Неуспешен опит за преврат в Бенин.

🇧🇯 Правителството на Бенин съобщи, че националната гвардия и лоялните му военни са успели да си върнат контрола върху държавната власт, след като група военни обяви по държавната телевизия, че е завзела властта в очевиден опит за преврат.

Министърът на външните работи Олушегун Аджеди Бакари заяви в неделя, че превратаджиите са успели да овладеят единствено сградата на държавната телевизия и сигналът е бил прекъснат за няколко минути.

„Има опит за преврат, но ситуацията е под контрол. Става въпрос за малка група военни. Голяма част от армията остава лоялна и в момента поемаме пълен контрол над положението“, увери Бакари пред агенция Ройтерс.

Група войници, водени от подполковник Паскал Тигри, се появиха в ефира и обявиха, че свалят президента Патрис Талон, който е на власт от 2016 г., както и всички държавни институции. Те също така направиха твърдение, че всички граници на страната са затворени, а политическите партии са разпуснати.

Военните заявиха, че са представители на „Военен комитет за възраждане“ (Comité Militaire pour la Refondation). Малко по-късно президентският дворец съобщи, че президентът Талон се намира в безопасност и армията постепенно възстановява контрола, предаде AFP.

„Това е малка групичка хора, които контролират само телевизията. Редовната армия си възвръща контрола. Градът и цялата страна са напълно спокойни и в безопасност“, отбеляза говорителят на президентството.

При превземането на държавната телевизия френското посолство съобщи, че в района на военния лагер „Гезо“, разположен близо до официалната резиденция на президента, е имало стрелба.

Президентът трябва да напусне поста през април догодина, след като изкара два мандата, които продължиха общо 10 години.

„Опитът за преврат изобщо не е изненада за никого“, обясни пред катарската телевизия Al Jazeera Адама Гайе, бивш директор комуникации на регионалната организация ECOWAS. Той посочи, че в страната от дълго време има сериозно политическо напрежение и много опозиционери се намират в затвора.

„Талон фактически елиминира ключови фигури от опозицията, включително бившия президент Бони Яйи“, обясни той и уточни, че Талон вече е посочил сегашния финансов министър за свой наследник на следващите избори.

Хронология на превратите в Африка

06.12.2025 г. – Бенин

Военни, водени от подполковник Паскал Тигри, обявиха свалянето от власт на президента Патрис Талон в ефира на държавната телевизия. Лоялни сили бързо успяха да овладеят опита за преврат. Като основни причини бяха изтъкнати политическото напрежение и масовите арести на опозицията.

30.08.2023 г. – Габон

Военни, водени от командира на президентската гвардия генерал Брис Олиги Нгуема, свалиха от власт президента Али Бонго Ондимба веднага след спорни избори. Династията на Бонго управлява страната през последните 56 години. Хунтата обеща преход към избори до края на тази година, но проведените такива бяха определени като фиктивни, тъй като според хунтата Нгуема е спечелил над 90% от вота.

26.07.2023 г. – Нигер

Президентската гвардия, водена от генерал Абдурахмане Чани, свали избрания на демократични избори президент Мохамед Базум. Като основни причини са посочени корупцията и неуспехи в борбата с тероризма. Хунтата отхвърли санкциите, наложени от ECOWAS в отговор на преврата, след което се обърна към Русия за подкрепа. Преходът към провеждане на нови избори така и не се случи.

30.09.2022 г. – Буркина Фасо

Капитан Ибрахим Траоре свали лидера на предишния преврат Пол-Анри Дамиба, обвинявайки го в неспособност за справяне с ислямистки атаки. Траоре обеща избори за юли 2024 г., но ги отложи поне до 2029 г.

24.01.2022 г. – Буркина Фасо

Подполковник Пол-Анри Дамиба свали президента Рош Марк Кристиан Каборе, обвинявайки го в системни неуспехи в осигуряване на сигурността. Хунтата обеща преходен период от 9 месеца, но той се проточи допълнително, което доведе до втори преврат.

