🇷🇺💰 Руските региони започнаха да събират данък от предприятията за правото да не изпращат свои работници на бойното поле в Украйна. Това става ясно от вътрешен документ от Муйския район на Република Бурятия, озаглавен „План за подбор на кандидати за военна служба по договор“, който задължава всяко предприятие да осигури конкретен брой хора за фронта, а квотата се изчислява спрямо общия щат и броя на мъжете на възраст между 20 и 60 години. Работодател, който не иска да изпрати свои служители, може да ги откупи: сключва договор за „подбор на кандидати за СВО“ срещу 100 000 рубли (около 1100 долара) на човек.
Числата в самия план показват колко сериозна е пропастта между търсене и предлагане. През 2025 г. предприятията в Муйския район е трябвало да изпратят 37 души, но договор подписват едва 13. Въпреки това за 2026 г. квотата е вдигната на 61 – почти двойно повече спрямо неизпълнената година преди това. Това видимо разминаване издава логиката на цялата система: бройката не отразява колко хора реално са склонни да заминат, а се спуска отгоре като план, който фирмите са задължени да покрият. По думите на източник, близък до администрацията на републиката, схемата действа не само в Бурятия, а в цяла Русия – централната власт задава квоти, а местните власти разпределят задълженията по предприятия.
Наличието на този механизъм е потвърдено и от предприемач от Сибир. По думите му, първоначално от него са изисквали да праща на фронта по двама души месечно, заплашвайки го с проверки в случай на отказ. Сега вместо това го карат да плаща по 450 000 рубли (близо 5000 долара) за всеки „недостигащ“ войник по договор. Разликата между обявените 100 000 в бурятския документ и наложените 450 000 в Сибир очертава не фиксирана такса, а същински пазар за откупуване, чиято цена нараства паралелно с натиска върху местната власт да изпълни норматива.
Изискванията не подминават и държавния сектор. Районните болници в Бурятия са длъжни да отделят по двама медици за фронта, въпреки че републиката вече страда от сериозен недостиг на лекари. Планът за набиране на хора тежи еднакво за частни фирми и бюджетни учреждения, без да отчита дали изтеглянето на кадри няма да срине самите услуги, които институцията трябва да предоставя.
Картината се усложнява още повече от вътрешната конкуренция между отделни региони. Потенциалните „доброволци“ често биват примамвани от други области, които предлагат по-високи еднократни премии за сключване на договор. Така един и същ непрекъснато свиващ се резерв от хора се дели между руските региони, всеки от които гони собствена квота. „За ръководителите на районите неизпълнението на плана е огромен проблем“, обобщава източникът. Именно страхът от наказания, а не наличието на желаещи, пренася натиска надолу по веригата – чак до счетоводството на всяко отделно предприятие.
Случаят в Бурятия не е изолиран случай на престараване от местното ръководство. Още към края на март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа наредба, която за първи път открито задължава бизнеса да „подбира кандидати“ за армията. В сила от 20 март до 20 септември 2026 г. тя определя квоти спрямо размера на фирмата: двама кандидати за предприятия с личен състав от 150 до 300 души, трима за тези с 300 до 500, и петима за по-големите от това. Мярката предизвика рядка публична критика дори в Държавната дума, където депутатът Андрей Колесник възрази, че договорната служба трябва да остане доброволна: „Не сме в Съветския съюз, че да раздаваме нормативи по списък.“ Спускането на конкретни квоти към работодателите – оформено ту като губернаторски указ, ту като разпределителен план на ниво райони – вече е утвърдена административна практика, а не еднократно хрумване.
Зад тази административна принуда стои съвсем ясен дефицит. По данни на независимите журналисти от „Верстка“, притокът на нови договорни войници, мотивирани с огромен финансов бонус от Министерство на отбраната, намалява. През първото тримесечие на 2026 г. той е спаднал до 800-1000 души дневно – с 20% под същия период на предходната година. Според оценки на западни разузнавания, този темп вече не може да покрие загубите на фронтовата линия. Спадът е видим дори в столицата: месечният приток в Москва се е свил от 1708 души през април на 1378 през май. Данните на „Верстка“ и тези на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) съвпадат изцяло. Дневният темп, отчетен от руските разследващи журналисти, се равнява на около 27 000 души месечно – точно колкото изчислява и CSIS в своя анализ Russian Blood and Treasure. Срещу тази бройка институтът поставя от 30 000 до 34 000 руски загуби месечно през 2026 г. Това значи, че набирането на войници вече изостава от разхода на човешки ресурс с няколко хиляди души месечно. На годишна база Русия успява да привлече около 320 000 души срещу близо 400 000 изведени от строя.
Кумулативната сметка обяснява защо пропастта зейва все по-широко. CSIS оценява, че от февруари 2022 г. до юни 2026 г. руската армия е понесла около 1,4 млн загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), от които до 450 000 убити. За сравнение: изчисленията сочат, че руските жертви надхвърлят 4 пъти всички военни загуби на САЩ от Втората световна война насам и са близо 9 пъти повече от съветските и руските загуби за същия следвоенен период. Съотношението на загубите между двете воюващи страни, което се задържаше около 2:1 до 3:1 дълго време, през първата половина на 2026 г. е скочило до близо 8:1 в полза на Украйна. Институтът отдава този резултат преди всичко на масираната украинска кампания с дронове, включително такива с изкуствен интелект, насочени към настъпващата руска пехота. Колкото по-висока е човешката цена за всеки метър напредък, толкова по-бързо се изпразва кадровият резерв, който дори милионните бонуси вече не могат да попълнят.
Принудата над бизнеса не означава промяна в намеренията на Кремъл, който засега не е обявявал нова обща мобилизация и запазва настъпателния си темп в Донбас, където след превземането на Покровск в началото на 2026 г. руските части продължават да атакуват, макар и без особени успехи. Схемата обаче разкрива сериозен натиск върху способността да осигурява жива сила. Задължаването на предприятия с квоти е ходът, към който машината прибягва, когато платеният доброволец престане да покрива загубите. Вдигнатата квота на Муйския район – 61 души при неизпълнени 37 – не е реална прогноза, а тежест, която се налага върху изчерпан демографски ресурс. Разликата между двете числа се компенсира чрез откуп или наказателни проверки. Тази принуда носи и своята тежка икономическа цена: изтеглят се подготвени и квалифицирани кадри от производството и лекари от болниците, а откупът се превръща във фактически военен данък. Това на практика удря по тила и икономиката, върху която се крепи самата война.
Официалната версия, разбира се, дава кореннно различен прочит на ситуацията. Думите на Колесник, че има достатъчно доброволци и обща мобилизация не е необходима, се опитва да представи тази принуда като прекомерно усърдие на отделни чиновници, а не като симптом на остър дефицит. Тази теза би била защитима, ако разполагахме единствено с докладите за административен натиск. Но анализите на CSIS и данните на „Верстка“, събрани по напълно независим път, доказват наличието на реален проблем, поради което удобното обяснение за „ревностните губернатори срещу спокойния център“ просто се срива пред суровата статистика.
Засега таксуването на бизнеса за всеки неизпратен на фронта човек остава най-видимият белег на един модел за попълване на армията, който издържа все по-трудно на война, чиято колосална човешка цена вече надхвърля броя на хората, готови да я платят.
