🇵🇱🤝🇬🇧 Министрите на отбраната на Полша и Обединеното кралство Владислав Косиняк-Камиш и Уес Стрийтинг подписаха на 27 октомври във Варшава 3-годишен план за сътрудничество в сферата на отбраната. Британското министерство на отбраната го нарича Варшавски отбранителен план, който представя като първа фаза по договора за партньорство в сигурността и отбраната, сключен през май. Самият договор още не е влязъл в сила: законът за ратификацията му е при президента Карол Навроцки от 14 октомври.
По данни на британското министерство планът включва съвместна разработка и производство на следващо поколение ракети за противовъздушна отбрана, съвместна разработка на дронове и анти-дрон средства, киберсигурност и обмен на опит, свързан с британските фрегати Type 31 и полските MIECZNIK, които са по общ проект. Предвидена е и по-активна военноморска дейност в Балтийско море. Британската BAE Systems и полската група PGZ ще разширят производството на едрокалибрени боеприпаси, а двете правителства ще координират по-тясно поръчките си в отбраната, развивайки сътрудничество по сделки като тази за полски ПВО комплекс NAREW от MBDA UK. По данни, публикувани от британското правителство през септември, тя струва над 4 млрд. паунда и ще осигури на Полша над 1000 зенитни ракети и над 100 пускови установки.
Косиняк-Камиш, който е и вицепремиер, заяви, че планът е резултат от двустранния договор и че полско-британският съюз никога не е бил толкова силен. Като ключови способности и сфери на съвместна работа той посочи новите технологии, прецизните далекобойни средства, изкуствения интелект, дроновете и анти-дрон средствата. Сред общите програми той изброи фрегатите MIECZNIK, интегрирана ПВО по програмите NAREW, PILICA и PILICA+ и независимата линия за производство на 155-мм боеприпаси. Според полското министерство документът очертава насоките за сътрудничество между полската и британската армия до края на десетилетието. Косиняк-Камиш каза още, че двете държави подкрепят по-голяма независимост на Европа, но не и независимост от САЩ.
Стрийтинг заяви, че „в сблъсъка между свободата и тиранията Обединеното кралство и Полша няма да са безучастни наблюдатели“. Онова, което някои наричат руски хибридни заплахи, той предпочете да нарече „спонсориран от държавата тероризъм“ и посочи ежедневното привеждане в бойна готовност на полската ПВО при навлизане на дронове. Министърът припомни, че е предупредил британските граждани: „трябва да сме готови за сценарий, в който Обединеното кралство и НАТО се окажат във война срещу Русия, не защото искаме война“. „Когато Путин дава уверения, че няма намерение да провокира война с НАТО, си спомняме какво каза той за Украйна само дни преди нахлуването“, добави Стрийтинг. Той обяви, че през ноември в Полша ще бъде проведено голямо учение под егидата на Многонационалните сили за Украйна. По данни на британското министерство в него ще участват хиляди военнослужещи от „коалицията на желаещите“.
Плановете за сътрудничество са инструмент, посочен изрично в договора за партньорство в сигурността и отбраната между двете страни. Премиерът Доналд Туск и тогавашният британски премиер Киър Стармър го подписаха в Лондон на 27 май. Туск го нарече договор от Нортхолт – по името на базата на Кралските ВВС, от която полски пилоти са летели в битката за Британия. Според текста на договора страните ще продължат да изготвят „подробни планове за разрастващото се военно сътрудничество с плановете за сътрудничество в сферата на отбраната, установени с договора от 2017 г.“ – т.е. с двустранния договор, подписан в полската столица на 21 декември 2017 г.
В преамбюла си договорът определя Руската федерация като „най-значимата дългосрочна заплаха“ за сигурността в евроатлантическото пространство. При въоръжено нападение срещу една от страните двете се задължават да си окажат помощ, включително с военни средства, съгласно клаузата за колективна отбрана на НАТО.
Преди да отлети за Лондон, Туск обясни защо Полша сключва такива договори с Франция и Обединеното кралство, при положение че член 5 от Северноатлантическия договор вече ѝ осигурява защита: при заплаха те позволяват да се разчита на бърза двустранна реакция, преди всички 32 членки на Алианса да са взели решение. В Лондон той подчерта, че двете страни действат в рамките на НАТО, за да го укрепят. Договорът с Франция беше подписан в Нанси на 9 май 2025 г.
