Автомат от казанлъшкия „Арсенал“ в призива за джихад на „Джаиш ал-Адл“

🇧🇬🥷🇮🇷 Автомат, произведен от казанлъшкия завод „Арсенал“, се вижда до говорителя в ново видео на джихадистката групировка „Джаиш ал-Адл“, заснето в размирната провинция Систан и Белуджистан в югоизточен Иран. В записа той призовава за джихад, насочен към Ислямска република Иран. Кадри бяха публикувани от профила War Noir, който проследява леко стрелково оръжие на въоръжени групи по света и определя оръжието общо като „Arsenal AR“.

Говорителят стои под навес от суха тръстика, със скрито лице, облечен в светлосиня туника и с карирана кърпа около врата. На стената зад него виси платнена раница. Речта започва с басмалата, а автоматът е подпрян отдясно с цевта нагоре и остава в кадър през цялото време.

По-конкретната идентификация се основава на външната конфигурация на оръжието. Пълнителят е черен, полимерен, с хоризонтални ребра, оформени в 3 панела, а извивката му отговаря на боеприпас 7,62×39 мм. Ложата също е полимерна и надлъжно оребрена, а тръбният приклад е сгънат наляво покрай цевната кутия. Мушката и газовата камера са характерни за тази оръжейна система.

Съчетанието от тези белези насочва към AR‑M1F – версия от семейството AR‑M1 със сгъваем приклад. Казанлъшкото предприятие произвежда модела от 1998 г. насам в два калибъра. Тъй като в кадъра не се виждат знаци или сериен номер, точният модел и конкретна партида не могат да се установят окончателно.

От края на 2025 г. организацията зад видеото се представя и под ново название. На 10 декември маскиран говорител, представен като Махмуд Балуч, обяви в Telegram създаването на „Фронта на народните бойци“: коалиция, включваща още движението „Пада“ и „Джайш ал-Наср“ и групата „Мохамед Расулуллах“.

Манифестът на коалицията обещава да отдава приоритет на гражданската, медийната и политическата дейност, но не се отказва от въоръжената борба. На 11 декември новото обединение пое отговорност за въоръжено нападение, извършено предишния ден.

„Джаиш ал-Адл“ е основана през 2012 г. от Салахудин Фаруки като наследник на разформированата група „Джундула“. Нейният водач Абдолмалек Риги беше заловен и екзекутиран от иранските власти през 2010 г. Ислямска република Иран смята „Джаиш ал-Адл“ за терористична организация. Тя описва въоръжената си дейност с дискриминация, на която по думите ѝ е подложена сунитската белуджка общност в предимно шиитски Иран. Тя се опира на племенни връзки от двете страни на границата с Пакистан, където според Техеран се намира и част от нейната инфраструктура.

Нападенията, за които групировката пое отговорност в последните две години, са насочени срещу военни, полицейски и съдебни обекти. При двойното нападение в Раск и Чабахар на 4 април 2024 г. загинаха най-малко 11 членове на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC).

На 26 октомври 2024 г. в Гохар Кух, окръг Тафтан, под обстрел попаднаха два полицейски автомобила. Бяха убити 10 души, а други 4 бяха ранени. На 26 юли 2025 г. трима въоръжени нападатели атакуваха съдебната палата в Захедан, при което загинаха най-малко 6 цивилни, а 22-ма бяха ранени. На 15 август 2025 г. беше поета отговорност и за нападение срещу служители на реда в същата провинция.

Документираното досега оръжие на „Джаиш ал-Адл“ насочваше предимно към други източници. По време на арест четирима бойци на 29 юли 2024 г. иранските сили иззеха три автомата M4, които местен командир определи като американско производство.

В по-ранни кадри на групировката се виждат американска картечница M240B и унгарски автомат AMD‑65. Бойците, атакували иранските части край Гохар Кух, са въоръжени с китайски автомати Тип 56‑1. Според Iran International бунтовниците са придобили част от американското оръжие, останало в Афганистан след бързото изтегляне на международните сили през 2021 г. Други количества пък са купени на черния пазар.

