🇾🇪🤝🏴 Бойци на „Ал-Каида на Арабския полуостров“ (AQAP) се сражават рамо до рамо с хутите срещу правителството на Йемен и получават от тях военно оборудване, до което досега не са имали достъп. Това се посочва в доклад на наблюдателната група към санкционния комитет на Съвета за сигурност на ООН, публикуван на 10 август. Документът обхваща периода от 16 декември 2025 г. до 9 юни 2026 г.
AQAP и движението на хутите „Ансар Аллах“ съществуват паралелно от години, но по-ранни оценки описват отношенията им по-скоро като опортюнистично примирие между съседи, избягващи да си пречат взаимно. Наблюдателната група отчита качествена промяна от януари насам: партньорството вече има оперативно измерение на терен и се основава на обмен на разузнавателни данни. Идеологически този съюз изглежда противоестествен, тъй като салафитската джихадистка организация и зайдитското шиитско движение се смятат взаимно за еретици, а местният клон на „Ал-Каида“ десетилетия наред гради легитимност именно върху съпротивата срещу шиитската експанзия. На практика обаче сътрудничеството решава по един ключов проблем и за двете страни: хутите получават допълнителен натиск над правителствените сили в собствения им тил, а AQAP – достъп до складове, които не може да превземе сама.
Трето звено в тази мрежа е Сомалия. През отчетния период бойци на „Аш-Шабаб“ са влезли в Йемен по крайбрежни маршрути и са се придвижили до Шабва и Мариб, където са се срещнали с представители на йеменската организация, за да обменят опит и да съгласуват логистиката. Част от тях по-късно са провели разговори и с представители на хутите за придвижването на хора и взаимната подкрепа. Между 150 и 400 сомалийски кадри са преминали обучение при инструктори на хутите. Ударът срещу Абдул Кадир Яхя Али Ахмед ал-Забиди, който е отговарял за логистичното снабдяване на сомалийската групировка, в Ал-Гайда в средата на февруари прекъсна за кратко това сътрудничество, но по-късно то беше възстановено.
Условията за тази трансформация се появиха в началото на годината. Докладът посочва три едновременно действащи фактора: промените в средата за сигурност в Южен Йемен от началото на годината, динамиката в региона около конфликта с Иран и отслабването на усилията за борба с тероризма заради прехвърлянето на ресурси другаде. Какво означава първият фактор, личи от хронологията на събитията на юг. През януари Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да напусне Аден по море. През август, вече извън отчетния период на доклада, балистични ракети и дронове на хутите поразиха правителствени лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха десетки войници. От януари до август структурите, които трябваше да преследват джихадистите на юг, воюваха помежду си или се разпадаха.
Числеността на AQAP е останала непроменена – около 2000 бойци със смесено гражданство, действащи в малки клетки в Абян, Мариб, Байда, Шабва и Уади Хадрамаут. Променил се е обаче начинът им на действие. Организацията използва по-малко самоделни взривни устройства и вместо това използва самоубийствени атентати и по-малки по мащаб, но стратегически подбрани удари по силите за сигурност. Най-неочаквана констатация в документа е, че при тази численост и за близо 6 месеца групировката е поела отговорност за под 5 нападения. Няколко държави-членки тълкуват тази ниска активност като стратегия на изчакване, а не като признак на изтощение.
Успоредно със спада в оперативната активност военните ѝ способности нарастват. Възползвайки се от вакуума на юг, от януари насам йеменският клон е заграбил значителни количества оръжие и оборудване: апаратура за електронно заглушаване, ракети с инфрачервено насочване, комплекси за ПВО, снайперски пушки, минохвъргачки и тежки картечници. Докладът не посочва произхода на заграбеното. Отклоняването на оръжие в Йемен обаче има документирана история. Разследване на CNN от февруари 2019 г. установи, че американско оръжие, продадено на Саудитска Арабия и ОАЕ, е достигнало до свързани с „Ал-Каида“ групировки и до салафитски милиции в нарушение на договорите и клаузите за крайния потребител.
Три направления, по които AQAP работи, сочат отвъд йеменския фронт. Организацията опитва да подобри способностите с дронове, носещи бойна глава до 1 кг. Разширява и морските си способности, като според доклада може да се възползва от излаза на Абян към Арабско море. Освен това се е сдобила с машина за отпечатване на национални документи за самоличност, което поражда въпроса дали няма да се използва за придвижване на чуждестранни бойци.
Във финансово отношение организацията вече не е под предишния натиск. Още през февруари Колин Смит, координатор на мониторинг групата на ООН, формулира обрата пределно ясно пред института RUSI: през 2024 г. групировката не е можела да плаща заплатите на хората си, а сега това вече не е проблем. Според доклада подобрението се дължи отчасти на финансиране от „Аш-Шабаб“ и вероятно от клона на „Ал-Каида“ в Ислямския Магреб, а според оценката на някои държави-членки – и на частична финансова и логистична подкрепа от „Ансар Аллах“. Вътрешните приходи се генерират чрез подставени лица без известни връзки с тероризма, които участват в сделки с недвижими имоти и автомобили, за да останат извън полезрението на властите.
