Посланиците на ЕС одобриха 1646 санкционни вписвания срещу руския военно-промишлен комплекс

🇪🇺🚫🇷🇺 Посланиците на държавите от Европейския съюз одобриха единодушно 1646 нови вписвания в санкционния списък срещу Русия – най-голямото еднократно разширение на списъка от началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г.

В него влизат 743 физически лица и 826 компании от руския военно-промишлен комплекс (ВПК), както и 77 души, кандидатирали се за Държавната дума в окупираните територии на Украйна. Европейски дипломати потвърдиха постигнатото съгласие пред Reuters и AFP, а в Киев го обяви Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика. Външните министри трябва да утвърдят списъка на 12 октомври в Люксембург и едва тогава имената ще станат публични. Според Власюк това е „формалност за следващата седмица“.

„В основата на пакета е ракетната програма и нейните компоненти: електроника, кондензатори, резистори, полупроводници“, обясни Власюк. Дипломати, цитирани от Reuters, потвърждават този акцент с конкретни данни: от общо около 1570 вписвания, свързани с ВПК, над половината засягат производството на ракети. Ограниченията обхващат и производители, и доставчици на материали за металообработващи машини, за балистични ракети и за барражиращи боеприпаси Lancet, които кръжат над бойното поле, преди да се спуснат към целта. Власюк изброява още предприятия за електронна война, корабостроителници и производители на взривни вещества: „Включиха и ремонтни заводи, химически предприятия, шивашки фабрики и търговци.“

Основанието за вписванията идва от самата Москва. Според текста на решението, цитиран от NV и Радио Свобода, всички компании са включени в правителствения регистър на руския ВПК и на това основание могат да получават държавни субсидии, а физическите лица са техни ръководители. В проекта са включени ръководители на „Севмаш“, на конструкторските бюра за подводници „Рубин“ и „Малахит“, на Обединената ракетно-космическа корпорация, на Мотовилихинските заводи и на структури на КамАЗ. Окончателният вариант съдържа едно лице и една компания по-малко от проекта, но не е съобщено кои са отпаднали.

Сред конкретните обекти на санкциите Власюк посочи Специално конструкторско бюро по машиностроене (СКБМ) в Курган, което Украйна санкционира на 13 септември – част от холдинга „Високоточни комплекси“ на държавната корпорация „Ростех“. То е разработило бойните машини на пехотата БМП-2 и БМП-3, а след това е модернизирало десантната машина БМД-4М и БТР-МДМ „Ракушка“. Корпорацията го определя като единственото руско конструкторско бюро за разработка и модернизация на леко бронирани бойни машини на пехотата и на десантните войски.

Вписаните 77 лица са включени в отделна група, свързана с изборите за Държавната дума, проведени на 18–20 септември, които Русия проведе в окупираните части на Украйна. Още на 21 септември върховният представител на ЕС Кая Калас обеща нови санкции заради гласуването, а два дни по-късно Европейската служба за външна дейност представи на посланиците проекта за 77-те кандидати.

В интервю за „Главком“ четири дни преди постигането на съгласие Власюк очакваше списък с около 1600 вписвания и казваше, че „около половината от този списък са наши предложения“. В същия разговор той разграничи списъка от октомври от 22-рия пакет, който ще съдържа и търговски ограничения и секторни забрани. Според него е по-реалистично да бъде приет през ноември. „Надявам се, че ще забранят вноса на руски торове и метал в Европейския съюз“, каза той. На 7 октомври, при 1646 одобрени вписвания, Власюк вече пише за около 1700 вписвания, близо 60% от които са по украински предложения.

Новият списък следва 21-ия пакет от 23 юли, насочен срещу руски енергийни възли, танкери от сенчестия флот и производители на военни дронове. На 7 август ЕС санкционира и петима души, свързани с военната промишленост, в отговор на вълна от въздушни удари по Украйна. На 22 септември посланиците удължиха действието на режима на индивидуалните санкции, по който се приема и новият списък, за безпрецедентен срок от 36 месеца вместо обичайните 6. От списъка със санкционирани обаче отпаднаха Алишер Усманов – по искане на Франция, обвързано с освобождаването на двама френски граждани от затвор в Азербайджан – и Михаил Фридман след словашко вето.

След утвърждаването в Люксембург Брюксел смята да премине към по-малки списъци, които да приема редовно, вместо да натрупва имената за едно голямо решение, съобщава Kyiv Independent. Euronews обяви, че вече се готвят вписвания заради нападението с дрон на летище Лайпциг/Хале през август, за което Русия официално е държана отговорна от федералните власти в Германия.

Мащабът на списъка обаче показва колко имена са включени, а не колко силен е натискът върху руските заводи. Вписването води до замразяване на активи в ЕС, забрана за влизане на ръководителите и забрана за европейци да предоставят средства на вписаните лица и компании. За заводите в държавния регистър на руския ВПК това добавя малко към наличните ограничения, защото износът за Русия на стоки с двойна употреба, т.е. граждански изделия с възможно военно приложение, е забранен от ЕС още през февруари 2022 г. Тежестта пада върху търговците. Още в 13-ия пакет от февруари 2024 г. ЕС наложи ограничения на фирми от Китай, Индия, Турция и други страни, които доставят стоки на руски оръжейни производители, заобикаляйки забраните. За такъв посредник вписването прекъсва достъпа до европейски партньори и банки. Москва междувременно замества и самите компоненти: през септември 2025 г. Власюк посочи, че в ракетите за комплекса „Искандер“ от 2025 г. европейските и американските части са по-малко, а руските и беларуските са повече, отколкото в тези от 2022 г., макар руските чипове да са „с ниско качество – засега“.

Реалният ефект от списъка ще си проличи на 12 октомври, когато стане ясно колко от търговците, вписани в него са регистрирани извън Русия. Секторните забрани, които могат да засегнат самите доставки, остават за следващия кръг санкции.