Редовни части на САЩ поемат обучението на украинци в Графенвьор

🇺🇸🪖🇺🇦 Сухопътните войски на САЩ предават обучението на украински военнослужещи в Бавария на редовни части, които вече са разположени в района. С това приключва едно десетилетие, през което мисията беше ръководена от контингенти на Националната гвардия на САЩ на ротационен принцип. Последният идва от 86-та пехотна планинска бригада от щата Върмонт. На церемония, проведена на плаца на казармите „Тауър“ в Графенвьор миналия четвъртък, 15 октомври, частта прибра знамената на Съвместната многонационална група за подготовка – Украйна (JMTG-U).

Курсовете продължават на полигоните на гарнизон „Бавария“, най-голямото тренировъчно съоръжение на Европейското командване на САЩ (EUCOM). Оттук насетне обаче курсовете ще се ръководят от постоянно разположени части, подчинени на командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка и 7-мо тренировъчно командване. Това обяви в понеделник, 19 октомври, представител на армията пред Stars and Stripes, което описва стъпката като част от широко пренареждане, при което задачи се възлагат на силите, които вече са на място, за да не се дублират усилията.

„Прибирането на знамената на JMTG-U отбелязва промяна в начина, по който ще посрещаме нуждите от подготовка на нашите украински партньори – преход към по-постоянен и устойчив подход“, посочи в свое писмено изявление полковник Майкъл Уайсман, старши говорител на сухопътните сили на САЩ в Европа. По думите му решението не намалява „подкрепата и ангажимента“ към Украйна. Помощта за въоръжените ѝ сили ще се координира от EUCOM и структурата на НАТО за помощ и обучение в сферата на сигурността за Украйна (NSATU), „в съответствие с политиката на САЩ“, добави Уайсман.

Церемонията беше водена от бригаден генерал Тери Тилис, командир на 7-мо тренировъчно командване, който похвали високия професионализум на личния състав от Върмонт. В речта си той изброи имената на редица висши командири, свързани с мисията, от Кристофър Каволи до Алексус Гринкевич, и напомни на инструкторите, че „никога няма да узнаем колко живота сте спасили със своите усилия.“ Полковник Франк Тантило, командир на оперативна група „Лузон“, както се нарича бригадата по време на самата мисия, че наследството ѝ ще остане: „Това въздействие ще продължи да се показва в готовността, издръжливостта и способностите на войниците, които обучихме.“

Бригадата от Върмонт пое мисията от 278-и брониран кавалерийски полк на Националната гвардия на щата Тенеси на 19 февруари, когато предаването отново се проведе на плаца в казармите „Тауър“. 150 войници от щата пристигнаха в Графенвьор за 9-месечна ротация – 18-а поредна такава, а както се оказа – последната.

Един и същ модел беше следван през цялото десетилетие. Около 150 гвардейци пристигаха на 9-месечни интервали и обучаваха украинския личен състав на съвместни маневри и общовойскови действия, т.е. да водят бой, съгласувайки действията на пехота, бронетехника и артилерия. Работеха под ръководството на три структури: Командването на Сухопътните сили в Европа и Африка (USAREUR-AF), Групата за помощ в сферата на сигурността – Украйна (SAG-U) и 7-мо тренировъчно командване. В края на ротацията бригада от друг щат приемаше знамената и поемаше задачата.

При предаването през февруари американската страна обяви, че след преместването в Германия през 2022 г. групата е обучила над 23 000 украински войници на работа с 47 различни платформи по специализирани програми. В неделното изявление се посочват над 24 000 обучени души, 50 платформи и 300 учебни курса. За сравнение през 2023 г. 39-а пехотна бригада от Арканзас е подготвила около 7500 украинци за 9 месеца на своята ротация.

Мисията започна далеч от Бавария. През април 2015 г. около година след незаконното анексиране на Крим от Русия, парашутисти от 173-та въздушно-десантна бригада откриха военното учение „Безстрашен страж“ в Международния център за поддържане на мира и сигурност в град Яворов на Лвовска област, където за първи път обучение преминаха военнослужещи от Националната гвардия на Украйна. От учението се разви JMTG-U: постоянна учебна група, ръководена от американски сили с участието на Обединеното кралство, Канада и Литва, която провежда подготовката на цели батальони в Центъра за бойна подготовка в Яворов. Първата ротация на „Безстрашен страж II“ приключи на 12 февруари 2016 г. след 9 седмици, в които около 500 военнослужещи от Сухопътните войски на Украйна и 24-та механизирана бригада се обучаваха заедно с американски инструктори.

