Ледоразбивачът „Адмирал Макаров“ гори за втори път по време на ремонт

🇷🇺🔥 Пожар обхвана румпелното отделение в кърмовата част на полярния ледоразбивач „Адмирал Макаров“, докато беше на кей в Кронщад за ремонт на главните двигатели на стойност близо 1 млрд. рубли. Това е вторият такъв инцидент на същия кораб за по-малко от две години и вторият, избухнал по време на ремонтни работи. Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация (МЧС) за Санкт Петербург получи сигнал в 14:20 ч. местно време на 5 септември за адрес ул. „Петровска“ №2 – територията на Кронщадския морски завод.

Огънят е тръгнал от румпелното отделение – помещението в кърмовата част на кораба, където се намира механизмът на кормилното устройство. Първоначално регионалното управление на МЧС докладва за площ на огнената стихия до 100 кв. метра, а окончателното съобщение я намали до 80. В потушаването участваха 52 огнеборци и 10 специализирани автомобила. Откритият огън беше овладян към 16:31 ч. и около два часа по-късно ведомството обяви пожара за напълно потушен – малко над 4 часа след подаване на сигнал. Няма пострадали. Причината не е официално оповестена, като прокуратурата започна проверка за спазването на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните работи.

На конкретния адрес се намира Кронщадския морски завод, но още същия ден предприятието заяви, че не участва в ремонтните дейности. Пресслужбата на Обединената корабостроителна корпорация съобщи, че заводът не е привлечен като изпълнител по проекта: кеят е отдаден под наем на петербургското дружество „Галеон“, което извършва ремонта. Дежурните служби на предприятието са подали самия сигнал до МЧС и са съдействали при гасенето.

„Галеон“ е основното производствено дружество в холдинга „АНКОН“ и посочва в своите дейности ремонта на ледоразбивачи, спасителни кораби и сондажни платформи. Кронщадският морски завод е акционерно дружество и от април 2016 г. е част от Обединената корабостроителна корпорация. Обслужва както военни, така и граждански кораби и по негови данни за последното десетилетие през него са преминали повече от 100 кораба и други плавателни съда годишно. Площадката се намира на остров Котлин, разположен на 30 км западно от центъра на Санкт Петербург.

Така в ремонта участват три отделни страни с различни роли: „Росморпорт“ като собственик на плавателен съд и възложител, „Галеон“ като изпълнител и наемател на кея и Кронщадски морски завод като собственик на инфраструктурата, без да взима пряко участие в ремонта. Предстоящата прокурорска проверка ще бъде насочена към спазване на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните дейности, не техническа оценка на щетите, нанесени от огнената стихия по кораба.

„Адмирал Макаров“ не е боен кораб. Той е цивилен ледоразбивач, собственост на федералното държавно унитарно предприятие „Росморпорт“, и носи името на вицеадмирал Степан Макаров, инициатора на първия в света арктически ледоразбивач. Черноморският флот разполага с фрегата от проект 11356Р със същото наименование, който беше поразен от украински дронове на пристанището в Новоросийск на 6 април 2026 г. Ледоразбивачът и фрегатата принадлежат към съвсем различни структури и действат в различни морета.

Ледоразбивачът е построен през 1975 г. по поръчка на Съветския съюз в хелзинкската корабостроителница на Wärtsilä по проект 1039. Той е вторият в серия от три кораба: „Ермак“ е построен през 1974 г., а „Красин“ през 1976 г. Има обща водоизместимост 20 247 тона и 134,84 метра дължина. Двигателната уредба развива 36 000 конски сили и му позволява да се движи непрекъснато през лед с дебелина до 1,5 метра със скорост два възела. Екипажът наброява 58 души.

Главните двигатели са Wärtsilä Sulzer 12ZH 40/48. Финландският производител напусна руския пазар през юли 2022 г. след продажбата на своето подразделение Wärtsilä Vostok на местния мениджмънт и обяви, че повече не носи отговорност за техническото обслужване на своето оборудване на територията на Руската федерация. „Росморпорт“ обяви ремонта на двигателите на търг през юли 2025 г. с начална стойност 996 млн. рубли и краен срок 30 ноември 2026 г. Работата се извършва в акваторията на Голямото пристанище на Санкт Петербург – с руски изпълнител и без участие на завода производител.

Ремонтът на главните двигатели не е единствен голям разход. През февруари 2026 г. „Росморпорт“ обяви отделна поръчка за около 165 млн. рубли за ремонт на помощните двигатели и спомагателното механично и електромеханично оборудване във връзка с периодичното освидетелстване от Руския морски регистър. Друга за около 214 млн. рубли е предвидена за подмяна на аварийно-предупредителната сигнализация – системата, която подава сигнал при отклонения в работата на корабните механизми.

