Либийска авиобаза се превърна в хъб за трансфер на руско оръжие към Сахел

Проследеният тежък транспортен самолет Антонов Ан-124 (RA-82030) паркиран на пистата на либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена на около 100 км източно от Бенгази, 18 май 2025 г.📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 Разследване на Radio France Internationale (RFI) разкрива, че либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена източно от Бенгази, все по-усилено играе роля на логистичен хъб по пътя към руските военни амбиции в региона на Сахел в Африка. Тази промяна стана факт на фона на все по-отслабващото влияние на Москва в Сирия след неочакваното фиаско на режима на Башар ал-Асад, настъпило през декември 2024 г.

Разследващият екип на RFI е проследил голям руски военно-транспортен самолет Антонов Ан-124 да излита от сирийската авиобаза Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия на 16 май 2025 г. и да каца на либийското военно летище Ал-Хадим. Въпросният полет е част от широка схема, която включва наскоро забелязани въздушни маршрути между Сирия и Либия, оформящи нов „въздушен мост“ за руските военни активи към Африка.

Самолетът с рег.номер RA-82030, управляван от 224-ти летателен отряд на руското министерство на отбраната, е продължил пътуването си към дестинации в Сахел, включително Бамако (Мали) и Уагадугу (Буркина Фасо), преди да се завърне обратно в Русия.

Макар че точният характер на транспортираните товари не е потвърден, капацитетът и размерите на летателният апарат говорят за прехвърляне на тежка техника, като бронирани машини или зенитно-ракетни комплекси за изграждане на противовъздушна отбрана. Американската сателитна компания Maxar потвърди, че самолетът е бил засечен на пистата в Ал-Хадим на 18 май.

Разследването включва и доклади и видеа, публикувани в Telegram канали, свързани с ЧВК Вагнер и т.нар. „Африкански корпус“ на руското министерство на отбраната, които показват разтоварване на военна техника на посоченото летище, която включва инвентар, сходен с оборудването, използвано от руските въоръжени сили в последното десетилетие на територията на Сирия.

Според Лу Озбърн, експерт от мониторинговата група All Eyes on Wagner, тези движения са поредно доказателство за засилващите се военно-политически връзки между Москва и фелдмаршал Халифа Хафтар – силния човек в Източна Либия, който стои начело на базираното в Тобрук правителство, познато като "Палатата на представителите", както и свързаната с него Либийска национална армия.

Озбърн отбелязва, че Москва разширява значително стратегическото си влияние в Северна Африка, като отваря дипломатически канали към Триполи, като паралелно засилва ангажимента си в Алжир и Тунис.

Военен парад в Бенгази разкри мащабни доставки на модерна руска военна техника

🇷🇺🤝🇱🇾 На 28 май в Бенгази се проведе военен парад по случай 11-годишнината от началото на операция „Ал-Карама“ – военната кампания на фелдмаршал Халифа Хафтар, насочена срещу ислямистките групировки в Източна Либия. Парадът демонстрира значителни нови попълнения в оръжейния арсенал на неговата армия и подчерта задълбочаващата се роля на Русия в конфликта.

Сред най-внушителните попълнения са двете реактивни системи за залпов огън БМ-30 „Смерч“, тежка артилерия с обсег до 90 км, способна да изстреля 12 ракети за под 40 секунди. Те бяха представени заедно с руските зенитно-ракетни комплекси Тор-М2Е, бойни машини БМП-2М с модули „Бережок“, танкове Т-72 и Т-55, бронетранспортьори БТР-82 и бронирани камиони „ВПК-Урал“.

Присъствието на това модерно въоръжение поставя въпроси за мащаба на руската подкрепа и геополитическите амбиции на Кремъл в Африка. Според украинския портал Defense Express, парадът създава илюзия за мащабни трансфери на оръжие, но реално количеството може да е ограничено. „Такова количество техника руската армия губи за седмица-две активни бойни действия в Украйна“, припомнят анализатори.

Въпреки това, появата на „Смерч“ има стратегическо значение. Създадена през 80-те години, тя остава една от най-мощните артилерийски системи в света, използваща термобарични, касетъчни и противотанкови боеприпаси. Наличието на сателитна навигация и усъвършенствани системи за управление на огъня ѝ позволяват да поразява цели от голяма дистанция с висока точност.