Стрийтинг пристигна във Варшава ден след среща в Париж на министрите на отбраната от групата E5. В общото им изявление Русия е определена като „най-острата и дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност и стабилност“.
В Полша ратификацията изисква закон, с който парламентът дава съгласие президентът да ратифицира договора. Той беше приет от Сейма на 18 септември с 392 гласа „за“, 3 „против“ и 20 „въздържал се“, след което Сенатът го одобри единодушно на 13 октомври с 92 гласа от 92 гласували. Според конституцията на страната президентът Навроцки има 21 дни от получаването на закона, за да го подпише, да го изпрати към Конституционния трибунал или да го върне на депутатите за повторно разглеждане. Още през май той разкритикува правителството, че канцеларията му не е била информирана навреме за готвения договор, на което Туск отвърна, че ратификацията трябва да се приема за нещо подразбиращо се.
Договорът влиза в сила 30 дни, след като двете страни се уведомят една друга за изпълнените си вътрешни процедури. Срокът, с който разполага президентът, изтича на 4 ноември – 8 дни след подписване на плана във Варшава.
🇮🇷🛡️ Иран не е получавал покана да се присъедини към отбранителния пакт, подписан от Саудитска Арабия, Турция и Пакистан в Мека. В същото време обаче той е получил предложения за разговори с трите държави по въпросите на регионалната сигурност. Това заяви на брифинг в понеделник Есмаил Багаи, говорител на иранското министерство на външните работи, цитиран от индийската новинарска агенция ANI.
Думите му опровергават твърдение, което обиколи света през почивните дни. В събота ръководителят на агенция „Хане мелат“ Мехди Рахими заяви пред ливанската телевизия „Ал-Маядин“, че „Иран беше поканен да се присъедини към споразумението от Мека и въпросът се разглежда“. Рахими допълни, че държавите от Западна Азия „вървят към регионален чадър за сигурност“, което беше определено като „победа за Иран, защото страната отдавна призовава за такъв“. За по-малко от денонощие интервюто беше препечатано от Jerusalem Post, Firstpost, Kurdistan24 и The Media Line.
„Хане мелат“ е информационната агенция на иранския парламент и отразява работата на депутатите, а не външната политика на страната. Самият Рахими не заема държавен пост. Нито една от четирите страни не потвърди думите му. В интервюто остана неуточнено кой точно е отправил покана, кога тя е достигнала до Техеран и какви задължения биха произтекли от евентуалното членство.
Багаи обаче не отрече всичко. „Не сме получавали покана за присъединяване към пакта от Мека, но бяха отправени предложения за разговори по регионалната сигурност с тези държави“, гласи изявлението му. Следователно наличието на покана за членство е отречено, но такзи за консултации е потвърдена. Първото би означавало обвързване с клауза за колективна отбрана; второто е разговор в сферата на дипломацията, който може да се проведе и без подобен ангажимент.
Споразумението от Мека беше подписано на 7 август в двореца „Ал-Сафа“ от саудитския принц Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф. От съвместното изявление след края на церемонията стана ясно, че според него въоръжен нападение срещу една от трите подписали държави ще бъде считано за нападение срещу всички и оставя възможност за присъединяване на нови участници. Турският външен министър Хакан Фидан сравни механизма с чл. 5 за НАТО и подчерта, че той не е насочен срещу Иран или която и да било друга държава. Освен това Фидан посочи Египет като естествен следващ партньор.
Исламабад води кампания за разширяване на споразумението още от неговото подписване. Министърът на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че вратите не могат да останат затворени за други страни и договорката не бива да се превръща в „затворен клуб“. Външният министър Исхак Дар я описа като „чисто отбранителна по характер“ и отворена за всеки, готов да спазва нейните принципи. Експертите, потърсени от Al Jazeera след подписването, подредиха възможните кандидати според близостта до трите страни: първо Катар и Кувейт, а след тях Азербайджан, Сирия и Йордания. Иран не присъстваше сред посочените кандидати.
Иранската реакция към споразумението не беше враждебна. На 10 август Багаи отбеляза, че Техеран няма причина да се тревожи от новия съюз, който беше определен като знак, че страните в региона са осъзнали, че сигурността „не е стока, която може да се купи от фалшиви посредници“. Ръководителят на иранската дипломация Абас Арагчи приветства подписването и призова за единство между мюсюлманските народи. Твърдението на Рахими не противоречи на тази линия, но отива една крачка отвъд официално заявеното.