През следващите години гвардейските бригади продължиха да се сменят по същия начин. През 2017 г. Ню Йорк изпрати 220 войници на 10-месечна ротация. Според бригаден генерал Джоузеф Хилбърт, тогавашен командир на 7-мо учебно командване, от началото на операцията до януари 2022 г. в Яворов са преминали обучение около 23 000 украинци.

Последните американски инструктори бяха около 160 гвардейци от 53-та пехотна бригада в щата Флорида, пристигнали в края на ноември 2021 г. На 12 февруари 2022 г. около Украйна вече бяха концентрирани над 130 000 руски войници. Същия ден министърът на отбраната Лойд Остин разпореди временно изтегляне на инструкторите „като израз на изключителна предпазливост“. Говорителят на Пентагона Джон Кърби уточни, че това не променя решимостта на САЩ да подкрепят украинските сили. Контингентът беше прехвърлен в Графенвьор. На 13 март 2022 г. или точно месец по-късно над 30 руски крилати ракети поразиха полигона на Яворов, разположен на 25 км от границата с Полша. Губернаторът на Лвовска област съобщи за поне 35 убити и 134 ранени.

В Германия курсовете бяха подновени през пролетта на същата година с ново съдържание. Вместо тактика на батальон инструкторите от Флорида обучаваха украинските артилеристи да работят със 155-мм гаубици, радари и друга западна техника, която Киев тепърва получаваше. Хилбърт определяше тогава украинските военнослужещи като „изключително компетентни и жадни да усвоят работата със системите, които им предоставяме“.

През ноември 2022 г. Пентагонът сформира във Висбаден групата SAG-U, която пое общото ръководство на американската военна подкрепа. През януари 2023 г. в Графенвьор стартира обучение по общовойскови действия. Всеки месец около 500 украинци минаха през полигон за да се научат да стрелят и маневрират с бойните машини на пехотата M2 Bradley, чиято доставка Вашингтон одобри само няколко седмици по-рано. Дотогава сухопътните сили на САЩ в Европа бяха обучили около 3000 украински военнослужещи.

Гвардейските ротации продължиха в Германия. 155-а бронетанкова бригада от щата Мисисипи пое мисията от бригадата от Арканзас на 5 януари 2024 г. Същата седмица в Графенвьор започна подготовката на 19-ия украински батальон от февруари 2022 г. насам. Тогава американското командване изчисляваше на над 116 000 общия брой на украинците, обучени в повече от 80 центъра по целия свят. Гвардейците в Бавария бяха подготвили само част от тях.

Междувременно координацията на западното обучение премина под шапката на НАТО. По време на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. съюзниците взеха решение да сформират NSATU,чието седалище също да се намира във Висбаден. През декември 2024 г. щабът пое отговорност за координацията. Самата структура NSATU не провежда курсове. Тя насочва украинските военнослужещи към учебните центрове на отделните съюзници, където често се прилага моделът за подготовка на бъдещи инструктори, и координира превоза на техника през логистични възли в Полша. През юни 2025 г. представител на НАТО каза, че щабът координира подготовката на около 25 000 украинци. На 3 август 2026 г. генерал-лейтенант Гийом Борпер пое ръководството от генерал-лейтенант Къртис Бъзард, който беше начело от 2024 г. Част от работата на SAG-U преминава към NSATU. Върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич съобщи, че след около година начело трябва да застане европейски или канадски офицер.

Решението за Графенвьор не е единственото такова в Европа този месец. В понеделник, 12 октомври, 2-ри кавалерийски полк от Филзек в Бавария, и поддържащи части от 1-ва пехотна дивизия поеха Регионалното командване „Изток“ на мироопазващата мисия на НАТО в Косово (KFOR), разгърната в лагера „Бондстийл“. Авиационната бригада на дивизията смени вертолетния батальон на Националната гвардия на Колорадо. Новите сили заместиха същата тази 53-та пехотна бригада от Флорида, чиито гвардейци бяха последните американски инструктори в Яворов. Редовни части ръководят източния сектор на KFOR за първи път от септември 2014 г. Армията обясни смяната с „наличните в момента сили и нуждите на мисията“. През юни НАТО обяви, че до края на годината ще намали своя контингент в Косово, който засега остава около 4600 души.