Появата на тези системи подсказва за промяна във военната доктрина на Либийската национална армия, ориентирана към нанасяне на удари извън обхвата на контрабатарейния огън.

Руското присъствие в Либия нарасна значително след 2022 г. и особено на фона на отстъплението от Сирия след свалянето на Башар Асад през декември 2024 г. Москва започна прехвърлянето на зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, изтребители МиГ-29 и Су-24, и да трансформира бази като Ал-Хадим, Ал-Джуфра и Брак ал-Шати в регионални логистични хъбове.

Операциите се координират от т.нар. „Африкански корпус“, който е в ролята на правоприемник на ЧВК „Вагнер“, но се намира под контрола на Министерството на отбраната. Според експерти над 2000 руски военнослужещи се намират на либийска територия, а Кремъл вече търси достъп до военноморска база в Тобрук – стратегически пункт в близост до южния фланг на НАТО.

Руското военно присъствие обаче не е самоцел. Москва може да разменя ограничени количества модерно оръжие в замяна на дългосрочни концесии за добив на петрол, газ и полезни изкопаеми. Санкциите и войната в Украйна изострят нуждата от алтернативни канали за снабдяване и валута.

„В контекста на икономическата изолация, Либия може да се превърне в стратегическа разменна монета“, пише Defense Express. Затварянето на черноморския коридор към Сирия накара Москва да използва значително по-дългия и скъп маршрут през Балтийско и Средиземно море, което още повече натоварва ресурсите ѝ.

Междувременно правителството на националното единство в Триполи все по-често изразява тревогата си от нарастващото руско влияние. За западните разузнавателни оценки и бази данни като The Military Balance е все по-трудно да проследяват точните количества техника в ръцете на различните либийски фракции, създавайки „стратегическа неяснота“, която е в полза на Кремъл.

Русия обаче не се ограничава единствено до Либия. На 9 май руски военнослужещи за първи път се включиха във военен парад за „Деня на победата“ в Екваториална Гвинея. Контингентът беше съставен от около 40 души с техника като БТР-82А, джипове „Тигр“, зенитна установка ЗУ-23-2 и два пикапа Toyota Hilux. Руснаците демонстрираха и симулатор за управление на безпилотници с изглед от първи лице (FPV) – опит да спечелят подкрепата на местното население.

Либийската национална армия на Хафтар проведе учения в Беларус.

🇱🇾🤝🇧🇾 Медийният отдел на Либийската национална армия обяви пристигането на нова група от 36-и специални сили на международното летище Бенина в Бенгази. Това подразделение, свързано с Генералния щаб на Сухопътните войски, премина успешно курсове за повишаване на квалификацията в Република Беларус.

От дивизията подчертаха, че обучението е включвало интензивни програми, предназначени за повишаване на бойната ефективност и готовността за изпълнение на различни военни задачи с високо ниво на умения.

Тази инициатива е част от ангажимента на въоръжените сили за укрепване на техните способности чрез подготовка на квалифициран и специализиран персонал, използващ най-новите военни техники.

Либия е в хаос от свалянето на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г. Страната от години е разделена между съперничещи си администрации.

Икономиката на Либия, силно зависима от петрола, пострада поради продължаващия конфликт. Нестабилността доведе до колебания в производството и цените на черното злато, което оказва влияние върху световния пазар на петрол и икономиката на Либия.

Конфликтът доведе до значителна хуманитарна криза в страната, с хиляди убити хора и много други разселени. Мигрантите и бежанците, използващи Либия като транзитен пункт към Европа, също са изправени пред тежки условия.

Планираните избори за декември 2021 г. бяха отложени поради разногласия относно избирателните закони и допускането на конкретни кандидати. Забавянето породи опасения за осъществимостта на мирен политически преход.

Въпреки прекратяването на огъня сигурността остава сериозен проблем поради спорадичните боеве и присъствието на наемници и чуждестранни бойци. Обединяването на военните и премахването на чуждите сили са решаващи предизвикателства.

