вторник, 28 юли 2026 г.

Делото на Татяна Навка поставя под изпитание доказателствения стандарт на санкциите на ЕС

🇷🇺⚖️🇪🇺 Татяна Навка, съпругата на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, е завела дело срещу Съвета на Европейския съюз с искане санкциите срещу нея да бъдат отменени и да получи обезщетение в размер на два милиона евро.

Производството е образувано пред Общия съд в Люксембург под номер T-324/26, искът е внесен на 26 май 2026 г. Съобщението за него се появи в „Официален вестник“ на 27 юли 2026 г. В него се оспорват Решение (ОВППС) 2026/696 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/695 от 14 март 2026 г., с които Съветът подновява наложените ограничителни мерки за нови 6 месеца, до 15 септември 2026 г. Първоначалното вписване от 3 юни 2022 г. отдавна е извън срока за обжалване.

Правният спор

Финансовата част на иска е разписана до последното евро. Навка претендира 134 558 евро за направени правни разноски и не по-малко от 1 903 000 евро за накърнена репутация и други неимуществени вреди, като втората сума нараства с по 1000 евро за всеки ден, в който мерките остават в сила + законна лихва. Двете пера дават малко над два милиона евро към датата на завеждане. Защитата се води от старши адвокат Затшлер, а езикът на производството е английски.

Мерките, чиято отмяна се търси, са стандартният пакет по режима за териториалната цялост на Украйна: забрана за влизане на територията на ЕС, замразяване на средства и икономически ресурси и забрана за предоставяне на каквито и да било средства. Навка, на 51 години, е олимпийска шампионка по фигурно пързаляне, родена в Съветска Украйна и руска гражданка; в Русия тя е публична фигура от телевизионния екран и ледените ревюта. В списъка тя попада на 3 юни 2022 г. заедно с двете деца на Песков, като самият говорител на Кремъл е вписан по-рано същата година.

Основанията са четири. Първото се позовава на член 296, параграф 2 от Договора за функциониране на ЕС: мотивите на Съвета били така формулирани, че не позволяват на Навка да установи защо точно мерките се запазват. Второто е естеството на спора и атакува прилагането на 2 отделни критерия от Решение 2014/145/ОВППС и Регламент 269/2014 – критерия за подкрепа на действия, застрашаващи териториална цялост на Украйна, и критерия за връзка с вече включено в списъка лице. По него защитата оспорва и надеждността на работния документ WK 6449/22, върху който Съветът стъпва, както и твърдението, че са налице рискове от заобикаляне на мерките. Третото основание е за нарушени права на защита: Съветът не актуализирал своите доказателства и не бил осигурил на вземащите решение реална възможност да се запознаят със становището на ищцата. Четвъртото засяга човешкото достойнство и правото на семеен живот и определя мерките като непропорционални и като „жестова политика“.

Мотивите, които Навка оспорва, остават без промяна от 3 юни 2022 г. и се държат на две отделни опори. Според текста в „Официален вестник“ тя е „съсобственик на дружества и имоти, разположени в Крим, който беше незаконно анексиран от Руската федерация“, поради което „подкрепя действия, които подкопават или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“. Втората опора е отделна: тя е „свързана с включено в списъка лице, което активно е подкрепяло действия или политики“ със същия ефект. Същите актове бяха вписани и на двете деца на Песков – Елизавета Пескова и Николай Песков, при които обосновката е изцяло производна: дъщерята „е придобила въпросните доходоносни позиции и води луксозен живот благодарение на връзките на баща си“, а синът „използва богатството и парите на баща си“.

Материалът трябва да показва не просто личен спор със санкционния режим, а по-широкия въпрос доколко Съветът на ЕС може да защити ограничителни мерки, основани на семейна и икономическа близост до Кремъл.

Основанията на Съвета

Искът на Навка не е изолиран случай. В същия ден пред Общия съд е заведено дело T-323/26 от Анастасия Игнатова, доведената дъщеря на Сергей Чемезов, ръководител на държавната корпорация „Ростех“. Двете дела атакуват едни и същи актове от 14 март, водят се от един и същ адвокат и са внесени в един и същ ден. Игнатова претендира един милион евро и освен това иска от съда да обяви за неприложим по реда на член 277 от Договора самия критерий, по който е вписана – въведеният през юни 2023 г. критерий (ж), който позволява санкции на непосредствени членове на семейството и други лица, които извличат полза от водещи руски бизнесмени. Майка ѝ Екатерина Игнатова и баба ѝ Людмила Рукавишникова фигурират в същите списъци, в позиции 922 и 924.