Начело на тази трансформация стои Саад бин Атиф ал-Аулаки. Самата AQAP е включена в санкции на ООН с означение QDe.129, но емирът ѝ не фигурира в него. Той пренасочи стратегията към работа с племената с брачни съюзи и участие в помирителни срещи. Най-близкият му съветник Ибрахим ал-Куси, който също не попада в списъка, използва мрежите си в Африканския рог, за да разшири външните връзки на йеменския клон. Докладът го описва като идеологически лидер на цялата „Ал-Каида“, запазил влияние в глобалната мрежа, а част от държавите-членки го оценяват като претендент срещу Сайф ал-Адл за водеща позиция в ръководството ѝ. Това е белег, че йеменската структура става по-малко зависима от влиянието на ал-Адл. Външните удари продължават и през отчетния период са поразили няколко командири от средното ниво. Висшите ръководители са ограничили движенията си, а според доклада понякога пътуват с деца в своите автомобили, за да възпрат нанасянето на удари с дронове.
Сравнението с местния клон на „Ислямска държава“ показва, че вакуумът на юг не облагодетелства всички еднакво. Организацията също се възползва от разпада в началото на годината, но остана слаба и наброява около 150 бойци, предимно йеменци и хора от Източна Африка. Отговорността за нея дори бе прехвърлена към структура в Източна Африка, която насочва членовете ѝ към Сахел. Едната групировка направи наскоро отворилото се пространство в достъп до арсенали и нови съюзи, докато другата остана по-скоро източник на кадри за чужди фронтове.
Съперничеството се пренесе и в пропагандата. „Ислямска държава“ обвини „Ал-Каида“, че се е продала на Иран, и призова разочарованите ѝ последователи да преминат към нея. Докладът отбелязва и че опитите на мрежата да се възползва от конфликта с Иран са били критикувани от част от собствените ѝ симпатизанти. Сближаването с движение, подкрепяно от Техеран, има своята репутационна цена.
Именно способността за операции извън региона прави тази картина особено тревожна за САЩ. Няколко държави-членки оценяват AQAP като онази част от мрежата, която има най-ясно изразено намерение да действа далеч от собствения си театър, а нейните усилия все по-често се насочват към подпомагане на атентати, извършвани от съмишленици в чужбина. Медийното крило „Ал-Малахем“ е сред най-активните пропагандни инструменти на „Ал-Каида“ и призовава към самостоятелни атентати по целия свят. Страните-членки препоръчват медийните структури да бъдат санкционирани отделно като начин за ограничаване на тази дейност.
Продукцията на „Ал-Малахем“ обаче показва и признаци на изчерпване. През март йеменският клон пусна своя наръчник №12 от поредицата Inspire, който според доклада се концентрира над атаката на Бонди Бийч, въпреки че тя беше извършена в името на „Ислямска държава“, и рециклира текст на Ибрахим ал-Асири – дългогодишния конструктор на бомби на йеменския клон, за когото се съобщава, че е убит през 2017 г. Наблюдателите тълкуват това като признак за липса на ново съдържание.
Реториката обаче остава без промяна. В първото си видеообръщение като емир през юни 2025 г. ал-Аулаки призова американски мюсюлмани да убият Доналд Тръмп, Джей Ди Ванс, Марко Рубио, Пийт Хегсет и Илон Мъск. 30-минутното обръщение беше изградено около тезата, че няма червени линии след онова, което се е случило и продължава да се случва с народа им в Газа.
Разликата между призива и реалното изпълнение е огромна. Последното нападение на територията на САЩ с установени връзки с AQAP остава това от 6 декември 2019 г. Тогава втори лейтенант от саудитските ВВС, пристигнал по програма за военно обучение, застреля 3-ма американски моряци и рани 8 души в учебна зала във военноморска авиобаза Пенсакола. Разследването на ФБР установи, че Мохамед Саид Алшамрани е бил свързан с групировката още преди да пристигне в САЩ и е поддържал връзка с нея до вечерта преди нападението. Оттогава са изминали близо 7 години без ново подобно нападение.
Растящият арсенал и намаляващият брой атентати очертават противоречива картина и допускат различни тълкувания. Според част от държавите-членки става въпрос за фаза на натрупване: организацията изчаква, докато складира оръжие, развива морски способности и си осигурява средство за изработване на фалшиви документи, а свитият брой нападения е съзнателен избор, а не признак на слабост.
Наличните данни обаче допускат и по-умерена версия, според което ниският темп отразява реална форма на изтощение. Численост, която не расте въпреки подобреното финансиране, по-малко от пет нападения за половин година и медийна продукция, която преповтаря материал на специалист, убит преди девет години, са признаци за структура, която само удържа позициите, но не се готви за рязък скок в активността. Двете версии не се изключват взаимно: съюзът с хутите и връзките със сомалийския клон осигуряват ресурси, но не създават автоматично нужните оперативни кадри.
Наличните белези все пак накланят везните към първата хипотеза по един конкретен показател. Морското направление е действително новият елемент. Абян има излаз на Арабско море, а покрай това крайбрежие преминават морски маршрути, които вече станаха рискови от ударите на хутите. Групировка с достъп до хутски арсенали и с декларирано намерение да действа извън Йемен разполага там с потенциална целева среда, каквато йеменската пустиня не предлага.
📸 Снимка: Йеменски военен офицер разглежда табло със снимки на издирвани оперативни лица на Ал-Кайда в Сана, Йемен, 31 януари 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар