Поименни списъци на близо 8800 загинали и изчезнали от руската 36-а армия

Президентът Владимир Путин връчва медал „Златна звезда“ на генерал-майор Александър Майданкин, командващ 36-а гвардейска общовойскова армия, Източен военен окръг. 📸 Снимка: Alexei Nikolsky / RIA Novosti

🇷🇺🪦 Близо 8800 военнослужещи от 36-а гвардейска общовойскова армия на Източния военен окръг се водят загинали или безследно изчезнали в два поименни списъка, публикувани от Telegram канала „НЕ ЖДИ хорошие новости“ в периода 22-26 октомври. Особено тежка изглежда картината при 37-а отделна гвардейска мотострелкова бригада: само за нея списъците включват повече загуби от целия ѝ щат. Таблицата на загиналите наброява 4875 души, а тази на изчезналите – 4087. Според сметките на авторите 172 лица са били в двете: първо са водени като изчезнали, а по-късно като загинали.

Според „НЕ ЖДИ“ списъците са предадени от офицер от командването на „Восток“, една от групировките, в които са организирани руските военни операции в Украйна. Каналът не уточнява своя източник. „НЕ ЖДИ хорошие новости“ е създаден през януари 2024 г. Има 99 хил. абонати и представлява част от мрежата „НЕ ЖДИ меня из Украины“, която от март 2022 г. публикува данни за загинали и пленени руски военнослужещи и се представя като „най-голямата база на руски военни, убити или пленени във войната в Украйна“. Двата канала събират и жалби на руски военни и техните близки срещу командирите. Към 26 октомври нито една медия не е потвърдила самостоятелно списъците.

36-а армия има щаб в Улан Уде, столица на Република Бурятия в Далечния изток. Част е от Източния военен окръг. Основните ѝ съединения са 37-а бригада, базирана в Кяхта на границата с Монголия, и 5-а отделна гвардейска танкова бригада от Улан Уде. Към тях публикацията причислява и 1461-ви мотострелкови полк.

Регистърът на загиналите е таблица, която съдържа подразделение, звание, собствено, бащино и фамилно име и личен номер на всеки военнослужещ, но не и дати на смъртта. Според регистъра най-много жертви има 37-а бригада – 2885. Следват 5-а танкова бригада с 1270 и 1461-ви полк с 574. В таблицата с безследно изчезнали, в която всеки запис е придружен от дата, същите три части имат съответно 2197, 939 и 941 души. Останалите около 150 убити са от по-малки подразделения на армията: щурмов и мотострелкови батальон, артилерийска бригада и артилерийски полк, рота със специално предназначение, инженерно-сапьорен полк и батальон за безпилотни системи.

Frontline Monitor свали и преброи двете таблици. Редовете са точно 4875 и 4087, а разпределението по части съвпада с публикуваните цифри с незначителна разлика от няколко записа. При съпоставка по пълно име в двете таблици се повтарят имената на 184 души от една и съща част, малко повече от онези 172 души, които бяха посочени от авторите. Част от разликата вероятно идва от съименници, които не могат да бъдат разграничени без дата на раждане. В регистъра на загиналите 47 записа съдържат личен номер, който се среща и при друг запис. Това е под 1% от всички записи, така че мащабът не се променя.

Таблицата на загиналите издържа и при сравнение с независим източник. Близо половината записи от нея (2376 от 4875) се откриват по пълно име в поименната база на независимото руско издание „Медиазона“ и руската служба на BBC, която към 23 октомври включва 283 000 убити руски военнослужещи, установени с открити източници. При изчезналите съвпаденията са едва 12,8%, а хората със същите имена в базата са от различни краища на Русия, което показва, че повечето от тях са съименници.

Разликата се откроява най-ясно по регионите. В случайна извадка от 300 съвпадения с имена, които се срещат в базата само веднъж, 158 души са от Бурятия. Заедно със Забайкалския край, Якутия, Иркутска област и останалите региони в Далечния изток те възлизат на 85% от извадката. В цялата база данни на „Медиазона“ Бурятия е около 2%. Почти всички от извадката (294 от 300) са загинали от 2023 г. насам, което съвпада с периода, посочен от авторите. Разпределението по звания е сходно с това в базата. Две трети от загиналите в списъка са редници, а офицерите са 85, т.е. под 2%. Към 23 октомври офицерите от армията и другите силови структури, попаднали в базата данни на „Медиазона“, възлизат на малко повече от 7900 от общо 283 000, около 2,8%.

Сверката потвърждава района и мащаба, но не всеки отделен човек: щом по пълно име в базата се откриват и 12,8% от изчезналите, съименници има и сред 2376 съвпадения. Не потвърждава и частите: разделението по бригади, щатната численост и периодът остават по данните на канала. Сверяването не позволява да бъде разграничен вътрешен армейски отчет от списък, съставен от собствената база на мрежата „НЕ ЖДИ“, която според нейното описание е най-голямата от този вид.