И в Косово, и в Бавария задачите на изпращаните от САЩ гвардейски бригади са поемани от частите, които вече се намират в Европа. Американската армия отбелязва промяната като трансформация към постоянен модел на работа. За украинците тя означава, че полигоните в Графенвьор и инструкторите на 7-мо учебно командване остават. Щабът, който досега пристигаше на всеки 9 месеца от различен щат, спира да идва.

ВВС на САЩ не коментират съобщенията за FPCON Delta в RAF Fairford

🇺🇸🚨🇬🇧 Непотвърдени съобщения от 26 септември твърдят, че британската авиобаза RAF Fairford в Глостършър е преминала в режим FPCON Delta – най-високата от петте степени (Normal, Alpha, Bravo, Charlie и Delta) в системата на Пентагона за защита на военните обекти от терористични заплахи. От там тежки бомбардировачи B-1B Lancer участват във въздушни удари по цели в Иран. Според същите публикации в RAF Lakenheath в Съфолк е въведена степен Charlie, непосредствено под Delta; за RAF Mildenhall е посочена единствено такава възможност. ВВС на САЩ нито потвърдиха, нито отрекоха: говорител отговори, че от съображения за оперативна сигурност няма да обсъжда конкретни мерки.

Съобщението тръгна от профила DefenceGeek в X. Авторът му следи военни полети, основател е на групата за разузнаване от открити източници (OSINT) MATA и старши редактор в UK Defence Journal, но се позовава на собствени източници. Според публикацията хората, които снимат самолетите край оградата, отчитат, че мерките за сигурност са „значително засилени в сравнение с последните 7–8 месеца“. Посоченият период приблизително съвпада с времето от пристигането на бомбардировачите в началото на март. Delta и Charlie авторът предава само като „съобщения“, а за Mildenhall сам добавя „възможно“. Друго сведение от място е публикация във Facebook, чийто автор пише от Fairford, че полицията току-що им е съобщила за код „stay safe“, и пита дали някой е наясно с причината. Публично обяснение от полицията на Глостършър към 27 септември няма.

Коментара на ВВС на САЩ публикува журналистът Кристофър Шарп, основател на вестник Liberation Times и сътрудник на Daily Mail. „Запознати сме с текущите съобщения. От съображения за оперативна сигурност няма да обсъждаме конкретни мерки за защита на силите“, заяви говорителят. Останалата част от отговора, според която 501-во крило за бойна поддръжка, отговорно за Fairford, „остава бдително“ и постоянно прави оценка какви мерки да въвежда или променя, повтаря дума по дума изявлението на крилото пред BBC от 17 март. Тогава поводът бяха параваните и затворените пътища около Fairford, въведени заради наплива от наблюдатели на самолети в първите седмици на войната.

Базите в Съфолк имат собствен прецедент. В Lakenheath е разположено 48-о изтребително крило с F-35A и F-15E, докато в Mildenhall са самолетите за зареждане във въздуха на 100-о крило за въздушно зареждане. От 20 до 24 ноември 2024 г. над двете бази и над съседния Feltwell бяха забелязвани малки дронове, а на 26 ноември Командването на ВВС на САЩ в Европа съобщи за такива и над Fairford. Обединеното кралство изпрати около 60 военнослужещи от Кралските ВВС в подкрепа. ВВС на САЩ в Европа обаче отговаряха на въпросите със същата формула, че не обсъждат конкретните мерки за защита на силите.

По дефиниция на Пентагона Delta се прилага „в непосредствения район, където е извършена терористична атака, или когато е получена информация, че терористично действие срещу конкретно място или лице е непосредствено предстоящо“. Обикновено се обявява локално и не е предвидена да се поддържа дълго. Мерките ѝ личат и отвън: всеки човек и всяко превозно средство се идентифицират без изключение, като пратките и багажът се претърсват, с местните власти се обсъжда затварянето на пътища, а достъпът се свежда до служителите, нужни за изпълнение на задачите. Charlie стои едно ниво по-ниско и се въвежда, когато инцидент или разузнавателни данни сочат, че има вероятност за извършване на атака. Даденото регионално командване определя общото ниво, но командирът на отделна база може да го повиши, ако прецени, че данните за заплаха са достоверни.

В броя си от 12 септември 2001 г. Wiltshire Gazette & Herald цитира говорител на Европейското командване на САЩ (EUCOM), потвърдил, че във Fairford е въведено „най-високото ниво на сигурност“ Delta. По същото време обаче Пентагонът обяви Delta за американските сили по целия свят, а не за отделна база. През юли 2016 г. в Delta премина турската авиобаза Инджирлик, която също е разположена в зоната на отговорност на EUCOM. По време на опита за преврат турските власти спряха тока и движението към базата, а нейният турски командир беше арестуван. Според Los Angeles Times седмица по-късно Инджирлик все още е Delta.