Афганистанският маршрут обаче не обяснява непосредствено появата на българско изделие. В описанията на оръжието на бившите афганистански сили не се посочва българска стрелкова техника; намират мястото на съветски, китайски, румънски, полски, унгарски и американски образци. Това отслабва, но не изключва напълно възможността автоматът да е достигнал до групировката през Афганистан.

Продукцията на „Арсенал“ е разпространена и по други маршрути в Близкия изток и Африка. Казанлъшкото предприятие произвежда семейството AR‑M от 1998 г. предимно за износ, а сред известните потребители са ОАЕ, Ирак, Либия, Судан, Йемен и Египет.

Именно по това направление са подробно документирани случаи на отклоняване на оръжия и вторичното им разпространение. Armament Research Services установи български автомати AR‑M9 и AR‑M9F в ръцете на либийски, йеменски и судански милиции и изтъква ОАЕ като вероятен първоначален доставчик. Това не може да докаже произхода на автомата от новото видео, но сочи с установен модел на трансфер на сходни изделия в региона.

Разследване на BIRN проследи как саудитски и емирски самолети са кацали на летище София, за да товарят военни доставки, докато български оръжия се появяват в Сирия и Йемен. Купувачът, посочен в сертификата за краен потребител, и човекът, в чиито ръце по-късно се оказва оръжието, често са разделени от няколко препродажби или прехвърляния.

Най-прекият вероятен маршрут до Систан и Белуджистан минава през Пакистан. Бунтовниците поддържат тилова инфраструктура в съседната пакистанска провинция Белуджистан. Именно с това Техеран обоснова ракетните и дроновите удари на територията на Пакистан през януари 2024 г. на които Исламабад отговори на следващия ден.

През 2022 г. Иран и Таджикистан предупредиха висши представители на ООН за контрабанда на оръжия от Афганистан през границите им. Сведенията очертават регионална мрежа за движение на оръжие, но сами по себе си не установяват маршрута на конкретния автомат.

Българският експортен контрол обхваща разрешаването на сделката, проверката на заявения получател и документите за доставката, но не осигурява постоянен физически контрол над оръжието след приемането му. Износът на продукти, свързани с отбраната, се разрешава от Междуведомствена комисия за експортен контрол към министъра на икономиката и индустрията. Годишния ѝ отчет за 2025 г. правителството одобри на 1 юли 2026 г.

Комисията оценява получателя и обвързва сделката със сертификат за краен потребител, в който посочват държава и съответно ведомство. При поискване износителят може да се задължи да покаже удостоверение за извършена доставка, както и да включи в договора клауза, която позволява проверка на място от оправомощени лица.

Тези механизми обаче удостоверяват доставката до заявения получател, а не гарантират какво ще се случи с оръжието няколко години по-късно. Последвала проверка зависи силно и от съдействието на държавата. Като член на Европейския съюз България прилага общите критерии за износ на военна техника, сред които изрично е включен рискът доставката да се окаже отклонена към нежелан получател. Този риск се оценява преди разрешаване на сделката въз основа на наличните данни за държавата и заявения краен потребител; оценката не може да проследи непрекъснато движението на всяко изделие след доставката.

Призивът за джихад идва в особено труден момент за Иран. На 28 февруари 2026 г. страната стана мишена на съвместна въздушна кампания „Epic Fury“, при която загина върховният лидер Али Хаменей. Действията практически преустановиха по-голямата част от корабоплаването през Ормузкия проток, а впоследствие Техеран обвърза възстановяването му с изпълнението на условията по временното споразумение със САЩ.

60-дневният срок на меморандума от Исламабад изтече на 17 август без окончателно споразумение, както и без публично потвърден план за неговото продължаване. Срещу белуджката сепаратистка групировка иранският режим води отделна кампания, а през април 2025 г. обяви, че е ликвидирал един от нейните ръководители. Това обаче не прекъсна поредицата от нападения.