Махер ал-Асад е продал танкове, артилерия и боеприпаси на Хафтар.

🇸🇾🤝🇱🇾 Махер ал-Асад, брат на сваления сирийски президент Башар ал-Асад, е продал около 50 основни бойни танка, 16-18 реактивни системи за залпов огън и поне 200 тона боеприпаси на либийския маршал Халифа Хафтар в дните преди падането на режима в Сирия.

Това се твърди в последния епизод Atheer, подкаст на катарската Al Jazeera, с участието на Сам Ал-Тавил, пенсиониран генерал от сирийската армия, служил 34 години в сирийската армия, за да даде свидетелство на тъга за периода на управление на Хафез и Башар ал-Асад.

Според пенсионирания генерал, оръжията са били транспортирани с военно-транспортни самолети Илюшин Ил-76, които често са извършвали полети до Бенгази, ключова крепост на Либийската национална армия (LNA), предвождана от Хафтар.

Той разкрива дълго пазените тайни за сирийската армия, като се започне с подробности за работата ѝ по транспортирането на сирийските високопоставени лица, през сътрудничеството със съветската армия в чувствителни зони по границата с Китай и разкрития за корупцията и сектантството, които са се случвали във военния естаблишмънт, до момента на падане на режима и бягството на неговите ръководители.

Русия е разположила свои сили в базата Ал-Хадим в Либия

Базата ал-Хадим, близо до Бенгази в източна Либия, на 10 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 В седмиците след свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад, Русия започна да извършва множество полети на военно-транспортни самолети до въздушна база в либийската пустиня.

Целта на Кремъл изглежда е да намери алтернативна спирка за транзит за своето нарастващо военно участие в Африка – и начин да запази военното си присъствие в Средиземно море. В продължение на близо десетилетие военновъздушната база Хмеймим и военноморската база Тартус на сирийското крайбрежие служиха и на двете цели. Сега разкъсаната от конфликти северноафриканска страна Либия е във фокуса на руските усилия за проектиране на мощ в средиземноморския регион.

Данните за проследяване на полети, анализирани от CNN, показват от средата на декември средно по над един полет дневно между Хмеймим и ал-Хадим в Либия на големите военно-транспортни самолети Ан-124 и Ил-76.

По-рано този месец представители на САЩ и Запад казаха на CNN, че Русия е започнала да изтегля голямо количество военно оборудване и войски от Сирия.

Прехвърленото оборудване може да включва модерни руски системи за противовъздушна отбрана. CNN видя изображения на тези системи, чакащи да бъдат излетени от Сирия малко преди руските полети да започнат.

На 28 декември Антонов се завърна в Хмеймим от Либия.

Базата ал-Хадим, близо до Бенгази в източна Либия, на 17 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Джалел Харчауи, асоцииран сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI), каза пред CNN, че през последните седмици има „безспорен скок в кацането на руски самолети в Либия от Сирия, Русия и Беларус“.

Хмеймим беше центърът, от който се поддържаха операциите на руските наемници в Африка – първо в Централноафриканската република, а по-късно в Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо.

Като засили присъствието си в Либия, Москва може да запази достатъчно способности, за да преследва по-широките си амбиции по-на юг в Африка, поемайки новите разходи, неизбежно свързани с падането на Асад, каза Харчауи.

Геолокирано видео показва как поне един от самолетите, които наскоро пристигнаха в Ал Хадим, отлетя за Бамако в Мали, където Русия наскоро измести дългосрочното френско влияние.

„Руските полети до Бамако през Либия показват, че Русия вече се е обърнала към Либия като алтернатива на своите сирийски бази“, казаха анализатори от проекта Critical Threats на American Enterprise Institute в брифинг.

Полетите не са в съответствие с предишния модел на ротации на руския Африкански корпус до Бамако, добави той. Африканският корпус, под егидата на Министерство на отбраната на Русия, е наследник на наемническата групировка Вагнер в Африка.

По-близък изглед на хангарите и паркинга в ал-Хадим на 28 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Руснаците са имали плацдарм в Ал-Хадим от няколко години, като същевременно доставят наемни бойци и оръжия в подкрепа на генерал Халифа Хафтар, самопровъзгласилият се за владетел на голяма част от Източна Либия. Разследващата група All Eyes on Wagner съобщи по-рано тази година, че близо до базата е изграден сигурен комплекс за транзит на руски персонал към други части на Африка.