25.10.2021 г. – Судан

Военни, водени от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, свалиха премиера Абдала Хамедок и неговото правителство след протести, което прекъсна прехода към демократична власт след свалянето на дългогодишния диктатор Омар ал-Башир през април 2019 г. Според Конституционна декларация, подписана тогава, страната трябваше да премине към цивилно управление до 2023 г. Вместо това борбата за власт между ал-Бурхан и Силите за бърза подкрепа (RSF) на генерал Хемети, в която стотици хиляди загинаха, а милиони бяха принудително разселени.

05.09.2021 г. – Гвинея

Специални сили, оглавени от полковник Мамади Думбуя, свалиха президента Алфа Конде, който търсеше трети мандат. Военната хунта обеща избори не по-късно от 2024 г. Такива нямаше, което разпали вълна от протести и репресии.

20.04.2021 г. – Чад

Армията инсталира като преходен лидер Махамат Идрис Деби, синът на президента Идрис Деби, загинал при сражения с бунтовници. Опозицията критикува решението като династичен преврат. Деби спечели спорни избори през 2024 г.

24.05.2021 г. – Мали

Военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха преходния президент Бах Н'Дау и премиера Моктар Уане, които бяха обвинени в изключване на военни от кабинета. Преходният период беше удължен до 2024 г. Избори така и не бяха проведени.

18.08.2020 г. – Мали

Група военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха от власт президента Ибрахим Бубакар Кейта, който беше обвинен в корупция, изборни злоупотреби и тероризъм. Военната хунта обеща преходен период към избори, но вместо това извърши втори преврат.

11.04.2019 г. – Судан

Военни, водени от Ахмед Авад Ибн Ауф, свалиха дългогодишния диктатор Омар ал-Башир след масови протести срещу управлението му. Това доведе до преходно цивилно-военно правителство, завършило с преврат през 2021 г.

17.09.2015 г. – Буркина Фасо

Президентската гвардия, водена от генерал Жилбер Диендере, свали от власт преходния президент Мишел Кафандо месец преди изборите. Като основна причина бяха посочени ислямистки заплахи; опитът продължи седем дни преди да бъде потушен.

Речник

Бенин – държава в Западна Африка с население около 13,5 млн. души. Бивша френска колония, която до 1960 г. се нарича Дахомей. Има обща граница с Того, Нигерия, Буркина Фасо и Нигер. Столица е Порто Ново, а административен център – Котону.

Патрис Талон – Действащ президент на Бенин от 6 април 2016 г. Преизбран е за втори мандат през 2021 г. Собственик на големи бизнеси с добив на памук и пристанища. Критикуван е заради авторитаризъм и потискане на опозицията.

Подполковник Паскал Тигри – Военен офицер, обявил се за лидер на опит за държавен преврат в страната на 6 декември 2025 г.

Военен комитет за възраждане (Comité Militaire pour la Refondation) – орган на превратаджиите. Името е почти идентично с комитетите, създадени при успешните преврати в Нигер и Габон.

Котону – Икономическа столица и най-голям град на Бенин, където се намират президентският дворец и държавната телевизия.

Лагера Гезо – Ключова военна база в Котону, разположена до президентския дворец. Наречена е на крал Гезо – крал на Дахомей (днешна Република Бенин) от 1818 до 1858 г.

Бони Яйи – Бивш президент на Бенин в периода 2006–2016 г. Главен лидер на опозицията срещу Талон. През 2019 г. напуска страната след обвинения в корупция и опит за преврат. Понастоящем живее в изгнание.

ECOWAS – Икономическа общност на държавите в Западна Африка (Economic Community of West African States). Регионален блок от 15 страни, който често налага санкции и военна намеса при преврати.

