Анексирането на Крим: От най-голямото постижение на Путин до най-опасната му уязвимост

„Лястовиче гнездо“ близо до Ялта в Крим, в момента незаконно окупирано от Русия.
📸 Снимка: Elena Shchipkova / Shutterstock

🇷🇺🪖🎲🇺🇦 Анексирането на Крим през 2014 г. бележи раждането на модерния имперски проект на Путин – безкръвна операция, превърнала един затруднен автократ в архитект на руското възраждане. В продължение на повече от десетилетие Крим играе ролята на крайъгълен камък на политическата легитимност на Путин, „непотопяемият самолетоносач“, който доказа, че Москва може да оспори западния международен ред и да спечели. Но до 2025 г. това предположение се превърна в най-опасната уязвимост на Путин.

Полуостровът, който Путин обяви за своето най-голямо политическо постижение, сега представлява най-опасната му стратегическа отговорност, създавайки екзистенциална заплаха за стабилността на режима, която надхвърля военните съображения. Украйна трябва да осъзнае този момент и да използва предимството си.

Военен колапс в Крим

Трансформацията на Крим от руска крепост в стратегическа отговорност представлява едно от най-драматичните обрати в съвременната война. Украйна е „унищожила или повредила 33% от Черноморския флот“, принуждавайки историческото изтегляне на всички основни военноморски активи от Севастопол до юли 2024 г. Флотът, който някога доминираше акваторията на Черно море като „вътрешно езеро“ на Русия, е разрушен и преместен в значително по-малко способни пристанища, което сериозно ограничава оперативния му капацитет.

Този колапс надхвърля военноморските сили на страната. Последователните украински удари с ракети ATACMS и Storm Shadow създадоха критични пропуски в покритието на руската противовъздушна отбрана на целия полуостров. „Унищожаването“ на голям брой системи С-400 и С-300 в Джанкой, Белбек и други инсталации принуди Москва да концентрира останалите средства около Керченския мост, оставяйки други райони изложени на риск. Британското разузнаване „потвърждава“, че това е влошило руските способности за защита на кримското въздушно пространство.

Коронното бижу на руската уязвимост остава самият Керченски мост. „Подводната атака“ срещу Керченския мост през юни, третият успешен удар от 2022 г. насам, демонстрира неспособността на Русия да защити единствения си пряк маршрут за доставки до полуострова. Въпреки огромните инвестиции в отбраната, „операцията на Украйна с 1100 кг тротилов еквивалент“, насочена към подводни опорни стълбове, принуди спиране на трафика и подчерта основната уязвимост на моста.

От актив към пасив

Стратегическата математика се е обърнала напълно. Приблизително „150 000 до 160 000“ руски войници остават разположени на полуострова предимно за отбранителни цели, което представлява огромно отклоняване на сили от зоните на активни бойни действия. Това, което беше предназначено като база за южни операции, се превърна в източващ ресурси отбранителен ангажимент, който допринася малко за руските настъпателни способности.

Този обрат отразява по-широк модел на иновации от украинските военни, които надделяха над конвенционалните предимства на руската армия. Операциите с военноморски дронове на Киев извърши революция на бойните действия в Черно море, постигайки това, което военните анализатори „описват“ като първата успешна кампания за неутрализиране на голям военноморски флот чрез асиметрична война с дронове.

Тронът на Путин е построен върху кримски пясък

Политическата трансформация на Путин започва с анексирането на Крим. Рейтингът му на одобрение скочи от 63% до 86-88% след анексирането, създавайки това, което анализатори наричат „Кримски консенсус“ – рядък момент на национално единство, който надхвърля традиционните политически разделения. Изследвания на Атлантическия съвет „определят“ превземането на Крим като може би най-важния елемент в съвременния национален наратив на Русия и най-голямото постижение на Путин за целия му период на управление.

Психологическото въздействие е по-дълбоко от обикновената популярност. Данните от проучвания показват, че 80% от руснаците са съгласни, че анексирането ги е накарало да се почувстват отново като суперсила за първи път след разпадането на Съветския съюз. Операцията се превърна в символично доказателство, че Русия може да оспори ръководения от Запада международен ред и да постигне успех в това начинение, потвърждавайки по-широкия наратив на Путин за западния упадък и руското възраждане.

Уязвимост на мита

Тази зависимост от успеха в Крим създава политическа уязвимост. Путин пое лично заслугите за успеха на „блестящата“ безкръвна операция, което го превръща в екзистенциално свързан с неговото ръководство. Анализ на Carnegie Endowment разкрива, че след Крим Путин е установил нов социален договор: в замяна на абсолютна политическа подкрепа, държавата предоставя оскъдни социални услуги, подкрепени от възстановеното чувство за принадлежност към велика сила.

Тъй като Крим застана в основата на имперския наратив на Путин като доказателство за неговия образ на стратегически ум, украинските успехи там генерират непропорционални щети върху легитимността на режима му.

Систематично, не символично

Украинската кампания от 2024-2025 г. представлява методично стратегическо влошаване, а не изолирани символични удари. Ракетите ATACMS с обсег от 300 км позволиха удари по преди това сигурни цели, сред които „опустошителната“ атака през май 2024 г. срещу авиобаза Белбек, унищожила два изтребителя МиГ-31К и горивна инфраструктура. Ракетите Storm Shadow поразиха цели с висока стойност като комуникационни центрове и радарни инсталации на военноморския флот, систематично разрушавайки руските способности за командване и контрол.

Ефективността на кампанията се крие в насочването към взаимосвързана инфраструктура, създадаващо каскадни сривове. Украинските сили са атакували над дузина големи военни инсталации, постигайки това, което анализаторите на Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описват като „стратегически успехи, способни да оформят крайния изход от войната“. Този подход принуждава руското ръководство към все по-скъпи и реактивни отбранителни позиции, като същевременно демонстрира, че украинските способности продължават да растат.

Психологическа война и изтощаване на морала

Всеки успешен удар нанася психологическо въздействие, надхвърлящо значително физическите щети. Експертът от Международната кризисна група Олег Игнатов отбелязва, че неотдавнашните украински атаки са нанесли „най-лошия удар за Путин за 2025 г. по отношение на военните щети и въздействието върху обществения морал“. Всеки успешен удар подкопава руския наратив непобедимост, който стои в основата на политическата власт на Путин.

Революцията в морската война илюстрира тази динамика. Използването на военноморски дронове от Украйна не само потопи множество руски кораби, но и фундаментално оспори предположенията за проектиране на военноморска мощ. Това е нещо повече от тактическа иновация – това демонстрира, че технологичната креативност би могла да преодолее конвенционалните военни предимства, вдъхновявайки по-широко доверие в украинските способности.

Мащабна инвестиция, минимална възвръщаемост

Икономическите изчисления на окупацията на Крим разкриват мащабна стратегическа грешка. Крим представлява огромна икономическа отговорност за Русия, изисквайки над 20 милиарда щатски долара инвестиции през последното десетилетие, като същевременно произвежда по-малко от един процент от БВП на Руската федерация. Към днешна дата този дисбаланс между разходите и ползите е влошен още повече, тъй като украинските атаки увеличават изискванията за отбрана.

Русия харчи около или над седем милиарда щатски долара годишно за инфраструктура, военна отбрана и субсидии за Крим, което далеч надхвърля икономическия принос на полуострова, който получава от 65-70% от бюджета си от руски федерални трансфери, което го прави най-субсидираната територия на федерацията. Когато се комбинира с инвестициите във военна инфраструктура, в това число Керченския мост на стойност 3,7 милиарда щатски долара, и обширните системи за противовъздушна отбрана, общата сума представлява значителни пропуснати ползи в период на икономическа рецесия в Русия.

