Сомалиленд засилва стратегическите си усилия за международно признаване

🇺🇸🇸🇴 Сомалиленд, непризната република в Африканския рог, предприе амбициозни стъпки за спечелване на международна легитимност, предлагайки на Съединените щати „военноморска база близо до пролива Баб ал-Мандаб и сделка за редкоземни минерали“, съобщи Bloomberg. Предложението, направено от президента Абдирахман Циро, е част от усилията на страната да задълбочи връзките си с Вашингтон, въпреки че администрацията на Тръмп продължава да разглежда Сомалиленд като част от Сомалия.

Сомалиленд твърди, че се е отделил от Сомалия през 1991 г. и сега се стреми да използва своето „стратегическо място в Аденския залив, близо до пролива Баб ал-Мандаб“, за да привлече силни глобални съюзници. Проливът е важна точка между Червено море и Аденския залив с решаващо значение за сигурността на търговското корабоплаване. Крайбрежието на Сомалиленд предлага значима геополитическа стойност в регион с нарастваща конкуренция.

Според Bloomberg, Сомалиленд е предложил на САЩ достъп до редкоземни минерали, критични за високите технологии в сфери като отбраната, като част от сделка за диверсификация на веригите за доставки, доминирани от Китай. Въпреки че все още няма официална сделка, подобен ход подчерта развиващата се външна политика на Харгейса и усилията ѝ да излезе от дипломатическа изолация.

Наскоро заснети сателитни снимки потвърдиха, че драгирането на басейн и канал на пристанището в Бербера е завършено, като каналът на пристанището вече е отворен. Стратегически крайбрежен град, Бербера вече е домакин на военно и търговско пристанище, управлявани от ОАЕ, което сочи за нарастващото регионално влияние на непризнатата република. Други изображения разкриха, че военноморската база в Бербера наскоро е била завършена и очаква бъдещ оператор, което я прави готова за потенциални партньорства, като например със САЩ.

Тези промени идват на фона на повишено напрежение в региона, където коридорът на Червено море привлича вниманието на световните сили. Ръководството на Сомалиленд гледа на ангажираността с Тръмп като на ключов инструмент за постигане на дългогодишна цел – международна легитимност. Въпреки десетилетията на политическа стабилност, демократични избори и работещи институции, Сомалиленд остава без признание от Африканския съюз и ООН, които го третират като неразделна част от Сомалия.

Нарастващото ангажиране на Сомалиленд с чуждестранни сили, сред които САЩ и ОАЕ, е признак за променящ се дипломатически пейзаж в региона. Докато страната продължава да използва своите стратегически активи, нейните усилия за международна легитимация имат потенциала да прекроят геополитическата динамика в региона на Африканския рог.

Битката за Бамо и влиянието на Китай върху глобалните доставки на редкоземни елементи

Войник от Армията за независимост на Качин (KIA) си обува обувките, докато заедно със своя боен другар пресичат поток към фронтовата линия край Лайза в щата Качин, 29 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/David Johnson

🇨🇳🇲🇲 Глобалните доставки на редкоземни елементи зависят от изхода на водената в продължение на месеци тежка битка между бунтовниците и подкрепяната от Китай военна хунта в планините на северен Мианмар.

От декември насам Армията за независимост на Качин (KIA) се сражава с хунтата за град Бамо, разположен на по-малко от 100 километра от китайската граница, като част от гражданската война, която избухна след военния преврат през 2021 г.

Близо половината от световните запаси на тежки редкоземни елементи се добиват от мини на територията на щата Качин, включително тези северно от Бамо – гарнизонен град със стратегическо значение. След това те се изпращат в Китай за преработка в магнити, които захранват електрически превозни средства и вятърни турбини.

Китай, който има почти пълен монопол над преработката на тежки редкоземни елементи, заплаши да спре изкупуването на полезни изкопаеми, добивани на териториите под контрола на KIA, освен ако не спре опитите си да поеме пълен контрол върху Бамо. Това твърдят трима души, запознати с въпроса.

Ултиматумът, издаден на KIA от китайски официални лица на среща, проведена по-рано тази година, се съобщава от Reuters за първи път и подчертава начините, по които Пекин използва контрола над тези минерали, за да прокарва геополитическите си цели.

Един от източниците, служител на KIA, заяви, че китайското искане е направено през май, без да уточнява мястото, на което са били проведени дискусиите. Друг източник, командир на KIA, каза, че по време на разговорите Пекин е бил представен от служители на външното министерство.

Reuters не успя да установи дали Китай е изпълнил заплахата си. Боевете в региона са ограничили минните операции и износът на редкоземни елементи от Мианмар спадна значително тази година.