Това не е първото производство около нея в Люксембург. През 2023 г. дружеството „Сулберг Сървисис“ заведе две отделни дела, първо за бездействие на Съвета, после за отмяна, с единствена цел да се заличи едно-единствено изречение от нейните мотиви: твърдението, че формално притежава 85-метровата яхта „Валери“ на стойност 140 милиона долара с дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови. Първото завърши с определение, че произнасяне не е нужно, но с осъждане на Съвета да плати разноските; второто беше прекратено през август 2024 г.

Календарът обяснява защо искове срещу вписвания отпреди четири години се появяват едва сега. Срокът за обжалване на акт на Съвета е два месеца и десет дни, така че първоначалното вписване е недосегаемо. Списъкът обаче се удължава на всеки шест месеца, а всяко удължаване е нов акт с нов срок за обжалване. При около 2600 включени лица и образувания това значи, че Съветът два пъти годишно отваря еднакъв по ширина процесуален прозорец за всяко от тях и всеки път трябва да бъде в състояние да защити досието от доказателства в актуалното му състояние. Практиката на Общия съд върви именно натам: обосновка, която е издържала веднъж, не се пренася автоматично в следващия шестмесечен цикъл.

Семейна близост и икономическа облага

Натоварването от този механизъм е очевидно. През 2022 г. пред Общия съд бяха заведени 103 нови дела за ограничителни мерки, или 11,4% от всички постъпили дела, при 4,8% през 2021 г. и 3% през 2020 г. Всички тези производства съставляват едно от най-обемните направления в работата на съда, а всяко едно от тях изисква от Съвета на еС да поддържа и защитава конкретно доказателствено досие на английски или друг процесуален език, срещу адвокати, чиито хонорари ищците включват в исканията за обезщетение. Навка претендира точно това: 134 558 евро разноски, отделно от вредите.

Досегашните решения очертават къде точно минава границата за роднините. На 8 март 2023 г. Общият съд отмени мерките срещу Виолета Пригожина, майката на основателя на „Вагнер“, като прие, че вписването ѝ почива единствено на родствената връзка със сина ѝ, а Съветът не е представил конкретни доказателства за собствено участие. Изводът от онова решение остана в сила и след него: няма презумпция, че близките на подложен на мерки руснак също подкрепят режима, а връзката, която ги обвързва с целта на санкциите, трябва да е доказана с конкретни данни към момента на приемане на акта, а не автоматично изведена от самата родствена връзка. Отговорът на Брюксел бе нормативен: през юни 2023 г. Съветът добави критерия (ж), който прави роднинството относимо, но само когато е съчетано с доказана полза от санкционираното лице. Как работи новият критерий, стана видно на 10 юни 2026 г., когато Общият съд отхвърли предишния иск на Анастасия Игнатова по дело T-601/24 и потвърди, че доведена дъщеря може да се третира като непосредствен член на семейството, а активите, свързани с Чемезов, стигат, за да се приеме, че тя извлича полза от него. Малко по-рано, на 26 март 2026 г., бяха отхвърлени и исковете на Дмитрий Пумпянски, Тигран Худавердян, Виктор Рашников, Дмитрий Мазепин и Герман Хан.

Съветът е вписал Навка по критерия за собствена подкрепа, заради активите в Крим, а роднинската връзка стои като допълнително основание; семейният критерий (ж), който стои в основата на спора на Игнатова, при нея изобщо не се прилага. Ако кримската част от досието издържи, на Съвета не му трябва производна вина: пред него ще стои поведение на самата ищца. Ако не издържи, остава роднинската връзка, а именно тя се оказа недостатъчна по делото на Пригожина. Изходът зависи от съдържанието на работния документ WK 6449/22 и от това дали Съветът е поддържал доказателствата актуални при подновяванията след 2022 г.

Какво може да реши съдът

Отмяната на вписването изглежда малко вероятна, но не напълно пренебрежима. Последните решения по руските дела вървят в полза на Съвета, а мотивите на Навка съдържат конкретно фактическо твърдение за собственост, което е далеч по-защитимо от чистата асоциация. Искането за обезщетение стои другояче. Извъндоговорната отговорност на ЕС изисква достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която дава права на частноправните субекти, и отмяната сама по себе си не я поражда; на практика Съдът е присъждал обезщетение по санкционно дело в изолирани случаи, най-известното от които е онова в размер на 50 000 евро от иранската инженерна компания Safa Nicu Sepahan през 2017 г. Уважаването на претенция за над два милиона е много малко вероятно дори при успех по главното искане.

Сроковете са дълги. Съветът разполага с около два месеца за писмена защита, а решенията по санкционни дела на първа инстанция най-често идват в период от 12-24 месеца, т.е. най-рано догодина, след още 2-3 удължавания на списъка. Дотогава мерките остават в сила, защото искът за отмяна не спира изпълнението им.

Няма коментари:

Публикуване на коментар