Илюзорни енергийни активи и крехък туризъм

Дори предполагаемото енергийно богатство на Крим се оказа до голяма степен илюзорно. Докато Русия си присвои украинските офшорни газови и петролни запаси на стойност 800 милиона до 1,2 милиарда щатски долара в доказани запаси, с потенциални неоткрити запаси, оценени на приблизително седем милиарда долара, тези ресурси остават неразработени поради санкции и опасения за сигурността. Стратегическата енергийна стойност се състои предимно в лишаването на Украйна от енергийна независимост, а не в генериране на значителни руски приходи.

Туристическият сектор, въпреки че показва растеж, остава фундаментално уязвим. Въпреки 25% увеличение през 2024 г. (като търсенето на туризъм достига 3,3 милиона посетители), секторът остава крехък и зависим от достъпа до Кримския мост (62,1% от туристите). Всяка украинска атака срещу транспортната инфраструктура засяга пряко гражданската икономическа дейност, което създава порочен кръг, при който военната необходимост подкопава икономическата жизнеспособност.

Защо сега: стратегическият прозорец за решителни действия

Настоящите условия предоставят безпрецедентна възможност за решителни украински действия. Серхий Кузан от Атлантическия съвет оценява, че „със отстъплението на Черноморския флот, прекъснати логистични връзки и изчерпана противовъздушна отбрана, руският контрол над Крим изглежда значително по-слаб, отколкото беше в началото на пълномащабната инвазия“. Благоприятните обстоятелства, позволили руската операция през 2014 г., вече не се прилагат за настоящите отбранителни изисквания.

Украинските способности продължават да се разширяват, докато руските отбрани се влошават. Интеграцията на западни оръжейни системи с украински иновации създаде тактическо предимство, което се увеличава с течение на времето. Всеки успешен удар не само унищожава конкретни цели с висока стойност, но и принуждава руската армия да разпръсква останалите отбранителни средства все по-тънко надлъж и нашир в един все по-уязвим полуостров.

Намаляващите възможности на Путин

Със засилването на украинския натиск Путин е изправен пред все по-трудни избори. Важно е, че когато губи контрол, той винаги досега е избирал отстъпление пред ескалация, включително изтеглянето на Черноморския флот към Новоросийск, вместо да рискува ядрена конфронтация, въпреки символичното значение на Крим. Това предполага, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка могат да надделеят над териториалните ангажименти.

Продължителният украински успех в Крим може да принуди Путин към все по-трудни избори между скъпа военна ескалация за защита на полуострова и политически вредно стратегическо отстъпление. Историческите модели предполагат, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка ще надделеят над териториалните ангажименти. Оценките на времевата рамка варират, но експертите като цяло са съгласни, че продължителният украински натиск, комбиниран с икономически ограничения и военни неуспехи, би могъл да създаде условия за значителна нестабилност на режима в рамките на 2 до 5 години, при условие че настоящите тенденции продължат.

Крим е доминото, което ще свали режима

Крим се превърна от най-голямото политическо постижение на Путин в най-опасната му стратегическа уязвимост. Систематичните украински операции превърнаха полуострова от военноморска крепост на Русия във все по-незащитима отговорност, която източва ресурси, като същевременно осигурява понижена военна стойност. Символичното значение, което първоначално засили режима на Путин, сега стои в основата на екзистенциален политически риск, тъй като всеки украински успех подкопава основния наратив за руското възраждане.

Съвпадението на военния упадък, икономическата тежест и политическата уязвимост предполага, че продължителният украински натиск върху Крим представлява уникално предизвикателство за властта на Путин. За разлика от други териториални спорове, руският контрол върху Крим стана толкова централен за легитимността на режима, че неговата загуба може да предизвика по-широка политическа нестабилност.

Последната битка за украинската свобода и руското възмездие започна, а нейният изход ще бъде решен по бреговете на окупирания Крим.

---

Оригинал: Why Ukraine must bet it all on Putin’s greatest weakness – Crimea

За автора: Хусанбой Котибджонов изучава политически науки в Нюйоркския университет. Специализира в областта на руската и евразийската политика. Изследовател в катедрата по политика на NYU Wilf, където се фокусира върху темите политическа стратегия и устойчивост на авторитаризма. Неговите статии са публикувани в издания като The Hill, Geopolitical Monitor, Euromaidan Press и Kyiv Independent.

Американски бомби с голям обсег се насочват към Украйна, за да заменят изчерпания запас от ATACMS.

Ground Launched Small Diameter Bomb е оставена на показ на щанда на Boeing по време на годишната среща и изложба на Асоциацията на армията на САЩ в конгресния център Уолтър Е. Уошингтън във Вашингтон, САЩ, 14 октомври 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Nathan Howard

🇺🇦🤝🇺🇸 САЩ са готови да възобновят доставките за Украйна на бомби с голям обсег, известни като Ground-Launched Small Diameter Bombs (GLSDB), след като преминаха модернизация за противодействие на руските системи за електронна война, съобщи Ройтерс.

Боеприпасите ще пристигнат на фона на сведения, че предоставените от САЩ армейски тактически ракетни системи ATACMS със сходен обсег е изчерпана.

Планиращите бомби бяха закупени от администрацията на Джо Байдън посредством Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна. САЩ са закупили нови оръжия и военно оборудване за Киев на стойност близо 33,2 милиарда долара директно от американски и съюзнически компании.

Администрацията на президента Доналд Тръмп се съгласи да възобнови военната помощ и обмена на разузнавателна информация с Украйна, след като Киев заяви, че е готов да подкрепи предложението на Вашингтон за 30-дневно прекратяване на огъня с Русия.

През последните седмици бяха тествани 19 броя GLSDB за оценка на ефективността на ъпгрейдите. Модификациите включват подсилване на връзките в оръжието с цел подобряване на устойчивостта му, казаха хората.

Повторното въвеждане на GLSDB на бойното поле може да се случи още през следващите дни, тъй като в Европа вече има наличен запас от тях. За последен път украинците са използвали въпросното оръжие преди месеци. По-рано руското заглушаване попречи на много от сравнително новите бомби да ударят своите цели.

През последната година Украйна търсеше оръжие с по-голям обсег от 69 км на доставените от САЩ GMLRS ракети, с което да атакува руските сборни пунктове и линии за доставки. В отговор на това търсене, Boeing предложи на Пентагона ново оръжие с обсег от 161 км, наречено GLSDB.

Що е то – GLSDB?

Изстреляната от земята бомба с малък диаметър (GLSDB) е оръжие, разработено от Boeing и Saab, съчетаващо авиационната бомба с малък диаметър GBU-39 на Boeing с ракетата M26 на Lockheed Martin, позволявайки ѝ да изстрелване от земята с различни варианти на пускови установки, сред които M142 HIMARS и M270 MLRS.

Масовото ѝ производство започна през 2023 г., а на следващата година отбеляза първо разгръщане в реални бойни действия по време на руската инвазия в Украйна. Според съобщенията, представянето на оръжието е било разочароващо поради руските способности за електронна война, заедно с някои недостатъци в тактиката, техниките и процедурите.

Оръжието е продукт на партньорството на американската компания Boeing с шведската Saab, които разработиха междустепенен адаптер, свързавщ бомба с малък диаметър с ракетата M26. Експертиза предоставят също норвежко-финландската компания Nammo и норвежката Nordic Shelter.

Предимството на ракетите M26 е в изобилния им запас. Производството им беше спряно през 2001 г., когато са произведени общо 506 718 от тях, а три години по-късно в общия запас присъстват 439 194 ракети. До 2007 г. армията плащаше за тяхното унищожаване.

Оригиналните боеприпаси на M26 не покриват условията на Конвенцията за касетъчни боеприпаси, която не е подписана от САЩ. Въпреки че GLSDB може да бъде изстреляна от MLRS или HIMARS, тя също идва със собствена пускова установка, която наподобява невзрачен 6,1-метров транспортен контейнер, което улеснява създаването на примамки и по-трудно за врага да локализира и атакува.

