Тайван проведе исторически първи бойни стрелби с HIMARS в пролива.

🇹🇼🚀 Вчера, в устието на река Дадзя, където мътните води на Тайчун се вливат в протока, сухопътните сили на Тайван за първи път в историята проведоха учебни стрелби от западния бряг на острова с реактивната система за залпов огън M142 HIMARS – онзи бряг, чиито плитчини и равнини са осеяни с тинести наноси, от десетилетия е спряган като най-вероятното място, където един ден биха слязли десантните части на Народната освободителната армия на Китай. Ученията носят конкретна символика: доставеното от САЩ оръжие, за пръв път не е насочено в източна посока към Тихия океан, а през 90-те километра солена вода право към провинция Фуцзян на континентален Китай.

Бойните стрелби бяха част от втория ден на учението на 10-и корпус на сухопътните войски – съединение, чийто щаб се намира именно в централен Тайван – в което освен HIMARS се включиха 155-мм гаубици и самоходните артилерийски установки M109A2 и M110A2. Картината на огъня беше изградена методично: 58-о артилерийско командване разположи по 3 пускови установки на всеки бряг на Дадзя, 6 на брой, всяка заредена с по 6 учебни ракети M28 с намален обсег. Сценарият предвиждаше 3 огневи вълни, във всяка от които всяка една установка изстрелва по 2 ракети – 12 ракети на залп, 36 общо, с точки на поразяване във водите на около 9 км разстояние от брега. Замисълът, както го формулира 10-и корпус, беше да се симулира трансрегионална огнева поддръжка срещу вражески цели с висока стойност в северните райони – т.е. способността батарея, разгърната в средата на острова, да удари настъпващ противник стотици километри на север, да разстрои логистиката и темпото на десанта, и да се изтегли, преди радарите на отсрещната страна да я заключат.

Именно тази способност – доктрината „shoot-and-scoot" (стреляй и избягай) – е най-ценната такава на HIMARS за остров с дълбочина, която се измерва в десетки, а не стотици километри. За разлика от стационарната тежка артилерия, която 58-о командване също извади на полигона, мобилната установка на колесно шаси е способна да изстреля залп, след което да изчезне от позицията за броени минути, усложнявайки максимално противника в контрабатарейния огън. С оглед на този замисъл честното признание на полковник Уън И-мин, началник-щаб на 58-о артилерийско командване, придобива тежест, която рядко бива изречена доброволно: от планираните 36 реално излетяха 32 ракети. Други 2 на северния бряг не се възпламениха, а 2 на южния бряг дадоха засечка, която по думите на командването вече се разследва. В учебна стрелба с практически боеприпаси 4 отказа от 36 опита не са катастрофа, а напомняне, че разликата между параден и боен залп се крие именно в подробности като тази.

Тук е мястото да направя едно техническо уточнение, защото то определя истинския обхват на демонстрацията. Изстреляните вчера M28 са учебни ракети с умишлено редуциран обсег – оттам и 9-те км до точката на падане. Ценното на HIMARS обаче се крие в съвсем друг клас муниции: тъкмо с ракетите ATACMS тя достига въпросните около 300 км разстояние, което извежда целите по крайбрежието във Фуцзян – пристанища, командни възли и концентрации на десантни средства – в обсега на тайванския обстрел. С други думи, вчерашната стрелба беше репетиция на процедурата, на разгръщането и на оцеляването; политическото послание носят мунициите, които не бяха изстреляни.

За да разчетем правилно това послание, е необходимо да се върнем няколко десетилетия назад, защото водите, над които вчера прелетяха учебните ракети, са вероятно най-обстрелваната морска ивица на Студената война в Азия. Когато разгромените националистически сили на Чан Кайшъ се изтеглиха на Тайван през 1949 г. протокът се превърна в фронтова линия, която нито една от воюващите страни не призна за окончателна. Първата криза в Тайванския проток (1954–1955) пламна около крайбрежните острови Кинмен и Мацу и около архипелага Дачен: артилерийски обстрел, превземането на Идзяншан, набързо сключеният Договор за взаимна отбрана между САЩ и Република Китай и Формозката резолюция на Конгреса, която даде на президента Айзенхауер картбланш да защити острова. Именно тогава за пръв път на масата в Белия дом залегна варианта за употреба на ядрено оръжие срещу континентален Китай – опция, обсъждана с оперативно хладнокръвие.

Втората криза през 1958 г. отведе протока до ръба. На 23 август Народната освободителна армия започна да нанася масиран артилерийски обстрел по Кинмен – събитие, останало в историографията на Пекин с термина „Обстрелът 8-23", при който върху няколко квадратни километра острови се изсипаха стотици хиляди снаряди. Вашингтон отговори с конвоиране на снабдителните колони, с доставка на 203-мм гаубици, способни да носят ядрена бойна глава, и на ракети въздух-въздух Sidewinder. В самия Тайван още през 1957 г. бяха разположени крилатите ракети Matador с ядрена способност. Документите, разсекретени десетилетия по-късно, потвърдиха, че американското командване отново е планирало ядрени удари по китайските летища, ако обстрелът прерасне в десант. Кризата приключи в странното равновесие на обстрел „през ден", но утвърди модела, който трае и до днес: всяко изостряне в протока мигновено въвлича и Вашингтон.

Третата криза (1995–1996) подмени артилерията с балистични ракети. В навечерието на първите президентски избори на демократично управлявания остров Пекин проведе бойни стрелби във водите край острова, целейки да сплаши избирателите; администрацията на Клинтън отговори, като прати в района 2 авионосни ударни групи начело с ядрените самолетоносачи USS Nimitz (CVN-68) и USS Independence (CV-62) – най-демонстративното струпване на американски сили в протока след края на Студената война. Оттогава съотношението обаче бавно, но необратимо се обърна: икономическият и военен възход на комунистически Китай превърна фронталната симетрична отбрана на острова в непосилна задача, а епизоди като мащабните учения на НОАК около Тайван след визитата на Нанси Пелоси през 2022 г. показаха, че Пекин вече може да репетира блокада в реален мащаб.

Именно тази асиметрия обяснява защо вчерашните 12 ракети на залп имат стратегическа тежест, несъразмерна с учебния обсег. Изправен пред противник с непостижимо числено превъзходство, Тайван скъса с илюзиите, че е способен да отвърне симетрично, и заложи на доктрината на „таралежа" – остров, който не може да се покори евтино, защото е наситен с подвижни, оцеляващи и прецизни оръжия, способни да превърнат всеки един десант в непосилно скъпа авантюра. HIMARS, наред с бреговите противокорабни комплекси и мобилната ПВО, са сред най-острите бодли на този таралеж: достатъчно мобилен, за да оцелее първоначалния удар, достатъчно точен, за да порази десантните ешелони още в товарните им пристанища отвъд протока. Преместването на стрелбата от източния към западния бряг затваря именно тази логическа дъга – оръжието вече е изпробвано там, където географията предполага, че ще се бие.

В по-широка перспектива учението бележи приемственост, а не разрив. Протокът, който през 1958 г. се тресеше от снарядите по Кинмен под ядрения чадър на Айзенхауер, днес гледа ракетните шасита по бреговете на Дадзя, но логиката се запазва същата: страна, която не може да настъпи, се готви да направи настъплението на другия неизгодно. Разликата е, че днешният възпиращ ефект не зависи от американски самолетоносачи на хоризонта, а е вграден в самия остров и неговата способност да оцелее и да отвърне. 4-те засекли ракети са напомняне, че този инструмент все още се усвоява; но самият факт, че Тайпе избра да го изпробва открито, с лице към Фуцзян и дори оповести прозрачно резултатите от него, е послание, адресирано към общественото мнение на острова, но също толкова и към отсрещния бряг – че таралежът точи бодлите си там, където очаква удара.

Видео разкри отблизо новия китайски ударен хеликоптер Z-21.

🇨🇳🚁 Новият китайски ударен хеликоптер Z-21 се превръща в една от най-внимателно наблюдаваните разработки в бойната авиация, след като скорошни кадри осигуряват най-отчетливия поглед досега към платформа, която би могла да даде на Сухопътните войски на Народната освободителна армия по-тежък и жизнеспособен ударен капацитет за бойни операции с интензивен характер.

Видеото, което започна да циркулира в интернет на 6 юни, предполага, че Китай преминава от Z-10 към по-мощен ударен вертолет, предназначен за огнева поддръжка на дълги разстояния, въоръжено разузнаване, ескорт на десантни въздушни формирования и операции в оспорвано въздушно пространство.

Видимите свойства сочат към уголемена фюзелажна рамка с подобрен боен капацитет, напреднали сензори и подобрения в жизнеспособността, проектирани да действат срещу съвременни заплахи от противовъздушна отбрана. Ако дизайнът бъде въведен на въоръжение в настоящия си вид, той би засилил прехода на Китай към ешелонирани авиационни сили, съчетаващи мобилност, огнева мощ, мрежово-центрично водене на война и по-тежки ударни възможности за бъдещи операции с висока интензивност и на голяма надморска височина.

