Израелска артилерия обстрелва басейна на река Ярмук в Сирия.

🇮🇱⚔️🇸🇾 Артилерийски части на Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха обстрел по покрайнините на сирийската община Джамла в басейна на река Ярмук, западната част на провинция Дераа. Според данни на местен кореспондент са отчетени поне 4 попадения на снаряди в близост до селскостопански площи и жилищни квартали, което е довело паника сред местното население.

Няма данни за жертви или съществени материални щети. Обстрелът съвпада с отчетено засилване на полетите на израелски разузнавателни дронове над южна Сирия през последните дни и се вписва в серия от инциденти, документирани в провинциите Дераа и Кунейтра от началото на годината.

В дните преди обстрела израелски сухопътни войски навлязоха в зоната на Вади ал-Рукад в близост до Джамла с два основни бойни танка „Merkava“ и два бронирани автомобила. Маневрите бяха ограничени по своя обхват и проведени под прикритието на разузнавателни дронове. Това е поредната в серия инфилтрации, регистрирани в региона след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. Те бяха представени от израелското командване като оперативни мерки за сигурност в коридора покрай линията на разединение, преминаваща по билото на Голанските възвишения.

Действията на израелските войски в южна Сирия попадат под забраните на Споразумението за разединение от 1974 г. Сключено след войната от Йом Кипур, то установява буферна зона между въоръжените сили на Израел и Сирия, наблюдавана от мисията на ООН за наблюдение на разединението (UNDOF). От декември 2024 г. Израел обяви едностранно, че е освободен от своите задължения по споразумението с аргумент, че сирийската страна (правителството на Асад) вече не съществува. Министерство на външните работи в Дамаск многократно настоя за пълно изтегляне на израелските войски от територията на Сирия и за намеса на международната общност, определяйки израелските мерки като нелегитимни и без основание в международното право.

Сирийският режим падна на 8 декември 2024 г. след светкавична офанзива на ислямистка коалиция, водена от Хаят Тахрир аш-Шам (HTS) на Ахмед ал-Шараа. Това отвори оперативен прозорец, използван от Израел още в първите часове. Неговите военновъздушни сили проведоха масирани удари (по различни оценки над 400 през първите две седмици) по сирийски военни цели: складове за ракети, арсенал от химическо оръжие, авиобази, морски флот в провинция Латакия, зенитно-ракетни комплекси от ПВО и научно-изследователски центрове, с цел системно заличаване на стратегическите способности на сирийската държава още преди консолидацията на новата власт. Едновременно с това израелските сухопътни войски окупираха планината Хермон, навлязоха в буферната зона от 1974 г. и провинциите Кунейтра и Дераа, разширявайки своя контрол с няколкостотин кв.км. сирийска територия.

Преходното правителство на ал-Шараа, признато с различни уговорки от Турция, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и редица западни столици, не разполага с нужните военни способности, за да противодейства. През май 2025 г. президентът Доналд Тръмп се срещна с ал-Шараа в Рияд, след което обяви, че облекчава санкциите, наложени от САЩ по силата на „Закона Цезар“, позволявайки привличането на инвестиции за реконструкция от държавите в Персийския залив.

През същата година правителството в Дамаск установи дипломатически контакт с Тел Авив с посредничество от САЩ и ОАЕ – преговори, чиито резултати остават ограничени именно в резултат на едностранното разширяване на израелското присъствие. Сирийската армия, реконструирана от състава на доскорошни ислямистки фракции, притежава ограничени сухопътни войски, без оперативна авиация и противовъздушна система след ударите на Израел от декември 2024 г.

Югозападна Сирия, включваща провинциите Дераа, Кунейтра и Сувейда, концентрира специфичен демографски и политически профил, от който Израел се възползва оперативно. Друзката общност в Сувейда влезе в открит конфликт с централната власт през юли 2025 г. В отговор израелски изтребители нанесоха въздушни удари по сгради в централната част на Дамаск, обявени като защита на „братския друзки народ“. Сунитското население в Дераа, някога опора на революцията от 2011 г., поддържа смесени отношения с правителството на Шараа. Това позволява на израелските служби за сигурност да изграждат местни мрежи от информатори и въоръжени групи в граничната ивица, аналогични на онези, поддържани в южен Ливан до 2000 г. чрез „Армията на южен Ливан“.