След като ракетният двигател я изстреля на достатъчно висока надморска височина и скорост, GBU-39 се отделя от ракетата и крилата се разгръщат, позволявайки ѝ да се плъзне към целта си.

GLSDB носи по-малка бойна глава, с около една трета по-малко експлозиви, отколкото се доставя със съществуващата GMLRS, в зависимост от типа (16 кг срещу 23 кг).

Въпреки че типичните ракети от реактивни системи за залпов огън (MLRS) следват балистична траектория, бомбите с малък диаметър, изстрелвани с ракети, могат да се изстрелят на височина и да се плъзгат по избрана траектория. Дванадесет ракети M26 могат да бъдат изстреляни наведнъж от MLRS, шест наведнъж от HIMARS.

Boeing и Saab проведоха три успешни изпитания на GLSDB през февруари 2015 г. За разлика от традиционните артилерийски оръжия, тя предлага 360-градусово покритие за високи и ниски ъгли на атака, летене около терена, за да порази цели в планините или обикаляне обратно към цел зад ракетата-носител. GLSDB има обсег от 150 км или може да поразява цели на 70 км зад ракетата-носител.

Цената не е публично известна – бомбата, използвана в GLSDB, струва около 40 000 долара, докато придружаващата я ракета M26 идва от остаряла инвентаризация, но в същото време не е ясна цената на „междустепенния адаптер“, разходите за разработка и производство на контейнер-носител и т.н.

За сравнение, цената на една ракета M31 се оценява на 500 000 долара, въпреки че това може да е „експортната цена“, винаги по-висока от сумата, начислена на американската армия.

Според бюджета на американската армия за 2023 г. тя ще плати по около 168 000 щатски долара за брой. GLSDB се предлага на Украйна като далекобойна алтернатива на ракетите ATACMS с обсег до 300 км, чиято цена за брой се оценява на над 1 милион долара.

Другата далекобойна алтернатива са британските ракети Storm Shadow с обсег от 250 км, всяка от които се оценява на около 2,5 милиона щатски долара. Целта при разработването на оръжията е да се предложи на по-бедните страни ударния капацитет на по-скъпите и напреднали военновъздушни сили.

За разлика от конвенционалната артилерия, която следва предсказуем път до целта си, крилата и навигационната способност на GLSDB ѝ позволяват да заобикаля препятствия и противовъздушна отбрана и дори да се приближи към целта от нейния тил. Освен това, тъй като GLSDB е планер, тя има малко инфрачервени характеристики, което я прави трудна цел за самонасочващите се ракети като ПЗРК.

Употреба в бойни действия

На 3 февруари 2023 г. Държавният департамент на САЩ обяви пакет за военна помощ за Украйна, включващ GLSDB, които може да бъдат изстреляни от наличните пускови установки HIMARS или MLRS в Украйна, които да поразяват руски цели, които са били изведени от обхвата на GMLRS. GLSDB почти удвоява обсега на пускови установки (от 85 на 150 км).

Оръжието навлезе в „първоначален етап на масово производство“ през 2023 г. На 30 януари 2024 г. Politico съобщи, че ракетите могат да бъдат разгърнати още на следващия ден. На 14 февруари 2024 г. руските медии публикуваха кадри на това, което изглежда като останки от опашката на GLSDB, според съобщенията открити близо до Кремина, Луганска област. На 26 март 2024 г. GLSDB беше използван за нанасяне на удар по къща в Чернянка, Херсон, където бяха базирани руски оператори на безпилотни летателни апарати. Украинските сили унищожиха 120-милиметрова минохвъргачка 2С9 Нона и „подпалиха“ друга в Запорожка област.

През април 2024 г. американски служител на отбраната отбеляза, че представянето на това оръжие е разочароващо: поради руското заглушаване и недостатъци в тактиката, техниките и процедурите „това просто не работи“, но според експерти заместник-министърът на отбраната за придобиване и поддържане Уилям ЛаПланте може да е имал предвид APKWS II или друга оръжейна система. Той също така отбеляза, че производството и тестването на оръжието е било „състезателно и (те) са го направили възможно най-бързо“, като се позова и на други проблеми, сред които тактика, доктрина и електромагнитни смущения.

Военновъздушните сили на Украйна използват управляеми авиационни бомби GBU-39 от ноември 2023 г. Пусната от въздуха, GBU-39, се оказа устойчива на заглушаване и има степен на точност от почти 90 процента. Преди това Украйна експлоатира версията на GLSDB за наземно изстрелване на бомбата с малък диаметър, която беше счетена за „неефективна“ поради заглушаването от руските системи за електронна война. Освен това те са по-трудни за прехващане поради малкия си размер, който в съчетание с изстрелването от въздуха, означава, че бомбата може да порази набелязана цел, преди руските средства за електронна война да заглушат оръжието. GLSDB има "параболична траектория на полета" на артилерийски огън, която може да бъде открита на радар.

Украйна с масиран ракетен обстрел срещу Крим, Брянска и Белгородска области.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масирана ракетна атака срещу цели в няколко области. Мощни експлозии разтърсиха Брянска и Белгородска област. Системите за противовъздушна отбрана бяха активни в окупирания Крим, съобщи в Telegram канала си Михаил Развожаев, окупационен губернатор на Севастопол.

Около 20:00ч. Киевско време, в Крим беше обявена въздушна тревога, която продължи близо един час; Развожаев обаче не разкри никакви подробности.

Първоначално местните канали съобщиха за заплаха от ракетен удар, като ракети са забелязани в небето над Феодосия, Судак, Севастопол и Керч. Освен това руските власти предупредиха за атака срещу Кримския мост, поради което трафикът по него е бил временно спрян. По-късно местните жители се оплакаха от присъствието на вражески дронове в Крим.

Поредица от мощни експлозии разтърси и Брянска област, където съдейки по коментари от местни жители в интернет, ракетният удар е нанесен в района на Брянския химически завод, чиято основна дейност е производството на оръжия и боеприпаси. Според други съобщения стълб дим се издига от предприятието “Кремний Ел”, един от най-големите доставчици на военна микроелектроника.

Разстоянието от държавната граница е около 120 км, но съдейки по видяните видео са били свалени. Областният управител посочи, че силите за противовъздушна отбрана са унищожили вражески дрон с фиксирани крила.

По думите на губернатора няма пострадали и щети. На мястото работят службите за спешна помощ. Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО), също сподели видео от експлозиите в Брянск.

Както обикновено, руските власти съобщиха за успешната работа на противовъздушната отбрана в Белгородска област. Твърди, че ракетите са били свалени, но по-късно регионът е атакуван от дрон.

Освен това наскоро Русия съобщи и за атака във Волгоградска област, където е разположена друга вражеска петролна рафинерия.

Украйна извърши масиран ракетен удар срещу Рилск в Курска област

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха ракетен удар срещу град Рилск, разположен в Курска област на Руската федерация, съобщи областния губернатор Александър Хинштейн.

„Украинските въоръжени сили нанесоха ракетен удар по град Рилск. Украинските националисти умишлено избират цивилни и социални обекти за свои цели. В момента съм в Москва за заседание на Държавния съвет, но ще замина за Рилск веднага след срещата“, написа областният управител в публикация за своя Telegram канал.

„Вече изпратих там временно изпълняващия длъжността министър-председател Алексей Дедов и заместниците му, всички екипи за спешна помощ и бързо реагиране работят на мястото на атаката“, допълни той във видео обръщение.

Временно изпълняващият длъжността областен управител отбеляза, че местната управа ще окаже необходимата помощ на пострадалите при нападението и техните семейства. „Никой няма да бъде оставен сам с проблемите си“, обеща той.