Гвинея-Бисау – Малка държава в Западна Африка, която стана известна с извънредно големия брой преврати в страната, както успешни, така и неуспешни. От 1974 г. насам са направени общо девет такива.

Габон – Богата на петрол държава в Централна Африка. През август 2023 г. военните свалиха президента Али Бонго Ондимба, с което беше сложен край на авторитарната власт на семейство Бонго, продължила 56 години.

Нигер – Съседна на Бенин държава. На 26 юли 2023 г. президентската гвардия свали легитимния президент Мохамед Базум, встъпил в длъжност на 2 април 2021 г. след победа на избори. Днес се управлява от военна хунта, ръководена от генерал Абдурахман Тиани.

Буркина Фасо – През 2022 г. преживя два преврата в рамките на 8 месеца: през януари Пол-Анри Дамиба свали Рок Каборе, а през септември Ибрахим Траоре свали Дамиба.

Мали – През август 2020 г. и май 2021 г. преживя два преврата. В момента се ръководи от военна хунта начело с генерал Асими Гоита.

70 убити в две джихадистки атаки срещу военни постове в северен Бенин.

🏴⚔️🇧🇯 Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), свързана с Ал-Кайда ислямистка групировка, уби най-малко 70 войници в две отделни атаки срещу военни постове в северен Бенин, с което отбеляза най-смъртоносната джихадистка атака на територията на страната през последното десетилетие, според SITE Intelligence Group.

Малката държава в Западна Африка и нейният крайбрежен съсед Того понесоха серия от нападения в последните няколко години от въоръжени групи, свързани с Ислямска държава и Ал-Кайда, които разшириха своето присъствие отвъд пределите на Сахе

Ебенезер Хонфога, говорител на въоръжените сили на Бенин, не беше открит за коментар.

SITE цитира изявление на терористичната група от четвъртък, в което се посочва, че 70 войници са били убити в две отделни нападения срещу армейски позиции в североизточната провинция Канди в департамента Алибори, на повече от 500 км от столицата Котону.

Американската група SITE е специализирана в проследяването на онлайн съдържание от въоръжени екстремистки групировки.

Бунтът в Сахел, възникнал след въстанието на туарегите в северната част на Мали през 2012 г. и постепенно се разпространи в съседните страни Буркина Фасо и Нигер, преди наскоро да достигне крайбрежните райони на Западна Африка, включително Того и Бенин.

Хиляди загинаха, а милиони други бяха принудително разселени от конфликта, който до известна степен стана причина за петте военни преврата в Мали, Буркина Фасо и Нигер през 2020-2023 г.

След превратите военните хунти в страните от Сахел преустановиха отношения с традиционните си западни съюзници като Франция и САЩ и се обърнаха към Русия за съдействие във войната срещу джихадизма.

10 въоръжени мъже и 1 войник са убити при нападение в Северен Бенин

Полицай и военнослужещ от Бенин спират мотоциклетист за проверка на контролно-пропускателен пункт край Порга, Бенин, 26 март 2022 г.
📸 Снимка: Marco Simoncelli/AP

🇧🇯 Сблъсъци между армията на Бенин и въоръжени групировки през последната седмица доведоха до 10 убити, сред които един войник, съобщава Voice of America, на фона на нарастване на атаките от екстремисти срещу позиции на армията в западноафриканската страна.

Докато икономическата столица на страната Котону, разположена в южната част на страната, продължава да привлича международни туристи, по-бедният север от години е арена на подобни атаки, извършвани от джихадистки групи, които се стремят да разширят обхвата си от съседните Буркина Фасо и Нигер.

През нощта срещу петък въоръжените сили на страната започнаха настъпателна операция, която доведе до „неутрализиране на девет терористи“, съобщи в събота източник, близък до висшето военно командване, цитиран от AFP.

Операцията, която според местен източник се е провела в община Каримама, е извършена, след като импровизирано взривно устройство уби един войник и двама бяха ранени в близкия Канторо.