Китай разтърси глобалните вериги за доставки тази пролет, когато ограничи износа на минерали в отговор на митата на американския президент Доналд Тръмп. Сега той използва господството си, за да подкрепи изпадналата в затруднение хунта на Мианмар, която той възприема като гарант за своите икономически интереси в задния си двор.

Китайското външно министерство заяви в отговор на въпроси от Reuters, че не е запознато с конкретиката на преговорите с KIA.

„Ранното прекратяване на огъня и мирните преговори между военните на Мианмар и Армията за независимост на Качин са в общ интерес на Китай и Мианмар, както и на техните народи“, заяви говорител на министерството.

Служителят на KIA, който говори при условие за анонимност, отбеляза, че Пекин е предложил и „морков“: по-голяма трансгранична търговия с територии под контрола на KIA, ако тя се откаже от усилията си да превземе Бамо – логистичен център за хунтата, в който живеят около 166 000 души.

„И ако не приемем, те щяха да блокират износа от щата Качин, включително редкоземни полезни изкопаеми“, отбеляза служителят, който не уточни какви биха били последиците от евентуална икономическа блокада.

Пекин не се стреми към разрешаване на широката гражданска война, но иска боевете да утихнат, за да прокара икономическите си интереси, обясни Дейвид Матиесън, независим анализатор, фокусиран върху Мианмар.

„Натискът на Китай е по-общ подход за успокояване на конфликта.“

Противопоставяне от Китай

Войници от Армията за независимост на Качин (KIA) заемат позиция на фронтовата линия близо до Май Джа Янг в щата Качин, 22 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kaung Htet

Битката за Бамо започна малко след като KIA си върна контрола над основния пояс с редкоземни елементи в Качин миналия октомври. След превземането му милицията вдигна данъците върху миньорите и намали производството на диспросий и тербий, което доведе до рязък скок в цените на последния.

Предлагането е ограничено, като в първите пет месеца на 2025 г. Пекин е внесъл 12 944 метрични тона редкоземни оксиди и метали от Мианмар, според митническите данни. Това е наполовина по-малко от същия период миналата година, въпреки че износът е нараснал с над 20% между април и май.

KIA, която според анализатори наброява над 15 000 души личен състав, е основана през 1961 г. и се бори за автономия на малцинството качин в Мианмар. Закалена от десетилетия на непрестанни битки и финансирана с комбинация от местни данъци и природни ресурси, тя е сред най-силните бунтовнически групи в страната.

Милицията е уверена в способността си да превземе Бамо и вярва, че в крайна сметка Пекин няма да изпълни заплахата си да спре износа поради нуждата си от полезните изкопаеми, заявиха двама от източниците.

Мианмар се намира в състояние на гражданска война, откакто военните свалиха с преврат демократично избраното правителство през 2021 г. и потушиха с насилие протестите, предизвиквайки въоръжен бунт в цялата страна.

Впоследствие обширни територии бяха превзети от фракции на бунтовниците, но те са подложени на китайски натиск да направят отстъпки на военните. Освен това Пекин е предоставил самолети и дронове на военната хунта, която все повече разчита на въздушна мощ, според базирания в САЩ мозъчен тръст Stimson Center.

Китай, който има големи инвестиции в Мианмар, миналата година посредничи за прекратяване на огъня, за да може хунтата да се върне в Лашио – град в североизточната част на страната, в който се намира регионално военно командване.

Над 200 км на север, около 5000 души персонал на KIA и съюзниците са участвали в офанзивата за Бамо, според командир на групата с пряко познание за хода на бойните действия.

Загубата на града би прекъснала сухопътния и речния достъп на военните до части от щата Качин и съседния регион, изолирайки войските им в тази част от страната и отслабвайки контрола върху северните търговски маршрути, според майор Наунг Йо, дезертирал от хунтата след преврата.

Службата на говорителя на военното правителство заяви пред Reuters, че Китай може да е провел разговори с KIA, но не отговори на въпрос дали е поискало от Пекин да отправи заплаха с блокада към бунтовниците.

„Китай може да е оказал натиск и да е предложил стимули на KIA“, се посочва в изявлението.

За първи път Пекин посъветва бунтовниците да се оттеглят от Бамо по време на мирни преговори в началото на декември. Вместо да се оттегли след разговорите, KIA удвои натиска за превземане на града.

По време на брифинг през май мозъчният тръст International Institute for Strategic Studies заяви, че битката за Бамо е струвала на KIA значителни ресурси и стотици загинали.

В по-нататъшните дискусии, които се проведоха през пролетта, Пекин стана по-враждебен, когато негови представители заплашиха да прекратят покупките на редкоземни елементи. Потенциалното нарушение в движението на тежки редкоземни елементи от Качин може да предизвика дефицит на световния пазар до края на годината, алармира Неха Мукерджи от Benchmark Mineral Intelligence, консултантска фирма със седалище в Обединеното кралство.