Ново видео, публикувано на 6 юни, предложи един от най-ясните погледи от близко разстояние към китайския ударен хеликоптер Z-21 – платформа, за която все още се счита за такава в процес на разработка и досега не е официално документирана от Пекин. Кадрите са значими, тъй като придвижват Z-21 от нивото на далечни наблюдения на прототипи към по-детайлна визуална оценка на неговия фюзелаж, сензори, оръжейни станции и конструктивни елементи, ориентирани към оцеляемост. Въз основа на видяната конфигурация, той изглежда потвърждава, че Китай преминава отвъд среднотежкия Z-10 към още по-тежка, мощна и гъвкава платформа за изпълнение на бойни мисии с роторни крила, която е проектирана за среда с високо ниво на риск.

Въпреки че Министерство на националната отбрана не е публикувало официални характеристики, видеото все пак дава достатъчно видими детайли, за да подкрепи смислен анализ от публични източници за вероятна роля на вертолета, включително тежки ударни мисии, въоръжено разузнаване, ескорт на въздушно-десантни сили, поддръжка на далекобойни удари и операции в оспорвано небе. По-важното е, че зараждащият се дизайн на Z-21 подсказва, че Китай не просто разработва по-голям ударен хеликоптер, а изгражда нов слой авиация, проектиран да допълни Z-10 и Z-20T в рамките на доктрина на армейската авиация с фокус върху мобилност, огнева мощ, жизнеспособност и мрежови бойни операции.

Значението на последните кадри идва не само от това, че показват машината в полет, но и отличното качество на близкия план. Те позволяват обстоен преглед на обема на фюзелажа, геометрията на кокпита, позицията на сензорите, обтекатели на двигателите, пилони на крилата, изпускателна система и нетипичната структура под предната част на фюзелажа. Тези видими свойства предполагат, че Z-21 не е просто уголемен Z-10, а тежък боен вертолет от ново поколение, проектиран да добави ударен слой с подобрен капацитет към вертолетния флот на Сухопътните войски на НОАК. Тъй като все пак остава официално неразкрит, всички изводи трябва да се разглеждат като визуални оценки, а не като потвърдени технически данни.

По-внимателният преглед на машината сочи към далеч по-тежка конфигурация от Z-10, с по-широк фюзелаж, по-големи обтекатели на двигателите, по-масивни къси крила и по-стабилно цялостно оформление. Противно на някои предварителни оценки, кръглата структура, видима над главината на ротора, няма отчетливи белези за радар, монтиран на мачта в стил Longbow, сравним с този при AH-64D/E Apache. Налични снимки показват, че тя по-скоро отговаря на обтекател на главината на ротора и свързани с него механични възли. Въпросната разлика е важна, тъй като предполага, че Китай може да не копира директно концепцията на Apache Longbow, а вместо това да разчита на оптико-електронно насочване, външни сензори, разузнавателни БПЛА и мрежово целеуказване на бойното поле за подпомагане на откриването на цели.

Тандемният кокпит демонстрира силно фасетирано остъкляване и тесен фронтален профил, което предполага фокус върху дизайна на защитата на екипажа, намаленото излагане на опасности и контрола на отпечатъка по време на профили за атака на малка височина. Монтираната на носа кула за оптико-електронно насочване сякаш прилича на централен сензор за мисии, вероятно комбиниращ термовизия, лазерно далекомерство, лазерно целеуказване и функции за автоматично проследяване на цели.

Допълнителни апертури, видни около фюзелажа, биха могли да показват интегриран комплекс за бордова защита, включващ евентуално сензори за известие за приближаващи ракети и приемници за лазерно и за радарно предупреждение. Ако бъде потвърдена, тази конфигурация предполага, че Z-21 се проектира за операции в силно оспорвано небе, където мобилната ПВО с малък обсег, ПЗРК, дроновете и средствата за електронна война създават постоянна среда от заплахи за нисколетящи хеликоптери.

Един от най-отличителните елементи, видими във видеото, е голямата правоъгълна аеродинамична структура, монтирана под предната част на фюзелажа, открояваща се като една от най-малко познатите, но потенциално най-важни характеристики на Z-21. Нейният размер, форма и място я правят необичайна за конвенционален обтекател на сензор и ясно я разграничават от оптико-електронните и навигационни системи, наблюдавани в наличните китайски ударни вертолети. Обтекаемата интеграция на тази структура, разположена в долната част на фюзелажа предполага, че може да е част от оперативната архитектура за мисии на хеликоптера, а не временна тестова инсталация, въпреки че сами по себе си кадрите не могат да потвърдят предназначението.

Възможните функции включват вентрален сензор за мисии, радар за наблюдение на бойното поле, сензор за следене и избягване на релефа, пакет за електронна война, система за комуникационно реле, полезен товар за радиотехническо разузнаване или пък модул за допълнително гориво, замислен за увеличаване на бойния радиус. Ако той бъде запазен в крайната конфигурация, това би могло да означава, че Z-21 се разработва не само като тежък вертолет за директна атака, но и като многоцелева платформа с интегрирана поддържа на сензорно покритие, електронна война, комуникации и функции за командване и контрол в рамките на големи ротационни десантни пакети.

Позицията на крилата е друг важен индикатор за предвидената роля на вертолета. Всяко късо крило изглежда включва три оръжейни станции, което осигурява общо шест външни точки за окачване. Тази конфигурация би надвишила гъвкавостта на полезния товар на много налични бойни хеликоптери и би предложила повече опции от оформлението с четири точки, което обикновено се свързва със Z-10. Това разположение може да позволи на Z-21 да носи противотанкови ракети, управляеми ракети, ракети въздух-въздух, разузнавателни контейнери, полезен товар за електронна война или външни резервоари за гориво в смесени конфигурации. Видимият товар на външните станции изглежда като управляеми боеприпаси, въпреки че конкретния му вид не би могъл да бъде уточнен с просто око от видеото. Възможността някои станции да носят ракети въздух-въздух с малък обсег не може да бъде изключена, особено в среда, в която ударните хеликоптери могат да имат задачата да се бранят срещу дронове, хеликоптери или въздушни заплахи с ниска скорост.

Задвижващата инсталация също отразява фокуса над жизнеспособността. Изпускателната система изглежда частично екранирана в контурите на горната част на фюзелажа – конфигурация, вероятно предназначена да намали инфрачервения отпечатък чрез насочване на горещите газове нагоре и смесването им с низходящия въздушен поток от ротора преди дисперсията. Този избор е значим в светлината на уроците, наблюдавани от войната в Украйна, където ударните хеликоптери са изправени пред тежки загуби при работа в гъсти мрежи от преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), ПВО комплекси с малък обсег, дронове за разузнаване на бойното поле и системи за електронна война. Конфликтът показа, че полетът на малка височина сам по себе си вече не е достатъчен за оцеляване. На модерните ударни хеликоптери е все по-необходимо да разполагат с инфрачервено потискане, предупредителни сензори, електронна защита, оръжия за нанасяне на удари от извън зоната на ПВО (standoff) и изнесено разузнаване.

В сравнение със Z-10, Z-21 вероятно се очаква да заеме значително по-важна и специална роля, ако постъпи на въоръжение. Z-10 остава водещия китайски специализиран ударен хеликоптер и продължава да осигурява въоръжен ескорт, противотанкови възможности и близка огнева поддръжка. Въпреки това той остава машина от среден клас с ограничен потенциал за развитие в посока полезен товар, автономност, летателни свойства на голяма надморска височина и разширяване на системите за мисии.

Z-21 изглежда проектиран да създаде по-тежък ешелон в рамките на китайската ударна вертолетна авиация, предлагайки подобрен капацитет за въоръжение, издръжливост, жизнеспособност и пригодност за операции на труден терен. Това би било особено уместно за планински региони, мисии за нанасяне на далечни удари и общовойскови операции, при които ударни вертолети ескортират десантни части, потискат укрепени позиции и действат отвъд непосредствените предни оперативни бази.

Z-21 трябва да се оценява и съвместно с Z-20T, а не отделно от него. Както съобщава Army Recognition, Китай премести десантния вертолет Z-20T в обучението за въздушно-земни мисии на Сухопътните сили на НОАК, с фокус върху бързо разгръщане, проникване на малка височина, спускане по въже и стоварване на вертолетен десант. Z-20T засилва мобилността и огневата мощ на въздушно-щурмовите части, но остава фундаментално въоръжена платформа за десант и транспорт. За разлика от него, Z-21 е специализиран боен вертолет от тип „ловец-убиец“ (hunter-killer), проектиран да осигури тежка огнева поддръжка, разчистване на маршрути, противотанкови възможности, наблюдение и потискане на заплахи пред десантни сили. На практика Z-20T би могъл да придвижва войски в оспорвани и ограничени зони за кацане, докато Z-21 би защитавал подхода, би ангажирал вражески позиции и би осигурил въоръжено разузнаване по време на най-уязвимите фази от една въздушно-десантна операция.

Тази разлика има директни последици при евентуален конфликт в Тайванския проток, въпреки че това трябва да се анализира в неутрално, а не чрез политическа риторика. При такъв сценарий Z-21 няма да е независимо стратегическо оръжие, но може да засили ротационния слой на една мащабна съвместна мисия. Потенциални роли биха могли да включват ескорт на десантни вертолети, потискане на защитните позиции близо до зоните за кацане, поразяване на мобилни бронирани и механизирани резерви, поддръжка на амфибийни предмостия и осигуряване на въоръжено наблюдение след първоначалния десант. В същото време Тайванският проток би останал силно оспорвана среда с гъста противовъздушна отбрана, брегово наблюдение, мобилни ракетни системи, дронове, артилерия и активи за електронна война. Това значи, че стойността му би зависила не само от неговия оръжеен товар, но и интеграцията с разузнавателни дронове, огневи средства, електронна война, командни мрежи и предни пунктове за въоръжаване и зареждане с гориво (FAARP).

Машината не бива да се анализира само през перспективата на Тайванския проток. Потенциалната му ударна конфигурация може да се окаже много полезна и за Западното командване на театъра на военните действия на НОАК, където надморската височина, метеорологичните условия, разстоянията и сложният терен налагат сериозни ограничения пред операциите с роторни крила. Хеликоптер с по-големи резерви от мощност, по-висок капацитет на полезния товар, подобрена издръжливост и по-стабилен пакет за жизнеспособност от Z-10 би предложил ясни предимства в планински среди, където намалената плътност на въздуха влияе върху подемната сила, мощността на двигателя, преноса на оръжие и радиуса на мисията. С оглед на това Z-21 би могъл да даде на Китай тежка ударна платформа, по-подходяща за ескортиране на въздушно-десантни сили, поддръжка на сухопътните сили на труден терен и опериране от разпръснати предни локации. Това означава, че летателният апарат може да отговори на две оперативни изисквания едновременно: въздушно-десантна поддръжка с висока интензивност в крайбрежни и островни сценарии и подобрена тежка ударна способност на континентални театри с голяма надморска височина.

Всяко сравнение с AH-64E Apache трябва да бъде предпазливо. Въпреки че визуално Z-21 може да навлиза в същата категория като Apache, той все още остава недоказан прототип и машина в процес на разработка, без потвърдена оперативна история, без публикувани данни за производителност и без демонстриран боен опит. За разлика от него, Apache е зряла и доказана в реални условия платформа, която продължава да се развива. Сухопътните войски на САЩ трансформират Apache от убиец на танкове от епохата на Студената война в боен мрежови възел чрез т.нар. изстрелваеми ефектори (launched effects) като Anduril Altius-700, позволявайки на екипажи да разширят функциите за откриване, електронна война, ретранслиране на комуникации и нанасяне на удари отвъд позицията на хеликоптера.

Това значи, че Z-21 може да сигнализира за намерението на Китай да навлезе в категорията на тежките бойни хеликоптери от класа на Apache, но все още не може да се опише като еквивалент на AH-64E по отношение на оперативна зрялост и интеграция за мрежово-центрично водене на война.

Китай осъди двама бивши министри на отбраната на смърт при продължаващата чистка в армията.

🇨🇳 В нов поразителен ход в рамките на безпрецедентната чистка във висшето военно командване, Китай осъди двама бивши министри на отбраната на Китай на смърт с двегодишна отсрочка на изпълнението по обвинения в корупция, съобщи държавната информационна агенция Синхуа.

Въоръжените сили на страната са една от основните мишени на мащабната кампания за борба с корупцията, инициирана от върховния лидер Си Дзинпин след като пое властта през 2012 г. Над десетилетие по-късно тя достигна до елитните Ракетни войски, които отговарят както за ядрения арсенал, така и за конвенционалния ракетен арсенал.

Уей Фънхъ и Ли Шанфу получиха обвинения в подкупи, за което бяха осъдени на смърт с две години отсрочка на изпълнението, с решение от военния съд на страната, съобщават държавните медии. Съдът обяви, че след изтичане на отсрочката присъдите на двамата бивши генерали ще бъдат заменени с доживотен затвор без право на замяна.

72-годишният Уей заемаше поста министър на отбраната през 2018-2023 г. и беше заменен от 68-годишният Ли, който беше начело на ведомството по-малко от 8 месеца през 2023 г. И двамата попаднаха под прицела на разследване от антикорупционното звено на армията, започнало същата година.

Си Дзинпин изведе чистката в армията до най-високо ниво през януари, взимайки на прицел най-доверения си генерал с отстраняването на Джан Юся, който превъзхождаше по ранг Уей и Ли и ръководеше ежедневните операции на армията.

Мащабните реформи на Си засегнаха широк спектър от наброяващата 2 милиона военнослужещи Народна освободителна армия в периода от 2022 г. насам, в рамките на която бяха отстранени над 100 висши офицери.

36 генерали бяха официално прочистени в същия период, а други 65 офицери са вписани като изчезнали или потенциално отстранени, според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), публикуван през февруари.

Докладът установява, че ако се вземат предвид позициите, прочиствани повече от веднъж в същия период, са засегнати общо 52% от висшите ръководни постове във въоръжените сили на страната. Радикалната кампания е част от дългогодишния стремеж на лидера да дисциплинира армията, докато продължава да затяга хватката си върху властта и придвижва мащабна военна модернизация.

Но обхватът на тази „безпрецедентна чистка“ повдига въпроси, свързани с готовността на въоръжените сили за провеждане на усъвършенствани военни операции, пишат авторите на доклада. След падението на Джан и неговия заместник през януари, редакционна статия в официалния вестник на армията PLA Daily хвърли остри обвинения към двамата бивши военни лидери в подкопаване на върховната власт на Си, като в същото време затвърди посланието му за нулева толерантност към корупцията.

Разследванията срещу тях ще „премахнат токсичните влияния“ в редиците на висшето командване, а в същото време ще „подпомогнат на народните въоръжени сили да преминат през пълно обновление, вливайки мощен импулс в стремежа към изграждане на силна армия“, се отбелязва в статията.

Китай изключи двама висши военни лидери в антикорупционна чистка.

Джан Юся, новоизбраният заместник-председател на Централната военна комисия, полага клетва заедно с членовете на комисията Джан Шънмин, Лиу Джънли, Хе Вейдонг, Ли Шанфу и Мяо Хуа, на церемония след избирането им по време на четвъртата пленарна сесия на Националния народен конгрес в Голямата зала на народа в Пекин, 11 март 2023 г.
📸 Снимка: Greg Baker/Pool via Reuters

🇨🇳 Министерството на отбраната на Китай обяви, че двама висши военни лидери са изключени от Комунистическата партия и армията заради обвинения в корупция, отбелязвайки най-високопоставените офицери, засегнати от кампанията за борба с корупцията, започнала през 2023 г.

Хе Вейдонг, вторият по ранг генерал в страната, и адмирал Мяо Хуа, бивш политически офицер, са поредните мишени на кампания за борба с корупцията в Народната освободителна армия (PLA). Изключването на Хе е първо такова на действащ генерал от Централната военна комисия след Културната революция (1966-1976). Той не е бил виждан публично от март, но започналото разследване срещу него досега не беше оповестено от китайските власти.

Говорителят на министерството Джан Сяоган съобщи, че Хе, Мяо и седем други висши военни служители „са нарушили сериозно партийната дисциплина и са обвиняеми в тежки престъпления, свързани с длъжността, включително огромни суми пари“. Нарушенията им са с „тежък характер и с изключително вредни последици“, гласи изявлението, което описва това като „значителен успех в антикорупционната кампания на партията и армията“.

Изключването на 68-годишния Хе има последици извън военната сфера, тъй като той беше член и на Политбюро, втория най-значим орган в партията, съставен от 24 души. Като един от двамата заместник-председатели на военната комисия, Хе беше третата най-влиятелна фигура в PLA и се смяташе за близък съратник на президента Си Дзинпин, главнокомандващ на армията.

Командна структура на Народната освободителна армия на Китай.
🔍 Източник: ChinaPower Project

Съобщението дойде броени дни преди заседанието на Централния комитет на Комунистическата партия, елитен орган с над 200 висши служители, което ще бъде проведено в Пекин. Очаква се на това заседание да бъдат взети нови кадрови решения, сред които изключване и замяна на членове на Централния комитет.

„Си определено прави чистка. Официалното отстраняване на Хе и Мяо значи, че той може да назначи нови членове на Централната военна комисия, която е почти наполовина празна от март“, обясни Уен-Ти Сунг, анализатор в Глобалния китайски хъб на Атлантическия съвет.

Мяо беше отстранен от Централната военна комисия през юни, след като през ноември миналата година срещу него започна разследване за „сериозни нарушения на дисциплината“.

В изявлението се споменават още Хе Хунджун, служител в Департамента за политическа работа, Уан Сюбин от Центъра за съвместни операции на Централната военна комисия, бившият командващ Източния военен театър Лин Сянгян, както и двама бивши политически комисари на армията и флота. Експерти отбелязват, че много от тези служители не са били виждани публично от месеци.

Бившият командир на Народната въоръжена полиция Уан Чунин, който също е споменат в изявлението, е отстранен от националния законодателен орган миналия месец заедно с други трима генерали от армията.

Изключването на Хе засяга човек с богат оперативен опит и дългогодишни контакти с китайския лидер Си Дзинпин. Двамата са работили заедно във Фудзиен и Джъдзян през края на 90-те години, когато Си беше заместник-секретар на партията и губернатор на провинцията в периода 1995-2002 г.