Заместник-министърът на отбраната на Русия, Юнус-Бек Евкуров, направи няколко посещения в Либия, за да консолидира връзките си с Хафтар през последните две години.

Тези отношения може да се задълбочат, ако руският флот се вгледа в пристанище под контрола на Хафтар като алтернатива на съоръжението си в Тартус в Сирия.

НАТО са обезспокоени

Перспективата не се харесва добре в столиците на НАТО. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето каза пред италианския всекидневник La Repubblica, че „руските кораби и подводници в Средиземно море винаги предизвикват безпокойство, още повече, ако вместо да са на 1000 километра, те са на две крачки от нас“.

Може би не е случайно, че преди седмица началникът на генералния щаб на италианската армия, ген. Лучано Портолано, посети Триполи – където управляват съперниците на Хафтар, подкрепяни от ООН.

Според високопоставен служител на НАТО 32-членният отбранителен алианс наблюдава дейността както в Тобрук, така и в Бенгази в Либия.

Средиземноморският дом за руски военни кораби е от решаващо значение за Москва, тъй като на Черноморския флот не е разрешено да преминава през Босфора, докато Русия е във война с Украйна.

„Русия все още не е разположила военноморски кораби в Тобрук, което е много умно, тъй като подобен нагъл ход можеше да провокира преждевременната мобилизация на НАТО“, каза Харчауи.

Хафтар е непостоянен и застаряващ лидер в хронично разделена и нестабилна страна. „Хафтар често сменя лоялностите си, контролира само половината от страната и на 81-годишна възраст не е точно млада фигура“, каза Улф Лаесинг, ръководител на програмата „Сахел“ във фондация „Конрад Аденауер“ в Мали.

„Няма правно споразумение като със Сирия и Хафтар може по всяко време да покаже на руснаците вратата“, добави Лаесинг. Той би могъл да използва позицията си, за да поиска по-сложно руско оборудване – което Москва трудно може да си позволи да спести.

В някои отношения Либия е лош заместител на Сирия. Транспортните самолети на практика могат да достигнат Либия от Русия само ако им бъде позволено да прелитат над Турция, предоставяйки на турския президент Реджеп Тайип Ердоган удобна разменна монета.

Дамаск се двоуми

Не е ясно дали новото ръководство на Сирия е решено да изгони руската армия от Хмеймим и Тартус. Временният лидер Ахмед ал-Шара каза в интервю тази седмица, че новото правителство не иска Русия да напусне страната „по начин, който не отговаря на отношенията й със Сирия“.

Но като се има предвид несигурната траектория на Сирия, Москва ще иска да хеджира своите залози в регион с нарастващо стратегическо значение.

„Дори ако новите управляващи позволят на Русия да запази военновъздушните бази Хмеймим и военноморските бази в Тартус, тя ще трябва да намали нивата на своите войски и логистиката, като например складове за боеприпаси в Сирия, тъй като те вече не са необходими за подкрепа на Асад“, каза Лаесинг.

Харчауи се съгласи, като каза, че дори Русия да поддържа някакво присъствие в Сирия, нивото на комфорт, логистична лекота и сигурност, на които някога се е радвала при Асад, никога няма да се върне.

Руският президент Владимир Путин пренебрегна свалянето на Асад, но Лаесинг каза, че падането му е истински удар за африканските амбиции на Путин.

Африканските правителства, които клоняха към Москва за своята сигурност, сега може да помислят два пъти за нейната надеждност, което „ще попречи на способността й да сключва нови сделки за наемниците на Африканския корпус“, каза Лаесинг. „В Мали или Нигер не остана незабелязано, че Русия не се притече на помощ на Асад.“

Въпреки това Русия извади въглен от огъня на смъртта на Асад, каза Харчауи. Неговата „логистична мрежа не е нито повредена, нито напълно унищожена; тя просто е деградирала и е станало по-скъпа, по-несигурна и по-разклатена.“

Най-малко 300 колумбийски наемници се сражават в Судан.

