щабът на „Сила 17“, личната охрана на Ясер Арафат, и една от трите резиденции на лидера на ООП. Самият Арафат е невредим.

Броят на жертвите се разминава от първия ден. Тунизийските власти съобщават на 2 октомври за 73 убити: 61 палестинци и 12 тунизийци, 8 от които национални гвардейци. Болниците отчитат 47 загинали, а Израел говори за около 60 убити членове на ООП. Ранените са над 100.

Израел представя удара като отговор на нападение в Кипър 6 дни по-рано. На 25 септември, в деня на Йом Кипур, трима въоръжени мъже нахлуват на борда на яхта в пристанището на Ларнака и убиват израелските съпрузи Рувен и Естер Палцур и приятеля им Авраам Авнери. Правителството на Израел обвини за атаката „Сила 17“, а ООП отрече участие. Израелският премиер Шимон Перес описа операцията като самоотбрана без нито една уговорка. Тунис отхвърли всякаква отговорност за случилото се в Ларнака и нарече ударите „агресия“ и „държавен тероризъм“.

За Вашингтон Тунис не е случайна държава. В меморандум до държавния секретар Джордж Шулц, написан в деня на ударите, заместник-държавният секретар по политическите въпроси Майкъл Армакост напомня, че през 1982 г. Тунис приема щаба, след като САЩ го насърчават усилено, за да разблокират ливанската криза. Президентът Хабиб Бургиба гостува във Вашингтон през юни, а президентът Роналд Рейгън пише за него в дневника си, че е истински приятел на Америка.

Белият дом все пак първоначално застава зад удара. Говорителят Лари Спийкс определя ответните удари срещу терористични атаки като законен отговор и израз на самоотбрана, а Рейгън настоява, че страните имат право да отвръщат, стига да уцелят виновните. На сутринта на 2 октомври Бургиба извиква посланика на САЩ Питър Себастиан, на когото заявява, че суверенитетът на Тунис е брутално нарушен, а така бързата американска подкрепа говори за предварителна благословия от Вашингтон. Посланикът предава, че Белият дом не е бил информиран от Израел.

Тунис иска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Премиерът Мохамед Мзали посочва изхода, който Тунис би приел: въздържане вместо вето щяло да бъде „малко балсам за тунизийското сърце“, както го цитира на английски депешата на посолството. На 4 октомври Съветът приема с 14 гласа за и нито един против резолюция 573, която осъжда решително въоръжената израелска агресия срещу Тунис като явно нарушение на Устава на ООН и признава неговото право на обезщетение. САЩ се въздържат. Белият дом смекчава тона: ударът може да е разбираем като акт на самоотбрана, но не може да бъде одобрен. На 9 октомври министърът на външните работи Беджи Каид Есебси, бъдещ президент на Тунис, заявява пред Шулц, че приятелството между двете държави е подложено на тежко изпитание.

Уверението на посланика, че Вашингтон няма участие, по-късно получава неудобно продължение. На 21 ноември 1985 г. ФБР арестува Джонатан Полард, цивилен анализатор от военноморското разузнаване на САЩ, който от юни 1984 г. предава секретни документи на Израел. Оценката на щетите, изготвена от ЦРУ на 30 октомври 1987 г. изрежда сред последиците от шпионажа му разузнавателни данни, подпомогнали израелското планиране на операцията срещу щаба на ООП край Тунис. Сред предадените материали са сведения за самия щаб и възможностите на тунизийската и либийската ПВО. Вашингтон може и да не е предупреден, но голяма част от разузнаването, на което стъпва планирането, е изнесена от собствените американски служби. През 2012 г. оценката става публична с много по-малко заличени пасажи след получена жалба от Архива за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“.

Шест дни след ударите започва следващата криза. На 7 октомври 4 бойци на Палестински освободителен фронт, фракция в ООП, отвличат италианския круизен кораб „Акиле Лауро“ край бреговете на Египет, а на другия ден убиват 69-годишния американец Леон Клингхофер, прикован към инвалидна количка. Лидерът на фронта Абу Абас твърди, че корабът е трябвало само да откара групата до пристанище Ашдод за атака срещу военен обект, а през 2013 г. вдовицата му Рийм ал-Нимер заяви, че акцията е планирана 11 месеца по-рано. На 10 октомври египетски Boeing 737 с похитителите и Абу Абас излита от Кайро към Тунис, но властите в Тунис отказват кацане. Американски изтребители F-14 прехващат самолета и го принуждават към кацане в базата на НАТО Сигонела на остров Сицилия.

