Турция продава на Украйна 70 ракети ATACMS от собствения си арсенал

🇹🇷🇺🇦 Турция се готви да прехвърли на Украйна 70 тактически балистични ракети ATACMS, 12 пускови установки M270 и близо 50 000 касетъчни боеприпаса от своите армейски складове. Държавният департамент на САЩ внесе уведомленията за реекспорта в Конгреса на 3 август, след което те бяха публикувани в стенографския дневник (Congressional Record) на 6 август. Общата стойност според първоначална цена на придобиване е малко над 280 млн долара. Освен ракетите, които са от най-ранната серия M39, пакетът включва 2 524 неуправляеми 227-мм реактивни снаряда M26 и 47 000 203-мм артилерийски снаряда M509A1, всички с касетъчна бойна част.

Досега турската военна помощ за Украйна се движеше основно по две линии – артилерийски боеприпаси и търговски доставки. Baykar продаде на Киев ударни дронове Bayraktar TB2, а от ноември 2022 г. Анкара доставя турски 155-мм снаряди M483A1 с касетъчна бойна част, произведени по лиценз от САЩ още през Студената война. Предаването на тактически балистични ракети е качествено различна стъпка. Турският отбранителен анализатор Арда Мевлютоглу заяви в X, че ако Анкара се готви да предаде настъпателна оръжейна система на Киев, и особено балистична ракета като ATACMS, значи нещо чувствително се е променило. Месец по-рано, на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли, Реджеп Ердоган заяви, че страната му ще продължи военната помощ за Украйна, както и че използва каналите си за връзка, за да насочва Русия към мир.

Оръжието е американско по произход, затова реекспортът минава през Вашингтон. Законът за контрол на износа на оръжие изисква разрешение от правителството във Вашингтон и предварително уведомяване на Конгреса, след което започва 15-дневен срок за преглед. Ако в него Конгресът не блокира трансфера по предвидения в закона ред, разрешителната процедура може да бъде довършена. Такава намеса звучи доста слабо вероятна и по чисто процедурна причина: Камарата на представителите е във ваканция до 31 август, а Сенатът – до 14 септември. Това отваря възможност доставките да започнат още след изтичане на срока, т.е. към края на август.

Уведомленията описват и веригата, по която пакетът ще се движи. От турска страна участват държавната Makina ve Kimya Endüstrisi (MKE), военното дружество ASFAT и частната ARCA Savunma, от американска са Pansophico и Patriot Defense Group, а в сегмента на пускови установки, реактивни снаряди и артилерийски изстрели участва и българската VTIC International. Конкретната ѝ роля не е разписана в публикуваните документи. Дружеството е регистрирано в София през 2014 г. и има лицензи за внос, износ, трансфер и брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. То произлиза от ВТБ „Експорт-Импорт“ на генерал-лейтенант Васил Василев, бивш военен аташе и началник на логистиката; днес е управлявана от неговия внук Петър Василев.

Почти всичко в пакета е касетъчно, а това поставя България пред правен въпрос, който не възниква по същия начин за Анкара, Киев и Вашингтон. Нито една от трите държави не е страна по Конвенцията за касетъчните боеприпаси. България е страна по нея от 1 октомври 2011 г. Тя унищожи своите наличности от 6862 боеприпаса с 186 349 суббоеприпаса и обяви успешно приключване на процеса пред 11-ата среща на страните по конвенцията през септември 2023 г. Освен това сме сред онези участници, които тълкуват забраната за подпомагане по член 1 като такава, която обхваща и транзита, и чуждото складиране на тези изделия на своя територия. Дали ролята на VTIC International попада в обхвата на това тълкуване, зависи от съдържанието на договорите, което не е публично.

Косвените доставки от България за украинската отбрана имат собствена предистория още от началото на пълномащабната инвазия. В началния ѝ етап около една трета от боеприпасите, от които Украйна имаше нужда, дойде от България, а на моменти покривахме 40% от украинските нужди от дизел. Сметките са на тогавашния премиер Кирил Петков и на финансовия му министър Асен Василев пред Die Welt, а стоката минаваше през купувачи от НАТО и ЕС, които я препращаха нататък. По изчисления на Euractiv непряката доставка надхвърли 1 милиард долара. Официалната статистика също показва колко малка част от този ръст може да бъде проследена като пряк износ за Украйна: през 2022 г. такъв няма, през 2023 г. той е 12,6 млн евро, а през 2024 г. скача до 156,4 млн, при общ военен износ, който за същите три години расте от 1,654 през 2,168 до 2,831 милиарда евро. Самата Междуведомствена комисия за експортен контрол призна, че няма информация каква част от доставеното на партньорски държави впоследствие е стигнала до Украйна.

Военното значение на пакета е по-ограничено, отколкото подсказва числото „70 ATACMS“. M39 е първата серийна ATACMS с обсег около 165 км и касетъчна бойна част от около 950 суббоеприпаса. Изстрелва се от M270 и от HIMARS, но не предлага обсега на следващите варианти около 300 км, с които Киев можеше да достига значително по-дълбоки цели. Украйна практически изчерпа предоставените от САЩ ATACMS в началото на 2025 г. и оттогава ги използва много рядко. 47 000-те 203-мм изстрела имат две платформи: американските M110, каквито украинската армия получи в първата половина на 2026 г. – до 60 единици, вероятно от Гърция, според данни на Defense Express – и съветските 2С7 „Пион“, които от 2023 г. стрелят американски 203-мм снаряди със собствени барутни заряди. Втората комбинация работи с намален заряд, тъй като американският изстрел е създаден за гаубица, а „Пион“ е оръдие с по-високо налягане в цевта, което съответно свива далекобойността.

Междувременно възможността за нови доставки направо от американските запаси е силно ограничена. Reuters съобщи на 4 август, че армията на САЩ е изразходвала практически целия си арсенал от ATACMS и по-новите PrSM за петмесечната война с Иран, заедно с близо половината световен запас от Tomahawk. ATACMS излиза от въоръжение и бива заменена от PrSM, чието производство тепърва ще набира обороти. Така излишъкът при съюзниците остава един от малкото непосредствено достъпни големи източници на ракети от този клас, а ролята на САЩ в подобни сделки се свежда основно до разрешителна процедура.

Публична реакция на новината за продажбата засега не е излизала нито от Москва, нито от Анкара, нито от Киев. Единственото обяснение от турска страна е записано в уведомлението: Анкара иска да намали своята наличност от по-стари отбранителни изделия, за да фокусира средствата си върху модернизация и поддръжка на действащите системи. Анкара не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и запази икономическите си връзки и каналите си за разговор с нея – двойна позиция, на която стъпи претенцията ѝ за посредник между Москва и Киев. Продажбата на балистични ракети поставя точно тази конструкция на изпитание.