🇨🇴⚔️🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (СБП) са обвинявани в набиране на чуждестранни наемници за участие във войната в Судан, засилвайки опасенията на местни и световни анализатори, че конфликтът ще се придобие регионални мащаби, предизвикайки допълнителна нестабилност. Последният подобен случай включва колумбийски бойци, забелязани за първи път в близост до границата с Либия в края на ноември.

Въпреки опроверженията на ръководството на паравоенната милиция, показанията на свидетели и разузнавателните доклади затвърдиха твърдението, пораждайки допълнителни опасения за външна намеса в конфликта в Судан.

На 21 ноември въоръжени групировки, сражаващи се на страната на суданската армия, обявиха, че са атакували конвой близо до судано-либийската граница. Съобщава се, че след нападението силите са открили лични карти на колумбийски граждани.

Разследване на La Silla Vacia, колумбийска медия, разкри повече от 300 пенсионирани колумбийски войници, които са били подведени да участват в продължаващия конфликт в Судан. Президентът на южноамериканската страна Густаво Петро поиска от външното министерство да потърси варианти за връщане на замесените в схемата в Колумбия.

Колумбийският журналист Сантяго Родрикес разкри мрежа за контрабанда, която привлича бивши колумбийски войници под фалшив претекст и ги изпраща да участват в бойните действия за Силите за бърза подкрепа (RSF) в Судан.

Говорейки с разследващото издание Ayin, Родригес разкри начина, по който компании в Колумбия и Обединените арабски емирства са примамвали бивши военнослужещи с фалшиви трудови договори в сферата на сигурността и са ги насочвали към конфликтни зони. Колумбийската компания A4SI и базираната в ОАЕ Global Security Service Group са част от международна мрежа, която заблуждава квалифицирани бивши колумбийски войници във военни операции. Докато някои войници може да са били наясно с евентуалната си роля на наемници, част от тях са били съвсем умишлено подведени относно естеството на техните договори.

Според Родригес на бивши колумбийски войници са предложени договори с изгодни условия на труд в сферата на сигурността в Обединените арабски емирства, уж за защита на петролни съоръжения. При пристигането си обаче те бяха информирани за съвсем различна мисия. „Казаха им, че отиват в Либия и след това в Судан, за да се бият със Силите за бърза подкрепа“, сподели Сантяго Родрикес, който подкрепи разследването си със свидетелства на бивши войници, гласови бележки, снимки и документи, включително екранни снимки от групи WhatsApp, използвани за операции.

Разследване на данни от публично достъпни източници, извършено от Bellingcat предполага, че един от колумбийските войници, чиито документи за самоличност са били иззети от армията на Судан, Кристиан Ломбана Монкайо, е заминал от Абу Даби на 11 октомври за Бенгази, Либия, след което е пътувал по шосе за Судан.

Въпреки че силите, съюзени със суданската армия, свидетелстват за смъртта на 22 колумбийски наемници, не бяха предоставени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Родрикес постави под съмнение липсата на прозрачност, заявявайки: „Това е добър въпрос за суданската армия – защо твърдят, че тези колумбийци са били убити, но не предоставят доказателства?“ Освен това той каза, че след публикуването на разследването му участващите компании са увеличили размера на сумите, получавани от наемниците, и са ги заплашили да запазят мълчание за участието си в Судан.

Трябва да се отбележи, че нито Емирствата, нито Силите за бърза поддръжка са издали официално изявление относно твърденията на колумбийското разследване.

Това не е първият случай на базирана в ОАЕ охранителна компания, която заблуждава лица да се бият в страни, от които ОАЕ имат личен интерес. Още през 2020 г. охранителната компания Black Shield привлече суданци с обещанието да работят като охранители в Абу Даби, само за да ги прати на първа линия в гражданската война в Либия.

Дипломатическият отговор на Колумбия

В отговор на съобщенията за колумбийски наемници, които се сражават в редиците на суданските СБП, колумбийският президент Густаво Петро подчерта в публикация на „X“ необходимостта от завръщане на колумбийските наемници, участващи във въоръжения конфликт в африканската страна, както и нарастващото присъствие на частни военни изпълнители в Африка.