И двете общности са близо до границата с Нигер. Докато границата близо до Буркина Фасо остава епицентърът на подобни атаки, общностите близо до границата с Нигер напоследък са свидетели на скок на насилието.

„Офанзивните въздушни операции, подпомагани от тези на земята, доведоха до унищожаването на важен логистичен център“, принадлежащ на неназовани „терористи“, съобщи пред AFP офицер, пожелал анонимност.

Дългогодишните бунтове до превземането на части от селски територии в Буркина Фасо и Нигер от групировки, свързани с Ислямска държава и Ал Кайда, които се възползваха от дълго тлеещи етнически или местни политически спорове, както и от слабото държавно присъствие.

Атаките в северната част на Бенин накараха наблюдателите да се тревожат за разпространяване на насилие в страната.

През февруари шестима бенински войници бяха убити от неидентифицирани въоръжени лица. В отговор армията уби 17 нападатели.

Месец по-рано 28 войници бяха убити при атака, за която отговорност пое Джамаат Наср ал-Ислам уол-Мюслимин – войнствена джихадистка организация, действаща в Магреб и Западна Африка, създадена от сливането на Ансар Дине, Ал-Мурабитун, Фронта за освобождение на Масина и сахарския клон на Ал-Кайда в Ислямския Магреб.

Дипломатически източник заяви пред AFP по-рано тази година, че 121 бенински военни са били убити при нападения в периода между 2021 г. и декември 2024 г.

През януари 2022 г. Бенин разположи близо 3000 войници, за да охраняват границите си като част от операция Mirador. Властите също така наеха 5000 допълнителни служители за укрепване на сигурността на север.

В четвъртък Съединените щати и Бенин подписаха двустранно споразумение за сътрудничество, „засилващо сътрудничеството между въоръжените сили на Бенин и армията на САЩ“, съобщи американското посолство.

Някои изследователи обаче твърдят, че тежките военни реакции в региона до голяма степен не са успели да разрешат основните политически напрежения, които войнствените групи са използвали, за да оправдаят своите кампании и да привлекат новобранци.

Бунтовници взривиха участък от нефтопровода Нигер-Бенин.

🇳🇪💥🇧🇯 Фронтът за освобождение на отечеството (FPL), бунтовническа група от югозападен Нигер, пое отговорност за взривяването на нефтопровода Нигер-Бенин, свързващ Агадем с пристанище Семе-Кподжи, което беше извършено във вторник, 17 декември 2024 г.

Този акт на саботаж бележи значителна ескалация на високото напрежение между военната хунта в столицата Ниамей и бунтовниците след свалянето на президента Мохамед Базум през юли 2023 г.

Близо 2000-километровият тръбопровод, който е от ключово значение за икономиките и на двете страни, се управлява от CNPC (Китайска национална петролна корпорация) и китайската компания Wapco. FPL поеха отговорност за саботажа в официално комюнике, подписано от лидера на групата Махамуд Салах, който заяви, че това е „първо предупреждение“ към нигерските военни власти.

Прекъсването на газопровода може да доведо до много сериозни икономически последици. Нигер и Бенин са силно зависими от приходите, генерирани от петрола, транспортиран по този тръбопровод. FPL призовава за анулирането на заем от 400 милиона долара, обещано на нигерските власти от „китайски партньор“, опасявайки се от нови атаки срещу петролната инфраструктура.

В допълнение към действията на LPF, други форми на въоръжено насилие също заплашват тръбата. На 12 юни тази година шестима нигерски войници, охраняващи секция от тръбопровода, бяха убити от въоръжени банди в южен Нигер в инцидент, който илюстрира уязвимостта на тази стратегическа инфраструктура.

Отношенията между Нигер и Бенин станаха все по-напрегнати след държавния преврат от юли 2023 г. Нигер, който е подложен на регионални санкции, отказва да отвори отново границата си с Бенин, мотивирайки нежеланието с предполагаемо укриване от бенинските власти на френски военни бази, използвани за дестабилизирането му – обвинения, които Париж и Котону отхвърлят категорично.