Преминаването в Charlie също е необичайно според цитираните американски служители. На 30 юни 2024 г. в тази степен преминаха гарнизонът в Щутгарт, където е щабът на EUCOM, Рамщайн и Авиано в Италия. Американски служител каза пред CNN, че такова ниво не е виждано „поне от десетилетие“ и че то сочи „активна и надеждна заплаха“. Двама служители, цитирани от Associated Press, обясниха решението със съвкупност от фактори: изборите във Франция и Обединеното кралство, Олимпийските игри, големите спортни събития и войните в Украйна и Газа. Те допълниха, че не знаят за конкретна заплаха. На 3 юли Рамщайн беше върнат в Bravo, степента, която след 2001 г. стана обичаен режим на много американски бази.

Американски самолети от Fairford провеждат операции срещу Иран от март, докато в регистрите на местни наблюдатели към 15 септември фигурират 12 тежки бомбардировача B-1B Lancer и един разузнавателен U-2S Dragon Lady. На 23 юли Революционната гвардия на Иран посочи базата поименно и заплаши, че „всяка база, използвана за нахлуване на иранска територия, е наша законна цел“. От 30 април националното ниво на терористична заплаха в Обединеното кралство е „сериозно“, второто най-високо по скалата на местните служби, което означава, че атака е „много вероятна“.

На 21 септември централното командване на въоръжените сили на Иран „Хатам ал-Анбия“ съобщи, че има информация, че САЩ се готвят да подновят ударите. До 22 септември нито един официален представител на Вашингтон не е коментирал твърдението. Към 26 септември Тръмп отхвърли 7-дневния план на Иран за край на войната и отваряне на Ормузкия проток. Според The Wall Street Journal той е казал на съветниците си, че очаква бомбардировките да бъдат подновени след междинните избори в САЩ през ноември. Никоя американска или британска институция не е свързала иранските изявления с мерките във Fairford.

Засилената охрана е трудно да се различи отвън от учение. През ноември 2025 г. 501-во крило проведе във Fairford учението Pathfinder Sentinel 25-05, при което охраната сменяше табелите със степента на входовете според сценария. По време на едно от ученията в Lakenheath бюлетин на базата предупреди персонала за опашки на входовете заради пълната проверка на документите, за претърсване на автомобили и възможни затворени пътища. Това са същите признаци, които при реална опасност вижда наблюдателят до оградата.

📸 Снимка: Любители на авиацията наблюдават как бомбардировач B-1B Lancer се приближава за кацане на военновъздушна база „Феърфорд“ (RAF Fairford) в Глостършър. (Andrew Fox/The Guardian)

Тръмп обмисля изтегляне от Германия и ограничаване на правата на съюзници в НАТО.

🇺🇸🪖🇩🇪 Президентът Доналд Тръмп обмисля изтегляне на американските войски от Германия – вариант, който администрацията му разглежда от встъпването в длъжност преди повече от година, съобщи The Telegraph, позовавайки се на източници, близки до Белия дом.

„Разочарованието ни от европейците е съвсем реално“, заявил един от тях, като добавил, че „всяка страна, която не плаща 5 процента, не бива да има право да гласува за бъдещи разходи в НАТО“.

Германия е домакин на най-голямото военно присъствие в Европа – около 35 000 души личен състав, които са разположени в над 40 бази, сред които авиобаза Рамщайн (най-голямата база на ВВС на САЩ извън страната), щабът на Европейското командване (EUCOM) и Африканското командване (AFRICOM) в Щутгарт, както и щабът на Сухопътните войски на САЩ за Европа и Африка във Висбаден. Рамщайн играе ключова роля и в текущата операция Epic Fury срещу Иран, отбелязва Euronews.

Всички 32 членки на НАТО вече отделят поне 2% от БВП за отбрана – праг, определен през 2014 г. На срещата на върха в Хага през юни 2025 г. под натиск от Тръмп съюзниците се договориха за нова цел от 5% до 2035 г. Тя ключва 3,5% за личен състав и техника и 1,5% за свързани разходи като кибер и критична инфраструктура.

Генералният секретар на Алианса Марк Рюте заяви, че на предстоящата среща на върха в Анкара на 7–8 юли 2026 г. лидерите ще трябва да представят конкретни планове за достигане на новата цел. Към момента само три съюзнически държави са достигнали 3,5% от БВП за отбрана.

