Африка навлезе в нова ера на войни.

От 49 държави в Субсахарска Африка, сега 14 са разкъсвани от война, демонстрирайки уязвимостта на региона към конфликти.
🔍 Източник: International Institute for Strategic Studies (IISS)

🌍 Безпрецедентна ескалация на въоръжените конфликти прокара ивица на смърт и разруха по ширината на африканския континент – от Мали в западната му част чак до Сомалия на източния му рог.

Традиционните конфликти, като ислямистките въстания в Северна Нигерия и Сомалия и бойните действия между милиции в източните провинции на Демократична република Конго, се отбелязват скок. Новите битки за власт между милитаризираните елити в Етиопия и Судан разтърсват две от най-големите и най-гъсто населените страни в Африка. Страните от западния Сахел сега са сърцето на глобалния джихадизъм, а местните разклонения на Ал-Кайда и Ислямска държава се сражават както помежду си, така и срещу военните хунти, застанали начело на страните в региона.

Този коридор на конфликт се простира на близо 6500 километра и обхваща около 10% от общата площ на Субсахарска Африка, площ, удвоявайки се само за три години като днес е около 10 пъти по-голяма от тази на Обединеното кралство, според анализ на Verisk Maplecroft, консултантска фирма за политически риск. Всичко това води до неизлечимо човешко страдание – екстремен глад, масово разселване, жестокости срещу цивилни – и то на най-бедния континент на планетата.

И все пак тези необикновени геополитически промени в Субсахарска Африка бяха засенчени от конфликти с по-висок профил в Украйна и Близкия изток, което доведе до по-малко внимание от страна на глобалните сили, особено тези на Запад – силно редуцирано финансиране на програми за хуманитарна помощ и фундаментални въпроси за бъдещето на стотици милиони хора.

Конфликтите нараснаха драматично от 2010 г.

В момента Африка преживява повече конфликти, отколкото когато и да било от поне 1946 г. насам, според данни, събрани от университета в Упсала в Швеция и анализирани от Норвежкия институт за изследване на мира в Осло. Само тази година експертите от двата института са идентифицирали 28 държавни конфликта в 16 от 54-те страни на континента, повече отколкото във всеки друг регион в света, което е два пъти повече от само преди десетилетие и половина. Тази равносметка не включва конфликти, които не включват правителствени сили, например между различни общности и чийто брой също се е удвоил от 2010 г.

Няма единен двигател за възникването и ескалацията на толкова много различни по своята същност въоръжени конфликти в такава огромна географска област. Но експертите казват, че много от най-засегнатите държави са останали уязвими, след като не са успели да се установят на силен режим на управление след независимостта – независимо дали става дума за функциониращи демокрации или установени авторитарни системи – или са били дестабилизирани в момент на политически преход.

🇲🇱🇧🇫🇳🇪 Бившите френски колонии в Сахел – Мали, Буркина Фасо и Нигер – в продължение на десетилетия се водеха демокрации само на хартия и редовно бяха разрушавани от военни преврати.

🇨🇩🇳🇬 Централното правителство на Демократична република Конго в Киншаса, подобно на това на Нигерия в Абуджа, така и не успя да упражни контрол над огромните си територии, отваряйки възможност за местни и чуждестранни лидери да се напреварват за ресурси и власт, често чрез насилие.

🇪🇹 В Етиопия усилията на министър-председателя Абий Ахмед да подсили и централизира властта в страната след прекратяването на десетилетия на господство от Народния освободителен фронт на Тиграй през 2018 г. предизвикаха серия от бунтове и сблъсъци между регионалните милиции.

🇸🇩 В Судан двама могъщи генерали се обърнаха един срещу друг, превръщайки се във врагове, след като свалиха дългогодишния силен човек Омар ал-Башир през 2019 г. и две години по-късно цивилното правителство, което трябваше да придвижи страната към демокрация.

Една от повратните точки за скока в насилието беше 2011 г., когато на фона на вълната от протести и бунтове на Арабската пролет, НАТО се намеси в Либия в подкрепа на бунтовниците, воюващи срещу дългогодишния диктатор Муамар Кадафи. След смъртта му и падането на режима, Либия потъна в хаос, а хиляди въоръжени мъже се придвижиха на юг към съседно Мали, за да разпалят отново бунта на туарегите срещу централното правителство в Бамако, който съвпадна с глобалната експанзия на екстремизма в лицето на Ал-Кайда и Ислямска държава.

„При Сахел това очевидно е проблемът на колапса на Либия и магистралата на оръжия и идеология, която той създаде“, обясни Кен Опало, кенийски академик и доцент в Института за дипломация към университета „Джорджтаун” във Вашингтон, окръг Колумбия. „И така получавате слаби държави, много оръжие и млади мъже, напускащи Либия, и идеологии, идващи чак от Пакистан. И изведнъж всичко е в пламъци.”

От Мали джихадисткият бунт се разпространи през слабо охраняваните граници в Буркина Фасо и Нигер, където нови военни хунти, разочаровани от неуспеха в борбата с екстремизма, изгониха френските и други западни войски. В момента бунтовете заплашват дори крайбрежни държави като Бенин и Гана. Днес 86% от територията на Буркина Фасо е засегната от боеве между джихадисти и правителствени сили, според анализа на Verisk Maplecroft, базиран на данни за инциденти от Armed Conflict Location and Event Data (ACLED), неправителствената служба за мониторинг със седалище в САЩ. За Нигерия този процент е 44%.