Като част от тези усилия посланикът на Богота в Кайро Ан Мелания де Гавирия организира среща със суданският посланик Емад Ел-Дин Адауи, за да изрази дълбоката загриженост и съжалението на Колумбия за участието на нейните граждани в конфликта. Дипломатът разкритикува действията им като „безотговорни“ и изтъкна, че колумбийските власти не подкрепят и не са свързани с подобна дейност.

Тази среща беше последвана от телефонен разговор между колумбийския министър на външните работи Луис Гилберто Мурильо и Али Юсеф, външен министър на де факто правителството на Судан в Порт Судан, за да изразят съжаление за участието на колумбийски граждани в конфликта. Мурильо осъди действията им и потвърди ангажимента на Колумбия за разрешаване на проблема и осигуряване на завръщането им.

Отбранителният анализатор Амин Исмаил твърди, че стратегията за привличане на чуждестранни бойци към RSF им е позволила да привлекат бойци от целия регион и с това да укрепят редиците си в продължаващата война. „RSF действа въз основа на регионален и етнически произход, което им осигурява достъп до бойци от различни арабско-африкански племена“, каза Исмаил, подчертавайки силната зависимост на групата от чуждестранни връзки за финансиране и доставки на оръжие.

Чужди наемници в целия регион

Преди шест месеца разследване на Ayin потвърди участието на чуждестранни наемници от Чад, Централноафриканската република Либия, Йемен, Етиопия и Южен Судан, които се сражават на страната на RSF в щата Ал-Джазира, чийто член на комитета за съпротива каза, че чуждестранни наемници многократно са участвали в атаките срещу щата Ал-Джазира.

Наскоро разпространено видео в социалните медии изглежда много вероятно да е заснето в суданската столица Хартум, въз основа на размера на къщите и пътищата, които се виждат на кадрите. Видеото показва войник, облечен в униформа на RSF с арабски вид и говорещ със сирийски акцент, стрелящ във въздуха снаряди за противовъздушна оръжия Дошка в чест на падането на сирийския диктатор Башар ал-Асад.

Либийският маршал Халифа Хафтар е шокиран от внезапното падане на Асад.

📸 Колаж: Africa Intelligence

🇸🇾🤝🇱🇾 Френското разузнавателно издание Africa Intelligence разкри негативните последици от свалянето на режима на сирийския президент Башар Асад върху върху интересите на либийския маршал Халифа Хафтар, който е бил шокиран от внезапното падане на сирийския режим, както и върху отношенията между семействата на двамата лидери.

Връзката между семействата Хафтар и Асад се основаваше на близък съюз, който разчиташе до голяма степен на взаимното им приятелство с Русия, като отношенията им достигнаха своя връх с тайното посещение на Махер ал-Асад, брат на бившия сирийски президент, на гости на Саддам, сина на Халифа Хафтар през септември 2022 г.

Освен това двете страни си сътрудничиха в обучението на пилоти от силите на Хафтар, провеждано в Сирия, което беше потвърдено от смъртта на либийски пилот по време на тренировъчен полет през декември 2022 г.

Часове след падането на режима в Дамаск самолет на компанията „Cham Wings“ кацна в Бенгази със сирийски офицери на борда, като се предполага, че сред пътниците може да е бил самият Махер ал-Асад.

Съюзът между двамата лидери вървеше паралелно със сътрудничеството с Русия, която използваше страните им като платформи за транзит на военно оборудване към африканския регион Сахел. Падането от власт на Башар ал-Асад може да накара Москва да преразгледа своята стратегия в региона, след като досега руските кораби преминаваха през пристанището на Тартус и спираха в пристанището на Тобрук, където разтоварваха военното си оборудване, което впоследствие беше транспортирано от силите на Африканския корпус по суша до съседните страни като Мали, Нигер и Буркина Фасо.

След подновяването на бунтовническата офанзива срещу сирийския режим програмата за обучение на либийските пилоти на Хафтар в Сирия беше прекъсната, а те загубиха два военни тренировъчни самолета L-39 Albatros, след като джихадистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам превзе авиобаза Найраб на 2 декември.