Евентуалното изтегляне на американските въоръжени сили от Германия би представлявало не просто преместване на войски, а фундаментална промяна в архитектурата на западната сигурност. Германия е гръбнакът на американското военно присъствие в Европа от Втората световна война насам, а мащабът на изградената инфраструктура прави бързата замяна практически невъзможна без сериозни оперативни загуби.

Стратегическата незаменимост на германските бази

В Германия са разположени над 40 американски военни инсталации и около 35 000 военнослужещи. Авиобаза Рамщайн е най-голямата база на ВВС на САЩ извън американска територия и изпълнява множество критични функции — от въздушно зареждане и стратегически въздушен мост до командване и управление на операциите на ВВС на САЩ в Европа и Африка (USAFE-AFAFRICA). Базата е и седалище на новосъздаденото командване на космическите сили за Европа и Африка (SPACEFOREUR-AF), активирано през декември 2023 г.

В Щутгарт се намират щабовете на Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Командването за Африка (AFRICOM) — двете командни структури, които координират американските операции на два континента. Във Висбаден е щабът на Сухопътните войски на САЩ за Европа и Африка. Тази концентрация на командни възли прави Германия не просто домакин на войски, а нервен център на американската глобална проекция на сила.

Отделно, Регионалният медицински център Ландщул, намиращ се в непосредствена близост до Рамщайн, е единствената американска военна болница в Европа и най-голямата извън САЩ. През нея са преминали близо 66 000 ранени от Ирак и Афганистан от 2004 г. насам, а в момента центърът обслужва и ранени от операция Epic Fury срещу Иран. Military Times съобщи, че болницата е спряла някои услуги заради натоварването от текущия конфликт — факт, който подчертава оперативната ѝ значимост.

Негативни последици от изтеглянето

Анализ на Wilson Center предупреждава, че САЩ са модернизирали обектите в Германия в продължение на десетилетия, превръщайки ги в незаменим логистичен и учебен център за операции в Африка, Близкия изток и Южна Азия. Евентуалната замяна на тези съоръжения с други би изисквало години и милиарди долари.

Според проучване на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), публикувано от Stars and Stripes, бързото изтегляне на американски военни от Европа би струвало на съюзниците до 344 млрд. долара за компенсиране загубата на американска огнева мощ. Atlantic Council допълва, че ротационното разполагане на сили е значително по-скъпо от постоянното базиране, което прави преместването на войски нерентабилно без дългосрочна инвестиция в нова инфраструктура.

Council on Foreign Relations (CFR) определя евентуално изтегляне като „внезапно и опасно", защото ще отслаби възпиращия ефект на НАТО в момент, в който Русия поддържа военния натиск срещу Украйна. Hudson Institute предупреждава, че редуциране на американското присъствие в Европа би отслабило директно американските интереси, а не само тези на съюзниците. RAND Corporation добавя, че бързото изтегляне рискува да създаде непосредствени пропуски в способностите и да доведе до неоптимални инвестиции от европейска страна.

Алтернативите на Германия

Ако изтеглянето стане реалност, няколко алтернативни локации се разглеждат или вече развиват капацитет:

Полша е най-очевидният кандидат. Страната вече е домакин на около 10 000 американски военнослужещи на ротационен принцип и има постоянна база в Познан (V корпус). Полша инвестира 3,6 млрд. долара собствени средства за изграждане на съоръжения за бронетанкова бригадна бойна група на САЩ в Жаган. Предимството е географската близост до потенциалната руска заплаха, но недостатъкът е липсата на изградена логистична мрежа от мащабите на германската.

Румъния приема около 1700 американски военни и базата за противоракетна отбрана Девеселу с Aegis Ashore с комплекс. Страната предлага стратегическа позиция за Черноморския регион, но капацитетът за приемане на мащабни сили е твърде ограничен.

Италия разполага с утвърдена инфраструктура – военноморската база Неапол е дом на Шести флот на САЩ и Съюзното командване на НАТО за Южна Европа. Авиобаза Авиано е ключова за операции в Средиземно море. Но Италия не предлага предимствата на Германия по отношение на операциите в Централна и Източна Европа.

Обединеното кралство остава надежден съюзник с бази като Лейкънхийт и Милденхол, но географското положение ограничава сухопътната логистика към континента.