Цивилното население е под обстрел

Преброяването на загиналите в африканските конфликти е изключително трудна задача. Достъпът до фронтовите линии за журналисти и хуманитарни групи често е труден или напълно ограничен. Спирането на телефонните услуги и интернет, които съпътстваха войните в Судан и региона Тиграй в Етиопия, усложняват усилията за проследяване на конкретни събития и броя на загиналите в тях. Много хора не умират в самите сражения, а от глад и прекъсване на медицинските услуги.

За Етиопия, например, експерти от университета в Гент в Белгия са изчислили, че продължилата две години война между правителството и Народния фронт за освобождение на Тиграй е довела до смъртта на между 162 000 и 378 000 цивилни. ACLED, чиито анализатори претърсват и извършват анализ на местни новинарски източници и поддържат контакти, предоставящи данни за конфликти в реално време, преброи по-малко от 20 000 жертви във войната от самите битки.

Това, което става ясно от данните, е, че цивилното население е далеч по-уязвимо от умишлени атаки в конфликтите в Африка, отколкото във войните другаде. В Украйна, например, по-малко от 7% от насилствените събития, регистрирани от ACLED от миналия февруари, са насочени към цивилното население – в сравнение с повече от една трета за африканските конфликти.

„Повече хора живеят с насилие от всякога и повече хора са изложени непрекъснато на въоръжени групировки от всякога“, обобщи Клионад Роли, основател на ACLED и професор по политическо насилие и география в Университета на Съсекс в Обединеното кралство.

Последствията надхвърлят непосредствената загуба на живот. Забавеното развитие, забавените избори и по-широкото чувство за безнаказаност са подсилени от проточващите се конфликти, обясни той.

Масово разселване

Засилващите се конфликти са разселили рекорден брой африканци – повечето от тях в собствените им страни. Сега континентът е дом на почти половината от вътрешно разселените хора в световен план, около 32,5 милиона в края на 2023 г. Тази цифра се е утроила само за 15 години.

Разселването прави цивилните, особено жените и децата, в изключително уязвими от страничните ефекти на войната. В източната част на Демократична република Конго здравни работници и местни служители изчислиха, че 80% от жените в лагерите за разселени лица около Гома са били изнасилени - много от тях многократно. В Судан, дом на първия потвърден масов глад в света след 2017 г. насам, най-гладни са хората, които са били изтръгнати от родните си общности и работните места или полетата, които са осигурявали прехраната им.

Извън приоритетите

Настоящите конфликти на континента не предизвикаха онзи изблик на съчувствие от западния свят, който съпътства руската агресия в Украйна, или възмущението, предизвикано от войната на Израел срещу Хамас в Газа. Нямаше еквивалент на концертите на Live Aid, мотивирани от глада в Етиопия през 80-те години на миналия век, протестните маршове срещу геноцида в суданския регион Дарфур в началото на новия век или дори кампанията #BringBackOurGirls, свързана с отвличането на 276 ученички от нигерийския град Чибок от Боко Харам преди 10 години.

Тази липса на обществено внимание се превърна в недостиг на политически действия за разрешаване на войни в Африка или облекчаване на страданието. Дялът на Африка в помощта за развитие, която предоставят богатите, предимно западни страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е на най-ниското си ниво от началото на новия век, според анализ на One Campaign.

И докато финансирането за хуманитарна помощ, представляващо само малка част от общата помощ за развитие, се е увеличило, то не отговаря на нарастващите нужди. Организацията на обединените нации получи само половината от 2,6 милиарда долара, които му бяха необходими през изминалата година за предоставяне на хуманитарна помощ в Конго. Призивите му за Судан бяха финансирани с 64%, докато Нигерия получи едва 57% от целта си.

Това също така означава, че дипломатическият натиск върху Обединените арабски емирства, които според Wall Street Journal доставят оръжия и бойци на един от съперничещите си генерали в Судан, постоянно остават на заден план пред желанието на Вашингтон да запази подкрепата на страната в Близък изток. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е посетил Африка само четири пъти от 2021 г. насам – в сравнение с 43 пътувания до Европа и 22 до Близкия изток.

Други сили се намесват

В отсъствието на САЩ и други западни правителства други сили се удвоиха - и често в ущърб на местното население.

Русия изпрати своите наемници да се сражават в страните от Сахел – разполагания, които според правозащитни групи са довели до скок в насилието срещу цивилни. Докато ОАЕ. подкрепя “Силите за бърза подкрепа” в Судан, армията на страната е подкрепена от Египет, Иран и Русия, което дава възможност и на двете воюващи страни да продължат насилието. В Конго армията на Руанда се бие срещу бунтовниците от “Движение 23 март” в кампания, която разсели повече от два милиона души.

Данните от университета в Упсала сочат рязко нарастване на гражданските войни с международно участие в Африка и че тези войни с външна намеса са далеч по-смъртоносни от онези без.

Какво следва?

САЩ остават водещият донор на хуманитарна помощ в Африка въпреки, че вниманието им е ангажирано в Европа и Близкия изток, допринасяйки с 47% за плана на ООН за реагиране при извънредни ситуации в Судан през 2024 г. и почти 70% от този за Конго.

Други традиционно големи донори, включително Германия и Обединеното кралство, вече намалиха бюджетите си за помощ на фона на кризата в Украйна и икономическите проблеми у дома. И много експерти очакват съществени промени във външната политика и политиката за помощ на САЩ при идващата администрация на Тръмп, особено спрямо агенциите на ООН – и по-нататъшно отслабване на американското влияние.

САЩ и ООН „успяха да поддържат позиция относно това, което би се считало за извън приемливо за някои случаи“, заяви Роли от Acled. „С идването на администрацията на Тръмп тази линия ще изчезне. И така конфликтите на лични интереси, които виждаме, и хората, предизвикващи насилие в целия континент, няма да бъдат проверявани”.