Ситуацията се изостри от присъда от бенински съд на трима граждани на Нигер за „узурпиране на право на собственост и използване на фалшифицирани компютърни данни“, на което военната хунта в Нигер отговори с прекъсване на тръбопровода, допълнително повишавайки напрежението.

Влошаващите се двустранни отношения и многократните атаки срещу тръбопровода представляват сериозна заплаха за икономическата стабилност на региона. Президентът на Бенин Патрис Талон настоява за повторно отваряне на границата, за да се позволи износът на петрол да продължи, но перспективите остават несигурни.

Следващите няколко месеца ще бъдат решаващи за региона, тъй като мирното решение на този етап изглежда трудно постижимо. Саботажът на тръбопровода от страна на FPL може би е първата от поредица атаки, целящи да накарат военния режим в Ниамей да съгласи на преговори. Ситуацията изисква повишено международно внимание, за да се избегне по-широка дестабилизация на региона.

Нигер обмисля алтернативни маршрути за китайския нефтопровод на фона на дипломатически спор с Бенин.

🔍 Източник: AP/African Energy

🇨🇳🤝🇳🇪🇧🇯 Финансираният от Китай тръбопровод, който би превърнал Нигер в държава-износител на петрол, е застрашен от вътрешна криза на сигурността и дипломатически спор със съседния Бенин, и двете в резултат на миналогодишния преврат, който свали демократичното правителство на западноафриканската страна.

Тръбопроводът, дълъг 1 930 километра, се простира от построеното от Китай нефтено находище Агадем в Нигер до пристанището на Котону в Бенин. Той е проектиран да помогне на богатия на петрол, но лишен от излаз на море Нигер да постигне почти петкратно увеличение в производството на петрол чрез сделка за 400 милиона долара, подписана през април с държавната национална петролна компания на Китай.

Но проектът бе спрян от няколко предизвикателства, включително дипломатическото несъгласие с Бенин, което доведе до закриването на тръбопровода миналата седмица. Освен това, тази седмица тръбопроводът беше обект на атака от местната бунтовническа група „Патриотичен освободителен фронт“, която твърди, че е разрушила част от тръбопровода и заплашва да извърши още атаки, ако сделката за 400 милиона долара с Китай не бъде отменена.

За да намери решение, нигерийската хунта обмисля да насочи нефта през съседния Чад и Камерун. Този вариант, както и този с Нигерия, вече бяха разгледани в началото на проекта, преди избраните власти в Нигер да изберат тръбопровода към Бенин.

📸 Снимка: AFP/Boureima Hama

Според Сеидик Абба, изследовател и президент на Международния център за изследвания и размисли за Сахел (CIRES), опцията тръбопроводът да минава през Чад е сложна за изпълнение и не е сигурно, че китайците ще имат желание да реинвестират средства.

„Опцията Чад не е просто решение, тъй като включва изграждане на нов тръбопровод. Трябва да намерим инвеститор. Дали китайците, които вече са инвестирали в тръбопровода до Бенин, ще инвестират отново в тръбопровода през Чад? Не мисля, че имаме отговор на всички тези въпроси. Тръбопроводът през Чад е възможен вариант, но той повдига много предизвикателства. Това не е лесен вариант за изпълнение“, каза той.

Едно от основните опасения е как застоят в проекта за тръбопровод може да повлияе на общия икономически растеж на Нигер. Световната банка прогнозира, че икономиката на страната ще отскочи и ще нарасне най-бързо в Африка тази година с общ темп от 6,9%, като износът на петрол ще бъде ключовият й тласък.