Според сметките на автора 8790 души без повторенията са 59,4% от щата на армията, т.е. от числеността ѝ по разписание, която е 14 794 души. За 37-а бригада документите дават 5082 записа при щат от 3853 души. Дори ако всичките 172 повторения се отнесат към нея, остават поне 4910 души, около 127% от пълен щатен състав. Делът за 5-а танкова бригада е 75,7% при щат от 2917 души. За 1461-ви полк той е около 84% при щат от 1803 души.

Таблиците покриват различни периоди. Датите в таблицата на изчезналите са почти изцяло от септември 2025 до август 2026 г. Само 9 записа датират от по-ранен период, 5 от тях са от 2023 г. Последната дата е 1 септември 2026 г. Регистърът на загиналите е без дати и по думите на канала обхваща времето от началото на 2023 г. до октомври 2026 г. Процентите сравняват натрупаните за над 3 години и половина загуби с един щатен състав, затова и авторите ги пресмятат „от един пълен щатен състав“.

Изчезналите не са непременно загинали, но огромна част от случаите се случва точно това. Ако списъците и щатът са верни, загиналите и изчезналите в 37-а бригада, взети заедно, са над военнослужещи, които тя може да има паралелно, и каналът стига до извода, че личният ѝ състав „фактически се е обновил изцяло“. Списъкът на изчезналите показва и темповете. След връх от 458 души през януари 2026 г. броят им според датите в списъка спада до 294 през март, а след това нараства всеки месец до 628 през август. В редиците на 37-а бригада най-тежките месеци са юни, юли и август 2026 г. с по най-малко 250 безследно изчезнали. Извадката на „Медиазона“ подсказва какъв е съставът на попълненията: 132 от 300 са отбелязани там като доброволци, 27 като мобилизирани и 15 като вербувани от затворнически колонии. За останалите е посочен родът войски или липсват данни.

Авторите на публикацията придружиха списъка на изчезналите с данни, които не са отразени в самия него. По думите им заповеди за плащания към роднините са издадени само за 1820 от 4087-те изчезнали, около 44,5%, а според документите само 41 от изчезналите са признати за загинали. В новия регистър с жертвите вече фигурират 172 от тях.

Документите описват износването на една руска армия по име, звание и подразделение. Близо половината имена от списъка на жертвите се откриват в независимата база, а регионите в извадката показват районите около базите на 36-а армия. Разпределението по бригади, щатът и периодът засега стъпват само на данни на канала. Решаващата проверка е във времето. Самата „Медиазона“ алармира, че данните за последните месеци са най-непълни. От съвпаденията с имена, които се срещат в базата само веднъж, около 1150 са на загинали през 2025 г., а под 200 – на загинали през 2026 г., макар че в таблицата на изчезналите най-тежки месеци да са тъкмо от тази година. Ако документът наистина стига до октомври, както се настоява, броят на записите за 2026 г. трябва да се доближат до тези година по-рано, когато „Медиазона“ попълни данните за годината. Останат ли далеч под тях, списъкът обхваща по-кратко време, отколкото твърдят авторите му.

Руски региони таксуват бизнеса по 100 хиляди рубли за неизпратен войник.

🇷🇺💰 Руските региони започнаха да събират данък от предприятията за правото да не изпращат свои работници на бойното поле в Украйна. Това става ясно от вътрешен документ от Муйския район на Република Бурятия, озаглавен „План за подбор на кандидати за военна служба по договор“, който задължава всяко предприятие да осигури конкретен брой хора за фронта, а квотата се изчислява спрямо общия щат и броя на мъжете на възраст между 20 и 60 години. Работодател, който не иска да изпрати свои служители, може да ги откупи: сключва договор за „подбор на кандидати за СВО“ срещу 100 000 рубли (около 1100 долара) на човек.

Числата в самия план показват колко сериозна е пропастта между търсене и предлагане. През 2025 г. предприятията в Муйския район е трябвало да изпратят 37 души, но договор подписват едва 13. Въпреки това за 2026 г. квотата е вдигната на 61 – почти двойно повече спрямо неизпълнената година преди това. Това видимо разминаване издава логиката на цялата система: бройката не отразява колко хора реално са склонни да заминат, а се спуска отгоре като план, който фирмите са задължени да покрият. По думите на източник, близък до администрацията на републиката, схемата действа не само в Бурятия, а в цяла Русия – централната власт задава квоти, а местните власти разпределят задълженията по предприятия.