Освидетелстването е периодична техническа проверка от класификационното общество. Без необходимото заключение корабът не може да получи документите, които му позволяват да излезе в море. Крайният срок и по двете поръчки е 23 декември 2026 г. Общата стойност на описаната модернизация и ремонт по кораб, построен преди половин век, надхвърля 1,3 млрд. рубли.

Мащабът на ремонта може да бъде обяснен с ролята, която плавателният съд трябва да поеме в Балтийско море. От самото начало „Адмирал Макаров“ е с пристанище на регистрация Владивосток. През 2017 г. той преминава към „Росморпорт“ и работи в Арктика. На 26 ноември 2025 г. предприятието го прехвърли от Арктическия към Северозападния басейнов филиал, където става 15-ият ледоразбивач и 55-ият плавателен съд в състава.

Задачата му е определена ясно: да води кораби през ледовете към руските морски пристанища в източната част на Финския залив по време на зимната навигация. Доковият ремонт вече е приключил – през май 2025 г. корпусът беше почистен и боядисан, конструкциите бяха проверени, а гребните винтове – ремонтирани. Пълното включване на „Адмирал Макаров“ в ледоразбивачната група на филиала обаче беше обвързано с приключването на регламентните работи, включително ремонта на главните двигатели.

Северозападният филиал обслужва Голямото пристанище на Санкт Петербург, Виборг, Висоцк, Приморск, Уст-Луга и Калининград. През зимната навигация 2024/2025 г. 13 негови ледоразбивача осигуриха транзита през ледовете на 1183 кораба. Приморск и Уст-Луга са големите износни пристанища по крайбрежието на Финския залив, а подходите към тях замръзват през зимата.

Целият флот от ледоразбивачи на „Росморпорт“ наброява 34 кораба. От тях 23 са линейни ледоразбивачи, способни да водят кораби през леда извън пристанищните акватории, докато останалите са пристанищни ледоразбивачи и влекачи с възможности на ледоразбивач.

Предишен пожар на борда на „Адмирал Макаров“ избухна на 26 ноември 2024 г. Тогава той се намираше на кей в Голямото пристанище на Санкт Петербург за ремонтни работи и се възпламени ацетиленова бутилка. Пострадали отново не бяха докладвани, а Северозападната транспортна прокуратура разпореди проверка за спазването на изискванията на законодателството за водния транспорт и на противопожарните правила.

Двата инцидента се случиха на разстояние от 21 месеца. И двата избухнаха по време на ремонтни работи и бяха последвани от дежурните проверки от прокуратурата, завършили без публично обявено окончателно заключение относно причините.

Какво точно е повредено при пожара от 5 септември, засега не е ясно. В румпелното отделение се намират кормилният механизъм, неговата хидравлика и свързаните кабелни трасета, а по график корабът трябва да бъде готов за зимната навигация.

Най-близкият проверим показател за последиците от пожара е ремонтният график. Срокът за ремонта на главните двигатели изтича на 30 ноември 2026 г. – само няколко седмици преди активното ледообразуване в източната част на Финския залив. Ако „Росморпорт“ успее да го спази, това няма да означава, че пожарът не е причинил достатъчни тежки щети, но ще покаже, че не са наложили съществено отлагане на основния ремонт. Ако срокът се измести или се появят нови ремонтни поръчки по кораба, това ще е ясен индикатор за по-сериозни щети, но само по себе си няма да доказва, че причината за забавянето е именно пожарът.

Руски подводници в Балтийско море осъмнаха с картечници и анти-дрон клетки

🇷🇺 Балтийският флот на Руската федерация е започнал да монтира импровизирани защити срещу дронове на своите подводници. Сателитни снимки от пристанище Кронщад разкриха, че подводниците „Можайск“ и „Дмитров“ са били оборудвани с метални решетки върху рубките, целящи да предпазят перископите и антените от удари на малки дронове.

Според OSINT анализ на военноморския експерт H I Sutton, сателитни изображения на подводниците „Можайск“ (Б-608) по проект 06363 и „Дмитров“ (Б-806) по проект 877ЕКМ сочат, че са били оборудвани с импровизирани защитни структури и оръжейни системи. Defense Express заяви, че въпросните промени са контрамерки против безпилотни заплахи – както въздушни, така и морски.

Публикуваните кадри показват, че върху надстройката (рубката) на двете подводници  са монтирани решетъчни конструкции, известни като „мангали“, които имат за цел да защитят критичните прибиращи се компоненти като перископи, антени и шнорхели, които са от съществено значение за операциите на подводницата на перископна дълбочина.

Повреда на тези открити системи може значително да влоши работата на подводница, дори ако самият корпус е непокътнат. Както отбелязва Defense Express, относително малки по размер дронове камикадзе са способни да извадят от строя тези компоненти, ако бъдат оставени незащитени.