Дипломатическото напрежение с Бенин датира от юли миналата година, когато президентът на Нигер Мохамед Базум беше свален при преврат, в резултат на което съседните държави от Западна Африка решиха да затворят границите си с Нигер, и при формирането на т.нар. „Патриотичен освободителен фронт“ – бунтовническа група, която заплашва да продължи с атаките срещу тръбопровода.

И двете страни търпят икономически загуби от текущия развой на събитията, като Бенин също бива лишен от милиони долари такси за транзит.

Джихадисти на Ал Кайда от Сахел са нахлули в северната част на Нигерия

Полицай и войник от Бенин спират мотоциклетист на контролно-пропускателен пункт край град Порга, Бенин, 26 март 2022 г.
📸 Снимка: AP Photo/ Marco Simoncelli

🇳🇬⚔️🏴 Джихадистки бойци, които от дълго време действат в нестабилния африкански регион Сахел, се заселиха в северозападна Нигерия, след като преминаха границата от съседен Бенин, следвайки най-актуалната тенденция в движенията на екстремистите към по-богатите западноафрикански крайбрежни нации. Това съобщава Associated Press.

Екстремистите, за които се смята, че са свързани с Ал Кайда, са преминали през последната година от силно засегнатия северен регион на Бенин и са се установили в Националния парк Каинджи Лейк, един от най-големите в Нигерия, където други въоръжени групи също са получили достъп, според доклада от мозъчния тръст Clingendael Institute, който е извършвал обширни изследвания в Сахел.

Жители в близост до парка отбелязаха, че обектът, който държи една от бързо намаляващите популации на лъвове в Западна Африка, е затворен повече от година поради заплахите за сигурността, възникнали от въоръжени групи, атакуващи съседни села и пътища.

„Преди това беше като туристически център, но сега на хората им е трудно да минават от там“, каза Джон Йерима, който живее близо до парка в град Ню Буса. „В момента няма как да влезете по този път. Опасно е, сериозно.“

Ситуацията със сигурността в заемащия площ от 5300 квадратни километра парк в щата Нигер и по протежение на границата с Бенин „излиза извън контрол“ и е „много по-експлозивна ситуация, отколкото очаквахме“, каза Карс де Бруйне, един от авторите на доклада и старши научен сътрудник в института.

„Продължителното присъствие“ на въоръжените групировки в парка е първият знак за връзка между местните екстремисти в Нигерия, които започнаха продължило десетилетие въстание в северния й регион, и свързаните с Ал Кайда бойци от Сахел, огромното сухо пространство на юг на пустинята Сахара, обясни той.

Тяхното присъствие предлага възможност на екстремистите да претендират за мащабен успех в двете страни, вече разтърсени от смъртоносни атаки през последните години, добави той.

Известен като гореща точка и притегателен център за екстремисти от цял свят, влошаващата се ситуация със сигурността в региона идва след като военни преврати решиха да свалят местните демократично избрани правителства и в опит да овладеят насилието, те все повече прекъсват връзките с традиционните си партньори Франция и САЩ, обръщайки се за подкрепа към Русия.

В миналото анализаторите по сигурността предупреждаваха, че в отдалечените региони на Северозападна Нигерия, където правителството до голяма степен отсъства, но са налице богати минерални ресурси и високи нива на бедност, представляват възможност за разширяване на влиянието на джихадистките групировки, които са действали главно в Сахел, в това число и групировката Ислямска държава, чиито бойци държат властта в басейна на езерото Чад.

„Връзката между езерото Чад и Сахел е голяма възможност за Ал Кайда и Ислямска държава да се похвалят със своите профили като лидери на глобалния джихад“, се казва в доклада.

Нигерийските военни често извършват въздушни бомбардировки и разполагат персонала си в криминални убежища в засегнатия от конфликти северен регион. Въпреки това силите за сигурност - уморени от продължилата десетилетие война на североизток - все още са числено превъзхождани в тези отдалечени села, а основните причини за конфликта като бедността и гладът остават.

