Тунизийски съд осъди на смърт мъж за постове във Фейсбук

Привърженици на партията „Енахда“ развяват националното знаме по време на демонстрация срещу президента Каис Саид в столицата Тунис, 15 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Fethi Belaid/AFP

🇹🇳 Тунизийски съд осъди 51-годишен мъж на смърт заради публикации във Facebook, които са счетени за обидни към президента Каис Саид и заплаха за сигурността на страната. Според адвокати и правозащитни групи случаят отразява тревожна ескалация на репресиите срещу свободата на словото в Тунис.

Според адвоката на осъдения Сабер Шушен е бил признат за виновен в сряда по три обвинения: опит за сваляне на държавната власт, обида на президента и разпространение на фалшива информация в интернет.

Съдиите постановиха, че публикациита му подбуждат към насилие и хаос и нарушават тунизийския наказателен кодекс, както и противоречивия закон за онлайн престъпления от 2022 г., известен като Декрет 54.

Тази присъда е първата смъртна присъда в съвременната история на Тунис за изразяване в интернет. Макар смъртното наказание да е законно, в страната не е извършвана екзекуция от 1991 г. насам.

Шушен, баща на три деца и почасов работник, се намира в ареста от януари 2024 г. Адвокатът му Усама Бутелджа го описва като човек с ограничено образование и скромни финансови средства, който е получил трайно увреждане след трудова злополука.

„Повечето от съдържанието, което споделяше, беше копирано от други страници, а някои постове изобщо не са получили внимание. В съда той обясни, че не е имал намерение да подбужда безредици, а е искал да привлече внимание към тежките си условия на живот“, каза Бутелджа пред Асошиейтед Прес.

Правозащитни групи подчертават, че случаят показва как тунизийският закон за киберпрестъпност, официално предназначен за борба с дезинформацията, се е превърнал в инструмент за заглушаване на несъгласните. Декрет 54 криминализира разпространението на всяко съдържание, което се счита за вредно за „обществената сигурност или националната отбрана“, и след приемането му е използван широко срещу журналисти, адвокати и фигури от опозицията.

Смъртната присъда идва на фона на мащабна кампания за репресии срещу критиците на президента Саид. През април тунизийски съд осъди десетки опозиционни фигури на присъди от 13 до 66 години затвор в процес, който активисти описаха като политически мотивиран.

Сред осъдените са бивши депутати, дипломати, журналисти и активисти за правата на човека, които получиха обвинения в „заговор срещу държавната сигурност“ и „принадлежност към терористична група“. Сред тях е бившият депутат Саид Ферджани, получил 13-годишна присъда – решение, което дъщеря му осъди онлайн като част от „поредния изфабрикуван заговор“.

Властите в страната защитиха присъдите, описвайки обвиняемите като „предатели и терористи“, но Службата за правата на човека на ООН и международни наблюдатели обвиняват правителството на Саид в използване на съдебната система за потушаване на несъгласието, откакто пое извънредните правомощия през юли 2021 г. – разпускайки парламента и управлявайки чрез декрети.

Някога смятан за единствения успех на Арабската пролет, през последните години Тунис преживява драматичен обрат в демократичните постижения. След като консолидира властта, президентът пренаписа конституцията, ограничи политическите партии и заглуши свободата на печата: действия, които предизвикваха сравнения с полицейската държава преди 2011 г.

Доклад на Human Rights Watch, публикуван по-рано тази година посочва, че властите са „разширили използването на политически мотивирани арести и съдебни преследвания, за да сплашат и заглушат критиците“, насочвайки се срещу адвокати, съдии и журналисти.

Активисти алармират, че смъртната присъда на Шушен може да отбележи повратна точка в обрата на Тунис към авторитаризма.

„Тази присъда изпраща смразяващо послание към всеки, осмелил се да критикува правителството онлайн. Тя не е просто непропорционална – тя е предназначена да всява страх“, заяви юридически наблюдател, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

Тунис не е извършвал екзекуция от над три десетилетия, но връщането на смъртното наказание в политически дела, дори символично, подчертава това, което мнозина виждат като окончателното разрушаване на свободите в Тунис след революцията.

Както написа един активист в социалните мрежи: „Човек е осъден на смърт заради постове във Фейсбук. Това не е Тунис, за който се борихме през 2011 г.“

Израелски дрон атакува основния кораб на флотилия „Сумуд“.

🔍 Източник: VesselFinder

🇮🇱💥🇹🇳 Основният кораб на флотилия „Сумуд“, част от акцията на група международни активисти за нарушаване на блокадата на ивицата Газа, беше ударен от израелски дрон в международни води край бреговете на Тунис.

В сведения на организаторите се посочва, че дронът е хвърлил взривно устройство върху кораба, което е предизвикало пожар, който е бил овладян благодарение на бързата реакция на екипажа. Няма данни за пострадали.

Франсеска Албенезе, специален докладчик на ООН за Палестина, потвърди, че плавателният съд на флотилията е бил ударен от дрон близо до пристанище Тунис. Тя подчерта, че мисията „напълно отговаря на международното право“.

Преди няколко дни в района бяха наблюдавани два разузнавателни самолета, управлявани от 122-ра ескадрила „Нахшон“, както и два военно-транспортни самолета KC-130H Hercules, кацнали в базата NAS Сигонела на о-в Сицилия, което доведе до спекулации, че може да са били използвани за провеждане на операции по разузнаване или разполагане на командоси в района. Освен това там беше докладвано GPS заглушаване, което затрудни навигацията на корабите от флотилията.