Преместването на командните щабове (EUCOM и AFRICOM) ще бъде най-сложната задача – такава операция би изисквала изграждане на изцяло нови съоръжения за комуникация и разузнаване, което според експерти от CEPA и Atlantic Council би отнело поне 5-10 години.

Заключителна оценка

Германия не е просто домакин на американски сили, а интегрална част от глобалната архитектура за отбрана на САЩ. Пенсионираният генерал-лейтенант Бен Ходжис, бивш командващ на Сухопътните войски на САЩ в Европа, определи германските бази като „незаменими" за поддържането на американските операции на три континента.

Изтеглянето може да бъде използвано като инструмент за натиск върху съюзниците от Европа, но пълната му реализация би увредила в по-голяма степен не отбраната на Германия, а способностите на САЩ за глобална проекция на военна мощ, особено предвид решението на Берлин да отключи 500 млрд евро за инвестиции в отбрана и инфраструктура.

Полша се готви за потенциален конфликт: Премиерът Туск предупреждава за руска готовност до 2027 г.

Радослав Сикорски се срещна с Върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) и ръководителя на Европейското командване на САЩ (EUCOM), 25 юли 2025 г.
📸 Снимка: Ministerstwo Spraw Zagranicznych

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск заяви, че новият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Алексус Гринкавич е потвърдил американските оценки, че Русия може да е готова за конфронтация с Европа още през 2027 г.

„Няма причина да се плашим взаимно, но трябва да бъдем наистина бдителни и съсредоточени“, отбеляза Туск във видео послание, публикувано в X след среща с американския генерал.

Гринкавич, който застана начело на Съюзното командване на НАТО в Европа (ACE) по-рано този месец, е ветеран пилот на изтребител от ВВС на САЩ и бивш командир на операциите в Близкия изток. Според полския премиер той е подкрепил заключения на американското разузнаване, които предвиждат, че Русия може да постигне оперативна готовност за започване на въоръжен конфликт с Европа в рамките на следващите две години.

Изявленията дойдоха в същия ден, когато Министерският съвет на Полша прие нова Стратегия за национална сигурност. Туск също така отбеляза скорошни срещи както с напускащите, така и с наскоро назначените ръководители на британската разузнавателна служба МИ6.

„Всички тези срещи и решения са посветени на едно нещо: Полша трябва да е готова. Полските въоръжени сили трябва да са добре оборудвани. Ситуацията в Полша трябва да остане стабилна, за да сме подготвени за всеки сценарий“, подчерта той.

Генерал Гринкавич е изразявал своето безпокойство, че САЩ и ЕС може да имат само 18 месеца, за да се подготвят за потенциален глобален конфликт, включващ както Китай, така и Русия. Той направи коментарите по-рано тази година на отбранителна конференция във Висбаден, Германия, където е базирано Командването за помощ и обучение по сигурността на НАТО за Украйна.

„Ако Си Дзинпин реши да предприеме военни действия срещу Тайван, вероятно ще ги координира с Владимир Путин, което създава потенциал за глобален конфликт“, заяви Гринкавич, цитиран по време на събитието.

Туск подчерта, че Гринкавич има предци, свързани с бивши полски територии, наричайки го „по един начин, един от нас“.

„Ето защо ще вземам решения, които дават приоритет на сигурността, включително вътрешната сигурност и политическата стабилност в нашата страна. Няма нищо по-ценно от безопасността на полските семейства и полската държава“, посочи Туск в изявление, потвърждаващо ангажимента му към вътрешната сигурност

Назначаването на Гринкавич за върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) идва на фона на нарастващите опасения в НАТО за дългосрочните военни амбиции на Москва. Неговите изявления повтарят по-ранни предупреждения от американски официални лица, че Руската федерация инвестира сериозно във възстановяването на своите конвенционални сили въпреки продължаващите мащабни загуби в Украйна.

Източният фланг на НАТО отбеляза увеличени разполагания и учения в последните месеци, като Полша се разглежда като фронтова държава в отбранителната позиция на Алианса. Въпреки че служителите не прогнозират неизбежен конфликт, съвпадението в стратегическите цели на Русия и Китай остава основна грижа за западните държави.

Полското правителство обеща, че ще продължи да увеличава разходите за отбрана и да въвежда модернизирано въоръжение, в тов число мащабни придобивания на американски танкове Abrams, ракетни системи HIMARS и изтребители от пето поколение F-35.