Най-вероятният път на автомата до сегашния му притежател минава през вторична продажба или трансфер към региона, а не през директна доставка от България. Белуджките милиции не са заявени законни крайни получатели на български военен износ, докато Ирак, Либия, Йемен и Судан – все държави, които използват оръжия от същото семейство – те са известни с преминаването на въоръжение от казарми и складове към въоръжени групировки.

Техеран от години твърди, че „Джаиш ал-Адл“ получава външно финансиране и подкрепа. През май 2024 г. иранските гвардейци обявиха, че са задържали спонсори на групировката, но не представиха партида със серийни номера, сандък с обозначение на доставчик и други данни, които позволяват да бъде проследен произходът на конкретно оръжие. Затова видимият автомат разкрива присъствието на вероятно българско изделие, но не и веригата, по която то е достигнало до Систан и Белуджистан.

Чужди бойци на Русия с най-новите автомати, руснаците – със съветски AK-74

🇧🇩🇾🇪🇿🇼 Видео, заснето в гориста местност, показва група чуждестранни бойци в редиците на руската армия. В ръцете си те държат най-новия руски автомат – AK-12M1 (образец 2023 г.), а воюващите с тях руснаци са въоръжени със съветски AK-74. Според оръжейния експерт War Noir, публикувал кадрите, сред заснетите мъже има граждани на Бангладеш, Йемен и Зимбабве.

Сам по себе си записът е просто селфи видео: усмивки към камерата, вдигнати пръсти във V-знак и лица, боядисани с маскировъчна боя. Едва след това наблюдателят го анализира заради детайла, който го прави наистина любопитен – съотношението във въоръжението.

Точно този детайл обаче лесно може да бъде преекспониран. Натрапващият се извод, че чуждестранните наемници (често описвани като „пушечно месо“) получават по-модерно оръжие от самите руснаци, стъпва върху един-единствен клип, заснет от една група в един конкретен участък. War Noir е авторитетен източник за идентификация на стрелково оръжие и разграничаването на AK-12M1 от AK-74 е в сфера на пълната му компетентност. Рапознаването на даден автомат обаче не е представителна извадка за снабдяването на целия фронт – от кадър с 4-5 души не може да се прави генерален извод за цялата система.

AK-12 обр. 2023 е настоящият сериен автомат на концерна „Калашников“. Той беше представен през май 2023 г. с подобрения, стъпващи върху опитa в Украйна: двустранен предпазител-селектор, регулируем диоптричен мерник, подбузник, премахнат режим на откос от 2 изстрела и променен спусъков механизъм.

Първите 100 бройки бяха изпратени за изпитания във войските още през 2023 г., а концернът приключи своите годишни производствени серии през 2024 и 2025 г. Всяко новосформирано или превъоръжено подразделение днес се окомплектова именно с този модел, защото той слиза директно от поточната линия. Фактът, че част с чуждестранни бойци носи автомати от последните партиди, докато съседна руска част все още използва съветски AK-74, показва просто последователността на доставките. Руската армия просто не разполага с достатъчно AK-12, за да замени огромния наличен арсенал от AK-74.

Разликата в бойните възможности, която кадрите внушават, също е по-малка, отколкото изглежда. AK-74 не е старо оръжие, а доказан автомат със същите патрони (5,45×39 мм) като AK-12. Модернизацията от 2023 г. засяга главно ергономията и прицелването и не е технологичен скок между поколенията. Определението „модерен срещу съветски“ описва външния вид и годината на производство, а не бойната ефективност.

Онова, което кадрите наистина разкриват, е по-скромно, но все пак съществено: автомати от съвсем ново производство стигат до бойни формирования, попълнени с чужденци. Това донякъде разклаща стереотипа за чуждестранния боец като евтина пехота, хвърлена на фронта без сериозно оборудване. Мъже от Южна Азия, Близкия изток и Африка, облечени в единни руски униформи, с изправно оръжие в бойна, а не тилова роля, изглеждат като добре окомплектована линейна пехота. Доколко обаче този случай е представителен, остава открит въпрос – едно видео не налага стандарт за цялата армия.

