Показват се публикациите с етикет МиГ-29К. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет МиГ-29К. Показване на всички публикации

събота, 11 октомври 2025 г.

Теч на данни разкри тежки технически проблеми с радарите на индийските МиГ-29К.

Изтребител МиГ-29К от състава на Военноморските сили на Индия прелита над американския самолетоносач USS Nimitz (CVN 68) по време на Exercise Malabar 2017, тристранно учение между военноморските сили на САЩ, Индия и Япония, което през годините нарасна по обхват и сложност, за да се справи със споделените заплахи за морската сигурност в Индо-Тихоокеанския регион.
📸 Снимка: U.S. Navy / Colby S. Comery

🇷🇺 Нов теч на данни от хакерската група Black Mirror разкри вътрешни документи, които описват постоянни технически проблеми с радарната система Жук-МЕ, инсталирана на изтребителите МиГ-29К и МиГ-29КУБ на Индийските военноморски сили.

Документът, озаглавен „Доклад за надеждността и ефективността на радара Жук-МЕ в самолетите МиГ-29К/КУБ на Индийските ВМС“ е получен от източници, свързани с държавния отбранителен конгломерат „Ростех“ и описва години на дискусии между официални лица от двете страни относно ниската надеждност на радарната система, непрекъснатите повреди на отделни компоненти, както и неизпълнени договорни задължения.

Докладът обобщава, че надеждността на радарната система е значително под нивата, посочени в договора за доставка от 2004 г. между Индия и руската авиостроителна компания МиГ.

В документа се посочват договорни изисквания, според които средното време между повредите на радара трябва да бъде 150 летателни часа, а средното време между дефектите – 120 часа. Въпреки това данни от реалната експлоатация, събрани по време на ежегодните двустранни конференции за надеждност в авиобаза Ханса, експлоатирана от индийската военноморска авиация, показват далеч по-ниски резултати.

В периода 2016–2018 г. флотът от МиГ-29К регистрира многократни повреди на радара. В началото на посочения интервал е отчетена надеждността от едва 20 часа между отделните повреди и 97 часа между дефектите, което е далеч под договорния праг.

До средата на 2017 г. интервалът между дефектите пада до едва 60 часа, макар че по-късни тестове илюстрират временно подобрение. Въпреки това индийските летателни офицери изпращат писма до РАК МиГ и руските държавни агенции за износ на отбранителна продукция, включващи официални оплаквания относно „незадоволителна работа на радара“ и многократни повреди на оборудването.

Вътрешната кореспонденция цитира няколко меморандума от ВМС на Индия, които критикуват надеждността на руския радар, в това число документи от март, юни и юли 2018 г., които изтъкват дефектите в системите Жук-МЕ и последвали забавяния в ремонта. Индийската страна е поискала всички радарни системи да бъдат преработени за сметка на производителя след ограничени тестове на три подобрени радарни системи, показващи „задоволителни“ резултати, но не успяващи да решат хроничните проблеми с надеждността.

Изтеклият доклад разкрива, че част от отчетеното летателно време, използвано при изчисляване на надеждността, включва полети с макетни радарни модули, което изкуствено завишава статистиката за надеждността на системата и прикрива реалните ѝ оперативни недостатъци. „Реалният показател не може да отрази действителната надеждност на радара Жук-МЕ“, се посочва в документа.

За да отговори на честите повреди разработчикът на радара НИИР Фазотрон е прибегнал до редица преработки и замени на блокове под надзора на концерн „Радиоелектронни технологии” (КРЕТ), друг филиал на „Ростех“, с надеждата радарът най-сетне да бъде доведен до посочените в договора нива на ефективност. Според изтеклите документи обаче въпросът кой ще финансира оставащите подобрения „остава отворен“.

До май 2019 г. радарният комплекс Жук-МЕ официално е премахнат от сертификата за оригинален производител на индийският флот, с което престава да присъства като сертифициран компонент на самолетите МиГ-29К/КУБ.

Последният теч на данни е само епизод от поредица разкрития на хакерите от групата Black Mirror, която е насочвала много свои атаки срещу руски отбранителни компании, включително филиали на държавния конгломерат „Ростех“. Разпространените материали хвърлят светлина върху хроничните проблеми, които засягат една от най-скъпите програми за закупуване на изтребители в Индия, както и нарастващото напрежение в двустранното сътрудничество в сферата на отбраната между Руската федерация и Индия по отношение на производственото качество и това на последвалата поддръжка.

понеделник, 15 юли 2024 г.

Германски изтребители Eurofighter са прехванали руски палубни самолети МиГ-29К над Балтийско море.

Военноморски вариант на МиГ-29, експлоатиран от 100-ти самостоятелен корабен изтребителен авиационен полк, базиран в Североморск, на показ по време на изложението „АРМИЯ“ 2017, в Авиобаза Кубинка, Московска област, Русия.
📸 Снимка: Alan Wilson/Wikimedia Commons

🇩🇪⚔️🇷🇺 Германските изтребители Eurofighter, дислоцирани в Латвия, бяха насочени да прехванат два руски изтребителя МиГ-29K, летящи без полетен план и без контакт с гражданския контрол на въздушното движение.

Според официални лица прехващането е станало в международното въздушно пространство над Балтийско море.

МиГ-29К е военноморския палубен вариант на изтребител МиГ-29М от поколение 4+, разработен в края на 80-те години. Сам по себе си той представлява подобрен вариант на съветския МиГ-29, предназначен за операции при всякакви метеорологични условия с електронно сканиран радар, стъклена пилотска кабина и достъп до редица ракети от модерен клас, в това число противокорабни, въздух-земя и въздух-въздух.

Най-ярката разлика на МиГ-29К са сгъваемите му крила, позволяващи да бъде монтиран на самолетоносачи. Първоначално производството беше финансирано от поръчка на индийския флот за 42 самолета в началото на 2010 г., което позволи на Русия след това да поръча един полк от общо 22 самолета за собствения си самолетоносач „Адмирал Кузнецов“.

Въпреки че според съобщенията руският флот първоначално е предпочел военноморска версия на тежкия изтребител Су-27, фактът, че разходите за откриване на производствена линия за МиГ-29К вече са били финансирани от индийски поръчки, го е накарал вместо това да придобие по-леките и с далеч по-къс обхват самолети.

Германските изтребители Eurofighter са част от мисията на НАТО Baltic Air Policing, която има за цел да защити въздушното пространство на балтийските държави-членки.

В допълнение към изтребителите Eurofighter, Германия допринася за Център за контрол и докладване (CRC), създаден във въздушната база Емари в Естония. Този CRC е интегриран в регионалната мрежа за въздушно наблюдение и контрол, като подобрява способността на НАТО да наблюдава и реагира на нарушения на въздушното пространство.

Откакто балтийските нации се присъединиха към НАТО, алиансът поддържа стабилна мисия за въздушна полиция в региона. Тази мисия съществува от две десетилетия, демонстрирайки ангажимента на НАТО към териториалната цялост и сигурността на своите балтийски членове.

Прехващането на руските МиГ-29К е последният от поредица инциденти, подчертаващи продължаващото напрежение в региона. Представители на НАТО подчертаха, че подобни прихващания са рутинни и се извършват по професионален начин, за да се гарантира безопасността на международното въздушно пространство.