В допълнение, компанията „Cham Wings“, свързана със семейство Асад, продължаваше да извършва редовни полети между Дамаск и Бенгази до края на миналия октомври, въпреки че беше поставена в списъка със санкции на Европейския съюз по обвинения в транспортиране на наемници, трафик на хора и контрабанда на наркотици между Сирия и източна Либия.

Военна база на границата с Нигер е на прицела на Халифа Хафтар

🇱🇾🤝🇳🇪 Съобщава се, че либийският клан Хафтар, който контролира по-голямата част от Източна и Югозападна Либия, води преговаря с нигерската хунта за контрол над бившата френска военна база Мадама, последния пост преди границата с Либия и стратегическа зона за контрол на миграционните потоци.

Миналия уикенд Саддам Хафтар, синът на главнокомандващия на Либийската национална армия (LNA), Халифа Хафтар, направи второ посещение в нигерската столица Ниамей за да финализира споразумения за съвместен проект за сигурност и търговия с новите лидери на страната.

Няколко седмици по-рано нигерска делегация, водена от министъра на вътрешните работи генерал Мохамед Тумба, придружена от представители на тайните служби и служители, близки до генерал Абдерахман Чиани, който дойде на власт след преврат през юли 2023 г., посетиха Бенгази, де факто столицата на Източна Либия.

Според източници, запознати със ситуацията, зад тези постоянни контакти стои широк, многостранен бизнес план, който включва снабдяване на Нигер с горива, петролни и хранителни продукти, както и подсигуряване на мащабни инвестиции за клана Хафтар в сферата на селското стопанство и недвижимите имоти.

Най-важният аспект на този проект, според нигерийски източници, е сферата на сигурността. Всъщност Хафтар може да си осигури военно присъствие в Мадама, бивша колониална крепост, построена от французите през 1930 г., за да спре италианската експанзия в Либия.

Военната база, модернизирана през 2014 г, за да побере 1800-метрова писта, места за паркиране на самолети и площадки за хеликоптери, ще служи като логистична платформа за прехвърляне на оръжия, боеприпаси и военно оборудване по въздух, които впоследствие да бъдат транспортирани до Либия или до други райони на Сахел.

Либийското военно присъствие трябва да бъде подкрепено от Русия, която се явява съюзник и на двете страни, с „официалната“ цел да се гарантира сигурността на област, която през 2017 г. трябваше да бъде охранявана от 500 италиански войници и от която френските сили се изтеглиха през 2019 г., премахвайки по-голямата част от наличното оборудване и инфраструктура.

Кремъл вече разчита на военни бази на територията на Либия, за да проектира своето влияние в Африка. В бъдеще руснаците може да придобият способността да транспортират оръжия и хора от Сирия, през либийското въздушно пространство, директно до Нигер и оттам до други бази на африканския континент. За Хафтар това е ценна възможност да получи подкрепа за своите въоръжени сили и да спечели дългосрочно геополитическо влияние в целия регион.

Проектът все още е изправен пред някои предизвикателства, по-специално противопоставянето на местното население в северен Нигер, което се опасява, че този план може да бъде приложен в негова вреда. Това включва движения, които се противопоставят на военната хунта в Нигер, като Съпротивителното движение за републиката (CRR), водено от Иса Аг Абула, туарег със силно влияние в северната част на страната. Друго опозиционно движение се ръководи от Мохамед Туре, служител в президентския дворец по време на ерата на сваления президент Мохамед Базум.

Хафтар може да успее да спечели подкрепата на нигерските групи, като им обещае проекти за развитие и икономически ресурси, следвайки стратегия, подобна на тази, приета от Муамар Кадафи с техните братовчеди в Либия. Остава да видим дали зараждащата се ос Бенгази-Ниамей ще може да произведе успешно финализирани споразумения.

Подобен проект изисква време и деликатни преговори за преодоляване на местната съпротива и консолидиране на съюзите, необходими за гарантиране на стабилността и ефективността на проекта в дългосрочен план в един от най-опасните региони на света. Ако има нещо сигурно, това е, че базата Мадама е желана от много регионални и международни участници дестинация, която има потенциал да играе стратегическа роля по несигурните граници на Сахел.