В доклада на Clingendael се казва, че не е ясно какъв е мотивът на сахелските екстремисти в парка и какви ще бъдат отношенията им с други въоръжени групи там. Анализаторите по сигурността казват, че предлага възможности за логистика и повече влияние на фона на процъфтяващата незаконна търговия през разградената граница.

„Сахелските джихадисти потенциално могат да се опитат да използват северозападна Нигерия като място за набиране на средства, за логистика и да се опитат да повлияят на джихадистките групи там като част от собствената си конкуренция“, каза Джеймс Барнет, сътрудник в Hudson Institute, чиито трудове в северозападната част на Нигерия са цитирани в доклада.

А в много села в северозападната част на Нигерия бандитизмът - а не джихадистите - продължава да бъде основната заплаха за сигурността, каза Барнет.

Бандитите на няколко пъти в миналото са си сътрудничили с джихадистки бойци като две отделни групи при извършване на нападения. Но дори и при тези редки сътрудничества, каза той, може да има „много смъртоносни последици“.

Джихадисти убиха седем войници от Бенин при нападение в северната част на страната

Войници от Въоръжените сили на Бенин.
📸 Снимка: Yanick Folly/AFP

🏴⚔️🇧🇯 Въоръжени мъже убиха седем войници от Бенин при нападение в северната част на страната в националния парк Пенджари, съобщиха източници от армията и силите за сигурност в сряда.

Източниците не са идентифицирали въоръжените мъже, но нападението във вторник е поредното в пограничната зона на Бенин, където страната е изправена пред нарастваща заплаха от джихадистки групировки. В района също така действат престъпни банди и контрабандисти.

„Информацията за загубата на седем наши сънародници се потвърждава“, отбеляза източник от армията на въпрос за атаката.

Друг източник от силите за сигурност също потвърди атаката.

Нито една група не е поела отговорност за атаката до този момент, а командването на армията все още не е направило официално изявление по случая.

Страните от Гвинейския залив в Западна Африка – Бенин, Того, Гана и Кот д'Ивоар са подготвени за последствия от възхода на терористичните групи в региона на Сахел отвъд техните северни граници.

Бенин граничи с Буркина Фасо и Нигер, където джихадисти, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава, водят дългогодишен конфликт с местните сили.

Властите на Бенин са изпратили 3000 войници, за да подсилят границата.

Правителството на Бенин рядко коментира насилието по границите си, но официални лица признаха, че от 2021 г. насам са документирани най-малко 20 случая на нахлувания.

Шефът на AFRICOM посочи вълната от руска дезинформация като причина за антиамериканските настроения в Африка.

Военни инструктори от френската армия вървят по една от главните улици в Тангиетан, северен Бенин, 28 март 2022 г. Градът претърпя няколко джихадистки атаки. Насилието, свързано с Ал Кайда и групировката „Ислямска държава“, която разруши голяма част от региона на Сахел в Западна Африка в продължение на повече от седем години, се разпространява в крайбрежните държави и Бенин стана най-силно засегнат, като атаките са се увеличили повече от десет пъти.
📸 Снимка: AP Photo/ Marco Simoncelli

🇺🇸 Командирът на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) защити стратегията на страната за борба с тероризма на континента и обеща да я продължи въпреки вълната от критики и тенденцията сред африканските нации да търсят помощ за сигурността си от Русия.

В интервю за Associated Press в сряда по време на военното учение Africa Lion в Мароко, генерал Майкъл Лангли обвини вълната от руска дезинформация за антиамериканските настроения в нестабилния регион на Западна Африка. Той заяви, че военните трябва да потвърдят отново как тяхната дългогодишна стратегия може да насърчи стабилността в Сахел, географски регион, разполоен на юг от пустинята Сахара.

6000-те членове на американската армия, разположени в Африка, се сблъскват с нови неуспехи, тъй като правителствата в Чад и Нигер – доскоро два от ключовите регионални съюзници на САЩ – приеха на родна земя силите на руската армия и паравоенни формирования, настоявайки пред САЩ да напусне ключови военни постове, считани за критични от гледна точка на сигурността.