Наличието на този механизъм е потвърдено и от предприемач от Сибир. По думите му, първоначално от него са изисквали да праща на фронта по двама души месечно, заплашвайки го с проверки в случай на отказ. Сега вместо това го карат да плаща по 450 000 рубли (близо 5000 долара) за всеки „недостигащ“ войник по договор. Разликата между обявените 100 000 в бурятския документ и наложените 450 000 в Сибир очертава не фиксирана такса, а същински пазар за откупуване, чиято цена нараства паралелно с натиска върху местната власт да изпълни норматива.

Изискванията не подминават и държавния сектор. Районните болници в Бурятия са длъжни да отделят по двама медици за фронта, въпреки че републиката вече страда от сериозен недостиг на лекари. Планът за набиране на хора тежи еднакво за частни фирми и бюджетни учреждения, без да отчита дали изтеглянето на кадри няма да срине самите услуги, които институцията трябва да предоставя.

Картината се усложнява още повече от вътрешната конкуренция между отделни региони. Потенциалните „доброволци“ често биват примамвани от други области, които предлагат по-високи еднократни премии за сключване на договор. Така един и същ непрекъснато свиващ се резерв от хора се дели между руските региони, всеки от които гони собствена квота. „За ръководителите на районите неизпълнението на плана е огромен проблем“, обобщава източникът. Именно страхът от наказания, а не наличието на желаещи, пренася натиска надолу по веригата – чак до счетоводството на всяко отделно предприятие.

Случаят в Бурятия не е изолиран случай на престараване от местното ръководство. Още към края на март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа наредба, която за първи път открито задължава бизнеса да „подбира кандидати“ за армията. В сила от 20 март до 20 септември 2026 г. тя определя квоти спрямо размера на фирмата: двама кандидати за предприятия с личен състав от 150 до 300 души, трима за тези с 300 до 500, и петима за по-големите от това. Мярката предизвика рядка публична критика дори в Държавната дума, където депутатът Андрей Колесник възрази, че договорната служба трябва да остане доброволна: „Не сме в Съветския съюз, че да раздаваме нормативи по списък.“ Спускането на конкретни квоти към работодателите – оформено ту като губернаторски указ, ту като разпределителен план на ниво райони – вече е утвърдена административна практика, а не еднократно хрумване.

Зад тази административна принуда стои съвсем ясен дефицит. По данни на независимите журналисти от „Верстка“, притокът на нови договорни войници, мотивирани с огромен финансов бонус от Министерство на отбраната, намалява. През първото тримесечие на 2026 г. той е спаднал до 800-1000 души дневно – с 20% под същия период на предходната година. Според оценки на западни разузнавания, този темп вече не може да покрие загубите на фронтовата линия. Спадът е видим дори в столицата: месечният приток в Москва се е свил от 1708 души през април на 1378 през май. Данните на „Верстка“ и тези на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) съвпадат изцяло. Дневният темп, отчетен от руските разследващи журналисти, се равнява на около 27 000 души месечно – точно колкото изчислява и CSIS в своя анализ Russian Blood and Treasure. Срещу тази бройка институтът поставя от 30 000 до 34 000 руски загуби месечно през 2026 г. Това значи, че набирането на войници вече изостава от разхода на човешки ресурс с няколко хиляди души месечно. На годишна база Русия успява да привлече около 320 000 души срещу близо 400 000 изведени от строя.

Кумулативната сметка обяснява защо пропастта зейва все по-широко. CSIS оценява, че от февруари 2022 г. до юни 2026 г. руската армия е понесла около 1,4 млн загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), от които до 450 000 убити. За сравнение: изчисленията сочат, че руските жертви надхвърлят 4 пъти всички военни загуби на САЩ от Втората световна война насам и са близо 9 пъти повече от съветските и руските загуби за същия следвоенен период. Съотношението на загубите между двете воюващи страни, което се задържаше около 2:1 до 3:1 дълго време, през първата половина на 2026 г. е скочило до близо 8:1 в полза на Украйна. Институтът отдава този резултат преди всичко на масираната украинска кампания с дронове, включително такива с изкуствен интелект, насочени към настъпващата руска пехота. Колкото по-висока е човешката цена за всеки метър напредък, толкова по-бързо се изпразва кадровият резерв, който дори милионните бонуси вече не могат да попълнят.

Принудата над бизнеса не означава промяна в намеренията на Кремъл, който засега не е обявявал нова обща мобилизация и запазва настъпателния си темп в Донбас, където след превземането на Покровск в началото на 2026 г. руските части продължават да атакуват, макар и без особени успехи. Схемата обаче разкрива сериозен натиск върху способността да осигурява жива сила. Задължаването на предприятия с квоти е ходът, към който машината прибягва, когато платеният доброволец престане да покрива загубите. Вдигнатата квота на Муйския район – 61 души при неизпълнени 37 – не е реална прогноза, а тежест, която се налага върху изчерпан демографски ресурс. Разликата между двете числа се компенсира чрез откуп или наказателни проверки. Тази принуда носи и своята тежка икономическа цена: изтеглят се подготвени и квалифицирани кадри от производството и лекари от болниците, а откупът се превръща във фактически военен данък. Това на практика удря по тила и икономиката, върху която се крепи самата война.