Хе се присъедини към военната комисия, след като беше начело на Източния военен театър във Фудзиен, който е насочен към Тайван и ще бъде ключов при конфликт със самоуправляващия се остров, който Пекин счита за своя територия.

През 2022 г. Хе беше повишен директно до заместник-председател на военната комисия, без да премине обичайния етап на членство в Централния комитет, състоящ се от 205 души. Пентагонът смята, че Хе е имал ключова роля в планирането на военни учения с бойни стрелби около Тайван след визитата в Тайпе на Нанси Пелоси, тогавашен председател на Камарата на представителите на САЩ през август 2022 г. Тези учения бяха най-агресивните действия на Пекин срещу острова през последните години.

Китайската армия провежда учение за поддръжка на леки танкове Type 15 в Тибет

🇨🇳 Сухопътните сили на Народната освободителна армия (PLAGF) проведоха мащабно учение за поддръжка, включващо десетки леки танкове Type 15, заснети в скорошни изображения от 54-та тежка общовойскова бригада, действаща в Тибетския военен регион.

Кадрите, първоначално споделени от наблюдателя на отбраната Хесус Роман и други OSINT анализатори, показват редици от леки танкове Type 15, които са подредени на открито плато на височина над 4500 метра, със заснежени планини на заден план.

Учението беше проведено като част от есенна сесия за обслужване на оборудването, за да се инспектират и поддържат бронирани единици, разположени в екстремни студени и високопланински условия.

На заден план се виждат и бойни машини на пехотата Type 04A и поддържащи камиони, което предполага наличието на допълнителни комбинирани военни активи, подложени на подобни процедури. Кадрите и снимките отговарят на предишни логистични процедури в Тибет, където високопланинските единици изискват сезонни проверки, за да бъде осигурена работата на двигатели, гориво, сензори и задвижващи системи в условия с ниско съдържание на кислород.

Type 15 е лек танк, произведен от Norinco и оптимизиран за операции в планински и платовидни райони. Въоръжен е със 105 мм нарезно оръдие и разполага с модулна броня, напреднали системи за управление на огъня и намалено тегло за подобрена мобилност в райони, където по-тежките основни бойни танкове биха били ограничени.

Китайски военни експерти описват платформата като решение за някои специфични за терена предизвикателства в Западния военен театър, сред които бързото разполагане и операции близо до границата между Индия и Китай.

Както беше отбелязано в предишни репортажи в китайските държавни медии, 54-та бригада е водеща единица, разположена в ключови сектори на Тибет, в близост до чувствителни райони по Линията на действителен контрол (LAC).

Китай обяви успешни тестове и внедряване на прототип на платформа за противоракетна отбрана

🇨🇳 Китай е разработил и предал на Народната освободителна армия (НОАК) прототип на нова глобална система за противоракетна отбрана – първата, която предлага „планетарно покритие“. Това твърдят експерти от Нанкинския изследователски институт по електронни технологии, цитирани от South China Morning Post на 30 септември 2025 г. Според тях тази платформа вече е преминала изпитания и може да следи до 1000 ракетни изстрелвания към Китай от всяка точка на света, като интегрира данни от космически, въздушни, морски и наземни сензори.

Системата, официално наречена „разпределена платформа за ранно предупреждение и обработка на големи данни“, е описана като „физически разпръсната, но логически единна“. Тя обединява разнородни потоци от данни – радари, спътници, оптични и електронни средства за наблюдение – без нужда от подмяна на по-стари системи. Прототипът позволява изпълнение на до 1000 задачи за обработка по едно и също време и генерира унифицирани продукти: сигнали за изстрелване, траектории на полета, изображения и оценки за идентификация. Резултатите от тях се споделят на командно равнище в армията, като според разработчиците това повишава способността за управление.

Технически публикации, включително статия от 2 септември в китайското списание Modern Radar, твърдят, че системата използва протокола QUIC (Quick UDP Internet Connections), който осигурява бърз и устойчив обмен на данни дори при електронни смущения и ограничен капацитет на военните мрежи. Архитектурата позволява събраните данни да се използват и за обучение на изкуствен интелект, което с времето ще увеличи точността на прогнозите. Учените подчертават, че става дума за ранна версия, която предстои да бъде подобрена и мащабирана.

Сравнението с американския проект „Златен купол“ е неизбежно. Обявена на 20 май 2025 г. от президента Доналд Тръмп, тя предвижда създаване на глобална мрежа за противоракетна отбрана с над 1000 спътника, космически прехващачи и интегрирани слоеве за наблюдение по суша, море, въздух и орбита. Белият дом обеща системата да бъде въведена в рамките на мандата на Тръмп на ориентировъчна цена от 175 млрд. долара, но независими оценки варират от 831 млрд. до над 5 трилиона долара. Според доклад на Центъра за контрол на въоръженията от юни САЩ вероятно ще достигнат до първа демонстративна способност едва около 2028 г.

Американски служители признават, че най-голямата трудност е контрола на данните, а не самите прехващачи. През юли генерал Майкъл Гетлайн от Космическите сили посочи, че архитектурата все още не е завършена. Представители на индустрията също подчертаха, че данните са налични, но не са интегрирани правилно и са нужни нови инженерни подходи за свързване на стари и нови системи. Освен това има разногласия за степента на достъп на съюзници и ролята на изкуствения интелект при работа с чувствителна информация.

Експерти смятат, че ситуацията напомня на други случаи, в които САЩ лансират концепция, но Китай първи представя прототип – като в хиперзвуковите оръжия, лазерите с насочена енергия, изтребителите от шесто поколение и електромагнитните катапулти за самолетоносачи. Докато американски компании показват визуализации на сателити от „Златния купол“, Китай показва работещ прототип, макар и в начален етап.

Но съперничеството излиза отвъд Америка и Китай. В Тайван управляващата Демократична прогресивна партия съобщи, че планира изграждане на централизирана система за ПВО, която описва като „тайванска версия на Златния купол“. Във Вашингтон нарастват опасенията относно цената и техническата реализуемост на проекта, а международни експерти поставят въпроси за съвместимостта на космическите прехващачи с договорите за контрол на въоръженията.

В този контекст ранното внедряване на китайския прототип изпраща сигнал за възможен поврат в глобалната надпревара за противоракетна отбрана – дори системата да се нуждае от разширяване и усъвършенстване.

Китай се готви да представи ново поколение боен танк, различен от западните, американските и дори съветските дизайни

🇨🇳 Китай се подготвя да представи ново поколение основен боен танк, който се различава значително от западните, американските и дори съветските дизайни.

Снимки от последните репетиции за военен парад показват машина, която според някои източници е ZTZ-201 (или ZTZ-20). Според доклади, танкът отбелязва възраждането на категорията средни танкове, с тегло между 35 и 40 тона.

За разлика от тежките основни бойни танкове на други държави, китайският дизайн залага на модулност, дигитализация и хибридно задвижване. Според съобщения, танкът е оборудван с агрегат с мощност 1500 конски сили, комбиниращ дизелов двигател, батерийни системи и два електрически мотора с пикова мощност. Тази конфигурация осигурява удължен оперативен радиус, с максимална скорост 80 км/ч по пътища и 50 км/ч през неравен терен.

Основното оръжие е 105 мм оръдие. В резултавт от напредъка в снарядите и кинетичната енергия се смята, че неговата огнева мощ е сравнима с танковите оръдия стандарт на НАТО от 120 мм и руските 125 мм. Източници отбелязват, че бронебойните снаряди с опашкова стабилизация могат да достигнат дулна скорост от 1706 м/сек, поставяйки танка на ниво с по-големите калибри.

Екипажът е намален на трима души чрез автоматизация. За първи път операторите са оборудвани със слушалки за разширена реалност, подобряващи ситуационната осведоменост. Те предоставят цифрови наслагвания на бойната информация и се интегрират с бордовите системи на танка, за да подобрят насочването, навигацията и откриването на заплахи.

ZTZ-201 е снабден с модерни сензори за мониторинг околната среда и откриване на потенциални заплахи. Те са свързани със системата за активна защита от тип GL, предназначена да прехваща приближаващи противотанкови снаряди. На покрива е монтирана дистанционно управляема кула, която според наблюдатели може да служи за противодействие на дронове, които се използват все по-често в съвременните конфликти.

Китайските инженери изглежда са били фокусирали върху създаване на по-лека, бърза и гъвкава платформа, която съчетава традиционна броня с модерна електроника и хибридна мобилност. Концепцията се отклонява от западните дизайни на тежки танкове, заменяйки масата със скорост, дигитална интеграция и оцеляване срещу дронове и управляеми оръжия.

Изборът на клас 35-40 тона подсказва доктринална промяна. Средните танкове в този диапазон почти изчезнаха от службата на големите армии, заменени от по-тежки основни бойни танкове и по-леки бойни машини за пехотата. С повторното им въвеждане Китай може да сигнализира за нов подход към маневрената война, като поставя приоритет на оперативната гъвкавост и бързото разгръщане.