По предварителна информация при украинския обстрел са загинали най-малко двама души, а други 25 души са ранени. В резултат от него се е запалила сградата на местния авиационен колеж и са нанесени материални щети на база за отдих, учебно заведение, пожарна, автогара и няколко частни имота.

Mash, популярен руски канал в Telegram, съобщава, че ударът е извършен с тактически балистични ракети с касетъчна бойна глава MGM-140B ATACMS Block 1A, изстреляни от реактивна система за залпов огън M142 HIMARS, разположена на територията на Черниговска област.

Руският военен блогър Два майора твърди, че системите за противовъздушна отбрана са прехванали пристигащите ракети, при което от една бойна глава са паднали 17 суббоеприпаса, предизвиквайки описаните мащабни жертви и разрушения. Авторът отбелязва, че радиусът на поражение на всяка една „касета“ е 15 метра.

Ударите с ATACMS и Storm Shadow по руска територия са намалили наполовина руските удари с ФАБ.

🔍 Източник: Агентство

🇷🇺💥🇺🇦 Руските атаки срещу Украйна с управляеми авиационни бомби са намалели наполовина, откакто западните партньори позволиха на Киев да извършва атаки с ракети с голям обсег по цели на руска територия, съобщи на 12 декември независимото руско издание Агентство, позовавайки се на доклади от Генералния щаб.

Американският президент Джо Байдън даде зелена светлина на Украйна да атакува руска територия с тактическите балистични ракети ATACMS в средата на ноември. Съобщава се, че в рамките на дни Киев е извършил и първите атаки по руска територия с британските Storm Shadow.

Руските въздушно-космически сили извършиха тежки атаки с управляеми бомби срещу Украйна в периода между 1 и 20 ноември, според ежедневни актуализации от Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. През този период Русия е хвърляла най-малко 100 управляеми авиационни бомби на ден, с изключение само на един ден.

Според докладите на Генералния щаб, тези числа са намалели значително след 20 ноември. Русия хвърли 138 управляеми бомби на 20 ноември, отбелязвайки последния случай, когато е атакувала Украйна с над 100 авиационни бомби само за денонощие.

Руските самолети са изстреляли значително по-малко управляеми бомби по цели в Украйна през първите 12 дни на декември. Броят на бомбите надхвърли 50 само за пет дни, според Генералния щаб. Средният брой бомби на ден вече е 40 или по-малко.

Оливър Александър, анализатор на разузнаването с отворен код (OSINT), каза, че спадът вероятно се дължи на заплахата от ракетни атаки с голям обсег на руските летища.

Руските военни може да са били принудени да преместят своите самолети Су-34 на повече от 600 километра от фронтовата линия, за да избегнат удари от ATACMS, засягащи „поддръжката, честотата и часовете на полетите“, написа той в публикация на профила си в X.

Управляемите авиационни бомби са прецизни боеприпаси, които имат по-малък обсег от ракетите, но са много по-евтини за производство. Украинският лидер Володимир Зеленски лобира агресивно за разрешения за удари на далечни разстояния, за да бъдат атакувани руски военни летища на фона на засилващите се въздушни атаки.

Bloomberg: Украйна извърши първи удар с ATACMS по руска територия.

📌 Координати на ударения склад: 53°08'38.7"N 34°57'04.5"E

🇺🇦💥🇷🇺 Рано сутринта на 19 ноември 2024 г. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар по склад за боеприпаси, разположен в Брянска област на Руската федерация, на около 120 километра от международната граница.

Първоначалните кадри, разпространени онлайн, изглежда показват избухването на експлозия в съоръжението. Руското министерство на отбраната призна атаката, като посочи, че 12 дрона са били свалени от противовъздушната отбрана.

Преди броени минути американското издание Bloomberg публикува твърдение, че това е първият украински удар с ATACMS дълбоко в руска територия, въпреки че за момента няма официално потвърждение за това.

Моментът на атаката е ключов, тъй като тя идва само ден след като администрацията на Байдън вдигна забраната за използване на предоставените от нея оръжия с голям обсег срещу цели на руска територия.

Според съобщения в медиите, въпросното разрешение се отнася конкретно за Курска област, където наскоро бяха разгърнати войски от Северна Корея, и включва армейската тактическа ракетна система ATACMS, която е съвместима с реактивната система за залпов огън M142 HIMARS.

Въпреки че все още няма категорични доказателства, че украинските сили са използвали именно ATACMS за атаката през изминалата нощ, остава голяма вероятност подобни оръжия да позволят на Украйна да достигне критични руски цели, включително тези в района на Брянск. С обхват до 300 километра, ракетите ATACMS позволяват нанасяне на удари далеч отвъд фронтовите линии, потенциално достигайки ключова руска инфраструктура.

Географски погледнато, Брянск се намира на около 220 километра от Харков, втория по големин украински град, който все още се намира под украински контрол. Този диапазон поставя Харков в теоретична позиция за нанасяне на удари с ATACMS по потенциални мишени в Брянска област. Други украински градове като Суми (на около 180 км) и Полтава (на около 250 км), също попадат в обхвата на ракетата, предлагайки допълнителни места за разгръщане на HIMARS, оборудвани с ATACMS.

Градовете, намиращи се по на запад, сред които Кременчук и Конотоп, разположени съответно на 290 и 240 километра от Брянск, също биха могли да играят ролята на потенциални точки за разгръщане. Тези местоположения биха осигурили безопасни зони за пускови установки HIMARS и биха позволили удари по военни цели на руска територия, включително такива в пределите на Брянска област. Въпреки това остава неясно дали такива системи в момента са разположени там или дали изобщо са били използвани в реални удари по руска територия.

Въпреки че към момента няма потвърждения за използването на ракетите ATACMS за атакуване на цели дълбоко в руска територия, техническите възможности на тези оръжия, съчетани със стратегическото разположение на няколко украински града, предполагат, че подобен сценарий е напълно реалистична възможност.

Според съобщенията, целта на снощната атака е бил 67-мо ГРАУ (Главно ракетно-артилерийско управление) на Руската федерация (в/ч 55443). Андрий Коваленко, ръководител на украинския „Център за противодействие на дезинформацията“ към Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО), твърди, че съоръжението съхранява артилерийски боеприпаси, сред които присъстват и системи, произведени в Северна Корея, както и зенитни ракети и боеприпаси за реактивна артилерия.

Губернаторът на Брянска област Александър Богомаз заяви, че атаката не е довела до жертви или значителни щети. Въпреки това, местни съобщения от жители на Карачев – градът, където се намира депото – докладват множество вторични експлозии, като мнозина предполагат нападение срещу „военна база“, както се посочва в местни чат групи и медийни издания като Астра.

След като стана ясно, че Вашингтон одобри официално използването на ATACMS срещу цели на руска територия, международната общност следи ситуацията с повишено внимание. Решението за осигуряването на тези оръжия с голям обсег може значително да промени баланса на конфликта, предлагайки на украинските сили способност за нанасяне удари по критична инфраструктура за руските въоръжени сили и военните им усилия в Украйна. Това обаче повдига и въпроси относно потенциалните последици и реакцията на Кремъл.

Всяко потенциално използване на ATACMS на руска територия вероятно ще привлече глобалното внимание. Докладите за подобни атаки ще бъдат щателно проверявани, за да се потвърди тяхната автентичност, тъй като подобни инциденти крият потенциален риск от съществени политически и военни последици. Рискът от опити за дезинформация или преувеличени доклади също е висок в конфликти от такова естество, поради което е изключително важно да се подхожда предпазливо към всяко твърдение.