Официалната версия, разбира се, дава кореннно различен прочит на ситуацията. Думите на Колесник, че има достатъчно доброволци и обща мобилизация не е необходима, се опитва да представи тази принуда като прекомерно усърдие на отделни чиновници, а не като симптом на остър дефицит. Тази теза би била защитима, ако разполагахме единствено с докладите за административен натиск. Но анализите на CSIS и данните на „Верстка“, събрани по напълно независим път, доказват наличието на реален проблем, поради което удобното обяснение за „ревностните губернатори срещу спокойния център“ просто се срива пред суровата статистика.

Засега таксуването на бизнеса за всеки неизпратен на фронта човек остава най-видимият белег на един модел за попълване на армията, който издържа все по-трудно на война, чиято колосална човешка цена вече надхвърля броя на хората, готови да я платят.

Южното гробище в Улан-Уде: безкрайното поле на „контрактната служба"

🇷🇺🪦 Кадри от Южното гробище в Улан-Уде, столица на Република Бурятия в Източен Сибир, показват огромно поле от еднотипни военни гробове, наредени в безкрайни редици. Видеото, публикувано от Telegram канала Para Pax, е описано като „най-голямото гробище на загинали освободители“.

„Крайната точка на контрактната служба – не пари, не привилегии, не 'Герой на Русия', а безкрайно поле, където те просто ще заровят под пореден номер“, гласи публикацията в канала.

Бурятия е един от най-тежко засегнатите от войната руски региони. Мъжете от автономната република е 75 пъти по-вероятно да загинат на фронта в Украйна, отколкото мъжете от Москва, съобщи The Moscow Times. Бурятите съставляват едва 0,3% от населението на Русия, но заемат най-малко 1,16% от всички потвърдени жертви на руска страна. Малко след началото на войната през март 2022 г. техният дял достигаше 3,5% от общите руски жертви, по данни на Wilson Center.

Диспропорцията има очевидни социално-икономически причини. Бурятия е дом на множество военни бази, но предлага малко други възможности за заетост на младите мъже, което превръща военната служба в единствения достъпен социален лифт, съобщава PBS. При „частичната мобилизация“ от септември 2022 г. огромен голям брой резервисти от Бурятия бяха призовани – активисти оценяват, че само в първите 24 часа от мобилизацията 5000 мъже са получили повиквателни, а свидетели описват нощни акции, при които мъже са извеждани от домовете си и отвеждани към пунктовете, съобщи Meduza.

Бурятите далеч не са единственото малцинство, платило колосална човешка цена. Тувинци, калмици, чукчи и ненци са прекомерно представени сред загиналите. В Русия живеят 42 малобройни коренни народа в Сибир и Далечния изток, а 7 от тях наброяват под 1000 души. За тези общности всяка подобна загуба е заплаха за оцеляването на целия етнос, предупреди Wilson Center. Изследване, публикувано в журнала Demographic Research, потвърждава, че бедността, а не само етническата принадлежност, е ключов фактор за липсата на равномерно разпределение на загубите – най-обеднелите региони плащат най-високата цена.

Южното гробище в Улан-Уде е визуално свидетелство за тази цена. По данни на Kyiv Post, потвърдените загинали руски военнослужещи са надхвърлили 200 000. Сателитни снимки, анализирани от National Security News, показват системно разрастване на военни гробища из цяла Русия от началото на инвазията.

Южното гробище в Улан-Уде е визуално свидетелство за цената на войната – цена, която според Генералния щаб на Украйна възлиза на 1 302 370 убити и ранени към днес, при дневен темп от над 1000 души. Руската служба на BBC и Медиазона, които работят с поименно потвърдени случаи, са съставили списък от 207 552 загинали руски военни и наемници към 3 април. The Economist оценява руските загуби на между 1,1 и 1,4 милиона, от които 230 000-430 000 убити. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) посочва 1,2 милиона жертви, от които поне 325 000 загинали към декември 2025 г. Естонското разузнаване и Министерството на отбраната на Обединеното кралство дават сходни цифри – 1-1,2 милиона убити и ранени. При сегашния темп на ежедневни загуби от 1000-1300 души дневно – сателитни изображения, анализирани от National Security News, показват системно разрастване на военните гробища из цяла Русия, а полетата на Улан-Уде продължават да се запълват.