🇾🇪🇸🇦 Абд Рабо Мансур Хади, последният международно признат президент на Йемен преди държавата да се разпадне на враждуващи анклави, почина на 80-годишна възраст миналия четвъртък, 28 май, в дома си в саудитската столица Рияд. Смъртта му беше оповестена от президентството на Йемен, а държавната телевизия потвърди мястото и възрастта, без да съобщи други подробности. Според запознати източници на AFP Хади е починал в резултат на внезапно влошено здраве.
Смъртта му затваря биография, която побира почти целия модерен крах на Йемен – от свалянето на Али Абдула Салех в разгара на Арабската пролет, през превземането на столицата Сана от хутите, до войната, превърнала най-бедната страна в арабския свят в арена на кърваво регионално съперничество. Последните си години Хади прекара извън страната, която формално ръководеше, живеейки в изгнание в кралството, която едновременно беше негов покровител и фактически надзорник. Според редица международни издания, след своето оттегляне през 2022 г. той живее в Рияд в условия, близки до домашен арест.
Роден на 1 септември 1945 г. в южната провинция Абян, Хади изгражда кариера на професионален военен още в епохата на британското колониално присъствие в Аден. Завършва военно училище през 1964 г. и специализира в Обединеното кралство, а до 1970 г. преминава обучение по бронетанкова техника в Египет. Биографията му на кадрови офицер обяснява и по-късното му политическото дълголетие като фигура, заплашителна за малцина и удобна за мнозина. Заема поста вицепрезидент през целия период на управление на авторитарния лидер Али Абдула Салех (1994-2012 г.).
Когато протестите от Арабската пролет принудиха Салех да прекрати 33-годишния си период начело на Йемен, Хади беше назначен като компромисен вариант за преходна фигура. През февруари 2012 г. той беше избран за президент като единствен кандидат във вот, събрал 99,8% от гласовете, който беше замислен не като израз на волята на гражданите, а като ритуал по легитимиране на договорения преход. Преход обаче така и не се състоя. Опонентите го критикуваха, че облагодетелства богатите на петрол източни провинции за сметка на северните планински райони, населявани предимно от зайдитското движение на хутите, което превзе столицата Сана през септември 2014 г. В първите дни на новата 2015 г. хутите поставиха Хади под домашен арест, а месец по-късно той успя да избяга в родния си Аден, оттегли подадената оставка и обяви преврата на хутите за незаконен. Ден по-късно вече беше в Рияд, а скоро след това коалиция, ръководена от Саудитска Арабия постави началото на военна интервенция срещу хутите – началото на войната, която в продължение на осем години доведе Йемен до най-тежката хуманитарна катастрофа в света.
През следващите 8 години Хади оглавяваше формално признатото си правителство почти изцяло от изгнание, докато страната затъваше все по-дълбоко в гражданска война, икономически колапс и глад. Реалната му власт се свиваше успоредно с разпада на анти-хути коалицията на конкуриращи се фракции. През април 2022 г. след договореното под егидата на ООН примирие, Хади предаде своите правомощия – по сведения на международни издания под саудитски натиск – на новосформирания Президентски ръководен съвет (PLC), колективен орган от 8 души начело с Рашад ал-Алими. Това на практика сложи край на политическата му кариера, от този момент до смъртта си той остана извън публичното пространство в саудитската столица.
Смъртта на Хади няма да доведе до видима промяна на терен, защото властта, която той въплъщаваше, отдавна се е изпарила – но идва в момент, когато органът, на който предаде легитимност, се пропуква. Президентският ръководен съвет, замислен от Рияд и Абу Даби като механизъм за обединяване на разнородните противници на хутите, според оценки на Arab Gulf States Institute (AGSI) и на American Enterprise Institute (AEI) от 2025–2026 г. е парализиран от вътрешни междуособици. През декември 2025 г. Южният преходен съвет (STC), подкрепян от ОАЕ, разгърна офанзива, която за кратко му осигури контрол върху по-голямата част от някогашната Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), което принуди ал-Алими и премиера Салем Салех бин Брайк да избягат от Аден към Рияд на 5 декември. През януари 2026 г. контраофанзива на PLC успя да си върне обратно изгубените територии, след което ал-Алими отстрани лидера на STC Айдарус ал-Зубейди от състава му, лиши го от имунитет и го предаде на прокуратурата по обвинение в държавна измяна.
Срещу разпокъсания юг стои консолидираният север на хутите. Фронтовата линия между тях и силите на PLC до голяма степен остават статични от сключеното през 2022 г. примирие, но подкрепяната от Техеран групировка използва периода на относително затишие, за да укрепи своя контрол върху столицата и северните провинции. Атаките срещу корабоплаването в Червено море, които от 2023 г. нарушаваха световния търговски обмен, бяха прекратени през октомври 2025 г. В отговор на започналата на 28 февруари 2026 г. съвместна военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, движението заплаши да ги поднови, но към момента не е извършвало нападения срещу търговски кораби, ограничавайки се до изстрелване на ракети и дронове срещу Израел.
Смъртта на Абд Рабо Мансур Хади бележи не загубата на държавен глава, а символичния край на политически преход, чието начало беше поставено през 2012 г. Лицето, което олицетворяваше международно признатата власт в Йемен, си отиде от този свят извън страната – в момент, когато същата тази власт остана без столица, без територия и без собствен политически хоризонт.
📸 Снимка: Президентът на Йемен Абд-Раббу Мансур Хади присъства на заключителната сесия на срещата на върха между Южна Америка и арабските страни в Рияд, 11 ноември 2015 г. (REUTERS/Faisal Al Nasser)