Към 30 март 2026 г. Украйна идентифицира 27 407 чужди граждани, воюващи на страната на Русия, спрямо над 18 000 през ноември 2025 г. Те са вербувани от поне 135 държави, а близо половината идват от Азия. Само 5-те страни в Централна Азия – Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан – осигуряват над 11 000 от регистрираните бойци. Според оценки на украинското разузнаване Москва цели привлече поне 18 500 нови чужденци до края на тази година, спускайки нормативи на военни комисариати те да съставляват между 0,5% и 3,5% от личния състав на даден участък от фронта. Бангладеш попада сред изрично посочените приоритетни държави за вербуване, наред с Чад, Судан и Бурунди. Присъствието на граждани на Йемен също е потвърдено при разпити на пленници, а мрежата за набиране на бойци в Африка се разраства бързо.

Условията, при които тези хора отиват на фронта, рядко отговарят на обещанията. Мрежата за привличане залага на обещания за високо заплащане и добри условия, насочени към уязвими мигранти. Разследване на „Медуза“ от януари 2026 г. обаче разкрива съвсем друга реалност – чуждестранни бойци се използват като „разходен материал“: до 20% от тях не преживяват 4 четири месеца на фронта, а много от тях съобщават за унижения и малтретиране от страна на командири и други военнослужещи. Именно поради тази причина е много вероятно усмихнатото селфи видео изпълнява конкретна цел – продукт за външна консумация. Кадри с щастливи чужденци, въоръжени с модерни оръжия, служат като реклама за бъдещи доброволци в тяхната родина, а не като доказателство за реалния живот на фронта.

Кремъл може да финансира войната си най-късно до края на годината.

🇷🇺💸🇺🇦 Един от най-разпознаваемите гласове на руската партия на войната предупреди, че до края на годината Кремъл ще изгуби възможността да финансира войната си срещу Украйна – признание, което е значимо не толкова със самата прогноза, колкото с това чий е гласът зад нея.

Максим Калашников, руски национал-патриотичен публицист и Z-блогър, наричан от съмишлениците си „разсърдения патриот“, който с години застъпва продължаването на войната, изложи сценарий, в който Москва опира до фискален предел, което я принуждава да приеме условията на Запада за прекратяване на бойните действия.

Същността на прогнозата е избор, който Калашников описва като „между лошо и много лошо“. „Времето на тежките решения, времето на нелекия избор приближава. Защото бюджетният дефицит расте, а няма с какво да го запушим… Към края на годината може да се изправим пред невъзможността да финансираме войната и силовите структури. Времето изтича. А Зеленски пусна своя план за контраескалация тъкмо навреме. Улучи момента. Положението с бюджета тласка към много неприятни решения, много трудни“, пише той. Отказът от превземането на Донбас и замразяването на войната по действащата фронтова линия би било „гигантски политически удар“ по Владимир Путин, признава Калашников, но друг изход, изглежда, вече няма, защото продължаването на войната заплашва Руската федерация с колапс.

Пред Кремъл, по неговата сметка, стоят само три врати и трите водят към беда. Русия може да посегне към банковите влогове на населението; може рязко да ореже разходите; или може да пусне печатната машина и да девалвира рублата – ход, който според автора ще доведе до „ураганна инфлация“ и срив на цялата икономика. И трите варианта, обобщава той, са изключително опасни за режима и за държавата като цяло – посягането към спестяванията, по собственото му по-ранно сравнение, би било политически също толкова взривоопасно, колкото нова мобилизация на резервисти.

„Изборът е между лошо и много лошо. Стоим пред много опасна черта. И съвсем скоро ще се наложи да избираме: да приемем условията на Тръмп, ЕС и Зеленски, спирайки по линията на съприкосновение, да се замразим – или да продължим войната и да влезем в най-тежка не просто икономическа, а системна криза. Историята тръгна към развръзка, към доубиване, към принуждаване на нашия елит да приеме неизгодните условия за край на войната“, пише Калашников. Изразът „план за контраескалация“ е негова рамка за действията на Киев, не официално название – и трябва да се чете като оценка на пропагандист, не като установен факт за украинската стратегия.