Тунис остава в обсега на израелските операции и след това. През нощта срещу 16 април 1988 г. израелски командоси, стоварени от морето, ликвидират в дома му столично предградие Халил ал Уазир, по-известен като Абу Джихад, заместник на Арафат и военен ръководител на ООП. Съветът за сигурност осъжда и тази операция с резолюция 611, отново при въздържане на САЩ. Израел призна участието си едва на 1 ноември 2012 г., когато военната цензура разреши на „Йедиот Ахронот“ да публикува интервю с Нахум Лев, тогава заместник-командир на „Сайерет Маткал“, елитната част за специални операции на Генералния щаб на IDF, който разказва, че е стрелял по Абу Джихад.

Близо 40 години по-късно подобен удар порази катарската столица Доха. На 9 септември 2025 г. група от 10 израелски изтребителя, придружени от самолет за дозареждане във въздуха, атакуваха сграда, в която по думите на Хамас преговарящи на движението обсъждат американско предложение за примирие в Газа. Загиват 5 членове на движението, сред които синът на главния преговарящ Халил ал-Хая, и един ефрейтор от Силите за вътрешна сигурност на Катар. Самият ал-Хая оцелява. Катар е домакин на авиобаза Ал-Удейд, най-голямата американско военно съоръжение в Близкия изток, и приютява политическото бюро на Хамас от 2012 г. – по думите на катарските власти, по молба на САЩ. Президентът Доналд Тръмп настоя, че е бил уведомен твърде късно, за да спре удара. На 11 септември членовете на Съвета за сигурност на ООН, сред които и САЩ, осъдиха ударите в Доха, без да назоват извършителя.

Сравнението илюстрира три общи елемента. Тунис приема ръководството на ООП в отговор на настояване от САЩ, а Катар, по собствените си думи, приема политическото бюро на Хамас по същата причина. И при двата случая американската страна заявява, че не е уведомена навреме. Нито през 1985 г., нито през 2025 г. Вашингтон не блокира осъждането в ООН, но в същото време не му придава тежест: първия път гласува „въздържал се“, докато втория път подкрепя изявление, което не назовава името на извършителя. Разликата е развръзката. Перес говореше единствено за самоотбрана, а на 29 септември 2025 г. Бенямин Нетаняху се обади от Белия дом на катарския премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, за да поднесе своите извинения за нарушения суверенитет и убития катарски военнослужещ и обеща, че Израел няма да повтори подобен удар.

Но обещанието идва след удара, а не преди него. Поредицата Хамам Шот, Сиди Бу Саид и Доха показва едно и също поведение: присъствието на палестинско ръководство в трета държава никога не е спирало израелски удар – дори когато домакинът е партньор на САЩ и приема гостите по насърчение от Вашингтон. Срещу започналата през 1985 г. серия стои едно-единствено обещание, затова нов подобен удар остава по-вероятният изход.

Тунизийски съд осъди на смърт мъж за постове във Фейсбук

Привърженици на партията „Енахда“ развяват националното знаме по време на демонстрация срещу президента Каис Саид в столицата Тунис, 15 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Fethi Belaid/AFP

🇹🇳 Тунизийски съд осъди 51-годишен мъж на смърт заради публикации във Facebook, които са счетени за обидни към президента Каис Саид и заплаха за сигурността на страната. Според адвокати и правозащитни групи случаят отразява тревожна ескалация на репресиите срещу свободата на словото в Тунис.

Според адвоката на осъдения Сабер Шушен е бил признат за виновен в сряда по три обвинения: опит за сваляне на държавната власт, обида на президента и разпространение на фалшива информация в интернет.

Съдиите постановиха, че публикациита му подбуждат към насилие и хаос и нарушават тунизийския наказателен кодекс, както и противоречивия закон за онлайн престъпления от 2022 г., известен като Декрет 54.

Тази присъда е първата смъртна присъда в съвременната история на Тунис за изразяване в интернет. Макар смъртното наказание да е законно, в страната не е извършвана екзекуция от 1991 г. насам.

Шушен, баща на три деца и почасов работник, се намира в ареста от януари 2024 г. Адвокатът му Усама Бутелджа го описва като човек с ограничено образование и скромни финансови средства, който е получил трайно увреждане след трудова злополука.

„Повечето от съдържанието, което споделяше, беше копирано от други страници, а някои постове изобщо не са получили внимание. В съда той обясни, че не е имал намерение да подбужда безредици, а е искал да привлече внимание към тежките си условия на живот“, каза Бутелджа пред Асошиейтед Прес.

