Директорът на фонд „Всичко за Победата“ загина в Крим, награден посмъртно

🇺🇦🎯🇷🇺 Анатолий Чернишов, изпълнителен директор в благотворителен фонд „Народен фронт. Всичко за Победата“, е починал в болница от травми, получени при експлозия в резултат на въздушен удар в село Скворцово, Симферополски район на окупирания Крим. Смъртта на 58-годишния ръководител на фонда беше съобщена на 5 септември от пресслужбата на организацията. Още на същия ден беше съобщено, че руският президент Владимир Путин е взел решение да го награди посмъртно с орден за „Мъжество“, а отличието е било връчено на семейството му лично от първия заместник-ръководител на администрацията на президента Сергей Кириенко.

Фондът е регистриран в Москва на 25 юли 2014 г. и играе ролята на канал за финансиране и снабдяване на Общоруския народен фронт – обществено-политическо движение, създадено през 2011 г. по идея на Путин като обединение на организации около управляващата партия „Единна Русия“. Чернишов беше назначен за негов ръководител на 13 октомври 2025 г. Съветът на Европейския съюз включи движението в санкционния списък с пакет №10 от 25 февруари 2023 г. В мотивите изрично е посочена кампания „Всичко за Победата“ като механизъм, чрез който се събират парични и материални дарения за руски сили, воюващи в Украйна.

Доставяното благодарение на кампанията не представлява хуманитарна помощ, а автомобили, комплекси за електронна война, детектори за дронове и плавателни съдове. Една от основните задачи на средствата за електронна война е да нарушават радиоканалите, по които дроновете на врага получават командите си, наред с данни за спътникова навигация; детекторите засичат такива сигнали и предупреждават в случай на приближаващ се дрон. С други думи, става дума за бойно осигуряване, финансирано чрез изплащаните по кампанията дарения. На поклонението членове на фонда отбелязаха, че общата стойност на имуществото, разпределено под ръководството на Чернишов, възлиза на десетки милиарди рубли.

Нито едно от руските съобщения за смъртта му не уточнява конкретната дата на самата атака. „Известия“, Lenta.ru, Фонтанка и РАПСИ докладват единствено деня, в който фондът е обявил смъртта, а описанието на обстоятелствата е сведено само до „въздушна атака“ край Скворцово. Дневната сводка на Генералния щаб на ВСУ за 3 септември, както и за нощта срещу 4 септември споменава пункт за управление на безпилотни летателни апарати в района на Марийне и 2 автоматизирани поста за техническо разузнаване „Гренадер“ в Суворове и Рисове, всички изброени в окупирания Крим. Сводката за 2 септември и нощта на 3 септември отчита поразен десантен катер БК-16 и комплекс за електронна война „Красуха-4“ в Севастопол. Нито един обект от Симферополския район не фигурира в посочените сводки.

В същото време обаче изброените поименно цели представляват само част от общата картина на нощните удари. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за 490 унищожени дрона над 20 области, включително Московска, наред с Краснодарския край, окупирания Крим и акваторията на Черно и Азовско море през нощта срещу 4 септември. През деня на 4 септември ведомството докладва още 480 прехванати дрона, а на другата сутрин бяха отчетени допълнителни 53. Полуостровът е сред водещите направления на украинската далекобойна кампания, стартирала към края на юни, когато президентът Володимир Зеленски обяви началото на масирани удари по руския тил и столицата Москва. Оттогава мишените в Крим включват военните летища „Саки“ и „Гвардейско“, складове за БпЛА от тип „Шахед“, зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф “ край Керч и различни плавателни съдове от военноморския флот.

Симферополски район също попада в обсега на кампанията. Летище „Гвардейско“ северно от едноименния град беше поразено на два пъти за под месец – през нощта на 7 август и отново на 31 август. В двата случая Генералният щаб на ВСУ определи крайната цел като място за съхранение, подготовка и пускове на ударни дронове. Скворцово е разположено в същия район, което не доказва автоматично каква е била конкретната цел на удара, при който е бил ранен Чернишов, но е напълно възможен сценарий, при който той е попаднал в зоната на поражение на атака по военна инфраструктура, а не да е бил набелязан персонално.

Украинските служби не са споменавали нито дума за смъртта му. В по-ранни публично известни операции, насочени срещу конкретни военни командири и длъжностни лица от руска страна, Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) често съобщават за резултата или допускат информация за него изтече в медийното пространство, а Генералният щаб обикновено включва всичките си успешно поразени военни цели в сводките си. Отсъствието на такова съобщение не изключва целенасочена операция, но не дава и основание такава версия да бъде приемана като категорично установена.

Съвсем различен профил има ударът, нанесен само 48 часа преди това срещу цел на повече от 1000 км от окупирания Крим. На 3 септември в селището Пробуждение край град Енгелс в Саратовска област, стрелец на мотоциклет със скрито под шлема лице откри огън по генерал-майор Николай Варпахович, командир на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия и успя да се измъкне. Офицерът беше улучен в тялото и лицето и продължава да се намира в критично състояние. Съединението е базирано на летището Енгелс-2 и обединява два полка: 121-ви с Ту-160 и 184-ти с Ту-95МС. Бомбардировачите от двете формирования носят крилати ракети Х-101, които руската страна използва най-често за своите удари по украинските градове. ГУР посочва Варпахович като един от командирите, организирали ракетните удари по украински градове; През февруари 2026 г. украинските власти го обявиха задочно за заподозрян в нарушаване на законите и обичаите на войната, както и за умишлено убийство.

Самият Крим има самостоятелна хронология на целенасочени удари по отделни официални лица и военни ръководители, при които следваният оперативен модел е съвсем различен. На 13 ноември 2024 г. капитан I ранг Валерий Транковски загина в Севастопол от самоделно взривно устройство, поставено в автомобила му. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, дезертирал на руската страна през 2014 г. И в двата случая Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация съобщи, че е задържала местен изпълнител, вербуван за атаката.

Присъствието на Кириенко на връчването на ордена трудно може да се тълкува само като протоколен жест. Той е първи заместник-началник на президентската администрация от 5 октомври 2016 г. насам, отговорен за вътрешната политика, като през септември 2022 г. беше назначен да надзирава анексираните украински региони, а от есента на 2025 г. в неговия ресор попада и новото управление за стратегическо партньорство с обхват Абхазия, Южна Осетия, Молдова и Армения. Личното му участие дава на церемонията политическа тежест, която надхвърля значително обичайния протокол.

Още на първия ден бе изграден и публичният образ на Чернишов след смъртта му. Руските съобщения му приписват над 500 денонощия в зоната на „специалната военна операция“ и лично участие в отбраната на Курска област, а от фонда изтъкнаха, че въпреки тежките си травми не произнесъл дори и ругатня. По този начин директорът на структура, която дори Кремъл представя на външния свят като благотворителна, беше описан с биографията на човек, пряко свързан с бойните действия.

Орденът „Мъжество“ е учреден през 1994 г. за проявена смелост при защита на отечеството и се присъжда както на военни, така и на цивилни, въпреки че остава широко разпознаваем предимно като бойно отличие. В политически план посмъртното присъждане поставя дейността му – разпределяне на автомобили, активи за електронна война и детектори за дронове – в категорията принос към военните усилия, който заслужава държавна награда.

В този смисъл указът приписва повече на реалната функция на фондацията отколкото формалния ѝ статут: тя играе ролята на снабдително звено за руските въоръжени сили под формата на дарителска фондация.

Прострелян е командирът на 22-ра бомбардировъчна дивизия край Енгелс

🇷🇺🎯🇺🇦 Мъж на мотоциклет простреля командира на 22-ра тежка бомбардировъчна авиационна дивизия на Въздушно-космическите сили на Руската федерация пред дома му в село Пробуждение, Енгелски район на Саратовска област, сутринта на 3 септември 2026 г. Офицерът е откаран в болница с две огнестрелни рани и се намира в тежко състояние. Военният шофьор, който го е придружавал, също е ранен, но е успял да се укрие от стрелеца и да повика линейка. Следственият комитет на Руската федерация е образувал наказателно дело за покушение срещу живота на военнослужещ и за незаконно притежание на оръжие.

Руските власти не са обявили самоличността на ранения. „Медуза“, „Украинска правда“, „Лента.ру“ и саратовската агенция „Взгляд-инфо“ съобщават, че става дума за генерал-майор Николай Варпахович, който командва съединението от авиобаза „Енгелс-2“. Telegram каналът ASTRA посочва Пробуждение сред известните адреси на Варпахович, а според руски издания къщата е била наета.

Нападателят е пристигнал с мотоциклет, с лице, скрито под каската, и е стрелял най-малко два пъти с пистолет. Единият куршум е попаднал в тялото, а другият – в лицето. Подготвя се транспортирането на ранения със специален самолет до Москва. Пробуждение е оцепено, а на място работят следствено-оперативни групи на Следствения комитет, ФСБ и полицията. Стрелецът не е задържан.

Съединението, командвано от Варпахович, е едно от двете в руската далечна авиация, въоръжени със стратегически бомбардировачи. В „Енгелс-2“ са разположени неговите полкове – единият с Ту-160, другият с турбовитлови Ту-95МС. От тази авиобаза излитат самолетите носители, които изстрелват крилати ракети Х-101 по украинска територия. По данни на украинското Главно управление на разузнаването, публикувани на 20 август 2026 г., през юли руската промишленост е произвела 87 такива ракети, а наличният запас се оценява на около 100. Тоест той е малко по-голям от месечното производство и при сегашните темпове на използване се равнява приблизително на едномесечен обем.

Затова летището е сред най-често атакуваните обекти в руския тил. През юли 2026 г. украински дронове достигнаха до него два пъти, на 2 август последва нова атака, а в нощта срещу 28 август на територията му избухна пожар. Според украински съобщения тогава са били засегнати Ту-95МС, склад за боеприпаси и склад за горивно-смазочни материали. Ударите са насочени срещу пистата, самолетите и складовата инфраструктура, докато командирът на съединението е живеел извън охранявания периметър – в наета къща в съседно село.

Три дни преди изстрелите в Пробуждение Службата за сигурност на Украйна и Офисът на главния прокурор съобщиха задочно на Варпахович за подозрение по част втора на член 438 от украинския Наказателен кодекс, който урежда военни престъпления с човешки жертви. Според материалите по разследването той е издал бойната заповед за ракетния удар по Националната детска специализирана болница „Охматдит“ в Киев на 8 юли 2024 г.

Ударът е нанесен с крилата ракета Х-101, изстреляна от Ту-95МС. Поразени са токсикологичният корпус и още четири сгради на болницата. Загиват двама души, сред тях лекарка, а десетки са ранени. В комплекса – най-голямото детско лечебно заведение в Украйна – по това време се лекуват 627 деца, а ракетата попада в корпуса, където се извършва диализа.

Същата сутрин руската армия изстреля около 40 ракети от различни типове по Киев, Днепър, Кривий Рих, Краматорск и Покровск. В столицата загинаха 33 души и над 120 бяха ранени, а общият брой на убитите в страната надхвърли 40. Съветът за сигурност на ООН обсъди последиците на извънредно заседание, а генералният секретар Антониу Гутериш определи обстрела на детската болница като особено потресаващ.

В същото съобщение украинските служби обявиха подозрение и срещу полковник Александър Лутовинов, командир на ракетна бригада от 49-а общовойскова армия на Южния военен окръг, за удара по хотелския комплекс „Сапфир“ в Краматорск на 24 август 2024 г. Тогава загина съветникът по сигурността на Reuters, а петима негови колеги бяха ранени. Според версията на украинското разследване заповедите по командна линия са преминали през генерал-полковник Алексей Ким, заместник-началник на руския Генерален щаб. Задочното подозрение само по себе си не може да доведе до задържането на обвиняемия, докато той се намира в Русия, но вписва името, длъжността и конкретния епизод в публичен документ на украинската прокуратура.

Нападението в Пробуждение е седмото срещу руски генерал в дълбокия тил от декември 2024 г. насам. „Медуза“ беше преброила шест такива нападения към 3 август 2026 г., три от които завършиха със смърт.

Поредицата започва на 17 декември 2024 г. на Рязански проспект в Москва, където експлозивен заряд, скрит в електрическа тротинетка, уби началника на войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и помощника му Иля Поликарпов. На 21 януари 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд осъди извършителя, узбекистанския гражданин Ахмаджон Курбонов, на доживотен затвор. Трима съучастници получиха присъди между 18 и 25 години. Следствието твърди, че Курбонов е бил вербуван от украинските служби срещу обещани 100 хил. долара.

През април 2025 г. в Балашиха в Подмосковието взрив на автомобил уби генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб. Осъденият за нападението Игнат Кузин също получи доживотна присъда.

На 22 декември 2025 г. магнитна мина, поставена под автомобила на генерал-лейтенант Фанил Сарваров, се задейства около седем сутринта на паркинг на улица „Ясеневая“ в Москва. Сарваров ръководеше управлението за оперативна подготовка на въоръжените сили, беше на 56 години и стана третият убит руски генерал за една година. Следственият комитет образува дело за убийство и незаконен оборот на взривни вещества, а сред работните версии беше причастността на украинските служби.

От началото на 2026 г. в тази серия се появяват и покушения с огнестрелно оръжие. На 6 февруари неизвестен простреля три пъти генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление, при излизането му от жилищния блок на Волоколамско шосе в Москва. Първите два куршума го раниха в ръката и крака. Когато Алексеев се опита да отнеме оръжието, получи трети изстрел в гърдите. Съпротивата му принуди нападателя да избяга, преди да продължи атаката, и Алексеев оцеля, макар един от куршумите да засегна жизненоважни органи. Външният министър Сергей Лавров нарече случилото се терористичен акт, насочен към провалянето на преговорите за войната в Украйна.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, оставено в пощенска кутия във военния град Князе-Волконское-1 в Хабаровски край, уби командира на свързочен батальон подполковник Кузменко. Според съобщения на Telegram канали целта е бил генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал 64-та мотострелкова бригада, чиито военнослужещи украинско разследване свързва с убийствата в Буча, Хостомел и Ирпен. Омурбеков не пострада, а официално потвърждение за твърдението кой е мишената няма. С този епизод географията на подобни нападения се разшири далеч отвъд столичния регион и достигна Далечния изток.

На 1 август 2026 г. жена със самоделно взривно устройство, равностойно на около 1 кг тротил и напълнено с метални сачми, се опита да влезе на закрит банкет в московския ресторант Balzi Rossi. Зарядът се взриви на входа и уби трима души, сред които самата нея и Даниил Передрий, зет на генерал-полковник Александър Чайко, главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Ранени бяха 21 души. Чайко, когото украинската страна свързва с престъпленията в Буча, не пострада. Никой не пое отговорност, а руското външно министерство обвини Украйна. Изстрелите в Пробуждение идват пет седмици по-късно и засягат втори офицер от командната верига на същия вид въоръжени сили.

Успоредно с тази поредица върви и по-стара верига от нападения срещу флотски офицери. Капитан I ранг Валерий Транковски загина на 13 ноември 2024 г. от заряд в автомобила си в Севастопол. На 13 август 2026 г. взрив в улична кофа за боклук на Столетовския проспект в същия град уби капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал на руска страна през 2014 г. По-ранен случай от този профил е от 10 юли 2023 г. в Краснодар, когато Станислав Ржицки, бивш командир на подводниците „Алроса“ и „Краснодар“, беше застрелян с осем изстрела в градски парк.

В случаите, при които разследванията са стигнали до присъди, извършителят се оказва местно вербувано лице, а не оперативен служител, пристигнал отвън. На 29 октомври 2024 г. съдът на Краснодарския край осъди украинския гражданин Сергей Денисенко на 25 години за убийството на Ржицки. Той призна вината си, но заяви, че е действал под натиск. По двата севастополски епизода ФСБ обяви задържането съответно на жителка на Ялта и на жителка на Сочи. Според резултатите от руските разследвания и съдебни дела и покушенията срещу Кирилов и Москалик са били извършени от вербувани на място хора, а не от кадрови оперативни служители.

При поредицата срещу руските генерали се откроява и друг повтарящ се елемент. С изключение на взрива в московския ресторант, нападенията са извършвани в жилищната среда на предполагаемата цел – при входа на блока, на паркинг пред него, пред къщата или във военното градче, където тя пребивава. Така мястото на удара се измества от служебния периметър, който е охраняван и укрепен, към частния маршрут между дома и работата, където защитата е по-слаба. Съвпада и часът при два от случаите – и срещу Сарваров, и срещу генерала в Пробуждение нападателят е действал около седем сутринта, когато излизането от дома може да бъде предвидено с точност до минути.

Руската страна досега не е обявявала публично конкретни мерки в отговор на този модел на атентати. След стрелбата по Алексеев Лавров говори за отражение върху преговорите, след взрива в Balzi Rossi външното министерство обвини Киев, а по случая в Хабаровски край Кремъл изобщо не се произнесе. Официалното мълчание за самоличността на ранения в Пробуждение се вписва в същата линия.

Публичното назоваване предхожда нападението и при Ржицки, и при Шагеев, и при Варпахович. Ржицки бе вписан в украинския регистър „Миротворец“ преди смъртта си. Шагеев беше полкучил задочна присъда от 13 години затвор, произнесена от Киевския районен съд в Одеса на 2 февруари 2024 г. Задочно подозрение срещу Варпахович беше обявено на 31 август, а в същата публикация беше назован и полковник Лутовинов.

От седемте нападения срещу руски генерали в тила две са извършени с огнестрелно оръжие и и двете са през тази година. Алексеев дойде в съзнание през февруари, а състоянието на генерала от Пробуждение към момента остава тежко. Руските власти не са потвърдили самоличността му, стрелецът не е задържан, докато Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на разузнаването са коментирали този случай.

Поразен Ту-95МС в Енгелс и пожар в „Славнефт-ЯНОС“.

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински дронове поразиха стратегически бомбардировач Ту-95МС, базиран на военно летище „Енгелс-2“ в Саратовска област, и предизвикаха силен пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС“ близо до Ярославъл през нощта срещу 28 август. За двата удара съобщи президентът Володимир Зеленски. По думите му ударът по самолета е нанесен от специален отряд „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), докато заводът за преработка на нефт е бил поразен от Силите за специални операции (ССО) съвместно с 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБУ) и Главно управление на разузнаването (ГУР). „Именно такива самолети нанасят удари по Украйна“, каза държавният глава относно поразения ракетоносец.

По данни на СБУ дроновете са изминали около 800 км до „Енгелс-2“ и освен самолета са поразили склад за боеприпаси и хранилище за горивно-смазочни материали. Зеленски определи разстоянието до Ярославъл като 1000 км от фронтовата линия, а Defense Express го изчислява на над 700 км от украинската граница. В същото изявление той спомена и ударите по руски цели в Черно море, без да навлиза в конкретика.

Руската страна не потвърждава загубите на самолети. Губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че във въздушното пространство на региона са били свалени 67 дрона, а Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за общо 512 прехванати дрона над страната през нощта. Нито една от двете стойности не е потвърдена независимо.

Сателитни снимки, анализирани от групата AviVector, показват тежка щети по дясното крило на засегнатия Ту-95МС, а част от конструкцията изглежда откъсната. Defense Express оценява, че при подобно поражение и предвид текущия ремонтен капацитет на стратегическата авиация самолетът на практика е безвъзвратно загубен. На тази основа изданието намалява оценката си за броя на боеспособните Ту-95МС от 38 на 37.

Официално на въоръжение се намират 47 самолета от този вид, но разликата се състои от корпуси, негодни за извършва на бойни полети.

Ако оценката за загубата на Ту-95МС се потвърди окончателно, той няма да може да бъде заменен от друга единица, тъй като производството му отдавна е прекратено. Ту-95МС е отделна модификация, разработена на база конструкцията на противолодъчния Ту-142. Първият му полет е през септември 1979 г. и серийното производство продължава в Куйбишев от 1981 до 1992 г. Построени са общо 90 броя.

Производствената линия е закрита преди цели 34 години и оттогава насам не е възстановена, а до момента руската авиационна индустрия не притежава нов стратегически ракетоносец, който да е достигнал серийно производство.

Ту-95МС е специализиран ракетоносец – платформа за пуск на крилати ракети, а не тежък бомбардировач в класическия смисъл на термина. Вътрешният му отсек побира барабанната пускова установка МКУ-6-5 с шест ракети Х-55 или Х-555. Ракетата Х-101 е дълга 7,45 метра и не се побира в този отсек, поради което се окачва на четирите подкрилни пилона. Така самолетът може да носи до осем Х-101 при един полет.

Х-101 има бойна глава с маса от 400 кг и обсег до 5500 км. Това позволява ракетите да бъдат изстрелвани дълбоко от територията на Руската федерация, извън обсега на украинската ПВО. Именно тази комбинация прави Ту-95МС основната платформа за нощните ударо с крилати ракети срещу украинските градове.

„Енгелс-2“ е базата на 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиационен полк от състава на далечната авиация. Там са базирани както Ту-95МС, така и Ту-160. Летището е под систематичен украински натиск от началото на пълномащабната инвазия.

През 2025 г. в северната и южната част на авиобазата започна изграждането на 12 допълнителни стоянки с прилежащи рульожни пътеки. Украински военни експерти свързват разширението с опитите за повишаване на устойчивостта и оцеляването на авиационната група при атаки. Разпръскването на самолетите по повече стоянки обаче не е предотвратило новия удар.

Ударът от 28 август е втория срещу Ту-95МС на същото летище само за последните 6 седмици. При атаката през нощта на 16 срещу 17 юли сателитни снимки показаха напълно откъсната опашна част на друг самолет от същия тип.

„Славнефт-ЯНОС“ преработва около 15 млн тона петрол годишно и е сред петте най-големи предприятия в руския преработвателен отрасъл. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво и керосин за авиационни нужди. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди нанасянето на удара, а групата ASTRA откри по любителски видеозаписи две отделни огнища на пожар на територията на предприятието.

Евраев съобщи за цивилна жертва. По думите му отломки от свалянето на дрон са ударили междуградски автобус, при което е загинал един човек, а други 27 са били ранени.

Няма публично съобщение за спряна производствена инсталация, а след всеки от предишните пожари той е възстановявал работата си. Поради това ефектът трябва да се оценява не само по последиците от отделния удар, а също така по честотата на ударите.

Това е поне осмият пожар във въпросната рафинерия от началото на 2026 г. Пожари в рамките на завода са документирани на 28 март, 26 април, 8 и 22 май, последвани от нови инциденти на 6 и 16 юли. Следва друга атака от 6 август, която беше определена като най-масираната дотогава в рамките на Ярославска област.

Августовската серия от удари срещу руския рафинериен отрясъл е безпрецедентна. Militarnyi докладва за 21 атаки срещу рафинерии през месеца при 18 през юли и 17 през май.

Bloomberg пресметна обемите на преработка през юли на 3,6 млн барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. насам. През август показателят се задържа малко над 3,8 млн барела дневно. Производството и доставките на бензин през първите три седмици на август спаднаха с близо 20% спрямо същия период на 2025 г. Опашките пред бензиностанциите се появили отново, включително в Москва.

Руското правителство реагира с административни мерки. Пълната забрана за износ на бензин, въведена на 1 август, беше удължена до 31 януари 2027 г. Някои предприятия вече не могат да подновят производството си. На 13 август губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев обяви, че рафинерията в Орск спира напълно работа, а ремонтът ѝ ще отнеме до шест месеца, тъй като поразеното оборудване е вносно.

Самолетът и рафинерията обаче не могат да бъдат възстановени с еднаква скорост. Всеки изваден от строя Ту-95МС намалява парк, чието производство е окончателно преустановено през 1992 г. без възможност да бъде подменено с нов. Рафинерийните инсталации, обратно, могат да бъдат ремонтирани. При темп от над 20 атаки месечно обаче дейностите по възстановяване започват да изостават от натрупването на нови щети – тенденция, която се отразява и в близо 20-процентния спад на производството и доставките на бензин.

Загубата на един Ту-95МС обаче не води до непосредствен спад в потенциалния размер на руските ракетни удари. Причината е в съотношението между броя на носителите и наличността на ракети.

По данни на украинското военно разузнаване, представени от заместник-началника му Вадим Скибицки, Русия произвежда около 70 ракети Х-101 месечно, а през юли е изпълнила месечния план на 140%, като е произвела 87 ракети. Между посочените стойности има видимо аритметично несъответствие: 87 ракети са близо 124% от 70, а не 140%.

При максимално натоварване 37-те оценявани като боеспособни Ту-95МС могат теоретично да носят близо 300 ракети Х-101 едновременно – количество, за чието производство са нужни 3-4 месеца. Това означава, че непосредственото ограничение пред масираните удари по украинските градове е по-скоро капацитетът на производство и наличността на ракети, отколкото броят на самолетите. Намаляването на боеспособният състав от 38 на 37 машини само по себе си няма да намали видимо размера на който и да е възможен залп през следващите месеци.

Ефектът от удара по „Енгелс-2“ следователно ще се проявява в по-дългосрочен план. Всяка подобна атака натрупва невъзстановими загуби в парк с фиксирана и постепенно намаляваща численост. Ударът показва и че основната база на руската далечна авиация остава уязвима за дронове, преодолели към 800 км, въпреки разпръскването на самолетите по повече стоянки.

Ударът по Ярославл, от своя страна, има по-непосредствен ефект върху производството на горива, от които зависят както военните действия на фронта, така и руската икономика.

Ако в следващите месеци размерът на нощните залпове с крилати ракети Х-101 се запази въпреки спада в броя на боеспособните ракетоносци, това ще потвърди, че основният ограничител продължава да е броят на ракетите в текущите запаси. Ако ударите започнат да се свиват заедно със загубите на самолети, тези удари по летищата ще са започнали да ограничават способността на руската авиация за масирани ракетни атаки по-рано от очакваното.

Украйна удари рафинерията в Саратов и авиобазата Енгелс

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удари по авиобаза Енгелс-2 и рафинерията в Саратов в едноименната област на Руската федерация през изминалата нощ, а пожари обхванаха и двете ключови съоръжения. Генералният щаб на ВСУ потвърди и допълнителни удари в петролна база в Калужка област и комплекс за съхранение, подготовка и изстрелване на ударни дронове в Брянска област.

Операцията събра в една ударна вълна няколко различни категории цели: предприятие за преработка на петрол, база на руската стратегическа авиация, склад за гориво и инфраструктура за безпилотни системи. Общата им връзка е ролята им във въздушните операции и снабдяването на руските сили, но наличните данни все още не позволяват да се оцени колко дълго отделните обекти ще останат извън нормална работа.

Руските власти съобщиха за мащабна атака с дронове в редица региони. Министерството на отбраната в Москва заяви, че през нощта са били свалени 635 безпилотни апарата. Губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин съобщи, че двама души са загинали при удар в жилищна кооперация в Енгелс, а цивилната инфраструктура е понесла щети в Енгелс и Саратов. Руските власти по традиция не представят подробна оценка за състоянието на поразените съоръжения.

Саратовската рафинерия е сред големите предприятия за преработка на нефт в региона на Поволжието. Според украинския генщаб тя има капацитет за обранотка на 7 млн тона суров нефт годишно и произвежда бензин, дизелово и авиационно гориво. Киев посочва, че част от продукцията и логистичните възможности на завода подпомагат военните усилия на агресора в Украйна. За последно заводът беше поразен на 8 юли, когато украинското командване съобщи за експлозии и пожар в пределите му.

Анализ, публикуван от Dnipro OSINT след последния удар, насочи вниманието към инсталация ЕЛОУ-АВТ-6. По оценка на източника именно тя е била основна цел на атаката, тъй като извършва електрообезсоляване и първична атмосферно-вакуумна дестилация на суровия нефт – стои в самото начало на производствения процес. Номиналният му капацитет се оценява на около 6 млн. тона годишно.

Украинските власти не са потвърдили коя конкретна част от рафинерията е засегната. Това разграничение е съществено: пожар в резервоар, тръбопровод или помощна постройка може да бъде овладян сравнително бързо, докато поражения по първична дестилационна инсталация могат да ограничат значителна част от производството и да изискват по-сложен ремонт. Видеозаписите на пожара сами по себе си не показват нито степента на вътрешните повреди, нито дават яснота за очаквания срок на възстановяване.

Ударът по авиобаза Енгелс засяга друг ключов елемент от руската отбранителна система. Летището е един от водещите центрове за базиране, обслужване и въоръжаване на стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Въздушно-космическите сили използват тези самолети за изстрелване на далекобойни крилати ракети като Х-101 и  срещу Украйна. Дори когато част от авиацията е преместена на по-далечни летища, Енгелс запазва значение за подготовката на полети, техническото обслужване и боравенето с авиационни боеприпаси.

Базата и свързаната с нея горивна инфраструктура многократно са били цел на украински атаки в рамките на пълномащабната война. През януари 2025 г. Киев съобщи, че е поразила нефтената база „Кристал“, която снабдява летището с авиационно гориво. Тогава пожарът излезе извън контрол и продължи да гори няколко дни, при което загинаха двама огнеборци.

През март 2025 г. нов удар с дрон доведе до мащабен пожар и вторични експлозии в района на базата. Появиха се сведения за поразени складове и ракети, но част от предварителните оценки за понесените загуби така и не бяха подкрепени от категорични доказателства в публичното пространство. Тези атаки илюстрираха, че пораженията по наземна инфраструктура могат да наложат евакуация на личен състав, предислоциране на самолети и промяна на текущите процедури, без непременно това да доведе до унищожаване на самите бомбардировачи.

След операция „Паяжина“ през юни 2025 г., при която украински безпилотни летателни апарати атакуваха ключовите бази на руската стратегическа авиация, Москва разпредели голяма част от нейните самолети в отдалечени летища като авиобаза Украинка, разположена в Амурска област на Далечния изток. Тази мярка намалява риска от едновременно поразяване на голям брой самолети, но увеличава разстоянията, натиска върху техническите екипи и зависимостта от повече бази, складове и логистични маршрути.

На 16 юли Киев обяви, че при нов удар с дрон в Енгелс е унищожен стратегически бомбардировач Ту-95МС. Публично достъпната информация не дава пълна независима картина за състоянието на самолета. Случаят обаче допълни хронология на постоянен натиск върху базата, независимо дали отделните атаки причиняват загуба на авиационна техника, повреждат обслужващи съоръжения или принуждават руското командване да премести временно самолети и боеприпаси.

При масираната атака от изминалата нощ украински дронове са поразили и Людиновската петролна база в Калужка област. Според генщаба тя се използва за съхранение и доставка на гориво за руските въоръжени сили в зоната на активни бойни действия. Друга потвърдена цел се намира близо до Навля в Брянска област и беше описана като комплекс за съхранение, подготовка и изстрелване на ударни дронове.

Двете цели разширяват логиката на операцията отвъд Саратовска област. Складът за съхранение на петрол е част от снабдителна мрежа, а обектът край Навля е свързан с непосредствената подготовка на въздушни удари. Поразяването им в рамките на една нощ не доказва автоматично, че всички атаки са управлявани като единна оперативна система, но показва избор на цели по различни звена: производство на гориво, складиране, авиационно базиране и безпилотни операции.

В нощта срещу 1 август украински дронове поразиха руски командни пунктове за БПлА край Олхоземчугово в Курска област, Бересток в Донецка област, Сичневе в Днепропетровска област и Яблукове в Запорожка област. За разлика от далекобойните удари срещу Саратов и Калуга, тези действия са по-тясно свързани с управлението на дронове близо до линията за съприкосновение.

Ударите от последните две нощи очертават паралелен натиск върху командването на отряди за дронове при фронта, която поддържа далекобойни въздушни удари. Това не показва, че всички цели са били част от една свързана оперативна верига. Общият модел обаче показва стремеж да бъдат натоварени различни части от системата, която поддържа руските въздушни нападения.

През последните месеци Украйна увеличи своята кампания на удари по предприятия за преработка на нефт, петролни бази и помпени станции надълбоко в руска територия. На 31 май Саратовската рафинерия отново беше сред ударените цели, заедно с тръбопроводна станция в Кировска област и склад за гориво-смазочни материали в Ростовска област. Тогава също беше съобщено за голям пожар в Саратов.

На 8 юли последва нова атака по същата рафинерия, в края на юли бяха ударени предприятията в Рязан и Перм. Повтарянето на атаките има практическа логика: ремонтиран обект може отново да бъде изваден от работа, а наблюдаваното натрупване на повреди усложнява поддръжката и снабдяването с резервни части. Financial Times разкри, че украинското планиране все по-често се фокусира в критични инсталации и възли, чието възстановяване е по-скъпо и отнема повече време, а не само към предизвикване на видими пожари.

Това не значи, че всеки удар води до трайно редуциране на руското производство и незабавно ограничава операции на окупационните сили. Руската федерация разполага с широка мрежа за преработка на петрол, запаси, железопътен транспорт и възможност да пренасочва доставки между региони. Стратегическата авиация също може да използва няколко летища. Разпределянето на самолети и гориво обаче не премахва разходите: то удължава логистичните маршрути, разпилява охранителните ресурси и принуждава руското командване да защитава повече обекти.

В същото време тази поредна атака демонстрира рисковете за цивилните в руските градове около военната и промишлената инфраструктура. Двамата загинали в Енгелс и материални щети по жилищни и обществени обекти остават отделна последица от военните цели, заявени от Украйна. Към момента не е публично уточн дали пораженията по жилищната сграда са причинени от директен удар, отломки от прехванат дрон или действие на противовъздушната отбрана.

Руски стратегически бомбардировачи Ту-95МС в подготовка за нови удари с крилати ракети Х-101

Нови сателитни снимки разкриват активна подготовка на руската стратегическа авиация за бъдещи ракетни удари срещу цели в Украйна. Изображения, заснети на 26 май в 20:20 ч. над авиобаза „Оленья“ в Мурманска област, показват 11 самолета Ту-95МС – същите, които взеха участие в масираните ракетни атаки на 25 и 26 май.

Към сутринта на 06:00 часа сутринта днес пет от тези самолети вече не се намират на територията на базата. Според достъпната информация, един от тях е прехвърлен към авиобаза „Енгелс-2“ през нощта, вероятно за презареждане с крилати ракети Х-101. Местоположението на останалите четири машини засега не е известно.

Към момента разпределението на стратегически бомбардировачи Ту-95МС в близост до Украйна е следното:

• Оленья – 6 самолета
• Енгелс-2 – 3 самолета
• Дягилево – 2 самолета

В нощта на 27 срещу 28 май е започнало зареждането на самолетите с ракети Х-101, като процесът е бил уловен на сателитно изображение, направено в 08:00 ч. сутринта. На кадъра ясно се вижда поне един бомбардировач, който е заснет докато бива оборудван с ракетно въоръжение. Това е първият потвърден случай на зареден самолет след последните атаки.

Подготовката беше предшествана от няколко полета на военно-транспортни самолети Ил-76, които доставиха боеприпаси и оборудване за зареждането. Присъствието на тези самолети бе предвестник за започващата операция по въоръжаване.

Ту-95МС са сред основните носители на крилати ракети Х-101, използвани масово от руските сили за удари по украинска инфраструктура и градски центрове. Все по-честите полети и пренасочвания между авиобазите Оленя, Енгелс-2 и Дягилево свидетелстват за продължаваща подготовка на нови удари.

Продължаваме да следим развитието и ще актуализираме информацията за местоположението на останалите четири самолета.

Два самолета Ту-95МС бяха предислоцирани към Енгелс-2 за зареждане с крилати ракети.

🇷🇺 Два стратегически бомбардировача Ту-95МС на руските въздушно-космически сили бяха предислоцирани от авиобаза Оленя в Мурманска област към авиобаза Енгелс-2 в Саратовска област за зареждане с крилати ракети Х-101.

И така, към 11:00 часа днес в близост до Украйна са разположени общо седем броя Ту-95МС и два броя Ту-160:

• 🛩️ "Оленя" - 1x Ту-95МС.
• 🛩️ „Енгелс-2“ - 4 Ту-95МС.
• ✈️ „Енгелс-2“ - 2 Ту-160.
• 🛩️ "Дягилев" - 2x Ту-95МС.

Основната част от въздушния флот Ту-95МС все още се намира в авиобаза Бела в Иркутска област, Далечния Изток на Руската федерация.

В сряда един бомбардировач Ту-95МС се завърна от авиобаза Беля към авиобаза Оленя. В момента крилати ракети X-101 се зареждат само в авиобаза Енгелс-2.

Украйна е унищожила запас от 97 крилати ракети в атаката си срещу авиобаза Енгелс-2.

🇺🇦💥🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди, че атаката с дронове срещу руската авиобаза Енгелс-2 в Саратовска област на 20 март 2025 г. е унищожила 96 крилати ракети с въздушно изстрелване, което е попречило значително на способностите на руската стратегическа авиация да извършва планирани ракетни атаки през март и април.

Авиобаза Енгелс-2 е домакин на руските стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160, които редовно изстрелват крилати ракети Х-55, Х-555 и Х-101 срещу украински цели, включително срещу критичната и гражданска инфраструктура. Ударът не само унищожи ракетни запаси, но също така предизвика вторични експлозии и пожари, потвърдени от сателитни изображения на Maxar, които показват заличени складове и депа за гориво.

Унищожаването на близо 100 крилати ракети осуети три планирани ракетни атаки срещу Украйна и нанесе сериозен удар върху руските възможности за удари на далечни разстояния. Извършвайки атаката срещу Енгелс-2, Киев продължава да прокарва своята стратегическа доктрина за нанасяне на удари в дълбочина срещу руските ударни средства, преди те да могат да бъдат изстреляни, като по този начин отслабва офанзивната позиция на агресора от собствената си територия.

Сателитни изображения разкриват мащабни поражения по складове за съхранение на ракети в авиобаза Енгелс-2.

🇺🇦💥🇷🇺 Нови сателитни изображения, публикувани от Maxar Technologies, разкриха мащабни разрушения в съоръжения за съхранение на ракети в руската авиобаза Енгелс-2 след наскоро извършената от украинските сили масирана атака с дронове.

Разположена в Саратовска област на Руската федерация, авиобазата е ключов пункт за изстрелване на стратегическите бомбардировачи с голям обсег на Кремъл и помещава Ту-160 и Ту-95МС, често използвани за нанасяне на удари с крилати ракети Х-101 и Х-555 по цели в Украйна.

Изображенията са заснети на 21 март 2025 г. и показват множество големи взривни кратери, където някога е имало складове за съхранение на ракети. Няколко конструкции са напълно унищожени, но други са се разминали "само” с обширни структурни щети.

Според украински източници ударът е бил нанесен с ударни безпилотни самолети Ан-196 Лютий. Съобщава се, че атаката е била насочена не само към зоната за съхранение на ракети, но потенциално и към съоръжение за предстартова подготовка на руските крилати ракети с въздушно изстрелване.

Щетите на обекта, видими от космоса, подчертават нарастващия обхват и точност на украинските безпилотни летателни системи с голям обсег. Унищожената авиобаза многократно е използвана за координиране на операции с далекобойни ракети срещу енергийната и гражданска инфраструктура на Украйна, което я превърна във военна цел с висока стойност.

OSINT анализатори отбелязват, че специфичните складови зони, засегнати при последната атака, са съдържали контейнери, използвани за крилатите ракети Х-101/Х-555, които се използват редовно за руските удари по украинските градове.

Руското военно ръководство не е признало степента на щетите публично, но местни доклади и кадри от района на базата сочат множество вторични експлозии и действия за реагиране при извънредни ситуации.

Енгелс-2 остава едно от най-важните съоръжения на руската стратегическа авиация и влошаването на инфраструктурата му вероятно усложни руските ракетни атаки и логистични операции.

Нова атака с украински дронове срещу нефтената база в Енгелс.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изпратиха поредната вълна с камикадзе дронове срещу района на град Енгелс в Саратовска област, съобщава руската служба на ВВС.

Руският мониторингов канал Radar.ru посочва, че над Саратовска област са били свалени най-малко осем дрона. Все още няма потвърждение или опровержение от други източници.

По-рано същата нощ губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин сподели в Telegram канала си, че военните предупреждават за опасност от нападение с безпилотни летателни апарати.

Местни жители споделят за поредица от експлозии в руската социална мрежа ВКонтакте, а по предварителни данни най-малко един дрон е поразил нефтеното депо, предизвикайки огромен пожар, само няколко часа след като огнеборците успяха да овладеят друг пожар в същия обект, избухнал при предишното попадение на украински дрон, реализирано преди около седмица.

Горящото съоръжение е нефтената база „Кристал“ на Росрезерв, предназначена за съхранение на гориво за авиобаза „Енгелс-2“, където са базирани самолети на руската стратегическа авиация, които могат да са носители на ядрено оръжие, а често участват в масирани руски атаки с крилати ракети срещу Украйна.

Украински дронове атакуваха Саратовска област.

🇷🇺 В ранните часове на днешния ден украински дронове атакуваха Саратовска област на Руската федерация. Според губернатора Роман Бусаргин противовъздушната отбрана е свалила 11 дронове, но отломките са паднали върху промишлено съоръжение в Енгелс, разположен на 12 километра от Саратов, а в предприятието е възникнал пожар.

Журналисти смятат, че става дума за нефтеното депо „Кристал“ на федерална агенция “Росрезерв”. Ръководителят на региона заяви, че по предварителни данни няма пострадали, но впоследствие стана ясно, че са загинали двама служители на Министерството на извънредните ситуации, а в града е обявено бедствено положение.

На фона на съобщенията за атаката сутринта на 8 януари бяха въведени временни ограничения на няколко летища в Поволжието – Саратов, Уляновск, Казан и Нижнекамск.

Областният губернатор не уточни кое предприятие е било атакувано от дронове. Въпреки това координатите на съоръжението бяха установени от Frontline Monitor само броени минути след атаката. Горящото съоръжение е нефтобазата „Кристал“ на Росрезерв, където се съхранява горивото за военното летище „Енгелс-2“.

Както вече споменахме, на това летище са базирани самолети на руската стратегическа авиация. Те могат да действа като носители на ядрено оръжие и редовно нанасят удари с крилати ракети срещу Украйна. Към 2023 г. летището беше единственото, където са разположени стратегически бомбардировачи Ту-160.

Атаката срещу Енгелс е потвърдена от Генералния щаб на украинските въоръжени сили, който отбеляза, че целта е предприятието „Кристал“, снабдяващо с гориво военното летище „Енгелс-2“.

„Бяха регистрирани множество експлозии в атакуваната зона, където избухна мащабен пожар“, отбелязват от украинските въоръжени сили.

Още вечерта на 8 януари в град Енгелс беше въведено извънредно положение, а губернаторът заяви, че площта на пожара в предприятието се увеличава. Освен това той добави, че двама служители на противопожарната служба към Министерството на извънредните ситуации са загинали, а трети е хоспитализиран.

Idel.Realii се свърза с жител на Енгелс, който при условие за анонимност каза, че експлозиите в района не са спирали от 4:00 часа сутринта.

В 4:38 се събудих от звука и тогава се започна... Всичко тупти, тупти на улицата. Струваше ми се, че експлозиите са станали в района на летището, но след това официално стана известно, че всичко това се е случило в хранилището. Там има гигантски маслени цилиндри. Една приятелка всъщност каза, че е чула картечен огън. Може би така са се опитали да свалят дроновете, не знам. Но експлозиите сякаш продължаваха безкрайно“, каза жената.

По думите ѝ не е чула сирени в района си, но приятели от други части на града са ѝ казали, че на места такива е имало.

„Сега хората в чат стаите на къщите масово искат решения на проблемите с мазетата, искат тези мазета да бъдат отворени или да им дадат ключове, за да могат да се скрият, ако нещо се случи“, отбеляза местен жител.

Хората също питат за бомбоубежища и мазета в коментарите под поста на Бусаргин.

„Това са много бурни времена, моля, обърнете внимание. Има бомбоубежище на Барнаулская 4, ключовете са в управляващата компания, която го заема за собствени нужди, до която не може да се стигне дори по комунални въпроси“, написа Татяна.

Един от местните жители се оплака, че не само бомбоубежищата са затворени, но и мазетата на къщите. Тя предложи Бусаргин да задължи всички сградоуправителни фирми да предоставят ключове от мазетата „в случай на опасност“.

„Вече писахме за бомбоубежището, което също е затворено, трябва да задължим управляващата компания да предостави ключовете на мазетата, за да възстанови реда там в случай на опасност. Хората са в паника. Ние също живеем до заводи, много е страшно“, отбеляза тя.

Друг жител, Виктория, също отговори на този коментар. Тя заяви, че в къщата им управляващата компания дори не казва къде са ключовете от мазето.

Към момента на публикуване на този материал служители на Министерството на извънредните ситуации все още не успяват да потушат пожара, повече от 14 часа след избухването му.

В коментарите се появиха съвети към областният управител да се обърне за помощ към съседните региони:

„Хората умират. Трябва да помислим за хората, които сега се опитват да се справят с огъня и да се опитаме с всички сили да предотвратим нови смъртни случаи. Нека помолим за помощ.“

Въпреки изявленията на Бусаргин, че не е регистрирано излишък на замърсители във въздуха, никой от местните жители не вярва на това.