Доставките на критични минерали извън Китай вече бяха ограничени, отбеляза тя: „В краткосрочен план, по време на краткия период на прекъсване, цените извън Китай могат да скочат по-високо.“

Битката за Бамо

Комбинирано изображение показва сателитни снимки от Google Earth (вляво, 12 декември 2024 г.) и Planet Labs PBC (вдясно, 20 май 2025 г.) на част от град Бхамо, разположен в северната част на Мианмар, където от декември 2024 г. се водят тежки сражения между управляващата хунта на страната и етническата въоръжена групировка „Армия за независимост на Качин“.

KIA е изтласкала войските на хунтата в няколко изолирани чувала, заяви пред Reuters командирът на милицията, но хунтата запазва въздушното си превъзходство, опустошавайки обширни части от Бамо с безмилостни бомбардировки.

Службата на говорителя на хунтата заяви, че ѝ е разрешено да атакува такива обекти, тъй като са били използвани от бунтовниците за военни цели, въпреки че не предостави доказателства за това.

Нейтън Русър, анализатор в мозъчния тръст Australian Strategic Policy Institute, който е прегледал сателитни снимки на Бамо, потвърди, че голяма част от щетите в града изглежда са предизвикани въздушни удари.

Въздушните удари са убили редица цивилни, включително деца, и са унищожили училища и места за поклонение, сподели местната активистка Кхон Джа, чийто дом също е бил бомбардиран.

„Не знам колко дълго революционните групи ще могат да се съпротивляват на китайския натиск“, призна тя, добавяйки, че съществуващите гранични ограничения са довели до недостиг на бензин и лекарства в Качин.

Въпреки пречките, бунтовническите лидери вярват, че успешното превземане на Бамо ще обърне инерцията на конфликта в тяхна полза, което от своя страна ще доведе до засилване на обществената подкрепа.

Ако етническата армия поеме контрола над целия щат, тогава Пекин няма да има друг избор, освен да започне преговори и да пренебрегне хунтата.

„Китай, който се нуждае от редкоземни елементи, може да толерира това единствено за ограничен период от време“, отбеляза командирът.

САЩ и Украйна се готвят да подпишат днес спорната сделка за редкоземни минерали.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп на срещата с украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет на Белия дом, във Вашингтон, 28 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Mystyslav Chernov/AP

🇺🇸🤝🇺🇦 Съединените щати и Украйна възнамеряват да сключат днес нашумялото споразумение за критичните минерали, само няколко дни след злополучното посещение на Володимир Зеленски в Белия дом, довело до скандали и напрежение в Овалния кабинет.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е заявил пред съветниците си, че иска да обяви споразумението в своята реч за състоянието на Съюза пред Конгреса тази вечер, твърдят трима източници, които предупреждават, че сделката все още не е подписана и ситуацията може да се промени.

Сделката, която се очакваще да бъде финализирана в петък, беше отложена след шокиращата среща на Зеленски и Тръмп в Овалния кабинет, довела до бързото напускане на украинския лидер. На тази среща президентът Тръмп и неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс нападнаха украинския президент и му заявиха многократно, че трябва да им благодари за подкрепата на Съединените щати, вместо да търси допълнитена помощ пред американските медии.

„Рискувате Трета световна война“, заяви в един момент Тръмп.

В последните дни американски служители разговаряха с официални лица в Киев за подписването на сделка за редкоземни минерали въпреки провала на разговорите в петък и призоваха съветниците на Зеленски да го убедят да се извини открито на Тръмп, според един от хората, запознати с въпроса.

Вчера през деня Зеленски написа на профила си в платформата X, че Украйна има готовност да сключи сделката и нарече срещата в Овалния кабинет „достойна за съжаление“.

Лукашенко нареди проучване на редкоземните минерали на Беларус.

📸 Снимка: Николай Петров/БелТА

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко възложи на геолозите да проучат залежите от редкоземни минерали в страната, подчертавайки тяхното значение като „тема номер едно“, според официалната беларуска информационна агенция БелТА.

Лукашенко инструктира своя вицепремиер Юрий Шулейко да гарантира, че Беларус вече не е слабо развита в геоложко отношение, съобщиха държавните медии.

„Това е тема номер едно днес“, каза беларуският президент, имайки предвид редкоземните елементи, които се използват в ключови индустрии на 21-ви век, като например възобновяемата енергия.

„Няма много от тях на земята. Може би ги имаме толкова, колкото и другите“, добави той.

Освен това Лукашенко призова геолозите да започнат проучване за находища на нефт и газ. „Трябва да копаем и да проучим какви находища имаме“, отбеляза той.

Редкоземните минерали, които включват титан и литий, са набор от 17 елемента, които се използват в производството на технологии като мобилни телефони и електрически автомобили.