Имайки предвид същественият потенциал за манипулиране на потока от информация, е нужно международните наблюдатели и разузнавателните агенции да действат бързо и решително. Осигуряването на точни и навременни доклади за използването на ATACMS ще бъде от решаващо значение, тъй като всяка дезинформация може неволно да ескалира конфликта. Точното и прозрачно предаване на случващото се е от съществено значение, за да бъдат избегнати погрешни интерпретации, които могат да доведат до ненужно напрежение.

В по-широкия контекст на международната политическа и военна стабилност внимателното проследяване на тези развития ще бъде от ключово значение за разбирането на бъдещата траектория на конфликта и неговите глобални последици.

Байдън вдигна забраната за удари с американски далекобойни оръжия по военни цели в Русия

Американски войници провеждат тестови стрелби с ранна версия на армейската тактическа ракетна система ATACMS на ракетния полигон White Sands в Ню Мексико, декември 2021 г.
📸 Снимка: John Hamilton/U.S. Army

🇺🇸🤝🇺🇦 Администрацията на Джо Байдън е премахнала ограниченията, наложени на Украйна за използване на далекобойните оръжия, предоставени от САЩ, за нанасяне на удари дълбоко в руска територия. Това съобщава Reuters, позовавайки се на трима източници, запознати с въпроса, в значителна промяна в политиката на САЩ в украинско-руския конфликт.

Въоръжените сили на Украйна планират да извърши първите си удари през идните дни, посочиха източниците, без да разкриват подробности поради опасения за оперативната сигурност.

Белият дом отказа коментар по темата.

Ходът на Съединените щати, който идва малко над два месеца преди официалното встъпване в длъжност на новоизбраният президент Доналд Тръмп на 20 януари догодина, идва след месеци на искания от страна на украинския президент Володимир Зеленски да бъде позволено на украинската армия да нанася удари по военни цели отвъд нейната граница.

Тази промяна следва изпращането на сухопътни войски от Северна Корея за участие във войната срещу Украйна – развитие, което предизвика тревога във Вашингтон и Киев.

Първите далечни удари вероятно ще бъдат извършени с помощта на армейските тактически ракетни системи ATACMS, които имат обсег до 306 километра.

Въпреки че някои американски служители изразиха скептицизъм, че разрешаването на удари на далечни разстояния ще промени цялостната траектория на войната, решението може да помогне на Украйна в момент, когато руските сили постигат напредък в източния регион Донбас и евентуално да постави Киев в по-добра позиция за преговори, когато и ако започнат разговори за прекратяване на огъня.

Не е ясно дали Тръмп ще отмени решението на Байдън, когато встъпи в длъжност. Новоизбраният американски президент отдавна критикува мащаба на американската финансова и военна помощ за Украйна и обеща бързо да прекрати войната, без да обяснява как.

Все пак някои републиканци в Конгреса призоваха Байдън да разхлаби правилата за това как Киев може да използва оръжията, предоставени от САЩ. Русия предупреди, че ще приеме подобен ход за голяма ескалация.

Украинска атака с касетъчни ATACMS срещу руски полигон в Запорижия.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са използвали ракети ATACMS с касетъчни боеприпаси, доставени от САЩ, за да атакуват тренировъчен полигон, използван от руски военни.

Кадри от дрон, споделени в социалните медии, показват експлозии на мястото в югоизточната украинска област Запорожие, която е частично окупирана от Русия.

„Унищожаване на личен състав на противника чрез поразяване на полигона с касетъчна ATACMS“, се посочва в публикацията към видеото на украинския телеграм канал „Дивизия ТИВАЗ“.

Армейската тактическа ракетна система ATACMS, произведена от американската корпорация Lockheed Martin, може да бъде изстреляна от пусковите установки M-142 High Mobility Artillery Rocket System (HIMARS) и може да поразява цели на разстояние до 300 километра, като дава възможност на украинските сили да нанасят удари дълбоко в руския тил.

През октомври 2023 г. украинският президент Володимир Зеленски потвърди за първи път, че силите му са използвали ATACMS на бойното поле срещу Русия в операция, която е била „изпълнена изключително точно“.

Кадри от дрон през май показаха, че десетки руски войници са атакувани от ATACMS във военен обект в Луганска област на Украйна.

Последният клип беше споделен и от акаунта War Translated в платформата X, който цитира коментар на руския канал в Telegram „Военный Осведомитель“, според който „врагът използва система, подобна на руската дрон + тактически ракетен комплекс“.

„За щастие, мащабите на подобни удари са възпрепятствани от недостатъчните доставки на ракети от западните страни, както и от продължаващата забрана за удари дълбоко в руска територия“, добавя руския военен информатор.

ISW: Стотици руски военни съоръжения остават в обсега на украинските ATACMS.

🔍 Източник: Institute for the Study of War

🇺🇦🚀🇷🇺 Сателитни изображения показват, че най-малко 250 военни и паравоенни съоръжения са в обсега на армейските тактически ракетни системи ATACMS, предоставени на Украйна от Съединените щати.

Вашингтон изпрати към Киев няколко пратки с тактическите балистични ракети с голям обсег по-рано тази година, но при условие, че няма право да ги използва за удари по цели на територията на Руската федерация.

Неназован високопоставен служител по националната сигурност в администрацията на президента Байдън наскоро отбеляза пред Politico, че ракетните удари с ATACMS срещу цели в Русия така или иначе няма да бъдат толкова ефективни, колкото се надява ръководството в Киев, тъй като Москва предислоцира по-голямата част от своята авиация от военни летища, намиращи се в относителна близост до Украйна към по-отдалечени такива.

Но изследователи от Института за изследване на войната (ISW) се противопоставиха на въпросното твърдение в съботното издание на своята ежедневна оценка на руската настъпателна кампания в Украйна, в което те поместиха сателитни изображения и карти, които свидетелстват, че най-малко 250 цели на руските въоръжени сили все още се намират в обсега на украинските ATACMS.

Изображенията показват, че целите включват големи военни бази, комуникационни станции, логистични центрове, ремонтни бази, складове за гориво, складове за боеприпаси и постоянни щабове.

ISW твърдят, че за Русия „би било изключително трудно и дори невъзможно да предислоцира бързо активи“ от тези местонахождения.

„Едва 17 от тези 250 обекта са летища и е малко вероятно руската армия да е преразположила активи от всички останали 233 обекта в същата степен, както според съобщенията е направила със своите авиационни активи“, посочвате изследователите и стигат до извода, че:

„Не е нужно украинските сили да нанесат удар по всеки един военен и паравоенен обект на руска територия в обхвата на осигурените от Запада оръжия, за да започнат да генерират значителен оперативен натиск върху руската армия.“

Украйна наистина има разрешение да използва доставени от САЩ системи HIMARS с GMLRS (управляеми ракетни системи за многократно изстрелване - бел.ред.) по военни цели в Русия, но те притежават по-малък обсег, в който попадат едва 20 от 250-те потенциални цели.

„Коментарите на официалните лица на САЩ, съсредоточени върху предислоцирането на въздушни активи от страна на Русия до голяма степен пренебрегваха повечето цели в обхвата на ATACMS, които украинските сили биха могли да поразят, в случай че наложените от САЩ ограничения бъдат отменени.“

Newsweek се свърза с Министерството на отбраната на САЩ по имейл, извън работното време, за коментар. През юли Пентагонът отправи предупреждение срещу евентуалното разпространение на войната извън границите на Украйна.

„Не искаме да сме свидетели на непредвидени последици, ескалация, която може да превърне този конфликт в по-широк, който да излезе отвъд границите на Украйна“, заяви тогава прессекретарят генерал-майор Пат Райдър пред украинската служба на „Гласът на Америка“.

Всичко това идва след като правителството на САЩ взе решение да смекчи наложените от него ограничения за използване на общи оръжия и оборудване за удари в Русия през май, в отговор на офанзивата, предприета от руската армия, в района на Харков.