Близо 4500 американски моряци отпътуват за мисия в Европа

🇺🇸 Близо 4500 моряци от ВМС на САЩ, част от ударната група на самолетоносача „Джералд Р. Форд“, отпътуваха от Военноморската база Норфолк и Военноморската оръжейна станция Йорктаун за планирано разполагане в зоната на отговорност на Европейското командване на САЩ (EUCOM).

Според Военноморските сили на САЩ, разполагането е част от по-широка мисия за подкрепа на националната сигурност, икономическата стабилност и глобалните усилия за възпиране.

„Самолетоносачна ударна група 12 е най-способният, адаптивен и смъртоносен военноморски пакет за мисии в света,“ отбеляза контраадмирал Пол Ланзилота, командир на ударната група.

„Нашите сили са подготвени и готови да изпълняват продължителни операции в множество области по море, където и когато бъдат натоварени, в подкрепа на американската сигурност и икономически просперитет.“

Ударната група включва флагмана USS „Джералд Р. Форд“ (CVN 78), под командването на капитан Дейв Скароси, и деветте ескадрили на военновъздушно крило 8 (CVW 8), водени от капитан Дейвид Дартец. Съпровождащите военни кораби включват разрушители от клас „Арли Бърк“, приписани към Ескадрила разрушители 2 (DESRON 2), командвана от капитан Марк Лорънс, както и USS „Уинстън С. Чърчил“ (DDG 81), базиран в Мейпорт, Флорида, и командван от капитан Джъдсън Малори.

„Изключително горд съм с работата, която бойците на този кораб вложиха, за да се подготвят за това разполагане, и съм благодарен на семействата и приятелите, които продължават да ги подкрепят,“ каза капитан Скароси. „Нямам съмнение, че този кораб и екипажът му ще се справят с всякакви предизвикателства с огромна сила и решителност, демонстрирайки мощта и смъртоносността на самолетоносача от клас „Форд“ пред света.“

Други разрушители, разположени като част от DESRON 2, включват USS „Мичър“ (DDG 57), USS „Махан“ (DDG 72), USS „Бейнбридж“ (DDG 96) и USS „Форест Шърман“ (DDG 98), които вече са отплавали от Норфолк на 6 май.

Ескадрилите на CVW 8 включват четири ударни изтребителни ескадрили: VFA-37 „Рейджин Булс“, VFA-213 „Блеклайънс“, VFA-31 „Томкатърс“ и VFA-87 „Голдън Уориърс“. Също така се разполагат VAQ-142 „Грей Уулвс“ (електронна атака), VAW-124 „Беър Ейсес“ (въздушно командване и контрол), HSC-9 „Трайдънтс“ и HSM-70 „Спартанс“ (хеликоптерни ескадрили), както и отряд от VRC-40 „Роухайдс“ (флотска логистика).

Ударната група на самолетоносача „Джералд Р. Форд“ укрепва способността на американските сили да реагират бързо на кризи, да проектират въздушна и морска мощ и да действат в оспорвани среди. Разполагането предоставя стратегически възможности на американското ръководство в период на повишено напрежение в Европа.

САЩ запазва позицията на върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп запазва традиционната роля на американски генерал начело на НАТО, съобщи Reuters, позовавайки се на трима представители на САЩ, западен дипломат и източник от Алианса. Този ход идва на фона на продължаващ натиск от страна на Вашингтон към европейските му съюзници да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

Според западния дипломат, пожелал анонимност, самият Тръмп е уведомил генералния секретар на НАТО Марк Рюте за решението в личен разговор. Новината ще донесе облекчение сред европейски партньори и дори сред част от републиканците в Конгреса, на фона на опасенията, че критиките на Вашингтон към Европа и скептицизмът относно войната в Украйна може да означават бързо оттегляне от водещата роля на САЩ в алианса.

Все пак служители на администрацията подчертават, че забележките на Белия дом са реални, тъй като фокусът му трябва да се измести към вътрешната сигурност и Индо-Тихоокеанския регион. Макар да няма окончателни решения, в момента се водят разговори за евентуално редуциране на военното присъствие в Европа, където към момента са разположени около 80 000 американски военнослужещи.

Следващият очакван кандидат на САЩ за позициите на Върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SACEUR) и ръководител на Европейското командване на САЩ (EUCOM) е генерал-лейтенант от ВВС Алексъс Гринкевич, който в момента оглавява оперативното направление в Обединения щаб на САЩ.

Позицията на SACEUR, включваща ръководство на всички операции на НАТО в Европа, традиционно се заема от американски генерал от създаването ѝ след Втората световна война. Първият SACEUR е генерал Дуайт Айзенхауер през 1951 г.