На фона на засилващо се икономическо съперничество между Вашингтон и Пекин, американският президент Доналд Тръмп заяви категоричното си намерение да намали зависимостта на страната си от Китай, който е най-големият производител на редкоземни елементи в света.

През последните седмици Тръмп опита да сключи сделка за осигуряване на достъп до редкоземните минерали на Украйна в замяна на продължаване на американската военна помощ. Миналата седмица президентът Володимир Зеленски пътува до Вашингтон, където се очакваше да подпише сделката с американския си колега, но разгорещен спор между двамата лидери в Овалния кабинет предотврати тази възможност.

Държавният департамент на САЩ съобщи, че спира изцяло военната си подкрепа за Украйна в това, което описа като оказване на натиск към Киев да приеме мирно споразумение с Русия.

Лукашенко, чието авторитарно управление над страната продължава над 30 години, спечелвайки си прозвището „последната европейска диктатура“, е определян като един от най-близките съюзници на руския президент Владимир Путин.

През февруари 2022 г. Беларус беше използвана като плацдарм за пълномащабната руска инвазия срещу Украйна, която преди броени дни навлезе в своята четвърта година.

Путин очерта рамките на потенциална сделка със САЩ за алуминий и редкоземни метали

Руският президент Владимир Путин ръководи конферентна среща за добива на редкоземни метали чрез видео връзка от резиденцията си в околностите на Москва, Русия, 24 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Sputnik/Alexei Babushkin/Pool via REUTERS

🇺🇸🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин отправи предложение към САЩ за провеждането на съвместно проучване на находищата на редкоземни метали в страната, както и доставки на алуминий за вътрешния пазар на САЩ, съгласно бъдеща икономическа сделка.

Доналд Тръмп заяви по-рано, че ще бъдат извършени „големи транзакции за икономическо развитие с Русия“. В рамките на два часа след изявлението му Путин ръководи среща за редкоземните метали със своите министри и икономически съветници.

„Ние, между другото, бихме били готови да предложим съвместни проекти с нашите американски партньори, като казвам „партньори“, имам предвид не само административни и правителствени структури, но и компании, ако проявяват интерес към съвместна работа“, заяви Путин след срещата в ефира на руската държавна телевизия.

Несъмнено ние имаме, бих искал да подчертая, значително повече ресурси от този вид отколкото Украйна“, подчерта той, отбелязвайки, че потенциална сделка между САЩ и Украйна, отваряща нов раздел, включващ редкоземни метали, не представлява проблем за Кремъл.

Руската федерация се намира на пето място в света по големина на залежите от редкоземни метали в света, възлизащи на 3,8 милиона метрични тона, според данните от Геоложката служба на САЩ. Преди нея се нареждат единствено Китай, Бразилия, Индия и Австралия.

Редкоземните метали се използват за изработката на магнити, превръщащи енергията в движение за електрически превозни средства, мобилни телефони, ракетни системи и други видове електроника. Русия добива едва 2500 тона концентрат годишно и не разполага с капацитет за преработка.

Руският президент Владимир Путин ръководи конферентна среща за добива на редкоземни метали чрез видео връзка от резиденцията си в околностите на Москва, Русия, 24 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Sputnik/Alexei Babushkin/Pool via REUTERS

Путин посочи, че евентуални сделки за проучване на редкоземни метали могат да бъдат разширени, за да включват и находищата в Източна Украйна, които се намират под руска окупация. Той посочи още, че руските компании могат да доставят до 2 милиона тона алуминий годишно за американския пазар. Москва осигуряваше до 15% от вноса на алуминий в САЩ до въведеждането на забранителни мита през 2023 г.

"Това няма да повлияе съществено на ценообразуването. Но според мен все пак би имало възпиращо влияние върху цените", предположи той.

Руският президент стигна още по-далеч, предлагайки двете страни да започнат съвместна работа за водноелектрическа енергия и производство на алуминий на територията на Красноярския регион в Сибир, който е основната база на най-големия руски производител на алуминий „Русал“.

„Най-важното според мен е, че можем да обмислим съвместна работа с американски компании в тази област“, продължи той, оценявайки потенциалната инвестиция в този проект на 15 милиарда долара.

Путин допусна, че съвместните проекти могат да бъдат разширени към енергийния сектор, както и че някои руски и американски компании вече са в контакт по въпроса. Той не даде подробности.

В стенограма, публикувана от Кремъл, руският президент обясни, че редкоземните метали са сектор с приоритет за икономическото развитие и конкурентоспособността на Руската федерация. Кремъл полага усилия да „увеличи потенциала на местната индустрия“, която се простира от добива до „производството на готови високотехнологични стоки“, каза той.

„Въз основа на резултатите от националния проект обемът на производството на тези стоки трябва да се увеличи няколко пъти“, подчерта той.