На 6 август Киев предприе изненадваща трансгранична операция и стъпи на руска земя, където успя да напредне в Курска област, поемайки контрол върху територия с площ 1250 квадратни километра и близо 100 населени места, според изказване на украинският президент Володимир Зеленски, което той направи миналия понеделник. Неочакваният ход на украинската армия отбеляза първият случай, когато чуждестранни войски превземат руска територия от Втората световна война насам.

Американският всекидневник Washington Post посочи, че Пентагонът е изразил готовност да коригира обема и характера на военната си помощ за Украйна, така че да отрази последните промени в динамиката на конфликта и намеренията на Киев да задържи и разшири окупираните територии в Курска област.

NEW: Ukrainian long-range strikes against Russian military targets within Russia’s rear are crucial for degrading Russian military capabilities throughout the theater, and the lifting of restrictions on Ukraine's use of Western-provided weapons would allow Ukrainian forces to… pic.twitter.com/nUhbKEzejl

— Institute for the Study of War (@TheStudyofWar) August 25, 2024

Украински ракетен удар е поразил складове за гориво и фабрика за ремонт на военно оборудване в Луганск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Предполагаемият украински удар срещу окупирания Луганск на 4 август е поразил фабрика, използвана за ремонт и съхранение на руско военно оборудване, предизвиквайки пожар в нея, каза областният управител Артем Лисохор.

Фабрика 100 претърпя щети в резултат на „лошата работа на (руската) противовъздушна отбрана“, каза Лисохор, публикувайки снимки на дим, издигащ се над съоръжението.

Окупираният от Русия областен център беше обект на многократни удари от украинска страна от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Руските окупационни власти твърдят, че общо 12 западни ракети – осем от произведените в САЩ армейски тактически ракетни системи ATACMS и четири от британските крилати ракети Storm Shadow – са били използвани в атаката.

„Четири ракети бяха свалени от средствата за противовъздушна отбрана при подхода към града“, написа в Telegram Леонид Пасечник, назначеният от Кремъл губернатор на областта.

Докато падналите отломки са довели само до „запалване на суха трева“, складове с резервоари за гориво и жилищни райони също са били засегнати при атаката, твърди Пасечник. Все още се установяват пълните последици от атаката.

Украински удар е поразил кримското летище Саки

🔍 Източник: PlanetLabs

🇺🇦⚔️🇷🇺 В нощта срещу 26 юли 2024 г. Въоръжените сили на Украйна извършиха ракетен удар срещу руското военно летище Саки, разположено край село Новофедоровка в западната част на полуостров Крим.

Това съобщи Telegram каналът ASTRA, позовавайки се на източници в службите за спешна помощ на окупирания полуостров.

„В резултат на това боеприпасът е поразен и е възникнал пожар. Ранени са двама военнослужещи - с охлузни наранявания”, се казва в съобщението.

Твърди се, че атаката е извършена с общо 4 балистични ракети на армейската тактическа ракетна система (ATACMS).

В същото време, ракетен удар е поразил и място за разгръщане на система за противовъздушна отбрана на руските сили, намиращо се на 5 км от близкото село Шелковичное, в резултат на което радарната станция е напълно унищожена.

Сателитни снимки от платформата PlanetLabs, публикувани от специализирания канал КіберБорошно свидетелстват, че към 23 юли 2024 г. в пределите на летището са били разположени следните самолети:

• 9 × Су-24
• 5 × Су-30СМ
• 3 × Су-30СМ2
• 1 × Су-30

Предстои да бъде уточнено каква част от гореизброените са пострадали при атаката, но съдейки по песимистичния тон на написаното тази сутрин от близкия до руските военновъздушни сили канал Fighterbomber, щетите вероятно са мащабни.

Пак не е добро утро, страна. Е, разположихте ли RC-135? Спазихте ли всички международни стандарти? Помогна ли? Всичко е точно както казах. Вечна памет...

Според източници на ASTRA общо четири ракети ATACMS са били изстреляни през нощта на 26 юли по руски цели в Крим, като по всяка вероятност две от тях са били свалени.

До този момент няма коментар от официални лица, както от руските въоръжени сили, така и от окупационните власти. Украинската страна също се въздържа от коментар до този момент.

По-рано Telegram каналът Крымский ветер съобщи за силни експлозии в района на авиобаза Саки, последвани от избухването на силен пожар и поредица от детонации. За същото свидетелстват и публикациите на Суспільне Крим.

Силни експлозии са разтърсили и район на Евпатория, като съобщения от местни жители сочат, че става дума за работа на системите за противовъздушна отбрана.

Олександър Сирски: Украйна удари руска система С-300 в Донецка област

📸 Снимка: ТАСС

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските военни атакуваха руска зенитно-ракетна система С-300, разположена в окупираната Донецка област през нощта срещу 16 юли. Това съобщи главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Александър Сирски, цитиран от местното издание Kyiv Independent.

Руските войски продължават да натиска си в множество сектори от фронта в източната и южната част на Украйна, като досега през деня има 65 сблъсъка, съобщи генералният щаб на Украйна в последната си актуализация.

Поразени са радарната станция и няколко пускови установки на системата С-300, каза Сирски, споделяйки видео от атаката. Допълнителни подробности за мащаба на атаката са в процес на уточняване.

Според Сирски, ракетните войски и други компоненти на украинските въоръжени сили по-рано са унищожили над 20 руски пускови установки и около 15 радарни станции.

Украйна извърши няколко успешни атаки срещу руски цели в окупирания Крим и околностите му, като нанесе сериозни загуби на Черноморския флот на Русия.

Украинските сили удариха около 15 руски системи за противовъздушна отбрана в окупирания Крим през последните два месеца, съобщиха военните на 17 юни. Най-малко 15 радарни станции и повече от 10 командни пункта, разположени на полуострова, също бяха поразени от украинските ракетни удари.

Москва изучава пленена американска ракетна система ATACMS, съобщи руска агенция.

Пускова установка на армейската тактическа ракетна система (ATACMS) изстрелва южнокорейска балистична ракета Hyunmoo II с обсег до 300 км. към водите на Източно море, 5 юли 2017 г.
📸 Снимка: 8th United States Army/Handout via REUTERS

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските въоръжени сили са пленили система за насочване на произведените в САЩ балистични ракети ATACMS с голям обсег и изследват използваната в нея военна технология, предава Ройтерс, позовавайки се на информация от руската държавна агенция РИА Новости.

Публикувани от РИА Новости кадри показват анонимен руски оръжеен експерт с маска тип „балаклава“, който твърди, че изучава насочващата система от американска тактическа балистична ракета ATACMS с обхват до 300 км, очевидно свалена от руските сили.

Ройтерс отбелязва, че не може да установи чрез независима проверка какъв точно е оръжейният компонент, попаднал в ръцете на руските военни. На кадрите се вижда как експертът посочва етикет на гърба на GPS системата за насочване на ракетата, свидетелстващ, че тя е от склад на американската армия в щата Алабама, след което обяснява, че плененият хардуер е дал на Русия информация как бива насочван полетът на ракетите.

Виктор Литовкин, пенсиониран полковник от руската армия, заяви за сайта Lenta.ru, че Москва ще се опита да открие уязвимите места на системата и ще използва събраната информация за постигне по-ефективно прехващане на ракетите ATACMS.

 „Можем да модифицираме системите си за изстрелване на ракети земя-въздух, както и да подобрим фините настройки на военната си електроника спрямо тези ракети“, отбеляза Литовкин.

