Анализ: „Бандерол“ и „Дан-Т“ – единици на ден, хиляди в прогнозите

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия включва в своите удари евтини реактивни боеприпаси, приличащи на крилати ракети по своята скорост и траектория, и ще увеличава техния брой през 2027 г. – преди Украйна да разполага с достатъчно средства за противодействие. Това се посочва в заключението на доклад от Института за изследване на войната (ISW) от 5 октомври 2026 г. Става дума за С8000 „Бандерол“, все по-често включван в тези удари от лятото насам, и за „Дан-Т“, показан на 8 септември в Египет от износителя „Рособоронекспорт“, подразделение на групата „Ростех“. Докладът признава, че нито единият, нито другият все още се използва в мащаба на реактивните „Геран“, затова тезата му за ограничен период на възможности стъпва повече на производствени планове, отколкото на преброени изстрелвания.

„Бандерол“ е дело на „Кронщат“, компанията, която произвежда и ударните дронове „Орион“, и се задвижва от китайски турбореактивен двигател Swiwin. Първите удари с негово участие бяха нанесени срещу Одеска област през пролетта на 2025 г. ISW отчита, че ВВС на Украйна са докладвали за неговта употреба в повече от 40 комбинирани удара между 14 май и 30 септември – 140 денонощия. На 29 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) обяви, че изпитанията са приключили и започва серийно производство, а мишените му са съоръжения с известни координати на юг: пристанища, логистични възли, терминали и хранителни складове. Същия ден пълномощникът по санкциите Владислав Власюк изчисли, че 80% от руските удари срещу продоволствена инфраструктура в Одеса през юни и юли са били извършени с него.

Бойната му глава е осколъчно-фугасната ОФБЧ-150 с обща маса 114,3 кг, от тях 49,5 кг взривно вещество. С тези данни ГУР поправи собственото си по-ранно закръгляване до 150 кг. Докладът на ISW все още посочва 150 кг като горна граница. Крейсерската скорост възлиза на 520–560 км/ч, а максималната достига до 650 км/ч. Заявеният обсег е до 500 км, а ГУР го оценява на 350–400 км. Най-далечният удар достигна 300 км, според президентския съветник Серхий Бескрестнов, който сравни разрушителната сила на „Бандерол“ с тази на иранските дронове „Шахед“ с двойна бойна глава от 90 кг, а самия боеприпас нарича бюджетна крилата ракета с малка бойна част.

Броят на използваните боеприпаси за денонощие остава от единици до около 10. Говорителят на ВВС Юрий Ихнат каза през август, че преди е имало по 1-2 „Бандерол“ на денонощие, после по 3, а най-много са били 11. Докладът на ВВС за 13 септември, от 6:30 до 18:00, отчита около 10 „Бандерол“ и „Дан-Т“. Освен това са използвани 323 ударни дрона, от тях 14 реактивни. В нощта срещу 4 октомври докладът им сочи 135 ударни дрона, от които 52 реактивни, и 2 свалени „Бандерол“/„Дан-Т“, без да казва колко са изстреляни. Броят на дроновете „Геран“ с реактивен двигател расте в съвсем други мащаби: около 350 през юни, 1500 през юли и 2800 през август. На 26 септември президентът Володимир Зеленски съобщи за над 2730 от началото на месеца. При най-високата оценка на ГУР за месечните обеми на производство на „Бандерол“ (до 80 броя) съотношението към изстреляните през август „Геран“ с реактивен двигател възлиза на около 1:35.

Ефектът върху живота на цивилните си личи от въздушните тревоги. Kyiv Independent описва Одеса, където сирените това лято звучат понякога почти всеки час, а ISW – тактика, при която единични „Бандерол“ биват изстрелвани на интервали през деня, за да поддържат въздушната тревога.