Публичната поява на танка по време на подготовката за военен парад идва на фона на по-широка модернизация на Народната освободителна армия (PLA). Въпреки че официални спецификации все още не са публикувани, отличителните елементи на дизайна подчертават интереса на Пекин към прилагането на нови технологии в бронетанковата война.

Наблюдателите очакват ZTZ-201 да бъде официално представен по време на военния парад на 3 септември в Пекин, отбелязващ 80-ата годишнина от края на Втората световна война. Такъв тип събития често служат като платформа за демонстрация на напреднали оръжейни системи и дават представа за развиващата се военна доктрина на Китай.

Въпреки че подробностите остават ограничени, модулният дизайн на ZTZ-201, хибридното задвижване, модерните сензори и интеграцията на разширена реалност за екипажа показват амбициозна стъпка към преформулиране на ролята на танковете на бъдещите бойни полета.

Новата китайска гаубица беше забелязана по време на учения.

🇨🇳 Нова 155-милиметрова самоходна гаубица, за която се предполага, че е SH16, и съпътстващо превозно средство за презареждане с боеприпаси са забелязани по време на полеви изпитания в Китай, според изображения, публикувани в Weibo.

Снимите показват верижна артилерийска система, за която широко се вярва, че е SH16 – платформа от следващо поколение, предназначена да увеличи автоматизацията и огневата мощ на бойното поле. Експерти описват системата като включваща напълно автономна 155 мм кула, което я прави една от най-модерните гаубици.

Според доклади от отворени източници, SH16 изисква само двама души екипаж за работа, водач и артилерист/командир, благодарение на своята модулна безпилотна кула. Тя включва интегрирани подсистеми за огнева мощ, информация и контрол, работа на шасито и поддържащи функции.

Съобщава се, че системата съчетава високи нива на автоматизация с фокус върху бързо разгръщане и възможност за продължителна стрелба. Превозното средство за презареждане с боеприпаси, видяна на същото верижно шаси, се очаква да играе ключова роля за удължаване на оперативната издръжливост на артилерийската част.

Китай инвестира сериозно в модернизацията на своите артилерийски сили през последното десетилетие. SH16 може да представлява стъпка към замяната на по-стари системи, като същевременно позиционира НОАК да реагира по-ефективно при конфликти с висока интензивност.

Допълнителни подробности относно обсега на системата, скорострелността и интеграцията на бойното поле тепърва предстои да бъдат потвърдени.0

Китай демонстрира нова система за ПВО по време на мащабни учения

🇨🇳 Китайската държавна телевизия CCTV-7 излъчи нови кадри от провеждането на мащабно бойно учение на Народната освободителна армия с използване на новите ѝ системи за противовъздушна отбрана с малък обсег Type 625 на колесно шаси 8×8.

Маневрите, насочени към противодействие на безпилотни летателни апарати, включват около дузина от тези комбинирани платформи, въоръжени едновременно с оръдия и ракети.

Военният анализатор Хесус Роман сподели видеоматериали от учението, на които се вижда как бойните машини Type 625 поразяват въздушни цели в рамките на координирана тренировъчна операция.

Системата Type 625 е монтирана върху високомобилно шаси с колесна формула 8×8 и двигател, разположен в предната част на машината. Основното ѝ въоръжение включва автоматично оръдие с шест цеви калибър 25 мм и блок от четири ракети "земя-въздух" с малък обсег.

Откриването и проследяването на целите се извършва чрез бордови радар, а системата може да получава и външни целеуказания от други платформи. Това ѝ позволява пълна интеграция с действащите мрежи за противовъздушна отбрана.

Концепцията зад дизайна на системата Type 625 силно напомня съветската система „Тунгуска“ и руската „Панцир“, които също комбинират радарно насочвани автоматични оръдия с ракетни установки върху една мобилна платформа. Китайската версия отразява стремежа за усъвършенстване на тази доктрина чрез модерни технологии за прецизно насочване и управление на огъня.

Учението подчертава стремежа на китайската армия да разширява възможностите си за противовъздушна отбрана на малки височини — особено в отговор на нарастващата заплаха от дронове на съвременното бойно поле. Маневрите се проведоха в условия на реални бойни стрелби и демонстрираха бързата реакция на системата — от откриването на целите до тяхното поразяване.

Китай не е разкрил колко броя от системата Type 625 се намират на въоръжение, нито кога точно е започнало нейното оперативно внедряване. Въпреки това, честото ѝ присъствие в излъчвани от държавната телевизия учения подсказва нарастваща увереност в бойната ѝ готовност.

Китайските сили практикуват нападения по плажове от другата страна на Тайван

🇨🇳⚔️🇹🇼 Народната освободителна армия на Китай (НОАК) проведе мащабно десантно учение по случай първата годишнина от встъпването в длъжност на тайванския президент Лай Чин-дъ, съобщи държавната телевизия CCTV.

Според репортажа, части от 73-та армейска група на НОАК са извършили тренировъчен десант на брега с амфибийни бойни машини от серията Type 05 по крайбрежието на провинция Фудзиен.

Учението е включвало симулирани щурмови десанти от 1,5 км навътре в морето, преодоляване на препятствия и координирани маневри в рамките на тактическа операция за проверка на бойната готовност.

73-та група е базирана в град Сямън, който се намира точно срещу островите Кинмън – тайванска територия, която отстои едва на два километра от китайския бряг. Изборът на военно подразделение и локация за учението подчертава стратегическото послание на Пекин на фона на продължаващото напрежение в отношенията с Тайван.

Китайски медии посочват, че в учението са участвали два основни варианта на платформата Type 05: ZBD-05 – бойна машина на пехотата, въоръжена с 30 мм автоматично оръдие, както и ZTD-05 – версия за огнева поддръжка със 105 мм оръдие с ниска откатна сила. И двата варианта са напълно амфибийни и могат да достигат до 30 км/ч във вода, а при преминаване към воден режим веригите се прибират и се активира реактивна водометна тяга.

Машините от серията Type 05, с единично тегло около 26,5 тона, са проектирани за бързи десанти от море към суша и са ключов компонент от амфибийните способности на НОАК. По суша техният оперативен обхват е около 500 км, като се задвижват от дизелов двигател с мощност 550 к.с.

Въпреки че китайското министерство на отбраната не публикува официално изявление за времето на провеждане на учението, то съвпадна с първата годишнина от встъпването в длъжност на президента Лай, поради което е широко разглеждано от анализатори като умишлено послание.

Китай, който счита Тайван за своя отцепила се провинция, засили военния натиск през последната година, включително с регулярни въздушни и морски набези в непосредствена близост до острова. Макар от Пекин да определят подобни учения като „рутинни“, мащабът и близостта на последната операция отразяват постоянна стратегия за възпиране на каквито и да е било стъпки към тайванска независимост.

Народната освободителна армия (PLA) на Китай демонстрира учения на модерни FPV дронове.

🇨🇳 Народната освободителна армия (PLA) на Китай демонстрира приемането на модерни дронове с изглед от първо лице (FPV) в бойни сценарии, подчертавайки ангажимента си за интегриране на авангардни технологии и тактики, вдъхновени от съвременните тенденции на войната. Ученията включват FPV дронове и други безпилотни системи, разкривайки поуките, извлечени от PLA от продължаващата война в Украйна, където войната с дронове пренаписа значително стратегиите на бойното поле.

Видеото подчертава разполагането на дронове FPV (изглед от първо лице), оборудвани с гранати и артилерийски боеприпаси. Тези дронове се управляват с помощта на усъвършенствани системи за управление на 3D изглед, които осигуряват завладяваща перспектива от първо лице, позволяващо на операторите да постигнат висока точност при насочване.

Способността да се поддържа осведоменост за ситуацията и да се правят бързи корекции в реално време дава на тези системи решаващо предимство в битка. Видеото също демонстрира динамичното изстрелване на тези дронове от движещи се бойни превозни средства, където войниците разполагат дронове през люкове на покрива. Тази тактика подчертава способността на PLA да интегрира безпроблемно безпилотни системи в мобилни операции, отразявайки методите, наблюдавани на украинското бойно поле.

В Украйна FPV дроновете са ключови за трансформирането на съвременните битки. Както руските, така и украинските сили ги използват за разузнаване, неутрализиране на ценни цели и доставяне на експлозиви във вражеските укрепления. Ученията на PLA предполагат подобно намерение за използване на тези системи като многофункционални инструменти както в нападателни, така и в отбранителни операции. Възприемайки такава тактика, Китай привежда своите стратегии си в съответствие с тенденцията, при която FPV дроновете се превърнаха в основни компоненти на съвременните военни арсенали.

Напредъкът на Китай в технологиите за дронове се простира отвъд FPV дронове, за да включва сложни лутащи се боеприпаси, обикновено наричани „дронове камикадзе“. Тези системи съчетават функциите на наблюдение и възможности за нанасяне на удари, надвисвайки над целева зона, преди да нанесат прецизни удари. Сред най-новите разработки на PLA е боеприпасът ASN-301, който е предназначен за потискане на противовъздушната отбрана на противника и извършване на прецизни атаки. Тази платформа, подобна по концепция на иранските Shahed-136 и израелските дронове Harpy, е доказателство за фокуса на PLA върху създаването на многофункционални и рентабилни безпилотни системи.