Вашингтон започна да доставя на Киев тактическите балистични ракети ATACMS с голям обсег преди няколко месеца, след като в продължение на две години отклоняваше молбите на Киев за подобно оръжие, припомня Ройтерс. Ракетите могат да поразяват цели на разстояние до 300 км. от точката на изстрелването си, като това е два пъти по-голям обсег в сравнение с ракетите HIMARS, които САЩ доставя на Украйна от лятото на 2022 г., допълват от агенцията.

Москва осъди решението на Вашингтон за доставка на въпросните ракети, заявявайки, че подобни действия водят до ескалация на конфликта. Русия обвинява американската армия също и за това, че оказва съдействие на Украйна при изстрелването на ракетите ATACMS - теза, която американската страна отхвърля, припомня Ройтерс.

Украйна е поразила с ракети ATACMS руския космически комуникационен център НИП-16 в Крим.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украйна е поразила обект за дълбоки космически комуникации NIP-16 във Витино, Крим в събота, една от двете атаки, които извърши на окупирания полуостров през уикенда.

Тези удари са били нанесени от балистични ракети с малък обсег на армейската тактическа ракетна система (ATACMS), произведени в САЩ, твърдят руски и украински източници.

Първата атака през уикенда удари съоръжение за космически комуникации, в което имаше около 20 радарни антени, като някои масиви опаковаха осем антени, комбинирани в гигантски тела. Сателитни изображения с ниска разделителна способност, показват, че атаката в действителност се е случила, но качеството на изображенията затруднява определянето на точната степен на щетите. Едното изображение е заснето на 22 юни, преди атаката, а другото – след 24 юни.

Сателитни изображения, заснети преди и след украинската атака срещу руския обект за космически комуникации НИП-16 в близост до град Витино в Крим.
📸 Снимка: Planet Labs

Второто изображение показва нови следи от изгаряне в откритата зона на съоръжението, както и в близост до група от осем радарни антени. Допълнителни следи от изгаряне могат да се видят само на север и изток от този масив. Трудно е да се каже със сигурност, но ако е използван варианта на ATACMS с касетъчни боеприпаси, по всяка вероятност чиниите ще са надупчени с шрапнели. На този етап просто няма как да узнаем степента на щетите.

През нощта в социалните медии се появиха видеоклипове, показващи мащабен пожар, а системата за информация за пожари FIRMS на НАСА потвърждава, че там в действителност е имало такъв.

Обектът, официално известен като 40-ти отделен командно-измервателен комплекс, е част от Главния център за изпитване и управление на космическите системи „Титов“ на руските въздушно-космически сили, според данни на украинското издание Militarnyi.

Първоначално е построен в пика на Студената война, за да проследява руските космически изстрелвания. Можете да получите по-добра представа как изглежда сега в това изображение по-долу.

В обекта са налични около 20 радарни антени, включително две големи групи от по осем всяка.
📸 Изображение на Google Earth

Строителството на съоръжението започва през март 1960 г. от 5000 наборници от военноморския флот на СССР, според информация на уеб сайта RussianSpaceweb.com.

„Съоръжението изпълни истинското си предназначение за първи път през февруари 1961 г., подкрепяйки мисията на космическия кораб Венера-1“, обяснява изданието. „След това центърът изигра важна командно-контролна роля във всички съветски планетарни мисии до Луната, Венера и Марс. От 1967 г. до 1975 г. базата в Евпатория служи като главен център за управление на мисии на СССР.

Контролните операции за пилотирани мисии бяха преместени през 1975 г. в новопостроеното съоръжение в Подлипки, близо до Москва, само на метри от кампуса на НПО „Енергия“, основният разработчик на пилотирани космически кораби в СССР. Оттогава „той стана резервен център за пилотирани космически полети“.

Част от радарните антени на руския обект за космически комуникации НИП-16 в близост до град Витино в Крим.
📸 Снимка: Vyacheslav Argenberg/Wikimedia Commons

След като беше превзет от Русия при анексирането на Крим през пролетта на 2014 г., контролът върху него беше предаден на нейните въздушно-космически сили, които започнаха процес по модернизация на съоръжението, съобщи украинското информационно издание Defense Express.

„От 2017 г. в докладите се посочва, че центърът е получил 10 нови системи и надграждането все още продължава“, продължава публикацията. „Първоначалният план беше да похарчим 1,8 милиарда рубли за реконструкцията на само един радиотелескоп: по тогавашния обменен курс това струваше около 28 милиона долара.“

Сега той се „използва от Русия за ранно предупреждение за балистични ракети, насочени от Близкия изток, Африка и Югозападна Азия“, съобщава Kyiv Post.

Въпреки това Фабиан Рене Хофман, докторант в Университета на Осло, предполага, че съоръжението има различно предназначение:

„Не открих нищо, което да показва, че ще служи като downlink връзка с базирани в космоса сателити за ранно предупреждение, така че предполагам, че не играе роля в защитата от балистични ракети“, каза той пред The ​​War Zone.

Вместо това той предположи, че „обектът се използва за поддръжка и контрол на руски сателити, включително сателити ГЛОНАСС (ГЛОбальная НАвигационная Спутниковая Система), руската версия на американската система за глобално позициониране (GPS).

„Това има смисъл за мен и също така обяснява защо това би било приоритетна цел за Украйна.“

За каквото и да се използва, Украйна очевидно е сметнала, че е достатъчно важно за бойните способности на Русия или за тях като стратегически актив, за да изразходва ценните балистични ракети ATACMS, опитвайки се да го извади от строя.

Министерство на отбраната на Русия: САЩ са отговорни за атаката срещу Севастопол.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Русия заяви в неделя, че Съединените щати са отговорни за украинската атака срещу анексирания от Русия полуостров Крим с пет ракети, довела до смъртта на четирима души, включително две деца, и ранила други 151.

Руското министерство на отбраната съобщи, че четири от доставените от САЩ ракети на армейската тактическа ракетна система (ATACMS), оборудвани с касетъчни бойни глави, са били свалени от системи за противовъздушна отбрана, а боеприпасите на петата са детонирали във въздуха.

Кадри на руската държавна телевизия показаха хора, които бягат от плажа, а някои хора бяха изнесени на шезлонги.

Установените от Русия власти в Крим съобщиха, че фрагменти от ракети са паднали малко след обяд близо до плаж в северната част на град Севастопол, където местните жители са били на почивка.

Инцидентът предизвика бурна реакция сред руски общественици.

Министерството на отбраната каза, че американски специалисти са определили координатите на полета на ракетите въз основа на информация от шпионски сателити на САЩ, което означава, че Вашингтон е пряко отговорен.

„Отговорност за умишлената ракетна атака срещу цивилните жители на Севастопол се носи преди всичко от Вашингтон, който достави това оръжие на Украйна, и от режима в Киев, от чиято територия е нанесен този удар“, казаха от министерството.

Русия анексира Крим през 2014 г. и сега разглежда Черноморския полуостров като неразделна част от своята територия, въпреки че по-голямата част от света все още го смята за част от Украйна.

Руският президент Владимир Путин изпрати десетки хиляди войници в Украйна на 24 февруари 2022 г. в това, което той определи като отбранителен ход срещу враждебния и агресивен Запад. Украйна и Западът казват, че Русия води война в имперски стил.

Съединените щати започнаха да доставят на Украйна ракети ATACMS с по-голям обсег, които имат обсег от 300 километра (186 мили), по-рано тази година.

Установеният от Русия губернатор на Севастопол Михаил Развожаев определи броя на загиналите на четири, като 144 са ранени, включително 82 откарани в болници. Двадесет и седем деца са сред ранените.

Доставяха се лекари специалисти от други части на Русия.

Русия ще отговори на атаката в неделя, съобщиха от Министерството на отбраната, без да дават подробности. Кремъл каза, че Путин е бил "в постоянен контакт с военните" след атаката.

Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност и водещ глас сред руските ястреби, описа инцидента като "подъл, презрян акт срещу нашия народ".

