Африка настоява за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

🇺🇳 Лидерите от няколко африкански държави изнесоха мощни речи на Общото събрание на ООН, в които призоваха за цялостна реформа на „остарялата“ структура на организацията, настоявайки за постоянни места с право за налагане на вето в Съвета за сигурност.

„Учредителният устав на ООН е остарял по отношение на представителството. Най-могъщите страни след Втората световна война все още се ползват с почти тоталитарна власт над останалия свят,“ заяви президентът на Гана Джон Драмани Махама пред световните лидери и дипломати на Общото събрание в четвъртък.

Облечен в традиционна за региона дреха с ярък, шарен раиран десен, Махама цитира прогнози на ООН, според които до 2050 г. над една четвърт от световното население ще бъде от африканския континент. Той добави, че до същата година една трета от всички млади хора на възраст между 15 и 24 години ще живеят в Африка.

„Виждате ли, бъдещето е африканско. Позволете ми да го кажа още веднъж, малко по-силно за хората отзад: Бъдещето е африканско!“ заяви той под аплодисменти от африканските делегати.

Позовавайки се на ангажимента на устава на ООН за суверенно равенство, Махама подчерта, че ако този принцип се спазваше, „континент с размерите и броя на държавите членки на ООН като Африка щеше да има поне едно постоянно място в Съвета за сигурност.“

„Освен това правото на вето не трябва да е ограничено до пет държави и не бива да е абсолютно. Трябва да има начин Общото събрание да може да противодейства на вето. Нито една държава не трябва да може да използва абсолютно вето, за да защитава собствените си интереси в конфликт,“ призова той.

Лидерът на Гана припомни речта на Нелсън Мандела пред Общото събрание през 1995 г., в която легендарният лидер на Южна Африка призова за преструктуриране на ООН, така че то да отрази многообразието.

„30 години по-късно ние, африканските лидери, все още отправяме същото искане: за постоянно място в Съвета за сигурност с право на вето... Стоя тук, на същото място, и питам: ако не сега, кога?“

Съветът за сигурност на ООН е съставен от пет постоянни члена: САЩ, Китай, Русия, Франция и Обединеното кралство, всяка от които поначало разполага с право на вето. 10 временни позиции се разпределят по региони и на ротационен принцип.

Президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд призова ООН да пребори с несправедливостта в настоящата система и припомни, че Африка, която е континент с 54 суверенни държави, остава единственият без постоянно представителство в Съвета за сигурност.

„Това е неустойчиво. Някои от най-належащите въпроси, които доминират дневния ред на Съвета, засягат пряко Африка, а Африка няма постоянен представител на масата“ , отбеляза Мохамуд.

Изключването на континента от постоянно членство е несправедливо, остаряло и повече не може да бъде оправдавано, добави той.

„Истинският мултилатерализъм и глобалната легитимност изискват Африка да бъде включена изцяло в структурите за вземане на решения на ООН“, подчерта президентът на разкъсваната от войни и тероризъм държава в Източна Африка.

Президентът на Гвинея-Бисау Умаро Сисоко Ембало също призова за структурни промени в ООН, тъй като светът е претърпял грандиозни коренно за 80-те години, изминали от създаването му.

„Вече не сме само 51-те държави, подписали Устава на ООН през 1945 г. Днес ООН сме всички ние: 193-те държави членки, плюс наблюдатели, неправителствени организации, граждански организации и други участници, представени в тази велика зала,“ каза той.

За да отговори на предизвикателствата на 21-ви век, ООН трябва спешно да предприеме реформи, които отразяват днешните геополитически реалности и глобалния баланс на силите, добави той.

„Африка иска това, което й принадлежи“

В сряда кенийският президент Уилям Самоеи Руто предупреди, че Африка вече не е готова да стои настрана в глобалното управление, „докато решенията за мир, сигурност и развитие се вземат без нашето разбиране, перспективи и глас“.

Той посочи, че Африка търси постоянно място в Съвета за сигурност от 20 години насам и поиска „две постоянни места с пълни права, включващи правото на вето, и две допълнителни непостоянни места в Съвета за сигурност.“

Руто постави под въпрос настоящата структура на Съвета за сигурност, която според него се занимава само с приоритетите на основните победители от Втората световна война.

Вицепрезидентът на Екваториална Гвинея Теодоро Нгуема Обианг Мангуе определи организацията като парализирана от индивидуални интереси и ограничена от институционална рамка, „която вече не отразява реалностите на днешния свят.“

„Разговорите за това да не оставим никого назад губят смисъл, ако милиони са маргинализирани в системи на зависимост и изключване“, подчерта Мангуе. Според него Съветът за сигурност е най-ясният пример за това доколко ООН се намира в разрез с времето.

„Без тази реформа Съветът за сигурност ще продължи да бъде възприеман като ексклузивен клуб на исторически привилегии, неспособен да отговори легитимно на текущите заплахи“, каза той.

„Африка иска това, което й принадлежи чрез справедливо и постоянно представителство в най-важния орган за сигурност в света“, добави той и подчерта, че континенталните лидери търсят единствено международна система на управление, която да бъде в полза на всички, а не само на избрани малцина.