Иран загуби Асад – и с него 50 милиарда долара.

Сирийците продължават да празненствата по случай падането на режима на бившия президент Башар ал-Асад в Дамаск близо две седмици по-късно.
📸 Снимка: Omar Haj Kadour/Rex Features

🇮🇷💰🇸🇾 Падането на сирийския режим е поредния неуспех за главния му спонсор Иран, който похарчи милиарди долари, подкрепяйки Башар ал-Асад, само за да стане свидетел на това как инвестицията му изчезва за една нощ в празнична стрелба.

В Техеран правителството е изправено пред изключителна обществена реакция в телевизионните токшоута и социалните медии за не само за пропилените милиарди, но и за иранската кръв, напразно пролята, за да държи на власт сирийския президент.

Бившият депутат Хешматолах Фалахатпишех написа в публикация в социалните медии, че иранците трябва да се радват на падането на Асад. „Никой повече няма да може да пилее доларите на Иран за поддържане на паяжина“, заяви той.

Аятолах Хаменей, 85-годишният „върховен водач“ на Ислямската република, не може да каже, че не е бил предупреден: правителствените документи, с които се запозна The Sunday Times, показват, че още преди три години официални лица са се тревожили как да възстановят дълга си, в случай че сирийският президент бъде убит или прогонен.

„Асад може да бъде отстранен от сцената“, се отбелязва в бележка от 2021 г. на отдела за Близкия изток и Северна Африка на иранското външно министерство. „Милиарди долари ще бъдат сериозно застрашени.“ В нея се посочва още, че сирийският дълг към Иран за доставките на петрол и оръжие е около 50 милиарда долара.

Но друг доклад на външното министерство през следващата година се оплака, че събирането на този дълг от Сирия е „много предизвикателно и практически невъзможно“ поради рухналата икономика на страната-длъжник.

Вицепрезидентът на Иран Мохамад Мохбер предложи в доклад до върховния лидер да се опита да си върне част от инвестициите си, като поиска акции в държавни компании, фосфатни мини и средиземноморското пристанище Латакия.

Трудно е да се провери автентичността на документите, които са били получени от ирански хакери дисиденти и предадени на опозиционна група, но независими експерти отбелязват, че тонът и стилът на писане са типични за институционалната бюрокрация на Иран.

„Документите изглеждат достоверни, в момента има огромен шум в Иран дали изобщо е трябвало да участват в Сирия“, каза Али Ансари, професор по история на Иран и директор на Института за ирански изследвания към университета Сейнт Андрюс.

„Това е особено лош момент за режима“, каза той, имайки предвид унищожаването на прехвалената „ос на съпротивата“ на Иран, включваща не само Сирия, но и мрежа от милиции в Ирак, Ливан и Йемен и палестинските територии, която беше поставена на колене от операциите на израелската армия.

Ансари заяви: „Иран държи контрол върху нещата чрез страха и илюзията, че режимът знае какво прави. Но сега изглежда, че тези хора нямат никаква представа какво правят.“

Общественото възмущение беше отразено в есе на Алиреза Мокарами, ирански ветеран, сражавал се в сирийската гражданска армия, който в момента управлява новинарски сайт. „Защо харчихте милиарди долари от петролни приходи, принадлежащи на иранския народ, за Асад до самия край?“ написа той онлайн, описвайки ситуацията в Сирия като „катастрофален провал“.

Шахин Гобади, говорител на Националния съвет на иранската съпротива, коалиция от опозиционни групи, го каза направо: „Нещата се обърнаха срещу аятоласите. Режимът предостави на Асад повече от 50 милиарда долара в продължение на десетилетие. Сега всичко е изгубено.”

Документ на външното министерство от 2021 г. предупреждава за рисковете, отбелязвайки, че ситуацията в Дамаск е „чувствителна“ и намеква за опасността сирийският президент да бъде убит или свален и възможността това да доведе до „изгонването“ на Иран от страната.

В него се прави паралел с Босна, където Иран предоставя военна подкрепа на мюсюлманите във войната през 90-те години на миналия век, само за да види персонала си изгонен след сключването на мирното споразумение с посредничеството на САЩ. Решението, предложено в документа, е да се окаже натиск върху парламента на Сирия да подпише споразумение за признаване на дълга, което в най-лошия сценарий ще „направи възможно преследването на правата ни в международни центрове за съдебни спорове“.

Сирия е получила ирански петрол за повече от 11 милиарда долара от 2012 г. насам. „Като се вземе предвид военната помощ, общата сума се оценява на 50 милиарда долара или повече“, се посочва в доклада, като се отбелязва, че пълният одит все още не е завършен. В него се предлага спиране на доставките на петрол за Сирия „в зависимост от ратификацията на споменатото споразумение“.

Изглежда, че е проработило. Миналата година беше съобщено, че парламентът на Сирия е одобрил дългово споразумение с Иран. Подробности за общата сума и условията за погасяване обаче не бяха оповестени.

Така че ще получат ли аятоласите парите си обратно? Редица въпроси относно бъдещите отношения на Сирия остават отворени, след като триумфалните бунтовници пощадиха посолството на Русия, но претърсиха посолството на Иран, събаряйки снимките на лидерите му и сваляйки знамето му. Мнозина сирийски граждани обвиняват Иран за това, че е подпомагал свирепото потисничество, на което са били подложени по време на 25-годишното управление на Башар ал-Асад.

Дори Сирия да е имала желание да погаси някакъв дълг, оценката на външното министерство преди три години е, че тя е банкрутирала. Да накараме Сирия да плати ще бъде „на практика невъзможно“, посочва той.

Една по-богата страна можеше да го отхвърли, но Иран, подобно на Сирия, се намира в сериозна икономическа криза. Гневът на населението нарасна през годините на репресии от страна на режима в Техеран, включително кървавото потушаване на протестите, избухнали през 2022 г., когато Махса Амини почина едва на 22 години в полицейски арест, след като беше арестувана по обвинение, че не е покрила правилно главата си.

Лошото управление и ширещата се неефективност донесоха финансови болки и тласнаха над 30 процента от иранските граждани към ръба на бедността. Икономическите проблеми на страната се илюстрират не само в 40-процентната инфлация, но и в растящата цена на най-евтиния модел лек автомобил в страната. Преди само десетилетие един работник на минимална заплата трябваше да извади 1,6 пъти годишния си доход, за да си позволи Pride – по-известна като „ковчега на колела“ заради системните си пропуски в безопасността. Към днешна дата същият ще трябва да плати три пъти повече от доходите си, което превръща личният транспорт в недостъпен лукс за голяма част от населението в страната.

Освен това Иран, един от най-големите производители на петрол в света, се затруднява да извърши доставки на газ и електричество за гражданите си поради недостиг на инвестиции в инфраструктура, заяви проф. Ансари. „Хората се питат: Защо не можем да отопляваме домовете си през зимата?“

Електроцентралите и промишлените съоръжения са принудени да се задоволяват с „мазут“ – тежко, нискокачествено гориво, което доведе до сериозно замърсяване на въздуха в градовете, пораждайки опасения за общественото здраве и широко разпространено недоволство.

Правителствените призиви за затягане на коланите предизвикват мрачно веселие: „Как може хората да затягат коланите, ако нямат панталони“, гласи една от често срещаните шеги.