Атаката е част от серия инциденти, в които израелски сили се опитват да осуетят подобен род акции към ивицата Газа. През май корабът Conscience на Флотилията на свободата беше атакуван от израелски дрон в международни води край Малта, при което бяха нанесени сериозни щети на плавателния съд.

Тунизийски активисти организират сухопътен конвой до Газа

Стенопис „Свободна Палестина“ на фасада в Ел Джем, Тунис.
📸 Снимка: Maciek Grabowicz/Shutterstock

🇹🇳🤝🇵🇸 Коалиция от тунизийски активисти и синдикални организации обяви, че ще изпрати конвой с хуманитарна помощ към ивицата Газа на 14 юни. Инициативата, наречена „Керван на устойчивостта“, ще достави храни и медицински консумативи, преминавайки по суша през Либия и Египет.

„Организираме този керван, защото отказваме да бъдем пасивни свидетели на геноцид“, заяви Уаел Науар, говорител на Координационния комитет за Палестина – движение, стоящо зад инициативата.

Конвоят е част от по-широки международни усилия за солидарност с населението в Газа, на фона на твърдения за хуманитарна катастрофа в палестинския анклав, където проваленото примирие доведе до спиране на хуманитарните доставки, което продължава вече близо два месеца, а стотици хиляди хора са изправени пред глад.

В допълнение, американският президент Доналд Тръмп предизвика остри реакции, след като заяви в четвъртък, че Съединените щати трябва да поемат контрола над Газа и да я превърнат в „свободна зона“ – идея, напомняща на предложенията за превръщането ѝ в „Средиземноморска Ривиера“.

Тунис остава един от най-гласовитите защитници на палестинската кауза в Северна Африка, с чести протести пред посолството на САЩ в Тунис и широко обществено осъждане на западната подкрепа за израелските военни действия.

Но активистите твърдят, че символичните жестове вече не са достатъчни.

„След стотици бдения и демонстрации, е време за конкретни действия. Това е наш морален дълг, тъй като заплахата от прогонване и териториална експанзия виси над целия арабски свят“, заяви Самир Шафи, член на тунизийския Общ синдикат на труда (UGTT).

Тунис освободи 11 руски граждани, задържани за тероризъм.

🇹🇳⚖️🇷🇺 Група от 11 руски граждани, които бяха задържани от правоприлагащите органи в Тунис миналия ноември по обвинения в тероризъм, бяха освободени и предстои да се приберат у дома, съобщиха руски държавни медии в петък.

Посолството на Руската федерация в северноафриканската страна твърди, че групата е задържана докато „разглежда“ римски паметници в община Хайдра на границата с Алжир, където според него има напрежение поради присъствието на „терористични клетки“.

По-късно посолството беше цитирано да посочва, че причината за задържането им са „подозрения за участие в терористични дейности“ и че местните власти са конфискували оборудване от тях, за което се твърди, че няма „декларирани туристически цели“.

Въпреки че Тунис е популярна дестинация за руснаците поради безвизовия режим и относително ниските разходи, Хайдра не попада в редовните туристически маршрути, съобщи информационна агенция AFP.

Нито една от двете страни не е предоставила конкретни подробности по случая. Тунис държеше групата по подозрение за „участие в терористични дейности“, но така и не повдигна официално обвинение на групата.

Според руското издание РБК групата е била освободена от затвора в четвъртък след като е била оправдана по обвинения в тероризъм, в резултат на което 11-те руски граждани били откарани на международното летище Тунис-Картаген, откъдето са хванали полет за Москва, сподели техният адвокат пред руската държавна агенция РИА Новости.

САЩ върнаха затворник от Гуантанамо в Тунис

Ефрейтор от американската армия Джоди Смит гледа как задържани в оранжеви гащеризони коленичат в зоната за задържане в лагера X-Ray в залива Гуантанамо, Куба, 14 януари 2002 г.
📸 Снимка: Petty Officer 1st class Shane T. McCoy/U.S. Navy via Getty Images

🇺🇸🤝🇹🇳 САЩ са върнали обратно в Тунис един от последните останали задържани във военния затвор в Гуантанамо – Рида бин Салех ал Язиди, предаде AFP, позовавайки се на сведения от Министерството на отбраната на САЩ.

Ал Язиди, един от първите затворници, изпратени в спорното съоръжение през 2002 г. при първия мандат на президента Джордж У. Буш, беше счетен за отговарящ на условията за прехвърляне след строг междуведомствен процес на преглед. Ходът е съгласуван с тунизийските власти, съобщиха от Пентагона.

След заминаването му едва 26 задържани остават в съоръжението в Гуантанамо, което е рекорден спад в сравнение с пика от около 800 души. От тях 14 отговарят на условията за депортация.

Открит като част от “войната срещу тероризма“, поведена от администрацията на президента Буш след атентатите на 11 септември 2021 г. срещу Световния търговски център в Ню Йорк, Гуантанамо е изправен пред международно осъждане за предполагаеми изтезания и нарушения на човешките права.

Определян от експерти на ООН като място с „несравнима печална слава“, затворът в Гуантанамо продължава да функционира въпреки предизборното обещание за затварянето му, направено от президента Джо Байдън, предизвиквайки непрекъснати критики от представители на правозащитни групи и международната общност.