В допълнение, PLA представи боеприпасите XS101, сравними с американския Switchblade 300. Компактен и преносим, ​​XS101 е предназначен за употреба в пехотата и е особено подходящ за операции в предизвикателни среди. Докладите показват, че Китай увеличава производството на леки боеприпаси, като се очаква поръчка за близо един милион единици до 2026 г. Това мащабно усилие за производство подчертава амбицията на Китай да поддържа значителен запас от евтини системи с голямо въздействие за продължителни или големи мащабни конфликти.

Еволюцията на китайските технологии за дронове също набляга на интегрирането на изкуствения интелект (AI). Feihong FH-97A, задвижван от AI боен дрон, илюстрира тази тенденция. Проектиран като „верен служител“ на пилотирани самолети, FH-97A може да носи смесица от ракети въздух-въздух и боеприпаси. Със своите усъвършенствани AI алгоритми и сензори, тази система може да работи независимо в среди с висока степен на заплаха, като същевременно се координира с човешки пилоти.

Тези развития отразяват стратегическия ангажимент на Китай да модернизира своята армия чрез приемане на безпилотни системи като критични елементи от своята оперативна рамка. Фокусът на PLA върху FPV дронове, блуждаещи боеприпаси и интеграция на AI сигнализира за намерението ѝ да доминира в областта на безпилотната война. Тези системи не само предоставят рентабилни решения за постигане на тактическо превъзходство, но също така предлагат ефективен метод за противодействие на противниците, разчитащи на конвенционални защитни механизми.

Възприемайки уроците от войната в Украйна, Китай се подготвя за нова ера на война, дефинирана от прецизност, мобилност и автоматизация. Излъчените по телевизията учения демонстрират готовност за ефективно разполагане на модерни безпилотни системи, позиционирайки се като лидер в безпилотните бойни способности. Тези постижения вероятно ще повлияят на глобалните военни доктрини и ще променят начина, по който се водят бъдещи конфликти, в които дроновете ще играят централна роля при определянето на резултатите.

Сателитни изображения разкриха мистериозен плавателен съд в корабостроителницата в Гуанджоу.

🛰️ Снимка: Planet Labs

🇨🇳 Мистериозен голям плавателен съд, който няма визуална прилика с нито един друг кораб, който Китай разработва, е забелязан в корабостроителница в югоизточната част на страната, което показва, че Пекин може да работи върху изцяло нов дизайн и клас кораб.

Съобщава се, че мистериозният кораб е бил забелязан на сателитни снимки в корабостроителницата Guangzhou Shipyard International (GSI) на остров, разположен югоизточно от промишления център Гуанджоу.

На любопитната находка пръв се натъкна Том Шугарт, анализатор в сферата на отбраната и бивш подводничар, който сега е помощник-старши сътрудник в „Центъра за нова американска сигурност“ (CNAS), американски мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, окръг Колумбия.

Изображението датира от септември 2024 г. и беше разпространено в социалните медии от Шугарт, предизвиквайки силен интерес от наблюдателите на китайската Народна освободителна армия (PLA) и експертите по разузнаване с използване на открити източници (OSINT).

Според някои съобщения Шугарт първоначално се е заинтересувал от тази корабостроителница, след като е видял изцяло нов надводен тримаран без екипаж (USV), който се намира в Гуанджоу поне от 2022 г. Съобщава се, че въпросният плавателен съд с плосък връх е дълъг около 200 метра и широк около 40 метра и има два острова от едната страна на палубата.

Шугарт посочи, че преди няколко месеца Майк Дам от Института за аерокосмически изследвания Мичъл е открил нов носител на дронове в друга корабостроителница, въпреки че е бил значително по-малък, с дължина от едва 80-100 метра.

В една от публикациите си на X той разказва: „Така че ми хрумна, че до възможния нов китайски USV стои това, което изглежда може да е... вероятно нов самолетоносач или някакъв вид десантен кораб?“

В последващи публикации той отбелязва, че сателитни изображения от края на октомври разкриват капитанската кабина на въпросния кораб. Без да прави каквито и да е заключения, той съобщава, че USV, който се вижда в корабостроителницата, също изглежда е боядисан в сиво. Оттогава са публикувани още сателитни изображения, показващи USV в корабостроителницата на Гуанджоу.

Подробностите за този нов кораб са твърде оскъдни, тъй като Китай често държи разработването на новите си платформи забулено в тайна. Оттогава обаче интернет беше залят от редица спекулации, като някои експерти предполагат, че това може да е носител на морски дронове, докато други правят прогнози, че е по-вероятно да е десантен кораб-док.

Тази конкретна корабостроителница е известна с изграждането на плавателни съдове за гражданска употреба, газови контейнери и небезизвестните китайски кораби-ролкери. Това накара някои военни наблюдатели да предскажат, че плоският връх може дори да бъде научноизследователски кораб или някакъв експериментален носител.

Пламенният наблюдател на военноморските сили на PLA и известен анализатор на отбраната, Алекс Лък, написа на X: „Необходими са повече изображения (очевидно). Досега Longxue изграждаше основно спомагателни съоръжения на PLAN в допълнение към цивилни корпуси. Засега клоня повече към голям експериментален кораб, отколкото към действителен носач. Подобно на по-малкия дизайн, виждан другаде.“

Някои експерти също предположиха, че това може да бъде големият, усъвършенстван безпилотен кораб, представен през 2022 г. Според китайското държавно издание Global Times, в момента той е в процес на изграждане именно в Гуанджоу.

На този етап всички тези наблюдения са само спекулации поради липса на достатъчно достоверна информация от страна на китайските власти. Появата на този нов плавателен съд обаче е значима, тъй като се случва в момент, когато военноморските сили на страната правят огромни крачки в разширяването на своя морски капацитет чрез използване на невероятния си корабостроителен капацитет.

Китай произвежда най-съвременни самолетоносачи, разрушители, десантни кораби и специални носители на дронове, демонстрирайки мащаб на експанзия, невиждан до този моемнт в историята.

Си Дзинпин извърши инспекция на стратегическите ракетни сили, призова армията да се готви за война.

🇨🇳 В четвъртък, 17 октомври 2024 г. китайският президент Си Дзинпин инспектира бригада от стратегическите ракетни сили на страната, която през последните години премина през масова чистка на служители заради корупция, съобщават местни медии.

Китайският лидер посети ракетните сили на Народната освободителна армия в Хефей, ключово звено на армията, отговорно за управлението на ракетния арсенал, включително ядрените оръжия, съобщи държавната новинарска агенция „Синхуа“.

Той призова ракетните войски със стратегическо предназначение да засилят способностите си за възпиране и водене на война и да изпълняват решително задачите, които са им били възложени от Китайската комунистическа партия (ККП) и народа, се посочва в доклада.

Ракетните сили бяха създадени през 2015 г. като част от военната реформа на Си Дзинпин и се оказаха в центъра на последната антикорупционна кампания, насочена към военните.

Освен че оглавява управляващата партия и президентството, 71-годишният Си Дзинпин е начело и на Централната военна комисия, общото висше командване на китайските въоръжените сили.

Посещението му в ракетните сили, под чийто контрол се намират най-мощните ракети в арсенала на Пекин, беше оценено като значимо събитие поради масовите чистки, наблюдавани в ключовия клон на въоръжените сили, продиктувани от предполагаеми подкупи във висшите военни ешелони през последните години.

Неуточнените обвинения срещу много от служителите ѝ включват използването на нестандартно гориво за ракетите. Мнозина нейни офицери, включително бившият министър на отбраната генерал Ли Шанфу, бяха уволнени безцеремонно за предполагаема корупция.

Генерал Ли оглавяваше ракетните сили, преди да бъде издигнат до поста министър на отбраната от Си Дзинпин, а по-късно и отстранен от самия него. Наследникът му на поста генерал Ли Ючао пое ролята на командир на силите през 2022 г. и също беше отстранен след обвинения в корупция.

През юли тази година управляващата комунистическа партия обяви антикорупционно разследване срещу тогавашния командир на ракетните сили генерал Сун Джинмин. От миналата година насам най-малко седем бивши и настоящи военнослужещи на високи позиции в ракетните сили са били разследвани като част от усилията за борба с корупцията.

Генерал Уей Фенге, заемал постовете командир на ракетните сили от създаването им до 2017 г. и министър на отбраната на страната между 2018 до 2023 г. също беше изключен от партията по обвинения в корупция.

Миналия месец ракетните сили си проправиха път в заглавията на световните медии след като извършиха тестово изстрелване на междуконтинентална балистична ракета (ICBM) с фиктивна бойна глава, която се приземи в териториалните води на тихоокеанската островна държава Кирибати.

Изпитанието провери както характеристиките на ракетата, така и ефективността на проведеното военно обучение и постигна желаните цели, се посочва в изявление, публикувано от китайското министерство на отбраната.

Ракетата е паднала в предварително планираната морска зона, съобщават от военното ведомство и добавят, че това е рутинна договореност в годишния план за обучение и заинтересованите страни са били уведомени предварително.