Още от встъпването си в длъжност през януари, администрацията на Тръмп оказва натиск над Европа да увеличи военните разходи и поеме по-активна роля в собствената си отбрана, въпреки че остава неясно колко бързо тя може да поеме такава роля. В администрацията вече се обсъжда възможността SACEUR в бъдеще да е европейски генерал.

„Нека е ясно: президентът Тръмп няма да позволи чичо Сам да се превърне в чичо Наивник“, заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет по време на своето посещение в щабквартирата на НАТО през февруари.

По време на първия си мандат Тръмп запази водещата роля на САЩ в НАТО, приоритет за неговите военни ръководители. Първият министър на отбраната на Тръмп, генерала от морската пехота Джим Матис, подаде оставка именно заради несъгласие с позицията на Тръмп спрямо НАТО.

Макар САЩ да продължават да оказват натиск върху Европа и евентуално да започнат пренасочване на сили към други региони в рамките на стратегически преглед, решението да се запази американският командир на SACEUR със сигурност ще бъде прието положително от ключови съюзници на Тръмп в Конгреса.

През март двамата републикански председатели на комисиите за надзор над Пентагона излязоха с рядко съвместно изявление, в което изразиха тревога за евентуалното изтегляне на САЩ от командната структура на НАТО.

Генерал Гринкевич ще наследи армейския генерал Кристофър Каволи, който пое поста малко след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. и ръководи усилията по предоставяне на милиарди долари военна помощ за Киев.

Тръмп започна втория си мандат в Белия дом през януари с уверения, че може да сложи край на войната в Украйна в рамките на 24 часа. Впоследствие обаче той осъзна, че конфликтът е много по-сложен и упорит, отколкото някога е предполагал, поради което обвини своя предшественик Джо Байдън, че е допуснал войната да започне.

Американската тежка пехота "бронира" Югоизточна Европа, разполага хиляди танкове Ейбрамс и бронирани машини

Бойни машини Брадли на борда на американски военно-транспортен кораб

Танкове „Ейбрамс“, бронирани машини „Брадли“, тактически машини и други бойни средства на американска „тежка пехотна“ бригада наскоро пристигнаха в Източна Европа, където ще останат през следващите девет месеца.

Гръцкото пристанище Александруполис беше използвано за първи път за разтоварване на тежка бойна техника в подобни мащаби, като бяха разтоварени около 3000 превозни средства.

„Пристанището на Александруполис в Гърция влезе в историята на поддръжката, тъй като улеснява движението на 1-ва „тежка“ пехотна бригада на 11 март 2024 г.“, информира 21-во командване, отговарящо за подкрепата на сухопътните сили на САЩ в Европа и Африка.

Бойната машина принадлежи на 3-та бронирана бригада от 4-та пехотна дивизия на американската армия. Общо около 3000 единици оборудване, включително бойни превозни средства Bradley, съвместни леки тактически превозни средства (JLTV), противоминни превозни средства (MRAP) и танкове M1 Abrams, бяха разтоварени от американския военно-транспортен кораб MV Leroy A. Mendonca.

Американски танк M1 Abrams по време на транспортиране по въздух

Подразделенията на бригадата ще бъдат разположени в няколко гарнизона в Европа, за да прикрият възможно най-ефективно югоизточния фланг на Северноатлантическия алианс.

„Оборудването ще бъде транспортирано до множество места за бързо генериране на бойна мощ, възпиране на потенциална агресия и успокояване на съюзниците от НАТО“, обявиха от командването на американската армия в Европа и Африка.

3-та бронирана бригада (от Форт Карсън) на 4-та пехотна дивизия ще замени 2-ра бронирана бригада на 1-ва бронирана дивизия от тази пролет, като се очаква мисията да продължи около девет месеца, според Stars and Stripes.

Транспортиране на американски танк Abrams M1A2

Последното разполагане в Европа на 3-та бронетанкова бригада / 4-та пехотна дивизия, чиято численост възлиза на почти 3800 войници, беше от март до ноември 2022 г., като част от операцията за осигуряване, възпиране и укрепване на източния фланг. След това участва в многонационални учения в Полша, Гърция, Латвия, Литва, Румъния и България.

Класическата американска бронирана бригада включва близо 90 танка Abrams, 150 бронирани машини Bradley, 18 самоходни гаубици M109 и 45 превозни средства M113, което я прави най-голямата бойна формация на ниво бригада в американската армия.