Изявлението на Багаи дойде в деня, в който командващият пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир пристигна в Техеран. Това е третото му посещение в страната от началото на годината след визитите през април и май. Пристигането му беше обявено в неделя от иранското външно министерство, а не от Пакистан. Мунир се среща с новото военно ръководство на страната домакин: командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция генерал-майор Ахмад Вахиди, началника на Генералния щаб генерал-майор Али Абдолахи и секретаря на Върховния съвет за национална сигурност Мохсен Резаи. По време на срещата бе придружен от вътрешният министър Мохсин Накви.
Мунир дойде в момент, когато преговорите нямат действаща рамка. Меморандумът от Исламабад, сключен на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан, изтече без да бъде подновен на 17 август. Иран поставя като условия вдигането на морската блокада, прекратяването на петролните санкции и размразяването на финансови активи. В същото време финансовият министър Скот Бесент обяви нов санкционен пакет, описван като най-тежкия в историята. Така Пакистан едновременно е съавтор на текста от Мека и основният канал за комуникация между Техеран и Вашингтон.
Багаи не уточни кой е отправил предложенията за разговори. Сравнението между двете (отхвърлена покана за членство и потвърдена такава за консултации), обявени в деня на посещението – насочва към Исламабад като най-вероятния инициатор. Това обаче е извод от съвпадението меж ду двете събития във времето, а не информация, потвърдена от участник. Андреас Криг, доцент по изследвания на сигурността в Кингс Колидж в Лондон, поддържа различна теза: според него основният политически канал между Вашингтон и Техеран остава Катар.
На 9 август, 48 часа след подписването на пакта в Мека, дрон на хутите подпали рафинерията на Aramco в Джазан. Саудитското енергийно министерство съобщи, че пожарът е потушен и няма пострадали. Заводът преработва 400 000 барела дневно. Хутите обявиха нови два удара по същия този обект (на 13 и 18 август), но Рияд не потвърди нито един от тях. Нито Анкара, нито Исламабад обявиха военен отговор на ударите на хутите. Според анализ на Jerusalem Post от 11 август условията по споразумението задължават страните да се консултират за степента и формата на подкрепата, а не автоматично да влязат във война.
Разговорът за евентуално иранско участие не започва с интервюто от събота. В анализ от 19 август Камар Чеема и Мир Ахмад Муртиза от исламабадския институт „Санобер“ припомнят, че текстът от Мека оставя вратата отворена за „всички братски държави“, стремящи се към траен мир и стабилност. Те препоръчват на Иран да не възприема съюза като коалиция срещу себе си, тъй като може да се превърне в пророчество. По думите им съветник на върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей вече е предложил Иран да обмисли участие, а страната е показала готовност да разговаря и за предшественика на сегашната договореност – двустранното споразумение между Саудитска Арабия и Пакистан, подписано година по-рано.
Присъединяването на Ислямската република е твърде слабо вероятно, а основната пречка не е непременно липсата на готовност от иранска страна. Клаузата задължава участниците да третират атаката срещу всеки от тях като такова срещу всички. От 28 февруари обаче територията на Саудитска Арабия е под обстрел от ирански ракети и дронове: 3 цивилни са убити и 23 са ранени, а Кралските ВВС са отвърнали с тайни удари срещу пускови установки в Иран и подкрепяни от него шиитски милиции в Ирак. Поемането на задължение спрямо Рияд би означавало Техеран да гарантира отбраната на Кралството срещу хутите – движение, което самият той подкрепя и което продължава да обстрелва саудитски петролни съоръжения.
📸 Снимка: Изглед към билборд със знамената на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан след подписването на пакт за съвместна отбрана между трите страни в Исламабад, 9 август 2026 г. (Anadolu Agency)
🇸🇦🇹🇷🇵🇰 Саудитска Арабия, Турция и Пакистан сключиха споразумение, според което въоръжена атака срещу една от тях ще се счита за нападение срещу трите. Документът беше подписан от саудитския принц Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“ в Мека.
Саудитската агенция SPA публикува съвместно изявление, което потвърждава правото на самоотбрана по чл. 51 от Устава на ООН, определя като цел колективното възпиране срещу всеки акт на агресия и оставя отворена възможността за присъединяване на други държави. Освен клауза за колективна отбрана пактът включва сътрудничество в отбранителна индустрия, обмен на разузнавателни данни, борба с тероризма и изграждане на капацитет в саудитския военен сектор.