„Как може да горят нефтопродукти, а също е ясно, че когато гориво гори в такива количества, няма с какво да се гаси! Наистина ли хората ще дишат всичко това?“, попита Кирил.

Някои коментатори се възмущават и от това, че по време на обявеното извънредно положение хората не се освобождават от работа и децата от класове.

„Аз лично няма да пусна децата си на училище по време на извънредно положение в града“, пише един от жителите.

Украйна атакува петролния склад на авиобаза “Енгелс-2”.

🇺🇦💥🇷🇺 Генералният щаб на ВСУ съобщи, че неговите сили са ударили петролен склад, който обслужва руските военновъздушни сили на стотици километри от държавната граница между двете воюващи страни.

Това е най-новата от поредица трансгранични удари, насочени към енергийни и военни съоръжения, които Москва и Киев продължават да си разменят почти три години след началото на войната.

„Украинските сили за отбрана удариха руски петролен склад в Енгелс в Саратовска област. Трябва да се отбележи, че това петролно депо осигурява гориво за военното летище Енгелс-2, където е базирана стратегическата авиация на противника“, се посочва в изявлението на генералния щаб, публикувано в социалните медии.

В по-ранни изявления руски официални лица признаха за украинската атака срещу региона с безпилотни летателни апарати. Министерството на отбраната съобщи, че противовъздушната отбрана е свалили 32 украински дрона през нощта, от които 11 над района на Саратов.

Областният управител Роман Бусаргин каза, че екип за спешна помощ е бил изпратен в промишлено съоръжение, където е избухнал пожар след атака на украински дрон, без да уточнява вида на обекта.

Киев заяви, че предишните му атаки срещу петролни съоръжения са част от продължаващи усилия за намаляване на руските приходи от енергийни доставки, които после се използват за финансиране на руската агресия в Украйна.

„Унищожаването на петролното депо създава сериозни логистични проблеми за стратегическата авиация на руските окупатори и значително намалява способността им да нанася удари по мирни украински градове и цивилни обекти“, заявиха от генералният щаб.

Междувременно Киев съобщи през нощта, че украинските системи за противовъздушна отбрана са свалили 41 руски дрона над страната, докато други 22 са неутрализирани от системи за електронно заглушаване или са били изгубени от радарите на военновъздушните сили.

Отделно, властите на Херсонска област в южна Украйна съобщиха, че двама души са били убити, а други петима са ранени в резултат от руски атаки с артилерия и дронове камикадзе.

Координати на удара: 51°26'12.8"N 46°05'26.3"E
Склад за авиационно гориво за авиобаза Енгелс-2.
Завод “Кристал”, собственост на федерална агенция “Росрезерв”

Морозовск, Ейск и Енгелс: Три ключови военни летища в Русия бяха обект на украинска атака с дронове

Източник: rybar.ru

🇺🇦🇷🇺 През нощта Русия попадна под масирана украинска атака с над 50 безпилотни летателни апарата, като сред атакуваните обекти са три от градовете с военни летища - Морозовск, Ейск и Енгелс. По-долу е представена основната информация около ударите, представена от Министерството на отбраната на Руската федерация, руските медии, Telegram канала SHOT, както и от специалисти от OSINT общността.

Руското военно ведомство обяви, че през нощта екипите за ПВО в страната са свалили 53 дрона: в Ростовска област - 44; в Краснодарския край - 6; в Саратовска област - 1; в Курск - 1; в Белгородска - 1.

В същото време в три града, сред горепосочените руски региони, са чути експлозии в районите, в които са разположени летища на ВКС на Русия - Морозовск в Ростовска област, Ейск в Краснодарска област и Енгелс в Саратовска област.

Морозовск

В Ростовска област е атакувано военно летище в Морозовск. Регионалните власти засега не са потвърдили информацията, но докладваха за свалени дронове и прекъсвания на електрозахранването в района.

Градът, разположен на 300 километра от границата с Украйна бе първият, който попадна под атака нощта. Местни жители съобщават за повече от 60 експлозии. Близо до Морозовск има военно летище, където е базиран руският 559-и гвардейски авиационен полк.

Към 4 април въздушната база в Морозовск е била дом на 24 изтребителя Су-34 (три ескадрили) и три самолета Су-35. Според някои открити източници на летището са базирани и фронтови бомбардировачи Су-24 и Су-24М.

Отломки от експлозии при работата на противовъздушната отбрана са паднали върху граждански обекти, предизвиквайки пожар.

Украинската 25-та въздушнодесантна бригада съобщава, че по предварителна информация общо 6 руски военни самолета са унищожени, а други 8 са със сериозни повреди след атаката по Морозовск.

Руското министерство отрича да има нанесни щети по самолети, като твърди, че общо 44 дрона са свалени в небето над авиобазата.

Ейск

В град Ейск, Краснодарски край, който се намира на 150 километра от Украйна, са чути най-малко 10 експолизии след 03:00 часа местно време. Местните Telegram канали докладваха, че "руската противовъздушна отбрана е работила над града“.

Освен силни експлозии, в Ейск са чули и звук от картечна стрелба в района на местното летище и военен лагер. В западната част на града има голямо летище, където е дислоциран 959-ти авиационен полк, част от 1-ва гвардейска смесена авиационна дивизия. Въоръжението на полка се състои от фронтови бомбардировачи Су-24.

Още през октомври 2022 година анализатори показаха, че летището се използва интензивно от руската армия и поради близостта си до Украйна (намира се на 150 километра от бойната линия в посока Запорожие) служи като предна въздушна база - в първата година на войната там бяха дислоцирани Су-34, поне 7 Су-25, по два Ил-38, Ан-26, Су-30СМ, Ту-134УБЛ, Ан-72⁣, както и един Бе-200ЧС.

Летището в Ейск се използва за изпълнение на бойни задачи на частта на тактическата авиация на 4-та армия на руските ВВС. В миналото там оттам са нанасяни удари срещу Мариупол.

Енгелс

В Саратовска област бе съобщено за експлозии в Енгелс (разстоянието от Украйна е около 700 километра), където се намира базата на стратегическите бомбардировачи. Местните власти твърдят, че "попадения не е имало“. Очевидци твърдят, че около 05:00 часа са чули стрелба, след което е имало мощен взрив. Тогава се е задействала и сирена.

Това е основното летище на руската стратегическа авиация. Само там са базирани бомбардировачи Ту-160. Авиобазата, официално наречена "Енгелс-2“, е дом на 121-ви гвардейски Севастополски и 184-ти тежкобомбардировъчен авиационен полк, които са въоръжени съответно със стратегически бомбардировачи Ту-160 и Ту-95МС.