Онова, което придава на прогнозата тежест отвъд реториката, е фактът, че фискалната картина под нея е отлично документирана. Федералният бюджет на Руската федерация натрупа дефицит от 5,8 трлн. рубли само за първите четири месеца на 2026 г. – над 2 пъти повече от същия период преди година, но и близо един и половина пъти над заложената за цялата година цел. Ликвидните активи на Фонда за национално благосъстояние, буферът, с който Москва запушва дупките, паднаха под 4 трилиона рубли спрямо близо 9,7 трилиона в началото на 2022 г. Правителството вдигна ДДС от 20 на 22% именно за да компенсира с него разширяващия се недостиг, докато приходите от петрол и газ се стопяват под санкции и по-ниски световни цени. Прогнозата за икономическия растеж беше свалена до около 1%, а по някои оценки – до едва 0,4%. В началото на юни множество руски и западни издания съобщиха, че Централната банка и Министерство на финансите директно са предупредили Путин, че военните разходи са непосилни за бюджета. Спасителен изход през Пекин Калашников отхвърля като илюзия – Китай не бърза да кредитира Москва за продължаване на войната.

Струва си обаче да се припомни, че това не е нов сигнал, а рефрен. Калашников повтаря една и съща теза от началото на годината: още през януари обяви, че „войната ще трябва да се приключи в 2026 г.“, защото дефицитът е достигнал „опасни предели“; през февруари писа за „последната ескалация“, за която Русия няма ресурси, и стигна дотам да прогнозира на страната си повторение „ако не на 1917-а, то на 1991-ва“. Гласът му освен това не звучи изолирано – сходни изказвания идват и от други фигури във военния лагер, а появата на признания за рекорден дефицит дори в близки до властта медии подсказва, че поне част от руската върхушка вече намеква на Кремъл, че ресурсът се изчерпва. Не един пропагандист, а цял хор от гласове вътре в лагера на войната, заговорили за предел – това е онова, което си струва да се проследи.

Това, което Калашников не може да прогнозира с точност, е дали този предел ще удари точно „до края на годината“ – прогнозата си остава прогноза, а Русия многократно е доказвала способността си да разтяга агонията с нов дълг, нови данъци и административен натиск. Остава обаче фактът, че глас от сърцевината на военната партия открито назовава капитулацията пред Тръмп, ЕС и Зеленски като по-малкото зло – и то на фона на бюджетни числа, които наистина стесняват избора на Кремъл. Дали годината ще завърши с фискалната стена, за която той говори, е въпрос на време да разберем.

Израел публикува снимка на ликвидиран терорист от Хизбула.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) продължават сухопътните операции в Южен Ливан срещу инфраструктура на Хизбула в близост до северната граница на Израел. Според официално съобщение от днес, израелските части са локализирали и разрушили склад за боеприпаси.

След удара по обекта те са насочили авиацията към група бойци, опитвали се да избягат от района, като при последвалата въздушна атака те са били ликвидирани. В хода на операциите са били разбити командни центрове на Хизбула, в които са открити значителни обеми оръжие, подготвено за нападения срещу територията на Израел.

При отделен сблъсък е елиминирано лице, въоръжено с противотанков гранатомет (РПГ) и „Калашников“, което е представлявало непосредствена заплаха за войските на терен. От командването на IDF подчертават, че операциите са част от стратегията за подобряване на защитния периметър и гарантиране на сигурността на израелските общности в пограничните райони.

От инженерите в Калашников до конструкторите в Камов - 1,2 млн руски работници току-що загубиха анонимността си.

🔍 Украинските OSINT общности Lex Talionis и OsintVarta публикуваха интерактивна карта с над 6000 обекта от военно-промишления комплекс на Руската федерация заедно с личните данни на 1,2 милиона служители, съобщава Militarnyi. Ден след четвъртата годишнина от началото на пълномащабната война, публикацията е кулминация на многоетапна разузнавателна операция, насочена към гръбнака на руската военна машина.