Девет месеца по-рано Мохамед бин Салман сложи подписа си под съвсем друг документ. На 18 ноември 2025 г. той и президентът Доналд Тръмп обявиха двустранно стратегическо отбранително споразумение, а Кралството си осигури статут на основен съюзник извън НАТО, одобрение за бъдещи доставки на самолети F-35 и близо 300 американски танка. Информационната справка на Белия дом не включва задължение САЩ да защитят Кралството при нападение; тя описва Вашингтон като гарант за сигурността в региона и очаква от партньора му да поеме по-голяма отговорност при посрещането на общите заплахи. Статутът на основен съюзник извън НАТО разширява достъпа до технологии и улеснява работата на американски производители в Кралството, но сам по себе си не създава задължение за защита. Онова, което Вашингтон не записа, беше записано в петък от Исламабад и Анкара.
Разликата между двете форми има скорошен прецедент, и то в непосредствено съседство. След израелския въздушен удар срещу висшето ръководство на политическото крило на Хамас в Доха на 29 септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед №14353, обявила всяко въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар за заплаха за собствения си мир и сигурност и се ангажира да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Катар, домакин на най-голямата американска военна база в региона, получи изричен писмен ангажимент, подпечатан с президентска заповед. Най-големият купувач на американско оръжие в Залива получи мащабен пакет от отбранителни договорености и статут на основен съюзник извън НАТО, но не и формална американска гаранция за защита.
Между двете споразумения влезе войната. От 28 февруари 2026 г., когато съвместната въздушна офанзива на Израел и САЩ даде началото на войната срещу Ислямска република Иран, територията на Кралството е подложена на системни атаки с ракети и дронове от страна на Революционната гвардия, хутите в Йемен и шиитски милиции в Ирак. Обобщените данни за периода сочат поне 38 ракети и 435 дрона, насочени към саудитски цели. На 2 март беше ударена рафинерия в Рас Танура, на 3 март – американското посолство в Рияд, на 4 март – обект на ARAMCO, а на 27 март ракетен удар по авиобаза „Принц Султан“ порази няколко самолета на ВВС на САЩ, сред които един Boeing E-3 Sentry и поне един самолет за дозареждане KC-135 Stratotanker. Списъкът включва още петролната рафинерия SAMREF, петролното поле Шайба и станцията на ЦРУ в Рияд; Рас Танура възобнови работа на 13 март. Саудитските загуби възлизат на 3 убити и 23 ранени цивилни, към които се добавят още 14 души, загинали при разбилия се на 28 юни хеликоптер. Загубите на САЩ в Кралството са 2 убити военнослужещи и 29 ранени. На 20 юли хутите обявиха морска блокада на саудитските пристанища заради обсадата на Йемен, а дни по-късно саудитската авиация нанесе удари по Ходейда.
Американското присъствие обаче не се е изпарило. Американски военни загинаха на саудитска земя, самолети на ВВС на САЩ изгоряха в авиобаза „Принц Султан“, а двете държави проведоха съвместни ограничени удари срещу шиитски милиции. Празнината, която мекканският документ запълва, е правна, а не материална, и тежи именно защото катарският случай показа, че Вашингтон разполага с инструмент за подобна гаранция, когато Белият дом реши да го използва.
Подписаното все пак остава по-скромно от самата формулировка. Публикуваното изявление не предвижда съвместно командване, постоянен щаб, орган за планиране, срок на действие и процедура за ратификация в трите парламента. Без подобна институционална рамка засега не е ясно по какъв конкретен механизъм клаузата би била задействана при криза. Ердоган заяви, че договореността не е насочена срещу никоя държава и е отворена за участието на всички братски страни, търсещи мир и стабилност в региона. Отделно Турция поясни, че поетият ангажимент не противоречи на съюзните ѝ задължения в НАТО.
Х. А. Хелиър от Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) предупреди, че самият подпис не означава автоматична военна реакция, тъй като Рияд трудно би могъл да разчита на незабавна турска и пакистанска военна намеса при иранска атака. Майкъл Кугелман от Atlantic Council тълкува подписаното като логично продължение на вече изградени връзки, което Вашингтон по-скоро би приветствал заради поделянето на тежестта между съюзниците. За сравнение, чл. 5 на НАТО е подкрепен от интегрирано командване, общо планиране и стандартизация, изграждани в продължение на десетилетия. В Мека беше подписана клаузата, но не и машината под нея.