Известно е, че това е първият тест на междуконтинентална балистична ракета над открито море, извършен от Пекин, от 44 години насам. Последното подобно изпитание беше извършено през май 1980 г. с участието на DF-5, първата междуконтинентална балистична ракета в Китай, извършила полет с дължина от над 9000 километра.

Китай проведе военни учения, симулиращи блокада на Тайван.

🇨🇳⚔️🇹🇼 В понеделник, 14 октомври 2024 г. Китай проведе мащабни еднодневни военни учения, симулиращи блокада на Тайван. С кодовото название Joint Sword–2024B, участие в тях взеха военноморските, военновъздушните и ракетните сили на Народната освободителна армия (НОАК) и бреговата охрана на Китай.

Учението беше извършено отговор на речта на тайванския президент Лай Чинг-те по случай Националния празник на островната държава, в която той заяви независимостта на Тайван от Китай.

„Република Китай и Китайската народна република не са подчинени една на друга. Китайската народна република няма право да представлява Тайван“, заяви Лай в четвъртък.

По време на учението командването на източния театър на Народната освободителна армия нареди 125 полета на самолети, хеликоптери и дронове в непосредствена близост до острова, съобщи в понеделник тайванското министерство на отбраната.

90 от самолетите навлязоха в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана (ADIZ) на Тайван. 17 кораба на военноморските сили и 17 кораба на бреговата охрана оперираха около острова, като някои от тях се приближиха в непосредствена близост до него.

По-рано в неделя Министерството на националната отбрана на Тайван съобщи, че корабите на Народната освободителна армия, включително самолетоносача CNS Liaoning (16), са плавали през канала Баши, разделящ Филипините от Тайван, за да навлязат в Западния Пасифик.

На пресконференцията в понеделник министерството издаде графика на дейностите на китайския военноморски флот и бреговата охрана около Тайван, която показва, че ударната група на самолетоносача Liaoning се състои от общо четири кораба, разделени на две групи, като и двете са се намирали югоизточно от Тайван във водите на Филипинско море.

Самолетоносачът Liaoning и крайцерът CNS Anshan (103) плаваха на 460 километра южно от остров Йонагуни, за да извършат полети на изтребители, съобщиха Японските сили за морска самоотбрана (JMSDF) в понеделник.

От там посочиха, че японският разрушител JS Kirisame (DD-104) е засенчил китайския самолетоносач, а Японските въздушни сили за самоотбрана (JASDF) са вдигнали във въздуха изтребители в отговор на присъствието на китайски изтребители.

На 18 септември 2024 г. китайският самолетоносач беше разгърнат във Филипинско море. Преди да напусне района на 2 октомври, той пристигна във военноморската база Саня на остров Хайнан и акостира на кея до другия китайски самолетоносач CNS Shandong (17). След това CNS Liaoning (16) се отправи за второто си разполагане в Западния Пасифик за тази година.

Командването на Източния театър на НОАК, в чиято зона на отговорност попада и Тайван, публикува видео в неделя, в което се посочва, че китайската армия винаги е в повишена готовност и е готова да се бие със сепаратистките сили по всяко време.

Говорителят на командването старши капитан Ли Си заяви, че учението също така служи като строго предупреждение за сепаратистките действия на силите за независимост на Тайван и че учението е законна и необходима операция за защита на националния суверенитет и единство.

„Винаги в повишена готовност, войските на командването на театъра продължават да укрепват бойната си готовност с упорито обучение и ще осуетят сепаратистките опити за независимост на Тайван“, се посочва още в изявлението.

Китайският военен говорител старши полковник Ву Киан посочи, че целта на учението е да се бори срещу усилията за независимост на Тайван: „Искаме да използваме език, който елементите на тайванската независимост могат да разберат, за да им кажем, че над главите им виси меч и че търсенето на независимост е задънена улица“.

Китайската армия проведе двудневното съвместно учение Joint Sword-2024A през месец май в отговор на речта на тайванския президент Лай при встъпването му в длъжност, в която той отправи призив към Пекин да прекрати военните и политическите си заплахи към Тайван и да работи с острова за постигане на мир.

Държавният департамент на САЩ заяви, че Съединените щати са сериозно обезпокоени от ученията на НОАК.

„Отговорът на Китайската народна република на рутинна годишна реч с военни провокации е неоправдан и рискува ескалация“, се посочва в изявлението, в което се призовава Китай към сдържаност и избягване на действия, които могат да подкопаят мира и стабилността в Тайванския пролив и в по-широкия регион.

В изявление в понеделник следобед генерал-майор Пат Райдър, говорител на Пентагона, също осъди действията от името на Департамента на отбраната на САЩ.

„Наблюдавахме отблизо учението JOINT SWORD 2024-B на Народната освободителна армия около Тайван. Тази военна операция за натиск е безотговорна, непропорционална и дестабилизираща. Както Белият дом отбеляза миналата седмица, дългогодишна традиция е президентът на Тайван да произнася слово на 10 октомври“, се казва в изявлението.

„Това е рутинно обръщение, насочено към вътрешната сцена, което в исторически план е предизвиквало малък отговор от страна на Китайската народна република. Все пак тя избра тази възможност, за да предприеме провокативни военни действия.“

Обучение в градски бой на китайската морска пехота.

🇨🇳 Военнослужещи от Корпуса на морската пехота на Китай използват преносима радарна система за виждане през стената по време на обучение за градски бой.

Корпусът на морската пехота на ВМС на Народната освободителна армия (PLANMC) е морската пехота на Китай и един от петте основни клона на Военноморските сили на Народната освободителна армия (PLAN), отговорни за амфибийни военни действия, експедиционни операции и бързи реакции.

В момента се състои от седем комбинирани въоръжени бригади от 6 000 души всяка и четири други поддържащи бригади, включително авиационни, инженерни и химическа отбрана, артилерия и бригади за поддръжка. Общата ѝ численост възлиза на 40 000 души. Корпусът на морската пехота също включва звено за специални операции на ниво бригада, наречено „Jiaolong Commando Unit“.

18 000 морски пехотинци са под командването на Южния театър, 6 000 са под командването на Източния театър и 12 000 са под командването на Северния театър. Тези бригади притежават комбинирани въоръжени единици, включително бронетехника, артилерия, ракети, противовъздушна отбрана и логистика.

Китайските морски пехотинци използват QBZ-95 като свое основно въоръжение, въпреки че това ще се промени, тъй като PLA ще замени QBZ-95 с QBZ-191 като стандартна пушка за обслужване. Океанският камуфлаж Type 07, използван от морските пехотинци, също е планиран да бъде заменен от камуфлажния модел Xingkong. Морските пехотинци също използват GPS и системи за нощно виждане, за да подобрят своите бойни способности.

Китайските морски пехотинци са оборудвани с леки танкове-амфибии и бронетранспортьори. Type 63A е най-новият лек танк на въоръжение. Базиран е на корпуса на по-стария Type 63 (който от своя страна е базиран на съветския лек танк-амфибия PT76). Type 63A включва редица подобрения, по-специално нов заварен купол, отличаващ се с много по-добра защита на бронята и основното 105-милиметрово оръдие (способно да изстрелва стандартни снаряди на НАТО, както и противотанкова ракета, изстрелвана от оръдие).

Смята се, че китайските морски пехотинци продължават да използват леките танкове Type 63 и неамфибийните Type 62 като вторични единици. БТР Type 77 беше стандартният брониран транспорт за морската пехота в продължение на много десетилетия. Въпреки това, нови дизайни са адаптирани от армията, за да допълнят тези остарели транспортни средства. Те включват модифицирани версии на БТР Type 89 и Type 63 с подобрени способности за плуване. БМП Type 86 (или WZ501) също е на въоръжение в морската пехота. Базиран на съветския БМП-1, той е въоръжен с едно 73-милиметрово основно оръдие и монтиран ПТРК HJ73 с максимален обсег от 3000 метра.

За противовъздушна отбрана китайските морски пехотинци използват комбинация от автоматични и ръчно управлявани противовъздушни артилерийски системи, както и ракети земя-въздух с малък обсег. Забелязани са били да работят с новата платформа за самоходна противовъздушна отбрана Type 95 върху корпус на амфибия, подобен на Type 77 APC. Тази платформа е въоръжена с четири 25 мм оръдия с комбинация от ракети земя-въздух с малък обсег за постигане на ефективни способности за прехващане на ниско летящи цели на малки разстояния. Самоходното 122-милиметрово оръдие Type 89 е първата артилерийска система SP в експлоатация с морската пехота от 1999 г. насам. Това добавя допълнителна прецизна огнева мощ към морската пехота.

Китай строи ново летище за хеликоптер в близост до спорния индийски щат Аруначал Прадеш.

📸 Снимка: Maxar

🇨🇳✈️🇮🇳 Въпреки че Китай и Индия успяха да установят относително спокойствие на линията на действителен контрол (LAC), Пекин продължава да укрепва военното присъствие и инфраструктурата си в близост до спорните региони, за да реагира бързо в случай на бъдеща гранична криза.

Известният OSINT анализатор Деймиън Саймън, който носи потребителското име @detresfa_ на платформата X (бивш Twitter), публикува най-новите сателитни изображения, показващи продължаващото строителство в Китай на летище за хеликоптери близо до Аруначал Прадеш. Новото хеликоптерно летище предстои в окръг Заюл в префектура Нунгчи в югоизточната част на Тибетския автономен регион (TAR).