Доктринално израелските операции в Сирия следват модела на „превантивна сигурност“ (preventive security), при който косвените рискове – потенциална повторна активация на проирански групи, концентрация на тежко въоръжение от страна на правителството в Дамаск, инфилтрация на ислямистки групировки – се третират като актуални заплахи, които изискват едностранно реагиране. От декември 2024 г. досега документираните случаи включват удари с дронове срещу конвои, артилерийски удари срещу погранични общини, среднощни операции с малки по численост специални части, арести на сирийски граждани в близост до буферна зона, унищожаване на земеделска инфраструктура с булдозери и многократни въздушни патрули. Сегашният инцидент в Джамла се вписва без отклонение в тази оперативна линия.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията в региона се групират по три оси:

1. Задълбочаване на текущия модел: непрекъснати ограничени операции, изграждане на постоянна военна инфраструктура на Израел в южна Сирия и постепенно превръщане на буферната зона в разширената израелска територия за сигурност.
2. Официализиране с договор: преходната власт на ал-Шараа приема ограничена форма на нормализация в замяна на изтегляне на израелските войски до основната линия от 1974 г. – сценарий, активно подкрепян от Белия дом и обвързан с паралелни преговори между Дамаск и друзкото ръководство в Суейда.
3. Открит въоръжен сблъсък: ескалация след инцидент с цивилни жертви в сунитските райони на Дераа или загуба на Израел, довела до реакция от Дамаск въпреки ограниченията във военния капацитет, обостряне на конфликта Дамаск–Суейда може напротив да даде на Израел повод за разширена намеса в защита на друзите. Текущата пропорция на силите и приоритетите на правителството в Дамаск, като международно признание, икономическо възстановяване) правят първите два сценария значително по-малко вероятни от третия.

Артилерийският удар по Джамла не е изолиран инцидент, а елемент от структурирана политика за едностранно изграждане на разширена зона за сигурност от Израел на сирийска територия, стъпваща върху разбирането, че държавата след падането на Асад нито е способна, нито е готова да наложи сигурността по установената линия на разединение. Споразумението от 1974 г. формално остава в сила, но реално е преодоляно от регистрираните практики, на които международната общност отговаря с дипломатически призиви и опити за посредничество – отсъствие на правоприлагане, което реално абсорбира израелските нарушения и ги прави новото оперативно статукво в южна Сирия.

Операцията на Мосад в Сирия може да е довела до тленните останки на легендарния шпионин Ели Коен.

🇮🇱 Израелски медии съобщиха, че успешната операция, довела до откриването на тялото на израелския военнослужещ Цви Фелдман на сирийска територия може да доведе и до легендарния шпионин Ели Коен.

Сержант Цви Фелдман изчезна по време на битката при Султан Якуб в долината Бекаа по време на Първата ливанска война през 1982 г. Той беше обявен за изчезнал в продължение на повече от четири десетилетия.

Според съобщенията тялото на Фелдман е погребано в гробището на бежанския лагер Ярмук в южен Дамаск. Само петима души са знаели точното местоположение на гроба и след свалянето от власт на режима на Башар ал-Асад в района се е появил тесен прозорец от възможности.

Израелска операция, в която се твърди, че са участвали както елитни командоси, така и местни колаборационисти, е проникнала дълбоко в територията на Сирия, разкопавайки четири гроба, преди да прехвърли останките обратно в Израел преди около шест седмици. Усилията са били обгърнати в тайна и са проведени под заплаха от въоръжена конфронтация.

ДНК тестове потвърдиха самоличността на Фелдман, а бронирана жилетка, намерена с останките, допълнително затвърди откритието. Операцията е била ръководена от бивш офицер от IDF, който е бил специално призован да ръководи чувствителната мисия.

Израелски източници твърдят, че операцията е извършена от чужди сили под ръководството на израелското разузнаване Мосад. Смята се, че тези оперативни лица са рискували живота си, като са работили под въоръжен ескорт и дори са попаднали под обстрел.

Погребението на Фелдман е насрочено за днес в Холон. Останките му бяха идентифицирани официално в Центъра за генетична идентификация на Израелските отбранителни сили.

Освен това Израел изследва допълнителни останки, открити по време на мисията, за да определи дали те може да принадлежат на легендарния израелски шпионин Ели Коен, известен с прякора „Нашият човек в Дамаск“.

Ели Коен е египетски евреин, присъединил се към ционисткото движение, след което е избягал от Египет поради своите връзки с израелското разузнаване, отправяйки се към Сирия, където почти става министър на отбраната.

В Сирия той влиза под различно име, сближава се с висши служители на Партията за арабско социалистическо възраждане (БААС) и става близък приятел на бившия сирийски президент Амин Ал-Хафиз.

През 1962 г. придружава приятел на обиколка на отбранителни укрепления и успява да заснеме и изпрати снимки в Израел. Освен това изпраща детайли за военните планове на сирийската армия, както и за подводниците и други оръжия на СССР.

Въпреки че първоначално е успешен, дейността му става все по-рискована и той споделя чувство за надвиснала опасност на Мосад през 1964 г. Година по-късно истинската му принадлежност бива разкрита от сирийското разузнаване, поради което е осъден на смърт от сирийските власти.

Присъдата е изпълнена с публично обесване в Дамаск през май 1965 г. Инцидентът допринася за рязката ескалация на военните действия между Израел и Сирия точно преди арабско-израелската война от 1967 г.

Коен е високо ценен в Израел, като няколко улици и пътища са кръстени на негово име.