🇺🇸 ВВС на САЩ засилват своето присъствие в Европа, като дислоцират значителен брой стратегически бомбардировачи в британската авиобаза Фейърфорд, където към момента са разположени 15 единици B-1B Lancer и 3 бомбардировача B-52H Stratofortress. Според наблюдатели това е една от най-мащабните концентрации на американската тежка авиация в региона през последните години.
Паралелно с разгръщането прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит обяви, че въоръжените сили на САЩ преминават към следващ етап от операцията – поразяване на инфраструктурата, свързана с иранската ядрена програма. Според изявление, направено днес, досегашните действия са били фокусирани в неутрализиране на отбранителните способности на Иран, а настоящата фаза цели директно отстраняване на производствения и научно-изследователския потенциал за създаване на ядрено оръжие.
Използването на британската база Фейърфорд за целите на операция „Епична ярост“ дава възможност на Централното командване на САЩ да поддържа висока интензивност на операциите, докато в същото време оптимизира логистичния път за прецизни удари по укрепени обекти.
Според данни на Пентагона, цитирани от Асошиейтед Прес, американската авиация вече е използвала специални боеприпаси за поразяване на подземни бункери, доставени от самолети B-2 Spirit. Решението за преминаване към унищожаване на ядрената инфраструктура е аргументирано от Вашингтон като превантивна мярка и подчертава готовността за дългосрочно ангажиране на стратегически ресурси на ВВС в зоната на конфликта.
Разполагането на стратегически въздушни сили във Фейърфорд достигна своята кулминация днес с пристигането на последната група бомбардировачи B-1B Lancer. Според регистъра на Military Air Tracking Alliance, в рамките на последните 24 часа са кацнали четири машини B-1B (позивни TWIN 41, 42, 43 и 44), присъединявайки се към трите B-52H Stratofortress (позивни HOOKY 21, 22 и 23). С това общият брой на платформите се оптимизира за провеждането на масирани и продължителни въздушни операции.
Оперативният капацитет на тази група позволява гъвкаво разпределение на задачите. B-1B Lancer е предназначен за бързо проникване и разполага с най-големия вътрешен полезен товар – около 34 тона, подходящ за управляеми боеприпаси JDAM. От друга страна, B-52H Stratofortress осигурява капацитет за изстрелване на крилати ракети с голям обсег извън обсега на вражеската ПВО, носейки до 32 тона боеприпаси на разстояния над 14 000 км.
Ключов елемент е използването на GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator – 14-тонна бомба, проектирана за проникване в стоманобетонни структури на дълбочина до 60 метра. Концентрацията на сили предполага и употребата на по-леки пробиващи боеприпаси като GBU-28 и GBU-72, които позволяват нанасянето на последователни удари, буквално „изкопаващи“ или срутващи входовете на подземните обекти.
Комбинацията от тези платформи осигурява възможност за „пулсиращи бомбардировки“ – тактика, при която вълни от самолети се редуват върху целта. Изборът на Фейърфорд съкращава полетните цикли, позволявайки операции с максимален полезен товар за сметка на горивото, което говори за преход към физическо премахване на оперативни заплахи.
Въпреки това, иранската доктрина за „стратегическа дълбочина“ залага на децентрализация и изграждане на резервни, дълбоко вкопани обекти в Натанз и Фордо. Критични компоненти като центрофужни каскади и запаси от обогатен уран могат да се разпръснат в мрежа от тайни тунели.
Сателитното разузнаване е фиксирало засилена логистична активност и конвои около известни съоръжения, което се интерпретира като опит за „изпразване“ на най-ценните активи. Независимо от това, Вашингтон се прицелва в „незаменимите“ елементи – бетонните структури и захранващи системи, без които програмата не може да функционира в индустриален мащаб.
Оперативната логика на „системното разрушаване“ включва унищожаване на енергийните мрежи и вентилационните системи. Липсата на централизирана инфраструктура би парализирала ядрения цикъл за години напред, правейки изнесените елементи практически неизползваеми.
Масираното присъствие на B-1B и B-52 позволява паралелни удари както по основните, така и по нови „сенчести“ обекти, открити чрез електронно разузнаване. Крайната цел е постигане на пълно оперативно блокиране на иранския капацитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар