Двамата генерали, взели властта в Судан преди пет години, воюват помежду си

🇸🇩🪖 На днешния ден преди 5 години суданските военни задържаха премиера на страната Абдала Хамдок, министри от кабинета му и лидери на граданската коалиция „Силите за свобода и промяна“. Командващият армията генерал Абдел Фатах ал-Бурхан обяви извънредно положение на територията на цялата страна и разпусна Суверенния съвет и правителството. С този си ход той прекъсна прехода, започнал през април 2019 г. със свалянето на авторитарния президент Омар ал-Башир след близо 30 години на власт. Превратът не отложи прехода, а премахна цивилната половина на управлението и остави лице в лице двамата генерали, които го извършиха.

На 15 април 2023 г. армията на ал-Бурхан и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) на заместника му в Суверенния съвет Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти, започнаха кръвопролитна война, която отне живота на 400 000 души, сочи оценка от октомври 2026 г. Нидерландският институт за международни отношения Клингендал прави прогноза за катастрофална смъртност от глад и болести на 2,5 млн души, ако снабдяването с храни не се подобри бързо.

Ал-Бурхан прекрати 7 члена от конституционния документ – временната конституция от август 2019 г., по която военни и цивилни трябваше да разделят властта за период от 39 месеца. Спряно беше действието на разпоредбите за състав и правомощия на кабинета и Суверенния съвет, който е колективен държавен глава в преходния период. Прекратени бяха и наредбите, които дават на цивилната коалиция правото да посочва премиера и да заема 67% от местата в Преходния законодателен съвет, както и членовете, които свързват документа с политическата сделка между Преходния военен съвет и коалицията и разпускат военния съвет. Самият текст допуска изменения само с две трети от гласовете в законодателния съвет, а такъв така и не беше съставен.

От 25 октомври сутринта интернетът в страната беше спрян. Според измервания на NetBlocks свързаността спадна до 34% от обичайната още в първите часове. Мобилните връзки бяха възстановени на 18 ноември, след 24 дни и след като съд в Хартум разпореди тяхното възстановяване, а социалните мрежи останаха блокирани до 24 ноември. На 26 октомври ал-Бурхан заяви пред журналисти, че армията е действала, за да спре гражданска война, и че премиерът Хамдок се намира в дома си заради собствената си безопасност. Вечерта премиерът беше върнат в резиденцията си под охрана.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди на 25 октомври „продължаващия военен преврат“ и настоя Хамдок и останалите задържани „да бъдат освободени незабавно“. Върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет предупреди същия ден, че действията на армията „застрашават мирното споразумение от Джуба“. Става дума за подписания през октомври 2020 г. мирен договор с някои фракции от Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил. Бачелет допълни, че „пълното спиране на интернета противоречи на международното право“. Държавният департамент на САЩ прекрати целия пакет икономическа помощ в размер от 700 млн. долара, предназначен за преходния период, а Световната банка спря всички плащания по своите операции в Судан. На 27 октомври Африканският съюз отстрани страната от всичката си дейност до „ефективното възстановяване“ на преходната власт, водена от цивилни.

Съветът за сигурност на ООН се произнесе на 28 октомври с изявление, прието от всичките 15 членове. В него членовете изразяват „сериозна тревога“ от събитията на 25 октомври и призовават военните власти „да възстановят преходното правителство, водено от цивилни, въз основа на конституционния документ“. Текстът е бил преработван няколко пъти, предава Associated Press, най-вече заради възражения на Руската федерация, която не е искала случилото се да бъде осъдено, по идея на Обединеното кралство. Генералите не отстъпиха управлението, а подобни изявления нямат задължителен характер.

Превратът дойде в условия на остър спор за следващата стъпка от прехода. По конституционния документ военните ръководят Суверенния съвет през първите 21 месеца, а за оставащите 18 начело застава цивилен. Първоначалната дата за смяната беше май 2021 г. Договорът от Джуба обаче постави ново начало на срока, без да определи нова дата за смяната. Ако срокът просто започне да тече отначало, смяната се пада през юли 2022 г., отбелязваше Associated Press. Според коментар на Al Jazeera измененият текст предвижда смяната на 17 ноември 2021 г. Бившият министър на правосъдието Насредин Абдулбари пише в Just Security през февруари 2022 г., че след включването на договора от Джуба датата е станала неясна. Това е довело, наред с други причини, до спор между двете крила на управлението и накрая до завземането на властта от военните. Месец по-рано, на 21 септември 2021 г., в Хартум беше осуетен опит за преврат.

Сред подписалите споразумението, за което предупреждаваше Бачелет, имаше и съюзници на генералите. Africa Confidential посочва движенията от Дарфур, водени от финансовия министър в кабинета на Хамдок Джибрил Ибрахим и от управителя на региона Дарфур Мини Минауи, сред подкрепилите преврата. След началото на войната движенията първо обявиха неутралитет. На 16 ноември 2023 г. обаче заявиха в Порт Судан, че влизат в боевете на страната на армията.

На 11 ноември 2021 г. ал-Бурхан назначи нов Суверенен съвет, в който остана председател, а Хемедти запази поста на заместник-председател. Представителите на „Силите за свобода и промяна“ отпаднаха. На 17 ноември силите за сигурност убиха 15 протестиращи в Хартум, по данни на Централния комитет на суданските лекари. Четири дни по-късно ал-Бурхан и Хамдок подписаха споразумение от 14 точки и премиерът се върна на поста си. Коалицията и Сдружението на суданските професионалисти го отхвърлиха и отказаха да продължат да делят властта с военните.

Хамдок издържа шест седмици. На 2 януари 2022 г. подаде оставка и в телевизионно обръщение призна, че не е успял да обедини политическите сили около обща декларация, която да му позволи да състави технократски кабинет. Протестите продължиха и без него. До юни 2022 г. лекарският комитет преброи над 100 убити протестиращи от 25 октомври насам.

На 5 декември 2022 г. над 40 политически и граждански групи подписаха с генералите Рамково споразумение за нов преход с цивилно правителство. Реформата на сектора за сигурност обаче беше оставена за окончателния текст. През февруари 2023 г. Хемедти каза в телевизионно обръщение: „Последната грешка беше превратът от 25 октомври“. Той добави, че превратът за съжаление ще отвори път за завръщането на стария режим.

Окончателният текст така и не беше подписан. Въоръжените сили искаха RSF да бъдат включени в състава им за 2 години, международните посредници предлагаха 5, а RSF настояваха за 10. Това съобщаваше Reuters в края на март 2023 г. Подписването беше отлагано два пъти. На 15 април 2023 г. в Хартум избухнаха боеве между двете сили.

Пет години след 25 октомври войната е отнела живота на десетки хиляди души по оценки на ООН и международни организации. Прогонените от домовете си са между 13 и 14 милиона според различните оценки, а от помощ се нуждаят близо 34 милиона души по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Правителствените сили си върнаха Хартум през март 2025 г. На 11 януари 2026 г. правителството на Камил Идрис, цивилен премиер, назначен от ал-Бурхан през май 2025 г., се премести от Порт Судан обратно в столицата. RSF превзеха Ел Фашер през октомври 2025 г. и държат почти целия Дарфур и части от Кордофан. Хемедти положи клетва като председател на съперничещ президентски съвет в Ниала през август 2025 г.

В началото на октомври 2026 г. командването обяви, че е превзело ал-Мазруб в Северен Кордофан, една от най-важните позиции на RSF в региона. На 6 октомври ал-Бурхан отхвърли преговорите и обеща да си върне „всяка педя“ от земята, държана от RSF. Дроновете на воюващите са убили поне 306 души само за първите три седмици на октомври, сочат данните на Службата на върховния комисар по правата на човека. Фолкер Тюрк, който днес заема поста на Бачелет, посочва, че дроновете вече причиняват „по-голямата част от свързаните с конфликта цивилни жертви в Судан тази година“. На 21 октомври близо 24 държави обсъждаха в Женева пътя към прекратяване на огъня на шестата консултативна среща на посредниците. Нито правителството, нито RSF присъстваха, защото форматът е само за посредниците.

Отстраняването от Африканския съюз, наложено на 27 октомври 2021 г., остава в сила. На 12 февруари 2026 г. Съветът за мир и сигурност на съюза отказа да го отмени, въпреки че приветства завръщането на властта в Хартум, и отправи призив за бързо и пълно възстановяване на правителство, водено от цивилни и избрано по демократичен път. Коалицията на Хамдок „Сумуд“ приветства отказа. Хартум от своя страна смята това условие за изпълнено с назначаването на цивилен кабинет. На 7 октомври външният министър Мохиедин Салим каза, че очаква председателят на Комисията на съюза Махамуд Али Юсуф да посети Судан, за да се обсъди отмяната.

В навечерието на годишнината Хамдок, който оглавява „Сумуд“, говори пред ежегодната конференция на сдружението на суданските университетски преподаватели в САЩ. Според сайта „As-Sudan Al-Youm“ той е призовал за незабавно хуманитарно примирие, което да прерасне в трайно прекратяване на огъня, и заяви, че „няма военно решение на суданската криза“. Хамдок припомни революциите от октомври 1964 г., април 1985 г. и декември 2018 г. като доказателство, че стремежът на народа към свобода, мир и справедливост е още жив.

Превратът не създаде съперничеството между Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа. Те съществуват редом с армията още откакто ал-Башир ги създаде през 2013 г., а непосредственият повод за войната беше спорът за сроковете на сливането им, поставен от Рамковото споразумение, което трябваше да поправи последиците от преврата на 25 октомври. Хронологията обаче показа какво промени превратът в този спор. Той отне на цивилната коалиция правото да посочи премиера и мнозинството в законодателния орган. Когато коалицията се върна на преговорите през декември 2022 г., тя преговаряше с генералите без свои министри и без място в Суверенния съвет, а сроковете на сливането останаха предмет на спор между двете командвания. При отказа на ал-Бурхан от преговори и отсъствието на воюващите страни от срещата в Женева е много малко вероятно през следващите шест месеца да се възстанови преходът по модела от 2019 г., воден от цивилни.

Какво е останало от изискванията от октомври 2021 г., ще покаже решение на Африканския съюз, не среща в Женева. През февруари съюзът поиска правителство, избрано по демократичен път, а Хартум му предлага назначен кабинет. Ако отстраняването бъде отменено, преди в Судан да е имало вот, съюзът ще приеме, че управлението е възстановено чрез правителство, назначено от водача на преврата, заради който наложи мярката. Пет години след като обясни преврата с гражданската война, която трябвало да предотврати, ал-Бурхан води точно такава война срещу генерала, с когото го извърши.

📸 Снимка: Протестиращ държи знамето на Судан близо до горящи гуми по време на демонстрация срещу преврата на военните в столицата Хартум във вторник, 26 октомври 2021 г. (Mohammed Abu Obaid/EPA)

Бурхан отхвърли натиска на САЩ след отказа да му издадат виза за ООН

🇸🇩 Генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, председател на Преходния суверенен съвет и главнокомандващ армията на Судан заяви, че страната няма да отстъпи пред натиск и изнудване и няма да се поклони на никого. Изказването дойде четири дни след стана ясно, че САЩ са отказали да му издадат виза за 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, докато не приеме предложеното 90-дневно примирие със Силите за бърза подкрепа (RSF), с които води кръвопролитна гражданска война от април 2023 г.

Бурхан говори на стадиона в Хартум пред младежи, спортисти и създатели на съдържание, събрани за старта на инициативата „Не сме ви забравили“ за здравеопазването. „Казваме ви: обещанието ни към вас е, че и вие, и ние ще вървим с високо вдигнати глави; всички ще вървим с високо вдигнати глави“, заяви той. И продължи: „Ние сме суданци, израснали сме в Судан и сме яли от хляба на суданците. Няма да ги предадем и няма да ги заменим. Никой не може да ни изнудва, никой не може да ни сплаши и никой няма с какво да ни държи. Докато вие оставате, ние сме спокойни; докато вие оставате, спокоен е и суданският народ.“

За спора с визата той заяви: „Не искаме виза за никоя държава, не искаме някой да ни дава разрешение, не искаме нищо. Ще останем тук с вас и ще умрем тук с вас, в тази страна.“ Бурхан потвърди и заявената цел. „Целта ни е да унищожим тази милиция, колкото и време да ни струва. Целта ни е да прочистим Судан чак до Дарфур“, каза Бурхан за RSF и обеща да ги преследва навсякъде, където са влезли.

Reuters съобщи за условието за визата на 22 септември, позовавайки се на судански източници: Вашингтон обвързва нейното издаване със съгласие за примирието, предложено от Масад Булос, старши съветник на президента президента Доналд Тръмп по арабските и африканските въпроси. AFP също съобщи условието, цитирайки двама дипломати, единият от които го нарече „явно нарушение на споразумението на ООН със САЩ“. Държавният департамент не коментира отделни случаи с визи, но в изявление от същия ден неговият говорител Томи Пигът заяви, че нито една от двете страни, „нито съответните им лидери“ са „легитимно, конституционно управление на Судан“, поради което САЩ ще търсят начин „да повишат цената на продължаващия конфликт за всички воюващи“.

На 26 септември Булос заяви пред The National, че отказът е бил преднамерен. „Генерал Бурхан го няма в Ню Йорк. Това беше ясен ход, с който показахме, че не гледаме с добро око на позицията им“, обясни той. Според него САЩ поддържат връзка с двете воюващи страни, които „губят време“, докато вярват, че могат да постигнат военна победа.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова чрез говорителя си Стефан Дюжарик страната домакин да издава визите „в съответствие със задълженията си по Споразумението за седалището“. Договорът от 1947 г. задължава САЩ да осигуряват достъп до централата на организацията на делегациите на страните членки. Постоянният представител на Судан поиска Гутериш да се намеси пред американските власти. AFP припомня, че Вашингтон е отказвал визи и на палестинския президент Махмуд Абас и членове на иранската делегация. Като председател на Суверенния съвет, който изпълнява функциите на колективен държавен глава, Бурхан е говорил пред Общото събрание два пъти след началото на войната.

Судан е представен от външния министър Мохиелдин Салем, който участва в общите дебати от откриването им на 22 септември. На 24 септември той проведе разговор с председателя на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф, а на следващия ден се срещна с Гутериш. Според съобщението на министерство на външните работи на Судан генералният секретар е изразил съжаление, че домакините не са изпълнили своите задължения. Протоколът подрежда ораторите по ранг, затова речта на Судан, която ще произнесе министърът вместо държавния глава, бе преместена към продължението на дебатите на 27 и 28 септември, обясни служител на министерството.

Планът на Булос предвижда хуманитарно примирие, траен достъп до хуманитарна помощ, постоянно прекратяване на огъня, политически преход към гражданско управление и следвоенно възстановяване. RSF заявиха, че приемат 90-дневното примирие, но отхвърлиха част от условията за изтегляне от позициите си. Правителството в Хартум твърди, че тримесечна пауза ще им позволи да се прегрупират, а Бурхан отхвърля наложени отвън примирия с довода, че предишните паузи са облагодетелствали противника.

Визата се добавя към поредица американски мерки. На 16 януари 2025 г. Министерството на финансите на САЩ включи Бурхан в санкционния списък с мотива, че въоръжените сили под негово командване нанасят въздушни удари по училища, пазари и болници, умишлено спират хуманитарния достъп и използват глада като оръжие, докато самият Бурхан отказва да участва в мирни преговори. На 24 април 2025 г. Държавният департамент стига до заключение по закона от 1991 г. за контрол над химическите и биологичните оръжия, че суданското правителство е използвало химическо оръжие през 2024 г. Първите ограничения за износа и за кредитните линии влязоха в сила в края на юни 2025 г.

Вашингтон обвинява Хартум, че не е изпълнил условията на закона. На 23 юни 2026 г. САЩ наложиха втори пакет мерки: противопоставяне на заемите от международни финансови институции, нови ограничения за износа и забрана за судански държавни въздушни превозвачи да летят до САЩ. През юли на заседание на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) делегацията на САЩ поиска незабавни инспекции. Бурхан отхвърли обвиненията и създаде собствена техническа комисия, но Вашингтон отказа да приеме като заместител на независимата проверка.

Успоредно с това САЩ настояват оръжейното ембарго на ООН, което от две десетилетия насам обхваща само Дарфур, да бъде разпростряно върху цялата страна. Булос нарича текущия режим „напълно остарял“. Вашингтон все пак прие едномесечно техническо продължение на действащия режим, така че да спечели време за преговори: с резолюция 2828, приета единодушно на 11 септември, Съветът за сигурност на ООН го удължи до 9 октомври. Още на 10 септември Бурхан заяви пред медии в Хартум, че проектът „няма да мине“ в Съвета за сигурност и няма да промени позициите на военните на бойното поле.

Вашингтон аргументира санкциите с обвинения за удари срещу цивилни, отказ от преговори и употреба на химическо оръжие. Визовият отказ, според източниците на Reuters и AFP, е обвързан с бъдещо решение на Бурхан относно примирието и засяга директно участието му в Общото събрание. В речта си пред младежи и спортисти той използва отказа, за да защити публично съпротивата си срещу американските условия.

Хартум все пак не затваря канала за разговори с Вашингтон. По време на пресконференция в Ню Йорк на 25 септември Салем посочи, че правителството е „отворено за диалог“, приветства ангажимента на Тръмп към прекратяване на войната и отхвърли налагането на външна намеса и решения. Салем възрази и срещу участието на ОАЕ в посредничество, защото е „недопустимо която и да е страна да е участник в конфликта и посредник за решаването му“. Хартум оспорва условията на Вашингтон и ролята на Абу Даби, но остави вратичката за потенциални разговори със САЩ отворена.

Речта на Бурхан и пресконференцията на Салем показват отказ от наложено отвън решение, комбиниран с готовност за диалог. От тези позиции не може да се изведе надеждна прогноза дали военното правителство начело с ал-Бурхан ще се съгласи на примирие до 9 октомври – краен срок на техническото продължаване на режима на санкции. Речта на Салем пред Общото събрание на ООН и евентуален американски проект за разширяване на ембаргото ще уточнят позициите. Съгласие за ограничено хуманитарно примирие под надзора на ООН или преки разговори с Булос биха били по-конкретни признаци за напредък.

Върховният главнокомандващ на суданската армия отхвърли предложението за примирие.

Суданският генерал Абдел-Фатах Бурхан е посрещнат от своите войски в Републиканския дворец на Хартум след отвоюването му от паравоенната милиция „Сили за бърза подкрепа“, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/File

🇸🇩 Суданският генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, върховен главнокомандващ на армията и фактически лидер на страната, отхвърли предложеното за прекратяване на огъня, изготвено от посредниците, водени от САЩ. Това е поредният тежък удар върху опитите да бъде спряна разрушителната война, разкъсваща африканската страна повече от 30 месеца.

Във видео, публикувано в неделя вечерта, Бурхан заяви, че предложението е „неприемливо и най-лошото досега“ и обвини посредниците в заемане на страна и липса на безпристрастност в усилията им да сложат край на конфликта.

Судан потъна в хаос през април 2023 г., когато борбата за власт между редовната армия и мощните паравоенни „Сили за бърза подкрепа“ (RSF) ескалира в открити битки в столицата Хартум и други части на страната.

Според данни на ООН войната е отнела живота на повече от 40 000 души, но според хуманитарни групи реалният брой жертви може да е до десет пъти по-висок. Конфликтът предизвика най-тежката хуманитарна криза в световен мащаб, при която 14 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си, избухнаха епидемии, а цели региони страдат от масов глад.

Посредническата група, известна с името „Квадрига“ (САЩ, ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет), повече от две години се опитва да спре бойните действия и да върне страната към демократичния преход, прекъснат от военния преврат през 2021 г.

По-рано този месец президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че ще обърне сериозно внимание на конфликта в отговор на призив за намеса, отправен от саудитския принц Мохамед бин Салман по време на официалната му визита в Белия дом.

В понеделник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова и двете страни за незабавно примирие и сядане на масата за преговори. В публикация в социалните мрежи той настоява за „безпрепятствен и безопасен достъп на хуманитарна помощ“ и спиране на доставките на бойци и оръжие за двете воюващи страни.

„Нуждаем се от мир в Судан“, подчерта Гутериш.

Съветникът на Белия дом по въпросите на Африка Масад Булос отбеляза, че последното предложение предвижда 3-месечна хуманитарна пауза, която ще бъде последвана от 9-месечен политически процес.

RSF обявиха, че приемат примирието, на фона на международното възмущение от зверствата, извършени от техни бойци след превземането на Ел Фашер, столица на щата Северен Дарфур. В понеделник вечерта командирът на RSF генерал Мохамед Хамдан Дагало–Хемедти излъчи видеообръщение, в което потвърди готовността си за тримесечно хуманитарно примирие и призова посредниците да окажат натиск върху армията да го приеме.

Генерал Бурхан обаче категорично отхвърли документа: „Това е най-лошият текст досега“, защото „ликвидира въоръжените сили, разпуска службите за сигурност и оставя милицията там, където се намира в момента“, заяви той, очевидно визирайки RSF.

„Ако посредничеството продължи в същата посока, ще го смятаме за пристрастно“, допълни той, като отправи остри критики към американския съветник Масад Булос, когото обвини в опит за налагане на условия.

„Страхувам се, че Масад Булос ще се превърне в пречка за мира, който целият судански народ иска“, заяви той, без да даде дава повече подробности.

Генералът нападна и ОАЕ, които са една от четирите държави в „Квадрига“, която според него „не е невинна за отговорност“, особено когато „святът видя подкрепата на Емирствата за бунтовниците срещу суданската държава“.

В понеделник министерството на външните работи на ОАЕ отвърна, че със своя отказ Бурхан е демонстрирал „обструктивно поведение“, което „трябва да бъде публично осъдено“.

Правозащитни групи отправят остри обвинения към ОАЕ, че снабдяват RSF с оръжие и наемни бойци. По-рано този месец Асошиейтед прес съобщи, че от месеци американските служби разполагат с конкретни данни за доставки на оръжие от Емирствата за групата – информация, потвърдена от служител с достъп до секретните доклади. ОАЕ категорично отричат да подкрепят RSF.

Бурхан отхвърли твърденията, че армията е под контрола на ислямисти и е използвала химическо оръжие срещу бойци на RSF – обвинение, отправено от администрацията на Тръмп през май. Според него армията ще се съгласи на примирие едва когато RSF се изтегли изцяло от населените места, които контролира, за да позволи на разселените да се завърнат по домовете си, и едва тогава могат да започнат преговори за политическо уреждане.

„Ние не сме войнолюбци и не отхвърляме мира, но никой не може да ни заплашва или да ни диктува условия“, подчерта Бурхан.

Ръководителят на суданската армия извърши кадрови промени за засилване на контрола си

🇸🇩 Началникът на армията на Судан генерал Абдел Фатах ал-Бурхан назначи редица нови висши офицери в понеделник, като по този начин засили контрола си върху армията, докато консолидира властта си в централните и източни региони и води ожесточени битки на запад.

Суданската армия, която контролира правителството, от две години насам води гражданска война срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), бившите си партньори във властта, довела до най-голямата хуманитарна криза в света.

Бурхан направи назначенията в Щаба на въоръжените сили ден след като обяви пенсионирането на няколко дългогодишни офицери, някои от които придобиха известност през последните две години.

Бурхан, който е международно признат като държавен глава на Судан, остави председателя на Щаба на въоръжените сили генерал Мохамед Отман ал-Хюсеин, но назначи нов инспектор генерал и нов началник на ВВС.

Друг указ на Бурхан от неделя сложи всички останали въоръжени групи, воюващи рамо до рамо с армията – включително бивши бунтовници от Дарфур, ислямистки бригади, цивилни участници и племенни милиции – под негов контрол.

Местни политици похвалиха решението, като отбелязаха, че то ще предотврати развитието на други центрове на власт в армията и потенциалното създаване на паралелни сили като RSF.

RSF има корени в милиции, въоръжени от армията в началото на 2000-те за борба в щата Дарфур, които бяха оставени да развият паралелни структури и линии за снабдяване.

Кадровите промени идват седмица след срещата на Бурхан с старшия съветник на САЩ за Африка Масад Булос в Швейцария, където бяха обсъдени теми като прехода към цивилно управление.

Войната в Судан избухна през април 2023 г. когато армията и паравоенните се изправиха едни срещу други в открит конфликт заради планове за интеграция на силите. RSF постигна бързи успехи в централната част на страната, включително столицата Хартум, но армията успя да ги отблъсне на запад тази година, което доведе до ескалация на бойните действия в в Дарфур. Конфликтът доведе до тежката хуманитарна криза в света, отне живота на стотици хиляди и разсели принудително 15 милиона души, според оценки на ООН и местните власти.

САЩ обвиниха Судан в използване на химически оръжия и налагат санкции

Генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, главнокомандващ суданските въоръжени сили, пристига със своите служители и охрана на военното летище в Порт Судан, 27 август 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Ibrahim Mohammed Ishak

🇺🇸⚔️🇸🇩 Съединените щати обявиха, че са установили употреба на химически оръжия от суданската армия в кървавата гражданска война в страната през миналата година и ще наложат санкции на Хартум.

„Съединените щати призовават правителството на Судан да прекрати използването на химически оръжия и да спазва своите задължения“ по Конвенцията за химическите оръжия, международния договор, подписан от почти всички държави по света, който забранява тяхното използване, заяви Държавният департамент.

„САЩ остават изцяло ангажирани да държат отговорни онези, допринасящи за разпространението на химически оръжия“, подчерта говорителката на Държавния департамент Тами Брус, но не даде повече подробности относно това кога и къде са били използвани забранените оръжия.

New York Times съобщи през януари, че суданската армия е използвала химически оръжия поне на два пъти в отдалечени райони по време на сражения срещу „Силите за бърза подкрепа“ (RSF). Позовавайки се на анонимни американски служители, ежедневникът отбеляза, че оръжието най-вероятно е било хлорен газ, който може да причини тежки респираторни проблеми и смърт.

Държавният департамент уведоми Конгреса за решението си за употребата на химически оръжия, задействайки санкции след 15 дни, включващи ограничения на американския износ и финансиране за правителството на страната. На практика обаче ефектът ще бъде минимален, защото военният лидер Абдел Фатах ал-Бурхан, наред с неговия съперник и лидер на RSF Мохамед Хамдан Дагло, вече се намират под американски санкции.

Решението идва няколко дни след като Международният наказателен съд отхвърли обвинението на Судан срещу ОАЕ в подпомагане на геноцида в Дарфур. Емирствата, които наскоро сключиха сделка с администрацията на Тръмп за икономическо сътрудничество на стойност 1,4 трилиона долара, са широко обвинявани в предоставяне на финансова и военна помощ за RSF, а те от своя страна са известни с извършването на етническо прочистване в щата Дарфур. Американското решение отбелязва рязък завой във външната политика на страната, която досега е подкрепяла народа на Дарфур в лицето на губернатора на щата Мини Минауи.

Борбата за власт между двете враждуващи групи прерасна в гражданска война през април 2023 г. Тя доведе до катастрофални последици за бедната африканска държава, убивайки стотици хиляди, разселвайки над 13 милиона и предизвиквайки най-тежката хуманитарна криза в световен мащаб, по данни на ООН и други международни организации.

Във вторник суданската армия обяви, че е изтласкала RSF от последните позиции на паравоенните в района на Омдурман, с което си е осигурила пълен контрол върху щата Хартум само два месеца след като превзе центъра на столицата.

Турция е предложила посредничество в преговори между Судан и ОАЕ.

🇹🇷🤝🇸🇩 Турция, в лицето на президента Реджеп Тайип Ердоган, отправи предложение за посредничество в преговори за прекратяване на 20-месечната гражданска война в Судан след неуспешните опити на САЩ, Саудитска Арабия и държавите от Източна Африка.

Турското предложение се различава от предишните инициативи за посредничество в едно ключово отношение: страната ще посредничи между суданското военно правителство и Обединените арабски емирства (ОАЕ), а не между военните и Силите за бърза подкрепа (RSF).

Иначе казано, Анкара формулира войната като въоръжен конфликт между две суверенни държави, Судан и ОАЕ, а не като чисто вътрешен конфликт. Това отразява рамката на суданското военно ръководство, което често е говорило за RSF като за „чуждо“ прокси на ОАЕ и други външни сили.

Обединените арабски емирства се считат за основния международен покровител и спонсор на RSF, паравоенната групривока, която в момента контролира огромни части от Судан. Мненията обаче се различават по отношение на степента на тяхното влияние върху милицията и степента на значение на оказваната военна подкрепа.

Турският президент изложи за първи път идеята си за посредничество преди две седмици по време на телефонен разговор с генерал Абдел-Фатах Бурхан, главнокомандващ на суданските въоръжени сили и лидер на военната хунта, която контролира повече от половината територия на страната.

Предложението получи нов тласък в събота, когато външното министерство на ОАЕ излезе със съобщение, в което се посочва, че „приветства дипломатическите усилия на братска Република Турция за разрешаване на продължаващата криза в Судан, което също представлява приоритет за ОАЕ“, допълвайки че страната е „напълно готова да сътрудничи и да се координира с турските усилия и всички дипломатически инициативи за прекратяване на конфликта в Судан и намиране на цялостно решение на кризата.“

Въпреки че това не е напълно равнозначно на одобрение за избрания от Турция подход за преки междудържавни преговори между Судан и Емирствата, това все пак означава, че те са благоприятно настроени към съществена турска роля в посредничество за разрешаване на конфликта.

Последният ход на Анкара предвижда потенциално намалена роля на Съединените щати и Саудитска Арабия, които се опитаха да настояват за прекратяване на огъня през изминалия септември, когато бяха игнорирани от суданската армия. Последното развитие отразява също нарастващата увереност на Турция на международната сцена след поредица от външнополитически успехи, включително в Сирия и Африканския рог.

Страната изигра ключова роля в свалянето на режима на Башар ал-Асад в Сирия на 8 декември, а три дни по-късно посредничи за сключване на сделка между Етиопия и Сомалия, която да разреши назряващия конфликт, породен от спорове за достъпа на Етиопия до пристанището в автономния регион Сомалиленд.

Разговорът на Ердоган с лидера на суданската армия Ал-Бурхан се проведе само два дни след като беше подписано споразумението между Етиопия иСомалия, известно като Декларацията от Анкара. Турският президент посочи сделката в разговора си с Ал-Бурхан, като предположи, че тя укрепва доверието в страната му като посредник в подобни сценарии.

През последните години Турция разшири търговските и отбранителните си връзки в няколко части на Африка, сред които Сахел и Сомалия. Сделка за уреждане на конфликта в Судан би затвърдила допълнително авторитета на Анкара в региона.

Политиката на Анкара се характеризира с по-голяма прямота към политическия ислям в сравнение с Обединените арабски емирства, Египет и други страни, противопоставящи се на Мюсюлмански братя и други ислямистки влияния. Въпреки това Анкара се противопоставя на Ислямска държава, Ал-Кайда и други въоръжени групировки, които поддържат идеологията на глобалния джихад.

Турция доставя своите дронове Bayraktar-TB2 и Akinci на военните хунти, застанали начело на страните от Сахел, за да им помогне във военните операции срещу Джамаат Нусрат ал-Ислам ал-Муслимин (JNIM), регионалния филиал на Ал-Кайда, контролиращ части от Буркина Фасо, Мали и Нигер. По-рано тази година Анкара изпрати сирийски наемници да се сражават в Нигер на страната на военната хунта срещу местни бунтовници.

В контекста на суданския конфликт, политиката на Анкара е по-близка до военната хунта на ал-Бурхан, отколкото до Силите за бърза подкрепа. След народния бунт в страната от 2019 г., който свали режима на Ал-Башир, турската държава даде убежище на някои видни судански ислямистки политици и духовници. Лидерът на бившата управляваща партия “Национален конгрес” наскоро се завърна в африканската страна след двегодишен престой като изгнаник в Турция.

Лидерът на суданската армия отказа участие в мирните преговори след атака с дрон.

📸 Снимка: Ashraf Shazly/AFP

🇸🇩 Лидерът на суданската армия, генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, заяви, че военните няма да се присъединят към преговорите за прекратяване на огъня, насрочени за следващия месец в Швейцария.

Ал-Бурхан направи изявлението в сряда, малко след като говорител на армията съобщи, че е оцелял при нападение с дрон на военно дипломиране в армейската база Гибейт в Източен Судан, довело до смъртта на най-малко петима души.

„Няма да се оттеглим, няма да се предадем и няма да преговаряме“, каза Ал Бурхан на войниците.

„Ние не се страхуваме от дронове“, каза той в базата Гибейт, разположена на около 100 километра югозападно от Порт Судан, където правителството на страната избяга след избухването на войната през април миналата година. Сраженията доведоха до най-голямата бежанска криза в света и отнеха живота най-малко 15 500 души, според оценки на ООН.

Видеозапис на атаката с дрон, потвърден от информационната агенция Ройтерс, показва войници, които маршируват на церемония по дипломиране, преди да се чуе жужене, последвано от експлозия.

Кадри, споделени от военните, за които твърдят, че са заснети в Гибейт след нападението, показват Ал-Бурхан, обграден от тълпа цивилни, които го аплодират, скандирайки „Една армия, един народ“.

„Силите за бърза подръжка“ (RSF), паравоенно формирование и основен опонент на суданската армия, контролиращ големи части от страната, отрекоха да са замесени в атаката.

Мохамед ал-Мухтар, правен съветник на RSF, обясни пред Ройтерс, че нападението е „резултат от вътрешни разногласия между ислямисти“, без да даде повече подробности.

Отказ от преговори

Отказът на Ал-Бурхан от участие в мирните преговори, чиито домакини трябваше да бъдат САЩ и Саудитска Арабия на 14 август, идва няколко дни след като Мохамед Хамдан Дагало, лидер на бунтовниците, потвърди готовността им за участие.

ООН, Африканският съюз и Египет бяха определени за наблюдатели на мирния процес. Очакваше се да присъстват и представители на Обединените арабски емирства, които отрекоха обвиненията, че предоставят оръжия на бунтовниците.

Министерството на външните работи на Судан заяви във вторник, че условно е приело поканата за преговорите, но само ако те бъдат продължени с „пълно оттегляне и край на разширяването“ от страна на RSF.

Ал-Бурхан и Хемедти за кратко си поделяха властта след свалянето през 2021 г. на преходния съвет, създаден след падането на президента Омар ал-Башир при народно въстание две години по-рано.

Но непрекъснатата борба за власт между двамата, подхранвана от плановете за интегриране на паравоенните сили в редиците на армията, прерасна във война през април 2023 г., когато столицата Хартум стана арена на тежки сраженията. Оттогава RSF успяха да поемат контрола над по-голямата част от района на Дарфур и щата Гезира.

Наскоро бунтовниците започнаха офанзива към щата Сенар, разположен в югоизточната част на страната, докато в същото време държат под обсадата Ел Фашер, столицата на щата Северен Дарфур, чийто жители са лишени от достъп до храна и доставки в продължение на месеци.

И двете страни се обвиняват взаимно във военни престъпления, включително умишлени атаки срещу цивилното население, безразборен обстрел на жилищни райони и блокиране на хуманитарна помощ. В доклад на Human Rights Watch от вторник се отбелязва, че двете страни са отговорни за широкоразпространени случаи на сексуално насилие в Хартум.

Междувременно Международната организация по миграция заяви през юни, че близо 10 милиона души в Судан са били вътрешно разселени поради сраженията, а близо половината население на страната е заплашено от глад.

За последен път двете страни разговаряха пряко в Саудитска Арабия през изминалата година. Тези преговори завършиха с временно примирие, което бързо беше нарушено.

Други опити за посредничество не успяха да доведат двете страни директно на масата за преговори, въпреки че личният пратеник на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за Судан, Рамтане Ламамра, проведе разговори с делегации от двете страни в Женева този месец.

Говорител на ООН нарече тези преговори „окуражаваща първоначална стъпка“.

Судан и Иран възстановиха дипломатическите връзки с размяна на посланици

Абдел Фатах ал-Бурхан, командир на въоръжените сили на разкъсвания от гражданска война Судан, посещава център за лечение на ранени военнослужещи в югоизточния щат Гедареф.
📸 Снимка: AFP

🇮🇷🤝🇸🇩 Главнокомандващият армията на Судан и фактически лидер на страната Абдел Фатах ал-Бурхан прие посланика на Иран и изпрати посланик на африканската страна в Техеран, укрепвайки сближаването между двете страни, настъпило след осемгодишен разрив.

Миналия октомври Судан и Иран се споразумяха да възобновят дипломатическите си отношения, на фона на продължаващите опити на военната хунта да си спечели нови съюзници в продължаващата повече от 15 месеца гражданска война с паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF).

Пристанищният град Порт Судан на Червено море се превърна в де факто столица на страната, след като Хартум стана арена на тежки сражения, принуждавайки правителствените органи да напуснат.

Това е „началото на нова фаза в хода на двустранните отношения между двете страни“, отбеляза заместник-секретарят на външното министерство Хюсеин ал-Амин.

Судан прекъсна дипломатическите си отношения с Иран през 2016 г. в знак на солидарност със Саудитска Арабия, след като саудитското посолство в Техеран стана обект на атака, извършена в отговор на екзекуция на висш шиитски духовник, извършена в саудитското кралство. Други страни, близки до Рияд също прекратиха дипломатическите си връзки с Иран.

През март 2023 г. обаче Рияд и Техеран обявиха възстановяването на отношенията след сключване на споразумение с посредничеството на Китай. Оттогава Иран започна да укрепва или възстановява отношенията със съседните арабски страни.

През февруари Съединените щати изразиха загриженост относно съобщенията за ирански оръжейни доставки за армията на Судан.

От самото начало на войната през април 2023 г. редица чуждестранни сили се включиха в подкрепа на една от двете страни . Правителството на Судан се сближи и с Русия, която според експерти е преразгледала досегашните си отношения с бунтовниците, известни с близките си връзки с Вагнер.

Войната в Судан отне живота на десетки хиляди хора, като според най-песимистичните оценки броят на жертвите надхвърля 150 000. Kонфликтът доведе страната до ръба на глада и предизвика най-тежката бежанска криза в света - с повече от 11 милиона разселени, според данни на ООН.