Саймън написа на X, че строителството на хеликоптерното летище се извършва близо до сектора „Рибени опашки“ на индийския щат Аруначал Прадеш. Рибени опашки-I и II се намират в най-източния ъгъл на Аруначал Прадеш. Докато Рибена опашка-I е до голяма степен заледена с рядко патрулиране, индийските и китайските войски преди това са започнали патрулиране в района на Рибена опашка-II в координация помежду си.

Веднъж построено, китайското хеликоптерно летище ще бъде разположено едва на 20 километра от индийската граница - още едно напомняне, че въпреки размразяването в отношенията между двете страни, Китай едновременно започна масово разширяване на своята гранична инфраструктура. Новото съоръжение ще укрепи граничните патрули на Китай и способността му бързо да разполага войски на предни позиции.

📸 Снимка: Maxar

Въпреки че големи военни действия между Индия и Китай избухнаха в Източен Ладак през 2020 г., регионите Аруначал и Сиким, разположени близо до източния сектор по протежение на LAC, не бяха имунизирани срещу актове на микроагресия от страна на Народната освободителна армия  на Китай (PLA). Сателитните изображения и OSINT докладите през последните няколко години показват, че Китай консолидира военната си позиция в региона.

Миналата година репортажи в индийските медии показаха, че PLA изгражда хеликоптерна площадка срещу района Каменг в Аруначал Прадеш като част от процеса по разширяване на инфраструктурата по LAC. Твърди се също, че изгражда военни съоръжения с огромни складове за съхранение на оръжие и укрепва своята бойна позиция с ракети земя-въздух, инструменти за радиоелектронна война и радиолокационни станции в Тибет.

Освен това PLA има особен афинитет към изграждането на хеликоптерни площадки по границата. Съобщава се, че Пекин е построил около десет хеликоптерни площадки близо до критични места по LAC. Въпреки че повечето от тях са разположени близо до района на Източен Ладак, едва ли е изненада, че подобен модел се възпроизвежда близо до Аруначал Прадеш. Изграждането на хеликоптерното летище само на 20 километра от границата ясно демонстрира фокуса върху подобряването на бързото разполагане и логистичната подкрепа.

В случай на извънредна ситуация на границата китайските хеликоптери могат бързо да прехвърлят по въздуха войски и оборудване по фронтовите линии. Наред с хеликоптерите и други военни съоръжения, Китай също инвестира значително в пътна свързаност, което би позволило необуздано движение на войските му от военните му съоръжения до границата.

Бурното изграждане на инфраструктура демонстрира технологичната мощ и вярата на Китай в неговите платформи, които позволяват подобрена въздушна комуникация в отдалечените региони на тибетското плато, улеснявайки навременното придвижване на войски, логистиката и усилията за помощ при бедствия. От окръг Рутог на запад до град Нингчи на изток, многобройни летища за хеликоптери в Тибет сега се използват от единици на армейската авиация на НОАК.

Китайски хеликоптер Z-20 с представителна цел.

📸 Снимка: China Daily

Между другото, най-новите сателитни изображения идват в момент, когато Индия и Китай провеждат военни преговори за освобождаване от горещи точки в сектора Ладакх, който беше свидетел на насилствено противопоставяне между индийските и китайските войски през 2020 г.

Китайското външно министерство заяви миналата седмица, че ситуацията по общата граница на двете нации е до голяма степен стабилна и под контрол и че войските са се оттеглили на четири места в източен Ладак, включително долината Галуан.

„През последните години армиите на фронтовата линия на двете страни реализираха оттегляне в четири района в западния сектор на китайско-индийската граница, включително долината Галуан. Ситуацията на китайско-индийската граница като цяло е стабилна и под контрол“, каза Мао Нинг, говорител на китайското външно министерство.

Индийското министерство на външните работи преди това обяви, че някои ключови позиции остават, въпреки че повечето ситуации, включващи разединяване, са били взаимно договорени. Анализаторите по сигурността са забелязали, че като част от зловещ план за LAC, Китай е бил необичайно бавен в премахването на войски от ключови места.

Освен това, въпреки че се оттегли от някои места, които беше окупирал през 2020 г., Китайската народна освободителна армия продължи да натрупва военнослужещи и да изгражда поддържаща инфраструктура по цялата територия на LAC, както в западния, така и в източния сектор.

Борбата за Аруначал Прадеш

📸 Снимка: China Daily

Китай твърди, че индийският щат Аруначал Прадеш е Южен Тибет, или като често го нарича „Дзангнан“. По-рано тази година говорител на китайското външно министерство отново повтори, че „Дзангнан“ е бил част от Китай, преди да бъде незаконно окупиран от Индия – твърдение, което се опровергава от индийското правителство като „нелепо“.

Двете държави се сблъскаха през март тази година, като Китай категорично се разграничи от посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Аруначал Прадеш и внесе дипломатически протест пред Индия.

„Районът на Дзангнан е китайска територия. Китайското правителство никога не е признавало т. нар. „Аруначал Прадеш“, незаконно създаден от Индия, и твърдо се противопоставя“, каза Уанг Уенбин, говорител на китайското външно министерство, пред репортери.

В остър отговор Рандхир Джайсвал, говорител на индийското външно министерство, каза: „Щатът Аруначал Прадеш беше, е и винаги ще бъде неразделна и неотменна част от Индия.“

Сблъсъци между индийски и китайскои войски в сектора Таванг на Аруначал Прадеш избухнаха през декември 2022 г., което предполага, че не всичко е наред в региона.

Индийският министър на отбраната Раджнат Сингх каза по-късно пред парламента, че „войските на PLA са се опитали да нарушат LAC в района на Янгсе в сектора Таванг и едностранно да променят статуквото“.

Министърът на отбраната добави: „Последвалият сблъсък доведе до физическо сбиване, в което индийската армия смело попречи на PLA да навлезе на нашата територия и ги принуди да се върнат на постовете си. Сбиването доведе до наранявания на няколко служители от двете страни.

Някои доклади в индийските медии показват, че Китай също е разположил военни самолети на своето летище Шигаце след сблъсъците в Тауанг.

Освен това в края на 2022 г. Planet Labs публикува набор от сателитни снимки на базата Шигатсе, показващи, че UAV WZ-7 Soaring Dragon е бил забелязан в нея два дни след като войските на Индия и Народната освободителна армия на Китай (PLA) се сблъскаха в Таванг в щата Аруначал Прадеш.

Китай засилва спора за североизточната провинция Аруначал Прадеш в Индия и строи и разширява стотици села, известни като „сяоканг“, по протежение на спорната си граница с Индия. Тези села имат „военна инфраструктура и инфраструктура с двойна употреба“ и много от тях са струпани по протежение на източния сектор, който граничи с Аруначал Прадеш.

Китай изпраща морска пехота в Бразилия за съвместни военни учения

🇨🇳🤝🇧🇷 Народната освободителна армия на Китай (НОАК) ще участва в съвместни военни учения в Бразилия, отбелязвайки рядък за китайските военни ход в западното полукълбо. Отряд от Корпуса на морската пехота на НОАК ще пътува, за да участва във Formosa 2024 по покана на бразилските военни, съобщи в четвъртък китайското министерство на отбраната.

Ученията, акцентиращи върху съвместни бойни маневри за десант и противодействие на десант, ще „задълбочат приятелството и сътрудничеството между китайските и участващите военнослужещи и ще подобрят способността им да реагират съвместно на предизвикателствата, свързани с рисковете за сигурността“, се казва в изявление на министерството на официалния му уебсайт, без да уточнява кога ще се проведе учението.

Operation Formosa е ежегодно учение, организирано от Корпуса на морската пехота на Бразилия. Сред участниците в миналогодишното му издание бяха Съединените щати, Германия, Франция и Южна Африка. Морската пехота на САЩ е един от редовните участници в него. Все още не е ясно кои държави ще участват в учението тази година.

През последните години Китай беше домакин на форуми за военна медицина, висши офицери и за отбрана за страните от Латинска Америка, но пътуването на китайски военни до региона за участие в операции е изключително рядък ход.

Тази година се наблюдава подобрение в отношенията между Китай и Бразилия, чийто президент Луиз Инасио Лула да Силва обяви през юли, че администрацията му планира да се присъедини към инициативата „Един пояс, един път“, водещият китайски инфраструктурен и инвестиционен проект.

Също през юли китайският министър на отбраната Донг Джун посрещна командира на бразилската армия Томас Рибейро Пайва в Пекин. По време на срещата ръководителят на китайското военно ведомство заяви, че армиите на двете страни трябва да „засилят обмена и да се учат една от друга“, с което да „подобрят съвместно способностите си и да изведат военните отношения на ново ниво“.

Бразилия взе участие в RIMPAC 2024, многонационално военно учение, което се проведе от 27 юни до 1 август във водите на Тихия океан под ръководството на Съединените щати.

Неотдавнашните военни учения на Китай бяха съсредоточени върху Южнокитайско море, където има териториални спорове с няколко държави.