Проблемът с тези боеприпаси е основно в средствата, нужни за тяхното прехващане. Още на 29 юли беше отчетено от ГУР, че наличните тогава украински системи с дронове-прехващачи не са ефективни при атаки с „Бандерол“. Докладът на ISW цитира авиационен експерт, според когото и изтребителите са изложени на риск, когато го преследват по време на комбиниран удар. По-малкият радиус на завой създава трудности и на огневите групи с леки оръжия: Бескрестнов твърди, че за да обърне посоката си, са му необходими едва 2,5 км. Остават ракетите за ПВО с малък и среден обсег, преносимите зенитни комплекси и изтребителите, същите средства, които се използват срещу крилатите ракети. Затова, пише Kyiv Independent, свалянето му струва близо колкото това на крилата ракета, а самият боеприпас струва от 50 до 150 хил. долара, изчисли Анатолий Храпчински – срещу 2–2,4 млн. долара за крилатата ракета Х-101 според документи по договори, разгледани от украинското издание Militarnyi.

ISW свързва евтините допълнения с ограничения запас от балистични ракети, чийто производствен цикъл е по-дълъг и сложен. Недостигът, от който се възползват балистичните удари, е друг: в атаката срещу Киев и областта на 5 август Русия използва 24 балистични ракети, 4 крилати и 115 дрона, а след атаката Зеленски заяви, че прехващачи за балистични цели биха спасили загиналите, а доставките на зенитни ракети са били три пъти по-малко, отколкото година по-рано. Сравнението показва, че основната тежест при атаки с „Дан-Т“ и „Бандерол“ пада върху други средства за ПВО: ракети за малък и среден обсег, преносими комплекси и изтребители, а не върху вечно дефицитните прехващачи на балистични ракети. Двата вида удари оказват натиск върху различни запаси.

Самата класификация е спорна. ВВС ги отчитат като баражиращи боеприпаси; ГУР говори за лека крилата ракета, Бескрестнов – за бюджетна крилата ракета, докато ISW ги определя като „квазикрилати ракети“ и допуска, че може да не отговарят на дефиницията за баражиращ боеприпас, който често сменя своята цел по време на полет. Практическият ефект се откроява в отчитането: от 13 септември ВВС отчитат „Бандерол“ и „Дан-Т“ под общо название, затова не може да се установи колко от тях са именно „Дан-Т“.

„Дан-Т“, който беше показан на изложението в Египет на 8–10 септември, е видимо по-слабо документиран. По данни на „Рособоронекспорт“ бойната му глава е до 130 кг, а масата при излитане – 268 кг. Скоростта е 500 км/ч, обсегът – 450 км, а насочването е спътниково и инерциално. „Ростех“ отбелязва, че боеприпасът е потвърдил своята ефективност в стотици успешни изстрелвания по украински цели, но това твърдение не е независимо потвърдено. Украински оценки сочат, че бойната му глава е 135 кг, а обсегът достига 500 км. Произходът му е спорен: Janes го описва като експортен вариант на „Бандерол“, авиоекспертът Храпчински – като производно на учебната мишена „Дан-М“. Бескрестнов от своя страна отбелязва, че „Дан-Т“ прилича на „Бандерол“, докато „Дан-М“ е друга ракета.

Най-слабо подкрепени са числата за производството. ГУР посочва на Militarnyi на 12 август, че Русия може да произвежда до 80 „Бандерол“ месечно, а Бескрестнов посочи през юли план за 120, който заводът още не е достигнал. За „Дан-Т“ плановете за 2000 до края на 2026 г. и до 14 000 през 2027 г. идват от анонимни източници на RBC-Ukraine. Около 10 000 е оценка на анализатора Дмитро Путята (Kriegsforscher). Нито едно от числата няма независимо потвърждение. Те не отговарят на досегашния темп: 14 000 годишно са около 1170 месечно, т.е. над 14 пъти повече от 80. А 2000 до края на годината означават около 670 месечно, ако всички са произведени след октомври. Дори 1170 възлизат на около 2/5 от оценката на ГУР за месечното производство на „Геран-4“ и „Геран-5“ – около 3000. Зеленски каза на 26 септември, че догодина Русия планира да похарчи 12 млрд. долара само за реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, но не посочи брой.