Регионалните реакции останаха изненадващо сдържани за договореност с подобна политическа тежест. Техеран не излезе с официална позиция, а депутатът Ебрахим Резаи отхвърли подписаното с думите, че договореност на хартия няма как сама по себе си да донесе сигурност на страните по нея. Канцеларията на израелския министър-председател и Министерството на външните работи в Йерусалим отказаха коментар. Белият дом също не излезе с позиция през първите часове, а Кугелман очаква Вашингтон да възприеме тристранното обвързване не като съперник на американската система за сигурност, а като начин част от тежестта да бъде поета от регионалните партньори.
Ядреният въпрос остана точно там, където беше. Пактът от Мека наследява стратегическото споразумение между Исламабад и Рияд от 17 септември 2025 г., около което спорът така и не приключи. Тогава саудитски представител, попитан дали пактът включва и ядрения арсенал на Пакистан, отговори, че става въпрос за всеобхватна отбранителна договореност, която обхваща всички военни средства. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф по-късно намекна, че ядреният чадър може да се простира върху Кралството, преди да се отрече от казаното. Този път Рияд изпревари подобни тълкувания: заместник-министърът на външните работи Раед Кримли заяви, че сделката не е свързана нито с ядрени амбиции, нито с надпревара във въоръжаването. Саудитска Арабия е страна по Договора за неразпространение, а разгръщане на ядрени бойни глави от Пакистан на нейна територия би имало политическа цена, която досега не са демонстрирали готовност да платят. Писмена гаранция също изглежда твърде малко вероятна. На масата остава по-старият и умишлено неясен вариант: уверение, че при екзистенциална заплаха Исламабад би предприел действия, чиито параметри никога не са били публично определени.
Реалното съдържание е там, където има намесени пари и метал. През 2023 г. при посещение на Ердоган в Рияд, беше сключена сделка за 3 млрд. долара за бойни дронове Akıncı на Baykar – най-голямата сделка за износ на отбранителна техника в турската история. Партньорството не се изчерпа с обикновена продажба. Baykar и Saudi Arabian Military Industries се договориха за трансфер на технологии и производство на място; първите сглобени в Кралството дронове се очакват още тази година, при обявен дял на локализация над 70%.
Сравнението е неудобно за Вашингтон. Продажбата на F-35 беше обявена от Тръмп през ноември 2025 г. и потвърдена отново от него в Маями през март 2026 г. В публичния регистър на военните продажби от САЩ за Саудитска Арабия засега присъстват:
730 зенитни ракети PAC-3 MSE за 9 млрд. долара, одобрени на 30 януари;
20 000 комплекта APKWS за 1,96 млрд. долара от 15 юли – три седмици преди срещата в Мека;
поддръжка на изтребители F-15 Eagle за 3 млрд. долара от 3 февруари;
F-35 не присъства сред тях, а установеният по закон 30-дневен срок за преглед в Конгреса все още не тече. Междувременно Турция вече сглобява оръжия на територията на Кралството. Именно към подобен модел е насочено саудитското ръководство с покупките по „Визия 2030“ – сделки, които му предоставят способност не просто да поръчва оръжие, но и да го произвежда. Именно тук тристранният пакт вероятно ще даде най-бързите си практически резултати.
Трите подписали страни ще внасят различни способности. Пакистан добавя армия със скорошен боен опит и ядрен статут, Турция – съвместимост с НАТО и развита експортно ориентирана военна промишленост, а Рияд осигурява финансирането и политическата тежест в региона. Именно затова турската отбранителна индустрия се очертава като най-очевидния печеливш: новата рамка улеснява достъпа ѝ до пазарите както на Рияд, така и на Исламабад.
Исламабад обаче внася и нещо, което не влиза в тази сметка. Пакистан е посредникът в преговорите между САЩ и Иран: Шехбаз Шариф лично оглави посредническия екип, придружен от фелдмаршал Асим Мунир и вицепремиера Исхак Дар. Преговорите в пакистанската столица доведоха до примирието от 8 април, а на 17 юни държавните глави Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан подписаха дистанционно меморандума, който удължи с 60 дни срока за постигане на окончателна сделка. В началото на август Техеран потвърди, че Пакистан остава основният му канал към Вашингтон. Рияд се обвързва с държава, която в същия момент държи отворена линията към Иран.