Той оприличи това на атаките, извършени от въоръжени мъже в неделя срещу синагога, църква и полицейски пост в Дагестан и каза, че "за нас няма разлика" между администрацията на САЩ, украинските лидери и "лудите фанатици".

Руският православен патриарх Кирил, виден поддръжник на инвазията, каза, че "няма никакво оправдание за ракетен удар срещу цивилни" и изрази възмущение, че инцидентът е станал на православния празник Троица.

Нито Украйна, нито Съединените щати са коментирали атаката, която се случи в деня, когато Украйна каза, че един човек е бил убит, а други 10 са ранени от руските удари срещу източния украински град Харков.

Путин многократно е обвинявал САЩ, че използват Украйна, за да подкопаят собствената сигурност на Русия, което Киев и неговите западни съюзници отричат, и предупреди за нарастващи рискове от пряка конфронтация между Москва и водения от САЩ съюз НАТО.

Украйна нанесе трета ракетна атака срещу Луганск за последния месец

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинска ракетна атака предизвика пожар в понеделник в контролирания от Русия североизточен град Луганск, последният от поредица от удари близо до града, заяви регионалния губернатор, назначен от Русия.

Леонид Пасечник написа в профила си в платформата Telegram, че ударът е бил нанесен с касетъчни боеприпаси.

„В резултат на атаката е избухнал пожар“, допълни той.

Пасечник отбеляза, че информацията за жертвите все още се уточнява. Руската информационна агенция ТАСС съобщи, че има ранени, позовавайки се на информация от службите за спешна помощ.

Официален коментар от украинска страна засега няма. Украински медии и военни блогъри публикуваха снимка на това, което описват като голям пожар в града.

Украинските военни предприеха най-малко три въздушни атаки срещу Луганск и близките райони през последните седмици, които бяха насочени главно към складове за съхранение на гориво.

Русия анексира района на Луганск няколко месеца след нахлуването си през февруари 2022 г. – заедно с три други региона – въпреки че не контролира напълно нито един от тях.

Резултатите от украинския удар по кримското летище Белбек

🇺🇦⚔️🇷🇺 Станаха ясни резултатите от украинския удар от изминалата нощ, насочен срещу руската авиобаза Белбек в Крим, която е дом на 38-ми изтребителен авиационен полк (в/ч 80159), 4-та гвардейска армия на военновъздушните сили и противовъздушна отбрана.

„Противникът удари самолетите на летище Белбек – един МиГ-31 беше изгубен и напълно унищожен. Три Су-27 са повредени, поразени са от ракети. Сега ще разберем дали ще бъде възможно да ги ремонтираме. Надяваме се да е така“, заяви източник от Министерството на отбраната на Руската федерация за Telegram канала Кремлевская табакерка.

Ето и пълен списък със материалните щети след снощния удар:

• Летищен склад за ГСМ
• Две пускови установки за ПВО (С-400, С-300)
• Радиолокационна система "92Н6Е"
• 1 унищожен МиГ-31
• 3 повредени Су-27

Загинали са общо 11 военнослужещи от подразделения на 27-ма смесена авиационна дивизия (в/п 46434, Севастопол) и 31-ва дивизия на ПВО (в/п 03121, Севастопол). Други 12 са ранени с различна степен на изгаряния.

Съобщението продължава с призив към новия министър на отбраната:

„Във връзка с този удар се обръщаме към Министерството на отбраната. Ние наистина уважаваме работата ви! Но когато говориш как всички вражески ракети биват свалени и никои от тях не поразяват нашите цели, това води до трагични последици. Дори военните (няма какво да се каже за цивилното население), уверени, че ще свалят всичко, ще спрат да използват убежища и ще се отпуснат. Резултатът е загуба на живот.“

„Надяваме се, че с идването на новия министър на отбраната ситуацията ще се промени. Истината е важна и знаем, че Андрей Белоусов разбира това“, завършва съобщението си военният блогър.

САЩ тайно са доставили на Украйна ракети с голям обсег ATACMS.

Украинска артилерийска част стреля с предоставена от САЩ гаубица M777 по руски бронирани машини в южната Николаевска област през 2022 г.
📸 Снимка: Heidi Levine/The Washington Post

🇺🇸🤝🇺🇦 Веднага след подписването на новия законопроект от американския президент Джо Байдън, Пентагонът обяви нова порция военна помощ за Украйна.

„Трябва да действаме бързо и ние го правим“, каза Байдън от Белия дом в сряда.

Оценен на 1 милиард долара, този пакет е най-големият изпратен до Киев от почти половин година насам. Той включва:

• Ракети за противовъздушна отбрана (RIM-7 и AIM 9-M)
• Преносими зенитно-ракетен комплекси (Stinger)
• Противотанкови ракети (Javelin и AT-4)
• Противотанкови ракети (TOW)
• Противотанкови мини
• Малокалибрени оръжия и допълнителни муниции за борба с безпилотници (UAS)
• Допълнителни муниции за HIMARS
• 155 мм артилерийски снаряди, вкл. DPICM (касетъчни боеприпаси)
• 105 мм артилерийски снаряди
• 60 мм минохвъргачки
• Бойни машини на пехотата (Bradley)
• Mine-Resistant Ambush Protected (MRAPs) превозни средства
• Превозни средства за подръжка на логистиката
• Прецизни авиационни бомби
• Oборудване за поддръжка на летищата
• Противопехотни боеприпаси (Claymore)
• Разрушителни боеприпаси за премахване на препятствия
• Уреди за нощно виждане
• Резервни части, полево оборудване, тренировъчни боеприпаси и друго спомагателно оборудване

Освен това Пентагонът потвърди в сряда, че САЩ са изпратили на Украйна армейски тактически ракетни системи с голям обсег или ATACMS по-рано тази година. Байдън е взел решението през февруари и ракетите бяха включени в пакет от 300 милиона долара, събрани от спестявания от различни договори за оръжия през март.

Ракетите пристигнаха този месец, пазени в тайна „за поддържане на оперативната сигурност на Украйна по тяхно искане“, съобщи говорителят на Пентагона подполковник Гарън Гарн. Киев искаше тези ракети повече от година.

MGM-140 Army Tactical Missile System (ATACMS) е тактическа балистична ракета, проектирана и произведена от Lockheed Martin, чийто варианти с най-дълъг обсег достигат до 300 км разстояние. Могат да бъдат изстрелвани от верижната реактивна система за многократно изстрелване (MLRS) M270 и колесната артилерийска ракетна система с висока мобилност M142 (HIMARS).
📸 Снимка: Global Images Ukraine/Getty Images

Освен този пакет, Пентагонът не е предоставил никаква помощ на Украйна от декември миналата година, когато свърши финансирането за подмяна на запасите, изпратени към Киев. Администрацията поиска допълнително финансиране още през есента, но гласуването й не успяваше да мине в Конгреса до тази седмица.

Това, което го наложи, беше до голяма степен тежката ситуация в Украйна. По-рано този месец ръководителят на Европейското командване на САЩ генерал Крис Каволи каза пред депутатите, че Русия може да изстреля пет артилерийски снаряда за всеки един, който Украйна може да върне.

Байдън благодари на председателя на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Майк Джонсън за излизането от задънената улица по отношение на новия пакет военна помощ и обеща скоро да обърне внимание на граничната сигурност, която е ключов въпрос за републиканците.

“Законът е пример за това на какво е способна Америка, когато се обединим въпреки различията”, заяви американският президент.

Американският лидер каза, че приемането на закона изпраща ясно послание към руския президент Владимир Путин, чиято армия започна да бележи (макар и бавен) напредък в Украйна:

Той отново се провали. Америка застава зад приятелите си. Пред никого няма да преклоним глава, пред никого, със сигурност не и пред Владимир Путин.