Правозащитни групи подчертават, че случаят показва как тунизийският закон за киберпрестъпност, официално предназначен за борба с дезинформацията, се е превърнал в инструмент за заглушаване на несъгласните. Декрет 54 криминализира разпространението на всяко съдържание, което се счита за вредно за „обществената сигурност или националната отбрана“, и след приемането му е използван широко срещу журналисти, адвокати и фигури от опозицията.

Смъртната присъда идва на фона на мащабна кампания за репресии срещу критиците на президента Саид. През април тунизийски съд осъди десетки опозиционни фигури на присъди от 13 до 66 години затвор в процес, който активисти описаха като политически мотивиран.

Сред осъдените са бивши депутати, дипломати, журналисти и активисти за правата на човека, които получиха обвинения в „заговор срещу държавната сигурност“ и „принадлежност към терористична група“. Сред тях е бившият депутат Саид Ферджани, получил 13-годишна присъда – решение, което дъщеря му осъди онлайн като част от „поредния изфабрикуван заговор“.

Властите в страната защитиха присъдите, описвайки обвиняемите като „предатели и терористи“, но Службата за правата на човека на ООН и международни наблюдатели обвиняват правителството на Саид в използване на съдебната система за потушаване на несъгласието, откакто пое извънредните правомощия през юли 2021 г. – разпускайки парламента и управлявайки чрез декрети.

Някога смятан за единствения успех на Арабската пролет, през последните години Тунис преживява драматичен обрат в демократичните постижения. След като консолидира властта, президентът пренаписа конституцията, ограничи политическите партии и заглуши свободата на печата: действия, които предизвикваха сравнения с полицейската държава преди 2011 г.

Доклад на Human Rights Watch, публикуван по-рано тази година посочва, че властите са „разширили използването на политически мотивирани арести и съдебни преследвания, за да сплашат и заглушат критиците“, насочвайки се срещу адвокати, съдии и журналисти.

Активисти алармират, че смъртната присъда на Шушен може да отбележи повратна точка в обрата на Тунис към авторитаризма.

„Тази присъда изпраща смразяващо послание към всеки, осмелил се да критикува правителството онлайн. Тя не е просто непропорционална – тя е предназначена да всява страх“, заяви юридически наблюдател, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

Тунис не е извършвал екзекуция от над три десетилетия, но връщането на смъртното наказание в политически дела, дори символично, подчертава това, което мнозина виждат като окончателното разрушаване на свободите в Тунис след революцията.

Както написа един активист в социалните мрежи: „Човек е осъден на смърт заради постове във Фейсбук. Това не е Тунис, за който се борихме през 2011 г.“

Израелски дрон атакува основния кораб на флотилия „Сумуд“.

🔍 Източник: VesselFinder

🇮🇱💥🇹🇳 Основният кораб на флотилия „Сумуд“, част от акцията на група международни активисти за нарушаване на блокадата на ивицата Газа, беше ударен от израелски дрон в международни води край бреговете на Тунис.

В сведения на организаторите се посочва, че дронът е хвърлил взривно устройство върху кораба, което е предизвикало пожар, който е бил овладян благодарение на бързата реакция на екипажа. Няма данни за пострадали.

Франсеска Албенезе, специален докладчик на ООН за Палестина, потвърди, че плавателният съд на флотилията е бил ударен от дрон близо до пристанище Тунис. Тя подчерта, че мисията „напълно отговаря на международното право“.

Преди няколко дни в района бяха наблюдавани два разузнавателни самолета, управлявани от 122-ра ескадрила „Нахшон“, както и два военно-транспортни самолета KC-130H Hercules, кацнали в базата NAS Сигонела на о-в Сицилия, което доведе до спекулации, че може да са били използвани за провеждане на операции по разузнаване или разполагане на командоси в района. Освен това там беше докладвано GPS заглушаване, което затрудни навигацията на корабите от флотилията.

Атаката е част от серия инциденти, в които израелски сили се опитват да осуетят подобен род акции към ивицата Газа. През май корабът Conscience на Флотилията на свободата беше атакуван от израелски дрон в международни води край Малта, при което бяха нанесени сериозни щети на плавателния съд.

Тунизийски активисти организират сухопътен конвой до Газа

Стенопис „Свободна Палестина“ на фасада в Ел Джем, Тунис.
📸 Снимка: Maciek Grabowicz/Shutterstock

🇹🇳🤝🇵🇸 Коалиция от тунизийски активисти и синдикални организации обяви, че ще изпрати конвой с хуманитарна помощ към ивицата Газа на 14 юни. Инициативата, наречена „Керван на устойчивостта“, ще достави храни и медицински консумативи, преминавайки по суша през Либия и Египет.