Политическата цена на това сближаване най-ясно се очертава в Делхи. Индийското външно министерство реагира сдържано, като говорителят Рандхир Джайсвал заяви единствено, че тристранната договореност е развитие, което страната следи отблизо и по което ще предложи допълнителна информация. Сдържаността обаче не означава безразличие. При сблъсъка от май 2025 г. Турция достави на Исламабад над 350 дрона и изпрати военни инструктори, което предизвика бойкот в индийското общество и прекратяване на договори за сътрудничество между университети. Рияд също поддържа мащабни отношения с Индия – от енергийни доставки до работна ръка, наброяваща милиони души – и сега поставя името си под документ, който обвързва сигурността му с двете столици, чието военно сближаване Делхи наблюдава особено внимателно.
Готовността за приемане на нови участници засега остава покана без очевиден кандидат. Катар притежава значително по-малък стимул да се включи, тъй като изпълнителната заповед от септември 2025 г. му дава по-силен ангажимент от САЩ, който би могъл да бъде политически размит при евентуално включване към тристранния пакт. Египет възстанови своите отношения с Анкара едва наскоро и би било прибързано да се включи в споразумение, тълкувано като насочено срещу Иран, докато запазва собствен канал към Техеран. Азербайджан е тясно обвързан с Турция, но е географски отдалечен от основния театър, в който клаузата е съсредоточена. Така поне засега отворената покана за разширяване остава без ясен четвърти участник.
🇩🇪🤝🇯🇵 Германия се стреми да засили военните си връзки с Япония, а министърът на отбраната Борис Писториус предложи ново споразумение за опростяване на съвместните военни операции.
По време на посещение в морската база Йокосука в неделя, Писториус се срещна с японския си колега Шинджиро Коизуми, за да обсъдят рамка, насочена към намаляване на бюрократичните пречки за личния състав, разположен в двете страни, според информация на Politico от 22 март.
Споразумението за взаимен достъп (RAA) е проектирано да оптимизира правните и административните процедури. Това би позволило на германските и японските сили да се разполагат по-лесно за обучение, учения и специфични операции.
Япония вече е сключила подобни пактове в сферата на отбраната с Обединеното кралство и Австралия в отговор на нарастващото напрежение в региона. Тази инициатива представлява преход от краткотрайни мисии към по-структурирано военно партньорство. Писториус отбеляза, че този ход е част от по-широк отговор на глобалната нестабилност. Той подчерта значението на защитата на търговските маршрути по вода, особено по отношение на вноса на енергийни ресурси за Япония през Ормузкия пролив.
„Колко тясно е станало нашето партньорство, се вижда ясно в контекста на настоящите събития в Иран и Близкия изток“, заяви Писториус. „Свободата на морските пътища трябва да бъде гарантирана и защитена.“
И двете държави подчертаха своя ангажимент към международния ред, основан на правила, и сигурността на глобалната търговия. Писториус заяви: „Обединени сме от убеждението, че силата на правото трябва да надделее.“
Разговорите по въпросите в сферата на отбраната отразяват стратегическото съгласуване между Берлин и Токио в период, когато и двете правителства са подложени на натиск от страна на авторитарни държави.
САЩ потвърдиха ангажимента си към отбраната на Япония, като обещаха използването на пълния набор от свои военни възможности, включително ядрено оръжие. Това потвърждение дойде по време на Диалога за разширено възпиране, проведен в Държавния департамент във Вашингтон на 18 февруари 2026 г.
Висши служители и военни представители на двете държави се съгласиха, че настоящото разполагане на американски сили, съчетано с нарастващите инвестиции на Япония в собствената ѝ конвенционална военна мощ, е от съществено значение за предотвратяване на регионална агресия.
По време на разговорите делегациите изразиха загриженост и относно разширяването на ядрения арсенал на Китай и прегледаха напредъка на ракетните програми на Северна Корея.
🇸🇦🤝🇵🇰 Саудитска Арабия и Пакистан сключиха официален пакт за взаимна отбрана, с което значително засилват десетилетното си партньорство в сферата на сигурността в условията на все по-динамичен и напрегнат регион.
Засилените отбранителни връзки идват в момент на засилено безпокойство в монархиите от Персийския залив за степента на надеждност на Съединените щати, които са в ролята на дългогодишен гарант за сигурност. Израелският удар срещу Катар миналата седмица засили още повече тези опасения.
„Това споразумение е кулминация на дългогодишни дискусии. То не е отговор на конкретни страни или събития, а формализиране на дългогодишно задълбочено партньорство между двете страни“, заяви пред Ройтерс служител от високо ниво в саудитското кралство в отговор на въпрос за момента на сключването му.
Израелският опит за ликвидиране на политическото ръководство на Хамас с въздушни удари по Доха докато обсъждат условията за прекратяване на огъня с посредничеството на Катар, разгневи арабските държави.
Пактът има потенциала да промени стратегическите изчисления в Близкия изток. Монархиите от Персийския залив, дългогодишни съюзници на САЩ, се стремят да подобрят своите отношения както с Иран, така и с Израел, за да разрешат дългогодишните си опасения в сферата на сигурността.
Войната в Газа обаче преобърна региона, а Катар, който е една от държавите в залива, стана мишена на директни удари на два пъти в рамките на по-малко от година – веднъж от Иран и веднъж от Израел.
Висшият саудитски служител, който говори при условие за анонимност, призна необходимостта от балансиране на отношенията с Индия – съперник на Пакистан и също ядрена сила.
„Връзката ни с Индия е по-стабилна от всякога. Ще продължим да я развиваме и да се стремим да допринасяме за регионалния мир по всякакъв начин“, посочи той.
На въпрос дали съгласно пакта Пакистан ще е задължен да предостави на Саудитска Арабия ядрен чадър, служителят отговори: „Това е всеобхватно отбранително споразумение, обхващащо всички военни средства“.
Държавната телевизия на Пакистан показа министър-председателя Шехбаз Шариф и саудитския принц Мохамед бин Салман в прегръдка след церемонията по сключване на споразумението, на която присъства и главнокомандващия пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир, считан за най-влиятелната фигура в страната.
„Това споразумение, което отразява общия ангажимент на двете държави да повишат сигурността си и да постигнат сигурност и мир в региона и света, има за цел да развие аспектите на партньорството в сферата на отбраната между двете страни и да засили съвместното възпиране срещу всяка агресия. В него се посочва, че всяка агресия срещу която и да е от двете държави ще се тълкува като агресия срещу двете“, гласи изявление, публикувано от кабинета на пакистанския премиер.
🇳🇿🤝🇵🇭 Филипините и Нова Зеландия подсилиха своите връзки в отбраната с подписването на знакова военна спогодба, отваряйки пътя за разширено сътрудничество на фона на споделени опасения за сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.
Споразумението за статута на гостуващите сили, подписано в Манила от министрите на отбраната на Филипините и Нова Зеландия, Гилберто Теодоро и Джудит Колинс, позволява на двете страни да разполагат войски на територията на другата страна, което улеснява съвместната работа на техните военни.
Нова Зеландия участва в съвместни морски учения с Филипините, Съединените щати, Австралия и Япония за първи път миналата година във водите на Южнокитайско море, където Манила и Пекин се изправиха многократно един срещу друг.
Пекин претендира за почти цялото Южнокитайско море, жизненоважна търговска артерия, въпреки припокриването на неговите морски претенции с тези на Бруней, Малайзия, Филипините и Виетнам, което разгневи съседите му.
Сключването на Споразумението за статута на гостуващите сили е предшествано от разкриване от Нова Зеландия на план за увеличаване на разходите за отбрана с 9 милиарда новозеландски долара (5 милиарда щатски долара) през следващите четири години и цел за почти удвояване на разходите до 2% от БВП през следващите осем години.
Преглед на възможностите за сигурност на Нова Зеландия през 2023 г. призовава за повече военни разходи и по-силни връзки с индо-тихоокеанските страни за справяне с проблемите с изменението на климата и стратегическата конкуренция между Запада и Китай и Русия.
Освен това Филипините и Нова Зеландия ще издигнат своите дипломатически отношения до ниво на „всеобхватно партньорство“ през 2026 г. отразявайки споделените интереси в областта на морската сигурност, реагирането при бедствия и регионалната стабилност.
Министрите на отбраната на Хърватия, Албания и Косово дават съвместна пресконференция в Тирана, след като страните се договориха да сключат военен алианс, 18 март 2025 г.
📸 Снимка: Facebook/Ejup Maqedonci
Косово, Албания и Хърватия подписаха във вторник тристранна декларация за военен съюз, насочен към укрепване на отбранителните способности, подобряване на сътрудничеството в отбранителната индустрия и подобряване на оперативната съвместимост с провеждането на съвместно курсове, учения и тренировки.
Споразумението има за цел да насърчи по-тясното сътрудничество между трите страни за справяне с общите предизвикателства в областта на отбраната и сигурността и беше подписано в албанската столица Тирана от военните министри на трите страни, с което те потвърждават своя ангажимент към регионалната сигурност и стабилност.