Втората част от прогнозата са носителите. В началото „Бандерол“ беше изстрелван от дроновете „Орион“. Според Бескрестнов той се изстрелва от руска територия, тъй като големият дрон е лесна мишена. От 29 юли насам ГУР твърди, че вече се изстрелва и от наземни установки в Крим, и от вертолети Ми-28, докато Kyiv Independent писа на 12 август, че няма независимо потвърждение за бойна употреба от вертолет или земята. Путята очаква от 2027 г. „Дан-Т“ все по-често да бъде изстрелван от Ми-28 и изтребители „Сухой“, а през юни украински изследовател предупреди за 1000 км обсег при пуск от тактическа авиация. И двете са прогнози без документиран случай. ISW отбелязва, че изстрелването от земята изисква повече енергия и вероятно намалява бойната част или обсега.

Другият фактор, определящ този период на възможности, е противодействието. Украински разработчици показаха през август обновения прехващач LITAVR+ срещу турбореактивни дронове със скорост над 400 км/ч, а през юли обявиха бойни изпитания на прехващача Sting 2.0; според Бескрестнов има най-малко от 3 до 5 прехващача за реактивните „Геран“, но те тепърва се изпитват. В началото на септември клъстерът за отбранителни технологии Brave1 съобщи, че са създадени и разгърнати някои мерки срещу „Бандерол“, но не назове нито една от тях. Бескрестнов смята, че електронната война може да бъде ефективна, тъй като „Бандерол“ и „Дан-Т“ не се управляват в реално време, а разчитат единствено на сателитна и инерциална навигация. В същия пост от 12 септември, но за „Шахедите“, той предупреди, че врагът е модернизирал инерциалната им навигация. Очаква, че през септември ще се появят 20-елементни антени вместо 16, а през 2027 г. ще започне производство на 24-елементни. За „Бандерол“ подобно твърдение няма.

На 1 октомври проектът French Aid to Europe, който проследява френската военна помощ за Киев, съобщи, че изтребител Mirage 2000-5F е свалил „Бандерол“ с вграденото си 30-мм оръдие. Дата, място и дистанция не бяха публикувани, а ВВС и Министерство на въоръжените сили на Франция не са потвърдили случая. Ако се потвърди, той е пример за изтребител, който сваля „Бандерол“ без ракета въздух-въздух, но стрелбата с оръдие изисква приближаване на малка дистанция до боеприпас с близо 50 кг взривно вещество.

Темпът може да има и по-прозаично обяснение, видимо в самия доклад. „Орион“ беше един от водещите руски дронове, докато тактическите зенитни средства не го направиха уязвим край фронта, и „Бандерол“ му даде ново приложение. „Дан-Т“ произлиза от мишената „Дан-М“, от която вече има запаси. Ако е така, ръстът се определя от наличността на платформи и компоненти, а не от празнината на украинската ПВО. Ограничаващият фактор са компонентите: ГУР откри над 20 чужди такива в отломките на „Бандерол“, от които чипове от САЩ, Швейцария, Япония, Южна Корея и Китай, както и китайския двигател.

Доказано е, че Русия произвежда серийно евтин реактивен боеприпас, срещу който според данните на ГУР от 29 юли дроновете-прехващачи са били неефективни. По данни на Ихнат от август броят на използваните боеприпаси е нараснал от 1-2 на денонощие през лятото до 11. Прогнозира се увеличаване на количеството му до хиляди догодина, а числата за него идват от анонимни източници и не отговарят на производствения темп, посочен от ГУР. Само за „Бандерол“ 80-120 месечно дават средно 3-4 на денонощие, а такава сметка прави и Бескрестнов. Затова вероятно през зимата броят използвани боеприпаси за денонощие ще остане около 1-10, ако производството на „Дан-Т“ не се доближи до обявения план. Основният натиск върху ПВО идва от реактивните „Геран“ – свалени или неутрализирани с електронна война през септември в 55% от случаите срещу над 90% за витловите според Зеленски – и от балистичните ракети. Малко вероятно е да бъдат произведени 2000 „Дан-Т“ до края на 2026 г.