„Организираме този керван, защото отказваме да бъдем пасивни свидетели на геноцид“, заяви Уаел Науар, говорител на Координационния комитет за Палестина – движение, стоящо зад инициативата.

Конвоят е част от по-широки международни усилия за солидарност с населението в Газа, на фона на твърдения за хуманитарна катастрофа в палестинския анклав, където проваленото примирие доведе до спиране на хуманитарните доставки, което продължава вече близо два месеца, а стотици хиляди хора са изправени пред глад.

В допълнение, американският президент Доналд Тръмп предизвика остри реакции, след като заяви в четвъртък, че Съединените щати трябва да поемат контрола над Газа и да я превърнат в „свободна зона“ – идея, напомняща на предложенията за превръщането ѝ в „Средиземноморска Ривиера“.

Тунис остава един от най-гласовитите защитници на палестинската кауза в Северна Африка, с чести протести пред посолството на САЩ в Тунис и широко обществено осъждане на западната подкрепа за израелските военни действия.

Но активистите твърдят, че символичните жестове вече не са достатъчни.

„След стотици бдения и демонстрации, е време за конкретни действия. Това е наш морален дълг, тъй като заплахата от прогонване и териториална експанзия виси над целия арабски свят“, заяви Самир Шафи, член на тунизийския Общ синдикат на труда (UGTT).

Тунис освободи 11 руски граждани, задържани за тероризъм.

🇹🇳⚖️🇷🇺 Група от 11 руски граждани, които бяха задържани от правоприлагащите органи в Тунис миналия ноември по обвинения в тероризъм, бяха освободени и предстои да се приберат у дома, съобщиха руски държавни медии в петък.

Посолството на Руската федерация в северноафриканската страна твърди, че групата е задържана докато „разглежда“ римски паметници в община Хайдра на границата с Алжир, където според него има напрежение поради присъствието на „терористични клетки“.

По-късно посолството беше цитирано да посочва, че причината за задържането им са „подозрения за участие в терористични дейности“ и че местните власти са конфискували оборудване от тях, за което се твърди, че няма „декларирани туристически цели“.

Въпреки че Тунис е популярна дестинация за руснаците поради безвизовия режим и относително ниските разходи, Хайдра не попада в редовните туристически маршрути, съобщи информационна агенция AFP.

Нито една от двете страни не е предоставила конкретни подробности по случая. Тунис държеше групата по подозрение за „участие в терористични дейности“, но така и не повдигна официално обвинение на групата.

Според руското издание РБК групата е била освободена от затвора в четвъртък след като е била оправдана по обвинения в тероризъм, в резултат на което 11-те руски граждани били откарани на международното летище Тунис-Картаген, откъдето са хванали полет за Москва, сподели техният адвокат пред руската държавна агенция РИА Новости.

САЩ върнаха затворник от Гуантанамо в Тунис

Ефрейтор от американската армия Джоди Смит гледа как задържани в оранжеви гащеризони коленичат в зоната за задържане в лагера X-Ray в залива Гуантанамо, Куба, 14 януари 2002 г.
📸 Снимка: Petty Officer 1st class Shane T. McCoy/U.S. Navy via Getty Images

🇺🇸🤝🇹🇳 САЩ са върнали обратно в Тунис един от последните останали задържани във военния затвор в Гуантанамо – Рида бин Салех ал Язиди, предаде AFP, позовавайки се на сведения от Министерството на отбраната на САЩ.

Ал Язиди, един от първите затворници, изпратени в спорното съоръжение през 2002 г. при първия мандат на президента Джордж У. Буш, беше счетен за отговарящ на условията за прехвърляне след строг междуведомствен процес на преглед. Ходът е съгласуван с тунизийските власти, съобщиха от Пентагона.

След заминаването му едва 26 задържани остават в съоръжението в Гуантанамо, което е рекорден спад в сравнение с пика от около 800 души. От тях 14 отговарят на условията за депортация.

Открит като част от “войната срещу тероризма“, поведена от администрацията на президента Буш след атентатите на 11 септември 2021 г. срещу Световния търговски център в Ню Йорк, Гуантанамо е изправен пред международно осъждане за предполагаеми изтезания и нарушения на човешките права.

Определян от експерти на ООН като място с „несравнима печална слава“, затворът в Гуантанамо продължава да функционира въпреки предизборното обещание за затварянето му, направено от президента Джо Байдън, предизвиквайки непрекъснати критики от представители на правозащитни групи и международната общност.