„Имаше негативни настроения през последните няколко години срещу един от най-ценните ни съюзници – Франция“, отбеляза Лангли.

„Голяма част от тези негативни настроения бяха подхранвани от дезинформацията на Руската федерация.“

„Длъжни сме да разкажем нашата версия за нещата“, добави той.

Повече от 11 000 смъртни случая миналата година в Сахел са били свързани с насилие от страна на войнстващи ислямисти, продължавайки тенденция на увеличение от 2021 г. насам, твърди анализ, направен от Африканския център за стратегически изследвания на доклади, събрани от Armed Conflict Location & Event Data Project.

От 2020 г. насам военни офицери, разочаровани от резултатите на своето правителство за спиране на насилието, свалиха демократично избрани правителства в целия регион. Впоследствие страни като Мали, Буркина Фасо и Нигер започнаха да се дистанцират от западните сили и да задълбочават партньорствата си с Русия.

В Северно Мали миналия ноември войници, придружени от наемници на руската Вагнер, си върнаха територия, която бунтовниците бяха контролирали през последното десетилетие. Военната хунта, управляваща Буркина Фасо, изгони френските сили миналата година и се обърна към Русия и Вагнер за подкрепа в сферата на сигурността. По подобен начин в Нигер руски военни инструктори пристигнаха няколко седмици след като хунтата, която взе властта миналата година, нареди на американските войски да се изтеглят от страната.

Вместо самоанализ или широко преосмисляне на стратегията, Лангли заяви, че Съединените щати планират „да удвоят усилията си и да се ангажират отново с тези страни“, като се позовава на своята небойна работа, насочена към изменението на климата и провала на реколтата и управлението на племенните конфликти и разселването.

Лангли каза, че Съединените щати ще се придържат към своя цялостен правителствен подход, наблягайки на доброто управление и изграждането на институции отвъд военната мощ. Той настоя военните да подкрепят африканските страни по начини, които смятат за подходящи, вместо да налагат своите идеи. Но той твърди, че военните хунти няма да се противопоставят на тероризма или да гарантират дългосрочна стабилност.

„Не искам да призовавам нито една от тези страни, но това са военни режими“, каза Лангли.

Тази фина линия отличава Съединените щати от другите велики сили, които задълбочават участието си в Африка. Русия поставя малко условия на страните, на които предлага помощ за сигурността, независимо дали се управляват от военни хунти или демократично избрани лидери. Китай по подобен начин подчертава ненамесата в правенето на инвестиции или заеми за финансиране на мини, пристанища, магистрали и железопътни линии.

От американския персонал, разположен в цяла Африка, приблизително 1000 назначени в Нигер и 100 в Чад са в процес на напускане. И двете страни са неразделна част от усилията на военните да се противопоставят на насилствени екстремистки организации в региона, особено в Нигер, където се помещава най-голямата база за дронове за наблюдение на континента.

Лангли каза, че американската армия е в процес на безопасно и организирано изтегляне от Нигер и планира по-късно да определи бъдещи партньорства в сферата на сигурността, допълвайки че статутът на американските сили в Чад ще бъде обсъден, след като страната приключи със сформирането на ново правителство въз основа на проведените по-рано този месец парламентарни избори.

Лангли не спомена дали Съединените щати планират да преместят своите бази другаде в Африка, но обясни, че стратегията им до голяма степен ще зависи от насоките от западноафриканските страни относно техните заплахи за сигурността. Лангли заяви още, че в страните по крайбрежието на Атлантическия океан официални лица са все по-притеснени от разпространението на насилствения екстремизъм и искат да гарантират, че могат да наблюдават случващото се в опасните погранични региони.

„Това, което искат САЩ е и това, което искат страните“, каза той. „Ние не определяме нищо.“