Министърът на отбраната на Косово Еюп Македончи подчерта значението на пакта, заявявайки: „Албания, Хърватия и Косово ще бъдат още по-силни заедно в лицето на общите трудности и цели в областта на отбраната и сигурността. Това е така, защото днес в Тирана подписахме тристранна декларация, заедно с двамата ми колеги и приятели, Пиро Венгу, министър на отбраната на Албания, и Иван Анушич, министър на Защита на Хърватия“.
Декларацията подчертава споделените ценности, геостратегически насоки и ангажименти в посока регионално сътрудничество на трите страни и потвърждава тяхната отдаденост за укрепването на отбранителните връзки между трите страни, защитата на населението и териториите им, принос към международната сигурност и повишаване производителността на отбранителните индустрии.
Основните ангажименти по споразумението включват укрепването на военните връзки между трите страни, увеличаване на оперативната съвместимост между техните въоръжени сили чрез съвместно обучение и учения и повишаване на устойчивостта срещу хибридни заплахи чрез засилени мерки за противодействие. Координирането на политиките за евроатлантическа интеграция, със специален акцент върху подпомагането на интеграцията на Косово в регионалните инициативи за отбрана и сигурност.
Подписалите заявиха, че тристранното партньорство стъпва на дух на приятелство и ангажираност към опазване на добросъседски отношения, мир и сигурност. Те посочиха, че споразумението не е замислено като заплаха за която и да е външна страна, а като допълнителна стъпка за укрепването на регионалната стабилност в региона на Западните Балкани.
„Заедно с Албания и Хърватия Косово е по-силно, регионът е по-безопасен и мирът е по-устойчив“, обобщи Македончи.
В изявление, публикувано късно вечерта на 18 март, министерство на външните работи на Сърбия описа сключеното споразумение като "провокация" и подчерта, че ще изисква спешно и подробно обяснение от външните министерства на Хърватия и Албания относно сключването на въпросния тристранен договор. Споразумението се разглежда като стъпка, която подкопава регионалната стабилност, посочват още от Белград.
„Като страна, ангажирана с осигуряването на мира и поддържането на военния неутралитет на Балканите, Сърбия е в правото си да изисква разяснения за естеството и целите на въпросното сътрудничество в областта на сигурността. Особено тревожен е фактът, че този военен съюз се създава без предварителна консултация с Белград, включвайки орган, който няма международна легитимност и представлява заплаха за сигурността както на сръбския народ, така и на по-широкия регион“, се изтъква в съобщението на сръбското външно ведомство.
Сръбският министър-председател в оставка Милош Вучевич повдигна възможността България също да се присъедини към пакта, предполагайки, че подобен ход би създал допълнителни рискове за страната му. Той отбеляза, че и трите участващи страни са съседи на Сърбия и изрази съмнение в истинските намерения зад новата иницитива. Вучевич изрази безспокойството си, че потенциалното разширение на новата инициатива към България може да дестабилизира региона.
Министрите на отбраната на САЩ – Джим Матис, на Швеция – Петер Хултквист и на Финландия – Юси Нинистьо участват в церемония по подписване на тристранно споразумение пред сградата на Пентагона, 9 май 2018 г.
📸 Снимка: U.S. Department of Defense
🇫🇮🤝🇺🇸 Парламентът на Финландия одобри единодушно на 1 юли сключване на отбранителен пакт със САЩ, предоставящ на Вашингтон, наред с други неща, достъп до 15 военни бази на територията на скандинавската страна.
Подтикната от пълномащабната руска инвазия в Украйна, Финландия влезе в състава на НАТО през април 2023 г., удължавайки с близо 1340 километра общата граница между Северноатлантическия алианс и Русия.
Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) беше подписано през декември миналата година, но все още изчакваше одобрение от парламента на Хелзинки.
Освен достъп до военни бази на територията на Финландия, DCA дава свобода за обучение и разполагане в страната на личен състав и военна техника на американската армия.
Изключение остават ядрените оръжия, чийто транзит и разгръщане остават забранени по силата на местните закони – нещо, за което Хелзинки настояваше.
САЩ са сключили подобни пактове в стил DCA с още 11 страни-членки на НАТО, в т.ч. Швеция, Норвегия и Дания.
Frontline Monitor припомня: Финландия и Украйна подписаха 10-годишно споразумение за сигурност през април тази година в ход, който президентът Володимир Зеленски нарече „силен документ, доказващ готовността на Финландия да продължи да подкрепя Украйна в борбата срещу руската агресия“.