Докато Русия разширява своето производство, за да поддържа войната в Украйна, хакерски групи работят усилено на паралелен фронт, премахвайки систематично тайните, предпазващи военно-промишления комплекс на врага от налагането на санкции и разузнавателно насочване.

Интерактивната база данни съдържа 6088 предприятия в 85 руски региона от Калининград до Владивосток. Всяка фабрика има профил с описание на дейността, специфични оръжия и системи, които разработва, и категоризация в 16 производствени сектора: от производство на ключови компоненти (1320 обекта) и ремонтни обекти (1231) до радио комуникации и електронна война (420), авиация (399), бронирана техника (332), корабостроене (314), ракетни и артилерийски системи (107), боеприпаси и експлозиви (126), дронове (47) и т.н.

От общо 6088 отбелязани предприятия, 2290 вече са обект на международни санкции. Другите 3798 все още не са, което илюстрира пропуските в обхвата на западните санкции спрямо руския военно-промишлен комплекс.

Базата данни надхвърля прости координати на заводите. Хакерите са публикували личните досиета на 1,2 милиона служители във военната промишленост, вклюващи паспортни данни, телефонни номера и имейл адреси на редица позиции – инженери, дизайнери и мениджъри.

Служители в големи производители на оръжие като концерна „Калашников“ и „ОДК-Сатурн“ (реактивни двигатели за руската военна авиация) загубиха анонимността си за една нощ, отбелязва Militarnyi.

Дълбочината на базата данни е видима от нейната структура: всеки един от общо 6088 записа съдържа описание на дейностите, лицензи от Министерство на отбраната и пълен списък на служителите с техните паспортни данни, данъчни номера, телефони и домашни адреси.

Например един случаен запис, прегледан от Euromaidan Press, фирмата за авионика АО „Бета ИР“ със седалище в Таганрог, изброява над 200 служители заедно с лицензи за производство на оръжия и боеприпаси. Подобни данни са налични за Националния център по хеликоптеростроене „Мил и Камов“ с 3888 изброени служители, както и за хиляди други предприятия.

Авторите на проекта заявиха, че са потвърдили данните преди публикуването им, което позволява на анализатори и специалисти да проследят как Руската федерация развива военните си технологии. Базата данни за служителите е свободно достъпна за изтегляне за аналитични или оперативни цели.

Lex Talionis и OsintVarta не спират дотук и обявиха, че са в активно търсене на допълнителни класифицирани данни за руския сектор на отбраната. Те поканиха хакери и анализатори от целия свят да предоставят полезни масиви от данни, достъп до вътрешни мрежи и критични документи за руската военна индустрия срещу заплащане.

Групите съобщиха, че планират бъдещи актуализации с нови обекти и подобрения на системата. Публикацията им беше предшествана от поредица кибероперации на украински групи, които разкриха уязвимости в промишлената база на Руската федерация. Украинските хакери засилиха своите операции срещу руската военна инфраструктура в хода на войната.

• През февруари 2026 г. украински хакери създадоха фалшиви канали за активиране на Starlink, събирали разузнавателни данни за руски части, а същевременно прибираха плащанията им в криптовалута.
• В края на януари Militarnyi съобщи, че руски журналисти са се сдобили с голям масив от вътрешни данни от Балтийския корабостроителен завод „Янтар“ в Калининград.
• През декември 2025 г. киберотряд към Главно управление на разузнаването (ГРУ) на Украйна и екипът на BO Team изтриха 165 терабайта данни от логистичната фирма Елтранс+, отговорна за трансфер на електроника от Китай към санкционирани руски ракетни заводи.
• През ноември 2025 г. InformNapalm разкри класифицирани документи от руската програма за стратегически бомбардировачи от ново поколение, показващи, че западните санкции на практика са спрели разработката.
• През юли 2025 г. оперативни лица на ГРУ изтеглиха 100 терабайта класифицирани данни на руската армия от окупирания Крим, преди да унищожат оригиналите.
• През юни 2025 г. InformNapalm и Militant Intelligence разпространиха вътрешни договори на АО „Вертолеты России“, които разкриват чуждестранни пътища за доставка през Египет, Индия и България.