Допълнителните модификации, видими на снимките, включват инсталацията на 12,7 мм картечница НСВ „Утьос“ и монтиран прожектор. Тези системи вероятно са проектирани за ограничена самоотбрана срещу нисколетящи дронове, особено в пристанищни условия или в надводно положение. Анализът посочва и видимото премахване на аварийно-спасителните буйове от подводниците, които са били забелязани да се транспортират отделно.

Междувременно самата акватория около пристанището изглежда защитена от плаващи бонове, което говори за опасения от атаки на безпилотни катери. Defense Express подчертава, че подобна ешелонирана отбрана показва по-широка адаптация към множество категории безпилотни заплахи.

Това развитие бележи един от първите документирани случаи на руски подводници с видими, импровизирани защити срещу дронове. Подобни защитни мерки вече бяха наблюдавани при други руски военноморски активи, включително спомагателни кораби в Новоросийск.

Появата на такива модификации в Балтийския регион предполага, че опасенията от украинските способности за нанасяне на удари с дронове вече не се ограничават само до Черноморския театър, а определят руското военно планиране далеч отвъд него.

По-рано руските сили бяха видяни да монтират импровизирана дървена броня върху артилерийски системи и машини МТ-ЛБ, използвайки трупи за намаляване на ударното въздействие на украински дронове. В доклада се отбелязва, че подобни мерки предлагат само ограничена защита срещу осколки или малки дронове и до голяма степен са неефективни към съвременни противотанкови оръжия, отразявайки постоянните опити за адаптиране на остарялото съветско оборудване към променящите се заплахи на бойното поле.

Руският производител на дронове „Кронщадт“ е на прага на фалита

🇷🇺📉 АО „Кронщадт“, един от водещите руски производители на дронове, е на ръба на фалита след месеци на финансови сътресения и нарастващи съдебни дела, съобщиха руски медии.

Компанията се е сблъскала с десетки искове за дълг в последните месеци, с които са ѝ потърсени над 600 милиона рубли ($7 милиона) от началото на лятото, съобщава CNews. Най-големите случаи включват съдебни дела от ООО „Иновативни технологии и материали“ за 151 милиона рубли и АО „Изследователски институт за модерни телекомуникационни технологии“ за 220 милиона рубли.

Към май 2025 г. общият размер на исковете към компанията достигнаха 1 милиард рубли, което подчертава нарастващия финансов натиск върху производителя на дроновете „Орион“ и „Иноходец“ – системи, замислени да представят алтернатива на американския MQ-9 Reaper.

Източници от индустрията разкриха, че дружеството се намира в криза от две години насам, а проблемите могат да бъдат проследени до напускането на основния му акционер АФК „Система“ през 2022 г. Без участието му нивата на дълговете нарастнаха значително, споделят запознати.

Санкциите, наложени от САЩ и ЕС, натовариха допълнително компанията, тъй като прекъснаха достъпа ѝ до критични компоненти, произведени в чужбина, което увеличи разходите. Въпреки това големите държавни договори налагат тежки производствени изисквания на компанията в момент, когато веригите за доставки вече бяха подложени на стрес.

Генералният директор на „Русдронпорт“ Николай Ряшин е на мнение, че компанията се е запътила към неизбежен срив.

„Компанията ще поеме по пътя на фалита, така че подизпълнителите бързат да подават искове и да се доближат до началото на опашката“, каза Ряшин.

Докладът посочва, че украинските удари по производствените ѝ съоръжения са добавили поредно измерение на трудностите. Производствените обекти на компанията, известна със своите дронове, използвани широко във войната срещу Украйна, бяха мишена на украински атаки. Комбинацията от санкции, въздушни удари и финансови задължения постави дружеството в ситуация, описвана от наблюдатели като най-тежката ситуация в цялата му история.

Случаят е емблематичен за трудностите, пред които е изправена руската отбранителна индустрия под натиска от продължаващата война, започната от Путин. Кремъл разчита силно на безпилотни системи, за да поддържа настъпателните си операции в Украйна, а Кронщадт е централен елемент на неговата стратегия. Безпилотните самолети „Орион“ и „Иноходец“ са проектирани да осигурят наблюдение с висока издръжливост и ударни способности, предлагайки алтернатива на западните дронове.

Въпреки големите инвестиции на федералното правителство, трудностите нарастват и изглеждат непреодолими. Санкциите прекъснаха достъпа до ключови технологии, подизпълнителите подават искове в съда, а финансовите задължения достигнаха до точката на неустойчивост. Дали фирмата може да бъде преструктурирана или погълната от отбранителен конгломерат остава несигурно, но засега Кронщадт е изправен пред това, което мнозина в индустрията описват като неизбежния път към фалит.